Последното ни предизвикателство към вас за тази година е в унисон със студеното време навън. :)
30.12.2011 г.
28.12.2011 г.
София преди и сега: "Алабин" 35
Въпреки че се намира в самия център на София, "Алабин" 35 днес е невзрачно и незапомнящо се с нищо местоположение, чието споменаване едва ли извиква някаква ясна представа или асоциация в съзнанието на столичани. Адресът е по-известен като вече несъществуващото кино "Европа палас".
Според някои източници на това място след Освобождението се е намирал един от първите театри в София - театър "Одеса", основан от хърватина Гаврил Йованович. В книгата си "София през вековете" Монеджикова пише: "Откъм северната страна на улицата Алабин на дн № 35 се намирал театър "Одеса" на Гаврил Йованович, дето за пръв път са играни Разбойници на Фр. Шилер. Днес на това място се издига модерно кино — Европа палас."
Според някои източници на това място след Освобождението се е намирал един от първите театри в София - театър "Одеса", основан от хърватина Гаврил Йованович. В книгата си "София през вековете" Монеджикова пише: "Откъм северната страна на улицата Алабин на дн № 35 се намирал театър "Одеса" на Гаврил Йованович, дето за пръв път са играни Разбойници на Фр. Шилер. Днес на това място се издига модерно кино — Европа палас."
С тази снимка в някои публикации се илюстрира ул. "Алабин 35", но е възможно сградата да е в съседство. Вижда се надписът на оградата "...ъ Одеса" - вероятно "Театъръ Одеса".
От своя страна обаче Кирил Христов разказва: "На мястото на "Европа палас" тогава бе прочутият хотел Люксембург, в който лятно време гостуваше оперната трупа на сеньор Гуаско и даваше в двора своите представления, а на източната страна на тая опера до самата сцена на ъгъла на улица Цар Калоян бе прилепен най страшния тогава по Стамболово време полицейски участък в който недоотробували българи налагаха по цели нощи свои събратя..."
През 1938 г. на това място се открива кино "Европа палас". Новата сграда е дело на архитект Асен Михайловски. В пресата излизат ласкави отзиви за "най-големия кинотеатър не само в България, но и в Югоизточна Европа".
Статията е от в-к "Литературен глас" и е дигитализирана от Народната библиотека, изпрати ни я Любо Иванов.
По-късно киното е преименувано на "Димитър Благоев", а в наши дни някогашната културна придобивка отдавна не функционира и далеч не изглежда така изящно, както е описана в горната статия. Според информация от пресата, сградата е купена от голям инвеститор и предстои превръщането й в търговски обект.
Снимка: Крикор Асланян
23.12.2011 г.
22.12.2011 г.
Рекламните пана на Орлов мост бяха заменени с... кражба
След като столичните граждани постигнаха малка победа с премахването на рекламните пана от Орлов мост, те бяха бързо заменени с нови. На тях са изобразени архивни фотографии на знаковата софийска забележителност с кратък исторически текст.
Всички фотографии - без изключение - са взети от нашата страница www.stara-sofia.com. Отпечатана е пълната селекция от снимки, която сме публикували тук. Това обаче се е случило без нашето съгласие и дори без да бъдем информирани. На паната не е посочен източникът на изображенията.
Уважаеми дами и господа от Столична община, от фирмата-изпълнител "Конструктивно проектиране" ЕООД и от фирмата-оформител "Макси медиа" ЕООД, това в прав текст се нарича кражба. И над тази кражба гордо изпъкват името и герба на София. Финансирането е осигурено отново по злополучната програма "Култура".
В крайна сметка, както успяхте да отпечатате и отделите средства за тези огромни пана и да положите значителни усилия да заличите логото на сайта от всяка една фотография, така можехте поне да съгласувате действията си с нас. Това повеляват елементарните морални стандарти. В случай че тези думи все още значат нещо.
21.12.2011 г.
Снимка на седмицата
Днешната снимка е дело на Димитър Карастоянов, един от първите и най-бележити фотографи на свободна България. Без да разполагаме с точни данни за годината на заснемане, най-удачно е да се допусне, че това е станало в периода 1890-1900 г.
