Новата загадка:
30.07.2009 г.
21.07.2009 г.
17.07.2009 г.
Гергьовден, 1937 г. - новите бойни знамена
Гергьовден - ден на победите, ден на храбростта, велик ден за българската войска, паметен ден за 2-ия конен полк.
По Височайшето благоволение на Върховния ни Вожд, в този ден над 18 части се развяха нови бойни знамена.
Осемнадесет настръхнали орли, осветени в Божия храм, с пришити на тях късчета от старите полкови светини, предадени лично от свещенната ръка на любимия ни Цар, вляха по невидим път в душата на българите нова струя на любов, на сплотеност, на единство и готовност.
Пред катедралата на българската столица, на малка естрада - живо знаме на българите - обичният Ни Цар приковаваше на всяко ново знаме Царствената си благословия и по ред предаваше новите бойни светини на частите.
Хиляди погледи са устремени към мястото, гдето ставаше тази свята церемония. Коленичили, щастливите командири получават знамената от Негово Величество и Му дават обет, че достойно ще ги пазят и че ще ги покрият с лаври и победи за честта и величието на Негово Величество и Родината.
В ранна утрин новите бойни знамена на 2-й и на 3-й конни полкове, съпровождани от ескортен ескадрон дефилираха по улиците на столицата, за да бъдат отнесени в своите части...
Гвардията на парада.
Прощаване със старата светиня.
Негово Величество Царят предава новото знаме.
Минаване на конницата.
Нейно Величество Царицата наблюдава дефилирането на войската.
Техни Величества напускат естрадата.
2. конен полк - Лом. Командирът и адютантът с новото знаме.
2. конен полк - Лом. Новото знаме до стария щандарт.
2. конен полк - Лом. Командирът полковник Стаматов целува старото знаме.
15.07.2009 г.
Лицата на София
За любителите на Стара София препоръчваме изложбата "Лицата на София", разположена около фонтана пред Народния театър.
Ето как представя изложбата страницата на Столична община:
Изложба "Лицата на София - 1879/1944"
На 7 юли /вторник/, от 19.00 ч., на откритата галерия на Столична община в Градската градина, ще бъде открита изложбата "Лицата на София - 1879/1944". Автори на изложбата са Атанас Гаджев, Иван Бърнев-Буби и Любомир Юруков.
Проектът «Лицата на София» почива върху проучването и “преоткриването” на автентични и разнообразни по своя характер документални и визуални свидетелства за историята на София като столица на България.
Без да претендира за изчерпателност, настоящият проект предлага на днешния българин да се изправи «лице в лице» с историята; с отминалата духовна и материална атмосферата на своята столица; с именитите си и анонимни предци; с техните лица и идеали; постижения и поражения; въжделения и пристрастия; борби, разочарования и въодушевления, съпътствали ги във времето.
«Лицата на София» изразява естествения порив на всяко поколение да се вгледа в миналото и неугасващия стремеж за противопоставяне и примиряване на вечните опозиции: мимолетно/вечно; модерно/традиционно; лично/обществено; героично/ смешно.
«Лицата на София» е опит за съживяване на духа на един град чрез най-динамичните му и съкровени измерения – неговите обитатели и сгради. Многобройните, разнолики изображения изследват неповторимостта на мига; уникалността на детайла; красотата на типичната софийска образност.
Проектът обединява два, допълващи се взаимно, модула:
1.
«Не/познатият софиянец» - серия от 30 документално-художествени табла/постери, представящи софиянеца в различните му превъплъщения и трансформации в периода от 1879 до 1944 г. . Подготвени от двама утвърдени изследователи и познавачи на тази материя (Любомир Юруков и Иван Бърнев – Буби, автори на книгите: „Непозната София”, „Непознатата България”, „Непознатият българин”), таблата съчетават достъпно поднесени исторически анотации с изобилие от автентични документални изображения, част от внушителните им лични колекции и архиви;
2.
«Не/възможна красота» - художествена акция за припомняне на изчезващите образи от софийските фасади чрез серия керамични възстановки на пластично-архитектурни детайли, намиращи се върху рушащи се софийски фасади и „съживени” от художника – керамик Атанас Гаджев.
