Текстът е публикуван в Софийски общински вестник, брой 9-10 от 11 март 1892 година и е любезно предоставен от отдел "Краезнание" на Столична библиотека
Изложение на работите по преустройството на града София през 1889, 1890 и 1891 год.
1) През 1889 година.
Работите по преустрояванието на града София се захванаха собствено от края на 1888 година; но нужните за това изучвания се направиха през 1880 година.
Едно от главните неща, които трябваше да направи най-напред общината, за да можеше да изпълни проектираните работи, беше да отчужди частните имущества, отходящи според плана под улиците, и по този начин да даде възможност да се прокарат водопроводните тръби, да се шосират и осветлят улиците, да могат да се построят здания и пр. Тази работа беше и трудна и съпроводена с големи разходи, но общината, като взе предвид, че от година на година местата заскъпват, че отлаганието въпросът за отчужденията, ако не стане по-скоро, може да костува три пъти по-скъпо и че това отлагание от друга страна спира снабдението градът с вода и осветление, а така също и задържа строението на градът, защото не могат да стават регулациите преди да се отворят улиците, — реши, щото най-напред да се пристъпи към отчуждението на имуществата и отварянието на улиците, и след това постепенно към другите проектирани работи. Но тъй като никакъв кадастров план на градът нямаше, то първата работа на инжинерите беше да снемат кадастра там, гдето имаше да се прокарват улиците.
През 1889 година именно се снеха кадастрални планове за отварянието на едно голямо число улици и площади, съгласно с приетия основен план на града.
Станаха изучвания за шосиранието на два големи булеварда, — единия към железопътната станция, другия към градската пепиниера.
Направи се проект за отдавание на предприемач направата на един каменосводов мост на Витошка улица, през градската река.
Приготви се проект за увеличение водоснабдяванието на града чрез схващанието и прокарванието на "светата вода" над село Бояна, в общия резервоар.
Приготви се програмата за отдавание на конкурс изработванието на проект за построяванието на градските минерални бани и хотела при тях.
Обсъди се проекта за електрическото осветление на столицата посредством воден мотор, поставен на Боянския водопад.
Стана канализиранието на градската пепиниера по Цариградското шосе, като се прокара в нея вода от Боянската река, до нейде с канал, нейде и с железни кюнци.
Александровската градина се разшири и украси с павилиони, шадравани и статуи.
В една голяма част на града се прокара вода посредством железни кюнци и се поставиха по главните пунктове железни чешми-кладенци.
Отдаде се на предприемач доставката на железни и куршумени търби, заедно с 1000 водомера и др. принадлежности, нужни за отстъпвание на вода, под определена такса, в частните домове на града.
Почна се изучванието на работите за отдавание на конкурс изработванието на един план за канализацията на града.
Отвориха се и същевременно се шосираха 23 улици, които съставляват една длъжина от 7800 погони метра. Тия улици са:
1) Витошка улица — от Шарения мост до пехотите казарми;
2) Солунска улица — от Самоковска до Витошка улица;
3) Търновска улица — от Александровския площад до Дондуков булевард;
4) Дондуков булевард;
5) Съборна улица, между улица Леге и Съборния площад.
6) Съборния площад;
7) Самоковска улица, между Алабинска и Александровска улици;
8) Юнашка улица — само част от нея;
9) Урвичка улица — само част от нея;
10) Площада пред Народното Събрание;
11) Шишманова улица—само част от нея;
12) Аксаковска улица — само част от нея;
13) Булеварда от Витошка улица до железопътната станция;
14) Асенова улица— само част от нея;
15) Пещерска улица;
16) Плевенска улица;
17) Шейновска улица;
18) Старо-Загорска улица;
19) Сан-Стефанска улица;
20) Шипченска улица — само част от нея;
21) Преображенска улица;
22) Пазарджийска улица и
23) Цариградска улица.
Шосиранието на някои от тези улици и площади се продължи и през 1890 година. С тяхното прокарвание се отчуждиха и срутиха 453 здания.
Града се значително уголеми с присъединяванието към него на местността „Юч-Бунар" и местността, називаема „Бостаните". До 1889 година той имаше пространство 331,5225 хектара, а с присъединяванието на казаните местности той се уголеми с 192,677 хектара.
