30.11.2010 г.

Криворазбрана строителна политика


Статия, публикувана в списанието на Българското инженерно-архитектурно дружество през 1927 г., в която ще намерите много любопитна информация за някои от най-големите строителни проекти в София, които никога не са осъществени, както и интересни размисли за обществените сгради изобщо.


Криворазбрана строителна политика

от архитект Я. Шамарджиев

Кому не се свива сърцето от болки, когато минава по главната улица — булевард Цар-Освободител и вижда тъкмо срещу Военния клуб, как немилостиво се зарива едно богатство, спечелено с кървав пот, подарено народу от приснопаметния Евлоги Георгиев? На това централно място се целеше със завещаните суми на родолюбивия благодетел да се въздигне монументално здание за „Музей и Библиотека", но нерешителната и пипкава строителна политика на ефорията доведе това начинание до нещастния резултат, който виждаме сега и който опечалява всяко българско сърдце и обезкуражава родолюбиви дарители. Към такъв неизвестен резултат повидимому отива и постройката на университета, строенето на който още преди двадесет години, след приключването конкурса за проекта му, трябваше да се започне и до сега да бъдеше довършен.

Ако хвърлим поглед на миналото, ще констатираме, че това не е първият и последен случай на необмислени строежи: към него се причисляват още много други. Безразборно пиление на държавни и общински средства за града в миналото се наблюдава с десетки, а, което е още по-жално, то е, че по същия път се върви главоломно и по настоящем. Зариването основите на Съдебната Палата през 1887 год. в градската градина „Александър I", уничтожението на основите и на приготвените материали за минералната баня на Бански площад през 1926 г.; веещите и до днес основи и разхвърлени материали за градски общински дом на най-видното място в столицата: площад Александър I до двореца; уничтожението на извършените работи на саноториум за гръдоболни при гр. Троян; основите на девическата гимназия в Русе, които зеят от 20 години насам; основите на хубавия гранитен цокъл на рисувалното училище, които от 15 години загрозяват най-главния площад „Св. Александър Невски" и пр. — всички тия паметници на миналата необмислена разсипническа строителна политика, които струват най-малко 200 милиона грешни пари — види се не можаха да вразумят нашите държавници и началствующи — лица техници, та и днес продължават да се правят такива — ако не и по-големи и по-непростителни грешки. И днес се играе с народната пара така, както никъде по света. От голямата световна война нанасам всекой вика за економия, за спестявание, за разумно оползотворявание на народните средства; оплакват се търговци и занаятчии от голямата криза, която терзае страната ни; тънат в мизерия чиновници, работници, граждани и селяни; а от друга страна пък се пръска напусто народното богатство от демагози — министри, от късогледи — началници-техници. Милиони левове се заравят неизползувани в земята за започване нуждни и ненуждни грамадни сгради, по-вечето от които ги очаква злата съдба на музея и библиотеката пред Военното събрание.

Пред нас в този момент се намира една таблица за започнатите сгради от министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството — архитектурно отделение — от която се вижда много нагледно безразсъдната, безпътната — да не кажем безумната строителна политика на това министерство по отношение на сградите. Започнати са до четиридесет грамадни сгради, за довършванието и инсталирането на които, за да бъдат годни за използувание, са потребни най-малко 800 милиона лева. А от где ще се вземе тая голема сума и кога ще се довършат тия сгради — за това никой не му мисли. Главната цел, която се е гонила, е била: да се започне еднаж сградата да се залови за хорото държавата: тя няма да остави да изгният основите! Между тия сгради личат следните:

