4.02.2023 г.

София преди и сега: Сградата на Направление "Архитектура и градоустройство" при Столична община



Новопостроеното доходно здание, края на 30-те години


Из "Вестник на вестниците", май 1936 г. 

Едно от големите мероприятия на Столичната община е доходното здание, което се строи зад градските минерални бани на ул. "Сердика", от ул. "Триядица" до ул. "Искър". По право постройката е предназначена за Архитектурното и Кадастралното отделения на Софийската община, която постройка едновременно ще играе роля и на доходно здание.

Поискахме разрешение от началника на Архитектурното отделение г. арх. Горанов да разгледаме постройката. Той ни отправи до ръководителя й г. арх. Джонгозов, който беше любезен да ни разведе из нея.

Постройката е почната oт юлий миналата година. Заема площ от 1008 кв. метра. Състои се от: хотелно помещение и магазини. Ще бъде на два етажа. В първия етаж ще се помещава Архитектурното отделение, а във втория — Кадастралното.

На ъгъла на ул. "Сердика" — "Триядица" ще има голямо кафене. В избата ще бъде уреден голям ресторант, приспособен за спектакли. Сегашните комини на градските минерални бани ще бъдат съборени. Ще бъде издигнат голям комин, 45 метра висок, пригоден за нов вид модерни светлинни реклами. В зданието ще има 10 големи магазини и една модерна голяма будка, на които ще се поставят специални витрини за разните фирми.

При входа на Архитектурното отделение, във вестибюла, ще има специално място, което ще бъде пригодено за музей, където ще се излагат модели, от които да се вижда как трябва да бъде застроена София по последната дума на модерната архитектура и градоустройството. Разпределението въобще на вътрешността на двете отделения е най-модерно — с изискани тоалетни, гардероби за чиновниците и др. удобства.

Цялото предприятие възлиза на около 7 и половина милиона лева. Постройката ще се рентира, като в продължение на 12—14 години разходите ще се покрият. На тая постройка сега работят много работници, защото се бърза с нейното привършване, поради нуждите на общината. Привършването на постройката ще бъде през август или септемврий тази година.

Един радостен факт е, че още от сега са се явили желаещи да наемат магазините, които още не са напълно готови.

*

Из вестник "Зора", 30 март 1937 г.

Доходното здание на Софийска община



В скоро време ще стане тьржественото откриване на новата общинска сграда, построена от общината на празното място зад централната баня на ул. „Сердика“ и „Триядица“. Новата сграда е вече напълно довършена и се привършва вътрешната й уредба.

Към фронта на улиците са разположени в първия етаж помещенията на архитектурно-градоустройствената дирекция, във втория етаж кадастралното отделение, в партера 9 магазина, едно ъглово голямо кафене, модерна будка, много голямо ателие за общинския скулптор и вход на един голям подземен ресторант. Като естествено продьлжение на постройката към улица Сердика е електрическата подцентрала, която наскоро ще обслужва целия център.

Към вътрешния двор, съвършено самостоятелно, изградено е новото котелно помещение на минералните бани.

Доскоро банята се обслужваше със стари, съвършено негодни и заплашващи с експлозия котли, поставени в най-нехигиеничната част на сутерена на банята. Новото котелно помещение, просторно, с обилна светлина и слънце, има монтирани най-модерна система три котли и резервирано място за четвърти. Всичко тук се извьршва механически: въглищата със специален смукатор се изтеглят от склада и се разпределят по скарите на котлите; скарите са движущи и пренасят въглищата в огнището; сгурията пада върху специални вагонетки в подземието на котелното помещение, които с елеватор се изсипват в камионите отнасящи сгурията. И за всичко това се поддържа персонал само един механик! Подвижните скари са пригодени за трето качество въглища, когато в миналото са се употребявали само първо качество и се прави по тоя начин икономия дневно от 3—5 хиляди лева. Предстои да се направят проучвания за възможността да се продава пара от тия котли на съседните в квартала здания и хотели, каквото желание са вече предявили някои от собствениците.

За новото котелно помещение е построен нов железобетонен комин, висок 50 м„ със светъл отвор 1,80 м. Пригоден е за кула за поставяне на светлинни реклами, които ще се виждат не само от най-главните улици на София, но и извън града, тъй като комина е разположен в оста на две големи извънградски артерии: княжевското шосе и ул. Пирот. Благодарение на новата система котли и новия комин, има бездимно горение и пушекът, който покриваше тоя център до скоро, днес е премахнат напълно.

Цялата общинска постройка е образец на модерен строеж.

