Из "Юбилеен сборник по случай 1000 г. от Симеоновата епоха и 50 г. от освобождението на България" на Българското инженерно-архитектно дружество (1928 г.)
БЛАГОУСТРОЙСТВЕНО ДЕЛО
В/ СГРАДОСТРОИТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ
Освобождението донесе на България нов живот. Отворила широко вратите си на европейския прогрес и цивилизация, наред с държавното си и стопанско организиране, първите й старания са били да се приспособи по-скоро към новите условия на живота и да удовлетвори породилите се вече нови нужди от държавен, обществен и граждански характер. Този потик към едно коренно обновяване се изрази преди всичко в едно засилване на строителството, в помощ на което се явиха технически сили и майстори от странство, предимно от Австрия, като първи носители на техниката и изкуството в строителството. Бързо се измени познатия до тогава завещан начинъ на строенето, като се въведоха нови конструкции и строителни материали, непознати до тогава и се организира местното производство на такива по европейски образец.
За да се регламентира строежа според техническите изисквания, скоро се създаде и първия строителен закон от тогавашния директор на обществените сгради княз Хилков „Правила за строене частни сгради в градовете“ от 19 август 1881 год., според които правила зданията трябваше вече да се строят по одобрени планове с подходящи материали и по дадено от властите ниво. И така строенето, което ставаше по-рано по примитивен начин без всякакви планове, под ръководството на нашите доморасли самоуци майстор-строители, някои от които в миналото се бяха издигнали до широка известност по своята вещина, особенно в църковно строителство, от тук нататък вече трябваше да става според нормите и изискванията на техниката, хигиената и изкуството и под ръководството на архитекта и специалиста.
Техническите сили в страната се умножиха и преобразованието вървеше с бързи крачки: скоро много градове, които до 1887 год. запазваха още стария си вид от предосвободителната епоха, съвсем измениха физиономията си чрез създаването на широки улици и площади, и постройката на нови, стройни жилищни сгради, църкви, гимназии и народни училища, читалищни салони и паметници, болници и други държавни и обществени сгради.
Столицата на съединена България, гдето пулса на новия живот биеше най-силно, преобразованието получи един неимоверно бърз и огромен материален израз. От първобитен турски град, тя в най-скоро време се преобрази в красив модерно благоустроен европейски град, с обширен парк, канализация, водопровод, електрическо осветление, трамваи, със стройни и красиви частни и обществени сгради. Постройката на Народното събрание, Двореца, Държавната печатница, Александровската болница, паметника Левски, мавзолея на княз Батемберг, Народната банка, Министерството на външните работи, I-та мъжка гимназия, Военния клуб, Военното министерство, Военното училище и пр., както и всички частни строежи, у които заключват улиците и площадите в центра на града и изходящите от там важни артерии, датират отъ периода на най-голямото и бързо преобразование на столицата — 1882 до 1900 година. Всички тия сгради се отличават със стиловата си издържаност, масивността си и доброто изпълнение. В периода от 1900 год. до войните (1912 г.) се построиха ред други държавни и обществени капитални сгради, като зданието на Пощата, Народният театър, Земледелската банка, църквите Св. Кирил и Методи, Св. Никола, Св. Седмочисленици, Св. Александър Невски, Руската църква, Ромънската църква, Еврейската синагога, Синодалната палата, Градските хали, паметника Цар Освободител, Софийските минерални бани, гимназията „Гладстон“, Духовната семинария, училищата: „Тодор Минков“. „Фотинов“, „Екзарх Иосиф“, „Иосиф Ковачев“, „Раковски“, „Априлов“, прогимназиите „Граф Игнатиев“, „Хр. Ботев“, Търговската камара, Кооперативната банка, болницата „Червенъ Кръстъ“, Чиновническото кооперативно застрахователно дружество, зданията на Английската, Италиянската и Австрийската легации и ред други обществени, дружествени и частни сгради от голям мащаб.