Анатомич. институт при медицинския факултет—25 мил. лв.; анатомич. институт при ветеринарния факултет 14 мил. лв.; Психиатрическа клиника 17 милиона; Хигиенически музей 19 милиона, Парна кухня при Александр. болница — София 6 милиона, Парна перална при Алекс, болница — София 7 милиона, Кожно-венерическо отделение при Алекс. болница — София 4 милиона; Агрономически факултет 14000 кв. м. — 43 милиона, Зоотехнически институт при Агрономич. факултет — 12 милиона, Народно Събрание пристройка — 12 милиона, Средно Техническо у-ще София 25 милиона, Мъжка гимназия в София — 27 милиона, Мъжка гимназия във Видин — 24 милиона, Мъжка гимназия в Плевен — 19 милиона, Девическа гимназия в Русе — 19 милиона, Каменоделско у-ще в Кунино — 4 мил., Рибарско у-ще в Бургаз — 10 мил., Столарско у-ще в Трявна — 7 мил., Леярно Механо-технич. у-ще в София — 4 мил., Механо-техническо у-ще в Габрово — 6 мил., Санаториум в с. Лъджене, Чепинско — 20 мил. Царски музей в София — 12 мил., Кожарско у-ще в Ловеч — 7 м., Държавно мебелно у-ще в Русе — 12 мил., Народен театър в София — 80 мил., Баня „Овча купел" в София — 28 мил.. Колонада при минералната баня „Вършец" — 3 мил. Минерална баня втора „Вършец” — 6 мил. Пансион при Земледел. у-ще в Айтос — 3 мил., Пансион при Земледел. у-ще в Кюстендил — 3 милиона лева и т.н.т.

До днес за изброените по-горе сгради са потрошени около 200 мил. лева. а за довършването им трябват още минимум 600 мил. лева. Най-осъдителното в случая е това, че макар да е изразходвана такава грамадна сума, при все това до днес нито едно здание не е още сгодно за използуване: направени са само изкопи, основи, цокли, плочи и част от зидове, и понеже държавата няма средства да ги довърши, тъй като дължи на разни предприемачи за извършени работи по ситуации по-вече от 800 милиона лева и по-вечето от тях са преустановени, то те ще останат в това си положение с години и направеното ще се разрушава.

Кой разумен стопанин би направил това, което държавата върши: да зарови в земята неизползувани 200 мил. л., та към вече направената в миналото глупост да се прибави нова лудория.

Не може ли тия пари да се употребят за направата на 7—8 най-необходими здания, за които да се осигуряват предварително нуждните суми и след 2—3 години най-много вложения за тях капитал да се използува.

Чужденци, които посещават столицата, с недоумение свиват рамена, като гледат, как в центъра на града има започнати и изоставени обществени здания и праздни държавни места и вместо сградите да се довършат и местата да се застрояват, започват се нови големи в крайнините, които на свой ред да останат недовършени. Достатъчна е неразборията с жилищните сгради в София. Пословична е вече градската ни глупава строителна политика: нигде в света не се допуща да се правят жилища в квартали неурегулирани, неснабдени с: пътища, вода, канал и осветление, както прави общината ни.

От друга страна, ако влезем в подробно разбирателство на започнатите вече държавни сгради, ще се натъкнем на неразбория от друго естество. С какво се оправдава направата на такива грамадни здания за Агрономически факултет и за Зоотехнически институт при същия, които заедно с инвентара и инсталациите ще струват 100 милиона лева. Не е ли това лукс за една малка бедна България, какъвто не би си позволила и най-голямата земледелска страна? Резултата ще бъде: наводнение от агрономи, които ще овиснат на врата на държавния бюджет. Във всеки случай не ни е известно до сега някой агроном да е развил някъде свое образцово стопанство. Известното стопанство „Минкова махала" не е продукт на агроном. Ами какво да кажем за театъра. Защо за него се харчат 80 милиона, когато най-много с 25—30 милиона можеше да се възстанови театра в своя първоначален приличен и напълно завършен — естетичен вид. Резултата от голямата похарчена сума не съответствува на желаемото: имаме грамадна сцена и склад за декори, а зрителна зала съща и външен вид просто грозен. Отделението на входа, вестибюла, фоайето и залата за публиката по отношение на новата пристройка представлява вид на животно с малка глава и грамадно туловище. Това всеки може да забележи. Нуждата от нов голям театър остава пак висяща. Значи, освен продължителното строение и неизвестността, кога ще се избави театралната трупа от чергарския си живот, и тука голяма част от парите са хвърлени напраздно. Ами как да си обясним навременността на започнатите сгради за Анатомически институт при ветеринарния факултет, Психиатрическа клиника, Хигиенически музей, Анатомически институт, пресловутата „Овча купел”, съвсем безполезната колонада при Вършечките бани, Каменоделското училище при село Кунино — грамадна сграда каквато няма и в Карара — страна на мраморите и др. Действително ли е наложимо тъкмо в тези тежки години построяването на тия грамадни здания? По всичко личи, че не взимаме поука от миналото. Ние сме народ, който няма граници на искането си, който не знае златна среда: ние или се свиваме в малки чорупки или правим големи здания вън от силите си, та после да ги изоставяме и да зариваме основите им. Относително строителната ни политика България би трябвало да вземе пример от бившата Източна Румелия, в която в кратко време се въздигнаха доста необходимите нуждни държавни здания и гдето няма нито едно здание започнато и изоставено.


