22.11.2020 г.

Залата на знамената в Царския дворец


Текст из списание "Нива", 2 ноември 1928 г.

Това е специална зала, строена за съхраняване на знамената. Тя има величествен вид, — с двойна купола; таванът, целия дървен, е в старобългарски стил с хубави резби.

В залата са наредени знамената на всички части от софийския гарнизон. Самарското знаме и разните знамена на разформировани части, дружини и пр. Тук са знамената на Свищовската, 5-а Одринска и др. дружини.

Гравюра от 1885 г.

Освен това в залата се съхраняват оръжия, ликовете на Н. В. Царя Освободителя, 1-ия Български княз Батенберг и цар Фердинанд.

Когато човек влиза в тая зала веднага се изпълва с едни особени чувства на почит и благоговение. Тогава той не може да не снеме шапка и смирено да застане пред живите символи на нашата военна история, пред тия херугви на славата и победите, под които са паднали хиляди за свободата на нашата родина. Тук в паметта на човека се изнизват бележитите дати и славни епопеи на толкова подвизи и героически дела, които въпреки лошите политически резултати, все пак ни говорят за жилавостта на един народ, който се бори за права и по добър живот в голямото общество на народите.

Залата на знамената - в нея се съхраняват оръжия, трофеи и стари български знамена.

Тия ценни реликви стоят сега мълчаливо скътани в тая свещенна зала. Техните платове, опушени от дим и разкъсани от гранати и куршуми, са страници на цяла епопея, която ни говори за едно славно минало и ни вдъхва вяра за по-добро бъдеще на нашето многострадално отечество.



Червеният салон в Царския дворец


Текст из списание "Нива", 2 ноември 1928 г.

Тайнствен, когато се говори за него, той е всъщност една богата зала с таван и стени, украсени с релефни гипсови орнаменти в бароков стил. 

Онова, което му придава най-голяма тържественост и официалност, това са историческите портрети по стените и наслаганите по пиедесталите бюстове на височайши — близки до нашия двор. 


Тук са бюстовете на: княз Алберт, княгина Клементина, цар Фердинанд и пр. А от портретите изпъкват: княгиня Мария Луиза, майка на нашия цар, Луй Филип, негов прадядо, Мария Терезия, Мария Феодоровна, руска императрица, цар Павел I Руски, С. А. С. Жозефина Савойска, Леополд I, крал Белгийски, великия княз Константин Павлович, Емил Лобе, бившия председател на френската република, и др.


Тоя ресепционен или по български казано, приемен салон, служи за официални приеми на чуждите представители, при връчване на Царя своите акредитивни писма, а също за приемане председателя на Народното събрание, придружен от народното представителство, при отговора на тронното слово, която церемония е най-тържествена.

Вижте също:


21.11.2020 г.

Дворцовият параклис


Из списание "Нива", 2 ноември 1928 г.

През 1912 г. бившият цар Фердинанд заповяда постройката на православен дворцов параклис, който се построи на мястото на няколко канцеларии и същата година се извършиха следните приспособления в двореца:

1. Една обща зала образува куполът и в предната част се откриха три големи прозорци. Тия прозорци имат в горната си част полукръгова форма, с матови стъкла, изписани с църковни орнаменти и в кръгови форми — изображения на ангели.

2. По проект, в български стил, се изработи в разкошна резба, от липово дърво, иконостаса и трона на Негово Величество. Всички резби са изработени от майстора Иван Филипов.

3. Полилеите, кандилата и свещниците са изработени от мед, по проект, цизелирани от фирмата Фр. Аниж в Прага.


В параклиса стените, прозорците и всички декори са изписани от проф. Баджов, който е изготвил и проектите за всички украшения. Иконите и иконостаса са изписани от г. г. проф. Митов, Мърквичка, Баджов и Ст. Иванов.

Тази черквичка, на вид скромна, представлява всъщност едно бижу за нашата православна черква. Тя буди интерес със своята мистична обстановка и много капацитети са оставали приятно изненадани, когато са имали възможност да я видят.

В тая черква се служи при големи празници и особни случаи. Дворцовият православен параклис е също символ на господствуващата православна вяра в царството.