10.07.2018 г.

София през 1917 г. (14 снимки)


Днес се пренасяме повече от сто години назад, за да се насладим на 14 прекрасни фотографии. Снимките от 1917 г. представят едно както вече познато, така и в голяма степен изненадващо и новооткрито лице на тогавашна София. Градът блести с някои от най-забележителните си сгради, без да губи от екзотичното и характерно за времето си богатство от образи и типажи.


Трамвайна мотриса по линията, минаваща покрай двореца и вливаща се в площад "Александър". На заден план се вижда и прочутият гранд хотел "България".


Поглед към Царския дворец


На същия площад се намира и внушителният хотел "Юнион палас" (по това време в сградата е настанена германска военна администрация), кадърът е запечатал оживлението на пазарния ден.

Древен и модерен символ на София - храмовете "Света София" и "Св. Александър Невски"

Народното събрание с паметника на Царя Освободител

Булевард "Мария Луиза" с джамията и халите, поглед към храма "Свети Крал"

Храмът "Свети Крал" и едноименният площад

Амбулантен търговец на площад "Свети Крал" ("Света Неделя")

Селяни от околността на Женския пазар

Шопкиня на грънчарския пазар (вероятно площад "Трапезица")

Въжарска работилница и дюкян

Шопи, неизвестно къде

Малък ваксаджия по улиците на града


Драгалевският манастир


6.07.2018 г.

Новата загадка


Време за главоблъсканица. Кое е мястото на снимката?



1.07.2018 г.

Градът на бездомните


Из вестник "Аз знам всичко", 1916 г.

Новият град

Изборите вече минаха. Злобата на деня в столицата е пак новата София. На общинска мера към захарната фабрика, само за няколко дни изникнаха с бързина по-голяма от тая, с която растат гъбите, близо три хиляди къщи! Това са жилищата на бездомниците.


Повдига се голям въпрос: в кметството бурни протести, кмета иска растурянето на зданията, подава си оставката, министерството обещава, че ще ги растури, после заявява, че няма — неопределеност, несигурно бъдеще, което заставя жителите на новия град да държат своя собствена „полиция“ с една численост, която с пълно право вярва, че ще устои на истинската полиция, ако последната би се опитала да посегне върху новите сгради. Безпокойни нощи преживява новия град. Изборите минаха и призраци на накърнена несправедливост витаят над полупокритите покриви...

Но стражата бди. И има защо!

Защото бездомниците са заявили че няма да се помръднат от новите си огнища. Защото срещу твърдото тяхно решение се зачуват вече угрози на властта, която иска да намекне, че тя не е престанала да счита България за правова държава. 

И очакванията излиза, че са на своя край. И стария и новия град чакат с нетърпение.

Какво ще стане? Ще имаме ли пак бездомници?

Не за дълго, но все пак въпрос.

Нашите оригинални снимки представляват сцени и изгледи от новия град. Виждат се готови вече сгради, такива които са на довършване и такива които още не са прибрали обитателите си. На едната от снимките е издебнат момента, в който един водител — бездомник говори на своите съграждани. Какво? — това вече всеки се сеща..."


21.06.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната ни снимка?



17.06.2018 г.

Един софийски малчуган разказва


Скъпи приятели, за нас е удоволствие да Ви съобщим, че излезе от печат второто разширено издание на книгата "София, моят роден град" на Крикор Асланян!

След бързото изчерпване на първия тираж през 2012 г. и множеството запитвания от ваша страна, новото издание вече е готово. То е два пъти по-голямо по обем от предишното и включва всички нови текстове на нашия любим сладкодумец.


Представянето на книгата на 21 юни в Столична библиотека премина сърдечно и при голям интерес. На вълнуващата среща с автора всички гости на събитието получиха автограф и лично посвещение от Крикор Асланян. 

Представянето на книгата премина при значителен интерес

"Драги Читателю, не съм нито писател, нито журналист, просто искам да споделя с Теб моите спомени за живота на обикновените хора в София. Много обичам родния си град, вероятно ще го почувстваш, четейки тази скромна книжка. Обичай София и ти. Тя заслужава, защото е единствена и наша!"