27.11.2010 г.

Чудовищният мир



Днес се навършват 91 години от подписването на Ньойския диктат. Един от онези дни, които предопределят съдбата на нацията за векове напред. Събитие, което не бива и не можем да забравим.

По случай годишнината подбрахме няколко снимки от смутната 1919 г.

Българската делегация пристига в Париж.

Министър-председателят Теодор Теодоров, водач на делегацията.

Мадридският замък, в който е настанена българската делегация. Обърнете внимание на масовото присъствие на военни и жандари пред хотела. Ако съдим по спомените на българските дипломати, изразът "държани под ключ" би бил по-точен.


Победителите връчват проекта за "мирен договор", който обаче по никакъв начин не отчита нито мнението на българската страна, нито дори основните принципи на справедливостта и самоопределението.

В София опълченците протестират срещу тежките клаузи на договора.

Траурен митинг в София.

26.11.2010 г.

Новата загадка


Някакви предположения?:)




24.11.2010 г.

Гангстерски екшън на “Дондуков” и “Търговска”


Откъс от книгата "Сензационните престъпления и катастрофи в България" на Александър Мирков. Публикува се с разрешение на автора.

Анархисти не успяват да оберат еврейска банка

Вечерта на 2 октомври 1910 г. паника обхваща стотиците минувачи, които се разхождат в центъра на София. От банкерската къща “Юда Б. Израел”, намираща се на бул. “Дондуков” и ул. “Търговска”, на бегом излизат петима мъже дегизирани с бради и дълги коси. Облян в кръв човек се показва след тях и надава викове “убийци, убийци”. Един от нападателите е все още пред очите му и той го посочва на насъбралите се граждани. Тълпата се впуска след него. Гонитбата продължава по посока към Царския дворец. Намесват се стражари от дворцовата охрана. Те изтеглят саби и се опитват да заловят престъпника. Последният се обръща няколко пъти и стреля по преследвачите. Падат ранени полицаите Константин Великов, Христоско Стоянов и студента Ганчо Гаврилов. Въпреки това бандитът е настигнат на площад “Александър І” и повален на земята. Обезоръжен е откаран в Четвърти полицейски участък.

Какво се случва в действителност? Седмица по-рано двама подозрителни типове посещават често банката. Сменят пари в злато, интересуват се от курса на турската лира, искат да им се издадат чекове за Солун. В същото време внимателно оглеждат разположението на касите и обстановката в паричния салон. Установяват, че банковите служители работят до късно вечер дори и в събота. Предполагат, че най-много налични пари се събират в началото на месеца. Именно тогава решават да извършат кражбата.

