28.04.2013 г.

Сградата на застрахователно дружество "България", ул. "Съборна"


Откъс от книгата "Станчо Белковски - архитектурна дейност" (1943 г.)


ДОХОДНА СГРАДА НА 1-во БЪЛГ. ЗАСТР. Д-ВО „БЪЛГАРИЯ"



Сградата се построи през 1938/39 год. в центъра на града, на ул. „Клементина" — срещу новата Народна банка, с предназначение доходност, като служи преимуществено за търговско-канторски цели, което се налага и от местоположението й.

Сградата на ул. "Съборна" в строеж

По тая причина на фасадата, мецанина и първия етаж са свързани с партера, подчертавайки общността си с него. Това даде на постройката и характера й, който се отбелязва в нейната външност.

План на етажите

План на партера

От вън сградата е облечена с бял врачански камък. Вътре изпълнението е солидно и сдържано във формите си. Железо-бетонният скелет има ребрени плочи, изпълнени с кухи тухли. Това дава възможности, когато се пожелае, да се съборят всички вътрешни разпределителни стени и във всеки етаж да се получи общо помещение, без висящи греди в тавана, като сградата напълно се използува за универсален магазин, или друго сродно за тая цел предназначение.

Доскоро в сградата се помещаваше Институт Сервантес.




26.04.2013 г.

Новата загадка


Днес ще ви пренесем в годините на Втората световна война, за да познаете къде е правена тази фотография. 




24.04.2013 г.

Гробът на царица Елеонора Българска в Бояна


Боянската църква, началото на 40-те години

След смъртта на царицата през септември 1917 година по нейна воля е погребана край южната фасада на храма.


След 9 септември кръстът и надгробният камък са премахнати. Заличеният гроб е отново възстановен през 90-те години на миналия век.



22.04.2013 г.

Германското училище (Националната музикална академия)


Откъс от книгата "Станчо Белковски - архитектурна дейност" (1943 г.)



ГЕРМАНСКО УЧИЛИЩЕ В СОФИЯ

През месец февруарий 1931 год. бяха поканени 5 българи и 5 германци, архитекти, на състезание за сдобиване с подходяща идейна скица за постройка на германско училище в София. От архитектите българи бяха поканени: г. г. Фингов, Юрданов-Овчаров, Апостолов-Михайловски, Васильов-Цолов и Белковски-Данчов, а между архитектите германци бяха: Мерил от Кьолн, Тидеман, Кифер и др., всичките известни със строежа на училищни и други сгради.

Изглед от бул. Адолф Хитлер - река Перловец и ул. Русалка

Скиците се представиха в София. Същите бяха изложени в София 5 дни за преглед от самите конкуренти и след това всичките изпратени в Hochbauamt'а в Берлин за проучване, мнение и решение от съответните жури и вещи лица. В Берлин бе определена за изпълнение, без изменение, проекто-скицата на архитектите Ст. Белковски и Ив. Данчов в София, на които и се възложи изготовлението на екзекутивния проект. По-нататък следваха поред проектите на г. професор Мерил, г. архитект Тидеман, г. арх. Кифер и т. н.

Училището се намира на бул. „Ад. Хитлер", ъгъла ул. „Русалка", между Военното училище и Подуенския мост, източно от канала, като парцела излиза чак на ул. „Мърфи". Съгласно програмата същото има: 