След войните растежа на столицата още повече се засили: всички предградия се изпълниха със спретнати къщички; в града се построиха нови големи обществени, държавни и дружествени сгради като Академията на науките, преоустроения Народен театър, Агрономическият факултет, големи кооперативни жилищни сгради и много модерни и частни такива, с което града доби още повече вид на голям европейски град. За да се види неимоверния бърз ръст на столицата, нека приведем следното сравнение: до 1887 год. столицата е заемала едно пространство от 205 хектара, през 1912 год. — 695 хектара, а през 1928 год. заема 2650 хектара.
От 1879 год. до 1887 год. са построени 907 частни сгради на стойност около 5,000,000 златни лева. От 1887 г. до 1912 год. са построени 8,909 частни сгради — оценени кръгло на 90,000,000 златни лева. От 1912 год. до 1928 год. включително са построени 14,573 сгради на стойност около 4,500,000,000 книжни лева.
Но и градовете Видин, Русе, Бургаз, Пловдив, Ст. Загора, Плевен и всички други по-малки градове и села не останаха назад.
Най-съвременните методи и усъвършенствувания в техниката и строителното изкуство намериха широко приложение и в нас и създадената материална култура и вложената творческа работа в петдесет годишния период от освобождението са тъй огромни, че справедливо възбуждат очудването и признанието на културните народи.
Как се е развивал строежа в разните окръзи за периода от 1908 г. до 1928 г. се вижда от следната таблица:
Таблица за броя на частните строежи в окръжията, построени от 1908 г. до 1928 г.
Окръжия Брой на частните сгради
Софийско........... 19,347
Варненско........... 4,000
Бургазско........... 3,510
Видинско........... 861
Вратчанско.......... 2,221
Кюстендилско......... 1,406
Пловдивско.......... 3,524
Плевенско .... ..... 2,527
Русенско.......... 2,108
Ст. Загорско ......... 2,962
Търновско........... 2,015
Шуменско .......... 2,472
Мастънлийско......... 150
Петричко........... 1,157
Пашмаклийско ........ 137
Хасковско....... 961
или всичко . . . 49,358
От тая таблица се вижда, че след Софийския окръг най-голям строеж показва Варненски окръг, след него Пловдивския и Бургазкия, а най-малко Пашмаклийския и Мастънлийския окръзи. Всички тия частни сгради в окръжията се оценяват на около петнадесет милиярда лева.
Една от първите задачи на държавата след освобождението бе да въздигне свои здания за помещение на разните държавни служби. Макар че не е още изпълнена програмата за окончателното разрешение на тая задача, направеното до сега е голям напръдък и характеризира неуклонното стремление на държавата към творчество и изграждане материалната култура на страната.
В петдесет годишния период от освобождението държавата е построила сгради на стойност около 2,300,000,000 лева. Между тия държавни сгради на първо място са гимназиите и други учебни институти. В повечето от окръжните градове са построени солидни здания за гимназии, отговарящи на изискванията на хигиената, и педагогията. Заслужава да се изтъкнат особено девическата гимназия във Варна, мъжката гимназия в Русе, III мъжка гимназия „Гладстон“ в София и мъжката гимназия в Търново. Започнати са гимназии в градовете: I мъжка и II девическа гимназии в София, мъжки гимназии във Видин, Плевен и Русе, средно техническо училище в София, Механо-техническо училище в Габрово, Столарско училище в Трявна, Художествена академия в София, Опитно мъжко педагогическо училище в Шумен, Каменоделско училише в с. Кунино, Девическо земледелско училище в с. Долни Дъбник, Средно училище в с. Райково, които предстоят да бъдат свършени в близко време. На второ място след учебните сгради идат по размер болниците. С построените I, II, III, IV и V класни болници и амбулаторни лечебници, повечето от които са модерно устроени, е направен такъв напредък в лечебното дело, че днес рядко има градец, дори и село, където да няма болница или амбулатория. Днес за днес страната разполага във всички държавни и частни болници с 7,000 легла.
