11.09.2018 г.

Антигръцките вълнения в София (1914 г.)


Текст и фотографии из столичната преса от периода 28 май - 1 юни, 1914 г.

Антигръцкото движение
Из "Аз знам всичко", 1 юни 1914 г.

Гърците са подложили българския елемент в Македония при един непоносим режим. Техният стремеж е да заличат и последната следа от българщината в Македония. Църкви и училища са затворени, българите се изгонват от Македония. Всичко това не можеше да не възбуди страстите в България, гдето са намерили подслон хиляди прокудени синове на Македония и в резултат се появи и антигръцкото движение. Сигналът бе даден от Варна, гдето бяха превзети гръцките църкви и прекръстени на български. Шуменци последваха примера на своите крайморски съседи. След тях имаме същото в Станимака и големи движения в Бургаз.

В столицата духовете бяха твърде възбудени от инцидентите в деня на българоубиеца. Миналият понеделник едно хилядно множество се отправя към гръцката църква, нахлува вътре, намира свещеници, които започват служенето в прекръстената църква. Нарекоха я „Св. Цар Борис“. Избра се веднага църковно настоятелство, което поема управлението на църквата и училището.

Начело на движението се поставят бежанците, които нямат подслон и които намират такъв в гръцкото училище.

Снимки от тях, както и от църквата и избраното настоятелство направи нашият фотограф.

Превзимането на гръцката църква тук извика цял дипломатически въпрос. М-р Радославов обеща, че църквата ще бъде повърната и може би, когато тия ни редове са вече под печат, в църквата отново да свещенодействуват гръцки свещеници, а в училището да възпитават гръцката в столицата младеж, в омраза към всичко българско.

С превзимането на гръцката църква, възбуждението не престана. Организираха се вечерни демонстрации, свалиха се табелите на гръцки някои надписи, пострада и „Модерния театър“.

Движението против гърците не е престанало и днес. Какъв ще бъде неговия край е мъчно да се предвиди.

Трябва да подчертаем и при тия движения толерантността на българина. Като изключим столицата и Бургаз, гдето инцидентите, при всички усилия на полицията не можаха да се избегнат, защото начело стояха тъкмо ония, които са изпитали върху си жестокосърдечието на гърците, навсякъде другаде народните маси се задоволиха само с мирното завземане на гръцките църкви.

Гръцката църква в София


Новото настоятелство след превземането й

Бежанците пред входа на превзетото в София гръцко училище, в което и намериха подслон

Завземане гръцката черква и училище в София
Из в-к "Воля", 28 май 1914 г.

Убийствата, безчестията и грабежите, които вършат гърците в Македония над мирното българско население, завземането на българските училища и черкви, като се избиват или изгонват свещениците и учителите и останалите без последствие протести, всичко това не можеше да не намери отзвук в българския народ, толкоз повече че той води 11 месечна война не за своето наново и по-тежко заробване, а за свободата си.

След мирните манифестации във Варна, Бургас и др. градове, дето се взеха при пълен ред черквите и училищата, в София гражданството, раздразнено от провокаторските действия на гърците, въпреки усилията на властта, която арестува няколко души, вчера след обед много мирно и тихо взе гръцката черква на Булевард Македония и училището, зад нея.

Причината бе същият онзи гръцки флаг, който преди 3-4 дена се развяваше над църквата и който бе свален, за да се постави сега над училището.

Този именно флаг събира голямо множество, което иска най-малко поставянето до него и български такъв, който да напомня на гърците, че са в България.

Идва градоначалникът, който виждайки възбуждението на гражданите, моли ги да се разотидат, като дава нареждание да се усили полицията за запазване реда.

Възбуждението стига крайния си предел, когато се явява свещеникът от воденската епархия Тома Николов, който при завземането на църквата от гърците бива арестуван и изгонен по-късно в България.