Честа практика в онези години е било фотографите да подбират по-атрактивни и интересни образи от улиците на града, които след това с известна аранжировка са заснемани в студиото, а снимките са продавани като сувенири или пощенски картички.
Фотографията представя двама селяни от околностите на София, събиращи дарения за изграждането на православен храм. Единият от тях носи икона, изобразяваща вероятно светците-покровители на бъдещата черква.
Другият изглежда води счетоводство на получените суми. Точната сметка трябва да убеди бъдещите дарители също да бръкнат в кесиите си!
Колко ли път са изминали тези нозе и дали в крайна сметка са изпълнили своята мисия?
20.12.2011 г.
Паметникът на Одринската епопея
Текстът е публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека.
ПАМЕТНИКЪТ НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ ОТ 58 ПЕШИ ОДРИН. ПОЛК
(Паметникът на Одринската епопея)
Идеята за издигането на паметника се зародила още в 1912 г., при обсадата на Одрин, когато е бил убит първият опълченец от полка. След това, инициативата за изграждането на паметника е била взета от образуваното за тази цел „Д-во на опълченците от бившия 58 пеши Одрински полк, през есента на 1913 г. Пари за изграждането на паметника са били събирани в продължение на ред години от членски вноски, и когато в 1928 год. сборът от тези вноски достигнал 220,000 лева, на 1 април с. г. е бил положен основният камък на паметника.
При полагането на основния камък е бил зазидан следният акт:
„Днес, 1 април хиляда деветстотин двадесет и осма година от рождението на Христа, 1248 година от основаването на Българското царство, 531 година от падането на България под турско робство, 50 години от освобождението на България, 15 години от щурмуването и превземането на Одрин от българите, и 10 години от царуването на Бориса III. при управлението на кабинета Андрея Ляпчев, Софийския кмет Владимир Вазов и на 3-о р. кметство Никола Василев.
Се положиха от Негово Величество Борис III, царя на българите, и се осветиха от Негово Високопреосвещенство Соф. митрополит Стефан, в съслужение с духовенството основите на този паметник на място, указано от Софийския общински съвет — центъра на парка „Св. Никола", в Три Кладенци.
Нека този паметник, въздигнат от лептата на живите опълченци, съратници на покойниците, буди удивление в умовете на зрителите за безпределната любов на покойниците-ветерани към България, за която те дадоха живота си и за геройските подвизи на българския войник, чийто връх достигна в Одринската епопея.
Нека този паметник сочи пътя, по който трябва да вървят идните поколения, като не забравят, че щастлив и блажен е този гражданин, който с дела помага за преуспяването на Отечеството, а най-сладката смърт е онази, дадена за благото на Родината.
Вечна памет на покойните герои!
Военният министър генерал Кисьов открива паметника
Настоятелство на дружеството: председател — Захари Футеков; подпр.: Алекс. Малинчев; секретар — Харалампи Димитров; подсекретар: Димитър Петков; касиер — Шимшон Хаим. Съветници: Христо Попандов, Григор Марков и Алекс. Константинов. Контролна комисия: Иван Лилов, Петър Сотиров, Младен Гълъбов. Строителна комисия: Димитър Рангелов, Филип Стоилов".
Изграждането на паметника станало през 1930 и 1931 год., през което време постъпили още сумите: 95,000 — от разиграната за горната цел лотария; 20,000 лева — помощ от Столичната община; 50,000 лв. — помощ от Министерството на войната; 20,000 лв. от Окръжната постоянна комисия; 10,000 лв. — от продажбата на картини и 23,000 лв. — помощи от заможните членове на Д-вото. Тъй че всичко са били изразходени за изграждането на паметника 438,000 лв. Паметникът е направен по стопански начин. Откриването на паметника е станало на 3 октомврий 1932 год. (деня на Независимостта) от военния министър генер. Кисьов, в присъствието на много официални и неофициални лица, на чело с Н. Високопреосвещенство Софийския митрополит Стефан, Председателя на Камарата Ал. Малинов, Д-вата на запасните офицери и подофиц., д-ство „Одрин", родолюбивите организации и др.
При откриването на паметника са били държани възторжени речи от Н. В. Митрополит Стефан, от председателя на Народното събрание Ал. Малинов, от военния министър генер. Кисьов, от бившия районен кмет Н. Василев и от председателя на д-жество „Одрин" Захари Футеков.
