Статията е публикувана в "Столичен общински вестник", бр. 22 от 1932 година.
Софийски градски гробища
ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
Александър Тацов
До освобождението погребалното дело в София не е било организирано в отделна общинска служба. В турска София трите големи религиозни общини — мохамеданска, християнска и израилтянска за своите погребални нужди си служили със собствени землени участъци около града, изпълнени с безредно разхвърлени гробове
Това са били: турските гробища, християнските гробища и еврейските гробища. Из всички тия гробища, неоградени и неустроени, свободно скитали псета и добитък. Пренасянето на мъртъвците ставало с носилки, каквито се намирали в енорийските църкви, или с наети обикновени волски кола, а гробокопането се извършвало от наети копачи. Починалите свещенослужители били погребвани в дворовете на църквите, при които свещенодействували. В тия дворове били погребвани и заслужили на града или богати покойници, чиито наследници заплащали на църквата известна сума за това.
След освобождението на София първият общински съвет (10. II — 29. XII.1878 година), който организирал службите при новата градска община, не можал да се освободи от традицията и оставил погребалното дело извън обсега на общинските служби. Пред тоя общински съвет се изпречил само въпросът, къде да се погребват труповете на починалите във „военната болница", за които, разбира се, нямало близки да се грижат и той определил за тия погребения празното място от 25,000 кв. крачки между "Новата махала и реката". Старите гробища продължавали да поглъщат в недрата си мъртъвците от трите вероизповедания.
Вторият общински съвет (30. XII. 1878 г. — 13. IX. 1879 г.) си поставил за задача да разреши погребалния въпрос в Общината, като централизирал гробищата на едно място извън града, парцелирано на участъци за отделните вероизповедания. На 1879 г. тоя общински съвет постановил: 1. Новите градски гробища да бъдат 100 метра „извън града" по двете страни на Цариградското шосе с 3 отделни участъка — по един от мъртъвците от всяко едно вероизповедание, а именно: 100 метра на дясно от шосето за мохамеданите и израилтяните и 100 метра на ляво от същото на покойниците от всички християнски вероизповедания; 2. Новите гробища да се оградят с ров и да се построи в тях "часовня" (параклис) и „други потреби за погребението на мъртвите", като направеният разход за това се разхвърли на градското население „на глава"; 3. да се забрани погребението на мъртвите в старите гробища. Това решение на общинския съвет по отношение на избраното место за нови градски гробища било прибързано и не намерило мълчаливото одобрение на градското население. Ето защо, решението от 1879 г. останало само на книга и не било приложено в действие. Отделните вероизповедания продължили да извършват погребенията си в старите гробища, съгласно установената традиция. Новоопределеното място, неоградено, непарцелирано и без параклис, послужило само за погребване на починали във военната болница. Така продължило и през следните 2 години 1880 и 1881.
С разрешаване на погребалния въпрос се заел и петият общински съвет (15.11. 1881 г.— 29 IV. 1883 г.). Понеже в новите гробища били погребани само 5 — 6 трупа на починали в болницата, тоя съвет решил на 8. II. 1882 г. да се закрият централните градски гробища при Цариградското шосе и се преместят на мястото между Циганската махала и Ломското шосе, като се оградят със зид откъм града и с ров около другите страни. Обаче, погребалната рутина се наложила, затова и петият, па дори и шестият общински съвети не могли да приложат в действие решението от 8.II.1882 г. Обаче шестият общински съвет (30. IV. 1883 г. — 9. V. 1884 г.) при гласуване на бюджета за финансовата 1884 г. все направил една крачка напред — за пръв път постановил да се плаща на Общината такса за погребение и да се достави погребална кола за пренос на мъртвите от православно вероизповедание. Отделните вероизповедания продължавали да си служат за погребалните си нужди със старите гробища, из които пак продължавали да скитат псета и добитък. Така, сигурно би продължил и седмият общински съвет (10. V. 1884 г. — 23. IV. 1885 г.), ако в разрешението на погребалния въпрос не се намесило Министерството на вътрешните дела.
Новите градски гробища не били пригодени за заравяне на мъртви и нямало изгледи да бъдат пригодени в едно скоро време, затова Министерството на вътрешните дела настояло пред Столичната община да се извърши в най-скоро време доизкарването на тия гробища и да се започне заравянето на мъртвите в тях. Общинският съвет се принудил да вземе следните решения:
1. Да се парцелират новите гробища.
