21.06.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната ни снимка?



17.06.2018 г.

Един софийски малчуган разказва


Скъпи приятели, за нас е удоволствие да Ви съобщим, че излезе от печат второто разширено издание на книгата "София, моят роден град" на Крикор Асланян!

След бързото изчерпване на първия тираж през 2012 г. и множеството запитвания от ваша страна, новото издание вече е готово. То е два пъти по-голямо по обем от предишното и включва всички нови текстове на нашия любим сладкодумец.


Представянето на книгата на 21 юни в Столична библиотека премина сърдечно и при голям интерес. На вълнуващата среща с автора всички гости на събитието получиха автограф и лично посвещение от Крикор Асланян. 

Представянето на книгата премина при значителен интерес

"Драги Читателю, не съм нито писател, нито журналист, просто искам да споделя с Теб моите спомени за живота на обикновените хора в София. Много обичам родния си град, вероятно ще го почувстваш, четейки тази скромна книжка. Обичай София и ти. Тя заслужава, защото е единствена и наша!"

Никой не си тръгна без специално посвещение от автора

Тези от вас, които също биха искали да се сдобият с книгата "София, моят роден град", могат да я открият в книжарница "Български книжици" или да ни пишат на електронната поща за повече информация.

Изданието е с обем 384 стр., меки корици и корична цена от 20 лева


14.06.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



9.06.2018 г.

Между два свята: Карта на София от 1947 г.


Днес представяме пореден подробен план на София, този път от 1947 г. Картата е част от пътеводител на София, издание на фондация "Милиционерско дело". По всяка вероятност това е първият план на столицата след Втората световна война и политическите промени на 9 септември. Картата е ценна с това, че е уловила един преходен етап от развитието на града преди големите трансформации на централната част. В нея се забелязват и пълзящите промени в наименованията на обектите - предимно някои основни булеварди и площади, носещи вече имената на Сталин, Тито, Димитров, Коларов и пр. - но все още заемащи едва две странички в края на пътеводителя.



3.06.2018 г.

Околностите на София (1937 г.)


Из пътеводителя "Витоша и нейната околност", издание на спортен клуб "Средец" (1937 г.)


КНЯЖЕВО, на кота 650 м. с 5,415 жители. Намира се на 7 1/2 клм. от центъра на София (площ. „Св. Неделя"). Свързано е с електрически трамвай София — Княжево и с павираното шосе София — Радомир. Княжево до 1883 год. се е наричало „Бали-Ефенди“ на името на Юрушкия проповедник — светеца Бали-Ефенди, гроба на когото се намира в двора на селската черква. Всред селото се намира държавната минерална баня с дебит 24 литри в минута. Температурата на водата е 31°С. През 1936 г. са се окъпали в банята 70,210 души. Над с. Княжево се намира засадената борова гора, заемаща 611 декара и на 2 клм. към с. Владая — шанцата за скиорите. До „Александровския мост“ (клм. 10) край шосето са разположени множество вили и гостоприемници. Княжево е най-много посещаваното място и изходен пукт за туристите. В турско време тук е имало голяма шаечена фабрика за нуждите на турската войска.


БОЯНА, на кота 750 м. с 1.882 жители. Намира се на 7 1/2 клм. от София и на 2 1/2 клм. от Княжево. Свързано е с трамвая София — Княжево (клона Павлово — Бояна) и с павирано шосе. Над самото село се намира Столичната общинска хидроетектрическа централа „Бояна", а отстрани, в Боянската река - „Момината скала". На около 2 клм. под селото, между Бояна и предградието на София, се намира „Боянския резервоар“ за водоснабдяванието на София. На 2 1/2 клм. над селото се намира големия Боянски водопад на кота 1,300 м. Бояна е известна от най-старите времена и сега още се виждат развалините от старата крепост „Батил". Тука е историческата черкова „Св. Пантелеймон", построена в 1259 год. от севастократора Калоян през царуванието на Константин Асен. В двора на черковата се намира гроба на втората българска царица Елеонора, починала през 1917 год. Бояна е изходен пункт за туристите и добър курорт.

ДРАГАЛЕВЦИ, на кота 775 м. с 2,207 жители намира се на 7 1/2 клм. от София и на 4 клм. от Бояна. Свързано е с шосето София — Драглевци. На 1 1/2 клм. над селото се намира монастира „Св. Богородица" (Драгалевския манастир) на кота 980 м., построен през царуването на Ив. Александър (1331—1371 год.). преустроен в 1381 год. от Цар Ив. Шишман и възобновен в 1476 год. от болярина Радослав Мавър. Край монастиря са построени удобни помещения за гостите. От Драгалевци нагоре към Витоша се строи нов път, който достига близко до хижа „Алеко". Тоя път е много стръмен, особено в началото си и е неудобен. Недалеч от монастиря е каптирания извор „Паша бунар", водите на който са иззети за водоснабдяване на някои части на София. Драгалевци е най-добрия изходен пункт за туристите към Черни връх и хижа "Алеко" и добър курорт. До Драгалевци се отива с автомобил.