1) 16 класни стаи: 4 по 46 кв. м., 8 по 55 кв. м. и 4 по 60 кв. м., с дълбочина от 6 м. или 7.80 м.
2) Кабинет по физика — 70 кв. м., химия и биология—100 кв. м. с три помещения за сбирки и прибори по 50 кв. м. и по една стая за приготовителни по 20 кв. м. Всичките с южно изложение.
3) Кабинет за география 70 кв. м. (сев. изложение) и зала за чертание 90 кв. м. (сев. изложение), заедно със стаи за карти и модели.
4) Учителска стая, библиотека, стая за занимание, за посещения, канцелария и пр. всичко общо — 240 кв. м.
5) Аула и гимнастически салон (южно изложение) с кабина за кино, галерия и малка сцена. Към същите, две помещения за събличане и обличане и 20 душове и вани за измиване на крака, всичко общо 600 кв. м.
6) Столова и чайна, както и учебна кухня, пералня, гладачница и шивалня, всичко общо 300 кв. м. Зала за ръчна работа 80 кв. м.
7) Две клубни помещения с гардеробни и пр. и кегелбан към тях, всички свързани със столовата и с отделен вход от улицата, служещи за германската колония в София — 200 кв. м.
8) Жилище за домакина и слугата— 100 кв. м., както и четири тавански стаи за слуги.
9) Пансионът за 24 ученици и още толкова ученички в най-горния етаж, тераса за гимнастика и работна стая — 300 кв. м., както и 6 стаи за учители — 150 кв. м.
10) При входа гардероб за велосипеди на учениците, както и в отделно крило клозетни помещения с тоалетни, отделни за момчета и момичета.
11) Помещения за централно отопление и въглища, камера за пресен въздух за вентилиране на помещенията и пр.
12) В отделна пристройка къща за жилище на директора, с отделен двор и свързано с кабинет на същия и чакалня в училищната сграда. Последните с изглед към двора.

План на избата.

1 и 2 — душове и съблекални, с голямото помещение към него — гимнастически салон. Останалите помещения — вратар, заходи, салон за ръчна работа и гараж.
Ситуация и план на призема. Ляво, горе — къща за директора. Дясно, долу — училището с двора.

При изработката на проекто-скицата са спазени всички предписвани квадратури от програмата, както и предписанията на отделните условия за местата и изложенията на всеки вид помещения.

При тия строги ограничения, търсило се е най-економичната сграда, при добро осветление, при възможно максимални размери на двора, като се резервира покрито място в него за стоене под заслон на подранили ученици, преди да е отворено училището.

След преглеждането на проектите от конкурентите архитекти-германци, класирания от тях трети по ред — г. арх. Хенрих Кифер пише следното на директора на Германското училище в София по избрания проект на екзекутиране: „Разгледах проекта на г. г. Белковски и Данчов с голям интерес и трябва да призная, че същия е изработен във всяко отношение точно и безукоризнено. 

Разпределенията, преди всичко поставяне на гимнастическата зала, е много добре. Голямо преимущество е също, вмъкването на приземния етаж. С него са спечелили много долните етажи.

План на първия кат. 5 — класни стаи; 6, 7 и 8 — кабинет за химия и физика; 1, 2, 3 и 4 — сбирки.

 4 и 7 — класни стаи; 1, 2 и 3 — сбирки, кабинети за рисуване и пеене.

Строежът на училището е завършен през 1934 год.

Всички стени и тавани вътре в сградата са измазани с обикновена варова мазилка. Подовете са мозаични или с мозаични плочки, с изключение на канцеларията и гимнастическия салон, които имат дъбов паркет. Външната мазилка е вароциментова и влачена. Частите от призема са облечени с церовски плочки.

Конструктивният скелет е железобетонен. Сложна е конструкцията над и под гимнастическия салон, тъй като той е надстроен отгоре с три етажи.

Сградата има централно парно и за някои отоплявани помещения водно отопление.

Стойността на сградата в завършен вид е около 15,000,000 лв.

Гимнастически салон.



19.04.2013 г.

Новата загадка


Време е за петъчната главоблъсканица. Вие сте на ход. :)




17.04.2013 г.

София преди и сега: Булевард "Пенчо Славейков"


Войници от Школата за запасни офицери маршируват по днешния булевард "Пенчо Славейков" на връщане от баня "Мадара", 40-те години

Същото място днес

Единствената запазена сграда до наши дни е кооперацията на заден план.
Благодарим на Снежина Стайкова, която ни помогна да разпознаем мястото в нашата Фейсбук страница.