Множеството насиля да влезе в църквата. Усилията на властта да го спре са безуспешни. Отваря се вратата и множеството влиза. Отслужва се молебен, след което се избира настоятелство. Камбаните непрестанно бият. Същото множество, което постоянно се увеличава, при същия ред отива в училището. Намират вътре портретите на крал Константин и някои държавници от Гърция.

В една карта Гърция е отбележена до Стара Планина.

Черковното настоятелство направи опис на предметите в училището. Бежанците, които постоянно пристигат, гонени от гърците, искат да бъдат настанени в училището.

До късно стоя гражданството опасявайки се, че властта ще отнеме от тях църквата и училището.

Снощните буйства в София
Из в-к "Воля", 29 май 1914 г.

Една свада в кръчмата на един грък, между последния и бежанци прогонени от Гърция, взе снощи остри размери вследствие на предизвикателното държане от страна на гърка, който чрез думи, чрез излагане на враждебни картини е раздразнил силно и така озлобените от злочестини бежанци. Свадата се разширява, а през това време недобросъвестни партизани, с цел да причинят затруднение на правителството, хвьрлят няколко подстрекателни думи и приканват набралата се тълпа да плати на гърците тук със същата монета, с която те си служат в сметките си с българите в Македония.

За забелязване е, че между водителите на тълпата демонстратирующа в Юч Бунар против гърците, е бил и някой си Никола Иванов, железничар, широк социалист, който е държал речи на множеството и го е поканвал към изстъпления.

Благодарение навреме взетите мерки и тактичността на полицейските и военни власти, на наелектризираните български граждани бе отнета възможността за сериозни изстъпления. Разбити са само фирмите на няколко гръцки дюкяни. Една голяма част от демонстрантите се отправи към Модерния театър и стигна там, тькмо когато на екрана се давала третата картина. С викове "Долу Гърция и нейните агенти провокатори" демонстрантите са искали да навлязат в театъра, обаче са срещнали решителната съпротива на един ескадрон кавалерия и едно отделение конна стража. Изплашената малобройна публика напуща театъра веднага и след 12 часа вратите на последния били охранявани от едно отделение конни стражари.


7.09.2018 г.

Новата загадка


В някогашна София нещо се строи. Коя е сградата?



31.08.2018 г.

Албум "София" от края на 19 век (втора част)


Представяме втората част от литографския албум "София", издаден в края на 19 век от придворния фотограф Иван Карастоянов. Имате възможност да разгледате още седем табла с 27 изображения от всички краища на града.

Първа част и повече подробности за албума можете да видите тук.

Табло с джамията Баня Баши, храмовете "Света София" и "Свети Георги" (Гюл джамия) и Витошката улица

Табло със сградата на Българското литературно дружество (БАН), Пиротската улица и салона "Славянска беседа"

Табло с изгледи от улиците на София - пресечката на бул. "Дондуков" с улица "Търговска", пресечката на улиците "Търговска" и "Леге" и сградата на Министерството на вънкашните дела на ъгъла на улиците "Гурко" и "Шести септември"

Табло с изгледи на военни обекти в София - Министерство на войната, Военният клуб (къщата с часовника) и Военното училище. Включено е изображение и на Руския паметник (Александър II)

Табло с изгледи от казармите на София - Лейбгвардейските, Артилерийските и Витошките (Пехотните), както и изображение на Манежа 

Табло с изгледи - зданието на братя Иванови (пресечката на улиците "Гурко"и "Шести септември"), сградата на братя Пипеви (улица "Леге"и "Съборна"), фабриката за спирт в Княжево и пивоварната в Павлово

Заключителното табло, представящо хотелите "България" и "Македония", Юнион клуб и изглед от село Княжево


29.08.2018 г.

Албум "София" от края на 19 век (първа част)


Днес имаме удоволствието да представим рядък албум от края на 19-тото столетие, който се нарежда сред най-ранните илюстровани издания с изгледи от българската столица. Разделен на 15 табла (едно от които двойно), представящи близо 50 отделни места и обекти в града, албумът изгражда подробна и представителна картина на тогавашна София. Палитрата от забележителности е изключително богата и включва сгради на държавността, паметници, военни обекти, храмове, индустриални сгради, частни здания, ключови улици и площади в града.

