27.04.2015 г.

Еврейската болница-паметник


Из "Вестник на вестниците" - април 1936 г., дигитализиран от Народната библиотека

Идеята за създаване на една еврейска болница датира от доста време, ако ли не и от създаването на Купат Цедака и Бикур Холим, което се заключава от годишните баланси на същото дружество, в които фигурираше и един специален за тази цел фонд. Съобразно с твърде скромния фонд, първоначалната идея бе да се създаде една малка болница с 10-15 легла, в която да се приютят само бедноболни. Поради липса на средства, а може би и на инициатива, дълги години не е могло да се реализира този скромен проект, макар че нуждата от подобна болница често се е чувствувала. Ето защо не е било чудно, че при разглеждането на въпроса за увековечаването паметта на падналите български евреи е изникнала между българските бойци идеята да се създаде един жив паметник, който да свързва хубавото, полезното и практичното.



Имайки това предвид и съзнавайки значението и ползата на такова едно хуманно и културно дело, няколко лекари, подпомогнати от н-вото на д-во Бикур Холим, от н-вото на еврейската община, а сетне и от целокупното еврейство в София, се заеха и след непреодолими мъчнотии реализираха това дело. Днес сме свидетели на този свършен факт и виждаме да се издига всред столицата София един величествен паметник, с който българските евреи достойно изпълниха своя свещен дълг спрямо тези синове, които оставиха костите си по бойните полета за честта и славата на отечеството и за честта на своите сънародници.

Те също си изпълниха и дълга спрямо бедното население в София, което намира, в дни на нужда, медицинска помощ и съвети.

Болницата се построи през годините 1932 и 1933 на около 750 кв. м., в 4 етажа, за 60 легла. Последните са разпределени в два етажа и в началото са предвидени за вътрешно и хирургическо отделения, а в последствие трябваше, поради липса на нужните средства, да се превърне вътрешното в родилно и гинекологическо отделение.

Хурургическото отделение има две операционни (асептично и септично), а другото отделение притежава една родилна и една операционна зали.

Освен тези отдели, болницата притежава една амбулатория, рентгенов апарат, помещение за физикотерапия и за урология, което е непосредствено свързано с рентгена.

За досегашната дейност на болницата говорят направените досега статистики, от които се вижда, че количеството на бедноболните, които са били лекувани в болницата, надвишава 40 на сто. Тази цифра е почти тройно по-голяма от процента на бедноболните, лекувани в болницата на Червения кръст. Като се има предвид, че Болницата почти не получава никакви субсидии, то може човек да има представа, какви са усилията, които прави болницата, за да може да отговаря на огромни разходи, които са свързани с издръжката на такъв един институт. Мъчнотиите при издръжката на болницата произлизат от обстоятелството, че управата на болницата трябва да съблюдава минималните такси, наложени от Дирекцията на народното здраве, от които болницата Червен кръст, като хуманитарно благотворително учреждение е освободена.

В болницата се приемат бедни и платени болни, без разлика на вероизповедание и народност. 



24.04.2015 г.

Новата загадка


Цветарка с кошничка свежи букетчета ни чака на една софийска улица. Кое е мястото?



20.04.2015 г.

Електроснабдяването на София (1900-1937 г.)


Из "Вестник на вестниците", януари 1938 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.

1900-1937 г.
37 години електроснабдяване на столицата

Инж. Дим. А. Георгиев
(Началник отдел. "Осветление" при Столичната община)

От момента, от който нашият престолен град е започнал да мисли свободно и да действува самостоятелно, той е имал всичката амбиция да догони и овладее в най-скоро време техническите постижения и културните придобивки на Запада.

За тази благородна амбиция и за този нестихващ устрем на националния ни дух към напредък и възход ни говори много убедително фактът, че само няколко години след като Едисон откри електрическата крушка (1879 г.), и само една година след епохалното откритие, демонстрирано на световното изложение във Франкфурт на Майн, през 1890 г. — пренасяне на електрическа енергия на разстояние 117 км., и при това, в един къс период изживян при свободен политически живот, употребен преди всичко за организиране и поставяне основите на младото княжество, в дневния ред на Софийския градски съвет през 1891 г. се слага вече на разискване въпросът за електроснабдяването на столицата! А в него момент градовете в Европа, които имаха електрическо осветление, бяха много малко: те едва ли не се брояха на пръсти. На този именно стремеж на българския дух единствено се дължи и знаменитият технически скок, който е направила нашата столица — тя се ориентира тутакси към електрическата енергия, без да мине по изминатия от европейските градове път — пътя на светилния газ и конския трамвай и въведе направо електрическото осветление и електрическия трамвай.

След като са били изживени в продължение на няколко години много тревоги и разочарования, поради редица причини, най-после мечтата на градския съвет от 1891 г. за електрифициране на София е била осъществена.