Никой не си тръгна без специално посвещение от автора

Тези от вас, които също биха искали да се сдобият с книгата "София, моят роден град", могат да я открият в книжарница "Български книжици" (на Кристал) или да ни пишат на електронната поща за повече информация.

Изданието е с обем 384 стр., меки корици и корична цена от 20 лева

Интервю с автора в предаването "Тази събота и неделя" на БТВ можете да видите тук: Крикор Асланян живее в Монреал, но пишe книги за София


14.06.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



9.06.2018 г.

Между два свята: Карта на София от 1947 г.


Днес представяме пореден подробен план на София, този път от 1947 г. Картата е част от пътеводител на София, издание на фондация "Милиционерско дело". По всяка вероятност това е първият план на столицата след Втората световна война и политическите промени на 9 септември. Картата е ценна с това, че е уловила един преходен етап от развитието на града преди големите трансформации на централната част. В нея се забелязват и пълзящите промени в наименованията на обектите - предимно някои основни булеварди и площади, носещи вече имената на Сталин, Тито, Димитров, Коларов и пр. - но все още заемащи едва две странички в края на пътеводителя.



3.06.2018 г.

Околностите на София (1937 г.)


Из пътеводителя "Витоша и нейната околност", издание на спортен клуб "Средец" (1937 г.)


КНЯЖЕВО, на кота 650 м. с 5,415 жители. Намира се на 7 1/2 клм. от центъра на София (площ. „Св. Неделя"). Свързано е с електрически трамвай София — Княжево и с павираното шосе София — Радомир. Княжево до 1883 год. се е наричало „Бали-Ефенди“ на името на Юрушкия проповедник — светеца Бали-Ефенди, гроба на когото се намира в двора на селската черква. Всред селото се намира държавната минерална баня с дебит 24 литри в минута. Температурата на водата е 31°С. През 1936 г. са се окъпали в банята 70,210 души. Над с. Княжево се намира засадената борова гора, заемаща 611 декара и на 2 клм. към с. Владая — шанцата за скиорите. До „Александровския мост“ (клм. 10) край шосето са разположени множество вили и гостоприемници. Княжево е най-много посещаваното място и изходен пукт за туристите. В турско време тук е имало голяма шаечена фабрика за нуждите на турската войска.


БОЯНА, на кота 750 м. с 1.882 жители. Намира се на 7 1/2 клм. от София и на 2 1/2 клм. от Княжево. Свързано е с трамвая София — Княжево (клона Павлово — Бояна) и с павирано шосе. Над самото село се намира Столичната общинска хидроетектрическа централа „Бояна", а отстрани, в Боянската река - „Момината скала". На около 2 клм. под селото, между Бояна и предградието на София, се намира „Боянския резервоар“ за водоснабдяванието на София. На 2 1/2 клм. над селото се намира големия Боянски водопад на кота 1,300 м. Бояна е известна от най-старите времена и сега още се виждат развалините от старата крепост „Батил". Тука е историческата черкова „Св. Пантелеймон", построена в 1259 год. от севастократора Калоян през царуванието на Константин Асен. В двора на черковата се намира гроба на втората българска царица Елеонора, починала през 1917 год. Бояна е изходен пункт за туристите и добър курорт.

ДРАГАЛЕВЦИ, на кота 775 м. с 2,207 жители намира се на 7 1/2 клм. от София и на 4 клм. от Бояна. Свързано е с шосето София — Драглевци. На 1 1/2 клм. над селото се намира монастира „Св. Богородица" (Драгалевския манастир) на кота 980 м., построен през царуването на Ив. Александър (1331—1371 год.). преустроен в 1381 год. от Цар Ив. Шишман и възобновен в 1476 год. от болярина Радослав Мавър. Край монастиря са построени удобни помещения за гостите. От Драгалевци нагоре към Витоша се строи нов път, който достига близко до хижа „Алеко". Тоя път е много стръмен, особено в началото си и е неудобен. Недалеч от монастиря е каптирания извор „Паша бунар", водите на който са иззети за водоснабдяване на някои части на София. Драгалевци е най-добрия изходен пункт за туристите към Черни връх и хижа "Алеко" и добър курорт. До Драгалевци се отива с автомобил.

