23.01.2022 г.

За емблематичните Първа и Втора Шуменска


Адв. Николета Киркова, правнучка на Коце Минев
 
Това е една история за успешен бизнес, но също и за семейство, общност и превратности. История за носталгия по една европейска стара София, в която има малко тъга за това, което можеше да бъде... И ако си мислим, че днес животът е динамичен, то може би трябва да се замислим дали това не е въпрос на субективно схващане, дали само героите на времето са различни. Това е история за упоритост, предизвикателства, но и за вкусна храна…

Втора Шуменска бирария на улица "Леге"

Всичко води началото си от основателя на семеен ресторант „І-ва Шуменска“ – Коце Василев Минев. Той е роден на 02.10.1894 г. в с. Литаково, Ботевградско и е третото от общо петте деца в семейството. Израства в селото като се отличава със своята находчивост и комбинативен ум. Предприемаческият му усет го води в София през 1925 г., където се установява за постоянно заедно със съпругата си и двамата си синове. Първоначално живее под наем на ул. Екзарх Йосиф № 20.

Коце Минев

Минев се насочва към търговия и ресторантьорство и след пристигането си в столицата чиракува като келнер в известен столичен ресторант. Усърдната му работа не остава незабелязана от съдържателя, което става причина да бъде поканен за съдружник в заведението. Не след дълго, благодарение на натрупания си опит, през 1927 г. Коце Минев отваря един от най-известните и класни ресторанти за времето си – „I-ва Шуменска“ бирария. 

Ресторантът се намира в сърцето на града на бул. "Дондуков" № 32. Начален капитал набира с помощта на съпругата си – Кула Минева, която по онова време е от по-заможно семейство и влага целия си наследствен дял в бирарията. Помагат му и роднини, и приятели, които му се доверяват и инвестират в начинанието. Преценката им се оказва правилна и успехът не закъснява. Ресторантът бързо се развива, благодарение на първокачествената храна, пиво и вина, които предлага, както и на професионалното обслужване. 

Първа Шуменска бирария (вляво) в сърцето на София - близо до пресечката на улица "Търговска" и "булевард "Дондуков", 30-те години

В края на 19-ти и началото на 20-ти век бирата бързо набира популярност сред населението и се създават множество бирарии в най-големите градове. Именно този подем успява да улови находчивият търговец и ресторантът се оказва печелившата му карта. Благодарение на развитата бирена индустрия в страната, цените на бирата били ниски, което дава възможност на широк спектър от обществената палитра да опознае нейните вкусови и социални качества. Персоналът на бирарията, който наброява около 30 души, се състои основно от хора от родното село на Коце Минев - Литаково. Той остава завинаги верен на хората от родния си край и вярва, че може да им осигури добра основа за развитие в столицата. Коце Минев не отстъпва от този свой принцип всичките 20 години на съществуване на ресторанта, за което все още може да чуете разкази от по-възрастните жители на селото.

Изгледи от Първа Шуменска бирария, 30-те години

През първата половина на миналия век се наблюдавало особено разделение при достъпа до бирариите, който се е определял спрямо обществената прослойка на посетителите. „I-ва Шуменска“ става известна, а и съдържателят й се стреми тя да отговаря на най-високите европейски стандарти, поради което заслужено се нарежда сред първокласните ресторанти, обслужващи по-заможните жители на столицата. Тук чести посетители били и чуждестранните гости на града. Това спечелило на ресторанта разрешение да работи до по-късно през нощта, което било привилегия само за някои заведения с по-отбрана клиентела, за разлика от другите, които затваряли врати едва в полунощ. Всеки ден Коце Минев държал да изпрати и последните посетители лично, като не пропускал ден, в който да не е в ресторанта и да не следи работата на място, а след края на работния ден, в малките часове на нощта, ангажирал файтон, който го откарвал до дома. Винаги бил елегантно облечен – с костюм, балтон и бомбе.