«Лицата на София» е покана за пътуване във времето, надхвърляща удоволствието от съзерцателното съприживяване и провокираща чувството за памет и отговорност на съвременника.
Акцията е посветена на 130-та годишнина от обявяването на София за Столица на България и се осъществява с подкрепата на Столична програма "Култура". Организатори са Орденът на Рицарите Тамплиери на Йерусалим-Велик Приорат България, списание "Минало", Сдружение "Лингва Франка".
За онези, които няма да имат възможност да идат на място, сме подготвили и снимки:
Разбира се, не бихме били никаква конкуренция, ако не намерим причина да се заядем със съставителите на изложбата. :) На едно от таблата зорко блогърско око откри значима грешка - посочено е, че представената снимка показва софийска улица. Това обаче съвсем не е вярно, тъй като на нея се вижда изглед от Варна, по-специално сградата на днешното Адмиралтейство.
"Лицата на София" се намира на удобно място в самия център, така че не забравяйте да отделите няколко минути, за да разгледате интересните фотографии!
13.07.2009 г.
Кучешкият проблем
Откъс от "Книга за София" на Петър Мирчев
Тайфи „кьопеци" кръстосвали улиците както във всеки османски град. Разнасяли щръкналите си кокали, виели от глад, зъбели се едно на друго и бягали с подвити опашки пред тоягите и камъните, запратени от деца и дюкянджии. Ръмжали от завист към охранените „сайбийни" кучета, които лаели на равни пресекулки зад високите зидове.
Тайфи „кьопеци" кръстосвали улиците както във всеки османски град. Разнасяли щръкналите си кокали, виели от глад, зъбели се едно на друго и бягали с подвити опашки пред тоягите и камъните, запратени от деца и дюкянджии. Ръмжали от завист към охранените „сайбийни" кучета, които лаели на равни пресекулки зад високите зидове.
Срещали се различни породи кучета — черни, жълти, бели хрътки, с къси уши, от вълча порода. Те стихийно се кръстосвали по сокаците и създавали хибриди, чужди на познатите кучеведски категории.
Хилядите кучета били градско зло. В несметните бунища те намирали сгода за смрадливите си кучешки сборища, за свади за кокали. Разпространявали болестта бяс — ужас на тогавашното население. Побеснелите припкали с мътни очи и проточени лигави езици, виели от болка, преминавали от махала в махала, от село в село. Хапели хора и животни. От бяс пламвали цели области. Докато бъде открита ваксината на Пастьор, бесът бил мор. Ухапаните хора изгубвали разсъдъка си и умирали в неописуеми мъки. Днес той е победен. Остана само преносната употреба на думата.
Трясъкът на войната накарал много турци да напуснат София. Уплашени, затичали се извън града и кучетата. Но да избягат от родния си град сторило им се тъжно — те се върнали и го изпълнили пак, но вече като столични песове.
Пръв сигнал, че срещу тази кучешка напаст трябва да се вземат мерки, дал софийският губернатор. „Из града бродят всякакъв вид кучета, които се хвърлят на минаващите по улицата." Поискал, който има куче, да му сложи намордник, а онези, без намордник — да бъдат изтребени.
За общинарите кучешкият проблем става неприятен.
Кучетата сякаш подразбрали накъде вървят работите. Започнали да изчезват от улиците през деня. Докато било още светло, обикаляли покрайнините. Отивали и по-далеко. Настъпела ли нощта, настъпвали и те към града. Изпълвали улиците му, квичали, ръмжали, търсели храна. През цялата нощ градът се изпълвал от кучия лай на двете настървени групи — вързаните със синджир по дворовете и скитащите.
В заседанието на 4 март 1881 година общинският съвет приел проект за унищожение на скитащите песове. Дали право на някой си Георги Владимиров да ги лови и избива. Уловеното куче трябвало да се държи от „предприемателя затворено известно време — три дни — на случай, че излезе сайбийско и се потърси. Предприемателят няма да претендира никакво възнаграждение освен кожите на убитите кучета. Процесите, каквито могат да се повдигнат от някого против предприемателя за неправедно убивание, ще се разглеждат на общо основание от мировите съдилища."