СИМЕОНОВО, на кота 770 м. с 1,064 жители. Намира се на 9 клм. от София и на 3 клм. от Драгалевци. Свързано е с шосето София — Симеоново. Преди Освобождението на мястото му се намирал чифлика „Бейлер-чифлик“. Над селото е построена водната кула „Симеоново“ от водопровода Рила—София, а под селото — хидроелектрическата централа „Симеоново" на тоя водопровод. Падът на водата от 482 м. служи за добиване на електрическа енергия преди водата да се даде за пиене. През 1936 година са произведени 15.177.064 к. в. ч. енергия. Близо до селото е разположен Американския колеж за момчета и момичета, построен през 1930 г. с модерни сгради, в които се помещават 454 ученици и 120 души персонал. До селото се отива с автомобил. Симеоново е изходен пункт за туристите и добър курорт. До селото се намира минерален извор, който не е каптиран.


БИСТРИЦА, на кота 850 м. с 2,805 жители. Намира се на 17 клм. от София, на 4 клм. от Симеоново и на 4 1/2 клм. от Панчарево. Свързано е със стария турски път София - Бистрица. През селото протича Бистришката река, а наоколо се намират множество ливади. Селото е изходен пункт за туристите и добър курортъ. Бистрица е едно от най-старите подвитошки села.


ПАНЧАРЕВО, на кота 650 м. с 853 жители. Намира се на павираното шосе София—Самоков на 15 1/2 клм. от София. Селото е разположено край Искъра в изхода на Панчаревския пролом. Тука се намира минералната баня (Юрунджек-лъджа) построена върху основите на стара римска баня. В турско време на това място е бил чифлика на Кемал. Температурата на водата е 47.8° С. Дебитът на водата е увеличен при новото каптиране от 80 л., мин. на 250 лит. минута. През 1935 год. са се окъпали в тая баня 19.760 души. Недалеч от селото се намират развалините на старата крепост „Урвич", която е била свързана със стар път с подобната крепост „Батил“ (над с. Бояна). В местността „Урвич“ е построена хидроелектрическата централа на концесионера Белгийско ел. д-во, което електроснабдява София. Тука се използува един пад на Искъра от 55 м. като водата е прекарана през 1.400 л., м. дълъг тунел. През 1936 год. са произведени 13.846.300 к. в. ч. енергия. Панчарево е изходен пункт за туристите и добър курорт поради минералната баня, водите на Искъра и хубавата природа. Тук е и детската лятна колония на дружество „Здравец".


КОКAЛЯНЕ, на кота 680 м. с 671 жители. Намира се на 2 клм. от Панчарево и лежи на 50 м. над шосето София—Самоков. На 3 клм. от Кокаляне на кота 1,000 м. се намира Кокаленския монастир (Урвишкия монастир). Тук е прекарал последните си дни Цар Ив. Шишман. На 5 клм. над Монастиря се намира върха „Мънастирище“, кота 1.340 м. до гдето се отива по доста добър път.

ЖЕЛЕЗНИЦА, на кота 1.000 м. с 1.197 жители. Намира се на 23 клм. от София по стария коларски път София—Самоков на 6 клм. от Бистрица. Селото е разположено високо в гьнките на Витоша. Тука се намира един минерален извор, водата на който кара воденици. Селото се посещава от множество туристи.

ЧУПЕТЛЕВО, на кота 1.230 м. съ 295 жители е едно от най-високите селища в нас. Намира се на височините на Витоша, сред алпийска природа и се посещава от туристите на път за Черни-връх или обратно за Самоковско. Това е едно старо рударско селище, което се е разпадало на четири махали: Лисец 209, Плана 679, Яребковица 479 и Кърново 236 души. Селата Чупетлево и Железница са истински планински гнезда.

ЯРЛОВО, на кота 1.065 м. с 2.893 жители. Намира се на р. Паликария, на 6 1/2 клм. южно от Чупeтлево. Над селото се издига вр. "Погледец" — най-южният връх на Витоша.

ВЛАДАЯ, на кота 850 м. с 1546 жители. Намира се на 14 клм. от София и на 6 клм. от Княжево. Селото е съединено с ж. п. линия София — Радомир (в гара Владая през 1935 год. са пристигнали и заминали общо 17.590 пътници) и с павираното шосе София—Радомир. Близо до селото се намират множество сиенитни кариери, между които е голямата столична общинска кариера. В тия кариери се изработват годишно 7—10 милиона павета. Недалеч от селото е модерният санаториум за гръдоболни на Д-р х. Иванов. Селото е изходен пункт за туристите и добър курорт.



