Какво и къде е уловил фотоапаратът?
28.08.2015 г.
27.08.2015 г.
Синодалната палата
Общинско списание "Сердика" 1939 г., книга 10
СВЕТИЯТ СИНОД И СИНОДНАТА ПАЛАТА
След дълги и епични борби, великаните от историческата църковно-народна разпра с гръцката патриаршия в Цариград за Български църковни свободи завършиха с бляскав успех своето епохално дело. В 1870 година, със султански ферман се учреди самостоятелна българска църква. Следната, 1871 година, българският църковно-народен събор в Цариград изработи Правилника, наречен Екзархийски Устав, по който да се управлява новата българска самостоятелна църква. През 1895 година този Екзархийски устав бе изменен от българския парламент и приспособен към условията и положението в свободното Българско княжество.
Съгласно Екзархийския Устав, нашата Църква се управлява от Свети Синод.
Начело на Св. Синод стои, съгласно Екзархийския устав, Екзархът. По политически причини, след смъртта на Негово Блаженство Екзарх Иосиф в 1915 година, до сега екзархийският престол е вакантен. Вместо екзарх и до избирането на такъв, от Св. Синод се избира един от членовете му, който носи титлата Наместник-председател на Св. Синод. Такъв от 1930 година до сега е Св. Видински Митрополит Г. Г. Неофит.
Върховното управление на българската църква има своето седалище в София. В специална сграда на площад „Ал. Невски“ се поместват службите на Св. Синод. В тази сграда живеят и синодалните членове, през време на заседателните сесии.
Приемната зала в Светия Синод
Започната в 1904 година и завършена окончателно през 1909 година, сградата на Синодната палата обогатява Столицата със забележителната си красива фасада и архитектурен стил. Издигната недалеч от храма-паметник „Св. Александър Невски“ и от старинната църква „Св. София“, Синодната палата, със стилните особености на своя строеж и изглед, оставя у зрителите хубаво и трайно впечатление.
Св. Синод, върховната институция на Българската православна църква, до 1909/10 година се е помещавал в старото здание на Столичната митрополия. През същата година Св. Синод се е преместил в новопостроената Синодна палата.
Входна врата на приемната зала - с образа на Отца Паисия
Една от първите монументални сгради в София, Синодната палата е била издигната в днешния й изящен вид не само за да отговори на нарастналите нужди на Църквата, но и като веществен паметник, символизиращ всред Престолния град тържествения ход на освободената преди няколко десетилетия родна Църква.
Пред входната врата на Синодната палата, всред изящен малък парк, върху гранитна плоча е поставен в естествен ръст барелиефът на народния ни църковен водач — Иларион Макариополски. Там, гдето днес само малкият барелиеф напомня подвига и делото на този безсмъртен българин, не след дълго ще бъде издигнат паметник, достоен да увековечи паметта му и сочещ на грядущите поколения един светъл образец за подражание.
Заседателната зала
В рамката на красива градина, Синодната палата буди възхищение не само с външния си вид, но и с рядката си вътрешна украса.
Под висок сводообразен портик, опиращ се върху самата сграда и върху осем каменни колони, завършващи с красиви капители, е главният вход на Палатата. Масивна двукрила врата от скъпо дърво, художествено издълбана от длето на опитен майстор-резбар, въвежда посетителя в самата Палата, в чиито просторни стаи са уредени синодните канцеларии. Но в коридорите, както и из стаите, погледът се спира върху чудните извиви на старобългарска орнаментика, рисувани от веща ръка по сводовете и стените.
В дъното на лявото крило от сградата, всред предразполагащ към мистика полумрак, се намира Синодният параклис. Само светлината от стъклените свещи на електрическите лампи, прикрепени към кристални и металически полиелеи, разкрива позлатения иконостас и изпитите образи на светците. Изобилната светлина, която трепти отразена в кристал и позлата и тамянът, изпълващ малкил Синоден параклис, извикват познатото чувство на благоговейна празничност всред тази тържествующа мистика.
Парадното стълбище с иконата на Св. Св. Кирила и Методия
Синодният параклис е посветен на родоначалника на християнската Църква в България, българския покръстител Св. Цар Борис. В онова далечно минало, когато народът ни е тънел в мрака на езическото невежество и езически суеверия, ограден от по-просветени християнски народи, Св. Цар Борис, мъдър и далновиден, смирен и сам уверен в истинността на Христовата вяра, спаси народа си от обезличаване като го постави редом с другите просветени народи с покръстването му. Св. Синод е избрал именно този български Цар-светец за патрон на Синодния параклис, в който винаги, при започване на заседания, синодалните членове изпросват благодатта Божия и молят равноапостолния Св. Цар Борис за застъпничество пред Бога.
Широка вътрешна врата от дърво, метал и цветни стъкла, отделена от входната порта само с няколко стъпала, отвежда към горния етаж на Палатата. Това е официалният вход. Мраморни стъпала, скъпа балюстрада, мозаичен под, а по стените и свода изкуството на български художници, грабват вниманието и извикват истинско чувство на възхищение.
