21.06.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната ни снимка?



17.06.2018 г.

Един софийски малчуган разказва


Скъпи приятели, за нас е удоволствие да Ви съобщим, че излезе от печат второто разширено издание на книгата "София, моят роден град" на Крикор Асланян!

След бързото изчерпване на първия тираж през 2012 г. и множеството запитвания от ваша страна, новото издание вече е готово. То е два пъти по-голямо по обем от предишното и включва всички нови текстове на нашия любим сладкодумец.


Представянето на книгата на 21 юни в Столична библиотека премина сърдечно и при голям интерес. На вълнуващата среща с автора всички гости на събитието получиха автограф и лично посвещение от Крикор Асланян. 

Представянето на книгата премина при значителен интерес

"Драги Читателю, не съм нито писател, нито журналист, просто искам да споделя с Теб моите спомени за живота на обикновените хора в София. Много обичам родния си град, вероятно ще го почувстваш, четейки тази скромна книжка. Обичай София и ти. Тя заслужава, защото е единствена и наша!"

Никой не си тръгна без специално посвещение от автора

Тези от вас, които също биха искали да се сдобият с книгата "София, моят роден град", могат да я открият в книжарница "Български книжици" или да ни пишат на електронната поща за повече информация.

Изданието е с обем 384 стр., меки корици и корична цена от 20 лева


14.06.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



9.06.2018 г.

Между два свята: Карта на София от 1947 г.


Днес представяме пореден подробен план на София, този път от 1947 г. Картата е част от пътеводител на София, издание на фондация "Милиционерско дело". По всяка вероятност това е първият план на столицата след Втората световна война и политическите промени на 9 септември. Картата е ценна с това, че е уловила един преходен етап от развитието на града преди големите трансформации на централната част. В нея се забелязват и пълзящите промени в наименованията на обектите - предимно някои основни булеварди и площади, носещи вече имената на Сталин, Тито, Димитров, Коларов и пр. - но все още заемащи едва две странички в края на пътеводителя.



3.06.2018 г.

Околностите на София (1937 г.)


Из пътеводителя "Витоша и нейната околност", издание на спортен клуб "Средец" (1937 г.)


КНЯЖЕВО, на кота 650 м. с 5,415 жители. Намира се на 7 1/2 клм. от центъра на София (площ. „Св. Неделя"). Свързано е с електрически трамвай София — Княжево и с павираното шосе София — Радомир. Княжево до 1883 год. се е наричало „Бали-Ефенди“ на името на Юрушкия проповедник — светеца Бали-Ефенди, гроба на когото се намира в двора на селската черква. Всред селото се намира държавната минерална баня с дебит 24 литри в минута. Температурата на водата е 31°С. През 1936 г. са се окъпали в банята 70,210 души. Над с. Княжево се намира засадената борова гора, заемаща 611 декара и на 2 клм. към с. Владая — шанцата за скиорите. До „Александровския мост“ (клм. 10) край шосето са разположени множество вили и гостоприемници. Княжево е най-много посещаваното място и изходен пукт за туристите. В турско време тук е имало голяма шаечена фабрика за нуждите на турската войска.


БОЯНА, на кота 750 м. с 1.882 жители. Намира се на 7 1/2 клм. от София и на 2 1/2 клм. от Княжево. Свързано е с трамвая София — Княжево (клона Павлово — Бояна) и с павирано шосе. Над самото село се намира Столичната общинска хидроетектрическа централа „Бояна", а отстрани, в Боянската река - „Момината скала". На около 2 клм. под селото, между Бояна и предградието на София, се намира „Боянския резервоар“ за водоснабдяванието на София. На 2 1/2 клм. над селото се намира големия Боянски водопад на кота 1,300 м. Бояна е известна от най-старите времена и сега още се виждат развалините от старата крепост „Батил". Тука е историческата черкова „Св. Пантелеймон", построена в 1259 год. от севастократора Калоян през царуванието на Константин Асен. В двора на черковата се намира гроба на втората българска царица Елеонора, починала през 1917 год. Бояна е изходен пункт за туристите и добър курорт.

ДРАГАЛЕВЦИ, на кота 775 м. с 2,207 жители намира се на 7 1/2 клм. от София и на 4 клм. от Бояна. Свързано е с шосето София — Драглевци. На 1 1/2 клм. над селото се намира монастира „Св. Богородица" (Драгалевския манастир) на кота 980 м., построен през царуването на Ив. Александър (1331—1371 год.). преустроен в 1381 год. от Цар Ив. Шишман и възобновен в 1476 год. от болярина Радослав Мавър. Край монастиря са построени удобни помещения за гостите. От Драгалевци нагоре към Витоша се строи нов път, който достига близко до хижа „Алеко". Тоя път е много стръмен, особено в началото си и е неудобен. Недалеч от монастиря е каптирания извор „Паша бунар", водите на който са иззети за водоснабдяване на някои части на София. Драгалевци е най-добрия изходен пункт за туристите към Черни връх и хижа "Алеко" и добър курорт. До Драгалевци се отива с автомобил.