МЪРЧАЕВО, на кота 870 м. с 643 жители. Разположено е в западните склонове на Витоша на 4 клм. от Владая. Свързано е с пътя Владая — Мърчаево и с пътя гара Драгичево—Мърчаево. Селото се намира сред красива природа и представлява добър курорт.

КЛАДНИЦА, на кота 1000 м. с 1.506 жители. Намира се на 4 клм. от Мърчаево в западните склонове на Витоша и е свързано с пътя Владая— Мърчаево—Кладница и направо с гара Драгичево. Над селото се намира монастиря "Св. Никола" на кота 1100 м., наричан Кладнишки монастир и близо до него развалини от стара крепост. Монастирът датира от старите времена, бил е разрушаван няколко пъти и е възобновен през 1841 год. От монастира се отива до хижа Селимица, около която са разположени няколко частни постройки. Кладница е изходен пункт за туристите, главно на тия от Перник, и е добър курорт. При селото се намира минерален извор, който не е каптиран.

ПОПОВО, на кота 850, м. с 1.018 жители. Разположено в западните склонове на Витоша, на 2 1/2 клм. от с. Кладница. На 3 1/2 клм. от с. Попово и на 3 клм. от с. Чупетлево се намира "Живата вода" — един карстов пресекващ извор, на който водата, поради сифонообразната пещера, през която тече постоянно, спира и наново протича. Около тоя извор се намират две пещери.

КРАПЕЦ, на кота 870 м. с 888 жители, на 3 клм. южно от с. Попово, разположено край Струма на старото турско шосе София—Дупница. Около селото са двата карстови извори: „Врелото“ — водите на който карат воденици и „Попов извор“. Селото има шест махали.

БОСНЯК, на кота 930, с 828 жители. Построено е върху старо градище на 3 клм. от вр. „Бука“. Сред селото се намира карстов извор, а около него няколко интересни пещери във варовниковия масив.

ГОРНА БАНЯ, на кота 680 м. с 2.234 жители. Намира се на 8 1/2 клм. от София и на 2 1/2 клм. от трамвайната спирка „Г.-бански път“. То е свързано с ж. п. линия София—Радомир (гара Г. Баня, през 1935 г. са пристигнали и заминали 56,190 пътници) и е свързано с павираното шосе София—Княжево, клона Павлово—Горна Баня. Преди освобождението селото е наричано „Юкаръ-баня" и по-рано е било чифлик на турчина Ешеих. Тука се намира модерната държавна минерална баня с дебит 130 литри в минута. Водата и има температура 41° С и се използува също за пиене, като се разнася в специални бутилки. През 1935 год. са се окъпали в банята 216.590 души. На 5 1/2 клм. западно от Г. Баня в Люлин планина се намира монастира "Св. Кирил и Методи" на кота 980 м. До Г. Баня отиват редовно автомобилите на автомобилно дружество или се отива с трамвая до спирка „Г. бански път“ и от там по шосето на 2 1/2 клм.

ОВЧА КУПЕЛ, модерно селище на кота 590, част от Красно село, което има общо 11.230 жители. Намира се на 5 клм. от София и на 600 м. от трамвайната спирка „Овча купел“. Всред селището е разположена модерната държавна минерална баня Овча купел с дебит 280 л. в мин. Водата й има температура 32°С. Тя се е появила на повърхността след голямото земетресение през 1858 год. За посещението на Овча купел се използува главно трамвая София—Княжево. През 1936 г. в минералната баня са се окъпали 120,030 души.

БАНКИ, на кота 640 м. с 1.026 жители. Намира се на 17 клм. от София. Свързано е с ж. п. линия София—Банки и с павираното шосе София-Банки. Тук има модерна държ. минерална баня с дебит 1.120 литри в минута. Водата й има температура 36'6°С. През 1936 год. в банята са се окъпали 265.360 души. На 4 1/4 клм. от Банки се намира монастира „Св. Троица“, наречен „Дивотинския монастир". До Банки се отива по ж. п. линия (през 1935 год. са заминали и пристигнали в гара Банки 233.260 пътници), или с автомобилите на автомобилно дружество (през 1935 год. са превозени 154.000 пътници).

