Новата загадка

И този петък ви предизвикваме. :)

Из архива на Fratelli Alinari

Още един интернет архив ( http://www.alinariarchives.it/ ) ни зарадва с няколко интересни късчета от миналото на София. При желание и средства, снимките могат да бъдат закупени с добро качество.



София около 1900 г.

Il Mausoleo di Alessandro I a Sofia

L'agenzia diplomatica austro ungherese a Sofia

La cattedrale greca di Sofia

Tipografia di Stato a Sofia

Il Monumento a Vasil Levski a Sofia

Сватбата на Борис и Йоанна, 1930 г.

 

Parata in città in occasione del matrimonio di Giovanna di Bulgaria

Parata di soldati in occasione del matrimonio di Giovanna di Bulgaria

Strada di città in occasione del matrimonio di Giovanna di Bulgaria

 

Banda musicale femminile in occasione del matrimonio di Giovanna di Bulgaria

 

Addobbi in una strada di città in occasione del matrimonio di Giovanna di Bulgaria

 

Donne in costume locale in occasione del matrimonio di Giovanna di Bulgaria

Bandiere che sventolano da palazzi in occasione del matrimonio di Giovanna di Bulgaria

Bandiere e festoni in una strada di città in occasione del matrimonio di Giovanna di Bulgaria

 

Affollata strada di città in occasione del matrimonio di Giovanna di Bulgaria

 

Folla davanti una chiesa ortodossa al matrimonio di Giovanna di Bulgaria

 

Processione di donne in costume locale in occasione del matrimonio di Giovanna di Bulgaria

 

Incontro di personalità al matrimonio di Giovanna di Bulgaria

 

Processione di sacerdoti ortodossi per il matrimonio di Giovanna di Bulgaria

 

Processione di sacerdoti ortodossi per il matrimonio di Giovanna di Bulgaria

 

Matrimonio di Giovanna di Bulgaria in una chiesa ortodossa

Сградата на Pro Oriente на ул Оборище, ок. 1930 г.

Attività degli italiani all'estero: l'edificio dell'"Opera Pro Oriente" a Sofia, in Bulgaria. Opera progettata dall'ingegnere Augusto Rea

София преди и сега: БНБ и площад "Александър I"

Снимка от 1941 г.

Мястото днес, 2011 г.

---

София в навечерието на Независимостта

Обявяването на Независимостта е причина чуждестранният печат да фокусира вниманието си върху България. Излизат многобройни дописки и материали, в това число немалко фотографии. Веднъж вече представихме серия подобни изображения от английското издание The Graphic, а днес ще се спрем на The Illustrated London News, който отпечатва цяла илюстрована страница, като преобладват снимките от столицата. Ето и по-интересните изображения, които все още не сме виждали в блога:

Поглед от площад "Света Неделя" към булевард "Дондуков"

Улица "Леге"

Гранд хотел "България"

Булевард "Княгиня Мария Луиза" с джамията

Храмът "Свети Крал"

Цялата страница в The Illustrated London News, датата е 3 октомври 1908 г. За отбелязване е, че и този път чуждата преса е допуснала грешка - снимка 7 е направена не в България, а в сръбския град Ниш. Автор на фотографиите е Хари де Винт - пътешественик и журналист, издал впечатленията си от Балканите и България в специална книга. Името е малко познато у нас, но откриването и изследването на неговия архив, особено на непубликуваната му част, би било изключително интересно. 

---

Новата загадка

След като вчера отбелязахме Международния ден без автомобили, днес загадката е тематична. :)

Откриване на изложбата "София преди Синята зона"

След като вече ви поканихме на изложбата "София преди Синята зона", днес ще ви разкажем с няколко снимки за вълнуващия ден на нейното откриване.

Припомняме, че тя се организира от сдружение „Фрий София Тур” като част от Европейската седмица на мобилността, в която София ще участва между 16 и 22 септември. Фотографиите са предоставени от сайта Стара София, а изложбата е подкрепена от Асоциация за развитие на София и Фондация Credo Bonum.

Последни приготовления

Всичко е готово за първите посетители

Кратко интервю на Бойко от Free Sofia Tour за БТВ

Репортажи за вечерните новини

Първите посетители на изложбата

Ето как bTV отрази "София преди Синята зона":

И един репортаж за събитието от новините на телевизия BBT:

И в новините на TV7:

Изложбата е безплатна и ще продължи от 19 до 25 септември. Специално за изложбата галерия Credo Bonum на ул. Славянска 2 (вход от ул. Бенковски) ще е отворена с удължено работно време: 19-23 септември 11:00-19:00 ч.; 24-25 септември 15:00-19:00 ч.