Около 19 часа в банката влиза внушителна група бандити. С външния вид и действията си те веднага предизвикват смут сред персонала. Като “под индиго” прилагат американския тертип за банков обир. В ръцете им лъсват револвери и заповядват никой да не мърда. Един от тях се обръща към касиера Соломон Бони с думите: “Не се бойте, ще ни дадете всичките пари, а ние ще ви оставим румънски леи в банкноти. В противен случай всички ще бъдете избити”. Служителят обяснява, че вече е късно и касите са затворени. Това не разколебава нападателите и те се насочват към гишетата. Никой от банковите чиновници не оказва съпротива. За късмет разсилният Васил Димов в момента се намира в едно от страничните помещения и остава незабелязан. Той се окопитва, отива в съседната стая и взема законния си пистолет. Излиза незабелязано зад гърба на престъпниците и се опитва да стреля, но оръжието му засича. Те се нахвърлят с ножове върху него и му нанасят сериозни рани в гърдите и ръката. Използвайки суматохата някои от служителите отварят прозорците и надават викове за помощ. Стреснати от развоя на събитията бандитите бързо се изнизват от банката.

Полицията блокира сградата и прави оглед на местопрестъплението. Намерени са черна пелерина, шапка с широка периферия и джобен нож. Тежко раненият В. Димов и двамата ранени полицаи са откарани в Александровската болница, а студентът в близката клиника на д-р Балсамов. Час по-късно охранителят издъхва от раните си. Последните му слова са : “Съобщете на господаря за нападението. Телефонният му номер е 841”. Достоен край на неговата дългогодишна лоялност към еврейската фирма и нейният директор Роберт Бехар.

Случаят е поверен на съдебния следовател Константинов и прокурора Пупешков. В началото разследването тъпче на едно място. Разказите на банковите чиновници не хвърлят светлина върху престъплението. Те уточняват само броя на нападателите. Установена е самоличността на арестувания. Това е Георги Пенков, на 19 години, родом от с. Мечкул, Мелнишко. Пристига в средата на септември в столицата и се настанява в хотел “Брезник” на ул. “Нишка” (дн. бул. “Тодор Александров”). Според думите му идва с намерението да се запише да учи в Търговската гимназия. В стаята му е намерена анархистка литература на руски и български език. На първите разпити Пенков мълчи или твърди, че не е участвал в обира. Отказва да назове имената на останалите престъпници. По този начин им осигурява достатъчно време да се измъкнат. Независимо от липсата на улики следствието започва да работи по версията, че нападението е дело на анархисти. Ето защо полицията поставя под наблюдение безвластниците, които обикновено се събират в арменското кафене срещу Градската градина. През следващите дни са задържани десетки от тях. При извършените обиски ченгетата се натъкват на писма и наставления, в които се разяснява как трябва да се действа за промяна на съществуващата политическа система в безвластническо общество. Анархистите не отричат своите убеждения и привързаността си към идеите на Бакунин и Кропаткин.Но същевременно отхвърлят обвиненията за участие в нападението над банкерската къща “Юда Б. Израел”. Това принуждава полицията да ги освободи.

За инцидента е информиран и цар Фердинанд. Той изисква от градоначалника подробни сведения за хода на следствието. Куртоазният монарх не пропуска възможността да демонстрира своята загриженост към съдбата на ранените стражари от охраната на двореца. Нарежда на силовия министър Н. Мушанов да ги награди за проявената самоотверженост с по 500 лева. Личният лекар на царя д-р Грецер ги посещава в болницата и постоянно се интересува за тяхното здраве.

Минават три дни и задържаният Пенков започва да прави самопризнания. Съобщава имената на другите членове на бандата. В банката влиза заедно с Петър Блъсков, Мануш Стоименов, Стоимен Трайков и Христо Зарзанов. Отвън остават да наблюдават Петко Смилов и Енчо Гайдов. Всички са македонски анархисти от Горна Джумая – тогава в пределите на Османската империя. Пристигат в София и веднага се свързват с местните безвластнически структури. Основната им цел е осигуряването на финансови средства за откриване на нелегална печатница и организирането на анархистки комуни из цяла Македония. Най-лесният начин е обира на няколко софийски банки. Решават да започнат с “Юда Б. Израел”. Надяват се от нейните трезори да задигнат 50-60 000 лева. Впоследствие се оказва, че в момента на нападението наличната сума е едва 11 000 лева, а обикновено в банковите каси не се държат повече от 2000 лева. Това показва, че бандитската акция не е изпипана професионално. Пенков признава, че е стрелял срещу преследвачите си, но разсилния Димов е намушкан от неговите съучастници.