2. Понеже за иноверците не са нужни специални религиозни съоръжения, да се разпореди за заравяне на мъртъвците им в новите гробища;
3. Понеже за православните още не е построена черквица в новите гробища, каквато трябва да има според православния обичай, до построяването на такава, заравянето на мъртъвците от православно вероизповедание да става в старите християнски гробища;
4. Старите християнски гробища да се оградят със зид и яки дървета.
А в бюджета за финансовата 1885 г. същият общински съвет гласувал сумата 20,000 лв. за Благоустрояване на новите гробища.
Осмият общински съвет (24.IV.1885 г. - 19.X.1886 г.) през 1885 г. решил да се започне веднага строежа на църквата в новите градски гробища, съгласно одобрените планове и сметки. През 1886 г. същият общински съвет възложил на техническото и финансовото отделения при Общината да проучат подробно въпроса за устройството на новите градски гробища.
Деветият общински съвет (20.X.1886 г. — 1.XI.1887 г.) при определяне на новите строителни граници на София постановил през 1886 г, новите градски гробища да влизат в строителната черта.
Техническото и финансовото отделения изготвили своя доклад за устройството на новите гробища, който бил разгледан от десетия общински съвет (2.XI.1887 г. — 24.IX.1890 г.).
През 1883 г. тоя общински съвет: 1. одобрил проекта за централни, градски гробища с отделни участъци за православни, католици, протестанти, турци, цигани, евреи и самоубийци; 2. натоварил техническото отделение да изготви план на гробищата по вероизповедания; 3. решил да се доставят още две погребални коли (катафалки). През 1889 г. същият общински съвет одобрил плана на парцелите по вероизповедания в новите гробища.
Същата година, началникът на санитарното отделение при Столичната община, с рапорт № 41 от 11.II.1889 г. донел на кмета, че действуващите гробища (т. е. старите християнски гробища) не отговаряли на исканите от хигиената условия и изказал мнение, да се забрани заравянето на мъртви в тия гробища. Десетият общински съвет ликвидирал окончателно с погребалния въпрос в българската столица. На 12 февруарий с. г. той решил да се забрани окончателно от април 1889 г. заравянето на мъртви в старите гробища. Така, от тая дата, завещаните от робската епоха гробища в столица София престанали веднъж завинаги да прибират в своите разхвърляни и неустроени гробове покойници. Днес теренът на тия гробища е застроен. В новите централни градски гробища, които почнали да действуват напълно от 1 април 1889 г., била вече построена православна църквица. От 1 април 1889 г. при Столичната община била организирана нова общинска служба - погребална служба:
Погребалните коли били разпределени на 4 разреди:
1. кола от I. р., возена от 4 коня — за нея ще се заплаща такса 50 л.,
2 кола от II. р, возена от 4 коня — за нея ще се заплаща такса 25 л.,
3. кола от III р, возена от 2 коня - за нея ще се заплаща такса 10 л.,
4. кола от IV. р.. возена от 2 коня - за нея няма да се заплаща такса.
Погребалната кола от III разред била същата от II. разред, но возена от 2 вместо 4 коня; колата от IV. р. разред била предназначена само за бедните. Всички погребални коли били 3 на брой и се обслужвали от пожарникари с пожарни коне.
Гробните места били също разпределени на 4 разреда. За тях определили следните такси:
1. за гроб от I. р. такса 20 л.
2. за гроб от II. р. такса 10 л.,
3. за гроб от III. р такса 5 л. и
4. за гроб от IV. р безплатно.
За гробокопачи били назначени двама. За гробокопане установили тия такси:
1. за гробокопане от I. р. такса 6 л.
2. за гробокопане от II. р такса 4 л.
3. за гробокопане от III. р. такса 2 л.
4. за гробокопане от IV. р безплатно.
Почвата в новите гробища била много глинеста, пропуквала се лесно по дълбочина и пропущала миризма от разложени трупове Това наложило на санитарната власт да заповяда дълбоко копане на гробовете, засипване на погребаните с пръст, която била счуквана.
В изоставените турски гробища е имало надгробни камъни с интересни художествени очертания и надписи, обаче, те всички пропаднали — една част били разграбени от съседните жители, а другата част Столичната община продала на Н. Дишков.
От 1889 г. до войните (1912—1913 и 1915— 1918) градските гробища били разширявани и постоянно благоустроявани, снабдени с помещение за канцелария и жилище на работниците, които били често увеличавани, снабдени с водопроводна мрежа и чешми, засадени със сенчести дървета. Обаче през време на войните и периода след тях столичните гробища били занемарени и изпаднали в едно плачевно положение: инвентарът разпилян и в неуредица, помещенията нарушени, водопроводната мрежа и чешмите почупени, алеите потънали в кал, оградата порушена, една част от гробищата натрупана с боклук, а друга буренясала, овощните дървета изсъхнали; самите гробища превърнати в кръстопътища от селяните и добитъка на околните села; денем и нощем селски и градски псета се нахвърлят върху оставената по гробовете храна, а престъпници сноват за кражба на металически изображения и ценности; гробарският персонал зле облечен и недисцинлиниран, се предал на мързел и пиянство; управителят из гробищата ги превърнал на стопански завод за кози, свине и кокошки!