Председателят на Камарата Ал. Малинов държи реч
Паметникът се състои от пиедестал и статуя. Пиедесталът е направен от владайски гранит, а статуята — от бял врачански камък. Последната представлява опълченец с шинел, гугла (калпак) на главата, качулка, раница, презраменна паласка, лопатка, патрондаш и пушка в ръце.
Паметникът има основа 7/7 метра и е висок 12 м., а само статуята има 2.8 м. височина. Автор и ръководител на целия паметник е скулпторът Тома Делирадев.
Паметникът е издигнат в чест на загиналите чинове от бившия 58 пехотен Одрински полк през Балканската война, а именно: двама офицери, 10 старши и младши подофицери, 2 ефрейтора и 149 редника. С него, обаче, е увековечена не само паметта на загиналите чинове от горния полк, но, въобще, на всички български опълченци, които са се отличили с героизма си при обсадата и особено при атакуването и превземането на Одринската крепост — 13/26 март 1913 г.
Паметникът се намира в градината при църква „Св. Никола", в квартала „Три Кладенци", между улиците: Пирот, Опълченска, Цар Симеон и Брегалница.
На лицевата (източната) страна на пиедестала на паметника е поставен бронзов медалион, окръжен с лавров венец, също от бронз, а под него има надпис: „в памет на Одринската епопея (1912— 1913 г.) и падналите опълченци"
Под надписа се намира бронзов барелеф, който представлява атаката на опълченците на Кавказ табия.
Атаката на Кавказ табия
На трите страни на паметника (изток, север и юг) са врязани имената на падналите опълченци от 58 пеши Одрински полк при Кавказ табия, Демир Капу и Каик табия, а на западната, под означението „Картал тепе", е врязан част от текста на акта, поставен в основите на паметника.
Паметникът в наши дни
19.12.2011 г.
Питане от Георги Кадиев до кмета на СО по случая "Културни паметници на София"
Официално запитване до кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова по случая „Културните паметници на София – интерактивна карта и интернет каталог”, което ще бъде внесено утре от общинския съветник Георги Кадиев. Ще очакваме от него информация за развитието по казуса, която ще публикуваме и тук.
Развитие по темата от 9 януари 2012 г. - отговор на кмета г-жа Фандъкова.
16.12.2011 г.
Новата загадка
Хубавата петъчна традиция продължава и днес отново имаме предизвикателство за вас. Кое е мястото и кога е направена снимката? :)
15.12.2011 г.
Право на отговор
Публикуваме коментара на Борис Герасимов, собственик на фирмата „АЛЕОН” ЕООД. За нейния проект „Културните паметници на София – интерактивна карта и интернет каталог”, финансиран по програма "Култура", писахме тук.
Мисля, че имам право на отговор по темата. Излишно е да се представям, защото винаги подписвам мненията си със собственото си име – смятам, че да се подписваш „гост”, „анонимен” или измислен прякор е просто начин да кажеш нещо без да имаш достойнството да застанеш зад него. Ще опитам да отговоря на повечето въпроси, или поне на тези, които изглеждат смислени. Епитети като „човечец”, „голяма уста”, „мамино синче” от хора, които не познавам, а със сигурност и те не ме познават, са просто помия с която не можеш да се бориш в интернет когато се коментира каквото и да било. По повод работата ми в Министерство на образованието само ще кажа, че информацията във форума, който „Гост” е цитирал е малко старичка – от няколко месеца не работя там, въпреки че и да работех, не виждам къде точно е конфликта на интереси между Столична община и МОНМ. Потребителят „Няма какво да се чудим” пък говори за конкурс. Тук не става дума за конкурс. Става дума за проект по програма „Култура” на Столична община, в която може да участва всеки, имащ търпението да изработи нужната за това документация, включително експертите от общинското предприятие "Стара София" и Националния институт за недвижимо наследство, които нямат собствени или ползват подарени страници. Проекта преминава през няколко етапа на оценка, като мисля че в комисията са и хора точно от въпросния институт, прави се оценка на темата и бюджета, и ако бъде одобрен – получава финансиране. В проекта се включва и концепция за това как ще изглежда сайта и това е направено /в отговор на Boyan Yurukov - един от малкото коментирали със собственото си име/.
