26.04.2020 г.

Милионите от Държавната лотария (1936 г.)


Из вестник "Дневник", 15 юни 1936 г.

ВЧЕРАШНИТЕ ПЕЧАЛБИ ОТ ДЪРЖАВНАТА ЛОТАРИЯ

Вчера от 10 и пол. часа на игрище "Юнак" при препълнен стадиум от любопитна публика се извърши тегленето на печалбите от третия дял на държавната лотария. На тегленето присъствуваха УС на лотарията г. Н. Стоянов, Д. Божилов, Красновски и директора на лотарията г. д-р Петков. Комисията за финансов контрол се състоеше от гл. инспектор г. Андреев, съветникът от сметната палата г. Петков, г. Хр. Конов от БНБ и първия нотариус г. Величков.

Преди тегленето на печалбите от Държавната лотария

Публиката през време на тегленето на лотарията

КОИ СА НОВИТЕ ЩАСТЛИВЦИ.

Още при самото теглене на тиража на игрище "Юнак" научихме за едно щастливо столично семейство. То е на содо-фабриканта Павел Българов, купил четири билети за домашните си и двете си деца. Той държеше билетите в ръцете си и за обща изненада всички печелиха. Билетът на майката — 100 хиляди лева, а другите по 1000, 400 и 200 лв.

ЩАСТЛИВИЯТ ПЕРНИЧАНИН.

Друг щастливец е Никола Недялков от Перник, който вчера бил в София за тегленето на лотарията. Той печели 25,000 лв. Щом узнал това, той обиколил близките си и снощи си заминал за Перник, от където ще изтегли парите си.

КЪДЕ СА ПРОДАДЕНИ БИЛЕТИТЕ, КОИТО ПЕЧЕЛЯТ МИЛИОНИ.

Тази сутрин от дирекцията на държ. лотария ни заявиха, че билетите, които са печелили милионите, са продадени в Плевен и Хасково. Но никой до 10 часа пр. обед не се е явил, за да вземе писмо за получаване на спечелените така щастливо и леко пари.

ИЗПЛАЩАНЕТО НА ГОЛЕМИТЕ ПЕЧАЛБИ.

ще започне от утре, вторник, когато в броя на "Държавен вестник" ще бъде обявен тиража на третия дял.

Приготвяне на топките, които ще бъдат поставени в сферите

Черни дъски, на които се поставят табелки с печелившите нумера


ПЪРВОТО ИНТЕРВЮ С НОВИТЕ МИЛИОНЕРИ

Плевен, 15 юний. (По телефона). Както е известно билетът от 1 милион № 6214 — Ф бе продаден и се падна в Плевен. За забелязване е, че и трите четвъртинки от този билет са се паднали на лица с име Николай. Първият е Никола Чорбаджиев запасен фелдфебел, бакалин иа 70 години. Запитан от къде е купил билета си, той ни отговори:

— Отидох с жена си в популярната банка и от там купихме 6 четвъртинки, като си уговорихме да ги поделим между двамата по равно.

— Какво ще правите със сумата?

— Ще си купя

НАЙ-НАПРЕД ФАЙТОН

(той бил стар файтонджия) Ще купя също една къща на жената. С останалите ще взема повече стока, за да не ходя да взимам всеки момент по малко. През лятото ще ида на курорт.

Вторият — Николайчо Сербезов е ученик от I клас от I прогимназия. Баща му — Никола Сербезов е бивш полицейски пристав, убит през 1925 година от бандата на Васил Героя. Той има по-голям брат и майка. Семейството е бедно. Николай купил 8 четвъртинки с пари, които му дала майка му. Едната четвъртинка спечелила. Майка му ни съобщи:

— Отивам веднага в София за да прибера парите. Като се върна мисля да осигуря семейството си като

КУПЯ ЕДНА КЪЩА.

Ще употребя останалата сума, за да издържам синовете си в училище. Друго засега не мога да направя, защото съм без съпруг.