ЦАРСКИЯ ДВОРЕЦ „ВРАНА“, на 12 клм. от София по шосето София-Пловдив, зад моста над р. Искър. Разположен е на кота 560 м. край р. Искър близо до изхода на Панчаревския пролом в прекрасна местност. Дворецът е свързан със София чрез павирано шосе.

БОЖУРИЩЕ, на кота 775, с 776 жители. Намира се на 17 клм. от София по шосето София— Цариброд и на ж. п. линия за Банки. В Божурище е аеропланната станция на столицата. Там слизат аеропланите на двете въздушни линии: Берлин—София—Атина и Варшава—София—Солун. През периода 1. X. 935 г. до 1. X. 936 г. аероплаиите на двете дружества: „Луфт Ханза" и „Лот“ са превозили общо 3.835 пътници. Според плана на „Голяма София" предвижда се специална аеропланна станция за пътническо съобщение при с. Враждебна.


31.05.2018 г.

Новата загадка


Време е за петъчната ни загадка. Кое е мястото на снимката?



21.05.2018 г.

Снимка на седмицата: София от Лозенец (1916 г.)


София на длан. Така можем да наречем тази невъзможна за изпълнение в наши дни панорама от преди повече от век.

В ясен и слънчев ден на далечната 1916 година неизвестен фотограф се отправя на разходка извън чертите на столицата. Изкачил се на все още зелените склонове на Лозенец, от височината той успява да запечата със своята камера образа на тогавашния 100-120-хиляден град.


Над нискоетажните домове и постройки на София доминират елегантни куполи и островърхи кули на красиви обществени здания. Кои са те, можете да разберете, като разгледате днешната снимка в по-голям размер с отбелязани и описани най-забележителните обекти на хоризонта.



18.05.2018 г.

Новата загадка


Приятели, днес отново е време за загадка! Какво и къде е мястото на снимката?



13.05.2018 г.

Развитие и сгради на Художествената академия (1927 г.)


Материали от юбилейните сборници на Художественото училище (1907 и 1927 г.), дигитализирани от Народната библиотека


Проф.  А. Митов, Директор

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА РАЗВОЯ НА НАШЕТО ХУДОЖЕСТВЕНО УЧИЛИЩЕ
(1927 г.)

Със закон внесен от министра на Народното просвещение Константин Величков и приет в първата редовна сесия на IX Обикновено народно събрание, а утвърден с Височайши указ № 4 от 6 февруарий 1896 г., се създаде Държ. рисувално училище в София, което се откри на 1 октомврий с. г.

Училището започна своя живот с крайно прости средства, при най-скромна обстановка и с преподавателски персонал, състоящ се от директор (който освен директорската длъжност преподаваше рисуване), от преподавател по история на изкуствата и по практическа перспектива (командирован гимназиален учител), от преподавател по моделиране (частен преподавател с възнаграждение на час) и от преподавател по художествена анатомия (тоже частен).

Този персонал се увеличаваше всяка година с постепенното откриване на нови курсове и школи.

Първата сграда на училището на ул. Аксаков 22 (по-късно известната Тръпкова галерия)

Училището имаше общ курс (три години) и специален (четири години), като последният имаше: а) школа за учители по рисуване, б) школа за живописци и иконописци, в) школа за декоратори, г) школа за скулптори.

През учебната 1908—1909 год. то биде преименувано в Художествено-индустриално, с общ курс (две години) и специален (три години) — последният се отдели по живопис, скулптура, декорация, графическо изкуство, везба и дантели, керамика и резба.