Предприемачът Владимиров се оказал несериозен. Той изоставил задълженията си и договорът пропаднал. Столичните безстопанствени кучета продължили да скитат по улиците.
Иречек бил претрупан с работа в министерството. У дома си работел до късно. Разчитал на нощната тишина. През май 1882 година пише в дневника си: „От Букурещ дошъл някакъв човек. Искал позволение да излови уличните кучета без пари, за кожата. Размножили се ужасно много! Край мене пак започнаха да вият при пълнолуние."
Общинският съвет приел по-строги правила. В протокола на едно заседание четем:
„Пред вид настъпилите горещини и поради скитанията на кучетата из града съветът намира за необходимо да се вземат следните мерки:
1. Строго се забранява на тези, които имат кучета, да ги оставят да се скитат из града без намордник (кошнички по устата).
2. Тия, които водят със себе си кучета, ако не щът да турят намордници, треба да ги водят вързани.
3. Приобретателите на опасните кучета като: овчарски, булдоците и др., треба не само да турят на кучетата си намордници, но още и да ги водят вързани.
4. Всяко куче трябва да има кожен или металически гердан с означение името и жилището на притежателя му.
5. В публичните места, каквито що са: градините, сборищата, кафенетата, гостилниците и тем подобни заведения, кучетата се допускат само вързани.
6. Тия, които имат кучета за вардене на дворовете и стоката си, требва да ги държат в дворовете си затворени или вързани и да не ги пущат по улицата нито денем, нито нощем.
7. Всяко куче, което се улови без намордник по улиците на града, ще се хваща и убива, а тези с гердан ще се държат три дена живи. За престояването на всяко уловено куче ще се взема по един лев на ден.
8. Щом се узнае, че едно куче е бясно, да се убие начаса."
Този правилник имал задача да уреди положението на „сайбийните" кучета и да ги осигури от грешки. Той не стреля по целта — унищожение на „празноскитающите" кучета из града.
Понесла се вълна на бяс. Сега вече софийският градоначалник бие камбаната:
„Да се вземат най-строга мерки против скитающите кучета — нарежда той на общината, — тъй като имало случаи на побеснения между ухапаните лица."
Общинският лекар, доктор Шишманов, прави бърз рапорт до общинския съвет:
„Понеже върлуват по целия град кучета в голямо количество и понеже се появиха в Пловдив и даже по окръжните на града на доста близки села случаи на побеснения, предлагам почитаемият градски съвет да се разпореди беззабавно да се уничтожат тези безсайбийни кучета по града ни. Най-лесно средство ще бъде да замоли съвета спецерина господин Странски да отрови известно количество хлеба със стрихинин и да се наложи на жандармите да разнесат този ядовития хлеб по удобни места и да се погрижат, за да се изхвърлят лешовете далеко от града."
Отровните хапки са приготвени, но кучетата, види се, разпознават жандарите, та бягат и не вярват на примамките им.
Като не може с отрова — тогава куршум! — отсича господин кметът.
На 20 януари 1884 година той издава заповед:
„1. Като имам пред вид, че кучетата, които се скитат по улиците на града, гонени и примамвани от поставените от общинското управление ловци, бягат денем по краищата на града, а нощно време тия същите кучета се връщат в града и не са друго освен опасност за населението.
2. Като имам пред вид, че е съвършено неудобно да се хващат нощно време празноскитающите се кучета, и като имам пред вид, че всичките усилия, положени от страна на общинското управление за истребление по досегашний начин на празноскитающите без стопани кучета столицата е още по-пълна c такива, заради това, на основание на горното, разрешавам щото ловец на кучета, придружен от един жандарин, да убива с пушка кучетата по краищата на града."
На кучетата е отворена война с огнестрелно оръжие! Тя била победоносна. Ловецът и жандаринът приклеквали, правели „пусии" и застигали с куршумите си копоите зад крайградските махали. Кучетата не бягали, защото вземали пушката за тояга, а тя им се чинела възкъса.
Успехът на огневата акция породил щатната служба ,,кучеубиец". Пръв я заема някой си Милан Танкосич. Тази служба била кратковременна — от януари до септември 1884 година. На 14 септември на кучеубиеца Танкосич връчили кметски приказ, с който го уволнили. Останал извънщатен „кучкарин". Вместо месечна заплата било му заплащано за уловено куче.