Върху урегулираните места се построиха 754 нови здания, от които 203 в самия град, а 450 в махалата „Юч-Бунар". По-голямата част от тия здания са масивни.
2) През 1890 година.
През нея година почти всичките проектирани улици на града се отвориха и шосираха, и града по такъв начин получи правилна форма.
Направата на минералните бани, за плана на които се обяви общоевропейска конкуренция, се отдаде на търг по най-сполучливия проект, изработен от известния виенски архитект Emile V. Förster. Станаха големи приготовления за започванието на тази огромна постройка и се отдаде на търг.
Приготви се плана на градския дом заедно с всичките му детайли от архитекта Т. Хюнервадел, който се повика нарочно за тази цел от Швейцария. Още същата година се отдаде на търг отделно само полаганието основите на това здание.
Приготвиха се проекти за две големи общински здания на пьрвите улици в града.
Предвидеха се и се урегулираха две от по-централните места в града за построявание по най-новата система месарници и зарзаватчийници (хали).
Приготвиха се планове за направата, не далече от железопътната станция, на градски антрепозитни складове.
Така също се проектира план за построявание в същата местност един градски приемен покой, заедно с една болница от 50-60 легла и едно сиропиталище.
Направиха се пет градски първоначални училища.
Обсъди се проекта за бъдещия градски театър, който ще се издигне на урегулираното градско място срещу Александровската градина.
Освен двете градски градини, направи се още една при софийската железопътна станция, в която градина се построи и един бюфет.
Приготви се план за построявание на един мост на Цариградското шоссе, през реката „Перловец", с върхна железна конструкция.
Достави се едно парно валмо за набивание на улиците.
Доставиха се и се положиха десет писуара по главните сборни пунктове на града.
Шосираните през 1890 година улици имат длъжина около 11500 погони метра; те са:
1 Врачанска улица;
2 Съборна улица — от Съборния площад до Скобелев — булевард;
3 Алабинска улица, от Витошка дo Княжевското шoссе;
4 Славянска улица, от Войнишка улица до Скобелев булевард:
5 Видинска улица, от Берковска до Дубничка ул.;
6 Рилска улица, от Княжевска улица до Скобелев булевард;
7 Владайска улица, от Перловска до Боянска ул.;
8 Търговска улица
9 Перловска улица;
10 Скобелев булевард;
11 Алабинска улица, от Александровска до Витошка улици;
12 Асеновска улица:
13 Хаджийска улица, от Дондуков булевард до Врачанска улица;
14 Юнашка улица, от Витошка до Раковска ул.;
15 Берковска улица, от Александрийския площад до Дондуков — булеварда;
10 Искърска улица;
17 Безимена А във Витошките квартали :
18 Берковска улица, от Дондуков булевард до Видинска улица;
19 Леге улица;
20 Малашевска улица, от Дондуков—булевард до Искърска улица;
21 Асенова улица, от Княжевска улица до Скобелев булевард;
22 Болярска улица;
23 Безимена Б във Витошките квартали
24 Драгалевска улица;
25 Юнашка улица;
26 Урвичка улица;
27 Александровска улица;
28 Самоковска улица;
29 Дубничка улица;
30 Ломска улица;
31 Бистричка улпца; и
32 Солунска улица.
За прокарванието на тези улици се отчуждиха и срутиха 812 здания.
Върху урегулираните места се построиха 722 нови здания, от които: в самия град 377 и 345 в махалата „Юч-Бунар", тъй щото и през 1890 година стана едно значително уголемяване на града.
До 1890 година града съдържаше едно пространство от около 524,1995 хектара, а сега той се уголеми с 144,1555 хектара.
3) През 1891 година.
През ней година се снеха много кадастрови планове на разни части от града.
Прокараха се много улици и се урегулираха кварталите а) между: Дондуков — булевард, Търговска и Витошка улици и б) между: Дондуков — булевард, Търговска и Хаджийска улици и Банския площад.