СИМЕОНОВО, на кота 770 м. с 1,064 жители. Намира се на 9 клм. от София и на 3 клм. от Драгалевци. Свързано е с шосето София — Симеоново. Преди Освобождението на мястото му се намирал чифлика „Бейлер-чифлик“. Над селото е построена водната кула „Симеоново“ от водопровода Рила—София, а под селото — хидроелектрическата централа „Симеоново" на тоя водопровод. Падът на водата от 482 м. служи за добиване на електрическа енергия преди водата да се даде за пиене. През 1936 година са произведени 15.177.064 к. в. ч. енергия. Близо до селото е разположен Американския колеж за момчета и момичета, построен през 1930 г. с модерни сгради, в които се помещават 454 ученици и 120 души персонал. До селото се отива с автомобил. Симеоново е изходен пункт за туристите и добър курорт. До селото се намира минерален извор, който не е каптиран.


БИСТРИЦА, на кота 850 м. с 2,805 жители. Намира се на 17 клм. от София, на 4 клм. от Симеоново и на 4 1/2 клм. от Панчарево. Свързано е със стария турски път София - Бистрица. През селото протича Бистришката река, а наоколо се намират множество ливади. Селото е изходен пункт за туристите и добър курортъ. Бистрица е едно от най-старите подвитошки села.


ПАНЧАРЕВО, на кота 650 м. с 853 жители. Намира се на павираното шосе София—Самоков на 15 1/2 клм. от София. Селото е разположено край Искъра в изхода на Панчаревския пролом. Тука се намира минералната баня (Юрунджек-лъджа) построена върху основите на стара римска баня. В турско време на това място е бил чифлика на Кемал. Температурата на водата е 47.8° С. Дебитът на водата е увеличен при новото каптиране от 80 л., мин. на 250 лит. минута. През 1935 год. са се окъпали в тая баня 19.760 души. Недалеч от селото се намират развалините на старата крепост „Урвич", която е била свързана със стар път с подобната крепост „Батил“ (над с. Бояна). В местността „Урвич“ е построена хидроелектрическата централа на концесионера Белгийско ел. д-во, което електроснабдява София. Тука се използува един пад на Искъра от 55 м. като водата е прекарана през 1.400 л., м. дълъг тунел. През 1936 год. са произведени 13.846.300 к. в. ч. енергия. Панчарево е изходен пункт за туристите и добър курорт поради минералната баня, водите на Искъра и хубавата природа. Тук е и детската лятна колония на дружество „Здравец".


КОКAЛЯНЕ, на кота 680 м. с 671 жители. Намира се на 2 клм. от Панчарево и лежи на 50 м. над шосето София—Самоков. На 3 клм. от Кокаляне на кота 1,000 м. се намира Кокаленския монастир (Урвишкия монастир). Тук е прекарал последните си дни Цар Ив. Шишман. На 5 клм. над Монастиря се намира върха „Мънастирище“, кота 1.340 м. до гдето се отива по доста добър път.

ЖЕЛЕЗНИЦА, на кота 1.000 м. с 1.197 жители. Намира се на 23 клм. от София по стария коларски път София—Самоков на 6 клм. от Бистрица. Селото е разположено високо в гьнките на Витоша. Тука се намира един минерален извор, водата на който кара воденици. Селото се посещава от множество туристи.

ЧУПЕТЛЕВО, на кота 1.230 м. съ 295 жители е едно от най-високите селища в нас. Намира се на височините на Витоша, сред алпийска природа и се посещава от туристите на път за Черни-връх или обратно за Самоковско. Това е едно старо рударско селище, което се е разпадало на четири махали: Лисец 209, Плана 679, Яребковица 479 и Кърново 236 души. Селата Чупетлево и Железница са истински планински гнезда.

ЯРЛОВО, на кота 1.065 м. с 2.893 жители. Намира се на р. Паликария, на 6 1/2 клм. южно от Чупeтлево. Над селото се издига вр. "Погледец" — най-южният връх на Витоша.

ВЛАДАЯ, на кота 850 м. с 1546 жители. Намира се на 14 клм. от София и на 6 клм. от Княжево. Селото е съединено с ж. п. линия София — Радомир (в гара Владая през 1935 год. са пристигнали и заминали общо 17.590 пътници) и с павираното шосе София—Радомир. Близо до селото се намират множество сиенитни кариери, между които е голямата столична общинска кариера. В тия кариери се изработват годишно 7—10 милиона павета. Недалеч от селото е модерният санаториум за гръдоболни на Д-р х. Иванов. Селото е изходен пункт за туристите и добър курорт.



МЪРЧАЕВО, на кота 870 м. с 643 жители. Разположено е в западните склонове на Витоша на 4 клм. от Владая. Свързано е с пътя Владая — Мърчаево и с пътя гара Драгичево—Мърчаево. Селото се намира сред красива природа и представлява добър курорт.

КЛАДНИЦА, на кота 1000 м. с 1.506 жители. Намира се на 4 клм. от Мърчаево в западните склонове на Витоша и е свързано с пътя Владая— Мърчаево—Кладница и направо с гара Драгичево. Над селото се намира монастиря "Св. Никола" на кота 1100 м., наричан Кладнишки монастир и близо до него развалини от стара крепост. Монастирът датира от старите времена, бил е разрушаван няколко пъти и е възобновен през 1841 год. От монастира се отива до хижа Селимица, около която са разположени няколко частни постройки. Кладница е изходен пункт за туристите, главно на тия от Перник, и е добър курорт. При селото се намира минерален извор, който не е каптиран.

