Откъс от "Живописни кътове из нашата родина" с автор Д. П. Койчев (1929 г.)
София днес
По Л. К.
Главната части на града, самият град, е опасан с Окръжния булевард и успоредния с него булевард "Фердинанд", като и двата започват от гарата източно и завръшват при същата от запад.
Главната ос на града е улица „Мария Луиза“ и продължението й „Витоша“, която почва от гарата и свръшва до Лозенец. Тая улица разделя града на две равни половини: западна и източна. Вьз основа на тая главна улица, всички останали улици на София вървят в две посоки: едни успоредни ней отдясно и отляво в меридионална посока, а други пресичат тия улици под прав ъгъл, от изток към запад. Всички улици се огряват последователно от слънцето и затова градът е твърде хигиеничен.
По тротоарите на главните улици са посадени дръвчета, предимно акации, а част от булевард Фердинанд, между улиците „Патриарх Евтими“ и „Цар-Освободител“, е засадена от двете страни с тополи, които образуват великолепна алея с вид към Витоша.
Почти всички улици и булеварди носят името на някой деец, на някое народно събитие, дата, град, река, планина и пр.
В София има много площади, обаче, не всички са готови. От откритите, на първо място стоят площадите „Александър I“ и „Цар-Освободител“. Източната част на площада "Александър I" допира до двореца. Дворецът е красива, но стара постройка. Срещу южната му страна е софийската градска градина, с казино и водоскоци. В тая градина стават най-важните и най-големите градски увеселения. На южния край на градската градина е софийското кметство, срещу западната й страна е Археологическият (Народният) музей, с ценни паметници за историята на нашата родина, а срещу източната страна на градината е Народният театър, великолепна сграда, вече недостатъчна за нуждите на нарастналия град, и Военното Министерство. Всичко това вкупом съставя центъра на града.
От площада „Александър I“, като се мине край южната страна на двореца, върви се по улица „Цар-Освободител“; отляво на тая улица се намира Военният клуб, Картографическият институт, Външното министерство и накрай Народното събрание. Срещу Народното събрание е построен паметникът „Цар-Освободител“. На един красив гранитен пиедестал, заобиколен с бронзовите фигури на герои от освободителната война, стои излята също от бронз величавата фигура на царя Освободителя, възседнал коня си. Северо-източно от Народното събрание се намира Държавната печатница, а северозападно — църквата Св. Александър Невски, построена на едноименния площад. Тоя храм-паметник на София, откъм Народното събрание представя грамаден триетажен кораб, а откъм Държавната печатница напомня четириетажен индийски храм (пагода). Дебелите й стени са облечени отвън с блокове дялан бял камък, донесен от врачанските каменоломни. Главният купол и камбанарията са покрити с медни плочи, а след това позлатени. На камбанарията висят 12 камбани и оттам се открива чудна панорама над София. През големи бронзови врати се влиза от притвора в църквата. Вътре, над входа, се намира великолепен балкон за църковния хор, направен изцяло от бял мрамор и подпрян на скъпи колони от шарен мрамор. Църквата се осветява с електрически лампи, окачени на тежки, богати и големи полилеи от позлатен бронз, в старо-византийски стил. Отляво, по широка мраморна стълба, се влиза в подземието, обширно колкото самия храм, предназначено за гробница на заслужили български дейци. Отоплението ще става чрез вода, топлена в близкото здание на Рисувалното училище. Цялата сграда е разделена на три кораба, събира до 5,000 богомолци и струва 5 1/2 милиона лева