Сега малко по темата и като отговор на автора на блога. Идеята за този проект дойде във връзка с инициативата „София – културна столица на Европа през 2019”. Оказа се, че всъщност няма on-line регистър, нито сайт който да съдържа националните паметници на културата в София. Съществуваше само един списък, в който са упоменати имената на паметниците и нищо повече. Можете да обърнете внимание на точки 8,30,56,58... Те обясняват фактологическите грешки, които описвате. Все пак това е официален документ, публикуван на страницата на Министерство на културата. Претърсихме и всички броеве на Държавен вестник след датата на публикуване на последния паметник /2005г./ с надежда за по-актуална информация. Не открихме нищо такова. Така че списъка от сайта на министерството беше водещата ни линия и естествено, грешките в него се прехвърлиха и при нас. Тези грешки разбира се са поправими и ще бъдат отстранени.
В множество форуми ожесточено се коментираше липсата на информация и безхаберието на чиновниците, от които зависи да бъде създаден читав регистър. Опитахме се да намерим съмишленици в тези форуми, вярвайки че хора, които с такъв плам коментират липсата на систематизирана информация няма да откажат да участват в създаването и. От такъв форум е и примера, който дава автора на статията /а не от рибарския/. Да ви кажа ли колко конкретни отговора получихме? 0! Сигурен съм, че съществуват шепа хора, които са наясно с една или друга част от информацията, която ни е необходима. Поне някои от постовете под темата показват това. Защо обаче никой от тях не изяви желание да се свърже с нас докато разработвахме проекта? Защото разбира се е по-лесно да заплюеш нещо, отколкото да го изградиш.
Няма да ви описвам перипетиите на фотографите, които няколко седмици обикаляха София и околностите в търсене на неуловимите паметници от горния списък. Направиха повече от 500 снимки, някои от които съвсем умишлено не публикувахме, защото ни беше срам, че това са паметници на културата. Една от тях можете да видите тук. Това е № 115 от списъка – „Вилата на Александър Стамболийски”. Почти всички от снимките трябваше да минат през компютърни корекции, за да се премахнат поне вулгарните надписите със спрейове и огромните петна олющена мазилка. Ето един пример и тук. В крайна сметка решихме да пуснем сайта както е, с надеждата да получим отзиви, с които да го усъвършенстваме и да го направим по-подробен. В цената на проекта е включена 5 /пет/ години хостинг, домейн и поддръжка, така че настоящият сайт действително третирахме по-скоро като начало, а не като край на проекта /това за „дългите години поддръжка” на потребителя а1/. Разработихме и административен панел, от който бързо и лесно да бъде добавяна или махана информация на сайта дори от потребители с елементарни компютърни познания след приключването на договора. В крайна сметка получихме вашия блог.
Съвсем умишлено не коментирам финансовата страна на въпроса, тъй като тя е разписана в подробен бюджет към проекта. Само ще кажа, че проекта включва фотозаснемането, картата, сайта, административен панел за добавяне и махане на информация, поддръжка и хостинг за пет години и пълноцветен печатен каталог, който вероятно сте видели.
Всяка теза има поне две гледни точки. Донякъде разбирам вашата. Това е моята. Засега спряхме сайта, за да оправим неточностите, които бяха отбелязани до тук и да поставим форма за обратна връзка на всяка страница. Всяко смислено неанонимно предложение – тук или на друго място, ще бъде реализирано от нас, за да изпълни проекта предназначението си - популяризиране и социализиране на паметниците на културата в София.
13.12.2011 г.
Как бяха изхарчени 25 хиляди лева от парите на столичани
На 14.07.2011 бяха публикувани утвърдените от Столичния общински съвет проекти, които получават финансиране по Столична програма "Култура", приоритет №8 - "Историческо наследство, социализация на недвижими паметници на културата и културни традиции на столицата". Сред тях под номер 12 е проектът на фирма „АЛЕОН” ЕООД „Културните паметници на София – интерактивна карта и интернет каталог”, получил финансиране от 25 000 лв.
Чудесно, помислихме си ние, най-после ще бъде запълнена една съществена дупка и София ще получи пълен и подробен интернет каталог на архитектурните си паметници.