ПОПОВО, на кота 850, м. с 1.018 жители. Разположено в западните склонове на Витоша, на 2 1/2 клм. от с. Кладница. На 3 1/2 клм. от с. Попово и на 3 клм. от с. Чупетлево се намира "Живата вода" — един карстов пресекващ извор, на който водата, поради сифонообразната пещера, през която тече постоянно, спира и наново протича. Около тоя извор се намират две пещери.

КРАПЕЦ, на кота 870 м. с 888 жители, на 3 клм. южно от с. Попово, разположено край Струма на старото турско шосе София—Дупница. Около селото са двата карстови извори: „Врелото“ — водите на който карат воденици и „Попов извор“. Селото има шест махали.

БОСНЯК, на кота 930, с 828 жители. Построено е върху старо градище на 3 клм. от вр. „Бука“. Сред селото се намира карстов извор, а около него няколко интересни пещери във варовниковия масив.

ГОРНА БАНЯ, на кота 680 м. с 2.234 жители. Намира се на 8 1/2 клм. от София и на 2 1/2 клм. от трамвайната спирка „Г.-бански път“. То е свързано с ж. п. линия София—Радомир (гара Г. Баня, през 1935 г. са пристигнали и заминали 56,190 пътници) и е свързано с павираното шосе София—Княжево, клона Павлово—Горна Баня. Преди освобождението селото е наричано „Юкаръ-баня" и по-рано е било чифлик на турчина Ешеих. Тука се намира модерната държавна минерална баня с дебит 130 литри в минута. Водата и има температура 41° С и се използува също за пиене, като се разнася в специални бутилки. През 1935 год. са се окъпали в банята 216.590 души. На 5 1/2 клм. западно от Г. Баня в Люлин планина се намира монастира "Св. Кирил и Методи" на кота 980 м. До Г. Баня отиват редовно автомобилите на автомобилно дружество или се отива с трамвая до спирка „Г. бански път“ и от там по шосето на 2 1/2 клм.

ОВЧА КУПЕЛ, модерно селище на кота 590, част от Красно село, което има общо 11.230 жители. Намира се на 5 клм. от София и на 600 м. от трамвайната спирка „Овча купел“. Всред селището е разположена модерната държавна минерална баня Овча купел с дебит 280 л. в мин. Водата й има температура 32°С. Тя се е появила на повърхността след голямото земетресение през 1858 год. За посещението на Овча купел се използува главно трамвая София—Княжево. През 1936 г. в минералната баня са се окъпали 120,030 души.

БАНКИ, на кота 640 м. с 1.026 жители. Намира се на 17 клм. от София. Свързано е с ж. п. линия София—Банки и с павираното шосе София-Банки. Тук има модерна държ. минерална баня с дебит 1.120 литри в минута. Водата й има температура 36'6°С. През 1936 год. в банята са се окъпали 265.360 души. На 4 1/4 клм. от Банки се намира монастира „Св. Троица“, наречен „Дивотинския монастир". До Банки се отива по ж. п. линия (през 1935 год. са заминали и пристигнали в гара Банки 233.260 пътници), или с автомобилите на автомобилно дружество (през 1935 год. са превозени 154.000 пътници).

ЦАРСКИЯ ДВОРЕЦ „ВРАНА“, на 12 клм. от София по шосето София-Пловдив, зад моста над р. Искър. Разположен е на кота 560 м. край р. Искър близо до изхода на Панчаревския пролом в прекрасна местност. Дворецът е свързан със София чрез павирано шосе.

БОЖУРИЩЕ, на кота 775, с 776 жители. Намира се на 17 клм. от София по шосето София— Цариброд и на ж. п. линия за Банки. В Божурище е аеропланната станция на столицата. Там слизат аеропланите на двете въздушни линии: Берлин—София—Атина и Варшава—София—Солун. През периода 1. X. 935 г. до 1. X. 936 г. аероплаиите на двете дружества: „Луфт Ханза" и „Лот“ са превозили общо 3.835 пътници. Според плана на „Голяма София" предвижда се специална аеропланна станция за пътническо съобщение при с. Враждебна.


31.05.2018 г.

Новата загадка


Време е за петъчната ни загадка. Кое е мястото на снимката?



21.05.2018 г.

Снимка на седмицата: София от Лозенец (1916 г.)


София на длан. Така можем да наречем тази невъзможна за изпълнение в наши дни панорама от преди повече от век.

В ясен и слънчев ден на далечната 1916 година неизвестен фотограф се отправя на разходка извън чертите на столицата. Изкачил се на все още зелените склонове на Лозенец, от височината той успява да запечата със своята камера образа на тогавашния 100-120-хиляден град.


Над нискоетажните домове и постройки на София доминират елегантни куполи и островърхи кули на красиви обществени здания. Кои са те, можете да разберете, като разгледате днешната снимка в по-голям размер с отбелязани и описани най-забележителните обекти на хоризонта.



