Покана за изложба

Ако сте заклети пешеходци, мечтаете да видите София без коли по тротоарите или просто искате да разгледате една приятна подборка от стари фотографии на столицата, тази изложба е за вас:

Изложба „София преди Синята зона”

Кога за последно сте виждали емблематични места в София като пл. „Св. Александър Невски” без автомобили? Ако не си спомняте или пък отговорът е „никога”, ще имате възможност да го сторите по време на изложбата на фотографии и пощенски картички „София преди Синята зона” от 19 до 25 септември в галерия „Credo Bonum”.

Изложбата се организира от сдружение „Фрий София Тур” като част от Европейската седмица на мобилността, в която София ще участва между 16 и 22 септември. Подкрепена е от Асоциация за развитие на София, сайта Стара София и Фондация Credo Bonum.

Снимките са подбрани от колекцията на сайта Стара София и показват столицата преди да бъде затрупана от многобройни паркинги на открито, автомобили по тротоарите и зелените площи и задръствания. Ще можете да видите над 20 познати места (ул. „Шишман”, ул. „Раковски”, пл. „Александър Батенберг” и др.) с един неузнаваем облик от различни периоди от развитието на града.

Вече повече от година сдружение „Фрий София Тур” организира безплатните пешеходни обиколки на английски език Free Sofia Tour. Над 6000 човека от над 85 държави от 6 континента са разгледали столицата чрез тях. С всяка една обиколка организаторите осъзнават все повече колко по-красив би изглеждал центърът на София без автомобилите.

Част от организаторите също са шофьори и разбират, че освобождаването на града не може да се случи без да се решат проблемите с движението по пътищата и паркирането. Те обаче се надяват, че изложбата ще насърчи намирането на цялостно решение, което да удовлетворява всички страни, част от което е например втората линия на метрото.

Изложбата е безплатна и ще продължи от 19 до 25 септември. Специално за изложбата галерия Credo Bonum на ул. Славянска 2 (вход от ул. Бенковски) ще е отворена с удължено работно време: 19-23 септември 11:00-19:00 ч.; 24-25 септември 15:00-19:00 ч.

Руски паметник

Текстът е публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека.

Построен е между годините 1880—1882 в още незастроената тогава извънградска част на София, на пътя за с. Княжево. Днес паметникът се намира на средата на площада, гдето се пресичат булевардите: „Македония", „Тотлебен" и „Скобелев" За времето на построяването му не намерихме преки писмени данни.

Това научаваме косвено: 1) от една бележка в „Български дневник" на Д-р К. Иречек, писана през м. април 1880 г., в която се казва: „За строежа на Двореца, Белов (1) съобщил, че ще даде камъните по-евтино отколкото Адженов (2), а той ги взел от приготвените такива за паметника, който руският цар искаше да издигне в София" и 2) от датата на освещаването и откриването на паметника — 29 юний (Петровден) 1882 г., което събитие по-долу предаваме документално. Построен е, значи, между 1880 и 1882 г.

Руският паметник, наричан по-рано, преди издигането на величествения паметник на „Царя-Освободителя" срещу Народното събрание, паметник на „Царя-Освободителя Александър II", е направен от дялан бял песъчлив камък, а плочите, върху които са поставени надписите и гербът на Русия — от бял мрамор. Висок е 10 метра. Издигнат е с руски средства в памет на Царя-Освободителя Александър II и освобождението на България. Той е първият издигнат паметник в София, и един от първите паметници в България през времето на Третото българско царство.

На лицевата страна на паметника се намира надпис:

„Въ царствованiи Александра II го императора всероссiискаго волею и любоввю его освобождена Болгария, 19 февраля 1878 года", а на противоположната му страна — друг надпис: „Не намъ, не намъ, а имени твоему — 1877—1878".

Писмени указания за автора на паметника не намерихме, обаче, много е вероятно, той да е дело на руския академик В. Йосифович Шервуд, автор на руския паметник при Плевен и на паметника на Плевенските герои в Москва, или на цариградския архитект Вокар, на когото била възложена по онова време направата на първите руски паметници в България при: Пловдив, Шипка, Араба-конак, Ловеч, Плевен, Никопол, Джуранлии (днес Калитиново), при Ст.Загора, Свищов, Мечка (Русенско), Лом - Черковна (Разградско) и Хаджи Оглу Пазарджик (Добрич).

За направата на паметника били изразходени 25,000 лева златни.

Освещаването и откриването на паметника, както вече споменахме по-горе, е станало на 29 юний 1882 г. Открит е бил тържествено от Н. В. Княза Александър Батемберг. Предаваме тържеството както е описано в в. „Български глас (3):

„Паметникът е на шосето, което води към Княжево. За това освещаване публиката преди няколко дни беше известена с обявления, залепени по стените на града. Сутринта рано музиките гърмяха из града. Те водеха войниците, които със своите началници отиваха да отдадат приличната почит на тържественост на праздника. По-целия булевард, от града до паметника, се развяваха национални флагове. Н. Височество княз Александър, всичкото софийско офицерство и чиновничество, руският агент със семейството си, значително число дами, няколко роти войници, заедно с конвоя на Н. Височество, две музики и много софийски жители съставляваха недотам многочислената публика на тържеството. При дохождането на Н. В. Княза гръмогласни „ура" цепеха въздуха. След освещаването на паметника войската мина пред Държавния глава в церемониален марш" и пр.

1) Инженер.
2) Търговец-предприемач.
3) Брой 49 от 1 юлий 1882 г.