СИМЕОНОВО, на кота 770 м. с 1,064 жители. Намира се на 9 клм. от София и на 3 клм. от Драгалевци. Свързано е с шосето София — Симеоново. Преди Освобождението на мястото му се намирал чифлика „Бейлер-чифлик“. Над селото е построена водната кула „Симеоново“ от водопровода Рила—София, а под селото — хидроелектрическата централа „Симеоново" на тоя водопровод. Падът на водата от 482 м. служи за добиване на електрическа енергия преди водата да се даде за пиене. През 1936 година са произведени 15.177.064 к. в. ч. енергия. Близо до селото е разположен Американския колеж за момчета и момичета, построен през 1930 г. с модерни сгради, в които се помещават 454 ученици и 120 души персонал. До селото се отива с автомобил. Симеоново е изходен пункт за туристите и добър курорт. До селото се намира минерален извор, който не е каптиран.


БИСТРИЦА, на кота 850 м. с 2,805 жители. Намира се на 17 клм. от София, на 4 клм. от Симеоново и на 4 1/2 клм. от Панчарево. Свързано е със стария турски път София - Бистрица. През селото протича Бистришката река, а наоколо се намират множество ливади. Селото е изходен пункт за туристите и добър курортъ. Бистрица е едно от най-старите подвитошки села.


ПАНЧАРЕВО, на кота 650 м. с 853 жители. Намира се на павираното шосе София—Самоков на 15 1/2 клм. от София. Селото е разположено край Искъра в изхода на Панчаревския пролом. Тука се намира минералната баня (Юрунджек-лъджа) построена върху основите на стара римска баня. В турско време на това място е бил чифлика на Кемал. Температурата на водата е 47.8° С. Дебитът на водата е увеличен при новото каптиране от 80 л., мин. на 250 лит. минута. През 1935 год. са се окъпали в тая баня 19.760 души. Недалеч от селото се намират развалините на старата крепост „Урвич", която е била свързана със стар път с подобната крепост „Батил“ (над с. Бояна). В местността „Урвич“ е построена хидроелектрическата централа на концесионера Белгийско ел. д-во, което електроснабдява София. Тука се използува един пад на Искъра от 55 м. като водата е прекарана през 1.400 л., м. дълъг тунел. През 1936 год. са произведени 13.846.300 к. в. ч. енергия. Панчарево е изходен пункт за туристите и добър курорт поради минералната баня, водите на Искъра и хубавата природа. Тук е и детската лятна колония на дружество „Здравец".


КОКAЛЯНЕ, на кота 680 м. с 671 жители. Намира се на 2 клм. от Панчарево и лежи на 50 м. над шосето София—Самоков. На 3 клм. от Кокаляне на кота 1,000 м. се намира Кокаленския монастир (Урвишкия монастир). Тук е прекарал последните си дни Цар Ив. Шишман. На 5 клм. над Монастиря се намира върха „Мънастирище“, кота 1.340 м. до гдето се отива по доста добър път.

ЖЕЛЕЗНИЦА, на кота 1.000 м. с 1.197 жители. Намира се на 23 клм. от София по стария коларски път София—Самоков на 6 клм. от Бистрица. Селото е разположено високо в гьнките на Витоша. Тука се намира един минерален извор, водата на който кара воденици. Селото се посещава от множество туристи.

ЧУПЕТЛЕВО, на кота 1.230 м. съ 295 жители е едно от най-високите селища в нас. Намира се на височините на Витоша, сред алпийска природа и се посещава от туристите на път за Черни-връх или обратно за Самоковско. Това е едно старо рударско селище, което се е разпадало на четири махали: Лисец 209, Плана 679, Яребковица 479 и Кърново 236 души. Селата Чупетлево и Железница са истински планински гнезда.

ЯРЛОВО, на кота 1.065 м. с 2.893 жители. Намира се на р. Паликария, на 6 1/2 клм. южно от Чупeтлево. Над селото се издига вр. "Погледец" — най-южният връх на Витоша.

ВЛАДАЯ, на кота 850 м. с 1546 жители. Намира се на 14 клм. от София и на 6 клм. от Княжево. Селото е съединено с ж. п. линия София — Радомир (в гара Владая през 1935 год. са пристигнали и заминали общо 17.590 пътници) и с павираното шосе София—Радомир. Близо до селото се намират множество сиенитни кариери, между които е голямата столична общинска кариера. В тия кариери се изработват годишно 7—10 милиона павета. Недалеч от селото е модерният санаториум за гръдоболни на Д-р х. Иванов. Селото е изходен пункт за туристите и добър курорт.



МЪРЧАЕВО, на кота 870 м. с 643 жители. Разположено е в западните склонове на Витоша на 4 клм. от Владая. Свързано е с пътя Владая — Мърчаево и с пътя гара Драгичево—Мърчаево. Селото се намира сред красива природа и представлява добър курорт.