18.05.2018 г.

Новата загадка


Приятели, днес отново е време за загадка! Какво и къде е мястото на снимката?



13.05.2018 г.

Развитие и сгради на Художествената академия (1927 г.)


Материали от юбилейните сборници на Художественото училище (1907 и 1927 г.), дигитализирани от Народната библиотека


Проф.  А. Митов, Директор

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА РАЗВОЯ НА НАШЕТО ХУДОЖЕСТВЕНО УЧИЛИЩЕ
(1927 г.)

Със закон внесен от министра на Народното просвещение Константин Величков и приет в първата редовна сесия на IX Обикновено народно събрание, а утвърден с Височайши указ № 4 от 6 февруарий 1896 г., се създаде Държ. рисувално училище в София, което се откри на 1 октомврий с. г.

Училището започна своя живот с крайно прости средства, при най-скромна обстановка и с преподавателски персонал, състоящ се от директор (който освен директорската длъжност преподаваше рисуване), от преподавател по история на изкуствата и по практическа перспектива (командирован гимназиален учител), от преподавател по моделиране (частен преподавател с възнаграждение на час) и от преподавател по художествена анатомия (тоже частен).

Този персонал се увеличаваше всяка година с постепенното откриване на нови курсове и школи.

Първата сграда на училището на ул. Аксаков 22 (по-късно известната Тръпкова галерия)

Училището имаше общ курс (три години) и специален (четири години), като последният имаше: а) школа за учители по рисуване, б) школа за живописци и иконописци, в) школа за декоратори, г) школа за скулптори.

През учебната 1908—1909 год. то биде преименувано в Художествено-индустриално, с общ курс (две години) и специален (три години) — последният се отдели по живопис, скулптура, декорация, графическо изкуство, везба и дантели, керамика и резба.

Временни сгради на училището на ул. Оборище (къща на Станкович) и на ул. Аксаков (къща на д-р Мирков)

През първите години трудно и мъчително беше съществуването на училището. То срещаше големи мъчнотии и пречки, които са описани в юбилейния сборник, издаден по случай десет-годишнината му. И като си спомнюва за онова тежко време, то пази дълбоката си благодарност и спомена за ефикасната подкрепа и закрила от бившия цар Фердинанд I, който, действително, направи много нещо за окончателното му закрепване, а също цени и заслугите на бившия министър на Народното просвещение, г. проф. д-р Ив. Шишманов. Измежду другите големи заслуги на последния е тая, че утвърди правилника и програмата на училището. По-късно, след дълги перипетии, през учебната 1921 — 1922 година, по предложение на министра на Народното просвещение г. Ст. Омарчевски, то биде преименувано в Художествена академия, а през 1924 год., при министерствуването на г. проф. Ал. Цанков, стана ново изменение в закона, според което академията се раздели на два отдела — 1) отдел за изящни пластични изкуства и 2) отдел за приложни изкуства, а преподавателите станаха: 1) редовни преподаватели — с по-малко от пет годишна служба в училището, 2) извънредни професори — с повече от пет по-малко от десет годишна служба; 3) редовни професори — със завършена десет годишна служба в училището. С този закон се създаде Академическия съвет, състоящ се от 10 редовни професори и преподаватели — петима от изящните и толкова от приложните изкуства. С това изменение в закона се създаде и пълна автономия на училището, като се установи назначаването на преподавателите да става с конкурс пред Академическия съвет.

Сграда на училището на ул. Сан Стефано 28

Най-напред училището се помещаваше в частно здание на ул. Аксаков № 22 (днешната постоянна галерия на г. Тръпко Василев), после се разшири в зданието на д-р Миркович (на същата улица), а след това в зданието на ул. Сан-Стефано и Оборище (в зданието на Б. Станкович) от дето през 1906 г. се премести в собственото си здание на ул. Шипка № 1 — недовършено и сега. Последното обстоятелство е една голяма пречка за пълното развитие на академията според изискванията на закона. Снимки от първите помещения на училището са поместени в сборника (годишника) на училището по случай 10-годишнината му.

Лице на централното здание на Художествената академия, проект на арх. Смирнов

Страничните фасади на сградата според проекта

При откриването на училището бе назначен директор г. Ив. В. Мърквичка, който заемаше тази длъжност непрекъснато до преименуването му в Художествено-индустриално. От 2 април 1909 г. биде избран и назначен (съгласно закона за Художествено-индустриалното училище) г. Ж. Спиридонов, а от 20 ноемврий 1911 г. до 30 VI. 1912 г. биде назначен временно пок. Ив. Ангелов. От последната дата до 30. VI. 1918 г. бе избран и назначен А. Митов, а от 1 юлий с. г. до 14 април 1921 г. — Б. Михаилов. След смъртта на последния (14. IV. 1921 г.) биде наново временно назначен Ив. Ангелов — до 20 юний с. г., когато биде избран и назначен г. Ж. Спиридонов, след когото (от 1 ноемврий 1924 г. до днес) е директор r. А. Митов.