Кооперацията днес, намира се на ул. "Христо Станчев" (старо име "Буката") № 12. 



15.04.2013 г.

Софийските градски гробища


Статията е публикувана в "Столичен общински вестник", бр. 22 от 1932 година.


Софийски градски гробища
ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Александър Тацов

До освобождението погребалното дело в София не е било организирано в отделна общинска служба. В турска София трите големи религиозни общини — мохамеданска, християнска и израилтянска за своите погребални нужди си служили със собствени землени участъци около града, изпълнени с безредно разхвърлени гробове

Това са били: турските гробища, християнските гробища и еврейските гробища.  Из всички тия гробища, неоградени и неустроени, свободно скитали псета и добитък. Пренасянето на мъртъвците ставало с носилки, каквито се намирали в енорийските църкви, или с наети обикновени волски кола, а гробокопането се извършвало от наети копачи. Починалите свещенослужители били погребвани в дворовете на църквите, при които свещенодействували. В тия дворове били погребвани и заслужили на града или богати покойници, чиито наследници заплащали на църквата известна сума за това.

След освобождението на София първият общински съвет (10. II — 29. XII.1878 година), който организирал службите при новата градска община, не можал да се освободи от традицията и оставил погребалното дело извън обсега на общинските служби. Пред тоя общински съвет се изпречил само въпросът, къде да се погребват труповете на починалите във „военната болница", за които, разбира се, нямало близки да се грижат и той определил за тия погребения празното място от 25,000 кв. крачки между "Новата махала и реката". Старите гробища продължавали да поглъщат в недрата си мъртъвците от трите вероизповедания.

Вторият общински съвет (30. XII. 1878 г. — 13. IX. 1879 г.) си поставил за задача да разреши погребалния въпрос в Общината, като централизирал гробищата на едно място извън града, парцелирано на участъци за отделните вероизповедания. На 1879 г. тоя общински съвет постановил: 1. Новите градски гробища да бъдат 100 метра „извън града" по двете страни на Цариградското шосе с 3 отделни участъка — по един от мъртъвците от всяко едно вероизповедание, а именно: 100 метра на дясно от шосето за мохамеданите и израилтяните и 100 метра на ляво от същото на покойниците от всички християнски вероизповедания; 2. Новите  гробища да се  оградят с ров и да се построи в тях "часовня" (параклис) и „други потреби за погребението на мъртвите", като направеният разход за това се разхвърли на градското население „на глава"; 3. да се забрани погребението на мъртвите в старите гробища. Това решение на общинския съвет по отношение на избраното место за нови градски гробища било прибързано и не намерило мълчаливото одобрение на градското население. Ето защо, решението от 1879 г. останало само на книга и не било приложено в действие. Отделните вероизповедания продължили да извършват погребенията си в старите гробища, съгласно установената традиция. Новоопределеното място, неоградено, непарцелирано и без параклис, послужило само за погребване на починали във военната болница. Така продължило и през следните 2 години 1880 и 1881.

С разрешаване на погребалния въпрос се заел и петият общински съвет (15.11. 1881 г.— 29 IV. 1883 г.). Понеже в новите гробища били погребани само 5 — 6 трупа на починали в болницата, тоя съвет решил на 8. II. 1882 г. да се закрият централните градски гробища при Цариградското шосе и се преместят на мястото между Циганската махала и Ломското шосе, като се оградят със зид откъм града и с ров около другите страни. Обаче, погребалната рутина се наложила, затова и петият, па дори и шестият общински съвети не могли да приложат в действие решението от 8.II.1882 г. Обаче шестият общински съвет (30. IV. 1883 г. — 9. V. 1884 г.) при гласуване на бюджета за финансовата 1884 г. все направил една крачка напред — за пръв път постановил да се плаща на Общината такса за погребение и да се достави погребална кола за пренос на мъртвите от православно вероизповедание. Отделните вероизповедания продължавали да си служат за погребалните си нужди със старите гробища, из които пак продължавали да скитат псета и добитък. Така, сигурно би продължил и седмият общински съвет (10. V. 1884 г. — 23. IV. 1885 г.), ако в разрешението на погребалния въпрос не се намесило Министерството на вътрешните дела.

