28.02.2019 г.

С Ориент експрес в София през 1935 г. - на пазара (14 снимки)


Продължаваме нашата разходка, следвайки по петите групата британци, пътуваща с Ориент експрес, по време на техния престой в българската столица. След обиколката по основните софийски булеварди, те се насочват към едно място, което по традиция привлича всеки пътешественик. Макар през 30-те години екзотиката на Женския пазар да е поизбледняла, все още жадното око на чужденеца има какво да види. Вероятно по тази причина най-голям дял от снимките са именно от софийския пазар.

Пъстрата картина на софийския пазар - познатата смесица от градски типажи, селяни от околността, търговци, амбулантни продавачи...


В този ъгъл са продавачите на корита, а вдясно се вижда атракция, привлякла вниманието на децата

Отново поглед към коритарите

Селяни от околността, струпали за продажба плодовете на своето стопанство

Продажба на вълна

По всичко личи, че пътешествениците са посетили София през пролетта, когато прясно остриганата овча вълна е наводнила улиците на пазара

Продавач на гевреци край куповете с вълна

Претегляне на вълната

На пазара винаги цари оживление - тук правят впечатление будката за вестници и продавачът на закуски, понесъл стоката на главата си

Някои купувачи вече отнасят пълни кошници и мрежи с продукти, които ще осигурят прехраната на домакинството през следващите дни

Други все още не са подбрали нужното и продължават да обикалят богатите сергии

Пазарлъкът продължава...

Вниманието на камерата към малката цветарка е причината тя да не успява да скрие своята усмивка

Увлекателни подробности за атмосферата на столичния пазар в тези години можете да прочетете тук.

В последната част от нашата фото разходка британските пътешественици ще се отбият на излет до село Бояна.


26.02.2019 г.

Тревоги, блокади и купони в Стара София


Крикор Асланян

Войните винаги са били голямо бедствие за всички народи. Загиват хора, рушат се сгради, изчезват паметници, за сметка на които изникват хиляди нагробни такива. Втората световна война е една от най-унищожителните във всяко отношение. Загинаха милиони, сринаха се до основи стотици градове с уникална архитектура, стотици хиляди останаха без покрив над главите си. 

България също не беше подмината от нея. София стана жертва на десетките бомбардировки на англо-американската авиация. Въпреки защитата, осигурена от българските “орли”, центърът на Столицата беше унищожен до основи от вражеските разрушителни и запалителни бомби. На няколко пъти София беше превърната на смъртоносна  светлинна “феерия”, когато хиляди балони надвиснаха над главите на Столичани, за да видят враговете красотата, която унищожават  завинаги. Това, което те не успяха да унищожат, го направиха “строителите на  нова социалистическа” България. 

И в двата случая жертвата беше една и съща - София, красивата Столица на България. Един чист, подреден, стилен европейски град, където ние живеехме комфортно, милеехме за своя град и той ни се отблагодаряваше и радваше с топлите си минерални извори, с чистия витошки въздух, с неповторимо студената вода, с прохладата на летните вечери, с теменужените отблясъци на близката планина, с неописуемата си красота.

Царство България беше въвлечено във Втората световна война от правителството на проф. Богдан Филов като съюзник на Оста – Германия, Италия, Япония. В първите години тревогите бяха рядкост. Сирените виеха страховито, но софиянци почти не им обръщаха внимание. Само мобилизираните в отрядите на “Гражданска защита” надяваха на ръкава лентите и тръгваха към кварталните щабове. Щабът на нашия квартал беше в 6-та прогимназия “Константин Фотинов” на бул. "Христо Ботев" и при тревога баща ми незабавно се отправяше към Щаба.

Когато през 1943 тези тревоги зачестиха и вече имаше бомбени попадения и разрушени къщи по покрайнините на града, софиянци започнаха да се отнасят по-сериозно към тревогите и грабвайки кой каквото може, тръгваха към скривалищата. Аз взимах със себе си ученическата си чанта с моите терадки и учебници.