При откриването на Рисувалното училище се явиха на конкурс 149 кандидати, обаче от тях се приеха само 45 ученика и 3 ученички. Ежегодно биваха приемани чрез конкурс по 20—40 нови ученика, на които броят през учебната 1907/1908 учебна година (последна на училището като рисувално) бе 158, които се разпределят, както следва:

I. — В общия курс: 75 ученика и 22 ученички. II. — В специалния курс: а) живопис — 30 ученика и 5 ученички; б) скулптура — 1 ученик; в) обща декорация — 3 ученика и 6 ученички; г) керамика — —; д) Резба — 5 ученика; е) везба — 7 ученички; ж) графическо изкуство — 3 ученика. Всичко 118 ученика и 40 ученички.

Изграденото южно крило на сградата на Художествената академия, където тя се помещава и днес

С тоя брой ученици училището продължи като Художествено-индустриално, в което се застъпиха по-добре художествено-индустриалнитe отдели, а в края на 1920/1921 година, след която то се преименува в Художествена академия, броя на учениците бе 238, които се разпределят по отдели и специалности, както следва:

I. — В общия курс: 57 ученика и 28 ученички. II. — В специалния курс: а) живопис — 50 ученика и 17 ученички; б) скулптура — 13 ученика и 4 ученички; в) декоративно изкуство — 13 ученика и 3 ученички; г) графическо изкуство — 4 ученика; д) керамика — 4 ученика и 17 ученички; е) рeзба — 5 ученика и 2 ученички; ж) везба — 21 ученички. Всичко 146 ученика и 92 ученички.

Зали на Художествената академия

В пет годишното си съществуване като Художествена академия броят на учениците се е движил между 210—220 годишно, от които в края на учебната 1925/1926 година тя е имала 206 ученика, разпределени така:

Общ курс, приложен отдел: година I — 15 ученика и 6 ученички; год. II — 17 ученика и 7 ученички; общ курс, изящен отдел: год. I — 17 ученика и 6 ученички; год. II — 24 ученика и 10 ученички. Специални курсове и ателиета — изящен отдел: а) живопис — 53 ученика и 12 ученички; б) скулптура — 14 ученика и 3 ученички; приложен отдел: а) обща декорация — 8 ученика и 6 ученички; б) керамика — 2 ученички; в) резба — 3 ученика; г) везба — 1 ученичка; д) граф. изкуство — —. Всичко 153 ученика и 53 ученички.

Или през 30 годишното съществуване на училището са постъпили 1434, а завършили пълния му курс 327 ученика и ученички, както следват:

По живопис — 227, по скулптура — 42, по декоративно изкуство — 50, по керамика 1, по резба — 5 и по везба и дантели — 2.


11.05.2018 г.

Новата загадка


И днес сме в търсене на изгубената София. Кое е мястото на снимката?



8.05.2018 г.

София преди и сега: Булевард "Витоша"


Днес имаме рядката възможност да отправим поглед назад към една малко известна част на булевард "Витоша". В нашия фокус е отсечката, разположена между улиците "Хан Аспарух" и "Неофит Рилски". Както ще покажат и кадрите от периода 1925-1930 г., твърде малко от съществувалата тогава архитектура и от специфичната атмосфера на булеварда е съхранена до днес. За щастие, машината на времето съществува и заедно се отправяме към миналото...

На пресечката с улица "Хан Аспарух" се е разполагала масивна сграда с неизвестно за нас предназначение (според карти на София от 20-те години на този ъгъл се е намирала Втора мъжка гимназия). Вижда се и несъществуващата вече трамвайна линия по булевард "Витоша". Изгледът е от 1930 г.

В средата на 40-те години на това място е изградена нова модернистична жилищна кооперация.

Поглед от средата на 20-те години в посока "Света Неделя", на преден план вдясно е сградата от предходната снимка. Прави впечатление, че булевардът все още е доминиран от 2- и 3-етажни жилищни сгради, повечето вероятно фамилни домове.

Същото място в наши дни

Още съпоставки на булевард "Витоша" вчера и днес можете да видите тук, туктук, тук, тук и тук.


3.05.2018 г.

Новата загадка


Разчитаме на вашата помощ, за да открием мястото на този представителен софийски дом!


Фотографията е любезно предоставена от г-н Христо Алексиев.


20.04.2018 г.

Новата загадка


И така, кое е мястото и какво е събитието?



16.04.2018 г.

Снимка на месеца: Трамвайно депо "Мария Луиза"


Днес имаме приятната задача да представим една рядка и вълнуваща фотография от зората на трамвайния транспорт в българската столица, запечатала първото депо с няколко от най-ранните трамвайни коли на София. Фотографията може да бъде датирана около самото начало на 20 век, вероятно съвсем скоро след пускането на трамвайното движение на 1 януари 1901 г. На снимката освен сградата на депото се вижда и част от подвижния състав (коли с номера 1, 12 и 19). По това време градът разполага с 25 мотриси и 21 километра железен път. 


Депото е изградено през 1900 година от белгийския концесионер на столичните трамваи. Разполагало се е на пресечката на булевард "Мария Луиза" и ул. "Клокотница", където сградата с висока историческа стойност е запазена и до днес. Дълги години (до изграждането на депо "Красно село" през 1934-5 г.) това е единственото трамвайно депо в София. Тогава то служи и като работилница за ремонт и поддръжка на подвижния състав. Сградата е част от по-голям комплекс, включващ административна сграда и парна електроцентрала, захранвала с електричество трамвайната мрежа. 