10.07.2009 г.
Образи от подземието
Пропагандното изкуство винаги има сходна съдба. Издигнато на казионен пиадестал, то властва цяла една епоха пред невиждащите очи на масите, за да бъде захвърлено един ден в калта заедно с властта, която възхвалява. Осмяно, иронизирано и обезценено, то се скрива в дълбоките подземия на историята. След години парчета от него изпълзяват и срещат новите хора, които наново откриват идеализирания му свят. Освободено от не така идеалните цели на избелели герои, то разпалва въображението, за да бъде издигнато отново върху планината на забравата. За да покаже, че творецът може да бъде творец и в най-поръчковите за мисълта дни.
Старо изкуство за нови очи в НХГ. Вижте го.
Старо изкуство за нови очи в НХГ. Вижте го.
Олимпиадата в Берлин, 1936 г.
Една от най-противоречивите олимпиади в историята на движението е проведената през август 1936 г. в Германия. Сянката на наближаващия световен конфликт дава превес на политиката над спорта и олимпиадата остава известна като "игрите на Хитлер".
За България това са третите олимпийски игри, като страната ни участва с 25-ма спортисти, без да спечели отличие. Дали за да подкрепи нашите спортисти, дали за да е в центъра на международните политически събития на деня, цар Борис също лично присъства на игрите.
За пръв път в Берлин е пренесен и олимпийски огън от Гърция, който по пътя си за немската столица минава и през София.
Олимпийският огън пристига в София на път за Югославия:
Кметът на София инж. Иванов приветства събитието:
Цар Борис посещава олимпийското село:
Царят поздравява българските участници:
9.07.2009 г.
Новини от фронта
Софиянци следят развитието на Балканската война върху голяма карта на витрината на книжарницата на Иван Касъров на ул. "Леге".
7.07.2009 г.
Познавате ли Стара София?
Ново предизвикателство - последиците от кое събитие са запечатани на снимката?
6.07.2009 г.
Една по-красива София
Въпросът за благоустрояването на София е важен и винаги актуален. Публикуваме статия на Райко Алексиев за художествената украса на столицата от юли 1937 г. Дали визията на художника е приложима и днес, оставяме на читателите да преценят. След материала сме добавили и няколко снимки от същия период, запечатали реализацията на част от идеите за разкрасяване на града. Малки детайли като декоративни чешми, фонтанчета и статуи създават един далеч по-уютен и чаровен вид. За съжаление, нито един от тях не е оцелял до днес. Съвременни заместители на тяхно място естествено липсват. Снимките са от Изгубената България.
Наред с грижите за благоустрояването на Столицата, със залесяването й и с поддържането на нуждната чистота, чака своето системно уреждане и въпросът за нейната художествена украса.
За голямо съжаление, десетки години подред и то във времената на най-голямо строителство, за тази украса почти никак не се е мислило. Години подред само два-три паметника, от които само един с висока художествена стойност, са били едничките украси, които тук там са разнообразявали изгледа на някои улици и площади. Дали средства не е имало или е липсвала въобще подобна естетическа нужда - не е важно. Важното е, че София няма паметници,няма фонтани, няма художествено изваяни чешми, няма арки или колонади - няма почти нищо от всичко онова, което превръща големите градове от обикновени селища на прекрасни паметници на изкуството.
А притурен при всичко това и бедният вид на архитектурата на зданията - получава се една непоносима зрителна скука.
Едва напоследък общинските управи плахо пристъпиха да дадат по-голямо съдържание на този градоустройствен проблем, но всичко още е в зародиш, случайно и безсистемно. Няколкото бронзови бюста, побити из борисовата градина, далеч не могат дори да се нарекат украса - защото разпиляни из разните отдалечени кътове и алеи, повечето от тях се губят в тъмния фон на зеленината и не могат да изпълнят двойното си предназначение: да бъдат възпоменателни знаци знаци за нечия светла памет и същевременно да служат за художествена украса.