Временни сгради на училището на ул. Оборище (къща на Станкович) и на ул. Аксаков (къща на д-р Мирков)

През първите години трудно и мъчително беше съществуването на училището. То срещаше големи мъчнотии и пречки, които са описани в юбилейния сборник, издаден по случай десет-годишнината му. И като си спомнюва за онова тежко време, то пази дълбоката си благодарност и спомена за ефикасната подкрепа и закрила от бившия цар Фердинанд I, който, действително, направи много нещо за окончателното му закрепване, а също цени и заслугите на бившия министър на Народното просвещение, г. проф. д-р Ив. Шишманов. Измежду другите големи заслуги на последния е тая, че утвърди правилника и програмата на училището. По-късно, след дълги перипетии, през учебната 1921 — 1922 година, по предложение на министра на Народното просвещение г. Ст. Омарчевски, то биде преименувано в Художествена академия, а през 1924 год., при министерствуването на г. проф. Ал. Цанков, стана ново изменение в закона, според което академията се раздели на два отдела — 1) отдел за изящни пластични изкуства и 2) отдел за приложни изкуства, а преподавателите станаха: 1) редовни преподаватели — с по-малко от пет годишна служба в училището, 2) извънредни професори — с повече от пет по-малко от десет годишна служба; 3) редовни професори — със завършена десет годишна служба в училището. С този закон се създаде Академическия съвет, състоящ се от 10 редовни професори и преподаватели — петима от изящните и толкова от приложните изкуства. С това изменение в закона се създаде и пълна автономия на училището, като се установи назначаването на преподавателите да става с конкурс пред Академическия съвет.

Сграда на училището на ул. Сан Стефано 28

Най-напред училището се помещаваше в частно здание на ул. Аксаков № 22 (днешната постоянна галерия на г. Тръпко Василев), после се разшири в зданието на д-р Миркович (на същата улица), а след това в зданието на ул. Сан-Стефано и Оборище (в зданието на Б. Станкович) от дето през 1906 г. се премести в собственото си здание на ул. Шипка № 1 — недовършено и сега. Последното обстоятелство е една голяма пречка за пълното развитие на академията според изискванията на закона. Снимки от първите помещения на училището са поместени в сборника (годишника) на училището по случай 10-годишнината му.

Лице на централното здание на Художествената академия, проект на арх. Смирнов

Страничните фасади на сградата според проекта

При откриването на училището бе назначен директор г. Ив. В. Мърквичка, който заемаше тази длъжност непрекъснато до преименуването му в Художествено-индустриално. От 2 април 1909 г. биде избран и назначен (съгласно закона за Художествено-индустриалното училище) г. Ж. Спиридонов, а от 20 ноемврий 1911 г. до 30 VI. 1912 г. биде назначен временно пок. Ив. Ангелов. От последната дата до 30. VI. 1918 г. бе избран и назначен А. Митов, а от 1 юлий с. г. до 14 април 1921 г. — Б. Михаилов. След смъртта на последния (14. IV. 1921 г.) биде наново временно назначен Ив. Ангелов — до 20 юний с. г., когато биде избран и назначен г. Ж. Спиридонов, след когото (от 1 ноемврий 1924 г. до днес) е директор r. А. Митов.

При откриването на Рисувалното училище се явиха на конкурс 149 кандидати, обаче от тях се приеха само 45 ученика и 3 ученички. Ежегодно биваха приемани чрез конкурс по 20—40 нови ученика, на които броят през учебната 1907/1908 учебна година (последна на училището като рисувално) бе 158, които се разпределят, както следва:

I. — В общия курс: 75 ученика и 22 ученички. II. — В специалния курс: а) живопис — 30 ученика и 5 ученички; б) скулптура — 1 ученик; в) обща декорация — 3 ученика и 6 ученички; г) керамика — —; д) Резба — 5 ученика; е) везба — 7 ученички; ж) графическо изкуство — 3 ученика. Всичко 118 ученика и 40 ученички.

Изграденото южно крило на сградата на Художествената академия, където тя се помещава и днес

С тоя брой ученици училището продължи като Художествено-индустриално, в което се застъпиха по-добре художествено-индустриалнитe отдели, а в края на 1920/1921 година, след която то се преименува в Художествена академия, броя на учениците бе 238, които се разпределят по отдели и специалности, както следва:

I. — В общия курс: 57 ученика и 28 ученички. II. — В специалния курс: а) живопис — 50 ученика и 17 ученички; б) скулптура — 13 ученика и 4 ученички; в) декоративно изкуство — 13 ученика и 3 ученички; г) графическо изкуство — 4 ученика; д) керамика — 4 ученика и 17 ученички; е) рeзба — 5 ученика и 2 ученички; ж) везба — 21 ученички. Всичко 146 ученика и 92 ученички.