Бирарията представлявала голям салон с маси с бели покривки (критерий за класовия статут на заведенията по онова време), черни дървени столове и огромни огледала, поставени така, че да създават усещане за удвоено пространство. Особено впечатляващ бил барът, оформен като арка, разграфена на рафтове, на които се подреждали най-скъпите и отлежали вина, които ресторантът предлагал. От ляво се намирала витрината за хляб и колбаси, а от дясно тезгяхът за бира и шуберът към кухнята. Посетителите идвали заради веселието и шума. В рекламните материали от онова време ресторантът е представен като „Първокласенъ ресторантъ – единъ отъ известните столични локали. Тукъ много често се даватъ банкети на видни българи и чужденци, на разни организации, сватбени празненства и др.“

Първа Шуменска, 1943 г.

Ресторантът е предпочитано място както от българските офицери, така и от немските след 1941 г., когато България се поддава на германския натиск и подписва Тристранния пакт, присъединявайки се към силите на Оста по време на Втората световна война. За офицерите се отнасяли определени ограничения – не им се разрешавало да посещават заведения, които не били първокласни, а такива са били изрично изброявани в издаваната всяка година заповед до гарнизона. Било въпрос на престиж пивница или ресторант да попаднат в този списък. Посещенията на немските офицери придавали допълнителен блясък на заведението. Възхищението към Германия било особено силно изразено сред лидерите на българския обществен живот. Българските военни уважават германската доблест и ефективност, независимо от последните горчиви дни на Първата световна война. Възходът на Третия райх и възстановяването на германската армия като цяло били приветствани в България. Страната ни се гордее с репутацията си на „Прусия на Балканите“ и била възприемчива към призивите за военно другарство (Waffenbrüderschaft). Интелектуалните и културните постижения на Германия също били привлекателни за много българи. Както всяка друга балканска страна, България търгувала интензивно с Германия, но зависела от германската търговия повече от всяка друга страна в Югоизточна Европа. Почти 70% от износа на България през 1939 г. бил насочен към Германия. 

Първа Шуменска бирария, 1938 г.

В резултат на това трапезната посуда в бирарията била от немски порцелан, внасяна от Вauscher, Weiden и Hutschenreuther, Hohenberg - най-големите производители на порцелан в Европа, като последните произвеждат ръчно рисувани и позлатени порцеланови изделия, предназначени за по-отбраните гости на ресторанта. По време на нацистката епоха продуктите, които Германският фронт на труда смята за отлични и с най-добро качество, били маркирани с допълнителна търговска марка – свастика и зъбно колело. Такива чинии от инвентара на „I-ва Шуменска“ са запазени и до днес. Приборите за хранене се внасяли също от Германия и Австрия с марки като Krupp Berndorf silver, Württembergische Metallwarenfabrik (WMF) и Auer Besteck- und Silberwarenwerke (ABS). За ножовете собственикът имал изрично изискване да са от WMF (Württembergische Metallwarenfabrik), изработени от патентования от фабриката иновативен материал Cromargan®, който днес се е превърнал в символ за висококачествена благородна стомана. Ножовете са много по-устойчиви на надраскване и дори след години честа употреба все още изглеждат като нови.

Ресторантът разполагал с богато меню, включващо печени гълъби и мисирки, младо прасенце, есетра, шаран, говеждо и агнешко. Разбира се подобаващо място било отредено на скарата. Изключително популярно по онова време е т.нар. „мешано“, състоящо се от всички видове печено месо – кебапчета, кюфтета, шишчета, котлети, дробчета, филета, бъбреци, далачета и др. месни деликатеси. Шаранът се предлагал по традиционната за ботевградския край рецепта – запечен в тава с боб и праз лук. Добре е да се отбележи , че в ресторанта Коце Минев се стремял да представи пред софиянци родните вкусове на своя край, като залагал изцяло на продукти, които може да набави от там. В кухнята се готвело с краве масло, сирене и месо от Етрополе, заради доброто качество и благодарение на старото приятелство между търговците. Брашно се зареждало от мелница „Червенъ-брягъ“, чийто склад се е намирал на ул. Цар Борис № 113. 

Меню на Втора Шуменска


Разбира се и по онова време понякога търговците ловко заобикаляли правилата. В следствие на това например, през 1940 г. Коце Минев е въдворен на принудително временно местожителство в гр. Ардино заради контрабанда на телешко и агнешко месо. 