Албумът е издание на придворния фотограф Иван Карастоянов и носи неговия печат. По всяка вероятност, каквато е обичайната практика в онези години, то е поръчано и изработено в чужбина (някъде в германоезичната част на Европа), където действат множество специализирани издателства. Тази хипотеза се доказва и от неточностите в изписването на българските описания. 

За подготовката на литографските изображения най-вероятно са използвани оригинални фотографии, дело на самия Карастоянов. Макар те да са творчески интерпретирани от чуждестранните художници, прави впечатление, че детайлите са реалистични и прецизни и изображенията носят висока документална стойност. Така, албумът се превръща в огледало на своята отминала епоха и ни позволява да съпреживеем една вече изчезнала София от края на 90-те години на 19 век.

Предна корица на изданието

Въвеждаща двойна страница с панорами на града

Табло с акцент върху Народното събрание - общ изглед, сградата и вътрешността на парламента

Табло с Kняжеския палат, булевард "Стамболов" (Орлов мост и началото на днешния бул. "Цар Освободител"), Докторския паметник и паметника на Васил Левски

Табло с Австрийския консулат, Мъжката гимназия, Държавната печатница, Градския съвет (общината) и Българската народна банка 

Табло със софийската гара (лице и перони) и сградата на пощата на пл. "Гарибалди"

Табло с някои от храмовете на София - "Св. Крал" и "Св. Спас", католическата и протестантската църква

Табло с "Витошкия мост" (Лъвов мост) и изгледи от Градската градина

 Табло с изгледи от улиците и площадите на София - Александровският площад, хотелът на братя Иванови (днес пресечката на бул. "Мария Луиза" и ул. "Екзарх Йосиф") и ъгълът на улица "Леге" и бул. "Дондуков"

Вижте също: Част втора


12.08.2018 г.

И бабите ни гледали 3D (или какво е стереоскоп)


В нашето съвремие триизмерните технологии решително са превзели света на визуалните забавления. Както е известно обаче, не всичко започва от днес. Нашите баби и дядовци също обичали да бъдат в крак с времето, пък макар и с чаровния ретро привкус на своята епоха. 

Предшественик на съвременните 3D технологии е така наречената стереография. Нейните принципи са описани още през 1838 г. от британеца сър Чарлз Уитстоун. Тъй като човешките очи се намират на известно отстояние едно от друго, те практически виждат предметите от два различни ъгъла. Мозъкът съчетава тези две плоски изображения и възприема една обемна картина. Този принцип се прилага и при стереографията. За целта се използва камера с два обектива, която създава две успоредни снимки с леко изместване. Едната е за лявото око, другата - за дясното.

Стереокамера

Чрез своите възможности, надминаващи тези на обикновената фотография, откритието бързо станало популярен метод за забавление и обучение. Тласък за това дава създаденият през 1860 г. стереоскоп - сравнително просто устройство, на което се поставя стереоскопичната снимка. То се държи с ръка пред лицето, като между очите е поставен разделител. Наблюдавани едновременно и поотделно със съответното око, снимките създават илюзията за триизмерност на представените обекти. 


Разбира се, имало стереоскопи за всеки джоб. Някои представлявали прости дървени рамки с два отвора за наблюдение. Други, от своя страна, били изящно изработени – обшити с велур или украсени с фина сребърна инкрустация.

Луксозен настолен стереоскоп

Стереоскопът стоял в основата на цяла процъфтяваща индустрия, създаваща милиони стереоскопични снимки по целия свят. Така, изящното дървено приспособление пренасяло зрителя до далечни екзотични места, запознавало го с различните народи и обичаи по света, показвало невиждани до този момент животински видове, известни личности или просто му предлагало евтино еротично забавление. Издавало се всичко, което можело да се заснеме. В това число, например, пълен анатомичен атлас, състоящ се от 250 триизмерни фотографии.

