Блог Стара София: март 2019

26.03.2019 г.

Голямата бомбардировка на 30 март 1944 г.

Откъс от "Градът умира и се ражда" на Боян Болгар (1946 г.)

30 март.

Още една страшна дата, която трябва да се запомни. Нощес пак бомбардировка на столицата. Зловещият фойерверк, след като отмина, не ми попречи да си заспя. „Всяко чудо за три дни.“

Тази сутрин жена ми и аз тръгваме към София, за да видим дали някои скъпи нам места не са вече неузнаваеми. Трамваят отива само до Инженерната работилница. Слизаме там и бързешком се запътваме към града...

Така сме стигнали докъм болницата „Червен кръст". Там ни задължават да заобикаляме, понеже наблизо имало неизбухнала бомба. В мига, когато завиваме по улица "Яким Крачовски“, се чува сигналът за тревога. Сега накъде? Попаднали сме в най-незащитения квартал. Затичваме се към тунела, изкопан под игрище „Славия". Той е вече пълен, а хора непрестанно прииждат към него и сетне не знаят накъде да се запътят. Връщаме се и решаваме да останем в един малък, частен, дворен окоп. През това време авангардите на неприятелските самолети се бяха появили на запад и чертаеха във висините над Люлин някакви въздушни йероглифи. Небето е безупречно синьо, но духа силен вятър и прегъва близките тополи. Ятата на злокобните птици вече се приближаваха. Чуваме все посилно непобедимото им бучене. Скрихме се в окопа. Над нас няколко сантиметра пръст, една дървена икона в дъното и нищо друго. Чуваме, как се приближава и отдалечава хохотът. Чуваме с цялото си тяло. Всичко у нас е настръхнал слух. Свистят бомбите и ни карат да се прегъваме на две. Пръстта от окопа се отронва по малко винаги, когато наблизо падне бомба.

Най-сетне трясъците спряха. Аз усещам да ме болят челюстите от това, че непрестанно съм си стискал зъбите. Излизаме на открито. Небето е все тъй ведро, тополите се огъват от вятъра. Врабчетата, които прехвърчаха из въздуха, пак си прехвърчат. Но изгледът на София е коренно променен. И колко ли човешки животи са пожънати тук през тия минути? Над центъра на града се дигат големи кълба дим. Тръгваме натам. На десетина метра от нашето скривалище — бомбени попадения.

Още не е ударил, значи, моят час. Господи, благодаря ти за дните, които ми дарявяш. Чувствувам, че ставам все повече фаталист! Пред безсилието, с което гледам на всичко наоколо, чувствувам, че поверявам живота си в ръцете на съдбата.

От Руския паметник надолу ужасът е пълен. Широкият булевард е покрит с разхвърлени павета, буци пръст, изпочупени дървета, изкъртени релси, изпопадали жици, тухли, късове бетон. Отдолу иде и бяга вън от града една вълна от хора. Някои са разкървавени и покрити с прах. Крачат към близките болници. По улицата — сърчи и кръв човешка.

И колкото повече навлизаме в града, толкова Нероновското зрелище расте в грандиозност. Пожари отляво и отдясно. Стигаме при „Света Неделя“. Изведнъж хората се разбягват. Нови ята самолети. Дигаме глава, точно над нас летят десетина от тия сребристи гибелни насекоми на твърде голяма височина. Бухваме се в едно високо здание на улица „Клементина“, чиито горни етажи горят. Едва сме се заслонили зад някаква чупка и — г-р-р-р — една бомба изригва насред улицата. Още веднъж животът ни се усмихна между развалините. Застанали сме точно до дупката на асансьора. В нея падат главни от покрива на зданието. Мирише на смола. Трябва да се бяга оттук. Намираме друг вход. Но това са стълби, които водят нагоре. Там са свряни десетина души. Не, и тук не е добре. През това време бомбени трясъци непрестанно бухтят. Няма ли вход за избата в тая сляпа къща? Лутам се трескаво в тъмнината. Най-сетне откривам нещо. Повличам жена си след себе си. Тя се противи, защото там точно падат главните от асансьора, и нахлува дим. Все пак навлизаме. Пълен мрак. Къде се изгуби другата госпожа, която беше с нас? Една клечка кибрит би свършила работа. Друг път трябва да нося кибрит със себе си. Но имам една бучка захар. Давам я на жена си, която сякаш трепери. Навън трясъците клокочат. Така минава може би половин час.