В информационния бюлетин, публикуван във всекидневниците тогава пише: „Соколъ Мановъ Гюрджевъ отъ с. Шума, Годечко, и Аспарухъ П. Гължбовъ, отъ с. Мургашъ, Годечко, се „организирали“ да колятъ контрабанда телета и агнета и да ги продаватъ на софийските гостилничари. Двамата контрабандисти на месо продавали кожите на търговеца Елиасъ Моисъ Конфин, който насърдчавалъ контрабандата и даже плащалъ кожите въ авансъ. Между голтилничарите, на които Гюрдевъ и Гължбовъ доставяли контрабанда месо, били Коце В. Миневъ, съдържатель на извесния ресторантъ „Първа Шуменска“, и Методи Ст. Петровъ, съдържатель на гостилницата „Ст.-Загорска лоза“, срещу кино „Подемъ“. Всичките участвуващи в описаната по-горе контрабанда на месо снощи бяха интернирани в Ардинско.“


Не на последно място, следва да отделим заслужено място на напитките в ресторанта. Бирата, подразбира се, била основно шуменско пиво или т.нар. „геройско пиво“. За ресторанта се произвеждало специално и черно пиво – баварски тип. Също търсено било търновското пиво, зареждано от Пивоварница Славчевъ - Търново, а за най-придирчивите клиенти специално се внасяло мюнхенско и пилзенско пиво. Бирата се съхранявала в бурета в избеното помещение на ресторанта, от където чрез ръчна помпа се източвала до тезгяха. Буретата се доставяли с помощта на коне и дълги талиги. Според поръчаното количество, пивото се сервирало в чаши, халби и гаубици. Виненият лист на „Първа Шуменска“ също бил на висота, предлагали се български и френски вина, като се отличавала бутилирана колекция от Евксиноград.

Ресторантът бързо набира популярност сред столичани с изтънчения си интериор, жизнерадостната атмосфера и професионалното обслужване. Минев успява да върне всички заети суми и вече печели достатъчно, за да помисли за разрастване на бизнеса си. Само след 2 години работа, той наема второ помещение и през 1929 г. отваря „Втора Шуменска“. Бирарията се намира на ул. „Леге“ № 25. След разработването му, Коце Минев предоставя за стопанисване и управление този ресторант на тримата си братя, като управител става най-големият - Петър Минев. С усмивка четем мотото от менюто: „Виното на II-ра Шуменска е елексир за подмлада!“

Втора Шуменска на улица "Леге"

Ресторантите се утвърждават и работят успешно в царска България. От 1939 г. Минев е и редовен член на сдружение на питиепродавците и ресторантьорите „Св. Трифон“. Ресторантите се нареждат сред най-посещаваните столични заведения, редом с прочутата бирария „Батенберг“ при ротондата „Св. Георги“, „Червен рак“ на виенския ресторантьор Морис Риц Бирария и бирария „Бюфет“ в градината пред Народния театър. Както сега, така и тогава за изграждане и поддържане на бизнеса е необходима вещина в търговските сделки. Свидетелства за такива от онова време са запазените и до днес документи за – ипотечни заеми, поръчителства, предплата в аванс, записи на заповед и т.н.. Находчивият търговец Минев умело лавира и успява да натрупа средства. От личните архиви прави впечатление, че е бил клиент на Кооперативна еврейска банка „Геула”, което е било изключителна рядкост, имайки предвид че банката работи само с евреи и почти не прави изключения от този принцип.

След около десетилетие работа Коце Минев е спестил толкова, че успява да инвестира в собствен дом или по-точно семейна кооперация. През 1937 г. той купува поземлен имот, отреден за бездомници зад царските казарми в периферията на града, днес зад парк Заимов на ул. „Силистра“ № 4. Година по-късно, на това място успява да построи 4-етажна кооперация с по един апартамент за всеки от синовете си, един за него и съпругата му, два малки апартамента на ниските етажи за прислугата, и гараж. Сградата се изгражда изцяло с немски материали и с полагане на основи на принципа на „кораб“ по европейски образец. 

