Из списание "Архитект", бр. 6-7, 1936 г.
СЛАВЯНСКА БЕСЕДА
ХОТЕЛ, ТЕАТЪР, КОНЦЕРТНА ЗАЛА, РЕСТОРАНТИ, БЮРА И ПР.
АРХИТЕКТ АС. МИХАЙЛОВСКИ И АРХ. Г. АПОСТОЛОВ — СОФИЯ
ПО ПОСТРОЙКАТА СЛАВЯНСКА БЕСЕДА
Интересът, който представлява от себе си Славянска беседа лежи преди всичко в сложността на поставената задача и в по-малко или повече удачното й разрешение. Разпределението на вътрешността по брой и по вид на помещенията, както и по тяхното количество прави от постройката типичен комплекс, каквито в последните години все по-често се срещат в големите европейски градове, постройки, чийто живот е нагоден според нуждите на модерния космополитизиран човек. Характерното в този вид постройки е именно сложния комплекс, който представляват те в смисъл на обединение в една сграда на съвършенно разнородни функции, които се допълват една друга в предназначението си, като по този начин дават едно крайно интересно функционално, а преди всичко стопанско сътрудничество. В тази смисъл тези постройки като организъм имат автархичен, т. е. самозадоволяващ се организъм в стопанска и практична функционална смисъл. Това се доказа сега след свършването на постройката, като въпреки неблагоприятната околност, съставена от обществени или частни нетърговски постройки, в момента всички търговски обекти в Славянска беседа са в много добро състояние: ресторанти, хотел, магазини и театър.
От друга страна ясно се константирва обстоятелството, че търговския и духовен център постепенно се премества от старите си места към сектора площад Славейков — Двореца — Военния клуб — ул. Раковски.
Постройката се състои от сутерен, партер, два мецанина, четири етажа и един терасовиден етаж.
В сутерена се намира голямото театрално фоайе в средата на постройката, заемаще цялата площ под театъра с диаметър 21,0 метър — около 340 кв. м. Тук са гардеробите за целия театър, каси, бюфет и пр. Дюшемето на театъра над него се носи от големи радиално поставени греди, които се събират в средната колона-цилиндър. За да се получи равна площ на тавана и се спести рабица, плочата на театралното дюшеме е поставена в долния край на ж. б. греди, което е използувано широко по цялата постройка — там, където е трябвало да се получи равна таванска площ. От фоайето четири стълби водят за партера на театъра, а две други, симетрично поставени към главния вход от улицата за фоайето водят за ранговете. Към сутеренното фоайе се намират и клозетите.
План на Сутерена: фоайето на театъра, сутеренните ресторанти, кухня, изби, помещенията над сцената, помещенията за въздушно отопление и вентилация, въглища и пр.
Горе в дясно: под сцената, оркестъра и фоайето на оркестъра.
План на партера: с театралния партер, гл. вход за театъра, хотела, с хот. фоайе, ресторантите, малката зала и пр.
Мярка 1 : 460
Фоайето е в удобна връзка със сутеренните ресторанти, а от там и с партерния ресторант, голямо удобство за публиката в антрактите и след представлението. В сутерена се намират още: голяма модерна кухня към ресторантите, като партерния ресторант се обслужва от два малки ръчни асансьори за храна и домакинска стълба. Два други малки асансьора водят от кухнята в сервиза на хотела. Към кухнята има клозети, душ за персонала, изби за зеленчук, вино, бира и складове. Специална шахта, която минава по цялата източна стена, под сцената и излиза на ул. Славянска, служи за внасяне на продукти, въглища, вино и изхвърляне на сгурията от кухнята. В дясно от подземието на сцената се намират камерите за бездушното отопление и вентилация, с филтрирните, овлажнителни камери и пр. Останалата част от сутерена е заета с изби, отопление за помещенията на Славянска беседа, хотела и бюрата на мецанините, с помещения за котли, въглища, сгурия и пр. Малкият план-фрагмент в дясно показва подземието на сцената, оркестра и фоайето на оркестра.
Фоайе на хотела — вид от т. а. дюшеме колони — полирана мозайка, стени: полирани изкуствени мрамори в цвят на травертин.
Фоайе на хотела, вид от г. в.
Фоайе на хотела, вид на стълбата от площадката към фоайето.
В партера към улиците са магазини, входове за помещенията и малката зала на Славянска беседа, както и ресторантите, входа за хотела и хотелното фоайе, входа за театъра, за бюрата по етажите и черния вход за хотела и вход за кулисите към театъра от към ул. Славянска. Малката стълба в дъното на северния осветителен двор е и стълба за артистите, която води в уборните в 1 и 2 етаж в дъното на северния тракт.
План на I Мецанин: I ранг на театъра, малка концертна зала с анексни бюра.
Мярка 1 :460
План на I етаж. Хотел и помещения за артистите в дъното на северното крило.
Мярка 1 : 460
В средата на комплекса е партера на театъра с около 560 места. Типичното в този театър е, че от улицата направо се влиза в сутерена, в сутеренно театрално фоайе, което същевременно е и гардеробното фоайе и разпределителния пункт за партера и ранговете. Обратното — изхода от партера и ранговете за улицата води през фоайето. Тази система прави възможно създаването на грамадно почивно място-фоайе, като се избягват страничните кулоари и се използува мястото до максимум, Каналите в околовръстните стени на театъра са за въздушно отопление и вентилация. Двете симетрично към салона поставени стълби водят за ранговете. Пред първия ранг има едно малко интимно и специално за този ранг фоайе, отворено с голяма витрина към ул. Раковски.