Третият Николай Обоймаков, руснак, неженен на 60 години е търговец на готови дрехи на Съръ-пазар. Отивал в банката да внася пари и касиерът му предложил една четвъртинка. Пред нашия кореспондент той заяви:

— Много се радвам, че ми се паднаха изведнъж толкова много пари,

ДАДОХ ВЕДНАГА БАНКЕТ

на моите приятели, които останаха крайно доволни. С парите мисля да си увелича капитала в търговията. Понеже нямам къща, мисля да си купя такава.

Четвъртият печеливш от милиона е Иван Христо Минков, бояджия. Понеже имал много работа и нямал време да купува билети, дал пари на свой приятел — чиновник в банката да му купи две четвъртинки. Неговият приятел поставил билетите в плик и му дал нумерата.

— Научих се вчера от сестра си — ни заяви щастливецът, че съм спечелил. През целия ден бях на работа. На сестра си ще дам 80.000 лева за зестра. Това съм й го обещал. Понеже къщата ни е стара, а имаме голямо място, ще построя я нова.

ЩЕ СИ НАБАВЯ ИНВЕНТАР ЗА РАБОТАТА.

На приятеля си, който ми купи билетите, понеже е женен, ще направя голям сватбен подарък. Ще дам банкет от 15.000 лева на приятелите си.

Оповестяване на резултатите

Управителното тяло на Държавната лотария заедно с управителя на БНБанка г. Божилов и гл. секретар на финансиите г. Стоянов


КЪДЕ СЕ ПАДНА ВТОРИЯТ МИЛИОН

Пловдив, 15 юний (По телефона). Половинката от билета, печелящ един милион № 8118, с. П е бил продаден на Христо Георгиев шивач. Потърсихме го в магазина му, но се оказа, че той не се е мяркал през цялата сутрин.

Освен това в Пловдив са продадени печеливши билети от 20, 50 и 100 хиляди лева. В Каршияка Лазар Петков бакалин, Атанас Големанов дърводелец и Димитър Петков, абитуриент от мъжката гимназия, притежават по една четвъртинка от билет 8091, който печели 100,000 лева. Пенка Левинова, работничка, жив. кв. игрище "Кубрат" №16 притежава четвъртинка от билет 9649, който печели 50,000 лева.

Според наши сведения половинката от билета № 8118 серия П е продадена в Хасково от Банка "Доверие". Предполага се, че една четвъртинка от този билет е купил Тома Иванов, бояджийски работник в Хасково.


10.04.2020 г.

София преди и сега: Площад "Възраждане"


Море от хора е превзело кален и все още необлагороден площад в някогашна София. Това показва нашата рядка и любопитна фотография, направена около 1910 г. 

Неузнаваемото за съвременните софиянци място е днешният площад "Възраждане", известен по това време с две по-забележителни сгради - Вайсовата воденица и салона "Нова Америка".

Вероятно причината да се фотографира тук това внушително за мащабите на тогавашна София множество е именно заведението "Нова Америка". Макар да служи преди всичко за забавление и консумиране на бира, просторното помещение често се използва за срещи и конгреси. Сред тях са и политическите събрания, без които не може нито една епоха. Без съмнение снимката е направена по повод един от многобройните партийни конгреси, състояли се в столицата през онези бурни години. На челно място пред тълпата, здраво нагазила в площадната кал, е ръководство на партията.

Ако оставим повода за кадъра настрана, фотографията съдържа много и вълнуващи детайли. Възможностите да видим как е изглеждал днешният площад "Възраждане" толкова рано в своята история се броят на пръсти. Вайсовата воденица пък остава малко познат фрагмент от миналото на София. 

Според наличните сведения още по османско време през площада преминавала вада, отбита от Владайска река, която била използвана за нуждите на не една воденица. Артур/Жул Вайс закупува съществуваща воденица от турчин на име хаджи Осман. Още през 1879 г., както показва тази карта, Вайсовата воденица се разполага в периферията на града, където дълги години стърчи самотна и уединена. Вайс модернизира воденицата, като монтира парен двигател и електрическо осветление, и тя се превръща в едно от първите индустриални предприятия в новоосвободена София. 