През 1898 г. е бил сключен договор за отдаване на концесия електрическото осветление и трамвай в гр. София и на 1. XI. 1900 г. при голяма тържественост е било пуснато в действие електрическото осветление в града. София светнала! А два месеца подир това софиянци изпитали нова радост от новата културна придобивка — на 1.1.1901 г. първият електрически трамвай се движел вече из софийските улици.

Ако проследим изминатия 37 годишен електрификационен живот на столицата, ще видим, че направеното и достигнатото през това време надминава всички очаквания и предвиждания. Докато за първоначалното електроснабдяване на 68-хилядна София (1900 г.) е била достатъчна първата водна централа в страната — Панчаревската юзина, с нейните инсталирани 2,000 к. с., впоследствие нуждите на града наложили да се разшири тази централа с още 3,000 к. с. и да се построят нови по-мощни централи. През 1902 г. концесионерът на електрическото осветление построява парната централа „София", находяща се при трамвайното депо, в която инсталирал 2 парни машини, мощни по 600 к. с., а подир това — през 1905 г. последвало инсталирането на трета машина — също от 600 к. с., през 1908 г. — четвърта машина от 1,600 к. с.; през 1912 г. — пета машина от 2,200 к. с., и през 1917 г. — шеста машина — също от 2,200 к. с., или общата инсталирана мощност на централа „София" възлизала на 7,800 к. с.

Електрическата централа на река Искър при Панчарево

Подир свършване на войната София брои вече 155,000 души (1920 год.). Електрическата енергия не е достатъчна за града и затова се пристъпя към постройката на нова централа —
първата общинска централа „Бояна", с инсталирана мощност от 2,000 к. с. която се пуща в експлоатация през 1923 г. Производството на Боянската централа не е достатьчно да задоволява консумацията на града и затова няколко години подред се налага да бъде прекъсвано по няколко часа вечер, през зимния сезон, доставянето на енергия в известни квартали на града. През 1926 г. столицата има вече едно население от 215,000 души. В късо време градът разрастна много ненормално на длъж и на шир. Липсата на енергия се чувствува още по-чувствително, като все още се спира осветлението в разните части на града. Едва от следующата 1927 г., след пущане в действие на втората общинска централа „Симеоново“ с мощност 1,000 к. с. и на концесионната термическа централа „Курило", с мощност 24,000 к. с., се започва нормалното и редовно електроснабдяване на София, подир което се преустанови експлоатацията на парната централа „София".

Боянската електрическа централа, 1924 г.

С постройката на Рилския водопровод се продължи електроизграждането на столицата. В централа „Симеоново“ се инсталираха още две машинни групи, мощни по 4,000 к. с., които се пуснаха в действие през лятото на 1934 г., а през зимата същата година се започна експлоатацията на третата общинска централа „Мала църква“, мощна 6,000 к. с. По такъв начин сега Столнчната община разполага вече с три собствени водни централи, в които са инсталирани машини с обща мощност 17.000 к. с., а концесионерът разполага в неговите две централи с една инсталирана мощност от 29.000 к. с. Тези пет централи, които доставят денонощно енергия за града, са предостатъчни за задоволяване нуждите на 310.000-те жители на днешна София.

В края на първата година, след започване експлоатацията на електрическото осветление, концесионното предприятие обхващало: централа „Панчарево“ — мощна 2,000 к. с., която е произвела през 1901 г. 2,500,000 к. в. ч., или на глава се падат средно по 39 к. в. ч.; въздушна мрежа високо напрежение — 30 км.; мрежи низко напрежение — 32 км. и 20 броя трансформаторни кантони. Общият брой на абонатите възлизал на 249 абонати за частното осветление и 3 абонати за двигателна сила: Дворецът, трамваите и мелницата „Джумалиев“. След премахване на газените фенери, били са инсталирани по улиците 600 броя електрически крушки.

Пласментът на енергията се разпределя: частно осветление — 190 000 к. в. ч.; улично осветление — 652,000 к. в. ч.; частна двигателна сила —  3,000 к. в. ч. и трамвайно движение — 585,000 квч.

Към 31. XII. 1937 г. електроснабдяването на столицата обхваща: четири водни и една термическа централа, с обща мощност — 46,000 к. с.; общото производство възлиза кръгло на 50,000,000 к. в. ч., или на глава се падат средно по 161 к. в. ч. — количество, надминаващо консумацията на много градове на Запад; въздушна мрежа високо напрежение — 191 км.; мрежи низко напрежение — 492 км. и трансформаторни кантони — 321 броя. Общият брой на абонатите възлиза кръгло на 62,700, от които 60,300 абонати за осветление и 2,400 абонати за двигателна сила. Осветлението на столичните улици, площади и градини се извършва от 11,165 броя лампи, с обща мощност 1,300 к. с., които осветляват един път с обща дължина почти 400 км. Пласментът на енергията през 1937 г. е бил: частно осветление — 13,800,000 к.в.ч.; улично осветление — 2,600,000 к.в.ч.; частна двигателна сила — 14,800,000 к. в. ч.; трамвайно движение — 10,100,000 к.в.ч. и домакински нужди — 1,600,000 к. в. ч.