КЛАДНИЦА, на кота 1000 м. с 1.506 жители. Намира се на 4 клм. от Мърчаево в западните склонове на Витоша и е свързано с пътя Владая— Мърчаево—Кладница и направо с гара Драгичево. Над селото се намира монастиря "Св. Никола" на кота 1100 м., наричан Кладнишки монастир и близо до него развалини от стара крепост. Монастирът датира от старите времена, бил е разрушаван няколко пъти и е възобновен през 1841 год. От монастира се отива до хижа Селимица, около която са разположени няколко частни постройки. Кладница е изходен пункт за туристите, главно на тия от Перник, и е добър курорт. При селото се намира минерален извор, който не е каптиран.

ПОПОВО, на кота 850, м. с 1.018 жители. Разположено в западните склонове на Витоша, на 2 1/2 клм. от с. Кладница. На 3 1/2 клм. от с. Попово и на 3 клм. от с. Чупетлево се намира "Живата вода" — един карстов пресекващ извор, на който водата, поради сифонообразната пещера, през която тече постоянно, спира и наново протича. Около тоя извор се намират две пещери.

КРАПЕЦ, на кота 870 м. с 888 жители, на 3 клм. южно от с. Попово, разположено край Струма на старото турско шосе София—Дупница. Около селото са двата карстови извори: „Врелото“ — водите на който карат воденици и „Попов извор“. Селото има шест махали.

БОСНЯК, на кота 930, с 828 жители. Построено е върху старо градище на 3 клм. от вр. „Бука“. Сред селото се намира карстов извор, а около него няколко интересни пещери във варовниковия масив.

ГОРНА БАНЯ, на кота 680 м. с 2.234 жители. Намира се на 8 1/2 клм. от София и на 2 1/2 клм. от трамвайната спирка „Г.-бански път“. То е свързано с ж. п. линия София—Радомир (гара Г. Баня, през 1935 г. са пристигнали и заминали 56,190 пътници) и е свързано с павираното шосе София—Княжево, клона Павлово—Горна Баня. Преди освобождението селото е наричано „Юкаръ-баня" и по-рано е било чифлик на турчина Ешеих. Тука се намира модерната държавна минерална баня с дебит 130 литри в минута. Водата и има температура 41° С и се използува също за пиене, като се разнася в специални бутилки. През 1935 год. са се окъпали в банята 216.590 души. На 5 1/2 клм. западно от Г. Баня в Люлин планина се намира монастира "Св. Кирил и Методи" на кота 980 м. До Г. Баня отиват редовно автомобилите на автомобилно дружество или се отива с трамвая до спирка „Г. бански път“ и от там по шосето на 2 1/2 клм.

ОВЧА КУПЕЛ, модерно селище на кота 590, част от Красно село, което има общо 11.230 жители. Намира се на 5 клм. от София и на 600 м. от трамвайната спирка „Овча купел“. Всред селището е разположена модерната държавна минерална баня Овча купел с дебит 280 л. в мин. Водата й има температура 32°С. Тя се е появила на повърхността след голямото земетресение през 1858 год. За посещението на Овча купел се използува главно трамвая София—Княжево. През 1936 г. в минералната баня са се окъпали 120,030 души.

БАНКИ, на кота 640 м. с 1.026 жители. Намира се на 17 клм. от София. Свързано е с ж. п. линия София—Банки и с павираното шосе София-Банки. Тук има модерна държ. минерална баня с дебит 1.120 литри в минута. Водата й има температура 36'6°С. През 1936 год. в банята са се окъпали 265.360 души. На 4 1/4 клм. от Банки се намира монастира „Св. Троица“, наречен „Дивотинския монастир". До Банки се отива по ж. п. линия (през 1935 год. са заминали и пристигнали в гара Банки 233.260 пътници), или с автомобилите на автомобилно дружество (през 1935 год. са превозени 154.000 пътници).

ЦАРСКИЯ ДВОРЕЦ „ВРАНА“, на 12 клм. от София по шосето София-Пловдив, зад моста над р. Искър. Разположен е на кота 560 м. край р. Искър близо до изхода на Панчаревския пролом в прекрасна местност. Дворецът е свързан със София чрез павирано шосе.

БОЖУРИЩЕ, на кота 775, с 776 жители. Намира се на 17 клм. от София по шосето София— Цариброд и на ж. п. линия за Банки. В Божурище е аеропланната станция на столицата. Там слизат аеропланите на двете въздушни линии: Берлин—София—Атина и Варшава—София—Солун. През периода 1. X. 935 г. до 1. X. 936 г. аероплаиите на двете дружества: „Луфт Ханза" и „Лот“ са превозили общо 3.835 пътници. Според плана на „Голяма София" предвижда се специална аеропланна станция за пътническо съобщение при с. Враждебна.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...