Но не за да корим и критикуваме сме взели писалката, и затова оставяме какво е било и какво не е било в миналото, а понечваме да поразсъждаваме какво, според нас, би трябвало да бъде в бъдеще. Преди всичко, цялата материя около естетическата украса на София би трябвало да се предаде в ръцете на нещо като комитет, съставен от абсолютно вещи по въпроса лица, за да може да бъде изработен един системен план по който ще се работи и който ще отстрани възможностите за случайни хрумвания на тогоз и на оногоз. В този комитет да бъдат привлечени вещи архитекти, скулптори, историци и майстори по градинарството. На първо място да се започне с градините - на всяко праздно място, на всяко незастроено ъгълче - веднага да се направят малки или по-големи градинки - дори и временни. А такива места и ъгълчета в Столицата - колкото щеш.
Всяко, дори праздно още незастроено място - да бъде заставен собственикът му да побие няколко дръвчета, да посее трева, да тури тук-там живи плетове. Зеленината е най-евтиното и най-удобно средство за временна украса. Само за няколко месеца - бързо дава един приличен вид на голите разградени дворища и парцели, а когато ще се строи - изкореняването й става лесно.
На оградите да се даде малко по-приличен вид, като се забранят завинаги тия злополучни дъсчени стобори или, макар направени от дървен материал, да бъдат сковани по дадени модели, подготвени от архитектите.
Засадено всяко грозно място със зеленина, трябва да се пристъпи към установяване на кои площади, кръстопътища и ъгли може да се поставят паметници или бюстове. На места да се изградят художествени чешми с бронзови фигури или каменни барелефи. А в установените вече градинки да се направят живописни фонтани. Фонтаните из всички добре устроени столици са едни от най-хубавите декоративни елементи на улици и площади.
Фонтан Есетра, фонтанът на Тритона, фонтан де Треви са едни от най-художествените и най-съвършенните красоти на Рим, където веселият шум на бликащите води, съединени с красотата, бликаща от художествените ваяния, създават на улицата или на площада едно такова приятно настроение, че човек не чувствува, че се намира на пазарска улица или на делничен площад, а като че ли присъствува на някакво тържество, устроено в чест на безсмъртната естетика. Да не говорим за фонтаните на Париж, чиято сензация дори е на главно място и в сегашното Парижко изложение, нито за буйните Мюнхенски водоскоци. Навсякъде фонтанът е подчертаният елемент при градоукрасата.
София, която за щастие се сдоби с изобилна вода, дава възможност да украсим градските градинки с красиви фонтани, чиито високи водни струи да съживяват задрямалият горещ въздух лете, а зимно време, вледенени по фигурите и градежите, да се превръщат на фантастични кристални приказки. Виждали сте сегашния нескопосан циментов водоскок в рибното езерце на Борисовата градина. Каква феерия от багри и каква приказна прелест излъчва, когато зимно време ледени кичури покрият циментовите му градежи. Колко повече, ако фонтанът е високо художествена и архитектурна постройка.
В градинката пред Военния клуб би могло да се построи един такъв фонтан, чиито високи водни ветрила биха разнообразили скучния вид на ограждащия градинката архитектурен квадрат.
Градинката при Народното събрание - също моли за един голям буен фонтан. И на много още места би могло да се изградят подобни украси.
Втора задача е - строеж на паметници. Колкото се може повече паметници. Паметникът съживява, одухотворява и големия и малкия площад и създава художествен център на хорото, което постройките вият около него.
Площад Александър, площад Бански, площад Възраждане, площад Славейков - и всички други малки и големи площади би трябвало да се украсят с по някой по-малък или по-внушителен паметник.
А събития за овековечаване, нашата история ще ни поднесе с шепи. Сегашната Столична управа дори вече пристъпи към подобни градежи с построяване на малък паметник на Патриарх Евтимий и не остава нищо друго, освен по един създаден системен план, тази инициатива да се разшири и уголеми. Начинанието, което Столичната община поде да скрепи някои улици с бронзов релиеф с лика на оногоз, на чието име и в чиято памет е кръстена улицата, е една отлична идея. И струва ми се, че е приложена за пръв път в София от всички европейски столици. Нуждно е само работата да се ускори, за да може в продължение на няколко години всички по-големи улици да имат на по-главните си места ликовете на ония заслужили труженици, на чиито имена тези улици са кръстени. Увековечаването заедно с имената и ликовете на заслужилите труженици, е едно колкото патриотично, толкоз и полезно дело - паметта на заслужилия покровител на улицата се затвърдява по-здраво, а художественото произведение, в което е вкрепен образа му, служи и като естетическа украса. И когато всяка улица бъде украсена с подобни барелефи, целият град ще представлява нещо като една художествена скулптурна галерия на открито, и пришелецът, вън от другите художествени ценности из музеите и галериите, ще има на какво да се наслаждава и по улиците.
