България и Австро-Унгария установяват дипломатически отношения още през 1879 г., веднага след освобождението на нашето отечество. Империята изгражда своето дипломатическо представителство на едно от най-хубавите места в София - булевард "Цар Освободител", между двореца и Народното събрание.
След злополучния край на Първата световна война и обособяването на независима унгарска държава легацията на Унгария трябва да напусне тази сграда (която междувременно е окупирана от Италия като победител във войната) и да изгради самостоятелно представителство в българската столица.
Любопитен спомен от този период ни е оставил унгарският дипломат Шандор Киш-Немешкери, публикуван през 1993 г. от Пенка Пейковска в "Известия на държавните архиви" (кн. 66):
Любопитен спомен от този период ни е оставил унгарският дипломат Шандор Киш-Немешкери, публикуван през 1993 г. от Пенка Пейковска в "Известия на държавните архиви" (кн. 66):
Преместването на унгарската легация протече при необикновени обстоятелства. Когато пристигнах в София, бях неприятно изненадан, че дипломатическият представител на една от неутралните страни, упълномощен да защитава интересите ни, не можеше или не искаше да попречи на италианците да заемат и се настанят по правото на победителя в чудесната сграда на австро-унгарската легация (както стана с двореца на легацията ни в Истанбул), която по квота, тоест около една трета част от нея се падаше на нас, след като непосредствено до нея имаше собствен, макар и много по-малък дворец.
Представителството на Австро-Унгария на булевард "Цар Освободител" в края на 19 век
Вярно, италианският дипломатически представител граф Дурини ди Монца (по-късно такъв в Будапеща) заемаше само две трети от двореца, а в останалата част се разположи чехословашката легация. Със силно чувство за справедливост Дурини разбираше моето трудно положение и отначало ми отстъпи две стаи на партера.
Впоследствие от чехословашкия дипломатически представител Кюнзл-Ижерски, благодарение на това, че бяхме стари бойни другари, даже добри приятели, получих няколко служебни помещения, дори когато отидоха в собствена сграда, услужливо ми отстъпи заеманата от него част от сградата. Дурини отстъпи и празната конюшня на легацията, което за мене като ездач означаваше твърде много. Всичко вървеше добре, докато Дурини беше там, обаче възникнаха трудности с наследниците му; отдъхнахме си, когато правителствата ни се споразумяха Италия да заплати в брой полагащата ни се според квотата част от двореца.
Сградата на новата унгарска легация в строеж (пресечката на бул. "Евлоги Георгиев" и ул. "6-и септември"), 20-те години
Унгарската легация в завършен вид
Тогава издействувах от столичната община да ни отпусне хубав, голям, безплатен парцел до английската легация, където после с получените от италианците пари построихме сегашния хубав дворец на легацията ни с красива градина, конюшня, гараж. По специална, но не необичайна ирония насъдбата, тъкмо дворецът ни беше готов след толкова, мъки, неприятности и работа, едва бях изкарал в него една година, и ме преместиха...
В двора на легацията, 1927 г.
Новият унгарски пълномощен министър в София на път да връчи акредитивните си писма на Цар Борис III, около 1930 г. Дипломатът е придружаван от Павел Груев, съветник и началник на канцеларията на двореца. Фотографията е направена пред парадния вход на унгарската легация - прави впечатление несъществуващата днес богата декорация, в това число фигури в цял ръст вероятно на личности от унгарската история.