Нова година по старософиянски

Уважаеми приятели, време е да сложим папионките, перлените огърлици и поне мислено да се срещнем в хотел България малко преди полунощ.


Желаем ви бляскаво, стилно и незабравимо посрещане на Новата година!

Последни дни

Отново получихме сигнал за заличена сграда в старата част на града. Чаровната къща се е намирала на ул. Паренсов, в непосредствена близост до храма "Свети Седмочисленици".

Източник

Мястото вече е разчистено и оградено, в готовност за бъдещ строеж.

Снимка: Любо

Сградата не е имала защитен статут, но с нея си отива още една частица от характерната атмосфера на старата градска част.

Ново през декември

Най-интересните снимки, публикувани при последното за 2010 г. обновяване на страницата Стара София.


Улица Търговска, първите години на 20 век.

Бул. Мария Луиза с джамията, началото на века.

Площад народно събрание, 20-те години.

Улица Леге, около 1930 г.

Поглед над статуята на Цар Освободител в посока на улица Цар Иван Шишман.

Улица Московска, гледана от улица Раковска.

Площад Света Неделя и булевард Дондуков, началото на 40-те години.

Храмът Света Неделя, началото на 40-те години.

Серия снимки от 1941 г.:

Бул. Витошка, поглед към храма "Света Неделя".

Новата Съдебна палата, украсена с национални знамена.

Улица Търговска към площад Бански.

Лъвов мост и Дирекция на полицията.

Предколедно

Оптимизмът и вярата в чудеса не винаги са празни думи. И София има своя неподправен пример в лицето на емблематичната къща на Димитър Яблански. Днес ще върнем времето назад с няколко снимки, които ни бяха изпратени през 2008 г. Тогава аристократичният дом изглеждаше обречен и едва ли някой е вярвал, че ще се намери път за неговото спасяване. Когато минавате край възроденото архитектурно бижу, припомнете си тези образи. За щастие, те остават в историята.

Стара София във фотографиите на Лучано Морпурго

От 2-ри до 15-ти декември в залите на Централната софийска баня ни беше предложено Едно пътуване из Балканите със снимките на италианския фотограф Лучано Морпурго. За изложбата разбрахме от страницата на блога във Facebook след сигнала на Марина, за което искрено й благодарим.

Чернобелите и монохромни фотографии са заснети в периода 1935 -1936г., и отразяват срещите и преживяванията на Морпурго от пътуванията му из Балканите и други места. Както съобщава и информационното табло на входа на изложбата, любопитство към пътуванията Морпурго придобива благодарение на страстното колекциониране на картички от цял свят – зарибяващо хоби, така характерно и днес.

Изложбата се разполагаше в две зали на втория етаж на банята, като в едната от тях бяха концентрирани снимки от Турция, Гърция и Румъния, а във втората бяха снимките от България, заедно с фотоси от Сърбия, Унгария, Италия и други държави. Целта на изложбата беше да покаже едни колкото различни, толкова и устремени към една и съща социална и културна идентичност страни.

Срещата на фотографа с България е запечатала много български лица от онези години, както и някои емблематични места в страната. Морпурго е видял не само столицата София, но също така и градове като Варна и български села. Камерата му е заснела лицата на железничари, моряци, занаятчии, търговци, селяни в носии и обикновени хора по градските улици. Тук беше мястото, където да изживеем отново неговите срещи, имащи колкото документален, толкова и личен характер, и да почувстваме емоциите на нашите сънародници, запазени върху фотографската лента. Изложбата сякаш отново напомняше, че снимките са онези наши следи, които пътуват във времето.

Предлагаме ви поглед към фотографиите му от стара София:

Пл.Света Неделя, 1935г.

Народното събрание с площада

Софийска улица. Рядка фотография на жена, ползваща услугите на ваксаджия

Пл. Александър I

Военния клуб

Вероятно военен парад, ул. Раковска

Изложбата беше повод да разгледаме също интериора на банята, която ни очарова със своите фенерени лампи, куполи и ковано желязо. Надяваме се скоро там наистина да бъдат отворени вратите на Музея на София.

Текст и снимки: Любомир Иванов

Преди - сега: Столичният общински съвет

Заседателната зала в началото на века:

"В стилът на едно отминало време - в обстановката на плетените виенски столове и тъмно червени плюшени пердета е кипял творческият живот на някогашния столичен общински съвет."


"Малкият парламент. Настоящата снимка представлява едно заседание на столичния общински съвет, под председателството на бившия кмет Хар. Карастоянов." - 1912 г.


Новата зала, 30-те години:

"Заседателните зали на общинския съвет се менят с десетилетията, но творческите усилия на градската управа не спират и придвижват града все напред..."