Скривалищата обикновено бяха мазетата на някои обществени сгради със стоманобенонна конструкция или кооперации с големи зимници - мазета, оборудвани за целта с варели с вода, кирки и лопати и торби с пясък. Имаше и домашни аптечки с необходимите за “първа помощ” бинтове, марли, кислородна вода, йод и реванол. Сигурно е имало и други медикаменти, но аз не знам.

Нашето скривалище беше в мазето на къщата на ул. "Пордим" 1, собственост на нашия хазаин Стефан Даскалов, брат на известния земеделски лидер Райко Даскалов и министър на благоустроството в последното правителство преди 9 септември 1944 г. 7 дни министър и 45 дена домашен арест бе цялата полза на бай Стефан от този министерски пост. Пак добре, че  като брат на земеделския лидер отърва разстрела, на което бяха осъдени министрите от същия кабинет.

Седяхме в тези мазета, мълчаливи и уплашени, седяхме и чакахме заветния “отбой”, за да излезем на улицата и видим пораженията, които вражеската авиация беше нанесла на домовете ни. Ние, мирните граждани - старци, болни и инвалиди, жени, мъже и деца като мен, се страхувахме да не станем жертви на една война, която нито бяхме искали, нито предизвикали, нито пък някой ни беше питал дали я искаме. Война, която нищо нямаше да ни даде, но можеше да ни отнеме всичко, можеше да ни ограби и унищожи. И го направи! На някои отне живота, други осакати, трети загубиха в развалините домовете и имуществото си, а тези, “щастливците”, които не успяхме да се осакатим, които не загинахме от американските бомби, имахме несънуваното “щастие” да станем строители на социалистическа България!

По време на войната често софиянци осъмваха с “блокада”. Улиците на града биваха завардени от войска и полиция и никой нямаше право да се движи, докато блокадата не се вдигне. На всеки ъгъл имаше въоръжени войници, полицаи и жандармерия. Проверяваха се документите на съмнителни хора, правеха се обиски и търсеха нелегални. Полицията на Гешев затягаше примката около онези, които нарушаваха законите, около онези, които само след няколко месеца щяха да затегнат примките около вратовете на министри, регенти или хора, които по една или друга причина им бяха несимпатични. И самите те щяха да започнат да пишат Законите!

С идването на войната дойде и недостигът на храни и стоки. Пазарът обедня и постепенно съвсем изчезна, за да отстъпи място на един друг пазар наречен “черна борса”. Родиха се “черноборсаджии”, които трупаха богатство за сметка на нещастието на хората. 

Поради недостига на храни и други стоки от “първа необходимост”, в края на 1940 година Правителството въведе купонна система за основните храни - хляб, месо, масло, захар, брашно, олио, ориз и др. Всеки гражданин имаше право на определено количество от тези храни на месец. Купоните бяха различни за различните категории хора: 

а/ Обикновени граждани;
б/ ФР - физически работници;
в/ ТФР - тежко физически работници;

Според категорията купони, количествата, а понякога и качествата бяха различни. Болните също получаваха други купони срещу медицинско. Баща ми беше болен от язва и получаваше купони за бял хляб, докато всички останали вкъщи получавахме купони за черен хляб, който не само имаше отвратителен землист цвят, но и ставаше на кална топка, ако го стиснеш в шепата си.

На ул. "Братя Миладинови" 55, където съм роден, живеехме 7 души - мама, татко, вуйчо, вуйна и дядо и баба - родителите на майка ми. Бях на 5 годинки, единствено дете в семейството, и естествено белия хляб, даван на баща ми, ядях аз.

Беше неделя и татко си беше вкъщи. Направил съм бил някаква пакост и татко ме наказа да не ям бял хляб.  Според мен беше крайно несправедливо, защото не се чувствах виновен, ама хич. В моята душа закипя чувството за справедливост и в знак на протест извърших жест на вандалщина.