---

Къщите-близнаци на София

Днес ще стане дума за една особена част от архитектурното наследство на София. Вероятно мнозина от вас са спирали поглед на съседни сгради, които изглеждат поразително еднакви. Това са така наречените къщи-близнаци, а огледалният външен вид обикновено издава близките родствени връзки между техните първоначални собственици. За някои от най-интересните подобни примери ще ви разкажем сега. А за край пък сме оставили единствените в София тризнаци...

Най-внушителните къщи-близнаци в столицата се намират на улица "Оборище". Те са принадлежали на двамата братя Юлиян и Иван Парушеви, като са изградени от арх. Никола Лазаров през 1911 г. Техните нетрадиционни за София готически кули образуват своеобразна символична порта към улица "Оборище".

На булевард "Дондуков" 33 и 35 са разположени други две огледални къщи, проектирани отново от Никола Лазаров. Сградите са изградени през 1910 г. за две сестри - Параскева Бойкинова (на №33) и Недялка Аврамова (на №35). За съжаление, след неотдавнашната реконструкция на сградата на №33, двете здания изгубиха пълната си симетрия.

В автентичен вид

Улица "Ангел Кънчев" има щастието да приютява почти огледалните домове на братята Хаим и Исак Джераси. Построени през 1905 г., и двете сгради се поддържат в безупречен вид от настоящите си собственици. 

Изброените къщи-близнаци като цяло са добре познати на почитателите на старата архитектура.  Една по-малко известна двойка къщи обаче е скрита и на улица "Чипровци".

Малцина знаят, че в София съществуват и уникални къщи-тризнаци. Трите съседни сгради са закътани на малката централна улица "Юрий Венелин" № 10, 12 и 14.

При построените през 1911 г. здания водещият мотив отново е бил семеен - техни първи собственици са тримата братя Илиеви. Декорирани са в приятен сецесионов стил, като впечатляват и с интересни дървени стрехи.

Буквално преди броени дни приключи обновяването на № 10, а резултатът допълнително затвърди убеждението ни, че тризнаците имат потенциал да се превърнат в една от скритите забележителности на София.

---

Новата загадка

Днешната снимка е ранен изглед над столицата. Вие трябва да познаете откъде е направена и коя част на София се вижда. :)

Старата софийска махала

Крикор Асланян

“На вечеря у приятели”, игрален филм на режисьора Яким Якимов, събуди у мен желанието да напиша тези редове, за да знае младото поколение какво представляваше “старата софийска махала”, независимо в коя част на града ни се намираше тя, и какво беше финансовото и обществено ниво на жителите на “махалата”.

Махалата имаше точно опредени географски граници. Следователно жители на махалата бяха всички живущи в нейните рамки. Това беше едно сравнително затворено общество, в което всички се познаваха. Част от това общество бяха и всички дюкянджии-дребни търговци, занаятчии, които в повечето случаи не живееха в махалата, но цял ден бяха там и имаха тесни контакти с живущите там. Това бяха бакали, шивачи, обущари, дърводелци, книжари, зарзаватчии, фурнаджии, ключари, тенекеджии, собственици на млекарници и шкембеджийници, гостилничари, кафеджии и други. Въобще хора от сферата на обслужването, както и дребни производители на стоки. Рядко бяха махалите, където имаше промишлени предприятия. В нашата махала имаше една книжна фабрика и една за производство на шоколад и бонбони. Имаше и работилница за производство на вафлени кори и фунийки за сладолед. Естествено имаше и други занаятчии и търговци, но тяхното изброяване би означавало изброяване на всички занаяти и търговски дейности, което не е предмет на моята статия. Естествено всички тези хора, макар и приходящи, бяха част от махалата, след като прекарваха голяма част от времето си в нейните граници и бяха в ежедневен контакт с жителите й.

По време, прекарано в махалата, хората се делеха на четири големи групи. Родителите ни, които ходеха на работа и по цял ден не се мяркаха из махалата, старите хора, които седяха повече в къщи или на двора, търговците и занаятчиите, които бяха в дюкяните си през целия ден, и нашата група - децата, които по цял ден се мотаехме из махалата. Тези от нас, които бяха ученици или студенти, естествено се застояваха по-малко в махалата. Но и най-заетите обикновено прекарваха поне по 7-8 часа на улицата, особено лятно време, когато дните бяха дълги и се стъмваше след 9 часа.

Независимо дали имаха приятелски отношения или не, всички се познаваха, учтиво се поздравяваха при всяка среща на улицата, в бакалницата или при обущаря. Мъжете със сваляне на шапка, а жените с кимане на глава. Отношенията се характеризираха с взаимно уважение, учтивост и доброжелателство. Естествено някъде може да е имало инцидентни конфликти, но първо, бяха редки, и второ, се изглаждаха много лесно и бързо. Хората се уважаваха взаимно. Това беше основния принцип.