Семейната кооперация на улица "Силистра" 4 в строеж

Семейната кооперация на улица "Силистра" 4 в строеж

По време на бомбардировките над София през Втората световна война, през април 1944 г. последните два етажа от семейната кооперация са напълно разрушени, но търговецът и семейството му се мобилизират и възстановяват къщата наново, като дори я разширяват и изграждат един тавански апартамент. Средствата от 2 300 000 лв. за ремонта набавя чрез ипотечни заеми от Българска ипотекарна банка, Кооперативна еврейска банка „Геула”, Собственишка кооперативна банка – Сердика и Ботевградска банка.

През 1939 г. година Минев строи двуетажна вила, алпийски стил, в родното си село Литаково. Прави много дарения там – напр. за православния храм „Св. Никола“ и 5000 лева за фонда за изграждане на здравен дом. Успява да купи и автомобил, който е първият в селото.

Разходка до Панчарево със семейния автомобил

Животът на семейството коренно се променя след смяната на политическата система в България и идването на власт на БКП. Ресторантът „Първа Шуменска“ съществува до есента на 1947 г., когато е национализиран и предаден на О.С.П. Хоремаг, а Коце Минев е назначен за управител там. Държавна сигурност отделя специално внимание на профила на посетителите в градските ханчета, хотелите, хижите, ресторантите и казината, преди и след 09.09.1944 г. От една страна ДС следи какви са настроенията, включително и на бившите собственици след проведената от режима национализация, а от друга „слухти” за разговорите на маса в кръчмите и ресторантите. В тази връзка и Коце Минев често е бил викан в бюрото. Разпитван е и за немските офицери, посещавали ресторанта, защо им е сервирал храна и защо ги е допускал в заведението. Всеки път той отговарял: „Това е ресторант. Отворено е за всеки!“. Не особено почтителното му отношение към властта му спечелва неблагоразположението й и не след дълго е преназначен като келнер на ресторант № 11 на ул. „Славянска“ № 2.

Минев успява да улови политическите настроения по отношение на собствениците, притежаващи повече и по-големи недвижими имоти. За да не загуби собствеността си безвъзвратно, а и предвид промененото му социално положение, за да върне взетите от банките кредити за възстановяване на разрушената сграда, през 1947 г. продава таванския и два малки апартамента от сградата на ул. Силистра № 4. И все пак донякъде успява да съхрани семейното предназначение на кооперацията, защото две от сделките се извършват с близки родственици, а третата с евреина Леон Рафаел. 

Семейната кооперация на улица "Силистра" 4, 1939 г.

След 1948 г. и приемането на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост са иззети в полза на държавата повечето апартаменти в сградата, включени са в С.С.П „Софжилфонд“, като са давани под наем на различни семейства по заслуги към партията. На Коце Минев и семейството му е оставен в собственост един от големите апартаменти с площ от 125 кв.м. По това време и двамата му синове имат собствени семейства и обективно не е възможно трите домакинства да делят един апартамент, който не удовлетворява елементарните им жилищни нужди. Поради тази причина Минев се принуждава да стане наемател в един от доскоро собствените му апартаменти, като плаща ежемесечна наемна цена на „Софжилфонд“, а освен това поради „голямата“ квадратура на жилището (125 кв.м.) в него е настанено и друго 4-членно семейство, с което обитателите споделят обща кухня и санитарни помещения. Едва след около 10 години, през 1959 г., и тежки съдебни и административни процедури на семейството е отпуснат още един по-малък апартамент на първия етаж, който е отписан от държавните книги. В него се настанява малкият син Никола Минев със семейството си, като освобождават досега наетото жилище на третия етаж.

В периода на национализацията е одържавена и вилата в с. Литаково. Тя е превърната в Детски дом на селото, а втория етаж е даден за резиденция на кмета. Одържавени са също всички притежавани от семейството земеделски земи и са включени в местното ТКЗС.

Къщата в с. Литаково

Комунистическият режим слага край на две десетилетия усърдие, подем и градивност, укорявайки личния успех и подлагайки го на оскърбление.

Коце Минев умира на 22.07.1964 г. в родното си с. Литаково на 69 години от мозъчна атеросклероза. Оставя след себе си деца, внуци и правнуци. Техните разкази създават спомени, макар и за чужди съдби, а спомените са ни нужни, за да знаем, да помним и да се учим, че линиите на живота са непредсказуеми.