Кухнята ни беше доста голяма и единственият й прозорец гледаше към задния двор на къщата. Точно до прозореца, който беше на дъното от ляво на вратата, се намираше умивалникът с чешмата, от която зиме и лете течеше сладка, много студена вода от Рила и Витоша. Вратата на кухнята беше остъклена с три дълги, тесни стъкла, под всяко от които имаше малки квадратни стъкла. Именно едно от тях стана на парчета под мощния удар на детското ми юмруче. Парчета от стъклото порязаха дълбоко ръката ми и от нея шурна червена детска кръв.

Беше нужна превръзка и за целта трябваше да отидем до една от двете аптеки в махалата. Или в аптеката на Януш, намираща се на ъгъла на ул. "Цар Симеон" и бул. "Христо Ботев", или в аптеката на Икономов, на ъгъла на ул. "Цар Симеон" и ул. "Драгоман", т.е. на пазара.

Трябваше, но кварталът беше блокиран от войска и полиция. По улицата нямаше жива душа, само въоръжени войници и полицаи. Татко ме хвана за ръката и тръгнахме, но войникът, стоящ на пост пред дома ни, отказа да ни пусне. Наложи се да го молим да извика началника си. След малко дойде въоръжен офицер в бойна униформа. Видя ранения “бунтар”, от ръката ми течеше кръв, впечатлен от “героизма” ми или омилостивен от плачещото хлапе, разреши да отидем до аптеката на Януш.

Тръгнахме към аптеката по безлюдните улици на града, където ме превързаха и благополучно се върнахме у дома. Омилостивен от ранената ми ръка и моя “героизъм”, татко разреши пак да ям от белия хляб, който му се полагаше като болен.

Един ден от моето детство, което остави своя белег за цял живот на малкото ми детско юмруче. Изминали са 77-78 години, но белегът ми напомня за този ден на блокирана военна София.


Вижте още:  София и войната (през очите на дете очевидец)


23.02.2019 г.

С Ориент експрес в София през 1935 г. (9 снимки)


През 1935 г. богато британско семейство предприема едно от най-популярните луксозни пътувания в историята - пътешествие с Ориент експрес, прекосяващ европейския континент от Париж до Истанбул. Една от спирките на легендарния влак е в София, където пътешествениците престояват за известно време. 

Историята мълчи дали посещението им е било съпроводено от приключения, достойни за перото на Агата Кристи, но ценните фотографии от тяхната среща с българската столица вече са част от нашия архив. 

Нека заедно да тръгнем по техните стъпки...

"Първата българска гара" - Драгоман

Вече в София - при храма "Света София"

По това време базиликата вече е реставрирана и обновена

Паметникът на Цар Освободител и площадът пред Народното събрание

По несъществуващата днес улица "Търговска", поглед към джамията

Джамията и добре поддържаната градина между нея и столичната баня

Снимка, носеща надпис "Priest's home" (Домът на един свещеник) - неизвестно къде. Би могло да бъде и в село Бояна, откъдето също има фотографии.


Фотографът се е впечатлил от тази живописна гледка на пресечката на улиците "Търговска" и "Дондуков"


Героите от предишната фотография, запечатани отново малко по-нататък по улица "Търговска" (тогава носеща името "Княз Борис" в частта между "Дондуков" и царския дворец)


По време на своята разходка британското семейство посещава с особен интерес пъстрия софийски пазар. Престоят им в българската столица включва и излет до село Бояна


20.02.2019 г.

София преди и сега: Тютюнева фабрика "Исак Арав и Синове"


Днес ще се опитаме поне отчасти да възродим спомена за една колкото внушителна, толкова и неизвестна индустриална сграда от първата половина на 20 век. Това е откритата през 1920 г. тютюнева фабрика "Исак Арав и Синове".

Поглед към тютюневата фабрика от булевард " Клементина"

Ъгловото здание с извисяващ се купол е било разположено на булевард "Клементина" 139 (сега "Стамболийски" на пресечката с улица "Одрин") в близост до Владайска река в покрайнините на някогашна София. Фабриката е била собственост на дупнишкия евреин и търговец на тютюн Исак Арав, като в нея имало близо 200 души персонал. Там се произвеждали "всички видове обикновени и най-луксозни цигари, приготвени от отлежали и ароматични дупнишки, неврокопски, пазарджийски и кърджалийски тютюни". 