Тържествено заседание на общинския съвет, 1940 г.


Общинският съвет днес:

Източник

Източник

Последни дни

Разрушава се още един от паметниците на културата в София. Къщата се намира на бул. Христо Ботев 32, на пресечката с ул. Ивайло. В регистъра е заведена като "жилищна сграда на Георги Вакалов", паметник от категория "за сведение".


От няколко дни текат работи по събарянето на триетажната сграда. Каква е целта - дали "възстановяване" и вграждане в нова постройка или просто унищожаване с цел освобождаване на терена за нов градеж, засега не става ясно.




Благодарим на Любо и Емо за сигнала и снимките.

Новата загадка

Днешната питанка е свързана с една любопитна проява на шопското гражданско общество преди век. Вашата задача е да познаете къде се случва това:

На полето

Напук на снежния килим отвън, ние ще сменим сезона и ще ви пренесем век назад сред пасторалните гледки на софийското поле, където кипи усилен труд по косене и събиране на сеното.

Старософиянци

В рубриката днес представяме още една от интересните личности на някогашна София - капитан Стоян Величков. Информацията ни предостави неговият правнук Александър Величков. Ето какво ни разказа той за своя дядо:

Изпращам ви нещо, което може би ще ви е интересно. Спомени за Стара София, написани от прадядо ми - капитан Стоян Величков, роден на 19.12.1871 г. Участник в Македоно-одринското опълчение, военен, завършил в Петербург инжинерна химия. След това рационализатор, фабрикант, индустриалец. Изобретател на първата в света авиобомба, използвана в атаката на Одринската крепост. Наричан "Българският Нобел". Занимавал се е с благотворителност. След 9.9.1944 г. е национализирано цялото му имущество. Сега имотите и земите му се откраднаха от различни мафиоти.

Спомени от Стара София за преди 1871 год.

Стоян Величков

Годините минават, старото старее и се постепено руши, настъпват години, когато се желае да се знае нещо за миналото, което ще може да се знае ако има някаде да се прочетат записани спомени от съвременици живяли през епохата за която желаем да знаем нещо.

Тук стар Софиянец, живял около 7 години преди освободителната епоха, дава една скица в която са означени тогавашните пазарища, а имено:

1.) Говежди пазар
2.) Солни пазар
3.) Житни пазар
4.) Еврейската каварсана и мръсната им и миризлива улица
5.) Златарски пазар
6.) Еврейския пазар
7.) Чари чаршията
8.) Баня баши и др.

Трябва тук да отбележим и живота в стара София, който е бил основан на еснафлъка в вид на: Майсторство, Калфажилък и Чираклък.

По главните еснафи бяха: Терзиството; Обущарството; Мутафчилъка; Златарството(куюмджии); Железарството; Казанжиство; Калпакчилък и Фесчилък; Фурнажилък и пр. Имало е и търговия наречена еснафска (Продажба на произведеното от еснафа).

Тук трябва да отбележим интересния факт, че и през тая стара епоха е имало Изобретатели и Рационализатори, с това се усъвършенствували занаятията и самата работа (производството). Тук мога да посоча само на изобретенията, които са ползвали нашия мутафчиски и въжарски занаят, а именно: изобретения "Въжарник" за осукване на въжета, "тройяци" и "четвъртаци" и после "Плетени хамове" за вършидбата.

Няма да сгрешим ако кажем няколко думи за живота на трите трудови отрасли, а именно на майсторите, калфите и чираците. Обикновено те всички живееха в домът и работилницата на Майсторското семейство, като се хранеха от общата майсторска кухня. Децата на майстора помагаха на майката (майсторицата) готвачка. Те на обед носеха храната в работилницата, като носача на храна обедваше и той с калфите и чираците. Ако калфите и чираците бяха от София, то те се хранеха и спеха в дома на родителите си. Това ставаше при специално спазаряване.

Работното време се почваше от съмване и продължаваше до стъмване. Осветление на работилницата се правеше при извънредни случаи, когато поръчките са много и срочни. Осветяването ставаше с Борина, газови ламби и лоени свещи. В тия случаи се работеше тъй наречената Шеверекия (извънредни часове).

Всеки занаят се учи 6 години. 3 години Чирак и три години Калфа. Чирака в края на 3 год. извършва пробна работа за да получи повишение в калфа, а калфата получава майсторство в края на 6 год. и то чрез ред пробни работи, които се одобряват от еснафа.

Това е старата София.

Оригиналният ръкопис на спомените.


Фотографии на Стоян Величков (с бялата брада), също предоставени от неговия правнук:








Заседания на българските индустриалци