Блог Стара София: ноември 2012

30.11.2012 г.

Новата загадка

Днешното предизвикателство е наистина интересно - познавате ли мястото? :)

26.11.2012 г.

През тази година се навършват 75 години от завършването на уникалния за София комплекс "България". По този случай публикуваме откъс от книгата "Станчо Белковски - архитектурна дейност" (1943 г.), посветен на хотел, ресторант и зала "България".

Новите сгради на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество — Хотел „България" и концертна зала „България" в София*

Арх. Станчо Белковски

Главна фасада - бул. "Цар Освободител"

Управлението на Чиновническото Кооп. Сп. Застр. Дружество през 1931 год. произведе конкурс за здобиване с планове за застрояване на мястото му в София на бул. Цар Освободител, в съседство и срещу двореца.

През 1934 год. дружеството възложи на архитекти Ст. Белковски и Ив. Данчов, печаливши първа премия в тоя конкурс, изработването на окончателните планове и ръководството на строежа. Плановете и поемните книжа за произвеждане на търга бяха изготвени до края на 1934 год. В първите месеци на 1935 год. се произведе търг за отдаване строежа на предприемач и същия бе възложен на строителната фирма „Циклоп" А. Д. със седалище в София.

Главен вход за хотела и кафе-ресторанта - бул. "Цар Освободител"

След почване на строежа, Чиновнич. Кооп. Сп. Застр. Дружество стана изпърво собственик на имота „Д-р Тошков" на ул. Бенковски, а в последствие, към края на строежа, и на стария хотел „България" на ул. Левски и ул. Аксаков, според което и първоначалните (тържни) планове претърпяха известни преработки във връзка с нуждите на дружеството и тия променени условия в строежа.

Новите сгради заемат една площ от около 4,200 кв. метра, в която не влизат: ремонтираната сграда — бивш имот „Крайселски" на ул. Аксаков — и градинската площ в бившата сграда „хотел България" на ул. Левски. В тая площ са разположени: 1) един хотел с 100 стаи с едно и две легла, всяка една с баня; четири отделни апартаменти; хоол, хотел-ресторант, кафене, бирария, банкетни и др. зали, в които има около 1000 стола; стаи за прислуга, кухни, хладилници, складове, пералня и пр.; 2) една концертна зала с 1470 места, със сцена подиум за 100 души оркестър и 200 души хор, малка зала към нея, два касови вестибюли (към бул. Цар Освободител и ул. Аксаков), стаи за солисти, други за хористи и оркестранти, пушални, фоайета и пр.; 3) помещения за бюра и канцеларии, разположени в няколко етажи в отделни сгради (по ул. Бенковски и ул. Аксаков) — всичко около 2000 кв. метра площ; 4) помещение за централно отопление, топла и студена вода и климатична инсталации, обслужващи всички сгради в квартала, които са собственост на Чин. Кооп. Застр. Д-во; 5) лятна градина на мястото на бившата градина „България".

Ресторант - зимна градина

Партер - кафе-сладкарница

Галерия - ресторант

Строежът, който започна през пролетта на 1935 година, завърши напълно с откриването на концертната зала „България" през есента на 1937 година, до когато бяха също мебелирани, обзаведени и готови за обитаване всички части от сградите. Работило се е и през двата зимни сезона, за което са били създавани необходимите условия.

Общата стойност на всички сгради, заедно с преустройствата на старите сгради, мебелите, кухненските уредби и всички други инвентарни предмети възлизат на около 85,000,000. — лева. Само за такси по утвърждаване на общите планове за строежа, железо-бетона и др. инсталации в общината сa платени над един милион лева.