През 1925 г. Столичната община пристъпи бързо и смело към преустройство и разхубавяване на градските гробища: Започна се изработването на окончателен регулационен план на градските гробища, очертаха се и шосираха централните алеи, разшири се водопроводната и светилната мрежи и се построиха нови чешми и резервоари, поставиха се бордюри на алеите и се основно почистиха всички гробища; устрои се цветарник с лехи и топлина за разсад на декоративни растения и цветя и се създаде специална общинска цветарска служба за украса на парковете, алеите и гробовете; засадиха се пирамидални тополи, брези, диви кестени, липи, възрастни иглолистни и широколистни дървета, облагородени овощни дръвчета, декоративни храсти и цветя; изградиха се живи плетове и се поставиха в алеите пейки; на входа за гробищата се издигни масивна и красива порта с павилиони, основно се ремонтира гробищната църква и се построиха нови помещения за канцелария, работилница, казарма, готварница, трапезария, конюшна, салон на бабите, чакален салон, временна морга, погребалните коли и пр.; около църквата и канцеларията се уреди парк. Заведе се строг ред в свещопродавницата, върху внасянето на паметници, бордюри, надгробни знаци и др. в гробищата; установи се определен ред за откупване на гробни места и се ограничиха кражбите в района на гробищата и свещопродавницата. Забрани се просията и продажбата на дреболии в района на гробищата, преминаването през гробищата за към съседните села и пр. Уреди се дезинфекционна служба, която ежедневно дезинфекцира инструментите, с които се работи, а също така дъските, костите и пръстта от разкопаните стари гробове.
Столичните гробища са разпределени в следните участъци: 1. български гробища с черква, 2. католически гробища с малък парк, 3. протестантски гробища, 4. арменски гробища с малка постройка, 5. гробища за руските ветерани, 6. сръбски гробища, 7. ромънски гробища, 8. английски гробища, 9. французки и италиански гробища. 10. германски гробища, 11. еврейски гробища с братска могила, 12. мохамедански гробища с барака и малък парк 13. авиаторски гробища, 14. военни гробища с парк, 14. гробища за самоубийци и 15. гробища за некръстени.
Към 1.1.1928 г. столичните гробища са заемали една площ от 600 декара на стойност 70 милиона лева.
Сегашните гробища се запълват и разширението им може да става само в западна посока — към безжичния телеграф; обаче почвата там е лоша поради плитката подпочвена вода.
От друга страна, гробищата станаха много отдалечени за крайните квартали. Това положение на гробищата повдига въпрос за квартални гробища, който има тепърва да се разрешава.
Днес гробищата в столицата на България са благоустроени и продължават да се благоустрояват и украсяват. Те действително представляват в сърцето на България един голям и красив парк на мъртвите!
Мъртвоносителната команда е в миналогодишния си състав — 85 души, поделени в групи: 40 мъртвоносители с 1 старши; 30 гробокопачи и 1 старши, от които едни копаят гробове, погребват, правят равненки, дежурят с дезинфекционната машина, а други са в резерв при повече погребения, като извършват заедно със свободните мъртвоносители и всичката друга работа в района на гробищата: около църквата, сградите, около юзите—добитък, колите, конете и пр. Към командата се числят още: трима вратари, които стоят на трите главни входа, проверяват погребалните книжа, книжата за разни такси и др.; цветарите, които със свободните хора подреждат парковете, цветарника, чистят, садят и пр.; един сарач който поправя хамутите, прави нови такива, поправя и изтърква обущата на командата; стражата от 7 души. която обикаля главно общинските полски имоти и частните, за да ги пази от щети, за които, при неизвестни злосторници плаща общината.
Командата мъртвоносители и част от гробарите живеят на казармени начала, като изпълняват дневни, нощни наряди и дежурства. Живущите в казармата досега получават безплатно осветление, отопление, железен креват и всички се хранят на обща кооперативна кухня. Храната, без хляба, им струва 4-5 лв. дневно. Така се пестят и време, и сили, и средства, а за службата това е от голяма полза. Хляб им се доставя общо, поради което фурната прави отстъпка по 40 ст. на хляб.