Полицията предприема спешни мерки за залавяне на престъпниците. Арестувани са Е. Гайдов и П. Смилов. Останалите се издирват в цяла София, но от тях няма следа. Столичното градоначалство нарежда на полицейските управления в Самоков, Дупница и Кюстендил да следят за появата на съмнителни елементи и веднага да уведомят софийските си колеги. Ала вече е твърде късно. Мудното разследване дава възможност на крадците да се покрият. След нападението те духват през Градската градина и прекарват нощта в покрайнините на града. На следващия ден се качват на влака за Кюстендил – Гюешево. Спокойно преминават през българския граничен пост при Девебаир и се прехвърлят на турска територия. Едва ден по-късно идва съобщение от столицата за тяхното задържане.

Дирекцията на полицията в столицата и градоначалството се чувстват твърде неловко. Те са получавали сигнали за готвените престъпления, но остават напълно изненадани. Цялата преса се надсмива над техните действия и ги обвинява в некадърност. Измъкването на бандитите предизвиква язвителни клюки сред столичани.

За около два месеца следствието приключва своята работа. На 13 декември 1910 г. Второ углавно отделение на Софийския окръжен съд дава ход на делото. Под наказателна отговорност са подведени Г. Пенков, Е. Гайдов и П. Смилов. Вдовицата на убития охранител предявява граждански иск за 20 000 лева. Председателят на съда Иван Фиков чете обвинителния акт, с който подробно възпроизвежда всички обстоятелства на злодеянието. Заключава, че анархистката група е целяла чрез терор да се сдобие с пари и след това да избяга в Македония. Прокурорът настоява подсъдимите да бъдат съдени в опит за грабеж с умишлено убийство. Според него това е първото по рода си престъпление в България. Обвиняемият Пенков отговаря спокойно и полага усилия да представи престъпните си действия за патриотично дело. Същата теза поддържа и защитата. Маститите адвокати Григор Василев и Димо Кьорчев се мъчат да докажат, че подсъдимите са действали не като анархисти, а в качеството си на македонски революционери. Стремежът е те да не попаднат под ударите на суровия Закон за анархистите.

Четири дни след началото на процеса съдът прочита присъдата. Г. Пенков е осъден на доживотен тъмничен затвор. Тъй като е непълнолетен наказанието е намалено на 10 години зад решетките. Смилов и Гайдов са оправдани поради липса на доказателства.

Нападението над банкерската къща “Юда Б. Израел” стряска собствениците на софийските банки. Те трескаво търсят допълнителни охранителни средства за гарантиране на безопасността. Извикани са специалисти от странство. Като първа мярка се въвежда американския метод ежедневно след 17.30 часа, когато се прави баланс на операциите през деня, банковите институции да прекратяват работа с клиенти. Входните врати се оборудват с алармени системи и слаб електрически ток.


23.11.2010 г.

Софийските улици през 1969 г.


Няколко строги, но пълни с живот черно-бели изгледи от София в края на 60-те години. В съзвучие с днешната мрачна сутрин, натежала над столицата. Автор на фотографиите е Стойко Кожухаров.










22.11.2010 г.

Откриване на Халите


През 1911 г. се откриват софийските Хали, един от символите на икономическия и градоустройствен подем на столицата в началото на 20 век. Събитието, разбира се, е отразено подробно и в печата. Да видим какво разказва списанието "Съвременна илюстрация" за новата придобивка.


