Сградата на Балканска банка, построена на мястото на дома на Петко Каравело на ул. "Дякон Игнатий"
Днес в нея се помещава Министерство на транспорта
29.04.2009 г.
26.04.2009 г.
Боклуполис
След като написахме защо София наистина е била чист град, продължаваме тематиката за боклука в столицата. След Освобождението София се събужда затрупана с купчини вехти и скорошни отпадъци. "Весел съм, нарекох София Boklukopolis", ще напише в дневника си Иречек. Не е ясно дали е бил сформиран кризисен щаб, но общинарите сериозно запретнали ръкави и се захванали с проблема. Следващият кратък откъс от "Книга за София" на Петър Мирчев сполучливо описва ситуацията. Надяваме се прилика с настоящи лица и процеси все пак да се появи...
Когато петлите кукуригали, за да възвестят деня, и дрезгавината бягала пред изгрева, по сокаците на София се откривала невъобразима мръсотия. Градът бил залят от лепкава кал. По издигнатите като хълмчета бунища ровели кокошки, ринели свине, вонели лешове.
Още с първото затопляне на времето трябвало да се изчистят боклуците на града. Но "В началото бе словото!" - как да побългарим турското "боклук", се запитват първите градски управници. И избират комай доста дълъг заместник - "человечески непотребни вещества". Прилича на обяснение в тълковен речник. Но както и да е, началото на кипежа е дадено. Важно е да се изринат всички тези "человечески непотребни вещества" от града.
Първите разпоредби за чистотата издава софийският полицмейстер капитан Паули, на 11 май 1878 г. В тези месеци той е над обшинската управа. В продължение на петнадесет дни сто коли извършват това почистване. На всяка кола с кон се плащат по три франка на ден. Особено изискване е "веществата" да се ринат и изхвърлят..."бързо и без каквото и да е замайване". Коли дават и на ханджиите, за да очистят затрупаните си с боклуци дворища. На всички столични земеделци повеляват да дойдат с колите си "...на литри и да си донесат оръдия лопати и вили".
При тази първа градска работа се оказали планини смет и по дворищата на домовете, в които квартирували руски части. Общинското управление поискало от губернатора на града в това почистване вземат участие и "...българските солдати със своите артелни подвози".
Петнадесет дни София има изглед на харман. Върволици коли кръжат из града, товарят боклуци и ги изхвърлят в околните извънградски трапища.
За калдаръм по улиците е още рано. Той оставал задача на бъдещето. Искал време, пари. Но да се поддържа щогоде чистота по улиците може и с временни разпоредби. И те не закъсняват. След като изнесли тонове прогнили боклуци, следва кметска заповед гражданите да помитат катадневно пред къщите и дюкяните си. Урежда се редовно изнасяне на "веществата". За тази цел: "...да се наемат кола с по тек кон, колкото е потребно за вдигане всеки ден на сметът".
"Всички без изключение да метат всяка заран половина улица пред къщата или лавката и събраний смет да изхвърлят. Непослушните ще се щрафуват за първи път по два франка. Тоя щраф ще се удвоява и утроява и пр. и пр. при повторителни случаи", стои в друга заповед на кмета.
...
Идват първите грижи за уличното платно. Определя се, щом колата изхвърли "веществата", да не се връща назад празна, а натоварена с "...най-едър пясък и да се допълнват пропадналите по сокаците места". Предлага се служба "градски надзирател". Щял да бди за спазване разпоредбите на общината по чистотата. За заплатата му общината щяла да разчита на приходи от "щрафове" на нарушители на чистотата. За икономия обаче полицмейстерът не разрешил да се назначи надзирател. "Ще контролира особен унтерофицер" - заключава в отговора си той.
Когато петлите кукуригали, за да възвестят деня, и дрезгавината бягала пред изгрева, по сокаците на София се откривала невъобразима мръсотия. Градът бил залят от лепкава кал. По издигнатите като хълмчета бунища ровели кокошки, ринели свине, вонели лешове.
Още с първото затопляне на времето трябвало да се изчистят боклуците на града. Но "В началото бе словото!" - как да побългарим турското "боклук", се запитват първите градски управници. И избират комай доста дълъг заместник - "человечески непотребни вещества". Прилича на обяснение в тълковен речник. Но както и да е, началото на кипежа е дадено. Важно е да се изринат всички тези "человечески непотребни вещества" от града.