Коце Минев

10.01.2022 г.

Бомбардировките над София в 65 фотографии


На 10 януари, годишнината от най-тежките англо-американски бомбардировки над София по времето на Втората световна война, обикновено се говори с числа - брой загинали, разрушени сгради, тонове бомби. Фактология, която не осъзнаваме и не чувстваме, сякаш говорим за други хора, друг град и други улици. А всъщност във всяко число сме самите ние, нашата обща съдба, нашите важни поуки.

Споменът за събитията няма да е пълен без разказа на очевидците. От първо лице страшните дни на бомбардировките описа тук Крикор Асланян. Запознахме се и спомените на писателя Боян Болгар.  За София "под огън и желязо" подробно пише и тогавашното общинско списание "Сердика".

Днес, вместо отново да говорим за статистика, просто ще покажем снимки. Снимки на любими места в дните на забравения ужас.

Макар да не са датирани, повечето от кадрите вероятно са от 1943 г. и показват единствено белезите от първите сериозни бомбардировки над столицата. Други обаче разкриват пълната картина на опустошена София след най-тежките удари върху града през януари-март 1944 г.

Небето над нощна София по време на англо-американските бомбардировки, 1943-44 г.

Изпочупени стъкла и щети от бомбардировките личат по сградите на Духовната академия и храма "Света Неделя"

Катедралата "Света Неделя" е с изпотрошени стъкла

Унищоженото при бомбардировките стълбище откъм северната страна на храма "Света Неделя".

Сградите на площад Народно събрание също носят следи от експлозиите, но все още са като цяло непокътнати. Незадълго.

Народният театър е понесъл директно попадение от бомбите, което е нанесло значителни щети

Потресаваща е гледката на пепелищата

Не са пощадени и сградите в съседство

Опустява цяла София

Празен и разоран от взривовете е и площад "Свети Александър Невски",
вижда се и опожарената сграда на Светия Синод



Сградата на Държавната печатница също е унищожена

Разрушения по улица "Бенковски"

Поразена е и руската църква, а софиянци бързат да напуснат града

Сградата на Столична община понася сериозен удар


Опустяват многолюдните доскоро улица "Търговска" и площад "Александър I"

Опожарени са много от най-емблематичните и представителни столични сгради

Опожареният площад "Александър I" със сградата на дружество "Балкан", фотографиран от днешната сграда на Държавния архив

Опожареният площад "Александър I" със сградата на дружество "Балкан" и началото на улица "Търговска", фотографирани от днешната сграда на Държавния архив

Опожареният площад "Александър I" и началото на улица "Търговска"

Поглед над покривите на София - поглед от днешата сграда на Държавния архив към булевард "Дондуков"

Сгради по улица "Московска" и улица "Будапеща", заснети от днешната ДА "Архиви"

Улица "Московска" след англо-американските бомбардировки, гледана от днешната сграда на ДА "Архиви", вдясно се вижда оградата на дворцовия парк

Взривна вълна измества върха на Руски паметник

Неузнаваема е и улица "Леге"

По булевард "Княгиня Мария Луиза" - останките на някогашния хотел "Македония"

По булевард "Княгиня Мария Луиза" - останките на някогашния хотел "Македония"

Разрушения по булевард "Княгиня Мария Луиза" между улица "Пиротска" и Халите

Разрушения по булевард "Княгиня Мария Луиза" между улица "Пиротска" и Халите

Булевард "Княгиня Мария Луиза", фотографиран от площад "Света Неделя"

Булевард "Княгиня Мария Луиза", фотографиран от площад "Света Неделя"

Опустошеният булевард "Дондуков" - поглед от площад "Света Неделя"

Опустошеният булевард "Дондуков" - поглед от площад "Света Неделя"

Яма в паважа на булевард "Дондуков", изровена от взривовете

Опустошеният булевард "Дондуков" - поглед от площад "Света Неделя"

Опустошеният булевард "Дондуков" - поглед от площад "Света Неделя"


Опустошеният булевард "Дондуков" - поглед към пресечката с улица "Търговска"