Повече можете да прочетете тук:

Софиянци се страхували от първите трамваи
Електроснабдяването на София (1900-1937 г.)


13.04.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



11.04.2018 г.

София от самолет (края на 20-те години)


Днес представяме три редки въздушни снимки от края на 20-те години на част от София, която не виждаме често от такава перспектива. Кадрите на практика са свързани и вървят по протежение на булевард "Дондуков" от пресечката с "Раковски" и на някогашната улица "Регентска" (днес "Янко Сакъзов") от паметника на Васил Левски. Фотографиите обхващат в цялост несъществуващите днес Гвардейски и Артилерийски казарми, на чието място по-късно е изграден паркът Заимов.

Поглед над булевард "Дондуков" между улиците "Раковски" (горе) и "Васил Левски" (долу). Вижда се пресечката с улица "Стара планина" и строежът на днешното училище "Пенчо Славейков" (тогава сграда на Първа мъжка гимназия).

Продължаваме по булевард "Дондуков" след пресечката с булевард "Васил Левски". В левия край се вижда паметникът на Васил Левски. Различават се също така Царският гараж и сградите на Гвардейските казарми в долната лява част на снимката.

Заключени между улица "Регентска" и булевард "Дондуков" са сградите и плацът на Артилерийските казарми, на чието място днес е паркът Заимов.

Приблизителен обхват на кадрите върху карта на София от 1928 г.

30.03.2018 г.

Новата загадка


Днес ви питаме откъде е направена тази любопитна снимка и какво се вижда на нея?


Фотографията е любезно предоставена от г-н Христо Алексиев.


26.03.2018 г.

София преди и сега: Градската градина


Създадена още преди Освобождението, Градската градина и до днес остава сърцето на столицата, край което са разположени ключови обществени сгради. Паркът претърпява множество промени през годините - изменят се зелените площи и растителността, алейната мрежа, парковата мебел, украсата. Премахнати и подменени във времето са някои от характерните елементи като оградата от ковано желязо и оригиналният чугунен фонтан. Промените донасят и нови елементи, някои от които са запазени до днес.

За днешното сравнение сме подбрали няколко исторически фотографии, запечатали Градската градина в един сравнително кратък отрязък от нейното развитие - времето около 1930 г. Впечатление на съвременника ще направи гъстата зеленина на тогавашната градина. Разбира се, при сравнението трябва да се отчете и разликата в сезоните. Наблюдателното око ще открие още куп по-големи и по-малки подробности, които отличават двете епохи. 

Поглед от пейките на Градската градина към Народния театър


Изглед в посока на някогашното Градско казино (днес СГХГ), вижда се и старият чугунен фонтан


Поглед към улица "Съборна", зад гърба на фотографа е театърът


Градската градина в ъгъла между караулното на Двореца и хотел "България"

Приблизително на това място през 1949 година е изграден мавзолеят на Георги Димитров. След неговото премахване мястото продължава да очаква по-добри дни.


23.03.2018 г.

Новата загадка


Рядка снимка от покрайнините на някогашна София. Откъде е правена и какво се вижда на нея?



20.03.2018 г.

Училище “Иван Вазов”, Павлово


Крикор Асланян

Учителската си кариера започнах по чл. 64 като учител по “трудово обучение” в 107 Основно училище "Ламби Кандев", кв. Семинарията, а след 45 дни ми предложиха място в 25-СПУ, но пак като заместник.

В края на учебната 1961/62 година в един от шестите класове оставих 6 или 7 души на поправителен изпит по “трудово обучение”. Нечувано и невиждано в историята на българското образование от 681 до 1962 г. Викаха ме в Министерството и ми предложиха да поправя двойките на тройки. Отказах! В един от своите безконечни “тезиси”, бай Тошо беше казал: “Труд, труд и пак труд”. Позовах се на този цитат и ме оставиха на мира. 

Но трябваше да работя и да издържам семейство. Някъде по средата на август пак отидох при инспектора да го моля за работа. “Искаш ли да те направим “базов учител” - ме попита той.  Да, - отговорих аз, макар да нямах понятие какво означава това. “Съгласен съм, съгласен съм" -повтарях аз, да не би да се разколебае. И така попаднах в 5-то СПУ “Иван Вазов”, кв. Павлово, София.

Навремето Павлово беше като малко курортно селище. С едноетажни или двуетажни еднофамилни къщи, заобиколени с китни дворове, цветни лехи, асми и беседки, с кичести люляци и множество плодни дръвчета, прекършили клони под тежестта на вкусни и сочни плодове. Животът в квартала беше спокоен и мирен, далеч от шума и суетата на Столицата. Хората бяха възпитани и добронамерени, такива бяха и децата в Павлово.
 
Стара къща в Павлово.

Такива къщи се брояха на пръсти, повечето бяха малки скромни къщички, в които “павловци” живееха от няколко поколения. В една такава къщичка през далечната 1921 година се открива първото основно училище, което жителите на квартала единодушно кръщават на името на починалия неотдавна Народен поет и писател Иван Вазов.