Изкачвайки се по главната стълба за втория етаж, посетителят по средата на стълбата се изненадва от чудно хубавата картина на стената, представляваща Св. Солунски братя Кирил и Методия, славянските просветители, в полутъмна килия, свели глава, създават славянобългарската азбука.
Приемна зала - главната врата
Посетителят, прехласнат в картината, бавно се изкачва и измести ли погледа си в права посока, напред, пред очите му се открива още по-хубава гледка — над водещата към тъй наречения червен салон врата, цялата украсена с великолепна дървена резба, е поставен барелефният образ на великана-възрожденец — Отец Паисий. Лицето на Паисия е вдъхновено.
В едната ръка Паисий държи паче перо, а с другата подпира отворена книга, на която четем част от неговата история, която почва: О, неразумне и юроде, поради что ся срамиш да се наречеш болгарин?“ В ляво пък, всред разноцветни багри, сякаш се усмихват образите на великите българи: Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий, Иларион Макариополски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели и Гаврил Кръстевич, всички вещо нарисувани на стъклата над вратата, водеща към заседателната зала на Св. Синод.
Игривите гипсови форми по тавана над стълбището изненадват с рядкото изкуство на техните автори.
В приземните и други салони, в заседателната зала, както и в малките апартаменти на синодалните старци личи художественият замах на много вещи ръце и на люде с изтънчен усет за скромното и все пак за изящното. Погледът се вплита и губи из хармонично заплитащите се линии на дърворезбата, която е преобладаващ елемент във вътрешната украса на Синодната палата.
Добре сполученият стил в строежа, щастливото съчетание на материали, цветове, форми и фигури напълно окръгляват една цялостна представа за една сграда—паметник, изградена с чувство на отговорност и с усет към прекрасното.
21.08.2015 г.
18.08.2015 г.
Пожар изпепелява Народния театър
През 1923 година пожар изпепелява до основи сградата на Нродния театър в София. Ето как тогавашната преса отразява страшната катастрофа, сполетяла народния храм на изкуството.
Каре от списание "Илюстрация Светлина"
Пожара в Народния театр
Из в-к "Пряпорец", 12 февруари 1923 г.
Из в-к "Пряпорец", 12 февруари 1923 г.
Народния театр, гордостта и славата на България, изгоря. Грамадни огнени пламъци в миг го обзеха и унищожиха. Днес той представлява развалини. Печално се веят празничните знамена, останали от юбилея; самотни далече летят лавровите листа от разкъсаните венци, дарени на театра... И болка свива сърцето, скръб гърчи душата. Млади и стари плачеха, когато гледаха, как пламъците рушеха единствения народен храм на изкуството. Съдба! Открит през 1907 г. със скандали, след 15-годишно съществуване, юбилейното му тържество бе помрачено с извършения атентат в него. Една седмица след това той бе унищожен.
Народния театр изгоря!
Към 8 ч. вечерта в цела София от уста на уста се разнасяше: "Народния театр изгоря!", а грамадния пожар се виждаше отвсекаде. Целата Столица се стече да види пожара. Всички улици към него беха задръстени от народ.
Как е избухнал пожара? Очевидци от публиката и артисти разправят следното:
В събота, 10 т. м., се даваше за трети път апотеоза на родното драматическо изкуство. Постановките на пиесите са такива, каквито са били преди 65 години — при осветлението от свещи и газеничета. Представлението започва в 7 ч. Играе се най-първо "Михал мишкоед". Нищо не става. Почва се петото действие от "Многострадалната Геновева". Двете газеничета от страни на примитивната завеса — обикновено платно — блещукат. Никой не би подозрел нещо. Но тъкмо по средата на действието, слабо подухване на сцената, а на нея винаги ветър лесно се образува, разлюлява пламъка на газеничето отлево до пердето. В тоя момент некои от публиката са видели, как малко пламъче е пропълзело нагоре към проспектите. Един от служителите на сцената забелезва пламъчето и дръпва пердето, за да го смъкне. То се разлюлява, усилва пламъка, който засяга проспектите и ги възпламенява. Обгорели части от тех започват да падат на сцената.
Суматохата
Публиката вижда всичко това, но успева да запази на първо време спокойствие, още повече че веднага завесите се спускат и никой не знае какво става на сцената. Спуска се и тежката железна завеса, но тя слиза близо на един метр над сцената и спира. Пламъците от разразилия се на сцената пожар през празното место нахълтват в салона и облизват първите редове. Всичко това обаче става в много скоро време. Публиката настава и хуква да бега към изходите. Но те са затворени. Стражарите, които охраняват театра, след атентата, получили заповед, след като стане нещо в него, да затварят вратите. Те помислили, че е станал пак атентат и затварят вратите. Тогава публиката почва да търси други изходи — през прозорците и терасите на театъра. Най-лошо е било положението на публиката от втория ранг. Тя излиза на терасата за пушене и оттам некои почват да скачат. Картината е ужасна: деца, жени, мъже се надпреварят да се спасят. Отвред се носят сърцераздирателни писъци. Пламъците са обхванали вече целия театр. Контузените и с обгорели лица са много, Почна се веднага спасителната работа, в която похвално участие взе само гражданството.