Зали на Художествената академия

В пет годишното си съществуване като Художествена академия броят на учениците се е движил между 210—220 годишно, от които в края на учебната 1925/1926 година тя е имала 206 ученика, разпределени така:

Общ курс, приложен отдел: година I — 15 ученика и 6 ученички; год. II — 17 ученика и 7 ученички; общ курс, изящен отдел: год. I — 17 ученика и 6 ученички; год. II — 24 ученика и 10 ученички. Специални курсове и ателиета — изящен отдел: а) живопис — 53 ученика и 12 ученички; б) скулптура — 14 ученика и 3 ученички; приложен отдел: а) обща декорация — 8 ученика и 6 ученички; б) керамика — 2 ученички; в) резба — 3 ученика; г) везба — 1 ученичка; д) граф. изкуство — —. Всичко 153 ученика и 53 ученички.

Или през 30 годишното съществуване на училището са постъпили 1434, а завършили пълния му курс 327 ученика и ученички, както следват:

По живопис — 227, по скулптура — 42, по декоративно изкуство — 50, по керамика 1, по резба — 5 и по везба и дантели — 2.


11.05.2018 г.

Новата загадка


И днес сме в търсене на изгубената София. Кое е мястото на снимката?



8.05.2018 г.

София преди и сега: Булевард "Витоша"


Днес имаме рядката възможност да отправим поглед назад към една малко известна част на булевард "Витоша". В нашия фокус е отсечката, разположена между улиците "Хан Аспарух" и "Неофит Рилски". Както ще покажат и кадрите от периода 1925-1930 г., твърде малко от съществувалата тогава архитектура и от специфичната атмосфера на булеварда е съхранена до днес. За щастие, машината на времето съществува и заедно се отправяме към миналото...

На пресечката с улица "Хан Аспарух" се е разполагала масивна сграда с неизвестно за нас предназначение (според карти на София от 20-те години на този ъгъл се е намирала Втора мъжка гимназия). Вижда се и несъществуващата вече трамвайна линия по булевард "Витоша". Изгледът е от 1930 г.

В средата на 40-те години на това място е изградена нова модернистична жилищна кооперация.

Поглед от средата на 20-те години в посока "Света Неделя", на преден план вдясно е сградата от предходната снимка. Прави впечатление, че булевардът все още е доминиран от 2- и 3-етажни жилищни сгради, повечето вероятно фамилни домове.

Същото място в наши дни

Още съпоставки на булевард "Витоша" вчера и днес можете да видите тук, туктук, тук, тук и тук.


3.05.2018 г.

Новата загадка


Разчитаме на вашата помощ, за да открием мястото на този представителен софийски дом!


Фотографията е любезно предоставена от г-н Христо Алексиев.


20.04.2018 г.

Новата загадка


И така, кое е мястото и какво е събитието?



16.04.2018 г.

Снимка на месеца: Трамвайно депо "Мария Луиза"


Днес имаме приятната задача да представим една рядка и вълнуваща фотография от зората на трамвайния транспорт в българската столица, запечатала първото депо с няколко от най-ранните трамвайни коли на София. Фотографията може да бъде датирана около самото начало на 20 век, вероятно съвсем скоро след пускането на трамвайното движение на 1 януари 1901 г. На снимката освен сградата на депото се вижда и част от подвижния състав (коли с номера 1, 12 и 19). По това време градът разполага с 25 мотриси и 21 километра железен път. 


Депото е изградено през 1900 година от белгийския концесионер на столичните трамваи. Разполагало се е на пресечката на булевард "Мария Луиза" и ул. "Клокотница", където сградата с висока историческа стойност е запазена и до днес. Дълги години (до изграждането на депо "Красно село" през 1934-5 г.) това е единственото трамвайно депо в София. Тогава то служи и като работилница за ремонт и поддръжка на подвижния състав. Сградата е част от по-голям комплекс, включващ административна сграда и парна електроцентрала, захранвала с електричество трамвайната мрежа. 

Повече можете да прочетете тук:

Софиянци се страхували от първите трамваи
Електроснабдяването на София (1900-1937 г.)


13.04.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...