Според Райна Костенцева предприемчивият собственик напуска България, след като преживява тежко любовно разочарование. Вайсовата воденица запустява, а останките й са премахнати през 1928 г., за да се създаде просторен и модерен площад. 

Така площад "Възраждане" е благоустроен в днешния му вид в началото на 30-те години.

Море от хора е превзело калния и все още необлагороден площад "Възраждане", около 1910 г.

Същият изглед в наши дни

Детайл от фотографията - Вайсовата воденица и салона "Нова Америка"

До края на 20-те години на всички карти сградите на воденицата са ясно отбелязвани

Поглед към булевард "Христо Ботев" - вляво е началото на днешния булевард "Стефан Стамболов" в посока Женския пазар, а най-вдясно - днешният булевард "Стамболийски". Различават се и кубетата на храма "Св. св. Кирил и Методий".

Снимката е запечатала партиен конгрес. На преден план вероятно са партийните водачи, от които успяваме да разпознаем единствено Стоян Данев - през своята дълга политическа кариера той е няколко пъти министър-председател, председател на Народното събрание и водач на Прогресивно-либералната партия (вероятно на снимката е запечатан конгрес именно на тази партия).

Лицата на българина в началото на 20 век


4.04.2020 г.

София преди и сега: Трамвайчето между площад "Журналист" и Семинарията


Едва ли има някой, който да не е чувал за вълшебната трамвайна спирка "Вишнева". Тя е скътана в гората и всеки, качил се на мотриса по линия №10, има възможността да мине покрай навяващата романтични мисли къщичка. Едва ли мнозина обаче пазят спомен за не по-малко приказната трамвайна спирка "Борова гора", намирала се в непосредствена близост по трамвайното трасе.

Историята на трамвайната отсечка между площад "Журналист" и Семинарията започва в началото на 30-те години. След като през 1927-28 г. било изградено трамвайно трасе по тогавашния булевард "Паскал Паскалев" (днес "Христо Смирненски"), което удължило маршрута на линия №1 до площад "Руен" (днешния "Журналист"), на площада е оформено познататото ни и днес колело, което отбелязвало края на трамвайния маршрут. 

Площад "Руен" (днес "Журналист"), 23 септември 1932 г.
Колелото на трамвая е изградено през 1928 г.

Лозенчани страдали от факта, че през есента и зимата по-високата част на квартала в посока Семинарията оставала почти откъсната от града. Мъките им ги принудили да изпратят делегация при помощник-кмета на столицата, която успяла да убеди общината съществуващата трамвайна линия да бъде продължена от площад "Руен" до Семинарията.

Задачата се оказала сложна и трудоемка. Въпреки че линията започвала в началото на улица "Мосул" (днес "Арх. Йордан Миланов") и завършвала в нейния край, поради стръмния терен се наложило тя да се извие през съществуващата борова гора. Произтичащото от този факт изсичане на дървета предизвикало остри критики и обвинения във "варварство". В крайна сметка, изграждането на двойната линия с дължина 998 метра, в което участвали и ученици трудоваци от различни столични училища, възлязло на близо 3 милиона лева. Тя се оказала и най-трудната за експлоатация в цялата трамвайна мрежа на столицата.

Изграждане на трамвайното трасе през боровата гора, 23 септември 1932 г.

Изграждане на трамвайното трасе през боровата гора, 23 септември 1932 г.

Изграждане на трамвайното трасе - поставяне на въздушната мрежа, септември 1933 г.

Новото трасе е открито на 3 декември 1933 г. от кмета Харалампи Орошаков с благословията на софийския митрополит Стефан. Първата кола потегля в 11 часа и 5 минути. Трамваят спира на "Вишнева" и "Борова гора", за да могат духовните лица да ги поръсят със светена вода. На последната спирка на Семинарското плато мотрисата е посрещната с мощно "ура" от "грамадно множество" кварталци. Тържеството завършва с голям банкет в близката пивница "Горски цар".