Първите разпоредби за чистотата издава софийският полицмейстер капитан Паули, на 11 май 1878 г. В тези месеци той е над обшинската управа. В продължение на петнадесет дни сто коли извършват това почистване. На всяка кола с кон се плащат по три франка на ден. Особено изискване е "веществата" да се ринат и изхвърлят..."бързо и без каквото и да е замайване". Коли дават и на ханджиите, за да очистят затрупаните си с боклуци дворища. На всички столични земеделци повеляват да дойдат с колите си "...на литри и да си донесат оръдия лопати и вили".
При тази първа градска работа се оказали планини смет и по дворищата на домовете, в които квартирували руски части. Общинското управление поискало от губернатора на града в това почистване вземат участие и "...българските солдати със своите артелни подвози".
Петнадесет дни София има изглед на харман. Върволици коли кръжат из града, товарят боклуци и ги изхвърлят в околните извънградски трапища.
За калдаръм по улиците е още рано. Той оставал задача на бъдещето. Искал време, пари. Но да се поддържа щогоде чистота по улиците може и с временни разпоредби. И те не закъсняват. След като изнесли тонове прогнили боклуци, следва кметска заповед гражданите да помитат катадневно пред къщите и дюкяните си. Урежда се редовно изнасяне на "веществата". За тази цел: "...да се наемат кола с по тек кон, колкото е потребно за вдигане всеки ден на сметът".
"Всички без изключение да метат всяка заран половина улица пред къщата или лавката и събраний смет да изхвърлят. Непослушните ще се щрафуват за първи път по два франка. Тоя щраф ще се удвоява и утроява и пр. и пр. при повторителни случаи", стои в друга заповед на кмета.
...
Идват първите грижи за уличното платно. Определя се, щом колата изхвърли "веществата", да не се връща назад празна, а натоварена с "...най-едър пясък и да се допълнват пропадналите по сокаците места". Предлага се служба "градски надзирател". Щял да бди за спазване разпоредбите на общината по чистотата. За заплатата му общината щяла да разчита на приходи от "щрафове" на нарушители на чистотата. За икономия обаче полицмейстерът не разрешил да се назначи надзирател. "Ще контролира особен унтерофицер" - заключава в отговора си той.
Колите, изхвърляли боклука от София в началото на 20 век.
25.04.2009 г.
Княз Фердинанд пристига в София, 1887 г.
Стъпването за първи път на софийска земя на новия български княз Фердинанд Сакскобурготтски намира място на страниците на The Illustrated London News от 3 септември 1887 г. Изображението представя момент от тържествената церемония по посрещането на владетеля пред Народното събрание.
Публикуваната гравюра е придружена и от следната кратка статия:
PRINCE FERDINAND IN BULGARIA.
The proceedings at several towns in Bulgaria on the occasion of the arrival of Prince Ferdinand of Coburg, who has been elected by the Sobranje or National Assembly to rule over that State, but whose election has not been confirmed, in accordance with the Treaty of Berlin, by the sanction of the Saltan and by the assent of the several Great European Towers, were related in our last week's publication. His entry into the city of Sofia, on Monday, the 22nd ult., is the subject of one of our Illustrations, from a sketch by our correspondent there. His Highness came by railway from Philippopolis, and entered the city at half-past six in the evening. He rode on horseback, and appeared in the uniform of a Bulgarian General, his breast being covered with a blaze of decorations. The Prince was surrounded by a brilliant staff, all in gala uniform. A great concourse of the citizens met him, while deputations representing every guild, every public association, every creed and race, marched out with flags and banners to present their addresses. Ladies in gay attire, with bouquets in their hands, were present in large numbers; schoolchildren were posted to scatter flowers on the road. The troops were employed to line the road, and without arms. The Prince first went to the Cathedral to receive the blessing of the Church; and while this ceremony was going on, a long-threatening thunderstorm broke over the city. Afterwards as he stood in the courtyard of the palace receiving the congratulations of the officers, while the guns were firing the salute, and the military bands were playing the Bulgarian National Anthem, the darkening gloom of the evening was broken by repeated flashes of lurid lightning. At half-past seven Prince Ferdinand entered the palace; and the Princely flag with the Bulgarian lion, hauled down nearly twelve months ago, after the departure of Prince Alexander, was once more silently hoisted over the roof of the palace.
23.04.2009 г.