Въоръжени с възрожденски ентусиазъм и плам, съкварталци, родители, деца-бъдещи ученици се борят за раждането в Павлово на първото огнище на знания и култура. По старите жители на квартала си спомнят Мара Шивачева - първата учителка в новосъздаденото 5-то Основно училище. 


За развитието и разрастването на училището, за осъществяването на една трескава народополезна дейност, дават своя дан и Антон Дертлиев, Галина Пашева, Евдокия Найденова, Любка Яворска, Вера Антонова, както и директорите Рада Доросиева, Йосиф Йосифов, Матеева, Василка Кочева.

На 24 януари 1949 год. става официалното откриване на новата двуетажна сграда, а през следващата 1949/1950 година се разкриват паралелки в 8, 9, 10 и 11 клас. През 1950/51 учебна година завършва първият випуск на 5-то Смесено средно училище "Иван Вазов".


Но сградата вече е малка да поеме всички желаещи да учат в това авторитетно учебно заведение. Директор, учители, родители и ученици спретват ръкави и с доброволен труд изграждат 3-ти етаж. От близката река извличат камъни, чакъл и пясък. Изграждат отделна сграда за работилници по трудово обучение, технически кабинети по двигатели с вътрешно горене и електротехника. На новопостроените спортни площадки спортуват не само ученици, но и някои учители.

През един  слънчев септемврийски ден, въоръжен със заповед за назначение като “нередовен” учител по трудово обучение, застанах пред заключените врати на сградата, намираща се на ул. "Кирил Янев" 31 (сега ул. "Симеон Радев").
5-то беше изключително авторитетно училище. Там бяха събрани все опитни, интелигентни учители и учителки. Всеки един от тях беше майстор по специалността си. Неслучайно 5-то беше “базово” на  “Централния институт за усъвършенстване на учители”. Работехме в тясно сътрудничество с методистите на института, прилагахме най-новите методики по обучение и често изнасяхме открити уроци пред курсистите на Института. Тук идваха на специализация учители, директори и даже инспектори от цялата страна.

Първата ми среща с директора Йосиф Йосифов беше много кратка. Той беше много деен човек и времето му беше разчетено. Изглеждаше добряк на около 50 години. И действително, само след две години празнувахме 50-годишния му юбилей. Снимката отдолу е от честването на юбилея. Йосиф Йосифов е в средата с очила. 

На тази снимка е целият колектив на 5-то - юбилярът, целият учителски колектив, помощният персонал, домакинката на стола и главният готвач на ученическия стол
  
Йосиф Йосифов беше от с. Върбовка, близо до град Павликени, беше литератор по специалност. Създаването на “опитно поле” беше негова идея и той не жалеше труд и време, за да имаме големи добиви на моркови. На това “опитно поле” основно работеха учениците в часовете по “селско стопанство”, но при нужда се включваха и учители, като бригада.

Сред най-опитните учители се открояваха:

Български език - Н. Иванова, Лукса Димитрова, Анелия Тафрова.
Математика преподаваха ветеранът Лазаров, Койна Кокинова, Й. Щъркова, а по-късно и красивата,  но изключително строга Кънчева.
Физичките се оглавяваха от Спасова и младата Бойчинова, която замести Лазарова, съпруга на математика Лазаров. 
Химичките Лиляна Рохова и Генкова скоро напуснаха  училището и на тяхно място дойдоха Илкова и Анна Абаджиева.
Френски език преподаваше Емил Клайн, изключителен интелект и водещ преподавател по френски език в София. Един от първите въвели “аудио-визуалната” методика при преподаване на чужди езици.
Английски преподаваше Капка Маринова, а немски Терзиева.
Катя Димитрова и красивата Павлова преподаваха руски език..
Заради  “политехническия“ профил на училището Хубанов и Цанев преподаваха съответно електротехника и двигатели с вътрешно горене. По трудово обучение Иван Иванов - дървообработване, Л. Николова – шев и готварство. Обучението по металообработване и машинознание осигурявах аз.
Учителка по биология и естествени науки беше Ножарова, по пеене Карастоянова, а след нея цигуларят Красимир Гатев. Художникът на квартала и учител по рисуване беше Панайотов. 
История преподаваха двама – Дочо Николов и Динко Карадинков. Вторият беше партиен секретар на училището, вманиачен комунист и комсомолски деятел, който след 1989 год. казват станал върл “седесар” - нищо ново под небето!
География преподаваше зам. директорката Байкушева и Георги Манев. Той беше създал метереологична станция, в която дежуряха целогодишно наши ученици и подаваха данни на Централната метео станция в София. Макар и изключително строг и взискателен до педантизъм, учениците го обожаваха. Ерудиран, с богата култура, владееше перфектно материята. Ежегодно организираше научни походи по които ученици и ученички лудееха. Спомням си  за една  - с лодки по река Марица, от изворите до вливането й в морето.
Трудовото обучение в прогимназията се дели на "металообработване" и  "дървообработване" за момчетата, а момичетата учат "шев" и "готварство". Така беше от 5 до 7 клас. В 8 клас по металообработване се изучаваха някои основни металорежещи машини, а също така "приложна електротехника". Това изучаваха и момичетата. Учехме ги да поправят котлони, ютии и предпазители (бушони), правеха елементарни ел. табла  с проводници, свързващи малки ел. крушки, захранвани от плоски батерии. 