Със започнатите, обаче, в последните години постройки: анатомически институт при Медицинския Факултет, Института за Народното здраве, Психиатрическа клиника при Александровската болница, Кожно-венерическа клиника при същата, III класна болница в Кошу-Кавак и Кърджали, които ще бъдат окончателно завършени в близко бъдеще, както и с предприетото в края на 1928 г, възстановяване и разширение на болниците в пострадалите от земетресението области по най-модерните изисквания на лечебното дело ще се допринесе извънредно много за усъвършенствуване на това дело в страната.
За да повдигне народното образование държавата е положила големи старания и грижи да се построят в селата и градовете училищни сгради, отговорящи на изискванията на хигиената и педагогията. Общините, съзнавайки голямото значение на народното образование за културния напредък, са насочвали всичките си усилия, щото покрай църквите да си построят училищни здания, резултата от които усилия е огромен. До като в 1887 година сме имали 1829 училищни сгради, през 1912 г. те са били вече 3,254, а през 1928 г. 5,864 сгради с 540,506 ученика.
Със създаването на закона за кооперативен строеж на основни народни училища през 1924 г. и допълнението към правилника за прилагането му през 1928 г. и учредяването на архитектурни бюра за тая цел при окръжните постоянни комисии, въздигането на училищни сгради във всички населени пунктове в страната, гдето няма такива с общи усилия на общините, училищните настоятелства и окръжните постоянни комисии е напълно осигурено.
Наред с грижите за въздигане на училищни сгради общините и настоятелствата винаги са имали за задача да удовлетворят духовно-културните нужди на любознателния българин чрез основаването на народни читалища. Още в 1-то десетилетие след освобождението се построиха в доста градове масивни читалищни сгради с театрални салони, и поставени на най-видно място. Стремлението към народно образование и възпитание засили, особено след войните, желанието на всички села и градове да си построят читалищни сгради с театрални салони, за която цел се отреждат подходящи места по регулационните планове. Държавата, която има висшата грижа за духовното развитие на народа, със създаването на закона за народните читалища през 1927 г. постави разрешаването на тая културна задача в правилния път и в туй отношение постигнатите резултати до края на 1928 година, са повече от насърдчителни.
Църкви и други духовни сгради
Една от първите задачи на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството през периода от 1900 г. до 1910 г. бе да постави в правилен път, отговорящ на българските национални традиции, постройката на църквите, за които духовните власти и църковните настоятелства проявиха инициатива. Може да се каже, че всички построени църкви в този период са построени по планове изработени в Министерството на О. С. П. Б. В тая област на родната ни архитектура най-вече се чувства нуждата да се създаде български църковен стил, близък до българската самобитност и традиция. Миналото ни е оставило доста памятници, които да послужат за източник при разработването на българския църковен стил. Събрания богат материял остава да се ползува от българския архитект за възраждането на родната архитектура не само в областта на църковното строителство, но и в другите видове сгради. Построените преди и след войните църкви и започнатите такива главно в София показват големия успех, който сме достигнали в това направление. Църквите: Св. Седмочисленици, Св. Никола, Св. Неделя в София, Св. Димитър във Видин, Св. Богородица във Варна и Търново, Синодал. палата в София, паметника-мавзолей в Плевен, духовната академия и семинария в София, са внушителни архитектурни паметници твърде близки до българската самобитност и традиция. Най-забележителната, обаче, църковна сграда, която българският народ въздигна след освобождението и която може да се каже е един от най-великолепните църковни паметници не само в България, но и в Европа, е храма паметник „Св. Александър Невски“. Този паметник е най-величавото дело на свободна България, изградено при общите усилия на целия народ.
Селско-стопански сгради, образцови скотовъдни станции и обори, ветеринарни лечебни станции и пр.
Общия напредък на страната обхваща и областта на селското стопанство. Грижите да се модернизира и усъвършенствува селско-стопанското ни производство се изразиха между другото в постройката на модерни общински, окръжни и държавни скотовъдни сгради с ветеринарни лечебници. Образцови чифлици, птицевъдни станции и пр. и постепенното подобрение във всички селскостопански и жилищни сгради. Подкрепата и насърдчението от страна на държавата са дали блестящи резултати. Насоките, които са дадени от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството в приложение закона за насърдчение на селско-стопанските сгради, целят използуването обичайните местни архитектурни форми и мотиви за запазване самобитността в родното ни строителство.