Класически преносим стереоскоп с дръжка

За любителите на пътешествията били публикувани огромни поредици, съдържащи стотици кадри от близки и далечни страни. България често присъствала с поне една-две фотографии в големите чуждестранни серии.

Стерео картичка, българско издание на Иван Парлапанов

София също имала своето място сред стерео снимките. Някогашните фотографи от странство имали подчертан вкус към екзотичното. Най-често обективът се спирал на сцени от улиците на града, от пазарите и площадите. Понякога в центъра на композицията била волска кола, друг път група шопи в традиционни носии или хубава селска мома с виенско чадърче. На гърба си изображенията обичайно носели кратко обяснение, което представяло на чужденеца-наблюдател подробности за любопитната, но напълно непозната за него сцена. 

Кадър от столицата, испанска серия

Най-големият производител на стереоскопични карти в света била американската фирма Keystone View Company, създадена през 1892 г. Колекцията негативи на компанията, натрупана в периода до 1963 година, днес се съхранява в Калифорнийския музей на фотографията. Архивът се състои от 250 000 стереоскопични стъклени плаки и 100 000 отпечатани изображения. Голяма част от тях вече са дигитализирани и могат да бъдат разгледани в интернет.

Кадър от София, публикуван от Keystone View Company

Стереоскопични снимки се издавали и в България, което показва, че тази световна мода имала своята публика и у нас. Зенитът на българските стереокарти бил в първите години на изминалия век. Макар че българските търговци можели само да мечтаят за обемите, продавани на запад от нас, те все пак експериментирали с новия формат. Запазени са цели серии с изгледи от страната, с природни забележителности и градски мотиви. Най-голямата известна ни поредица български карти е съставена от 40 снимки и е публикувана от софийския издател Иван Дойнов. 

Триизмерна снимка родно производство – улица в село Рила

Стереоскопът остава актуален под различни форми чак до 40-те години на XX век, когато е заменен от по-модерни средства за забавление. И до днес обаче старите стереоскопични снимки будят интереса на колекционери, изследователи или просто ценители.


8.08.2018 г.

Пари, пари и пак пари!!


Крикор Асланян 

12 май 1952 година. Ранно утро. Пролетно слънце огрява софийските улици, а софиянци спят спокойно.

Тихо, спокойно е и в града. Всички магазини, кръчми, кафенета и сладкарници са все още  затворени. Даже будките за вестници не са вдигнали кепенците си.

Днес, 12 май 1952 година, през това красиво пролетно утро, яхнали колелата си (така наричахме велосипедите) сме тръгнали на разходка из София.

От площад Възраждане, където живее Вахе, тръгваме към “жълтите павета” на Царя, която наскоро е преименувана на бул. Руски, но ние още не сме свикнали с новото име и продължаваме да си го наричаме  “Царо”. Тук гумите на колелата ни “жужат” като пчелички и возенето е изключително приятно, стига да не е валяло. Когато са мокри “жълтите павета” са много хлъзгави.

Пред някои кооперации ранобудни мъже са се събрали на малки групички и оживено коментират, ръкомахайки. От време на време някой повишава глас, но другите набързо ги съветват да млъкнат.

Когато стигаме към малките къщички на квартал Подуене, тесните улички са много по- оживени. Мъжете на една страна, жените - на друга, са се събрали по комшийски и оживено коментират някакво събитие, за което нищо не знаем. Двама младежи със захлупени каскети и панталони до глезените ни спират и предлагат да закупят велосипедите ни. Ние се споглеждаме в недоумение и казваме, че колелата ни не са за продан. Единият вади дебела пачка и се опитва да ни съблазни. Бързо натискаме педалите и се понасяме към паметника на Левски и от там по бул. Дондуков всеки към дома си.