Един друг въпрос, който чака своетп правилно разрешение, е поставянето на бюстовете на заслужили българи из градините.
Както споменах, сега тези бюстове се поставят в Борисовата градина на различни места. Отдалечени един от друг, те като че ли скъсват връзката, която съществува помежду им. Често дори някои от тия бюстове, турени в по-странични алеи, остават далеч от очите на публиката.
Позволявам си да застана на становището, че тази система не е сполучлива. По-смислено би било, ако едни от централните алеи на градината - дори най-широката и с най-голямо движение се нарече "Алея на Възраждането" и от двете й страни на разстояние 7-8 метра един от друг, се наредят бюстовете на нашите заслужили дейци от Възраждането. Дори да се състави план и да се определят местата за бюстовете на всички такива деятели, на които ще се увековечава паметта чрез бюст, като готовите сега се поставят край алеята, после постепенно се допълват с нови.
Такава една алея - добре рамкирана с жива зеленина от двете страни, би представлявала нещо като пантеон, ще бъде център на градината и ще служи дори за системно припомване на историята и дейците на нашето възраждане от всеки минувач. А един учител по история, чрез събраните на едно място ликове и имена, ще намери още едно средство да закрепи в крехката детска памет това, което трябва всеки българин да запомни. Така е уредена градината Пинчио в Рим, където дълги редици бюстове се редят от двете страни на централната алея.
На други места, за украса на градинските кътове може да се поставят бронзови или каменни ваяния на малки или по-големи фигури на отделни красиви горски животни, символични групи, из нашата народна митология и прочие.
На места из самия град би могло да се поставят върху подходящи пиедестали каменни копия на някои колони, върху които древни български царе са отбелязвали някои свои победи. Някоя колонада с изваяни в народен дух Кариатиди би била прекрасен декор за някой кът - градината до Народното събрание, например. Каменни гранитни скамейки биха били подходяща украса за някои градински кътчета, големи вази от груб или полиран гранит или мрамор също биха съживили някое градинско кътче и биха допълнили красотата му.
Всичко това, обаче, вършено системно, по строго определен план и изпълнено от вещи майстори, каквито между нашите скулптори и архитекти не липсват. Малко е мястото в една статия да се нахвърлят изчерпателно всички възможни идеи. Пък и не е нуждно. Това трябва да стане при установяването на плана, по който трябва да става въобще цялата художествена и естетическа украса на Столицата ни.
Средствата? Не е нуждно да се захване всичко наведнаж. Щом има система и на части да се твори - резултатът ще бъде добър. Много по-добър, отколкото резултатите от едно бързо, но безсистемно и предварително неизяснено строително надпреварване.
Нали на това лудешко безсистемно надпреварване в строеж на сгради докарахме Столицата в такова състояние, та ще трябва уважаемият Мусман дълго да се поти, докато отчасти й поправи убогия вид.
Украсата на Столицата
Наред с грижите за благоустрояването на Столицата, със залесяването й и с поддържането на нуждната чистота, чака своето системно уреждане и въпросът за нейната художествена украса.
За голямо съжаление, десетки години подред и то във времената на най-голямо строителство, за тази украса почти никак не се е мислило. Години подред само два-три паметника, от които само един с висока художествена стойност, са били едничките украси, които тук там са разнообразявали изгледа на някои улици и площади. Дали средства не е имало или е липсвала въобще подобна естетическа нужда - не е важно. Важното е, че София няма паметници,няма фонтани, няма художествено изваяни чешми, няма арки или колонади - няма почти нищо от всичко онова, което превръща големите градове от обикновени селища на прекрасни паметници на изкуството.