Софийско покрито тържище

Новобългарският престолен град се сподоби с още една монументална сграда от твърде значителен характер. Това е Покритото тържище, или тъй нареченото, кой знае по чия прищявка, с немската дума: Хали.

Това тържище е една неоценима придобивка не само за естетиката на столицата, но и за доброто здраве за жителите на града. И действително, високоблагородна е целта на едно подобно тържище, защото всички съестни продукт се съсредоточават на едно място, за да може да се контролира, както тяхното качество, тъй и продажните им цени. Следователно неговите резултати ще бъдат и от икономически, и от здравословен характер за обществото.

Софийското покрито тържище е една огромна монументална сграда построена само от камък и желязо и смело можем да кажем, че както по външия си изглед, тъй и по своите размери и по модерното си вътрешно разпредление, то съперничи и дори надминава много европейски тържища от тоя род.


Външен изглед

Основите на тържището са положени през 1906 г. и е почтнато да се строи по плана на френския архитект Леон Буржоа, но по-после тоя план е бил коренно изменен от архитекта г-н Торбов, който първоначално е ръководил постройката. След г-н Торбова ръководенето е било поверено на архитекта г-н Стоянов, началник на архитектурното отделение на общината.

Тържището съдържа 160 продавници, от които 88 месарски, 28 за зеленчуци, 5 овощарски, 5 за клани птици, 22 масларски и сиренарски, 14 рибарски в 2 помещения за ръчна продажба. Доходът на общината за първата година възлиза приблизително на 160,000 лева; наемите на продавниците се движат от максималната сума 5700 до 500 л. годишен наем.

Една част от месарниците

Управлението на тържището е поверено на един началник, ветеринарен лекар, г-н Д-р Т. Басарабов, който разполага с един помощник, ветеринарен фелдшер, 13 души служащи и един полицейски стражар. Управлението ръководи всичката администротивна, санитарна и съдийска служба иа тържището.

Търгуването се извършва по следния начин: сутрин в 6 часа тържището се отваря за наемателите и служащите, за да си приготвят стоките, а в 7 часа се отваря за гражданите и продажбата трае до 12 ч. 30 м. Тържището се затваря до 5 ч. после обяд, за да се почисти и да си пренесат месарите месото от скотобойните и след 5 ч. отново се отваря за гражданите до 8 часа вечерта, а срещу празник до 9 часа. Тържището бива затворено само в неделя.

Забележителен е редът в това тържище. Едва месец как е отворено и можем да кажем, че там владее един образцов порядък във всяко отношение. При това, нека споменем, че нощно време всички стоки на наемателите остават на отворено и до сега не е констатирана ни една кражба. Това се дължи на туй обстоятелство, че вечерта всичкият персонал излиза до един и вратите се затварят от самия началнил. Сутрин се отваря тържището в 6 часа или от началника, или от неговия помощник.

Освен казаното до тук, можем да добавим, че тържището се състои от два етажа: горен и долен; в горния се намират продавниците, а в долния, пак по същото разпределние, се намират охладилниците в инсталационните машини за произвеждане на лед. В тия охладилници се държат запасни стоки на наемателите лятно време. Охладилниците са закрити клетки и само те се заключват с куфар.

Общ вътрешен изглед

Постройката на тържището заедно с всички инсталации ще възлезе на около 1,500,000 —1.600,000 лева.

Разходът на общината за сега е предвиден с бюджет около 17,000 л. за обдържане персонала, за осветление около 10,000 л. и за материали за поддържане чистотата около 5,000 л. За в бъдеще тоя разход ще бъде значително намален, а приходът увеличен. До сега не още всички продавници са наети, понеже голяма част от нашите продавачи на съестни произведения не могат да свикнат и не искат да се подчиняват на ония наредби и правила, по които се извършват работите и продаването в тържището.

Въобще, тържището освен един добър доход за Софийската община, е същевременно една неоспорима придобивка за гражданството откьм хигиеническа и икономическа страна.

Желателно би било и по-големите градове в страната да последват примера на столицата и се снабдят с подобно тържище.