Поглед отвисоко
Малко предизвикателство към нашата аудитория в два въпроса. Коя част от София е на снимката? Откъде точно е направена фотографията?
Задачката е със средна трудност, а верните отговори - утре. :)
21.04.2009 г.
Как безплатните вестници намират снимките си
Мнозина блогъри са се оплаквали, че някои вестници използват снимките им без разрешение. Дойде и редът на Блог Стара София. Попадна ни последният брой на сравнително новия безплатен седмичник "Анонс". От известно време в изданието се публикуват материали за миналото на столицата. Начинание похвално, но... Снимките, които вестникът използва, са взети от нашата страница, без дори да ни попитат. Поне да бяха написали "източник: интернет", ама на - няма. Недай Боже пък да посочат и конкретния сайт.
Остава въпросът - каква е стойността на един безплатен вестник?
Броят от 21 април.
Статия, посветена на Орлов и Лъвов мост.
Една от публикуваните снимки, редом до оригиналната фотография, която скоро публикувахме в поста "Фоторазходка в София през 30-те".
София преди и сега: Паметникът на руските генерали Василий Каталей и Дмитрий Философов
Малко допълнителна информация за паметника:
По повод 130-та годишнина от освобождението на България БТА възстанови паметника на загиналите руски генерали Василий Каталей и Дмитрий Философов, който се намира пред сградата на агенцията.
Двамата генерали са били в дивизията на генерал-адютант Йосиф Гурко по време на руско-турската война. Убити са в сражение с турската армия на 2 януари 1878 г. (по нов стил), т.е. 2 дни преди влизането на руските войски в София.
Гвардейският паметник е построен през 1885 г., недалеч от тогавашна София, пред района на казармите на Първи конен полк. През 1943 г. е разрушен и е реставриран през 1978 г. с максимално придържане към първоначалния вид.
Паметникът е изграден от блокове от бял варовик, увенчан с двуглав орел от бронз, розети и гирлянди от бронз. Буквите и текстовете също са от бронз. Над постамента има фриз от гюлета. БТА се погрижи да бъдат върнати липсващите букви, цифри, венци, кръстът с двуглавия орел, както и фризът с гюлетата.
Това е най-малкият от всички руски паметници в София и единственият от по-старите, на който е отбелязана датата на изграждането му.
Двамата генерали са били в дивизията на генерал-адютант Йосиф Гурко по време на руско-турската война. Убити са в сражение с турската армия на 2 януари 1878 г. (по нов стил), т.е. 2 дни преди влизането на руските войски в София.
Гвардейският паметник е построен през 1885 г., недалеч от тогавашна София, пред района на казармите на Първи конен полк. През 1943 г. е разрушен и е реставриран през 1978 г. с максимално придържане към първоначалния вид.
Паметникът е изграден от блокове от бял варовик, увенчан с двуглав орел от бронз, розети и гирлянди от бронз. Буквите и текстовете също са от бронз. Над постамента има фриз от гюлета. БТА се погрижи да бъдат върнати липсващите букви, цифри, венци, кръстът с двуглавия орел, както и фризът с гюлетата.
Това е най-малкият от всички руски паметници в София и единственият от по-старите, на който е отбелязана датата на изграждането му.
17.04.2009 г.
София преди и сега: Булевард "Васил Левски"
Същото място днес12.04.2009 г.
Дни на отворените врати в Българска народна банка
Една от сградите, които доминират софийския център, е тази на БНБ. Централата на банката е построена между 1934 и 1939 г. Автори на сградата са архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Преди да се премести, тя се е разполагала в друга постройка, малко по-нагоре по булевард Александър Батенберг.
Всички софиянци и гости на столицата добре познават хармоничната бяла фасада на банката, но малцина са имали възможността да разгледат вътрешността на сградата, която е не по-малко красива и интересна. По случай 130 години от основаването на Българска народна банка бяха обявени два дни на отворени врати за обществеността, която получи редкия шанс организирано и подробно да се запознае с най-интересните кътчета на сградата. Преживяване, което решихме да споделим и с вас.
Желаещи да се възползват от предложението не липсваха.
Въпреки сериозния брой гости опашката вървеше бързо. Тук е мястото да изкажем специални благодарности на служителите на БНБ, които се постараха нито една посетителска група да не остане без необходимото внимание, подробна беседа и малки подаръчета. Чест прави добрата организация и любезното отношение на всички тях.