Митрополит Стефан отслужва молебен преди тържественото прерязване на лентичката

Ако сравним картата на София от 1935 г. с други от 20-те години, ще видим как трамвайната линия вече продължава и след днешния площад "Журналист", като лъкатуши през гората под Семинарията, преди да достигне последната точка от своето пътуване - днешния площад "Велчова завера".

Удълженото трасе на трамвая върху карта от 1935 г.

Тогава спирките, обслужващи този участък, са три, а две от тях са горски - "Борова гора" и "Вишнева". Първа по трасето е била спирка "Борова гора". Макар и по-скромна по размер от спирка "Вишнева", тя споделяла същите характерни дървени елементи, железните парапети и цялостното усещане за уютна планинска хижа. Тази спирка се е разполагала в гористия участък край булевард "Митрополит Кирил Видински".

Трамвайна спирка "Борова гора", вероятно 30-те години

Мястото днес

Останките на някогашната спирка, заснети откъм бул. "Митрополит Кирил Видински"

Днес обаче от спирка "Борова гора" не е останало много и единственото, което напомня, че някога тук е спирал трамваят, са останките от каменните основи на изчезналата къщичка. Кога спирката е премахната и защо сградата е изоставена и разрушена не успяхме да установим с точност.

Първият трамвай на спирка "Вишнева"

Спирка "Вишнева" е използвана и обичана до днес

В разчета на разходите за постройката на трасето се посочва, че за заслони по спирките са похарчени 190 хиляди лева. Вероятно зад този разход се крие именно изграждането на двете здания - "Вишнева" и "Борова гора".

На днешния площад "Велчова завера" тогава се намира ухото на трамвая и съответно последната спирка по трасето.

Трамвайната линия при площад "Велчова завера", 70-те години

Кръстовището и трамвайната линия в близост до Семинарията

Площад "Велчова завера" в наши дни


1.04.2020 г.

София преди и сега: Дворецът при купите сено


Миналото ревниво пази своите съкровища. Понякога обаче вратата на времето се открехва по малко и ни позволява да надникнем, за да разбулим поне отчасти онези загадки, чиито фрагменти са достигнали до наши дни.

Така, преди месеци, няколко стари фотографии ни срещнаха с непознат малък дворец, останал завинаги в някогашна София. Тези кадри от първите години на 20 век задаваха своите въпроси и ни изкушиха да открием допълнителни сведения за изящния дом с богата външност и пищен приемен салон. Известно ни беше единствено, че в този период къщата е обитавана от вицеконсула на Австро-Унгария в София г-н Storck и неговата съпруга.

Щастлива находка с важно значение, съхранила завинаги къс унищожена софийска история. Фотографията е запечатала неповторим градски дом от зората на 20 век.

В центъра на този живописен изглед се вижда и нашият малък дворец. Купите сено би трябвало да са приблизително на пресечката на улица "Мургаш" и днешния булевард "Евлоги и Христо Георгиеви" - тогава престижна част на града съвсем накрай столицата. Ясно се вижда и характерната денивелация между улица "Шейново" и булеварда.

Освен с пищна външност домът на австро-унгарския вицеконсул в София се е отличавал и с богат интериор

Г-н и г-жа Storck в своя дом


Интериор от дома на семейство Storck

Дворецът при купите сено все така ни се изплъзваше, а лутанията да установим местоположението му удариха на камък. Едва ли щяхме да открием повече, ако не бяха споделените детски спомени на г-н Константин Нанев. 

В тях несъществуващият вече представителен дом продължава да живее на улица "Шейново" 22. Според думите му сградата, край която е израснал, е разрушена преди 1970 г., за да бъде построен блок за нуждите на Министерството на леката промишленост.

Пренасяме се повече от 60 години по-късно. На снимката от личния архив на г-н Нанев, правена преди разрушаването на къщата, ясно се разпознава оградата, видима и на старата фотография

Улица "Шейново" 22 в наши дни с изградения на мястото на къщата жилищен блок