В центъра на тази въздушна фотография се вижда фабриката, доминирала над софийските предградия

След 1946 г. семейството на Исак Арав напуска България. Съдбата на зданието не ни е известна. То не съществува днес, като е възможно да е станало жертва и на англо-американските бомбардировки. Съвременната снимка, която поместваме, показва как изглежда мястото в наши дни, близо 100 години след откриването на фабриката.

Мястото днес


15.02.2019 г.

Панорама към София (1901 г.)


Днес нашето пътешествие във времето продължава с една ранна софийска картичка, издание с номер 1 на известния столичен книжар Тодор Чипев. Картичката е отпечатана през 1901 г. в изключително редкия за София троен формат - с размер на три стандартни картички и прегъната на две места, който се е използвал при отпечатването на панорами и общи изгледи. 


Фотографът е застанал на височината над все още неканализираната Владайска река при днешния булевард "Сливница" между пресечките "Софроний Врачански" и "Антим I". В най-лявата част на снимката се намира Лъвовият мост, а в най-дясната изпъкват Младеновата пивоварна на същото възвишение, а в далечината - строежът на храма "Свети Николай Софийски".

Между тези маркери се разстила като на длан целият ниско застроен тогава град и е лесно да се проследят по-важните здания в града, над които се извисява внушителният силует на планината Витоша. 

Кои по-интересни постройки и улици могат да се разпознаят на тази снимка? За улеснение при разглеждане нанесохме известните ни обекти върху самата панорама:


Припомняме, че фотография от подобна перспектива, направена няколко години по-рано, вече разгледахме тук. Сравнението между двете изображания помага да се проследи развитието на София в един ключов за столицата период, в който тя стъпка по стъпка оформя своя познат и днес образ.


4.02.2019 г.

София преди и сега: Спирка "Борова гора"


Едва ли има някой, който да не е чувал за вълшебната трамвайна спирка "Вишнева". Тя е скътана в гората между площад "Журналист" и Семинарията и всеки, качил се на мотриса по линия №10, има възможността да мине покрай навяващата романтични мисли къщичка.

Едва ли мнозина обаче все още пазят спомен за не по-малко приказната трамвайна спирка "Борова гора". Намирала се в непосредствена близост по трамвайното трасе, някога тази спирка се е разполагала в същия горист участък край булевард "Митрополит Кирил Видински".

Трамвайна спирка "Борова гора", вероятно 30-те години

Стилът на сградата, която запазената стара снимка ни разкрива, изцяло носи духа на спирка "Вишнева". Макар и по-скромна по размер, спирка "Борова гора" споделя същите характерни дървени елементи, железните парапети и цялостното усещане за уютна планинска хижа. 

Мястото днес

Открит остава въпросът дали двете постройки са изградени за трамвайни спирки или в последствие са пригодени да изпълняват тази функция, но от 30-те години те вече обслужват удълженото трасе на линия №1 (Гарата-Семинарията).


Използваната и в наши дни спирка "Вишнева"

Ако сравним картите на София от периода с тези от 20-те години, се вижда как трамвайната линия е продължена и след днешния площад "Журналист", като лъкатуши през гората под Семинарията, преди да достигне последната точка от своето пътуване - днешния площад "Велчова завера". Тогава горските спирки, обслужващи този участък, са две - "Вишнева" и "Борова гора".

Удълженото трасе на трамвая върху карта от 1935 г.

Днес обаче от спирка "Борова гора" не е останало много и единственото, което напомня, че някога тук е спирал трамваят, са останките от каменните основи на изчезналата къщичка. Кога спирката е премахната и защо сградата е изоставена и разрушена не успяхме да установим с точност.

Останките на някогашната спирка, заснети откъм бул. "Митрополит Кирил Видински"


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...