У дома заварвам баща ми и вуйчо в оживен разговор с чичо Киркор, съседа ни от горния етаж. Коментират обмяната на парите. Ще ни дават новоотпечатани пари срещу тези с царския герб и снимките на Царя. Нормално е, си мисля аз, нали съм на 16 години, член на ДСНМ и участник в кръжока за изучаване на биографията на др. Сталин. Политически грамотен!

Възрастните са угрижени! Защо ли? Ето защо!

Личните банкови спестявания ще се обменят по следната табличка:

До 50 000 лв. - 100 лв за 3лв.

От 50 000 до 200 000 лв. - 100 за 2 лв.

Над 200 000 лв. за 100 лв  ще ни дадат 1 лв. А тези, които имат спестявания под дюшека, за 100 лв. ще получат само 1 лв.

За разлика от парите, цените се променят 25 към 1, т.е. баничката от 50 лв. ще стане 2 лв.

Ако парите за баничката са под дюшека ми, за да си купя любимата баничка като подофицерска подметка, трябва да дам 200 лв. Вместо 4 банички, ще ям само една! Грижа за талията!

Този ден за първи път чух една нова за мен думичка - деноминация!

Но за сметка на това, неочаквано се оказах доста богат. Татко ми даде цяла шепа сребърни монети от 50 и 100 лв. Можех да ги похарча, без да давам обяснение, просто можех да си купя каквото си искам. Ура!!!! Това ми се случваше за първи път и с пълен джоб сребърни монети с лика на Цар Борис Трети, на които по ръба пишеше “Боже Царя пази”, хукнах да харча.

Да имаш пари и да няма какво да купиш! Всички магазини, кафенета, ресторанти, кръчми бяха със спуснати ролетки. Даже шкембеджийниците бяха затворени. Сладкарниците също. А на пазара нямаше нито една сергия с плодове или зеленчуци. Шопите също се бяха изпокрили. То и без това беше неделя. Тогава пазарните дни бяха вторник и петък. Ами сега? Какво да правя с моето богатство?

Неочаквано в главата ми изгря недалечен спомен. Сутринта, когато минавахме покрай  Музикалния театър, забелязах, че същия ден имаше дневно представление “Птицепродавецът”.

Яхнах отново колелото на баща ми и се понесох към театъра. Касата беше отворена и продаваха билети! Чудо! Голямо чудо!! Купих си билет на 1-ви ред. Най-скъпия!! Бях богат, втори път никога нямаше да ми се случи. Но тогава не подозирах това и бях много щастлив!

Оперетата на Карл Целер беше една от най-харесваните постановки. В главната роля - Кристел, блестеше най-ярката звезда на театъра Мими Балканска. В ролята на Адам й партнираше известният тенор Любомир Бодуров.

Залата беше полупразна. Спектакълът беше прекрасен! Музика, декор, вълшебни гласове! А по време на антракта изненадата достигна кулминационната си точка. Бюфетът работеше!! Е,  нямаше аерошоколад на Балъкчиев, но имаше социалистически соев марципан! Страхотен деликатес в онези години! И можех да си купя колкото си искам! Разкош! Успях да изхарча голяма част от неочаквано появилото се в джоба ми богатство. Бях щастлив!

В този ден, 12 май 1952 година, мнозина българи бяха загубили богатствата си.

Новото правителство беше провело парична реформа, наречена “деноминация”.

Целта беше хората да имат по-малко пари. Да загубят спестяванията си. Парите, спечелени с честния труд на селяни, занаятчии, дребни търговци и обикновени бивши държавни служители, за една нощ изчезнаха в небитието.

За фабрикантите, едрите търговци, секирата е още по-жестока.

Новите “господари” на страната, слезлите наскоро от Балкана “шумкари”, вече наричани партизани, за 8 години се бяха превърнали в “елита” на социалистическа България, която  беше преименувана от Царство в Народна република. Бившите наемни работници, овчари, безимотни селяни, освободените от затворите криминални авантюристи и техните политически съкилийници са вече офицери, началници на управления в новите министерства, заместник министри, и даже министри. Малограмотни, полуграмотни и даже неграмотни “хора на деня - наши другари и другарки” ръководят страната с помощта на братята “освободители”, които предават своя дългогодишен кървав опит при налагането на “диктатурата на пролетариата”.

