Из "Вестник на вестниците", април 1935 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.
БЪДЕЩАТА СГРАДА НА Б. Н. БАНКА
През последните няколко седмици силни динамитни взривове привличат любопитството на гражданите към празното място до Народния музей, дето е започната изкопната работа за строежа на новата монументална сграда на Б. н. банка.
Ръководителите на строежа са получили разрешение да работят с динамит между 12 и половина и два часа по обяд. Чукът и търнокопът не помагат при разбиването на почти вкаменените основи, останали от започнатото и изоставено преди повече от 40 години здание за Столичното общинско управление. Темелите му са 6 метра дълбоко в земята, а ширината им е 80 см. Строежът на тази темеллия сграда е бил възложен, скоро след Освобождението, на Никола Пашич, по-сетнешния ръководител и творец на модерната сръбска държава, а в по-ново време, създател на днешна Югославия. Пашич е работил в България като инженер. И както се вижда, всяка негова дейност е била темеллия, здрава, мъчно разбиваема.
И сега, когато гражданите чуват динамитните взривове, едва ли могат да помислят, че младите архитекти от модерна София разбиват дълбоките каменни основи на недовършената преди 40 години от инженер Пашич Столична община.
На това място в течение на три години ще се издигне монументалната и модерна сграда на Народната банка. Тя ще бъде втора по големина у нас, след Съдебната палата. Ще представлява един масивен блок, включен между улиците "Леге", "Клементина", "Александър I", площада пред Двореца и малката уличка "Знеполе", на която се намира музея.
Строежът на банката ще измени коренно физиономията на тая част от града. Околните улици се разширяват. "Клементина" става с 8 метра по-широка, "Александър I" с 3 м., площада с 4 м. и "Знеполе“ с 4 метра. Така че банката ще се намира сред един просторен плац, отворен към Двореца и Градската градина, която също ще претърпи съществена промяна.
За изработване на плана архитектите ръководители г. г, Васильов и Цолов са проучили основно строежите на всички модерни европейски и американски банки, като са обходили Берлин, Париж, Лондон, Виена, Вашингтон, Ню-Иорк и др.
Постройката ще бъде висока 20 м., а на страната откъм Юнион Палас ще се издига над 30 метра, за да не доминират над нея съседните високи здания.
Халето, дето ще се помещават банковите гишета, има дължина 50 метра. В първия етаж ще бъдат разположени кабинетите на ръководния персонал, салоните и заседателните зали. В другите три етажа ще се помещават всички банкови служби без изключение. Ще има едно приземие и два етажа в земята, дето ще бъдат големите огнеупорни съкровищници-хранилища.
Във възвишената част към Юнион-Палас, ще се помещават ресторанти, гимнастическите салони и душовете за чиновниците. От тая част ще води входът към Централното управление, а главният вход ще бъде на ул. "Александър I".
Предвиждат се художествени скулпторни работи за фасадата и един венециански часовник, който ще бъде инсталиран на високата част.
Отвън сградата ще бъде облицована с бял камък, а отвътре с мрамор. До материали от чужбина ще се прибягва само в краен случай. Строежът ще трае три години. Тази есен ще бъде завършен железобетонния скелет, отоплителната, канализационната и вентилационната инсталации.
Накрая трябва да упоменем икономическата страна на тоя грамаден строеж. Към 200 предприятия и повече от 600 работници ще намерят своето препитание и препитанието на семействата си там. И с общите усилия на труда и ръководството ще се издигне една блестяща сграда, която ще краси столицата ни за дълги години.
На нашата снимка се вижда мястото на строежа и проекта на бъдещата сграда.