Новите градски гробища не били пригодени за заравяне на мъртви и нямало изгледи да бъдат пригодени в едно скоро време, затова Министерството на вътрешните дела настояло пред Столичната община да се извърши в най-скоро време доизкарването на тия гробища и да се започне заравянето на мъртвите в тях. Общинският съвет се принудил да вземе следните решения:

1. Да се парцелират новите гробища.
2. Понеже за иноверците не са нужни специални религиозни съоръжения, да се разпореди за заравяне на мъртъвците им в новите гробища;
3. Понеже за православните още не е построена черквица в новите гробища, каквато трябва да има според православния обичай, до построяването на такава, заравянето на мъртъвците от православно вероизповедание да става в старите християнски гробища;
4. Старите християнски гробища да се оградят със зид и яки дървета.

А в бюджета за финансовата 1885 г. същият общински съвет гласувал сумата 20,000 лв. за Благоустрояване на новите гробища.

Осмият общински съвет (24.IV.1885 г. - 19.X.1886 г.) през 1885 г. решил да се започне веднага строежа на църквата в новите градски гробища, съгласно одобрените планове и сметки. През 1886 г. същият общински съвет възложил на техническото и финансовото отделения при Общината да проучат подробно въпроса за устройството на новите градски гробища.

Деветият общински съвет (20.X.1886 г. — 1.XI.1887 г.) при определяне на новите строителни граници на София постановил през 1886 г, новите градски гробища да влизат в строителната черта.

Техническото и финансовото отделения изготвили своя доклад за устройството на новите гробища, който бил разгледан от десетия общински съвет (2.XI.1887 г. — 24.IX.1890 г.).

През 1883 г. тоя общински съвет: 1. одобрил проекта за централни, градски гробища с отделни участъци за православни, католици, протестанти, турци, цигани, евреи и самоубийци; 2. натоварил техническото отделение да изготви план на гробищата по вероизповедания; 3. решил да се доставят още две погребални коли (катафалки). През 1889 г. същият общински съвет одобрил плана на парцелите по вероизповедания в новите гробища.

Същата година, началникът на санитарното отделение при Столичната община, с рапорт № 41 от 11.II.1889 г. донел на кмета, че действуващите гробища (т. е. старите християнски гробища) не отговаряли на исканите от хигиената условия и изказал мнение, да се забрани заравянето на мъртви в тия гробища. Десетият общински съвет ликвидирал окончателно с погребалния въпрос в българската столица. На 12 февруарий с. г. той решил да се забрани окончателно от април 1889 г. заравянето на мъртви в старите гробища. Така, от тая дата, завещаните от робската епоха гробища в столица София престанали веднъж завинаги да прибират в своите разхвърляни и неустроени гробове покойници. Днес теренът на тия гробища е застроен. В новите централни градски гробища, които почнали да действуват напълно от 1 април 1889 г., била вече построена православна църквица. От 1 април 1889 г. при Столичната община била организирана нова общинска служба - погребална служба:

Погребалните коли били разпределени на 4 разреди:
1. кола от I. р., возена от 4 коня — за нея ще се заплаща такса 50 л.,
2 кола от II. р, возена от 4 коня — за нея ще се заплаща такса 25 л.,
3. кола от III р, возена от 2 коня - за нея ще се заплаща такса 10 л.,
4. кола от IV. р.. возена от 2 коня - за нея няма да се заплаща такса.