А притурен при всичко това и бедният вид на архитектурата на зданията - получава се една непоносима зрителна скука.
Едва напоследък общинските управи плахо пристъпиха да дадат по-голямо съдържание на този градоустройствен проблем, но всичко още е в зародиш, случайно и безсистемно. Няколкото бронзови бюста, побити из борисовата градина, далеч не могат дори да се нарекат украса - защото разпиляни из разните отдалечени кътове и алеи, повечето от тях се губят в тъмния фон на зеленината и не могат да изпълнят двойното си предназначение: да бъдат възпоменателни знаци знаци за нечия светла памет и същевременно да служат за художествена украса.
Но не за да корим и критикуваме сме взели писалката, и затова оставяме какво е било и какво не е било в миналото, а понечваме да поразсъждаваме какво, според нас, би трябвало да бъде в бъдеще. Преди всичко, цялата материя около естетическата украса на София би трябвало да се предаде в ръцете на нещо като комитет, съставен от абсолютно вещи по въпроса лица, за да може да бъде изработен един системен план по който ще се работи и който ще отстрани възможностите за случайни хрумвания на тогоз и на оногоз. В този комитет да бъдат привлечени вещи архитекти, скулптори, историци и майстори по градинарството. На първо място да се започне с градините - на всяко праздно място, на всяко незастроено ъгълче - веднага да се направят малки или по-големи градинки - дори и временни. А такива места и ъгълчета в Столицата - колкото щеш.
Всяко, дори праздно още незастроено място - да бъде заставен собственикът му да побие няколко дръвчета, да посее трева, да тури тук-там живи плетове. Зеленината е най-евтиното и най-удобно средство за временна украса. Само за няколко месеца - бързо дава един приличен вид на голите разградени дворища и парцели, а когато ще се строи - изкореняването й става лесно.
На оградите да се даде малко по-приличен вид, като се забранят завинаги тия злополучни дъсчени стобори или, макар направени от дървен материал, да бъдат сковани по дадени модели, подготвени от архитектите.
Засадено всяко грозно място със зеленина, трябва да се пристъпи към установяване на кои площади, кръстопътища и ъгли може да се поставят паметници или бюстове. На места да се изградят художествени чешми с бронзови фигури или каменни барелефи. А в установените вече градинки да се направят живописни фонтани. Фонтаните из всички добре устроени столици са едни от най-хубавите декоративни елементи на улици и площади.
Фонтан Есетра, фонтанът на Тритона, фонтан де Треви са едни от най-художествените и най-съвършенните красоти на Рим, където веселият шум на бликащите води, съединени с красотата, бликаща от художествените ваяния, създават на улицата или на площада едно такова приятно настроение, че човек не чувствува, че се намира на пазарска улица или на делничен площад, а като че ли присъствува на някакво тържество, устроено в чест на безсмъртната естетика. Да не говорим за фонтаните на Париж, чиято сензация дори е на главно място и в сегашното Парижко изложение, нито за буйните Мюнхенски водоскоци. Навсякъде фонтанът е подчертаният елемент при градоукрасата.
София, която за щастие се сдоби с изобилна вода, дава възможност да украсим градските градинки с красиви фонтани, чиито високи водни струи да съживяват задрямалият горещ въздух лете, а зимно време, вледенени по фигурите и градежите, да се превръщат на фантастични кристални приказки. Виждали сте сегашния нескопосан циментов водоскок в рибното езерце на Борисовата градина. Каква феерия от багри и каква приказна прелест излъчва, когато зимно време ледени кичури покрият циментовите му градежи. Колко повече, ако фонтанът е високо художествена и архитектурна постройка.
В градинката пред Военния клуб би могло да се построи един такъв фонтан, чиито високи водни ветрила биха разнообразили скучния вид на ограждащия градинката архитектурен квадрат.
Градинката при Народното събрание - също моли за един голям буен фонтан. И на много още места би могло да се изградят подобни украси.
Втора задача е - строеж на паметници. Колкото се може повече паметници. Паметникът съживява, одухотворява и големия и малкия площад и създава художествен център на хорото, което постройките вият около него.