Банкови сгради, търговски камари и борси, дружествени и пр. обществени сгради.
Големия економически напредък на страната от освобождението насам, особено в периода от 1912 г. до 1928 година разшири банковото и кредитно дело до такава степен, че държавните банки, Народната и Земледелската, построиха освен хубавите си монументални сгради в София почти във всички по-големи градове здания за клоновете си, които по своята масивност и външност, заемат там видно място. Наред с държавните банки създадоха се и частни кредитни институти, както и популярни банки, които както в София, така и в повечето градове построиха свои сгради, отличаващи се с монументалната си архитектура и модерно устройство. Зданието на Търговската индустриална камара, Чиновническото застрахователно дружество, дружество Феникс и пр. за София, Търговската камара и Борсата в София и Бургаз са монументални сгради, които характеризират големия напредък на архитектурното строителство в България.
Бани, пазарни хали, кланици, окръжни палати, паметници —- мавзолеи и др. обществени сгради.
За да характеризираме напълно грамадния напредък, който е направила страната в 50 годишния период след освобождението в областта на архитектурата и строителното изкуство, трябва да изтъкнем още и модерните постройки на минерални бани в София, Банки, Овча-Купел, Горна-Баня, Вършец, Кюстендил, Плевен, Перник, морските бани във Варна и пр.
Особено трябва да изтъкнем похвалните грижи на окръжните съвети и общините за постройка на здания за Окръжни палати, пазарни Хали, каквито вече са направени в София, Търново, Плевен и Габрово, и които са едни от най-внушителните и монументални обществени сгради в тия градове.
За да се увековечи паметта на Царя Освободителя, на своите заслужили мъже от епохата на възраждането и борбите за политическа свобода, и на падналите герои от войните, българският народ никога не е жалил материални средства и е считал това като свой най-свещен дълг. Величавият паметник на Царя Освободител в София е най-внушителния израз на този дълг. Той е едно образцово творение на изкуството, с което трябва да се гордеем: паметниците, с които се увековечава паметта на апостолите за свободата на България, опълченския паметник в Русе, паметниците в спомен на Сръбско-българската война и най-сетне паметниците, които по всички кътове на България се издигат в памет на падналите синове в обединителната война, показват, колко много българският народ обича свободата си и почита паметта на своите заслужили и храбри синове.
Като излагаме огромните строителни дела в областта на сградите и паметниците в 50 годишния период след освобождението, които характеризират, какъв грамаден труд и средства е положил малкият български народ, за да върви наред с другите напреднали народи по пътя на цивилизацията, можем да изтъкнем два периода в развитието на архитектурното строително изкуство в България.
Първият период започва от освобождението, минава всички етапи на държавното и стопанско развитие и достига един внушителен разцвет до 1912 г. Архитектурата през този период се характеризира със своя конвенциален характер. Почти всички постройки са държани в стил Ренесанс.
Ние заимствахме от странство всички форми, без да развиваме стилова оригиналност и самобитност. Въпреки това, онова, което е създадено през този период в стилово отношение е похвално и сега още служи за образец по своята смисленост, издържаност и добро изпълнение. След тоя период проучването и издирването паметниците на архитектурното ни и декоративно изкуство, произведенията на нашите домашни майстори в областта на резбарството, орнамента и пр. гдето българина е вложил своя дух на творчество по един оригинален и наивен начин, се особено засили. Новите веяния на архитектурното изкуство в странство, стремлението в търсене на нови самобитни форми, с които да се заместят конвенционалните такива; повдигането на националното самосъзнание след катастрофалните обединителни войни, подтикнаха българския архитект и художник към основно и систематично проучване на самобитното ни национално творчество. Съзнанието за повдигане на родната ни архитектура завладя всички по-млади сили и може да се каже, че от последното десетилетие на 50-тe години от освобождението насам, бавно но сигурно се подготви едно същинско възраждане на родното ни архитектурно изкуство и строителство.