Горните данни, съпоставени с тези от 1901 г., ни сочат по един убедителен начин внушителния напредък, който е направен от електрификационното дело на столицата.

Столичната община, която разполага с големи свободни количества електрическа енергия, не се задоволи само с пласирането на енергията в София, а потърси нови пазари, като пристъпи към електрифицирането на селищата в източното Софийско поле, Самоковско и Ихтиманско. За електроизграждането на тези области бяха построени през последните години 229 км. далекопроводни линии високо напрежение; 52 км. разпределителни мрежи и се електроснабдиха 30 населени места. В проект са строежите на нови далекопроводни линии, с обща дължина 128 км., чрез които е бъдат елекрифицирани други 34 селища. След изпълнение на тези проекти ще се даде възможност на всички села в Софийско, Самоковско, Новоселско, Ихтиманско и Вакарелско да се ползват и те от обилните облаги и безспорните удобства на универсалната сила - електричеството.


17.04.2015 г.

Новата загадка


Днес ви връщаме само има-няма 35 години назад. Къде се намираме?



14.04.2015 г.

София преди и сега: Улица "Гурко"


Изглед към улица "Гурко" от пресечката с улица "Дякон Игнатий", 20-те години

 Мястото днес е неузнаваемо, вляво е изградена кулата на Министерството на транспорта, а в дясно се вижда разширението на сградата на Централна поща от края на 30-те години


10.04.2015 г.

Новата загадка


Кой ще познае пръв къде се намираме днес?



8.04.2015 г.

Великденско оживление


Из "Вестник на вестниците", май 1936 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.

Купете си за Великден!

През големите празници София се оживява. Подвижните дюкянчета пускат котва по тротоарите на Мария Луиза, Екзарх Йосиф и Клеметина. Тази година потокът е по-тих и предлагането по-скромно. Може би, лотарийната треска е отвлякла хората в друга посока, или големият пловдивски панаир е притеглил като магнит софиянци.

Все пак, въпреки непостоянното време, движението по улиците закипява. Пейзажът на изобилието, освежен от зеления тон на ранния зеленчук и кармина на репичките от Солни пазар, към Мария Луиза се пречупва в кафявите купчини на козунаците, прошарени като с роса от едро нахвърляната ситна захар и залязва в отраженията на електрическите лампи върху стъкларията, огледалата, и евтиния блясък на гривните, герданите и обеците.

Група селски моми се спира пред сергия с бижута.

— Дубле ли е?

— Разбира се, прекрасна госпожице... Трайно, евтино, дивно, само за вашата красота, ще ви стои на ръката като вечерницата на небето! — обсипва слабичкият продавач с думи момичетата.

Из навалицата сс промушват босоноги деца с кутии шоколад — "тек губи, чифт печели". Един чужденец, навярно сьрбин, с особена жар разкрива тайната на своя препарат-лепило за кърпене на чорапи. Няколко любопитни дами го слушат със зяпнали уста. Мъжете са по-недоверчиви. Една дама вади пари от чантата и плаща, като заплашително казва:

— Да не е фалшиво!

По-нататък, върху повръхността на друга "лодка" се гушат прочитни книги оказион. По пет и петнадесет лева. Мъдростта на авторите се е материализирала в евтина стока, като вазите за цветя или жартиерите за чорапи. Ето, като разноцветни знамена се развяват всички части на дамското бельо върху друг "дюкян". Евтино, здраво и елегантно. До тях боядисани яйца с тежка боя, червена, жълта. Синята изглежда като буреносен облак. А ето и продавачът на чорапи — от 8 до 10 лева мъжки, дамските — 15 лева. Детските играчки са особено нещастни — много малко е вниманието с което ги даряват. При тези светли, шоколадени и дървени яйца, които тъй предизвикателно се смеят от витрините на сладкарниците, кой купува играчки.

След обед се изля дъжд. Малките дюкянчета, като разбито ято птици се заклатушкаха по улиците, понесли негодуванието на господарите си. Все пак, те се спират пред забързаните минувачи и с последна надежда подканят:

— Купете си, моля, за Великден.

Потокът от хора се разлива към периферията на града. Чува се блей на агне. Вечерта ляга над града.

Дъждът превалява.

Вратите на черквите са отворени. Тълпят се хора.

Ето, люлеят се камбаните. Звънът им лети като птици над града. А из улиците тръгва потокът от хора със светещи свещи в ръце... И вековният символ стои на всяка уста: Христос Възкресе!

Сл. В.


3.04.2015 г.

Новата загадка


Кой ще познае пръв къде се намираме днес?



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...