Когато излязохме на открито, пожарите в центъра бушуваха с невиждана сила. Големите булеварди около "Света Неделя" са непроходими тухлени грамади и реки от огън. Всички къщи горят. Вятърът раздухва пожара. Пръщят дървените стари постройки. Безброй книжа се вият из въздуха, като че искат да избегнат огнената смърт. Летят сажди и дим. Не може да се диша. Не може и да се ходи край тия страшни огнища. Топлината, която лъха, е апокалиптична. Едвам се добираме до нашата къща на улица „Екзарх Йосиф“. Тя стърчи като остров сред околните разрушения — нашата стара, тъй грозна и тъй мила къща. Отдъхвам си, Сега мога да преброя бомбените попадения наоколо — те са повече от две дузини в един радиус от петдесетина метра.

Камионът на съседа от въглищния склад потегля след малко към Драгичево. Значи, в наша посока...

Фотографии от бомбардировките можете да видите тук. От първо лице страшните дни описа и Крикор Асланян. За София "под огън и желязо" подробно разказва и тогавашното общинско списание "Сердика".

18.03.2019 г.

Малкото фото магазинче

От своето създаване фотографията запленява въображението на човека. Известно е, че тя прохожда сред страхове и суеверия. Опасенията за душата на "кадросания" обаче бързо отстъпват пред други човешки слабости - суетата да запечаташ и наблюдаваш собствения си лик и вдъхновението от измамната мощ на камерата да спира времето и да съхранява отминалите мигове.

През 30-те и 40-те години на 20 век фотографията става все по-масова и достъпна. Нарояват се любители фотографи или просто притежатели на фотоапарат, които все по-лесно и самостоятелно запечатват заобикалящия ги свят на лента. Появяват се книги и списания, запознаващи прохождащите фотографи-аматьори с най-разнообразните тънкости на занаята и най-подходящите материали за неговото практикуване.

Тази тенденция има и своята стопанска страна. Някогашното елитно софийско "Фотографско ателие" отстъпва място на далеч по-деловото означение "Фото". Фото магазини започват да се появяват по всички краища на столицата, за да задоволят нуждата не само от студийна фотография, но и от проявяването на филми, изработването на снимки, продажбата на консумативи и т. н.

За мнозина, които не притежават собствен апарат, на помощ идва едно допълнително перо от дейността на тези магазини - уличната фотография. Представител на фотото заснема в крачка преминаващите минувачи, които имат възможност след това да закупят направения кадър. За целта, на клиентите се предоставя специална бележка с номер и предразполагащ текст, подканващ ги към покупка.

Днес няколко съхранени стари снимки ще ни запознаят с характерната атмосфера на едно такова столично фото от началото на 40-те години. Ще надникнем в един от по-малко известните фото магазини от онази епоха - Фото "Природа". Малкият магазин, собственост на Тодор Гешев, се е разполагал на улица "Алабин" 54 в безистена на сградата на дружество "Орел" (днес Район "Триадица").

Нека погледнем през витрината, където ни чака усмихнатата продавачка, за да ни връчи малка бележка...

Витрината на Фото " Природа" с реклама на консумативи Agfa

Зад стъклото - елегантната продавачка и наредените за продан фото материали

Виждат се и кутиите с готови снимки

"Снимката, която току-що Ви направихме, представлява много интересен момент от живота Ви. Запазете този момент за спомен, като поръчате снимката на горния адрес."

Подобна бележка от конкурентното Фото "Холивуд" (в зданието на Митрополията). Тук са ни фотографирали "в най-естествена поза, върху специален филм".

Кадър пред фото магазина на ул. "Алабин" с печат на Фото "Природа" на гърба

Мястото на безистена днес. Ходът на времето е заличил всякакъв спомен за някогашното Фото "Природа".

Вижте също: Щрак, Марийке, на пуртрет! (за амбулантните фотографи в София)

12.03.2019 г.

Броят на джамиите в София

Из вестник Мир, брой 12 883, август 1943 г.