Площад Александър, площад Бански, площад Възраждане, площад Славейков - и всички други малки и големи площади би трябвало да се украсят с по някой по-малък или по-внушителен паметник.
А събития за овековечаване, нашата история ще ни поднесе с шепи. Сегашната Столична управа дори вече пристъпи към подобни градежи с построяване на малък паметник на Патриарх Евтимий и не остава нищо друго, освен по един създаден системен план, тази инициатива да се разшири и уголеми. Начинанието, което Столичната община поде да скрепи някои улици с бронзов релиеф с лика на оногоз, на чието име и в чиято памет е кръстена улицата, е една отлична идея. И струва ми се, че е приложена за пръв път в София от всички европейски столици. Нуждно е само работата да се ускори, за да може в продължение на няколко години всички по-големи улици да имат на по-главните си места ликовете на ония заслужили труженици, на чиито имена тези улици са кръстени. Увековечаването заедно с имената и ликовете на заслужилите труженици, е едно колкото патриотично, толкоз и полезно дело - паметта на заслужилия покровител на улицата се затвърдява по-здраво, а художественото произведение, в което е вкрепен образа му, служи и като естетическа украса. И когато всяка улица бъде украсена с подобни барелефи, целият град ще представлява нещо като една художествена скулптурна галерия на открито, и пришелецът, вън от другите художествени ценности из музеите и галериите, ще има на какво да се наслаждава и по улиците.
Един друг въпрос, който чака своетп правилно разрешение, е поставянето на бюстовете на заслужили българи из градините.
Както споменах, сега тези бюстове се поставят в Борисовата градина на различни места. Отдалечени един от друг, те като че ли скъсват връзката, която съществува помежду им. Често дори някои от тия бюстове, турени в по-странични алеи, остават далеч от очите на публиката.
Позволявам си да застана на становището, че тази система не е сполучлива. По-смислено би било, ако едни от централните алеи на градината - дори най-широката и с най-голямо движение се нарече "Алея на Възраждането" и от двете й страни на разстояние 7-8 метра един от друг, се наредят бюстовете на нашите заслужили дейци от Възраждането. Дори да се състави план и да се определят местата за бюстовете на всички такива деятели, на които ще се увековечава паметта чрез бюст, като готовите сега се поставят край алеята, после постепенно се допълват с нови.
Такава една алея - добре рамкирана с жива зеленина от двете страни, би представлявала нещо като пантеон, ще бъде център на градината и ще служи дори за системно припомване на историята и дейците на нашето възраждане от всеки минувач. А един учител по история, чрез събраните на едно място ликове и имена, ще намери още едно средство да закрепи в крехката детска памет това, което трябва всеки българин да запомни. Така е уредена градината Пинчио в Рим, където дълги редици бюстове се редят от двете страни на централната алея.
На други места, за украса на градинските кътове може да се поставят бронзови или каменни ваяния на малки или по-големи фигури на отделни красиви горски животни, символични групи, из нашата народна митология и прочие.
На места из самия град би могло да се поставят върху подходящи пиедестали каменни копия на някои колони, върху които древни български царе са отбелязвали някои свои победи. Някоя колонада с изваяни в народен дух Кариатиди би била прекрасен декор за някой кът - градината до Народното събрание, например. Каменни гранитни скамейки биха били подходяща украса за някои градински кътчета, големи вази от груб или полиран гранит или мрамор също биха съживили някое градинско кътче и биха допълнили красотата му.
Всичко това, обаче, вършено системно, по строго определен план и изпълнено от вещи майстори, каквито между нашите скулптори и архитекти не липсват. Малко е мястото в една статия да се нахвърлят изчерпателно всички възможни идеи. Пък и не е нуждно. Това трябва да стане при установяването на плана, по който трябва да става въобще цялата художествена и естетическа украса на Столицата ни.
Средствата? Не е нуждно да се захване всичко наведнаж. Щом има система и на части да се твори - резултатът ще бъде добър. Много по-добър, отколкото резултатите от едно бързо, но безсистемно и предварително неизяснено строително надпреварване.
Нали на това лудешко безсистемно надпреварване в строеж на сгради докарахме Столицата в такова състояние, та ще трябва уважаемият Мусман дълго да се поти, докато отчасти й поправи убогия вид.
