В новата ни рубрика "Маниери от Царство България" ще ви запознаем с някои основни правила на поведение, утвърдени като норми на доброто възпитание преди 1944 г. Текстовете са извадки от книгата "Дом и общество" от 1935 г. с автор Лили Янакиева.
Целуване на ръка
Ръката на дамата се целува само в дома й или в дома на други, у които тя е на гости, в театъра, на бал, вечеринка, в елегантен локал, ресторант; в никой случай не на улицата, в магазини, учреждения, трамвая или омнибуса. Това е престарано и некрасиво. Ръка, облечена в ръкавица, не се целува. Когато дамата не свали ръкавицата си, това показва, че не желае да й се целува ръката. Нетактично е кавалерът да дръпне ръкавицата на дамата, за да целуне ръката й. Това е допустимо само при много близко познанство.
Тъй се целува ръка на дама, само че не е красиво дамата да подпре лявата си ръка на хълбока
Ръка се целува само на госпожите, понеже с това господата изразяват почитта си към омъжената жена. Неуместно е, следователно, да се целува ръка на едно младо момиче, защото това изглежда като подчертана интимност. Само годеникът има право да целуне ръка на годеницата. И тук, както навсякъде, се правят някои изключения: така например, един господин може смело да целуне ръка на една млада лекарка, на която, при все че е госпожица, иска да отдаде особена почит, затуй че е излекувала болното му дете. По същия начин може да се постъпи с една прочута певица, известна писателка или други подобни.
Когато един господин бъде представен на по-възрастна дама и тя му подаде ръка, той се покланя, навежда се леко към ръката, повдига я малко и я целува. Има много господа, обаче, които смятат, че могат без всякакъв повод да целуват ръка на всяка дама, която им се изпречи — млада или възрастна. Небрежно застанали с ръка в джоба, вместо да се наведат, те вдигат пръстите на дамата до устата си и загледани в очите й казват: "Добър ден, мадам". Подобно държане сьвсем не отговаря на добрия тон, но, за съжаление, не рядко може да се срещне в салоните или дори в най-доброто общество.