Пожарната команда
Пристигна и пожарната команда, но с половин час закъснение, с една помпа, без вода и т. н. 20 мн. требваше да минат, за да успее да сглоби и прикачи на третия етаж късата стълба. Стълби за спасение, по нареждане на царя, който веднага се яви на пожара, се донесоха от Двореца, също дюшеци, а маркучи граждани са ходили да вземат от Борисовата градина. За лошата организация на пожарната команда доказателство са и българските псувни на министр Омарчевски.
Но каква пожарна команда можем да имаме, когато пожарния й командир Тролев, специализирал се дълго време в чужбина, бе неотдавна уволнен, а опитните стари пожарникари уволнени от 7-членната комисия?
Спасителната работа
От сцената пожара бързо се разразява по посока към задната част на театра, дето са канцелариите, гардеробите и склада с декорите и реквизитите. Всичко в театра е лесно запаляемо — чам, мрежи, мукава, при това напоено с безир, блажни бои. В половин час всичко е в пламъци. Артисти и граждани усилено работят за спасяването на каквото може. Полицията и войската, нека подчертаем, бегаше от пламъците и прояви слаба деятелност. Затова толкова по-голямо очудване и възторг буди самоотвержеността и храбростта на артисти, граждани и ученици. Царя сам се промъкваше сред пламъците и даваше нареждане за спасяването.
По-големата част от гардероба е спасена. Това се дължи на артистите от драмата: Г. Стаматов, Тачо Танев, Коста Стоянов, Денизов, В. Райков и др., от операта: Петр Золотович, П. Димитров, Петр Райчев и др. Стаматов, Тачев и Золотович до полунощ вършиха своята спасителна работа.
Най-важното за една опера, нейните инструменти, ноти, оркестрации и всичко друго е спасено. След два дена операта би могла да играе. Кому са дължи това? На главния оперен диригент М. М. Златин, който като луд тичаше из пламъците и викаше само това: "Ноти, ноти спасявайте"... И работиха самотвержено: артиста Г. Дончев, инспициента Ив. Попов, втория концертмайстор И. Ступел (той спаси всички инструменти), втория цигулар Тод. Дончев (нему пожара запали дрехите и пожарникарите го угасиха), оперния артист Славчо Филев и хористката г-ца Станишева. Требва да споменем и младия лекар д-р Билдирев, който спасяваше вещи и даваше медицинска помощ на падналите в безсъзнание. Той се движеше сред най-големите пламъци.
Оперния артист Г. Дончев, почти просълзен спасява и вика: "Това е наше, на цел народ"... Царя, намерил се зад него, добавя: ..."На цела България. Спасявайте всичко!"
На липсват и куриози. При спасяването на гардероба, П. Райчев хваща едни редингот. Райчев го подхвърля на Золотович. Още когато редингота лети, Золотович вика: "Моя редингот, моя редингот"... Поема собствения си редингот, хвърля го на друг и продължава работа си.
Благодарение на железната завеса, пожара не в могъл да проникне в салона и публиката много спокойно е могла да го напусне. Обгорели са само ложите до сцената: царската и министерската и тези под и над тех. Но салона и ранговете са а развалини. Опасявайки се да не би пожара да нахлуе в салона, всички столове са изкъртени, драпериите изкъсани, полилеите изпочупени и пр.
Затихването на пожара
Към 2 ч. след полунощ прокурора Байданов, придружен от директора на театра и др. лица обходи театра. Вътре той представляваше грамадна черна дупка и всичко в развалини. Стопена е и железната завеса.
Ако пожарната команда би действувала добре, поне склада с декорите би могъл да се спаси, като се пресече прохода, който го е съединявал с театра. Всички декори са унищожени. Запазено е обаче неповредено машинното отделение с електрическите машини.
Отговорността
Установено е, че пожара е причинен от газеничето. При гостуването си преди една неделя, г. Грол, управителя на белградския народен театр, е казал на директора Цанков, че е много опасно и рискувано да се служи с газеничета и че в Белград никога не биха си послужили с тех. При друг един случай е правена ревизия и констатирано, че всички маркучи са скъсани, кранове за вода не действуват и пр. И при все това никакви мерки не са взети.
Жертви, материали и човешки ие са малки. Знае се, че досега са умрели двама души, а ранените по-тежко са 10.
Театра е осигурен само за 10 милиона лева. Загубите са над 40 милиона.
Изпепеленият Народен театър, поглед от юг
За възстановяването на театъра можете да прочетете тук
14.08.2015 г.
12.08.2015 г.
София преди и сега: Бронзовото козле в Борисовата градина
Новопоставената скулптура на козле, около 1940 г.
"Столична община е поставила за украса на Детското игрище в Борисовата градина едно много оригинално бронзово козле. Друго такова козле Общината е поставила и в Царската детска градина, на което децата се любуват с радост. Изработено е от общинския скулптор Васил Зидаров."
Днес в градината е останал единствено постаментът на скулптурата, а самото козле вероятно отдавна е претопено