След национализацията на индустриалните предприятия и едрата градска собственост, проведена през 1948 година, паричната реформа от 1952 година имаше за цел ликвидиране на богатството, трупано за десетилетия след освобождението от турско робство.

Носенето на мека шапка (бомбе) бе считано за буржоазна проява, фашист-враг на народа са наричани мъжете, осмелили се да носят шапките, които са носили десетилетия. На уважение и почит са каскетите и фуражките “сталински” модел. Жените от града също трябва да свалят шапките си и завържат забрадки, за да станат “другарки” верни на новата власт.

Ще дойде ден, когато всичко това ще стане история. Когато децата и внуците на “каскетите и забрадките” ще кръстосват планетата със собствените си яхти, ще почиват по островите Аруба, Ибиса и Бали. Когато “рицарите на диктатурата на пролетариата” ще станат върли демократи и ще коленичат в храма “Александър Невски”, за да се кръстят с ръката, която през онзи май 1952 година вдигаха в свит юмрук с лозунга “Смърт на фашизма, свобода на народа”!

След този прекрасен оперетен спектакъл, омагьосан от изкуството и очарованието на Мими Балканска, Тинка Краева, Асен Русков и Любомир Бодуров, крачех щастлив по софийските улици, а в джоба ми дрънчаха за последно сребърните монети на Царство България.


2.08.2018 г.

Новата загадка


Отново е време за нашата загадка към вас. Кое е мястото на снимката?



28.07.2018 г.

Възпоменателната плоча на Свети Климент


На 9 август 1916 г. се навършват 1000 години от кончината на бележития български духовник и просветител Свети Климент Охридски. В резултат на приповдигнатия родолюбив дух на военното време годишнината се посреща тържествено и с размах. Освен с организираната голяма прослава в Охрид, делото на Свети Климент е почетено и с важни събития в българската столица.

Още в 9 часа сутринта на празничния ден многочислено шествие, съставено от ученички и ученици от софийските училища, се отправя към храма "Св. Седмочисленици“, където се отслужва архиерейска служба в присъствието на голяма част от министрите, хофмаршала на двореца и хиляди софиянци. 

Събралото се множество пред храма "Св. Седмочисленици", където е отслужена заупокойна молитва в памет на всебългарския просветител

След службата шествието се отправя към пресечката на булевардите „Цар Освободител“ и "Фердинанд“ (днес "Васил Левски"), където в съществуващата малка градинка е осветена красиво изработена от камък и бронз възпоменателна плоча. Плочата трябва да обозначи мястото, на което предстои да бъде изграден паметник в чест на Свети Климент.

С молебен и празнични речи се открива възпоменателната плоча на Свети Климент Охридски

Текстът на плочата гласи: „Освети се това място за паметник Св. Клименту Охридски, в деня на 1000 години от смъртта му, 9 август (27 юли) 1916 г."

Поради злощастния край на войните за национално обединение българското общество попада в коварни исторически водовъртежи и ентусиазмът отстъпва място на всеобща покруса. Така, решението да се издигне паметник на този най-забележителен български просветител десетилетия наред остава неосъществено. 

Паметната плоча (вдясно), 30-те години

Съхранените фотографии показват, че дълги години възпоменателната плоча на Свети Климент продължава да краси предвиденото за паметник място пред новопостроения Ректорат на Софийския университет. С няколко изречения паметният знак е описан и през 1946 г. в познатата книга на Александра Монеджикова "София през вековете", където авторката отбелязва: "На кръстовището срещу Ректората се зеленее малка градинка. Напролет там цъфтят люляци. Те се надвесват над паметната плоча, която означава мястото на бъдещия монументален паметник на Св. Климент."