В 9 клас всички - момчета и момичета - изучаваха "Машинизнание". Тогава започваше и "производственото" обучение, което се състоеше от теоретическа част и практика.  Часовете по Теория провеждахме в училището, а практиката - в съответни предприятия. Учениците участваха в производствения процес и накрая държаха изпит и получаваха разряд. Имаше ученици, които след завършването на 11 клас, започнаха работа в завод 12. 

Откритите уроци бяха като театрално представление, при което ролите биваха предварително раздадени. Нито един преподавател не изпитваше пред гостите слаби, изоставащи ученици, каквито има в много класове. След урока методистът от Института и гостите обсъждаха работата на учителя, неговата методика, задаваха въпроси, изказваха мнение за урока и подготовката на учениците.

Дългогодишното ми участие в самодейни театрални трупи ми помагаше много при такива уроци. Учениците знаеха, че когато има гости, всички трябва да се надпреварват да вдигат ръка, а пък учителят знае на кога да даде думата.

По Комсомолска линия в училището беше създаден "Клуб на интереси" с различни секции. Учениците се записваха в тях според собствените си вкусове и предпочитания. На мен повериха секция "театър и кино". По време на сбирките на клуба говорехме за нашумели театрални постановки, нови филми. Изнесох им беседа "Как да гледаме театър", въобще беше интерсно и все повече ученици желаеха да участват в този клуб.

Един ден, след практическите занятия в Развойната база, дойде Снежка Георгиева, която беше от театралната група.
- Днес от 14 часа има предпремиерно представление в Младежкия театър, искам да Ви поканя. 
- Каква е пиесата и защо смяташ, че ще ми хареса? - попитах, крайно учуден от поканата. 
- Елате, няма да съжалявате, - настояваше тя, много е интересно!
- Добре приемам, - казах аз, заинтригуван от нейната настойчивост.

Пред театъра беше пълно с ученици. Не се виждаше нито един възрастен човек. Тя ме дръпна настрана и ми каза, че представлението е САМО за ученици и учители не могат да присъстват, защото след спектакъла ще има обсъждане с участието на актьорите и постановчика.  

Когато влязохме в залата на Младежкия театър, светлините току-що бяха загасени. На 6 или 7 ред имаше две  крайни кресла, явно запазени за нас. Седнахме! Завесата се вдигна. Героите се оказаха ученици и учители и директорът на училището. Главният отрицателен герой беше партийният секретар на училището, казваше се ДиМко КарадиМков. Стоп! В нашето училище партиен секретар беше ДиНко КарадиНков - учител по история. Беше променена само една буква. Една единствена! Явно съвпадението не беше случайно, както и поканата на моята ученичка. Пиесата се казваше "Да отворим прозореца" и автор беше известният детски писател Цветан Ангелов, чиито три дъщери учеха в нашето училище. Режисьор-постановчик на пиесата беше Гертруда Луканова, чиято най-малка сестра Мария беше наша ученичка. Двете сестри на Андрей Луканов.

Няма да разказвам съдържанието на пиесата, но на сцената бяха изтипосани мекушав директор, завеяна учителка по математика, симпатичен учител по физическо възпитание и най-вече един злобен и тесногръд партиен секретар. Главната героиня - ученичка в 11 клас-  го беше зашамарила заради непристойното му поведение и той настояваше тя да бъде изключена.

Най-интересното започна с обсъждането на пиесата. Всички ученици ставаха и казваха, че все едно действието се развива в тяхното училище. Сякаш тези окарикатурени учители са във всички училища. Аз слушах, но нямах право да взема думата. Присъствах нелегално, но със знанието и личната покана на Гертруда Луканова. Снежинка се познавала с един от актьорите и решили да ме поканят да видя постановката. След като обсъждането приключи, бях поканен зад кулисите на разговор с Луканова. Предложи учениците от 5-то да  посетят колективно едно представление - цялото училище, а след това в самото училище да се проведе среща с актьорите и обсъждане на пиесата. 

Още на следващия ден Карадинков знаеше за спетакъла и забрани категорично на учениците да гледат пиесата. Естествено, не остана нито ученик, нито учител да не отидат да видят пиесата.

През 1966 година училището беше разделено на  прогимназия и гимназия, като две самостоятелни учебни заведения с двама директори, двама зам. директора и т.н.

През 1991 год. бе 70-годишният юбилей на Пето училище, на чието тържество бяха поканени немалко бивши учители и бивши възпитаници. Училището беше вече само прогимназия с направление фолклор - народна музика, песни и танци. Учениците изнесоха прекрасен юбилеен концерт, след който група бивши ученици и бивши даскали отидохме да се почерпим в една механа на "Римската стена". Сметката плати Димитър Баров - един наш бивш ученик станал известен международен юрист.

Вярвам, че през 2021 година Пето училище "Иван Вазов" - Павлово достойно ще отпразнува своя 100-годишен юбилей и ще заеме своято място сред флагманите на софийските училища.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...