В средата на първия квартал се предвиди една площадка с градина, в която ще се влиза през три пасажа. Шосиранието на площадката, както и на пасажите, се отдаде на предприемач. В едно късо време по голямата част от тоя квартал се застрои с великолепни здания.
Също така и втория квартал се урегулира и застрои в по-голямата си част.
Захванаха се работите по построяванието на минералните бани; а именно: положиха се основите на хотела при баните и станаха нужните раскопки за изнамервание на извора, схващанието на който се почна на 1892 год.
Произведе се международната конкуренция за електрическото осветление на града и остана вьрху пещенската фирма Gantz et C-ie.
Главната станция, нужна за това осветление, ще се построи на Витоша при село Бояна, от дето токът ще се прокара до градът с въздушни проводници, а вътре в града с подземни. Самото призвеждание на токът ще става посредством мотор, който ще се тури в движение от Боянския водопад. За да се не яви някога недостатък от вода, общинското управление ще построи до водопада един резервоар. Очаква се само пролетния сезон на 1892 година за да се захванат работите по осветлението.
Събраха се нужните данни и се обяви конкурс за съставяние план за канализацията на града. Преглежданието на проектите се определи за месец февруарий 1892 година; тогава ще се определи и сумата, която ще бъде нужна за въпросната канализация.
Отдаде се на предприемач направата на градското триетажно здание на ъгъла между Търговска улица и Дондуков булевард, което и се свърши същата год.
Почна се отпущанието на вода от градския водопровод за частните домове, по една определена такса, съгласно правилника за тая цел, изработен от общинския съвет.
Отдаде се доставката на железни тръби, нужни за водоснабдяванието на останалата част от градът.
Отдаде се на предприемач направата на градския дом, от основите нагоре,
Доставиха се четири монументални левове заедно с канделабри, които се поставиха на моста на Витошка улица. Също така се доставиха и за моста на Цариградското шосе четири бронзени орли, заедно с канделабри.
Построиха се три нови градски първоначални училища.
Направиха се крайбрежните зидове на моста на Витошка улица, а заедно с това се шосира и площада около този мост.
Построиха се градските антрепозитни складове в кварталите до железнопътната станция.
Доставиха се десет кола заедно с каучукови черва, нужни за поливание на улиците. Доставиха се така също и три машини за метение на улиците.
Достави се една машина за трошение на камъни и приготовление чакъл, нужен за поправка на улиците.
Отдаде се на предприемач направата на три рампи и стълби около съборната черква „Св. Крал" с гранитни камъни.
Дължината на шосираните улици през 1891 год. е приблизително 10.000 погони метра. Тези улици са:
1. Шишманова улица, от Аксаковска до Драгалевска улици;
2. Добружанска улица, между Алабинска и Солунска улици;
3. Скобелев булевард, от Драгалевска до Цариградска улици;
4. Славянска улица само част от нея;
5. Съборна улица в Юч-Бунар;
6. Врачанска „ „ „ „
7. Пиротска „ „ „ „
8. Пиротска, в градът;
9. Пряка улица № 2 в Юч-Бунар;
10. „ „ № 6 „ „
11. „ „ № 9 „ „
12. „ „ № 10 „ „
13. Нишка улица „ „ „
14. Нишка улица в градът;
15. Шипчанска улица само част от нея;
16. Солунска улица само част от нея;
17. Колоянска улица;
18. Колоянския площад;
19. Алабинския площад;
20. Улиците около градските складове се отдадоха на предприемач, но не са още свършени.
21. Площадката с пасажите в квартала между Дондуков булевард, Търговска и Витошка улици;
22. Площада при Шарения мост;
23. Черковна улица, само част от нея;
24. Старо-планинска улица, само част от нея; и
25. Съборна улица, само част от нея;
За прокарванието на горните улици се отчуждиха и срутиха 433 здания.
До края на 1890 година градът съдържаше едно пространство от 668.355 хектара, а през 1891 година се увеличи с 69,1162 хектара, и то вследствие присъединяванието на селото Подуенье към градът. Снет е вече кадастровия план на тази присъединена част.
Вън от тази черта, градът няма да се простира, догдето не се изпълнят празните незастроени още места.
За всички тези работи общината е изразходила приблизително 7,500,000 лева.