Каква беше изненадата ни, когато се сблъскахме с "продукта", погълнал 25 хиляди лева от данъците на столичани. Под формата на дигитална фотогалерия са подредени основни софийски забележителности, всяка от тях придружена от няколко изречения информация (други нямат и толкова). Никакви стари фотографии, планове или задълбочена експертиза за историята или общественото значение на сградите. Използвани са текстове от различни интернет източници, в това число Уикипедия, в нарушение на авторското право. Според специалистите по уеб дизайн, страницата е далеч и от доброто техническо изпълнение, което буди въпроса за какво всъщност са били похарчени тези 25 хиляди лева.
Освен това, на редица места са допуснати очевидни грешки. Използват се стари наименования на улиците и площадите (бул. Толбухин, ул. Софийска комуна), Паметникът на Цар Освободител е Паметник на освободителите (както е преименуван в годините на социализма), а особено фрапиращи са следните случаи:
Според сайта тук все още се помещава Националният исторически музей.
Това пък е Столична библиотека.
Това според авторите е сградата на Народното събрание, пострoена от Константин Йованович през 1884-1886 г.
Астрономическият институт
Междувременно, става ясно, че авторът на сайта търси помощ и информация по различни интернет форуми, вместо да се обърне към специализираните институции, създадени с тази цел. Това е далеч не просто от изследователския принос по темата, но и от елементарните професионални стандарти.
В същото това време, когато Столична община харчи 25 хиляди за подобен неадекватен проект, експертите от общинското предприятие "Стара София" нямат собствена страница. А сайтът на Националния институт за недвижимо наследство, от своя страна, е подарък от някаква фирма и е напълно безполезен. С тези средства институциите можеха да създадат наистина стойностни и съдържателни страници.
За съжаление, отново ставаме свидетели на пропилени обществени средства, дадени след съмнителен конкурс и без контрол за напълно негоден и непрофесионален продукт. Няма да питаме Общината дали е доволна от това разходване на средства, а ще зададем този въпрос на столичани.
Развитие по темата от 9 януари 2012 г. - позиция на кмета г-жа Фандъкова.
12.12.2011 г.
По дирите на една "жива картина"
На 20 февруари 1892 г. седмичното френско списание L'Illustration публикува на цяла страница любопитна гравюра от България. На нея, както сочи лаконичният надпис под изображението, е представена "жива картина" от княжеския двор в София.
Неотдавна, като част от проект за дигитализация на фондовете, Народната библиотека включи на страницата си и оригиналната фотография, послужила за основа на гравюрата, появила се тогава в печата.
В търсене на повече информация за символиката и съдържанието на представената "жива картина", попаднахме на подробен разказ за събитието в едно писмо на Робер дьо Бурбулон, личен секретар на княз Фердинанд и участник в живата картина. На 9 март 1891 г. той споделя със своята майка:
"Да се върнем сега на прословутата вечеринка, която не се състоя в събота, ами миналия вторник, заради разболяването на детето на Анна. Бедната Анна бе толкова заета и разтревожена, че, разбира се, дори не помислихме да репетираме и да изиграем нашия „Постскриптум". Но от това вечерта никак не пострада. Започнахме с кадрил на четири ръце, в съвършено изпълнение на Форас и една българска девойка. След това, тъй като бе нужен по-дълъг номер, за да замести комедията, аз изрецитирах „Бедни хора" от Виктор Юго и не би повярвала колко тази тъй различна от нас публика, тези тъй далечни от нашите души, затрептяха, слушайки прочутата морска драма, пълна с възхитителни описания и философски идеи! Князът, който никога не ме бе чувал, стоеше неподвижно, с втренчен поглед, сменяйки изражението си според това дали в поемата ставаше дума за полунощ, за гробове или за мъртвата селянка. Стамболов не изпускаше стих, клатеше глава, силно развълнуван, когато се говореше за изоставените деца. Сякаш не дишаха, тези четирийсет българи, впечатлени до дъното на душата си от перипетиите на драмата. Естествено, всичко това ме насърчаваше и няма да се учудиш, ако ти призная, че имах доста голям успех! После две български дами изпяха с много хубави гласове, силен акцент и никакъв метод „О, сине мой!" от „Пророкът", „Vorrei morire" и руски песни, които изпълниха определено най-добре. Дойде ред на Тъпчилещов - той свири на цигулка, не особено чисто, но с увереност и жар. По искане на княза аз най-после седнах на пианото и изпях няколко стари френски песни. Завърших със „За бога, Марион!", която много се хареса.
