31.01.2019 г.

София преди и сега: Лятна къща и ателие на фотографа Димитър Карастоянов


В началото на XX век местността Павлово в околностите на София е известна със своята пивоварна фабрика, множество градини и бюфети. Отдалечено на 5 километра от тогавашния град, Павлово се превръща в предпочитано място за излети и разходки, а благодарение на съществуващата удобна трамвайна връзка с града, там бързо се оформя и вилна зона с красиви едноетажни и двуетажни постройки.

Сред тях се откроява вилата на известния столичен фотограф Димитър Карастоянов. Димитър и неговият брат Иван са добре познати първопроходци на българската фотография. За няколко десетилетия от 80-те години на XIX век през техните престижни ателиета преминава целият държавен, културен и военен елит на страната. На тях дължим и някои от най-разпознаваемите фотографии на стара София.

Вила и фотоателие на Димитър Карастоянов в Павлово - поглед от днешния бул. "Цар Борис III", около 1910-1920 г.

През 1910 г. Димитър построява семейна къща в Павлово. Тя служи и като лятно ателие на фотографа. Карастоянов е уважаван и ценен професионалист, което превръща къщата в привлекателно място за софийското висше общество. Така, в павловското ателие често се отбиват много от именитите съвременници, за да се фотографират и поприказват с известния светлописец и неговата съпруга Райна.  

Детайл от фотографията, показващ украсената фасадата към булеварда.
Жената на входа вероятно е Райна Карастоянова, съпругата на Димитър.

Съхранена снимка от преди столетие ни разкрива богато украсената сграда и голямата добре поддържана градина. Макар и построена в непосредствена близост до трамвайната линия, по това време къщата е уединена сред море от зеленина на фона на извисяващата се Витоша. Фасадната декорация с изящните релефни женски фигури и художествено оформените ръчно ковани железни елементи носят полъха на модерния тогава централноевропейски сецесион с ярък представител чеха Алфонс Муха.

След смъртта на Димитър през 1919 г. ателието в Павлово продължава да се използва от съпругата му, която също е фотограф. В по-ново време къщата до неотдавна е обитавана от наследници на Карастояновия род. 


Къщата днес

Днес някогашният уединен кът се е трансформирал в шумно и натоварено кръстовище – там се пресичат булевард „Цар Борис III“ с улица „Александър Пушкин“. Макар и все още запазена, вековната вила на Карастоянови е в незавидно състояние. 


Едва ли мнозина биха разпознали в сивата и обезличена сграда някогашната богато декорирана постройка. Дворът е превърнат в склад за строителни материали, прозорците на втория етаж са заковани с дървени плоскости, а от първоначалният й блясък е останало малко. 



Строителната епидемия, обхванала района, вече достига в непосредствено съседство на историческата сграда. Вероятно не е твърде далеч денят, когато и този остатък от по-романтични времена ще стане жертва на забързаното ни и практично съвремие.


17.01.2019 г.

Новата загадка


Снимка от времето, когато работата се е вършела с кирка и костюм. Кое е мястото?



13.01.2019 г.

Маниери от Царство България: В трамвая


В новата ни рубрика "Маниери от Царство България" ще ви запознаем с някои основни правила на поведение, утвърдени като норми на доброто възпитание преди 1944 г. Текстовете са извадки от книгата "Дом и общество" от 1935 г. с автор Лили Янакиева.


В трамвая

Когато пътувате с трамвая или автобуса, не разговаряйте на висок глас със сьседите си. Не е необходимо околните да слушат разговора ви. Бъдете също предпазливи в споменаването на чужди имена или в съобщаването на нещо интимно или тайна, защото не знаете кой може да чуе и какви могат да бъдат последиците.

Не са разполагайте на широко. На пречете на съседите си с чанти, кошници и пакети. Не се бутайте с лакти и не протягайте краката си напред или встрани, защото кондукторът или някой друг може да се спъне в тях. Ако, по невнимание или несръчност, закачите някой пътник или го настъпите, побързайте да се извините.


Винаги отстъпвайте мястото си на стари хора и на майки с деца в скута — дори и да ви са непознати.

Не е прилично господата да се заглеждат в дамите. При подобно държане, дамите, от своя страна, трябва да дават вид, че нищо не са забелязали. Ако някой мъж се осмели да заприкаже непозната госпожица или госпожа, тя не му отговаря. Позволи ли си, при слизане от трамвая, да я последва, тя се отбива в друга улица, а ако той продължава нахалството си, тя има право да се оплаче на стражара.

