30.04.2010 г.

Снимка на седмицата



Страхотна панорама на площад "Света Неделя" от въздуха. По наша преценка вероятно около 1920 г. Какво ли се случва на земята, за да се съберат толкова хора?



28.04.2010 г.

Италианската легация (30-те години)


Панорамна снимка на сградата на Цар Освободител 11, около 1930 г.

Работният кабинет на пълномощния министър
 
Приемният салон на легацията
 
Ренато Пиачентини, извънреден пратеник и пълномощен министър на Италия, 1926-1931 г.

Съпругата на пълномощния министър

Подробна информация за историята на сградата намираме на страницата на Посолството на Италия в София: След независимостта от Османската империя, постигната през 1878, на 22 май 1882 година Министерският съвет на Княжество България предоставя на Австро-унгарското правителство терен, необходим за построяването на седалището на дипломатическата агенция на Виена. През зимата на 1883 година е открита сградата, разположена на булевард "Цар Освободител", проектирана от арх. Петер Пол Бранг за Ръководителя на мисията, Барон Фон Бигелбен. През следващите години, терена, принадлежащ на Австрийското правителство се разраства допълнително и в 1908 година достига съвременните си граници, определени от улиците "Шипка" и "Париж", от булевард "Цар Освободител", и двора на тогавашната легация на Кралство Италия (днес Австрийско посолство). През 1908 г. архитектът Лудвиг Рихтер започва реконструкция на сградата, която приема сегашния си вид, и на новата северна фасада на Посолството, гледаща към ул. "Шипка" (днес вход към Посолството на Италия). На 14 ноември 1918 година една част от австро-унгарската легация бива окупирана от Генерал Мабели от Военната мисия на Италия, поставена под върховното командване на англо-френския спедиционен корпус, и от Пълномощен министър Барон Алиоти, в качеството му на Комисар на Кралство Италия. Следва един период на преговори между двете Легации и на 14 февруари 1925 година се достига до размяна на сградите. По този начин Италия става собственик на терена и на сградата от архитектурния комплекс на сегашното посолство, докато Австрийската легация се премества в старото здание на Италианската, построено в периода 1905-1910 г., изцяло в нео-рененсансов венециански стил по проект на арх. Енрико Бовио.

26.04.2010 г.

Дарителите на Съдебната палата



Тази фотография беше любезно споделена от нашия посетител "Сресан". По думите му на нея са увековечени юристите, дарили средства за изграждането на новата Съдебна палата в столицата. Снимката е направена пред входа на храма "Света Неделя" и вероятно датира от началото на 30-те години. (Вижда се добре, че катедралата все още не е завършена, а е в последни етапи на градеж. Храмът е осветен през 1933 г.)



24.04.2010 г.

За разпознаване



Една интересна снимка на немски цепелин над София през 1915 г. Вече сме я публикували, но точното място остава мистерия за нас. Затова се обръщаме към вас за помощ и идеи. :)



22.04.2010 г.

Площад Бански от въздуха



Снимка отвисоко на района около Централната минерална баня, края на 20-те години.



Същата гледна точка, но в наши дни, можете да видите тук.

21.04.2010 г.

Новата загадка



Снимка с ниско качество, но с висока трудност. :)



20.04.2010 г.

Снимка на седмицата



Страхотна панорамна фотография в посока към Народното събрание и Александър Невски, около 1930 г.


За пълен размер щракнете върху снимката.

19.04.2010 г.

София преди и сега: Домът на Борис Хаджи Калчов


На тази стара фотография на Орлов мост някак свенливо в кадър е влязла и една разкошна къща. Отдавна изчезналата сграда, намирала се на ъгъла на "Цар Освободител" и "Евлоги Георгиев", по своя мащаб и изпълнение спокойно се конкурира с другите известни представителни домове от онова време. Домът е собственост на един от най-богатите столичани - Борис Хаджи Калчов. За известен период от време в началото на 30-те години къщата става резиденция на американския пълномощен министър в София.


Информация за палата дава Кирил Христов в своите спомени. Той пише:

"Отивам по Цариградския път към големия парк на София. Последната къща в ляво, току пред Орловия мост, бе нещо забележително. Един патрициански малък дворец, с градинка отпред, с желязна ограда в стила на постройката. То бе домът на най-малкия от Хаджи Калчовите синове, Борис... най-напред ме запозна с великолепните афрески в хола: изгледи от Пловдив, дюкянчето, в които баща му Хаджи Калчо е натрупал своите богатства, семейни сцени - един съвсем своеобразен малък музей.

Сега на мястото на този прелестен дворец се е надул по американски един може би с много удобства съпритежателски дом, но без никаква художествена стойност."




16.04.2010 г.

14.04.2010 г.

София през 70-те години



Народният театър


Гвардейците пред мавзолея на Георги Димитров



Бул. Георги Димитров (Мария Луиза) при джамията



Поглед от хотел Балкан (Шератон) към ЦУМ и бул. Георги Димитров


Храмът "Света Петка"



Поглед от църквата "Св. Петка" към хотел Балкан


Площад Ленин с църквата "Света Неделя"




Ротондата "Свети Георги"



Сградата на Държавния цирк, изгоряла през 1983 г.


Някъде




13.04.2010 г.

Пивница "Спас"



Един рядък ъгъл на пресечката на "Граф Игнатиев" и "Шести септември". Вижда се пивницата "Спас" на номер 40, както и част от улицата в перспектива. Снимката ни беше любезно предоставена от Александър Алексиев.