Вътрешността на сградата е запазена в автентичния си вид, така че посетителите днес могат да се потопят в атмосферата на онези години в навечерието на войната, когато постройката е въведена в употреба. Разбира се, където е необходимо, деликатно са внесени модерни въведения - например видео-телефонът върху тежкото дървено бюро пред кабинета на управителя.
Интериорът при построяването и днес:
Изключителни витражи от български майстори - Дечко Узунов, Иван Пенков.
Портретите на всички управители от основаването на БНБ през 1879 г. красят коридорите на втория етаж. В това число е и единствената дама, ръководила банката.
Изградена е и специална мемориална стена за загиналите във войните служители на банката.
Музейната сбирка на банката
Първата сграда на БНБ.
Новата централа в строеж.
Заседателната зала
Паричният салон
За посетителите бяха предвидени и редица атракции: да измерят ръста си в златни кюлчета, да отсекат собствена монета, да получат сувенирна банкнота със своя лик и да научат разликите между истинските и фалшивите български банкноти.
11.04.2009 г.
Соофия преди и сега: Църквата "Св. Никола Софийски"
Изглед на храма, около 1910 г.
Мястото в наши дни
9.04.2009 г.
Напасване на снимка от бомбардировките с картата на Гугъл
Получихме по електронната поща много интересно и сполучливо гео-рефериране на по-рано публикуваната снимка от бомбардировките над София. Напасването чудесно показва къде са нанесени пораженията и помага за по-добрата цялостна ориентация.
http://my.netissat.bg/tsvetan.tsvetkov/345-MOD_e.htm
Скрийншот:
Благодарим на Цветан Цветков, източник и автор.
7.04.2009 г.
Как се е рекламирала България преди повече от 84 години
През януари 1925 г. в английския Таймс излиза специална притурка, рекламираща България. Подобно на днешни сходни материали, публикацията вероятно е платена.
Какъв е контекстът на изданието - само преди няколко години България е изгубила войната, над нея тежи бремето на репарациите, страната е залята от бежанци, вътрешните конфликти я разкъсват и противопоставят. Само след няколко месеца ще бъде взривена и катедралата Света Неделя, а държавата е на ръба на гражданска война. Икономиката е разбита, страната трудно се възстановява, представата за България в Европа е безкрайно негативен.
Вероятно притурката в английския печат е опит да се изчисти донякъде образа на Царството. Нека видим на какво е залагала българската държава за представянето си пред Европа преди толкова десетилетия.
На първа страница е показан колаж от снимки на модерна София. (Впрочем сградите, както и самите снимки, са направени още в годините преди войните. Икономическата разруха засяга и строежа на значими обществени сгради, като такива на практика липсват.) Разбира се, централно е разположена и снимка на монарха с посвещение на английски език.
Какъв е контекстът на изданието - само преди няколко години България е изгубила войната, над нея тежи бремето на репарациите, страната е залята от бежанци, вътрешните конфликти я разкъсват и противопоставят. Само след няколко месеца ще бъде взривена и катедралата Света Неделя, а държавата е на ръба на гражданска война. Икономиката е разбита, страната трудно се възстановява, представата за България в Европа е безкрайно негативен.
Вероятно притурката в английския печат е опит да се изчисти донякъде образа на Царството. Нека видим на какво е залагала българската държава за представянето си пред Европа преди толкова десетилетия.
На първа страница е показан колаж от снимки на модерна София. (Впрочем сградите, както и самите снимки, са направени още в годините преди войните. Икономическата разруха засяга и строежа на значими обществени сгради, като такива на практика липсват.) Разбира се, централно е разположена и снимка на монарха с посвещение на английски език.
Следват големи реклами на най-мощните банки в България.
Рози, тютюн и захар - най-значимите земеделски култури за износ.
Тогавашната транспортна инфраструктура - Български държавни железници.
Минерални бани, по-известни днес като СПА туризъм.
Същината на притурката са подробни материали за политиката, международните отношения, икономиката и културата на страната.
Пълното съдържание:
Изданието включва и основните фабрики и фирми в големите български градове - Пловдив, Русе, Габрово, Бургас.
Цялата задна корица е отделена на БНБ.
Голяма част от акцентите звучат идентично с днешните реклами на страната ни, други отразяват актуалностите на деня, загубили са вече смисъл или са заменени от нови моменти.
За сравнение, ето как изглежда подобна притурка 85 години по-късно - България във Financial Times, 2008.