Крикор Асланян
Петък, 13 септември 1940 година. Пазарен ден в София. На Централния софийски пазар, наричан от някои “Женски пазар”, цари голямо оживление и е много шумно. Още от снощи от всички краища са запристигали каруци с ритли, впрегнати с чифт волове или каруци-платформи, теглени от дръгливи кончета.
Шопи с накривени калпаци, облечени с дебели овчи тулупи, с остен в ръка подканват Белчо и Сивчо да бързат към улица "Драгоман", където е единственият пазар на столицата на Царство България. Гиздави шопкини облечени в черни литаци и сукмани, върху домашно тъкани грижливо избелени, кенарени ризи се возят сред щайги и кошове, пълни с пресни плодове и зарзават от собствените им бахчи. Някои са окачили на вратовете си по няколко реда пендари, които едва ли са минали покрай златото. На главите са вързали разноцветни забрадки, а зад дясното ухо много от тях са боднали и по едно цвете от градината. Белосани и червосани като за градо, те тайно се надяват да срещнат възхитения поглед на някой градски левент.
Воловете тежко пристъпят по едрите павета на улица "Цар Симеон" на път към пазара, където стопанинът ще разтовари от каруцата цялата стока, преди да отведе добичетата до двора на един от близките ханове, където ще ги напои и им даде да похапнат, та чак тогава ще се отправи към пазара, за да подреди стоката и почине няколко минути, преди софиянци да защъкат из пазарището.
Някои подреждат стоката си в каруцата, а други са наели сергии, където подреждат щайгите с по-деликатните зеленчуци и плодовете. Пиперът, зелен или червен, сиврия, камби или капия, се продава направо от големите кошове, плетени от тънки дренови пръчки. Те са дълбоки по метър, конусообразни с тясна заоблена основа и широко гърло. Тиквички, морави патладжани, пресен фасул - зелен или жълт, както и пресният грах се продават също от такива кошове. Те са пред каруцата, та гражданйете по-лесно да избират това, което ще напазаруват за следващите дни до вторника, когато е следващият пазарен ден в Столицата.
Между каруците са издигнати планини от едри ломски любеници с тъмно зелена, като нощта, кора, жълта сърцевина и малки бели семчици. Тук има и кърваво червени захарни дини, докарани чак от Арчар, известни с аромата и сладостта си. Една от тях, разцепена на две, служи за корона на грамадата, която още преди залез ще се стопи като ланския сняг.
Докато петърчкото зеле се разграбва от софиянци, откъм фурната на Боре на ул. "Цар Симеон" ръчни зарзаватчийски колички пръскат аромата на печени костенурки, а продавачите им подканват мущериите да си купят прясно изпечени “горски пилета”.
Алено червени, розови и зелени за туршия домати разнасят из въздуха невероятния си аромат, зовящ за чашка ракийка анасонлийка. Дълги краставици-ланги, хрупкави руски краставички (сега ги наричаме корнишони), смесени с доматите, са най-прекрасното мезе за сливовата отлежала в черничево буре ( гроздова и плодова ракия пиеха само каруцарите и хамалите).
Сергиите, отрупани с плодове, напомнят картина на Реноар, в която багрите се смесват в причудливи комбинации. Праскови, докарани чак от Сливен, с нежна кадифяна кожа, златисти кайсии от Силистра съжителстват с ягоди от Берковица, които според сорта си преливат от ярко червено до тъмно бордо. Череши хрущялки от Кюстендил, Бобошево и Драговищица, съжителстват с ябълки “златна пармена” и “Белфлоьр”, също от Кюстендилско - ябълковата градина на Царството. За сливите от региона може да се напише цяла ода. Бостаните на Долни Дъбник, лозята на Пазарджик и Карлово разнасяха ароматите си не само на софийския пазар, но в такива дни се чувстваха из целия град. На сергиите с грозде можехме да опитаме ароматния сорт “Чавуш”, кехлибареният “Болгар” или карловския мискет, който можеше да ви задуши с необикновения си мирис на теменужки
Веднага след като прекосяхме ул. "Цар Симеон", попадахме в района на атракциите. Тук, в ограденото с въже пространство, бай Гюро бореца, гол до кръста се беше вкопчил в мечката стръвница, която беше оставила следи от ноктите си върху тялото му. До “арената” на Гюро беше палатката на младия мъж “Човека 206 кила", който имаше по шест пръста на краката си, а белите му хасени гащи висяха пред палатката за реклама на “шоуто”.
В тази част на пазара бяха и продавачите на мляко, сирене, извара и агнешко. Докато кокошки, пилета и горди петли с ярко червени гребени се продаваха на най-долния край на пазара, близо до булевард "Сливница". Тук беше и тържището на разсада и фиданките, както и луковици и разсад за цветя и декоративни храсти.
Върху малките масички на старите селянки можехте да намерите всички ароматични треви и подправки, пресни и сушени, за приготвянето на неделния празничен обяд. Чубрица, босилек, риган и мащерка. Магданоз, розмарин, копър и мента разнасяха своя необикновен парфюм из целия пазар. Сладък и лют червен пипер, сминдух и балканска чубрица допълваха тази вакханалия от естествени аромати, които превръщат гозбите на старософиянци в шедьоври на кулинарното изкуство.
Ах, ето една капелата софийска Госпожа, съпровождана от своята слугиня - напета мома вакарелка, да пазаруват. В момента госпожата избира връзки целина с неголяма глава и тъмни свежи листа, които слага в кошницата, носена от слугинята. 2-3 връзки лозови листа отиват да правят компания на целината, а копърът и едролистният магданоз са необходими за сармите, с които Госпожата е решила да нахрани семейството си на неделния обяд. За тази цел преди малко тя е купила и килограм прясно смляно телешко месо от касапница “Милосърдие”, намираща се също на ул. "Цар Симеон". Пъпеш от сорта “медена роса” ще осигури десерта на този неделен обяд. С всяка изминала минута кошницата все повече натежава, но Госпожата не се притеснява. Анка е яка и може да носи тежката кошница до дома им на ул. "Солунска". Госпожата не пропуска да хвърли в кошницата и няколко зелени люти чушлета за Господина. Естествено те са безплатна добавка към напазаруваното от този шияковски шоп.
Преваля пладне и бавно пазарът утихва. Селяните крият дълбоко в пазвите си спечелените пари и лека-полека започват да прибират малкото останала стока. Докато Нане прескача до хана да докара воловете, Пена прибира празните кошове, като ги трупа един връз друг. Скоро пазарът ще се изпразни и общинските метачи ще започнат да чистят улица "Драгоман".
Само на ъгъла на ул. "Св. Св. Кирил и Методий" и "Цар Самуил" все още се трупа народ пред дървената “бъчва на смъртта” на братя Соколови.