Следваше антракт с бюфет, по време на който подготвихме живата картина. Когато всички зрители начело с княза заеха местата си, чуха се три тържествени гонга, завесата се вдигна и се видя следната картина: градински декор от палми и парникови растения на фона на облаци. В центъра, върху пиедестал, бюст на княза в естествена големина, обкичен с цветя и гирлянди. В подножието, като символ на стара Франция, седи княгинята с воал от бял тюл на лилиеви цветове, с диамантена диадема в косите, величествена, опряла на пиедестала едната си ръка, в която държи цветя, а другата - на герба на Франция с трите лилиеви цвята на лазурен фон. Около и в краката на княгинята — ние и младите офицери от двореца в носии на български селяни (онази хубава шопска носия в синьо с бяла бродерия и с малка червена шапчица), на колене, подпрени на лакти, седнали, легнали, образувахме хармонични групи заедно с девойки в селски носии и с цветя в ръцете. Вляво, зад газена завеса, се виждаше като видение от миналото г-н дьо Форас, прав, във ви¬зантийския костюм на старите български царе, облегнат на скиптъра си и сочещ с другата си ръка бюста на княза, с цел да привлече вниманието на музата на историята. Ролята на последната, разположена в най-горната част на картината, се изпълняваше от чаровната госпожа Белчева (съпруга на министъра на финансите), която бе обвита в ефирен бял тюл и се готвеше да постави корона на главата на владетеля. Сред зеленината на фона най-красивите жени на София, облечени в рокли от бял, зелен и черешов тюл, напомняха за националното знаме, а шаловете, които ги свързваха, бяха с цветовете на династията. Когато се вдигна завесата, картината бе осветена от електрическа светлина, която последователно преминаваше от бяло в зелено и в червено. Оркестърът в съседната зала шепнешком засвири местни мелодии, а аз, неподвижен като восъчна фигура, натъкмен като шоп с широко разтворена яка на ризата и калпак от меча кожа, изрецитирах от място хубавите станци, съчинени от Форас и съпоставящи с патриотичен патос някогашна и днешна България. Трябва да кажа, че беше великолепно! След края на стихотворението женските гласове запяха националния химн със затворени уста, pianissimo и lentissimo, и завесата бавно се спусна, след което няколко пъти се вдига под възторжените аплодисменти на публиката. Царската осанка на княгинята, красотата на жените, сполучливото разположение на групите, блясъкът на носиите - всичко това образуваше един наистина изумителен ансамбъл. В момента в града говорят само за тази жива картина."
9.12.2011 г.
Новата загадка
Днешната загадка идва от дните на мобилизация през 1912 г. Улиците на София гъмжат от войска, готова да тръгне за фронта, и от изпращачи с последни благословии и напътствия. Във въздуха витае усещане за приповдигнатост и надежда. Кое място в столицата е уловил фотографът, ще кажете вие.
7.12.2011 г.
София преди и сега: Салонът на Централна поща
Пищният интериор на залата с гишетата. Архитектурата е дело на Йордан Миланов. Снимката е направена около 1905 г.
Салонът днес. Основните линии са запазени, но голяма част от оригиналната декорация липсва. Промените са направени при голямата реконструкция на пощенската сграда в края на 30-те години.
5.12.2011 г.
Един блог на три години
Неусетно малкото дете на сайта "Стара София" навърши три годинки. И по всичко личи, че вече ходи, говори, има си мнение и характер. За тази скромна (в сравнение с хилядолетната ни столица) възраст може да се похвали с над 650 публикации, повече от 800 000 посещения и - най-важното - много приятели.
Затова използваме случая да благодарим. На всички, които през цялото това време ни подкрепяха и все още ни подкрепят - с текстове, с фотографии, със съвет или добра дума. Благодарим ви, че всяка сутрин проверявате какво забравено съкровище сме открили този път, за да го преоткрием заедно. Този блог е и ваш.
А сега е време за празник - музика!