Хотелски ресторант

Двойна хотелска стая

Строежът е бил съпроводен с много технически мъчнотии. В хотела напр. банските инсталации на хотелските стаи, над кафе-ресторанта и край бул. Цар Освободитель, имат около 700 чучури с вода (топла и студена). Всички канали отвори на мивки, вани, сифони и пр. са включени в специална вентилация. Против пренасянето на шума са взети специални мерки: стените са изградени с кухи тухли; извършени са подови изолации с корк и асфалтови замазки; таванската железо-бетонова плоча над хотела, носеща вентилаторните, подемни и др. машини е отделена през цялата си хоризонтална площ посредством специални фуги от пресован корк. Звънчовата и повиквателна инсталации в стаите на хотела са безшумни и със сигнални лампи; във всяка стая има телефон. Обслужването на гостите, след повикване на прислугата, се проверява във всеки момент от едно контролно място при портиера в партера. Има две повдигателни машини (асансьори) — една за хора (10 души) и една за багажи, която е с непосредствена връзка с портиера и улицата. В зимната градина целият покрив над средната част, която има отвор от 11 метра в диаметър, се отваря чрез електрическо задвижване с голяма леснина, по желание и във всеки момент.

За декориране на концертната зала са подбрани материали и архитектурни форми, създаващи благоприятни условия в акустично отношение — дървен шперплат. За целта са следвани и препоръките на Херцовия институт за акустични изследвания при държавното висше техническо училище в Берлин.

Концертна зала

Концертна зала - поглед към сцената

Витрините по фронта на бул. Цар Освободител имат отвор около 6 метра; те се спущат в сутерена с ръчно или електрическо задвижване, което е голямо постижение, като се има пред вид големината на стъклото и неговата тежест.

Железо-бетоновият скелет на хотелската сграда, който се вижда и в плана, има да преодолява големи отвори и да носи много етажи. По-целесъобразно би било конструктивният скелет на тая част от сградата да бъде чисто железостоманен. При оскъдиците, обаче, на тия материали у нас и тяхната голяма стойност, задачата се преодоля с железо-бетон. Никъде в сградата не се виждат и чувствуват железобетонови греди и колони, които лесно биха я загрозили.

Хотелски хоол

Сградата по бул. Цар Освободител трябваше да се свърже фасадно със съществующата преди строежа голяма ъглова сграда на дружеството на бул. Цар Освободител и ул. Бенковски. При това хотела трябваше да има за основа — стаи с установени от науката размери, които излишно големи биха чувствително намалили рентабилността на сградата. Това положение определяше и числото на етажите — един в повече от старата съществующа сграда, както и условието за височините на партерните помещения, които трябваше да се свържат с нея (старата съществующа сграда). Трябваше да се създаде един цялостен блок от стара и нова сгради, имащи всека една сграда различно число етажи, но образуващи едно цяло, което да даде впечатление на зрителя, че се касае за единна сграда, собственост на едно лице.

Целият строеж - заедно с мебелировката и пр. се изпълни за нашите условия сравнително в един кратък срок. Започна в един и същ ден със строежа на Народната банка, съразмерно с която се застройват приблизително еднакви общи плоскости.

Разрез през хотел и концертна зала "България"

Ценни са заслугите на Дирекцията на Чин. Кооп. Застр. Дружество, под вещото ръководство на г-н Христо Ганев, която насочваше всичко планомерно и с голяма експедитивност.

Ценни са заслугите на строителната комисия, която под председателството на г-н Владимир Аврамов, бивш главен прокурор, сегашен министър на железниците, винаги е следвала твърдо и праволинейно строго определен път.

Ценни са заслугите на всички наши сътрудници колеги и на главния предприемач-строителната фирма „Циклоп" А. Д. Те всички мъжки се бореха с нашата действителност и винаги считаха, че сътрудничат в едно рядко за родните ни условия дело, което трябва да получи, колкото се може по-дълъг живот.

Ценни са и здравите мишци на българския техник, майстор-строител и работник. Те напластиха с упоритост камък върху камък и тухла върху тухла, за да изградят един строителен паметник, който, при липсата на големи български капитали, само кооперацията, в лицето на най-силният и здрав неин носител (представител) — Чиновническото Кооп. Сп. Застр. Дружество, можеше да създаде като културен белег на днешна България.

