5.11.2012 г.

Албум "Св. Александър Невски", част първа


През тази година се навършва един век от завършването на катедралата "Св. Александър Невски". По този повод представяме едно рядко издание на Светия синод, публикувано вероятно в началото на 20-те години във връзка с освещаването на храма. Фотоалбумът съдържа повече от 40 фотографии на фасадата, интериора и стенописите на катедралата. Снимките са дело на Г. Трайчев - фотограф на Народния музей. Вижте също втора, трета и четвърта част.


Предна корица на албума

Ставропигиялният храм-паметник „Св. Александър Невски" е въздигнат, по решение на учредителното Народно Събрание (в Търново, 1879 година), като паметник на освобождението на България от турското робство: — „Паметник на светия подвиг на освобождението, в който се сля кръвта на освободителите (руси) с кръвта на освободените (българи)" и „Паметник на признателността на българския народ към Царя-Освободителя", — руския император Александър II.

По личното име на Царя-Освободителя — Александър, и по патронния светия на Царя-Освободителя — великия княз Св. Александър Невски, храмът-паметник е посветен на „Св. Александър Невски" и носи неговото име.

Като всенароден паметник, храмът е построен със сумите от всенародни, ред десетилетия събирани в общините и църквите в България, дарения, както по-късно и от щедрите дарения на българската държава. Постройката му е костувала на времето кръгло около 6 милиона лева. Тя е започната през 1904 година и е привършена през 1913 година.

Първоначалният проект на храма е изработен от руския архитект Богомолов, а по-късно проектът е бил значително преработен от бележития руски архитект професора в Петроградската Художествена Академия А. Н. Померанцев, комуто е било възложено и главното ръководство по постройката на храма.

Храмът побира около 5.000 души богомолци. Неговите най-високи точки са: камбанарията—50 метра и средният купол — 45 метра.

Общият стил на храма е източно-православен и е съчетание на византийско-руско-български мотиви. Основната му форма е кръстообразна, донякъде позабулена с множеството кубета, полукубета и сводове. Зидовете се издигат върху профилирани цокли от български гранит; построени са с тухли и всички облицовани от външната страна с български бял дялан камък. Покривите са от медни листи, които на кубетата са позлатени.

Вътрешността на храма е разделена на шир на три части — нартика (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола), а централната част на длъж образува пет кораба (с двете странични покрити галерии). Подът на храма е покрит във вид на мозайки с разноцветни италиански мрамори.

Стените на храма от вътрешната страна са всички изписани от руски и български художници с картини и фигури от библейската и църковна история и навсякъде украсени, главно от българските художници професорите Борис Михайлов и Хар. Тачев, с български декор. мотиви.

Рядко художествено велелепие на храма придават изобилните мраморни работи в него.

Една художествена ценност в храма са и здраво позлатените полилеи, шлосерска германска работа във византийски стил.

В олтара над главния престол се издига великолепният балдахин, чиито 4 основни колони, арките, 32-те куполни колонки и капители са изработени от разкошен червен и зелен бразилски оникс и алабастър, а кубето му е от истинска мозайка.

Целият централен иконостас е изработен от разновидни мрамори и се слива с двете предни ониксови колони на олтарния балдахин. Долната част на иконостаса (4 метра висока) е от бяло-жълт мрамор (джиало ди сиена) с 9 отвора (за иконостасни икони), чиито изваяни архиволти почиват върху колонки от зелен италиански мрамор (верде ди маре), а горната му част (2 метра висока) е от светло-червен мрамор (чиполино ди сиена) с по десет по-малки отвора (също за иконостасни икони). Иконостасът е украсен и с барелефи и разграничителни и завършващи корнизи. Всичките икони на тоя централен иконостас са изрисувани от бележити руски художници, от най-бележития от които — чутовния В. М. Васнецов имаме двете икони на Христа Спасителя и Св. Богородица. Естрадата пред иконостаса е от мраморни мозайки, с 5 стъпала от тъмно-зелен мрамор и откъм централния кораб с мраморни огради.

Двата странични иконостаса представляват миниатюрно повторение на централния иконостас. Иконите на северния иконостас са рисувани от проф. Ив. Мърквичка, а иконите на южния — от проф. Антон Митов.

Архиерейският трон (отдясно на централния олтар) е поддържан от 4 червени мраморни колони (от россо-антико); балдахинът му е от алабастър, естрадата и стъпалата — от тъмнозелен мрамор (верде ди антико); инкрустиран е от разноцветни скъпи мрамори.

Царският трон (зад архиерейския трон) е поддържан от 4 зелени мраморни стълпа (серпентино ди сиена), предните два от които почиват върху два изваяни от бяло-жълт мрамор лъвове, лежащи върху пиедестали от тъмно-зелен мрамор; мраморният балдахин на трона се подпира от 32 колонки от зелен оникс с алабастрени капители, а кубето му е със стъклена мозайка, представляваща Иисуса Христа; страничните огради на естрадата са от бяло-жълт мрамор, а задната ограда — от пепеляв и светло-червен мрамор (чиполино); на трона под кубето на балдахина са поставени три кресла от бял карарски мрамор с инкрустации от сребърен и златен оникс.

Амвонът (от лявата страна на централния олтар) е от бяло-жълт (катедрата) и от светло-зелен мрамор (4-тех колони, които поддържат катедрата); колонката, която поддържа подножието на катедрата и се крепи на една лежаща лъвица, е от червен оникс.

Хоровата естрада (в дъното на централния кораб), висока 6 метра, почива върху колони и полуколони от зелен мрамор, а лицевата плоскост е от светло-червен мрамор със сиви вълнисти бразди; балюстрадата на естрадата (откъм главния кораб) има 54 колонки от бяло-жълт мрамор.

В нартиката двата странични параклиса са преградени с по една колонада от 4 стълпа и два полустълпа от зелен серпентинов мрамор. Бронзовата врата, която води в централната част на храма, има за первази златен бразилски оникс, над нея — алабастрена дъга с прозорна корниза и кръст отгоре, а от двете страни на вратата — по два червени мраморни стълпа с алабастрени капители.

На най-горната платформа на камбанарията има дванадесет камбани, изляни в Москва; най-голямата от тях тежи 11,758 килограма.

От северната галерия на храма по стълба от сив карарски мрамор се слиза в подземието на храма, дето са иззидани 99 гроба, определени за погребване в тях най-великите и заслужили синове на българския народ.

Храмът „Св. Александър Невски" е най-величавата и художествена сграда в България и една от рядкостите на Балканския полуостров. Той е паметник и на духовния подем, на изкуството и културата на своето време, на съвместната дейност на художествените творци на двата братски народа — освободителите руси и признателните освободени българи.


Западна част

Юго-източна част

Източната част от храма

Южна част

Източен вход

Бронзовите входни врати в притвора


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...