Опустошеният булевард "Дондуков" - поглед към пресечката с улица "Търговска"

Ул. "Стефан Караджа" с поглед към бул. "Александър I"

Възстановителни работи по сградата на Българската академия на науките

Руините на София

Улица "Гурко"

Улица "Съборна"

Улица "Съборна", преди пресечката с улица "Леге"

Останкитена еврейското училище, намирало се на мястото на днешния хотел "Рила"

Останкитена еврейското училище, намирало се на мястото на днешния хотел "Рила"

Не оцелява и старинният храм "Свети Никола Големи"

Разрушения по улица "Калоян" и днешното пространство пред хотел "Рила"

Улица "Алабин" преди пресечката с улица "Леге"

Хиляди хора губят домовете си - жилищна сграда на улица "Денкоглу"

Рухнала кооперация на улица "Генерал Паренсов"

Разрушени сгради на улица "Янтра" 17, къщите на заден план са на улица "Гогол"

Разрушени сгради на улица "Янтра" 17, кооперацията на заден план е на булевард "Евлоги Георгиев"

Разрушени сгради на улица "Янтра" 

Неизвестно къде

Неизвестно къде

Неизвестно къде

Огромна яма, зейнала след попадение на бомба

Неизвестно къде

Изпепелена сграда, неизвестно къде

Унищожено жилище, неизвестно къде

Гледки като тази са ежедневие - софиянци се евакуират в близката и по-далечна провинция, понесли само най-необходимото

Днес отдаваме почит и пред онези хора на дълга, непознати и рядко споменавани, които защитаваха небето над страната ни. Това са орлите на България, паднали в съдбовните дни на Втората световна война.

1. Поручик Лука Й. Обрейков
Загинал на 08.08.1943 със самолет Месершмит Ме109 G-2

2. Поручик Йордан Сл. Тодоров
Загинал на 14.11.1943 - първата въздушна жертва в отбраната на София

3. Подпоручик Митьо С. Дисов
Загинал на 24.11.1943 със самолет Месершмит Ме109 G-2

4. Павел Павлов - командир на 652 ято, 2/6-ти орляк
Загинал на 10.12.1943 със самолет Девоатин

5. Капитан Димитър Списаревски - 3/6-ти орляк
Загинал на 20.12.1943 със самолет Месершмит Ме109 G 2

6. Поручик Георги Р. Кюмюрджиев
Загинал на 20.12.1943 със самолет Месершмит Ме109 G-2

7. Тома Боев
Загинал на 10.01.1944 със самолет Девоатин

8. Атанас Ат. Кръстев
Загинал на 10.01.1944 със самолет Девоатин

9. Симеон К. Михайлов
Загинал на 10.01.1944 със самолет Месершмит Ме109 G-2

10. Георги Хр. Гочев
Загинал на 27.01.1944

11. Йордан Н. Кубадинов
Загинал на 30.03.1944 със самолет Месершмит Ме109 G-6

12. Иван Бояджиев
Загинал на 30.03.1944 със самолет Месершмит Ме109 G-6

13. Подпоручик Христо К. Цанков
Загинал на 30.03.1944

14. Капитан Любен Кондаков
Загинал на 17.04.1944 със самолет Месершмит Ме109 G-6

15. Димитър Ст. Попов
Загинал на 17.04.1944 със самолет Месершмит Ме109 G-6

16. Веселин Н. Рачев
Загинал на 17.04.1944 със самолет Месершмит Ме109 G-6

17. Христо Г. Арнаудов
Загинал на 17.04.1944 със самолет Месершмит Ме109 G-6

18. Виктор Д. Атанасов
Загинал на 17.04.1944 със самолет Месершмит Ме109 G-6

19. Поручик Иван Т. Стефанов
Загинал на 17.04.1944 със самолет Месершмит Ме109 G-6

20. Фелдфебел Иван М. Сомлев
Загинал на 17.04.1944 със самолет Девоатин

21. Фелдфебел Цвятко М. Загорски
Загинал на 24.05.1944 със самолет Месершмит Ме109 G-6

22. Поручик Иван Н. Бонев
Загинал на 11.08.1944 със самолет Месершмит Ме109 G-6