Вид на т. ж. в I етаж на хотела
Вид от т. е I етаж на хотела
В I мецанин се намира I ранг на театъра, малката концертна зала на Славянска беседа, с нейните анекси-фоайе, гардероби и клубни помещения и бюра към ул. Славянска.
II мецанин — втория ранг на театъра, канцеларии и читалня на Славянска беседа и кантори по ул. Славянска.
План на II Мецанин: II ранг на театъра, помещения на Д-во Славянска Беседа, бюра
Терасовидни етажи
Етажите над втория мецанин и терасовидния етаж са хотел с около 170 стаи. В първия етаж на хотела се намира второто фоайе на хотела с читалня, приемна и писалищна стая. До нея сега се прави и една заседателна зала. По всичките етажи, с изключение на терасовидния етаж, стаите към улица Раковски са с бани всяка една, останалите имат общи бани във всеки етаж и крило. На всеки етаж има по три малки апартаменти от по кабинет, спалня и баня. Снимките от т. Е (и Ж) показват спалнята и кабинета на един от тези хотелни апартаменти.
Терасовидният етаж са отделни стаи с обща баня, обаче с голяма, широка тераса към всяка стая, с великолепен изглед, което ги прави едни от най-хубавите и предпочитани стаи на хотела.
Вид от т. г. горното фоайе на хотела
Вид на т. д
Общо застроено 42,000 куб. м. с максималната допустима височина навремето 22, м. до корниза извън терасния етаж. В строежа е употребен 22,000 кв. м. кофраж, 6,200 кв. м. бетонова настилка, 12,000 кв. м. железобетонови плочи, 2,000 куб. м. ж. б. греди и колони. Употребеното желязо за железобетона и рабица е 300,000 кгр, което превърнато в 5 мм. железен прът ще се опъне на едно разстояние 1950 клм.— разстоянието по въздуха от София до Лондон. Това са само откъслечни данни. Употребените в постройката други материали са безкрайни много: имаме около 3,000 кв. м. линолеумна настилка, само колоетите по цялата постройка са над 140. Куполата над театралната зала има диаметър 12 м. и се носи от четири рамки — ж. б. греди със сложен профил с височина на градата — 2,20 м. Това прави възможно да се направи куполата дебела само 10 см.
План на разреза
Мярка 1:400
Общо както външната, така и вътрешната архитектура и обстановка е в действителната смисъл на думата модерна, т. е. лишена от празен лукс и разточителство, както на форми, така и на пре-скъпи материали. Това се налагаше покрай необходимостта от економия, и от съображението чрез чистите форми да не се повреди на архитектурната цялост и чистотата на помещенията, доста пострадали от сложността на задачата и оскъдността на мястото. Главният вход за помещенията на д-во Славянска беседа — клубните помещения, малката зала е облечен в бял пиргоски камък, което се оказа непрактично, понеже не може да се пази достатъчно чист. Концертната зала, фоайета и пр. са издържани в обикновена светла шпахтвана мазилка и светла постна боя. Повечето от таваните на големите помещения са полирани с гланцова блажна боя, за да се даде илюзия на пространственост.
I етажа на хотела, вид от т. 3
I ет. на хотела вид от т. д
Входното фоайе на хотела е в карирана полирана мозайка, кръглите колони са в силно полирана черна мозайка, стени в изкуствен силно полиран мрамор в цвят на травертин, таван силно полиран, осветление — матови кълба със сребърни пръстени. В същия материал е цялата стълба до първия етаж на хотела. Хотелните стаи са в светла постна боя нанесена върху шпахтвани стени. Апартаментите са в чисти и светли тапети. Всички врати са чисто бели, както и коридорите и общите помещения. Всички мебели са от никелирана стоманена тръба, орех, круша и блуменеше и всички са правени по специални скици на архитекта.
Театралното фоайе в сутерена е постлано с мозайка в концентрични форми, средната колона е в черна полирана мозайка. Парапета на гардероба е в полирано дърво. Тавана е гипсов като осветлението е в специални ниши изрязани в плочата (виж разреза).
Вид от II етаж на горното хотелно фоайе.
Самата театрална зала има формата на пълен кръг, което има преимуществото, че всички зрители са благоприятно отдалечени от сцената. Най-подходящето осветление за кръгли зали е центричното осветление. В случая у нас осветлението е скрито и рефлектно посредством куполата. Дюшемето на театралната зала е паркет, столовете са от стоманени поникеловани тръби.
Колкото повече вътрешността на постройката е комплицирана, толкова външния й вид е скромен. Това се налагаше, преди всичко от градоустройствени съображения. Ъгъла на който трябваше да се построи Славянска беседа, е един съвършенно незначителен уличен ъгъл, каквито ги има на всяка крачка. Това налагаше да се даде колкото е по-възможно сдържана форма на новата постройка.
Цялата постройка е построена от строителите Я. Цветанов и Георги Киселинчев от София, които са и съсобственици с д-во Славянска беседа. Железобетоновите изчисления са правени от инж. Илиев също от София.
арх. АС. МИХАЙЛОВСКИ
февруарий 1936 год.