В повечето махали състава на живущите беше смесен, от край време София е била мултиетническа, естествено преобладаващото население е българско. Но от много векове в София живеят арменци, евреи, гърци, цигани, турци. Тези етноси винаги са смятали София за свой роден град, тъй като живеят в града още отпреди Освобождението. Но не помня да е имало и най-малкия конфликт на етническа основа.

“Нашата махала’” е свещен израз и никога никой не допускаше някой да обиди на”махала”, всички бяхме готови да се бием, било с юмруци, било с дървени саби или снежни топки в името на “махалата”. Понятията “Родина” и “Отечество” са много обширни и абстрактни за децата, те трудно ги възприемат , но за сметка на това “ нашата улица” и “нашата махала” са понятни и на най-малките.

Така както, Ричард Трети е бил готов да даде цялото си царство за един кон, така и ние бяхме готови да дадем цял табун коне, за да не ни отнемат “махалата”. Нашата “махала” е нашият храм, нашето царство и никой няма право да се докосне до него или да го обиди. Тя ни обединява, прави ни съпричастни на съдбата й, кара ни да станем войни под нейното знаме, тя възпитава у нас чувство за отговорност и любов към нея.

Приятелите от “махалата”, това е непобедима сила, готова да се притече на помощ или на празненство, независимо от заетост и ангажименти, независимо от ранг и професия. Защото “махалата” ни е вдъхнала любов и привързаност един към друг, тя ни е научила да се уважаваме и да си помагаме, да се грижим един за друг и да се обичаме, без да търсим възнаграждение или компенсация. Няма по-искрено и по-вярно приятелство от роденото в “махалата”. Огледайте се, анализирайте живота си, както и този на хората около вас и ще видите, че изключенията са много, много редки. А както знаем от училище, “изключенията потвърждават правилото”. Затова такива понятия като “махленско кино”, махленска кръчма”, “нашата градинка”, “ нашата фурна” и т.н., навяват толкова много незабравими спомени във всеки през целия ни живот.

Когато пораснем, животът ни разделя, не се виждаме с години, понякога и десетки години, но когато едно случайно хрумване на един от нас ни събере у дома или в някое махленско кафене, ние сме същите деца, между нас няма прегради и условности, очите ни излъчват радостни искри от срещата, усмивките ни осветяват лицата ни, държим се непринудено и се превръщаме в онези палави деца, които обираха черешата на баба Ангелина, които пренасяха въглищата на немощния старец от съседната къща.

Стругари, доценти или дипломати, лекари, инженери и шофьори, забравяме моментално всички грижи и постове и запяваме любимите песни на нашата младост, химна на “нашата махала” и сме готови да излезем на улицата и да организираме едно “мачле”.

Децата са една голяма обединяваща сила в “махалата”. Приятелството между децата сближава и родителите им, създават се невидими и неосъзнати духовни връзки и между възрастните. Понякога тези връзки се превръщат в приятелство и така общата атмосфера в “махалата” става по-приятна за живеене. Микроклиматът се обогатява с положителна енергия и животът става по-лесен, по- интересен и най-вече по-спокоен и мирен.

Когато през 2008 година се събрахме десетина “деца” от махалата на кафе, чай и баница, споменахме и тези, които вече не са между нас. Но интересно, това не ни натъжи, настроението ни беше прекрасно, за 2-3 часа забравихме болежките си, както и пенсионерските неволи и се смяхме с онзи невинен и кристален смях, на който са способни само децата.

Бетонните гета, разните му “Младости”,”Люлин” и “Обеля”, сега предлагат панелни килии на новодомци, които са напуснали “махалата”, за да живеят там, където никой не ги познава, където я няма “тяхната улица”. Няма я тяхната “махала”. Няма ги и техните приятели от “махалата”, които сега чистят къщи в Испания, поднасят подлоги на някой стар британец или мият чинии в някой “фастфуд” в Монтреал, Ванкувър или Чикаго. Но най-страшното е, че и децата им няма да имат “тяхната улица” и тяхната “махала”, а затворени в малката стаичка ще блъскат по “киборда” на компютъра. Ще чатят с някой педофил или непознато приятелче от щата Илинойс, ще гледат видеофилми в стаята си, ще слушат музика в “youtube” и затворени в панелката ще се превърнат в придатък на “умната машина”, държейки в ръка “интелигентен джиесем” iPod4.

Унищожено детство, нездравословна храна на “МакДоналд”, голямо наднормено тегло и патологично затлъстяване, липса на движение и чист въздух.

Чувал съм, че в Библията пишело, че Човечеството щяло да загине от собствените си изобретения. Дали пък наистина не сме на път да осъществим написаното там? Струва ми се, да! Ще намерим ли сили да слезем от колите? Да създадем голями озеленени пешоходни зони в центъра на Града, да върнем на децата тяхната “махала”!