БРОЯТ НА ДЖАМИИТЕ В СОФИЯ

Ал. Миланов

От бележките на пътешествениците, минали към средата на миналия век, не може да се установи броят на джамиите в София. Едни казват, че били 70, други 50, Ф. Каниц 45, а Мохамед Джингиз ги намира само 26, Тази цифра 27 може да се вземе за вярна при положение, че той не взема предвид 3-те потурчени черкви: 1) Св. София — Сиявуш джамиси, 2) Св. Георги — Гюл джами, 3) Св. Ив. Рилски — Техта джами, така останалите 26 джамии са следните:

1) Буюк или Коджа Махмуд Евели джамиси. Била е построена през 1473 год. или 878 по хиждрато (турското леточисление). Тя е била най-голямата и се отличавала от другите. че имала 9 купола, които били покрити с олово. През време на освободителната война е била болница на английската мисия, завеждана от голямата туркофилка Леди Страфорд. Лично тя е отказала на генерал Гурко да приеме ранени руски офицери под предлог, че тези руси ще плашат болните й турци. След войната била Народна библиотека, Държавна печатница, а днес служи за Народен музей.

2) Челеби Джамиси. Била е построена през 1403 г. или 909 по хиждрато. Била доста голяма и хубава джамия и е служила само на соф. беглербейове, защото е била до самия конак. Под нея имало дълбоко мазе, което служило за затвор. Княз Батенберг е искал да я обърне в частна черква, но била разрушена през 1881 г.

3) Имарет или Бошнак Мехмед джамиси. Била е построена през 1531 г. или 937 по хиждрато. Тя е била най-хубавата джамия в града и е била построена от известния архитект (мимар) Коджа Синан. Отличавала се по своята външна и вътрешна красота. Минарето е било високо и било облицовано с черен мрамор, откъдето си носи и името „Черна джамия“. При нея е имало имарет, в който всеки е можел да се нахрани безплатно. След войната е била склад и затвор. По настояването на П. Каравелов и други енорияши, тя била обърната в черква и била осветена на 27 юлий 1903 г. под името „Св. Седмочисленици“.

4) Баня Баши или Молла Ефенди джамиси. Била е построена през 1576 г. или 983 по хиждрато със средствата на соф. кадия (съдия) Сейфула Ефенди. Отличавала се със своята спретност и високо мииаре, което било разрушено от силната буря през 1879 г. на б декемврий. Днес е единственият турски молитвен дом.

5) Язаджи джамии. Била е построена през 1615 г. или 1021 по хиждрато. Била е джамия на по-интелигентните турци в града. Тя се намирала в началото на ул. „Гр. Игнатиев", срещу Търговската банка. Била е разрушена през 1883 г. До нея е имало и чешма със същото име.

6) Хюсреф джамиси. Била голяма джамия и се намирала на ул. „Алабинска" срещу Банка „Бълг. кредит“. Разрушена през 1882 г.

7) Едрилез (Св. Георги) джамиси. Била е доста голяма джамия и се намирала на „Кафене баши", днес пл. "Славейков". След войната в нея била открита първа соф. печатница през 1879 г. от Янко С. Ковачев. Разрушена през 1886 г.

8) Сарай джамии. Тя се намирала зад канала на Цариградското шосе, днес "Ц. Освободител" на мястото на черквата "Св. Николай" (руската черква), раз. 1882 г.

9) Байрям джамиси. Била е доста хубава джамия и се намирала до покритата (Ичери) чаршия, днес ул. "Княз Борис" и бул. "Дондуков", зданието на Общината. До нея е имало каци със студена вода за проходящите. Била е разрушена през 1884 г.

10) Баш-чешме джамии. Тя се намирала на пл. със същото име, днес ул. "Ц. Иоанна" и "Солунска". Разрушена през 1883 г.

11) Куру-чешме джамии. Тя се намирала на пл. със същото име, днес ул. "Ц. Иоанна" и "Алабин". През време на силното земетресение 1858 г. паднало минарето и убило ахтарина Игай. Тези две джамии са получили имената си вероятно от чешмите, които били в съседство с тях. Разрушена през 1885 г.

12) Люлели джами. Тя се намирала до самия безистен. Била е малка и служила само на люледжийския еснаф. Разрушена през 1881 год.

13) Фетхи джамиси. Тя е била доста голяма и хубава джамия и се намирала на Баня-баши, днес ул. "Пиротска" и "Мария-Луиза". Разрушена през 1882 год.

14) Къс-Касъм джамиси. Тя се намира в "Сулу-сокак", днес ул. "Пиротска" и "Бр. Миладинови". Разрушена през 1882 год.