19.11.2010 г.

Новата загадка


Една интересна и много приятна фотография, която не би трябвало да ви затрудни.




18.11.2010 г.

Sofia Fashion Week 1910


Актуални тенденции в мъжката модната линия в София и областта преди столетие :)




17.11.2010 г.

Красавица за първа страница


Люба Василева, първата мис Софийска област, избрана през февруари 1929 г.



Хубавицата дотолкова развълнувала столичната общественост, че тогавашният печат отделил цяла първа страница за нейната фотография.


15.11.2010 г.

Старите софийски кина днес


Кои са старите софийски кина и в какво са превърнати днес? След като нашият приятел Крикор Асланян вече ни разказа за кината в миналото, днес представяме неговото изследване за тяхната съдба днес.


Софиянецът винаги е обичал забавленията. Едно от най-достъпните дълги години беше киното. Особено през студените зимни вечери, уюта на полутъмния киносалон привличаше столичани като магнит. Не само заради топлината на любимата, която стискаше ръката на кавалера в страшните мигове от действието на екрана, но и заради онези чудни светове, в които ни пренасяше киното. Къде на друго място можеше да видим джунглата на Тарзан, великолепните танци на Фред Астер и Джуди Гарланд. Можехме ли да се възхищаваме на приказната Соня Хени и очарователната палавница Шърлей Темпъл, ако не в киносалона на кварталното кино. Само за някакви дребни левчета или стотинки, ние прекарвахме 2 вълшебни часа било с приятели, било с родителите си. А вълшебството ставаше още по-магическо, ако до нас седеше тази, която ни вълнуваше, тази, чиято ръка се гушеше в нашите още не съвсем възмъжали длани.

Киното, леснодостъпно и евтино народно забавление, в продължение на десетки години беше номер едно в живота на софиянци. Почти нямаше квартал без кино, без шкембеджийница и без кебапчийница. Кварталът или махалата, както я наричахме с любов, беше прекрасна социално-административна единица. Ами ние бяхме готови да се бием за нейната чест, жертвахме младите си луди глави, за да я предпазим от посегателствата на „хората от другата махала”. Това ни костваше и спукани глави, и синини тук-там, ожулени колена и „смъртни” врагове.

В кварталното кино ни познаваха и касиерките, и разпоредителките, а когато още бяхме малки, понякога ни пускаха и гратис.

В центъра имаше и по-луксозни киносалони, като Европа Палас, Модерен Театър, Балкан, Роял, Рекс. В тези кина имаше меки кресла, ложи, добре облечени разпоредителки с фенерчета в ръка, които любезно ни съпровождаха и ни светеха, докато заемем означеното на билета място. Най-луксозното беше кино Балкан. Не случайно след 1946 година именно то стана Театър на младежта.

Това беше някога, до преди 20-22 години. Какво е положението с кината днес? Сега кварталните кина не съществуват изобщо. От 35-36 кина е останало едно единствено - кино Влайкова на ул. Цар Иван Асен Втори, номер 11. И то, защото е собственост на едноименното читалище.

Нима вече софиянци не ходят на кино? Ходят, но много по-рядко. Има нови кина. Към търговските центрове са създадени Мега комплекси. Тази тенденция не е само българска, така е в цял свят. Казват, че в Москва са запазени всички кинотеатри от миналото, но модернизирани, с много зали, с богати кафе-сладкарници. Руснакът много обича да похапне солидно преди да влезе в залата, и то не само пуканки. Това за пуканките сме копирали от американците.

Основната причина за отдалечаването на хората от киносалоните е телевизията - кино у дома. Лежиш на дивана или дремеш във фотьойла и ако има кой да те ръчка отвреме на време, може и да видиш нещо от кървищата, които се леят от екрана, като бира по време на Октобърфест. И е безплатно.

