София се прощава с Александър Малинов

Александър Малинов остава в историята като министър-председателят, обявил през 1908 г. Независимостта на България. Бесарабският българин посвещава живота си на професионалната политика, близо 35 години е водач на Демократическата партия, става премиер на страната цели 4 пъти. Днес споделяме няколко свързани с него кадъра - мигове от историята, запечатани от фотокамерата и достигнали през времето до нас.

Конгрес на Демократическата партия, вероятно около 1930 г. По традиция делегатите се покланят на гроба на основателя на партията Петко Каравелов при храма "Св. Седмочисленици".

Алксандър Малинов и Никола Мушанов сред делегатите на Демократическата партия

Александър Малинов умира в София през март 1938 г. На снимката - погребалното шествие, което изпраща големия политик в последния му път. Начело е портрет на Малинов и трибагреник с надпис "Ал. Малинов - страж на Търновската конституция и демокрацията".

Пред останките на Александър Малинов

Из вестник "Борба", 22 март 1938 г.

София, 22 мaрт. Вчера през цeлия ден в дома на покойния Александър Малинов премина многохилядно множество от негови приятели и почитатели, които отидоха да си вземат сбогом с нашия стар държавник.

Първоначалният проект, който предвиждаше да се пренесат вчера останките на покойния в съборната черква “Св. Неделя“, се отмени и поклонението се извърши в дома.

Към 3 часа след обед пред дома на Ал. Малинов cпряxa два дворцови автомобили. От първия слязоха Т. В. Царят и Царицата и княз Кирил. Във втория автомобил се намираха членовете от свитата генерал Панов и майор Бърдоров.

Царят положи пред тленните останки един голям венец от червени цветчета, а царицата — разкошен букет от живи цветя от името на малката княгиня Мария Луиза, на която покойният е кръстник. Ковчегът с тленните останки е обграден от множество венци. Наоколо са поставени и многобройните ордени на покойника. След като се поклониха и престояха известно време членовете на царското семейство напуснаха дома на Малинов. След тях пристигна наместник председателят на Св. Синод видинският митрополит Неофит, неврокопският митрополит Борис, множество членове на дипломатическото тяло, бивши министри, членове на висшия адвокатски съвет и др.

Семейството на Ал. Малинов е получило хиляди съболезнователни телеграми от цялата страна и чужбина. Между тях е и телеграмата на бившия цар Фердинанд.

Погребението на покойния голям български държавник ще се извърши днес, в 2 ч. след обед с опело в катедралата “Св. Неделя”. Траурното шествие ще започне от дома му на ул. “Гр. Игнатиев” и ще има следния ред: отделение конна стража, членове на адвокатския съвет, венци, декорации, духовенството, погребалната колесница, семейството на покойния, представител на Н. В Царя, министерският съвет, дипломатическото тяло, бивши министри, столичния общински съвет, офицери, чиновници и почитатели на покойния. Шествието ще мине по улиците Гр. Игнатиев, Александър I, пл. Александър I, Кн. Борис Търновски, бул. Дондуков, пл. Св. Неделя. Малинов ще бъде погребан в градските гробища.

Първа страница на столично списание, отразяващо погребението на Ал. Малинов: Многохиляден народ изпрати големия наш държавник до вечното му жилище. — Царят и Царицата при изнасянето на тленните останки от църквата „Св. Неделя“, гдето бе извършено опелото. — 28 юний 1931 година: Ал. Малинов съобщава на журналистите, че е натоварен да състави тогавашния кабинет. — При откриване на XXIII Нар. събрание Царят се сбогува с Малинов, тогава председател на Събранието

---

София преди и сега: Някогашната Софийска търговско-индустриална камара

На улица "Славянска" 2 се извисява една от най-представителни исторически сгради в сърцето на София Тя е изградена преди повече от столетие като собствено здание на Софийската търговско-индустриална камара. Щедро орнаментираната фасада, елегантният купол и богатият интериор превръщат това произведение на архитектурното изкуство в достоен съсед на внушителния Народен театър. 

Новопостроеното здание

Летописът на търговско-индустриалните камари в България започва през 1895 г., когато са учредени първите четири районни камари със седалище в София, Пловдив, Русе и Варна. Те си поставят за цел насърчаване на българската търговия, на занаятите и производството, подобряване на професионалното образование и засилване на международните връзки на родната индустрия. 

Софийската търговско-индустриална камара, 30-те години

Съвременен изглед

С времето назрява въпросът за придобиване на собствени сгради за нуждите на камарите. Постройката на зданието на Софийската търговско-индустриална камара се извършва след конкурс. Спечелилият проект, реализиран в периода 1911-1914 г., е дело на утвърденото архитектурно бюро Фингов-Ничев-Юруков. В конкурса участват 14 проекта, от които на второ място е класирано предложението на архитект Никола Лазаров, автор на изящната русенска палата на камарата. 

Фасадата с несъществуващите днес скулптури, 30-те години

Сградата е окончателно завършена след Първата световна война и осветена на 6 април 1920 г. в присъствието на Цар Борис III. Стойността на парцела, постройката и обзавеждането възлиза на 325 хиляди тогавашни лева. 

Заседателната зала на камарата, 1943 г.

През 1948 г. сградата е преустроена и надстроена, като губи мансардния си етаж и отличителната скулптурна група откъм улица "Славянска". След прекратяването на дейността на търговско-индустриалните камари постройката се използва от държавното спедиторско предприятие Деспред, Министерство на машиностроенето и др. 

Около 1980 г.

В наши дни е добре поддържан архитектурен паметник - дълго време в нея се разполагаше централата на СиБанк, а впоследствие и на БАКБ. Снимки от съвременното й състояние можете да разгледате тук.

Зданието в строеж - поглед над градската градина, август 1912 г.

Строежът на палатата на Софийската търговско-индустриална камара, фотографиран от прозореца на съществуващата и днес къща на улица "Иван Вазов" (известна като "Синия лъв"), август 1912 г.

Съвременен изглед