Зимник към булевард "Цар Освободител"

Партер към ул. "Аксаков"

Партер към бул. "Цар Освободител"

Галерия към ул. "Аксаков"

Галерия към бул. "Цар Освободител"

Първи етаж към ул. "Аксаков"

23.11.2012 г.

Новата загадка

Днес сме на закрито с последните тенденции в интериорния дизайн. Къде се намираме? :)

21.11.2012 г.

Албум "Св. Александър Невски", част последна

През тази година се навършва един век от завършването на катедралата "Св. Александър Невски". По този повод представяме едно рядко издание на Светия синод, публикувано вероятно в началото на 20-те години във връзка с освещаването на храма. Фотоалбумът съдържа повече от 40 фотографии на фасадата, интериора и стенописите на катедралата. Снимките са дело на Г. Трайчев - фотограф на Народния музей. Вижте също първа, втора и трета част.

Жертвоприношението на Авраама - от проф. А. Митов (София)

Воздвижение на Св. Кръст - от бълг. художник Хр. Берберов (София)

1) Христос укротява бурята - от проф. Н. Маринов (София)

2) Възкресението на Лазаря - от руск. художник Корин

1) Спасителят и Самарянката - от руския художник Ланской

2) Нагорнята Проповед - от руск. худ. Корин

Св. Богородица от проф. И. Мърквичка (София)

Иисус Христос от проф. И. Мърквичка (София)

Иисус Христос в храма - от проф. И. Мърквичка (София)

Кръщението на св. цар Бориса - от бъл. художник Г. Желязков (София)

Иисус Христос и измъчените в живота - от проф. Ст. Иванов (София)

Посичане Патриарха Евтимия - от проф. А. Митов

20.11.2012 г.

Покана от Столична библиотека

Любезна покана от Столична библиотека за представянето на сборник със статии и материали за София, Столична община и Етрополе на историка Александър Тацов (1878-1940). Събитието ще бъде на 22 ноември (четвъртък) от 17 часа в библиотеката.

19.11.2012 г.

В търсене на истината за една приказка

Инициативен комитет за възстановяване на комплекс от дърворезбени сгради с каменна и керамична пластика на Рачо Ангелов.

Каква е вероятността паметник на културното наследство да попадне в частен имот? Oказва се, такава вероятност е напълно възможна. Защо се случва това? Кой го позволява и по какъв начин? Отговорите на тези въпроси може би изглеждат подразбиращи се, но на срещите, които ще организираме в следващите седмици, ще се спрем по-конкретно и на тях.

Но нека първо ви запознаем с паметника, който се превърна основополагащ за нашата кауза.

Мнозина, но не достатъчно, са чували за приказния комплекс граден в продължение на 25 години от Рачо Ангелов, често наричан «Замъка на приказките», «Къщата на совите» или «Двореца». Виденията на автора, въплътени в дърво и камък, свързани чрез осем постройки, са заемали площ от 1100 м² в самия край на парк Борисова градина до ул. «Незабравка». Само по себе си това би било достатъчно да предизвика възхищение, без дори и да сме видели сътвореното през тези години. Тези, които са били свидетели, все още споделят усещането за вълшебство, сякаш на ул. «Незабравка» са попадали в една друга, далеч по-приказна епоха. Оцелелите до днес снимки, които представят малка част от целия комплекс, показват изграден свят какъвто не би могъл да се види на друго място в света.

