Откриване на възпоменателна плоча в Княжево

Вече стана дума в петъчната ни загадка за тази плоча. Днес пускаме малко допълнителни снимки.

Откриване на възпоменателна плоча в бившата школа за запасни подпоручици в Княжево на 10 декември 1932 г.

Молебен при откриване на плочата

Реч на ген. Бакърджиев

Възпоменателната плоча за падналите във войните чинове от бившата школа за запасни подпоручици

Новата загадка

Полската легация в София

Днес ще представим кратък фото-разказ за дейността на полската легация в София между двете световни войни. Публикуваните снимки са от Националния дигитален архив на Полша.

Началото на дипломатическите отношения между България и Полша е поставено през 1918 г. До прекъсването им през 1941 г. у нас работят трима полски пълномощни министри. Първият от тях е Тадеуш Грабовски, заемал поста до 1925 г.

Тадеуш Грабовски

Полският пълномощен министър преди аудиенция в Двореца. Фотографията е направена на улица Врабча.

Тадеуш Грабовски напуска Двореца след аудиенция при цар Борис Трети, вероятно прощална аудиенция през 1925 г.

През 1925 г. в София пристига Владислав Барановски, който изпълнява длъжността до 1930 г. От този период са следващите снимки на полската легация в София.

Пълномощен министър Барановски.

Полската легация в този период. Вече сме коментирали тази сграда, за която установихме, че се е намирала на бул. Патриарх Евтимий, вероятно на мястото на Първа МБАЛ. Сега добавяме още един интересен факт от нейната история.

Изглед от салоните на легацията.

Вътрешността на легацията.

Персоналът на легацията

Най-дълго време Полша е представяна в нашата страна от Адам Тарновски, пребивавал в София между 1930 и 1941 г. По това време легацията се намира и на ул. Сан Стефано 4. През 1936 г. се закупува терен на бул. Евлоги Георгиев, а през 1939 г. легацията се нанася в новата си сграда, където се намира и до днес.

Адам Тарновски

Полагане основния камък на новата легация.

Преди - сега: Оборище 5

На ул. Оборище 5 се намира някогашната сграда на института "Opera Italiana Pro Oriente" или "Италианско дело за Изтока". Той е основан в началото на 20-те години от Франческо Галони, апостолически легат в България. Институтът се занимава с благотворителна дейност, популяризира италианския език и култура, издава италианска литература и списание. Масивната сграда е построена с помощта на италианската държава. Първата копка е направена на 7 септември 1925 г. лично от папския нунций Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII), а завършената постройка е осветена през 1928 г. В нея се е намирал и институтът "Леонардо да Винчи", който представлява частна смесена прогимназия. След 1944 г. сградата е национализирана и в нея се настанява Националното музикално училище. Днес тя отново е възстановена на католическата църква.

Ул Оборище 5, около 1930 г.

Мястото днес. Сградата е претърпяла съществена реконстукция.

Сградата в гръб. Макар и в лошо състояние е запазил автентичния си вид. Снимката сподели във Фейсбук страницата ни Доротея Радева.

Разкошната централна порта към ул. Оборище. Днес не съществува.

Салонът на института.

Новата загадка

И този петък ви предизвикваме с нещо малко познато. :)

Юбилейната книга на София: кметовете (1878-1928)

Като специално приложение в Юбилейната книга на София са публикувани портретите на голяма част от кметовете, управлявали столицата през първите 50 години след Освобождението. Днес ще отделим специално внимание на тези мъже, положили основите на модерния град -такъв, какъвто го познаваме и днес.

Манолаки Ташев
10.2.1878 - 8.6.1878

Димитър Хаджикоцев
9.6.1878 - 1.8.1878

Тодораки Пешев
30.12.1878 - 13.9.1879

Димитър Трайкович
14.9.1879 - 30.6.1880

Тодор Икономов
1.7.1880 - 30.12.1880

Никола Даскалов
15.2.1881 - 30.9.1881

Иван Хаджиенов
1.10.1881 - 29.4.1883

Никола Сукнаров
30.4.1883 - 27.12.1883

Иван Славейков
25.8.1885 - 19.10.1886

Йосиф Ковачев
20.10.1886 - 1.11.1887

Димитър Петков
1.9.1888 - 7.10.1893

Христо Благоев
18.10.1893 - 31.5.1894

Д-р Георги Сарафов
22.3.1908 - 31.3.1908

Атанас Хранов
1.4.1908 - 31.7.1908

Евстати Кирков
1.8.1908 - 18.10.1910

Константин Батолов
6.9.1920 - 8.6.1922

Харалампи Карастоянов
27.9.1911 - 22.5.1912

Иван Гешов
23.5.1912 - 11.2.1914

инж. Петко Тодоров
12.2.1914 - 18.3.1915

Ради Радев
23.6.1915 - 11.8.1918

д-р Георги Калинков
12.9.1918 - 5.9.1920

Крум Попов
8.6.1922 - 9.6.1923

Паскал Паскалев
14.7.1924 - 16.4.1925

Георги Маджаров
10.6.1925 - 13.11.1925

Една по-ведра София

След няколко мрачни теми, днес сменяме настроението с поредица от слънчеви изгледи. Картичките са публикувани в началото на 30-те и са колорирани по един ведър и приятен начин.

Преди - сега: къща-музей на Александър Стамболийски

Пореден пример за пълно безхаберие и съсипия е (някогашната) къща-музей на Александър Стамболийски, намираща се на улиците Суходол и Адам Мицкевич.

Стамболийски е живял и рабoтил в тази сграда между 1921 и 1923 г. като действащ министър-председател. По-късно в нея е устроен музей, а през 1954 г. е посторена и изложбена зала.

На партера се е намирала архивната стая, в която се е съхранявала библиотеката на Стамболийски. На първия етаж е била приемната стая, където в извънредни случаи са заседавали Министерският съвет и ръководството на БЗНС. На втория етаж е бил разположен работният кабинет на министър-председателя. Експозицията е включвала мебели, лични вещи, ръкописи, снимки, документи, картини.

Днешното окаяно състояние на сградата не се нуждае от коментар и буди единствено съжаление. Снимките ни изпрати Рени Райчева. По нейните думи през лятото постройката все още е имала дограма и дори пердета, но освен на природните стихии, тя е станала жертва и на бързо разграбване от пребиваващи наблизо роми.