А за да отидеш на кино в някой мол, трябва да изминеш понякога няколко десетки километра по задръстените от коли софийски сокаци. /„Мол” - ужасна дума, която не значи нищо за средностатистическия Нане и брат му Вуте. Даже и да я изричат думата, все едно - не знаят какво е нейното значение. Просто я повтарят като пъстроцветни папагалчета. Но това е друга тема./

Но да се върнем към софийските кинотеатри съществували десетилетия и радвали едномилионна София. Вече казахме, че само един действа все още. А другите? Какво стана с тях?

Главно долнопробни тържища за парцали - базари /кината Македония, Москва, Красно село, кино Славейков и Култура. Други са в руини, но без археологическа стойност /кино Капитол-Севастопол/. Трети са разрушени и на тяхно място е построена поредната „модерна сграда” /кино Солун на ул.Солунска/.

Фоайетата на някои кина са превърнати в магазини, а салонът - в склад /кино Екселсиор - Асен Златаров на бул. Христо Ботев 85./

Останалото вижте сами върху приложените снимки, направени през лятото на 2010 година от мен.

Кината днес:

1. Кино “Подем” (“Освобождение”, Културен дом на транспортните работници) - Намираше се до Централна гара, след Транспортна болница, бул. Мария Луиза



2. Кино “Екселсиор” (“Асен Златаров”) - ул. Христо Ботев 85.
Квартално кино, непретенциозно и посещавано от хора средна ръка от квартала.



3. Кино "Уфа" (Културен дом на строителните работници, Дюлгерското) - бул. Христо Ботев 71



4. Кино "Г. Димитров" (театър "Ренесанс") - пл. Възраждане, днес център на чалгата

Благодарим на Любо за снимката

5. Кино "Модерен театър" ("Цанко Церковски") - бул. Мария Луиза



6. "Глория Палас" ("Отдих и култура") - бул. Мария Луиза



7. Кино "Капитол" ("Севастопол") - ул. Екзарх Йосиф



8. Кино "Македония" - ул. Пиротска 5



9. Кино "Пачев" – разрушено при бомбирдировките 1944г. Намираше се на бул. Дондуков и ул. Търговска.

10. Кино "Солун" - ул. Солунска



11. Кино "Рекс" ("Млада гвардия") – бул. Витошка 37



12. Кино "Москва" - ул. Алабин



13. Кино "Култура" - ул. Граф Игнатиев



14. Кино "Славейков" - пл. Славейков



15. Кино "Роял" (Театър на Народната армия) - Ул. Раковски 98



16. Кино "Славянска беседа" (филиал на Народния театър /театър "Сълза и смях"/) – Ул. Раковски 127



17. Кино "Балкан" (Театър на младежта)



18. Кино "Феникс" - бул. Дондуков



19. Кино "Левски" - ул.Регентска /Заимов, Янко Сакъзов/



20. Кино "Влайкова" - ул. Цар Иван Асен Втори 11



21. Кино "Петър Берон" - бул. Витоша 109 /след пл. Баба Неделя/, тази улица беше прекръстена на Ернест Телман



22. Кино "Иван Вазов" - бул. Скобелев



23. Кино "Арда" - на ул.Арда, малка пряка на ул.Търговска (след бомбардировките не съществува)

24. Кино "Аура" - бул. Ал. Стамболийски

Благодарим на Пипилота за снимката.

25. Кино "Изток" - Цариградско шосе срещу х-л Плиска

26. Кино "Красно село" - на спирка Красно село, бул. "Цар Борис Трети"



27. Кино "Одеон" (театър Одеон /оперетен театър/) - ул. Цар Симеон



28. Кино "Дружба" (сега кино „Одеон”) - бул. Патриарх Евтимий



29. Кино "Витоша" - бул. Патриарх Евтимий 68



30. Кино "Европа Палас" ("Димитър Благоев") - Ул. Алабин



31. Кино "Царя" (Студентски дом) - Пл. Народно събрание



32. Кино "Княжево"

33. Кино "Хаджи Димитър"

34. Кино "Сердика" - до паметника на Васил Левски