Глупав утопист, ще кажат със сигурност мнозина, и може би е така, но има ли друга алтернатива за оцеляване? Според мен, “момчето от нашата махала", няма такава.

Полунощ отдавна мина, клепачите са натежали, очите ми се затварят и вече трудно виждам буквите на клавиатурата. Там, в България, над “нашата махала”, есенното слънце вече огрява старите къщи на “нашата улица”, а тук отвъд Океана, пред очите ми изплува отдавна забравен спомен за първите топли дни на пролетта. Наближава Великден и всяко семейство се готви да посрещне достойно този най-велик християнски празник. Във всяка къща козунаците са вече втасали и десетки малки и големи тави, тавички и други съдове, пълни с дъхави плитки козунак, с набодени тук там бадемчета, тръгват към “фурната на Боре”, носени от децата на “нашата махала”. Цялата “банда” е мобилизирана, за да помогне на всички семейства. След няколко часа, по обратния път ще минат готовите изпечени златисти козунаци с пръхкава и лъскава коричка, носени пак от “нашата банда”. И когато в Неделя камбаните оповестят Възкресението на Спасителя, всеко дете ще има в ръцете си парче козунак и великденско яйце, дарено от всяка домакиня от “махалата” и ще се състезаваме чие яйце е по-голям “бияч”.

Ретро София Фест

Културен фестивал по случай празника на София 

16, 17 и 18-ти септември

Първият Ретро София Фест - Пътеводител на Забравена София ще се проведе на 16, 17 и 18 септември 2011 г. като част от празничната програма по случай Деня на София със специалното съдействие на Столична община. Чрез средствата на културата и изкуствата фестивалът има за цел да пресъздаде автентичната атмосфера на столичния живот в периода от Възраждането до Втората Световна. 

Ретро София Фест - Пътеводител на Забравена София е мултижанров интерактивен културен фестивал, който с магията на словото, фотографията, художественото изкуство, танца, модния дизайн, сценографията и киното ще ни потопи, нас, съвременниците, в романтичната атмосфера на отминалата и забравена епоха. Същевременно това ще е шанс да направим връзката между времената и да открием онези вечни механизми на живота, които ще ни позволят смело да продължим напред. 

Изложби на фестивала
16-ти, 17-ти и 18-ти септември

1.Изложба избрани фотографии от online фотоконкурс „Забравена София - на фокус” в градинката зад Руската църква - „Стъргалото” /10.00 – 21.00 ч/. 

2.Изложба на избрани ретро - фотографии от фотоконкурс „От албума на баба” в Dada Cultural Bar /10.00 – 22.00 ч./ до 30 септември

3.Фотографска изложба „Стара София - Център” в Дом на Москва 

4.Фотографска изложба „Разходка из съвременна Москва” в Дом на Москва 

5.Изложба живопис на А. А. Хофарт и Кирил Китов в Дом на Москва 

6. Изложба ретро фотографии "Изгубената България" - в градинката зад Руската църква - „Стъргалото”

Акценти на фестивала

1. Винтидж - сватба Акция „Ретро – младоженци”

На 17 септември, от 12:30 /храм „Свети Николай Чудотворец”/, в деня на светите сестри Вяра, Надежда и Любов и майка им София, в рамките на Ретро София Фест, ще се извърши специално бракосъчетание. То ще се осъществи в храм „Свети Николай Чудотворец”, една от емблемите на столицата, и ще бъде подготвено по всички светски и модни правила, диктували сватбения ритуал сред столичния хайлайф преди сто години. 

2. Представяне на книгата - Пътеводител на Забравена София от Юмико Хаясака.

Това е уникална книга-пътеводител, посветена на София, която изважда от прахта на улиците и пепелта на спомените къщи, хора, събития с особено значение за живота и растежа на града. Неин автор е японката Юмико Хаясака, съавтор и вдъхновител на идеята за Ретро София Фест. Юмико ни предлага една нетипична гледна точка от Страната на Изгряващото слънце към фактите от миналото, които все още имат висока стойност при комуникацията на модерния софиянец с бъдещето. 

Пътеводител на Забравена София ще бъде представен за пръв път пред публика от автора - Юмико Хаясака на 17-ти септември от 17:00 ч. в DaDa Cultural Club

3. Акция „Ретро – дефиле” - ретро-възстановка на пъстрата атмосфера от софийските улици

В последния ден на РЕТРО СОФИЯ ФЕСТ „Стъргалото” ще се изпълни с народ, облечен по модата, но тази, която е вълнувала женските умове и здраво е бъркала в мъжките джобове на гражданите преди сто години.

Акция Ретро-Дефиле и избиране на "Мис и Мистър Ретро Дефиле" – „Стъргалото” ще се състои на 18-ти септември от 18:00 в градинката зад Руската църква 

Повече информация за Ретро София Фест: www.retrosofiafest.com