Плановете и ръководството са от арх. Джангозов. Разпределението е пригодено специално за службите, от които се заема. Залите са просторни, хигиенични и най-модерно обзаведени: вътрешни телефони, звънчева инсталация за всеки чиновник, специална частна сигнализация, часовникова инсталация с автоматическа сигнализация за почване и свършване на работата, отопление и вентилация за сутерена с топъл въздух, мивки в залите, гардероб и шкафове за всеки чиновник. Цялата мобилировка е поставена скрито в стената, а масите и столовете са тръбна хромирана мебел.

Завършен така целият строеж в тоя парцел струва около 11 милиона лева.


Сградата днес, в нея се помещава Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична община


25.01.2023 г.

Първите 50 години на Народната библиотека в София


Из списание "Нива", бр. 12 от 1929 г.


50-годишният юбилей на Народната библиотека

На 4 април 1878 г., едва три месеца след освобождението на София, на банкета, даден от градския съвет на руските офицери и чиновници в чест на щастливото избавление на Царя Освободителя от покушението в Париж, софийският учител М. К. Боботинов държал реч и, покрай другото, изказва и мисълта, че за да може да успява София в културно отношение, трябва да се основе библиотека. Тая мисъл е била възприета с възторг от генерал губернатора Петър Владимирович Алабин и от известния още по онова време български учен М. Дринов, повикан тогава по устройството на България.

*

Сам писател и общественик, Алабин, бившият кмет на Самара, от гдето изхожда по негов почин прочутото Самарско знаме, който възкреси и търновската черква Св. Четиридесет Мъченици, е знаел значението на книгата за нравственото и умствено образование на поколенията, затова се заел с най-голямо усърдие и увлечение за нейното основаване и с подарените от тогавашния софийски полицеймейстр Александър Карлович Паул 228 тома книги и списания се започнало устрояването на библиотеката. Марин Дринов е бил тогава още в Пловдив при императорския комисар княз Дондуков Корсаков. Основаната от Алабина библиотека с читалня е била управлявана от библиотечно общество под негово председателство и се е поддържала от членски вноски. Той я нарекъл Софийска публична библиотека.

*

Така да върви работата не е било възможно и по почин на Марин Дринов, който заместил Алабин в библиотечното общество, след установяването на импер. комисар в София, библиотеката е била превърната на 5 юний 1879 година с указ от княз Дондуков Корсаков в държавно учреждение, като за неин първи директор, или както тогава са го нарекли главен библиотекар, е бил назначен Георги Кирков.

*

Роден в Плевен, той получил висше образование в Русия, гдето в Симферопол е бил гимназиален професор и по освобождението е бил повикан в България. Един от високо образованите българи по онова време, знаещ почти всички главни европейски езици, нему е било възложено да устроява по-нататък библиотеката. Първата негова мисъл е била да привлече руското обществено мнение, руската интелигенция.

И той успява напълно със своите горещи позиви, писани - на великолепен руски език. И от Русия из всичките среди започватъ да прииждат големи количества книги; особено е знаменателно дарението на професора Иван Васильевич Платонов от 2,000 тома, който над това отгоре е бил и като посредник на множество други дарения. Търсейки помещение за библиотеката, Кирков можал да я настани в началото на 1880 година в Голямата джамия, днешния археол. музей.

*

Повикан от Дринов, за да организира нашата училищна система, д-р К. Иречек, в качеството си на главен секретар при М-вото на нар. просвещение, поема след оттеглянето на Кирков през лятото на 1880 г. уредбата на библиотеката като неин управляващ. Сега той внася в нея първата систематизация, работейки сам лично във влажната и тъмна джамия, увлечен от хубостта и достойнството на труда. Негови помощници са Д. К. Попов, Спас Вацов и Ив. Брожка. За малко време ту се явява и охридският поет Гр. Пърличев. Назначен в началото на 1884 г. за директор на библиотеката, Иречек изработил първия правилник за управлението й, както и правилник за ползуването от нея. Покрай това, една от най-важните заслуги на Иречек за библиотеката е и тая, че той сам лично изработи големи списъци на книги из западната книжнина и ги изписа за библиотеката.

И така, ако Алабин я основа, Кирков я снабди с книги из Русия, а Дринов я превърна в държавно учреждение, Иречек я устрои вътрешно и внесе в нея ценните резултати на западната културна мисъл, — нетленните творения на европейския дух.