Рачо Ангелов е бил самоук творец, непризнат от професионалната организация СБХ поради баналната липса на образователен ценз, а може би и поради свободата на духа му. Извайвал детайлите си с подкрепата на тези, които случайно са се натъкнали именно на този дух. След кончината на Рачо Ангелов през 1993 г. творбата му става обект на вандалски атаки и институционална незаинтересованост. Тъкмо тази комбинация довежда до разрухата на нещо уникално, творено един цял живот от сам един човек. И макар че комплексът е деклариран за паметник на културата през 2002 г., през 2008 г. след наредена проверка от г-н Бойко Борисов, тогавашен кмет на София, НИПК (днес НИНКН) издава разрешение паметникът да бъде преместен в частния имот на г-н Георги Тумпалов в с. Равадиново. Чрез какъв вид договор са преместени дърворезбите и до днес не е ясно, поради това, че Министерство на културата в писмо 94-00-1299/ 23.02.2011 твърди, че те не са продадени, а самият г-н Тумпалов разказва, че са закупени от наследниците за „прилични пари” (Списание Тема, 14/ 2010)

И така се оказва, че един «недвижим паметник на културното наследство» в Република България се «задвижва» от администрация и наследници в посока частен имот на българското Черноморие, „предвиден за хотел с развлекателни нужди, т.е. за публични нужди и социални контакти” според същото писмо на същото министерство.

Въпросът защо роднински и държавни институции си позволяват да решават съдбата на двадесет и пет годишен труд без да са се допитали до волята първо на твореца, второ на тези, които реално са оценили този комплекс, при наличието на над двухилядна подписка в подкрепа на запазването на същия в автентичният му вид, обаче остава. Остава и въпросът, защо в случая една единствена институция (НИПК) взима такова решение, без да го сподели с отговорни и загрижени за такъв вид паметник на културата, а в случая ОП Стара София и Зелени Системи. Така и в този казус не видяхме най-значимото мнение на тогавашния министър на културата г-н Стефан Данаилов.

Важно е да се спомене, че никой не си прави труда да анализира за поколенията символиката както на целия комплекс, така и на всеки отделен детайл. Вероятно защото Законът за културното наследство на България не се е сблъсквал с такъв казус. Защото изкуството само по себе си е самота, каквато в случая на Рачо Ангелов никой не е познал...

Инициативният комитет, създаден чрез хаотичното търсене на тези отговори, и до днес се сблъсква със самотата, изградена между гражданина, културното наследство и институцията. След вече три години продължаваме да твърдим:

Разрешението за преместване на комплекс от каменни и керамични пластики, свързани чрез осем постройки, декларирани за недвижим паметник на културата, е незаконно.

Комплексът, изграден от Рачо Ангелов на ул. «Незабравка» в столицата не е намерил своята автентична възстановка в границите на сегашното си обиталище край с. Равадиново.

В с. Равадиново няма условия, както и компетентност, както вероятно и желание, този комплекс да бъде възстановен според волята на автора му.

Но все пак ако имате нужда от „социален контакт” с разпокъсаните детайли на майстор Рачо, може да им се насладите в с. Равадиново срещу входна такса от 8.00 лв. А дали ще ги познаете е друг въпрос.

Преди:

Днес в с. Равадиново:

Предложенията ни, отправени към отговорните институции, са цялостната визия на паметника да бъде възстановена отново на територията на гр. София, с включено пространство за български традиционни изкуства, което би спомогнало както за популяризирането, така и за издръжката на творбата.

Идеята за такъв комплекс бе подкрепена както от Столична община в лицето на ОП Стара София, така и от г-н Чобанов, бивш заместник на културата, настоящ заместник кмет на гр. София, както и от д-р Иванов, директор на софийска зоологическа градина, поради втори изготвен от нас проект за възстановяване на комплекса в рамките на зоопарка.

Тези предложения са продиктувани не само от идеята за възстановяването и уважението към един специален етнографски паметник на културата на България от местно значение, чието родно място е гр. София, а и от липсата на такова свободно пространство, където тези, които имат желание за пряка среща и участие в процеса на създаване и съпреживяване на такъв тип изкуство, да намерят убежище и поле за изява. Ползите от такъв комплекс в рамките на кандидатурата на София - Европейска столица на културата са безспорни. Остава желанието и далновидността на институциите. Остават и неотговорените въпроси, които ще продължаваме да задаваме. Остават и приказките - тези, в които вярваме.

Фейсбук страница на инициативата

Петиция

Още по темата: тук, тук и тук