Вижте също: Целуване на ръка
                        Как да поздравяваме 


6.01.2019 г.

Снимка на седмицата: София след Освобождението


Днес ще споделим с вас една рядка и колоритна фотография, запечатала София непосредствено след Освобождението. Без да е датирана, смело можем да я разположим в началото на 80-те години на 19 век. Пред очите ни се разстила все още типично ориенталският градец със своите ниски покриви, стърчащи над тях дървета и бели комини.


На преден план се вижда открито пространство с дюкяни и с характерните за ранната фотография призрачни образи на шепа тогавашни софиянци. Камерата е разположена високо - на видимо модерен балкон от ковано желязо, вероятно принадлежал на някоя сграда по европейски образец с внушителните за времето си два етажа.



За съжаление, фотографията не е описана в детайли и нейното локализиране остава въпрос на предположения. Османското наследство на София е като цяло слабо проучено, а сравнителният материал от епохата съвсем не е изобилен. Сградите на снимката отдавна не съществуват и единственият маркер, който може да бъде използван за установяване на заснетото място, е извисяващото се на заден план минаре. 


Особеност на тази джамия е отличаващият се тумбест силует на минарето. Изглежда, че то може да бъде разпознато и на други ранни фотографии, правени малко след Освобождението. 

Поглед от Шарения мост (днес Лъвов мост)

Сред тях са и две снимки на Емен Кейе от периода 1881-1884 г.:


Снимка на "Берковска" улица (на места също и "Ломска"), 
т.е. днешният булевард "Княгиня Мария Луиза"

Според нас минарето принадлежи на малко известна джамия в махалата Захаръм бей, намирала се в близост до днешния Лъвов мост. Такава джамия е била Куршумли джамия, разположена на пресечката на днешните булевард "Княгиня Мария Луиза" и улица "Поп Богомил". Джамията е отбелязана на няколко от плановете на София, очертаващи околоосвобожденския град, включително на сравнителния "План на София 1887-1912 г.", изработен от геометър Пищачев:


Разбира се, нашето заключение остава преди всичко предположение и е отворено за дискусия, в която, надяваме се, ще се включите.


3.01.2019 г.

Маниери от Царство България: Как да поздравяваме



В новата ни рубрика "Маниери от Царство България" ще ви запознаем с някои основни правила на поведение, утвърдени като норми на доброто възпитание преди 1944 г. Текстовете са извадки от книгата "Дом и общество" от 1935 г. с автор Лили Янакиева.


Поздрави

Когато срещнат позната дама, както младите, тъй и старите господа я поздравяват първи. Когато някой срещне свой приятел с дама, той не чака да бъде поздравен, а винаги поздравява пръв, от уважение към дамата. Кавалерите, които придружават една госпожа или госпожица, свалят шапка всякога, когато тя поздрави.

Вървят няколко души по улицата. Един от тях бива поздравен. Всички са длъжни да отговорят на поздрава. Мъж, който има среща със своя позната в някой локал, става при влизането й и заема отново мястото си, едва когато тя седне.

Шапката се сваля винаги с дясната ръка. Само когато някой мъж върви под ръка с жена си или някоя близка, той може да поздрави с лявата. Трябва да се избягва поздравяването на разхождащи се познати от трамвая или затворен автомобил.

Тъй се поздравява... а не тъй!

Когато в частна къща един мъж срещне по стълбите някоя дама, той трябва да свали шапката си, дори тогава, когато не я познава. Дамата никога не поздравява първа срещнат на улицата познат, освен в случаи, в които иска да му засвидетелствува особена почит. Мъж, който не е много близък с една жена, може само да я поздрави на улицата, но не и да я заговори.

Когато се поздравим с някого на улицата и след малко пак се срещнем, няма нужда да повтаряме поздрава. Грозно е да се поздравява с цигара в уста; тя трябва непременно да се вземе в лявата ръка, а шапката да се свали с дясната. Крайно невъзпитано е някой да не поздрави лице, на което веднъж е бил представен.

Зa подобна постъпка единственото извинение е слабата памет или късогледството. Леко, небрежно повдигане на шапката се допуска само между приятели и близки познати.

По улицата мъжът поздравява познатите си любезно, но сдържано, т. е. без размахване на шапката и без преувеличени поклони.


Вижте също: Целуване на ръка