В новата ни рубрика "Маниери от Царство България" ще ви запознаем с някои основни правила на поведение, утвърдени като норми на доброто възпитание преди 1944 г. Текстовете са извадки от книгата "Дом и общество" от 1935 г. с автор Лили Янакиева.
Поздрави
Когато срещнат позната дама, както младите, тъй и старите господа я поздравяват първи. Когато някой срещне свой приятел с дама, той не чака да бъде поздравен, а винаги поздравява пръв, от уважение към дамата. Кавалерите, които придружават една госпожа или госпожица, свалят шапка всякога, когато тя поздрави.
Вървят няколко души по улицата. Един от тях бива поздравен. Всички са длъжни да отговорят на поздрава. Мъж, който има среща със своя позната в някой локал, става при влизането й и заема отново мястото си, едва когато тя седне.
Шапката се сваля винаги с дясната ръка. Само когато някой мъж върви под ръка с жена си или някоя близка, той може да поздрави с лявата. Трябва да се избягва поздравяването на разхождащи се познати от трамвая или затворен автомобил.
Тъй се поздравява... а не тъй!
Когато в частна къща един мъж срещне по стълбите някоя дама, той трябва да свали шапката си, дори тогава, когато не я познава. Дамата никога не поздравява първа срещнат на улицата познат, освен в случаи, в които иска да му засвидетелствува особена почит. Мъж, който не е много близък с една жена, може само да я поздрави на улицата, но не и да я заговори.
Когато се поздравим с някого на улицата и след малко пак се срещнем, няма нужда да повтаряме поздрава. Грозно е да се поздравява с цигара в уста; тя трябва непременно да се вземе в лявата ръка, а шапката да се свали с дясната. Крайно невъзпитано е някой да не поздрави лице, на което веднъж е бил представен.
Зa подобна постъпка единственото извинение е слабата памет или късогледството. Леко, небрежно повдигане на шапката се допуска само между приятели и близки познати.
По улицата мъжът поздравява познатите си любезно, но сдържано, т. е. без размахване на шапката и без преувеличени поклони.