*

Въпросът за помещение на библиотеката е създавал най-голямата мъка на библиотечната управа. С тая мъка най-напред трябваше да се справя Кирков. Той успя да настани библиотеката в Голямата джамия (днешния археол. музей), но Иречек съвсем не бе доволен от това положение и съветваше да се преустрои джамията в монументална палата за народното просвещение, гдето да се поместят всички тогавашни културни учреждения. Тая идея не успя. Не успя и идеята на бележития държавник Петко Каравелов през 1885 година, когато, в качеството си на министър на финансите, бе определил мястото срещу днешния Военен клуб, за да се построи библиотечно помещение. На това попречи войната. Не успяха и законопроектите през 1910 и 1911 год., както и не успя в последствие и Ефорията братя Евлоги и Хр. Георгиеви да построи библиотечното помещение. И ето как е странствувала библиотеката: най-напред е била в частна турска къща при днешната Народна банка, после — в едно крило на конака, после в голямата джамия, отдето през 1885 г. бе преместена в зданието на днешния царски музей, гдето престоява до 1894 год., от където пък се премества в зданието на Яблански на ъгъла на ул. „6 септемврий“ и „Вълкович“. През 1900 г. Министерството на просвещението откупва зданието на тогавашния граждански клуб за 100,000 лева и към края на тая година библиотеката е вече в собствено здание и до днес. Макар външно и да е изглеждало благоприятно, положението на библиотеката е било, обаче, винаги твърде тягостно, а такова е и до ден днешен. Зданието е негодно за библиотека, и като дървена постройка, е твърде опасно за съществуването й. От притока на книги, то се задръства, и библиотеката се поставя в безизходност.

Народната библиотека

*

Като първо постъпление в библиотеката се броят, следователно, 228-те това на Софийския полицей-майстер Ал. К. Паул. След 50-годишен период книгите на библиотеката са се увеличили 1000 пъти повече и достигат днес повече над 200.000 тома. Главният приток на библиотечното имущество са българските книги, които, по закона за депозита от 1907 год., се пращат задължително в библиотеката, годишно най-малко 4000 книги и пр. Само българските издания, които библиотеката е получила чрез задължителен депозит от 1897 г. насам, са около 114.000 книги, вестници и списания (с двойните екземпляри).

Народната библиотека издава от 1897 г. „Библиографически бюлетин“ за депозираните в нея, по задължението на специален закон, излезли в България книги. От последната, 1929 год. бюлетинът носи заглавие „Български книгопис за ... . г.“ и се изработва систематично, книгите се разпределят по научни отдели. Това е една голяма крачка напред в изграждането на българската библиография. Към бюлетина се изработват и няколко важни таблици за разпределението на българската книжна продукция по места, по коли, по цена, по тираж и пр. Подобрява се също и книгописа на периодическите издания, за който само трябва да се пожелае по-скоро да почне да означава и съдържанието им — да дава библиография на статиите.

Освен годишните бюлетини библиотеката е издала един научно изработен от проф. Б. Цонев „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“, излязъл в два големи тома, (1910 и 1923) и съдържащ описанията на 829 ръкописа. — През 1923 г. излезе и грижливо и с компетентност направения „Опис на старите печатни български книги (1802—1877)“ труд на руския професор В. Погорелов. — Много полезен, и досега все още единствен е и остарелия вече „Опис на българските периодични издания 1844—1900“ (издаден 1903).

И до сега не можа да се постигне система и редовност при издаване на Годишниците на Н. Б., дето покрай официалния отчет за състоянието на библиотеката се дават и лични изследвания по библиотечно-исторически и библиоложки въпроси. Излезлите четири Годишници (за 1912/13, 1914, 1923 и 1924/25) съдържат ценни приноси по тия области. Напоследък излезе и голямата „История на Народната библиотека в София“, написана от сегашния директор Вел. Йорданов.

Библиотеката разполага сега с повече от 200,000 екз. книги. Това са 82,467 съчинения в 97,122 тома български и чужди книги, над 30,000 тома (годишнини) списания и около 60,000 дубликати. Освен това — турски книги и ръкописи — над 5,000, славянски ръкописи — 1,182, богат ръкописен отдел — писма, документи, цели архиви, предимно от възраждането — повече от 5,000 номера. Днес Народната библиотека има доста ценни и стари славянски езикови паметници, има най-богатата, единствена в света сбирка от книги и списания — от преди освобождението, много от тях са unica и от новите, сега излизащи книги, има извънредно богата сбирка Balcanica — книги на чужди езици върху България и Балканите, редица ценни турски книги и документи и много важни и скъпи, редки днес руски и чужди серии и отделни книги.

Читалният салон на Народната библиотека

*

Управлявали са българската народна библиотека: Г. Кирков, д-р К. Иречек, П. Р. Славейков, В. Манчов, В. Д. Стоянов, Д. Маринов, Р. М. Каролев, Ил. Миланов, Ал. Козаров, Дав. Панайотов, Пенчо Славейков, Вл. Шишманов, Ст. Заимов, д-р Н. Михов, д-р Н. Бобчев, Ал. Златанов, д-р М. Тихов, Ст. Чилингиров, Ст. Станимиров, Р. Райчев, Бож. Ангелов и Вел. Йорданов.

От тях двама са били богослови, двама педагози, двама германски филолози, трима юристи, един романски филолог, двама физико-математици, един славянски филолог, един художник, двама с непълно висше образование.