Погребалната кола от III разред била същата от II. разред, но возена от 2 вместо 4 коня; колата от IV. р. разред била предназначена само за бедните. Всички погребални коли били 3 на брой и се обслужвали от пожарникари с пожарни коне.

Гробните места били също разпределени на 4 разреда. За тях определили следните такси:
1. за гроб от I. р. такса 20 л.
2. за гроб от II. р. такса 10 л.,
3. за гроб от III. р такса 5 л. и
4. за гроб от IV. р безплатно.

За гробокопачи били назначени двама. За гробокопане установили тия такси:
1. за гробокопане от  I. р. такса 6 л.
2. за гробокопане от II. р такса 4 л.
3. за гробокопане от III. р. такса 2 л.
4. за гробокопане от IV. р безплатно.

Почвата в новите гробища била много глинеста, пропуквала се лесно по дълбочина и пропущала миризма от разложени трупове Това наложило на санитарната власт да заповяда дълбоко копане на гробовете, засипване на погребаните с пръст, която била счуквана.

В изоставените турски гробища е имало надгробни камъни с интересни художествени очертания и надписи, обаче, те всички пропаднали — една част били разграбени от съседните жители, а другата част Столичната община продала на Н. Дишков.

***

От 1889 г. до войните (1912—1913 и 1915— 1918) градските гробища били разширявани и постоянно благоустроявани, снабдени с помещение за канцелария и жилище на работниците, които били често увеличавани, снабдени с водопроводна мрежа и чешми, засадени със сенчести дървета. Обаче през време на войните и периода след тях столичните гробища били занемарени и изпаднали в едно плачевно положение: инвентарът разпилян и в неуредица, помещенията нарушени, водопроводната мрежа и чешмите почупени, алеите потънали в кал, оградата порушена, една част от гробищата натрупана с боклук, а друга буренясала, овощните дървета изсъхнали; самите гробища превърнати в кръстопътища от селяните и добитъка на околните села; денем и нощем селски и градски псета се нахвърлят върху оставената по гробовете храна, а престъпници сноват за кражба на металически изображения и ценности; гробарският персонал зле облечен и недисцинлиниран, се предал на мързел и пиянство; управителят из гробищата ги превърнал на стопански завод за кози, свине и кокошки!

През 1925 г. Столичната община пристъпи бързо и смело към преустройство и разхубавяване на градските гробища: Започна се изработването на окончателен регулационен план на градските гробища, очертаха се и шосираха централните алеи, разшири се водопроводната и светилната мрежи и се построиха нови чешми и резервоари, поставиха се бордюри на алеите и се основно почистиха всички гробища; устрои се цветарник с лехи и топлина за разсад на декоративни растения и цветя и се създаде специална общинска цветарска служба за украса на парковете, алеите и гробовете; засадиха се пирамидални тополи, брези, диви кестени, липи, възрастни иглолистни и широколистни дървета, облагородени овощни дръвчета, декоративни храсти и цветя; изградиха се живи плетове и се поставиха в алеите пейки; на входа за гробищата се издигни масивна и красива порта с павилиони, основно се ремонтира гробищната църква и се построиха нови помещения за канцелария, работилница, казарма, готварница, трапезария, конюшна, салон на бабите, чакален салон, временна морга, погребалните коли и пр.; около църквата и канцеларията се уреди парк. Заведе се строг ред в свещопродавницата, върху внасянето на паметници, бордюри, надгробни знаци и др. в гробищата; установи се определен ред за откупване на гробни места и се ограничиха кражбите в района на гробищата и свещопродавницата. Забрани се просията и продажбата на дреболии в района на гробищата, преминаването през гробищата за към съседните села и пр. Уреди се дезинфекционна служба, която ежедневно дезинфекцира инструментите, с които се работи, а също така дъските, костите и пръстта от разкопаните стари гробове.