15) Ел Хаджи Байрам джамиси. Тя се намирала на ул. "Нишка" и "Лавеле" близо до католическата черква. До нея имало и хамам, построен от същия чорбаджия. След войната в нея е била първата соф. фабрика за бира на Таки Бираджията. Разрушена през 1886 год.

16) Сътма джамии. Тя се намирала на „Сунгура“ зад католическата черква. За нея имало предание, че цери от сътма (треска). Разрушена през 1883 год,

17) Кереметли джамии. Тя се намирала на ул. "Ломска", между "Екз. Иосиф" и "Цар Симеон". След войната в нея е била първата фабрика за захарни изделия на Балъкчиев и Димитров. Разрушена през 1937 год.

18) Теляк Хасан джамиси. Тя се намирала на пазара на ул. "Бр. Миладинови" и "Св. Кир. и Методи". До нея имало както воденица, така и чешма, които носили същото име. Разрушена през 1882 г.

19) Куршумли джамии. Тя се намирала на ул. "Мар. Луиза" и "Богомил". Тя е била джамия на проходящите турци. Разрушена през 1882 г.

20) Чукур джамии. Тя се намирала почти на края на града на ул. "Пиротска" и булев. "Фердинанд". Разрушена през 1882 г.

21) Зариф джамиси. Също и тя се намирала на края на града на ул. "Пиротска" и бул. "Фердинанд". Била е доста хубава и била разрушена през 1882 г.

22) Кюл джамии. Тя се намирала на ул. "Тетевенска" и "Искър". Вероятно от тук носи името и махалата „Кюлюците", разрушена през 1881 г.

23) Деве баир джамии. Тя се намирала на ул. "Бенковски" и бул. "Дондуков". Била доста голяма джамия. Разрушена през 1883 г.

24. Синджерли джамии. Тя се намирала почти на края на града на ул. "Ст. планина" и бул. "Дондуков". Служила е повече на циганите, които живели в тази махала, наречена със същото име. Разрушена през 1882 г.

25) Али-Ага джамиси. Тя се намирала срещу стария дверец на ул. "6 септемврий" близо до ул. "Гурко" и е била доста хубава джамия. Вероятно от тук носи името махалата "Алигина". Разрушена през 1884 г.

26) Курбан джамии. Тя се намирала вън от града на ул. "Л. Каравелов" и "Каблешков". Тук е било давано курбан от тези, които заминавали за хаджилък (Мека и Медина), от тук носи и името Курбан джамии. Разрушена през 1884 г.

Освен тези джамии, имало е и джамии без минарета, наречени месчити. Това са молитвени домове, гдето богомолците отивали без покана от страна на ходжата. Също София е имала и намазгянх. Това е мястото, гдето ходжата е чел специална молитва на тези, които заминавали за хаджилък, чрез която молил Аллаха да опрости прегрешенията, понеже се намират на път и не могат да изпълнят повелите на корана, т. е. да си измият ръцете и краката преди почване на молитвата. Тази молитва се наричала хаджилар езъна. От този намазгян днес има само една стена, която по погрешка се нарича „Римска стена“. До намазгяна е имало и специални камъни, за по лесно качване на конете, които се наричали „Бинек-Таши“.

След освобождението всички джамии са били разрушени едни по регулация, а други били изоставени, понеже турците масово напускали града и днес София има само три джамии:

1) Буюк джамия — Народния музей.

2) Имарет джамия — „Св. Седмочисленици“.

3) Баня-баши джамия, единственият турски молитвен дом, който е бил оценен от специална комисия по следните цени: минарето 2,000 лв., двуетажното кубе 250 лв, колоните по 120 лв,, пристройките по 80 лв. и мястото по 20 лв, и да им се построи друга джамия за изпълнение на религиозните им обреди, след което да се разруши. Понеже по това време имало много отчуждения, а общината не е имала нуждните средства да заплати отчуждените имоти, то по такъв начин останала тази джамия. Това решение на общ. съвет е протоколирано под № 13 от 22 март 1880 г.

5.03.2019 г.

С Ориент експрес в София през 1935 г. - село Бояна (7 снимки)

След обиколката по улиците на София и посещението на пъстрия софийски пазар престоят ни в 1935 г. завършва с излет до село Бояна. Нашите нови приятели от Великобритания са ни завещали 6 любопитни кадъра от своята разходка. В нейния край, отново на борда на Ориент експрес, те казват сбогом на българската столица и продължават пътуването си към Цариград...