9.04.2010 г.

Загадка от социалистическа София



За пръв път прелистваме календара толкова близо до наши дни, но си струва. :)



8.04.2010 г.

Възможност да видите филма "Кметът"


От днес в две софийски кина дават новия филм за кмета на столицата инж. Иван Иванов.

Кметът

Език: български
Жанр: документален
България, 2010, 56'
Режисьори: Адела Пеева, Антоний Дончев
Сценарий: Адела Пеева
С: Валентин Танев, Захари Бахаров, Иван Юруков, Бистра Иванова-Манова, Елза Иванова-Маринкьова

Филмът е не само разказ за живота и делата на един изключителен човек - инж. Иван Иванов, най-дълго управлявалият кмет на София през 20 век, но и изследва ролята на отделната личност в историята.

Инж. Иван Иванов стои начело на столицата цели 10 години, 3 месеца и 15 дни. Управлявал е през смутните години на 20 век – от 1934 до 1944. По негово време наричали София "Малкия Брюксел" и "Виена на Балканите".

Следен както преди 9-ти септември, така и след това, споменът за него остава предимно между кориците на досиетата, както на тайната полиция на Царска България, така и на Държавна сигурност на комунистическа България. Осъден от Народния съд на смърт и впоследствие на доживотен затвор като "германски агент" и за "провеждането на профашистка политика", той остава жив само благодарение на недостижимия си професионализъм и до края на живота си работи за изграждането и благото на София.

Първият градоустройствен план на София, създаването на "Голяма София" чрез присъединяването на околните села, изграждането на Рилския водопад и на язовир Искър са част от неговите дела, неоправдано забравени от днешните поколения.

Дом на киното

8 април (четвъртък), 19:00
9 април (петък), 17:45
10 април (събота), 17:15
11 април (неделя), 15:00
12 април (понеделник), 19:00
13 април (вторник), 17:45
14 април (сряда), 15:45

Евро-Български Културен Център

9 април (петък), Euro Cinema (София), 19:15, 6лв
10 април (събота), Euro Cinema (София), 15:30, 6лв
11 април (неделя), Euro Cinema (София), 13:15, 6лв
13 април (вторник), Euro Cinema (София), 14:15, 6лв, 19:15, 6лв

http://www.programata.bg/?p=21&l=1&c=1&id=58458

Нова снимка на Витошка и Патриарха



Днес от templar получихме още една снимка на пресечката на Витошка и Патриарх Евтимий. Фотографията е от втората половина на 30-те години и е от семейния архив, затова искрено му благодарим, че я сподели с всички нас.


7.04.2010 г.

Преди - сега: ъгълът на Витошка и Патриарх Евтимий



Публикуваме една интересна съпоставка, която успяхме да изградим, благодарение на материали, изпратени от наши читатели. Първата снимка ни беше предоставена от г-н Антон Душев и показва аптеката на Панчо Накашев на ъгъла на булевардите Витоша и Патриарх Евтимий. След 1944 г. Накашев емигрира в Съединените щати. Снимката е от корицата на спомените на неговата дъщеря, издадени съвсем скоро в САЩ. Мемоарите можете да прочете тук.



От templar получихме друга снимка на пресечката от втората половина на 30-те години, аптеката на Накашев се вижда ясно.



Ето я и 1951 г. Кестеновите дървета, които се виждат на долната фотография, тук са съвсем млади фиданки.



Още две снимки допълват картината през времето. Те ни бяха изпратени от г-н Борислав Василев, който е заснел кръстовището през 1976 г. и днес.




6.04.2010 г.

Новата загадка



Истинско предизвикателство:)



2.04.2010 г.

Снимка на седмицата



Чудесна панорама на бул. Дондуков и част от пл. Света Неделя, вероятно около 1930 година.



1.04.2010 г.

Нова книга: София каквато беше 1944-1989



Автор: Светлин Кираджиев
Издателство: Гутенберг
Година на издаване: 2010
ISBN: 9789546170934
Вид на подвързията: Мека корица
Брой страници: 516
Корична цена: 20.00


Предлаганата книга е своеобразно продължение на друга моя творба - „София каквато е била 1878-1943", издадена през 2001 г., и следва подобен начин на представяне на нашата прекрасна и обичана столица в по-нови времена. Тя няма претенции да бъде история на града през разглежданите години, не си поставям за задача да покажа някакви дълбоко научни и широкомащабни анализи, а да направя само бегла обрисовка, характеристика на София и да запозная читателите с най-отличителните, типичните моменти и особености в развитието на нашата столица, също и с многостранния живот на нейните жители през онези десетилетия, а освен това и какви творчески личности я обитават и създадената тогава материална и най-вече духовна култура. Книгата ми да бъде скромен принос в изучаването и опознаването на града през разглеждания период. В София стават чести и многобройни промени от всякакъв характер, които не е възможно и не е необходимо да бъдат обхванати, за да не се навлиза в подробности. Голяма, обстойна, задълбочена и многостранна история на София се надявам, че вероятно занапред ще се напише.

При работата над книгата ползвах освен личните си многогодишни летописни записки и обширна литература - книги, статии и материали в периодиката, пътеводители, справочници, алманаси, спомени и записки на различни личности, документи и архивни материали, също телефонни указатели, стари планове на града, албуми и фотоси и др., като всичко е съответно отбелязано. Прави се и насочване към обширна допълнителна литература, която би задоволила интересите на всеки любознателен читател. Към споменато съчинение обикновено също има приведена значителна литература.

Авторът