Столичните гробища са разпределени в следните участъци: 1. български гробища с черква, 2. католически гробища с малък парк, 3. протестантски гробища, 4. арменски гробища с малка постройка, 5. гробища за руските ветерани, 6.   сръбски   гробища, 7. ромънски гробища, 8. английски гробища, 9. французки и италиански гробища. 10. германски гробища, 11. еврейски гробища с братска могила, 12. мохамедански гробища с барака и малък парк 13. авиаторски гробища, 14. военни гробища с парк, 14. гробища за самоубийци и 15. гробища за некръстени. 

Към 1.1.1928 г. столичните гробища са заемали една площ от 600 декара на стойност 70 милиона лева.

Сегашните гробища се запълват и разширението им може да става само в западна посока — към безжичния телеграф; обаче почвата там е лоша поради плитката подпочвена вода.

От друга страна, гробищата станаха много отдалечени за крайните квартали. Това положение на гробищата повдига въпрос за квартални гробища, който има тепърва да се разрешава.

Днес гробищата в столицата на България са благоустроени и продължават да се благоустрояват и украсяват. Те действително представляват в сърцето на България един голям и красив парк на мъртвите!


МЪРТВОНОСИТЕЛНА КОМАНДА

Мъртвоносителната команда е в миналогодишния си състав — 85 души, поделени в групи: 40 мъртвоносители с 1 старши; 30 гробокопачи и 1 старши, от които едни копаят гробове, погребват, правят равненки, дежурят с дезинфекционната машина, а други са в резерв при повече погребения, като извършват заедно със свободните мъртвоносители и всичката друга работа в района на гробищата: около църквата, сградите, около юзите—добитък, колите, конете и пр. Към командата се числят още: трима вратари, които стоят на трите главни входа, проверяват погребалните книжа, книжата за разни такси и др.; цветарите, които със свободните хора подреждат парковете, цветарника, чистят, садят и пр.; един сарач който поправя хамутите, прави нови такива, поправя и изтърква обущата на командата; стражата от 7 души. която обикаля главно общинските полски имоти и частните, за да ги пази от щети, за които, при неизвестни злосторници плаща общината.

Командата мъртвоносители и част от гробарите живеят на казармени начала, като изпълняват дневни, нощни наряди и дежурства. Живущите в казармата досега получават безплатно осветление, отопление, железен креват и всички се хранят на обща кооперативна кухня. Храната, без хляба, им струва 4-5 лв. дневно. Така се пестят и време, и сили, и средства, а за службата това е от голяма полза. Хляб им се доставя общо, поради което фурната прави отстъпка по 40 ст. на хляб.



12.04.2013 г.

Новата загадка


Днес отново търсим къде е правена снимката. :)



10.04.2013 г.

София преди и сега: Булевард "Христо Ботев" и Министерство на земеделието


Шествие по бул. "Христо Ботев" с портрета на Цар Борис III, около 1930 г.

Същото място в наши дни



8.04.2013 г.

"Оборище" 12: Домът на Георги Семерджиев


Откъс от книгата "Станчо Белковски - архитектурна дейност" (1943 г.)


Къщата Г. С. (Георги Семерджиев), София, „Оборище", е строена през 1932/33 год. Собственикът бе индустриалец и народен представител. Това налагаше тя да задоволява, както обикновените, така и разширените жилищни нужди на семейството, свързани и с общественото положение на главата на семейството.

Сградата лежи на самата улична линия, като вътрешното, южното, лице е обърнато към градината. По тоя начин дневната, столовата и спалните са обърнати към юг и същевременно към обширния двор—градина, по който начин са органически свързани с последната.

Къща Г. С. — София, ул. Оборище. Северна фасада към улицата и западна —  към двора. Изглед от ул. Оборище.

Вън и вътре къщата е по-богато изпълнена.

На фасадите, към улицата и двора, всички архитектурни елементи - корнизи (главен и второстепенен), рамки около прозорци и врати, и цокълната част на призема — са изработени от бучардиран, изкуствен, камък със синкаво-сивкав цвят; плоскостите са измазани с равна хидравлична мазилка, охрено оцветена.