Аероснимка около 1940 г., оградено е мястото на градинката и поставената плоча

За съжаление, не ни е известна последващата съдба на плочата. Възможно е да е премахната с изчезването на приютилия я зелен триъгълник, който пада жертва на нарастващото движение по булеварда. В тази връзка в своята книга "Градоустройство, бит, растителност и градини в София" инж. Дико Диков посочва: "Градинката беше унищожена при разширението на бул. Руски, остана само малко плочирано регулационно островче. Плочата изчезна, а паметника на св. Климент Охридски бе издигнат в градината до Народното събрание. По същото време изчезна подобна плоча пред Синодалната палата, която сочеше място за паметник на Иларион Макариополски. Всъщност това не бяха плочи, а художествено изработени каменни паметници."

В крайна сметка, едва през 1979 г. е открит съществуващият и до днес паметник на Свети Климент в градината между Ректората и Народното събрание. По този начин, макар и с известно закъснение, нашата столица все пак уважи позабравения обет към паметта на всебългарския духовен светилник Свети Климент Охридски. Каква е участта на плочата и дали паметният знак е съхранен някъде, не знаем.


24.07.2018 г.

Римската стена


Т. нар. Римска стена в София, известна също като Старата стена, всъщност не е римски, а османски градеж. Смята се, че е построена в първите векове на османско владичество. Тя представлява част от неголяма квадратна постройка, за чието предназначение има няколко теории. За най-приемлива теза се смята, че това е надгробна постройка на виден турчин, издигната сред турските гробища, които са се намирали преди Освобождението в този район. Според други информации става дума за "част от "намазгяф" - мястото, където ходжата служел молитва за тези, които заминават за хаджилък. Край стената били наредени големи камъни, на които бъдещите хаджии стъпвали, за да се качат на конете си."

Запазената стена е изградена с характерен османски клетъчен градеж - камък в правоъгълна клетка от тухли. В стената има два високи прозоръчни отвора, а между тях, обърната на запад, е изградена ниша. В горната част стената е разположен зъбчат корниз от тухли.

В началото на 20 век стената е стърчала самотна в покрайнините на града сред запустели турски гробища.


Изглед около 1917 г

През 1957 г. Старата стена е реставрирана и обявена за паметник на културата. Днес градежът се намира в един от най-скъпите софийски квартали Лозенец и е вписан в малък пазар, известен като "Римската стена".





20.07.2018 г.

Новата загадка


По добра традиция петък е ден за главоблъсканица от някогашна София. Кое е мястото на днешната снимка?



10.07.2018 г.

София през 1917 г. (14 снимки)


Днес се пренасяме повече от сто години назад, за да се насладим на 14 прекрасни фотографии. Снимките от 1917 г. представят едно както вече познато, така и в голяма степен изненадващо и новооткрито лице на тогавашна София. Градът блести с някои от най-забележителните си сгради, без да губи от екзотичното и характерно за времето си богатство от образи и типажи.


Трамвайна мотриса по линията, минаваща покрай двореца и вливаща се в площад "Александър". На заден план се вижда и прочутият гранд хотел "България".


Поглед към Царския дворец


На същия площад се намира и внушителният хотел "Юнион палас" (по това време в сградата е настанена германска военна администрация), кадърът е запечатал оживлението на пазарния ден.

Древен и модерен символ на София - храмовете "Света София" и "Св. Александър Невски"

Народното събрание с паметника на Царя Освободител

Булевард "Мария Луиза" с джамията и халите, поглед към храма "Свети Крал"

Храмът "Свети Крал" и едноименният площад

Амбулантен търговец на площад "Свети Крал" ("Света Неделя")

Селяни от околността на Женския пазар

Шопкиня на грънчарския пазар (вероятно площад "Трапезица")

Въжарска работилница и дюкян

Шопи, неизвестно къде

Малък ваксаджия по улиците на града


Драгалевският манастир


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...