Вътре за декоративна украса са служили: за таваните — гипсова мазилка; за стените — тапети и облицовка с дървени плотове, фурнирани с орех; за вратите в партера — орехов фурнир; за дюшеметата и главното стълбище — дъбов материал; за камината и вътрешността — мраморни облицовки. Кухненските и банските уредби са комплектни и по-изискани.

Главен вход от улицата

Сградата е снабдена с централно, водно отопление, както и с пълни инсталации за топла и студена вода, електрическо осветление и т. н.

Изградена е в два строителни сезона. Проектът и ръководството на сградата се извърши от архит. бюро Ст. Белковски—Ив. Данчов.

Сградата в наши дни, снимка - Любо Иванов



5.04.2013 г.

Новата загадка


Днес трябва да разпознаете един хубав и подреден кът от стара София:

Снимката любезно предостави Георги Мусев.



3.04.2013 г.

Градската градина в края на XIX век


Представяме три редки фотографии, които ни връщат към зората на столичната Градска градина. На пръв поглед могат да бъдат датирани около 1890-1892 година. 

"Български алманах" от 1892 г. дава следното описание на градината (цитат по "Софийските градини 1878 - 1939" на Иванна Стоянова): "Градската градина, която обнема една повърхност от 29 900 квадратни метра, е заградена с железен грилаж и обиколена с широк тротоар от дялани каменни плочи, е насадена с хубави дървета и разни благоуханни цветя. В нея има няколко изкуствено издигнати височини, а една от които има павилион за музиката, а другата представлява очарователна балканска местност с водопад. Водата се събира в подножието на водопада в един басейн, в който лятно време се пущат риби."

Днешният булевард "Александър I Батенберг" и Двореца, в дъното - улица "Московска"

Поглед над градината към хотел и кафене "България" и Министерството на войната 

Днешната улица "Иван Вазов", бъдещият театър се пада вляво на снимката, а в дясно се вижда къщата на Петко Каравелов на улица "Дякон Игнатий". 

Споена панорама над Градската градина, съставена от трите фотографии.



1.04.2013 г.

Надписът на Черната джамия


Надписът се е намирал над вътрешната входна врата. При преустройството в православен храм през 1901-1903 г. е предаден за съхранение в Народния археологически музей. Направен е на бяла мраморна плоча, висока 62,5 см., широка 74,2 см. и дебела 6,5 см. Страните й са ограничени с изпъкнала четириъгълна рамка, украсена с геометрически орнаменти. Повърхността й е разделена с плоски ръбове на пет ивици, широки по 10 см., в които е издялан релефно самият надпис. Фонът на ивиците е син, разграничителните ръбове са позлатени. Буквите са също златни и полузлатни, едри турско-арабски от типа „диван-язиси". Надписът има следното съдържание:


„В името и с помощта на великаго, милостиваго, щедраго и всесилнаго Бога, настоящият богомолствен дом — свята джамия, се съгради и построи с цел, за да служи като голям молебен дом — катедрална джамия на всички благородни, възпитани и просветени мюсюлмани, както и на всички истинноверни и правоверни мохамедани, дето и да живеят те. Съграждането на тая великолепна и украсена джамия се започна по почина и с изждивението на великия царски везир и главнокомандующ императорските храбри войници муширът (фелд-маршал) Мехмед-паша Тавил ибни Абдул-Муаедин (Соколи, родом от Босна) в осмата година (1528 г.) от царуването на великия османски, десети по ред, султан Сюлейман II Славни, син на султан хан Селим I, наричан с прозвището „явуз", т. е. „свиреп". 


(Превод Д. А. Ихчиев, Известия на Историческото дружество, кн. 1, 1905 г., по книгата на Димитър Христодоров "Църквата Св. Седмочисленици в София" (1940 г.)