28.03.2020 г.

София преди и сега: Посолствата на Италия и Австрия


Присъствието на австрийски и италиански дипломати в София предхожда създаването на свободна българска държава. В града, тогава в рамките на Османската империя, са открити консулства, а след освобождението и установяването през 1879 г. на дипломатически отношения представителствата на Австро-Унгария и Италия са издигнати в ранг дипломатически агентства. 

Изграждането на новата българска столица поставя въпроса за построяването на сгради, в които тези представителства да се помещават, отговарящи на престижа и положението на двете държави на международната сцена.

През 1882 г. с разпореждане на българския княз Александър I и с решение на Министерския съвет за нуждите на Австро-Унгария е предоставен парцел на "бъдещата главна улица" (по-късно булевард "Цар Освободител" 9). На тази площ дипломатическият агент Рюдигер фон Бигелебен изгражда със собствени средства вила по проект на архитект Петер Паул Бранг, завършена и открита през 1883 г. Бигелебен отдава сградата под наем на своето Министерство на външните работи (любопитен случай без прецедент) за нуждите на дипломатическото агентство. 


Австро-унгарското дипломатическо представителство в началото на 20 век, поглед от булевард "Цар Освободител"

В последствие парцелът е разширен към улица "Шипка", а през 1907 г. Австро-Унгария закупува сградата и прилежащата й площ. Тази стъпка дава възможност на имперското правителство да се заеме с вече належащото нейно разширяване и преустройство. Задачата е възложена на виенския архитект Лудвиг Рихтер, който проектира съществуващата и до днес дипломатическа сграда. Вече с ранг легация, новата постройка е завършена през есента на 1909 г.


Сградата във вида си след преустройството през 1907-1909 г.


Съвременен изглед

От своя страна, италианската държава изгражда дипломатическото си представителство на тогавашния булевард "Цар Освободител" 11, в непосредствена близост до австро-унгарската легация. В периода 1905-1910 г., след продължително забавяне, сградата по чертежи на италианския архитект Енрико Бовио е завършена. Така ансамбълът е окончателно оформен в съхранения си и до днес вид. 


Поглед по булевард "Цар Освободител" - вдясно са легациите на Австро-Унгария и Италия, около 1910 г.

Това обаче съвсем не е краят на тази любопитна история. След водовъртежа на Голямата война Австро-Унгарската империя изчезва от картата на Европа. През 1918 г. сградата на нейната легация е окупирана от Антантата и по-специално от италианската Военна мисия. 

След разпадането на империята наследилите я държави трябва да установят своето дипломатическо присъствие в София. Унгария изгражда собствена легационна сграда, а Италия и Република Австрия постигат споразумение, с което през 1925 г. се урежда размяната на двете легационни сгради - Италия се настанява в някогашното австро-унгарско представителство, а Република Австрия придобива бившата италианска легация.


Легацията на Австрия, 20-те години

Присъединяването на Австрия към Германския райх слага край на независимата австрийска държава и след 1938 г. сградата на булевард "Цар Освободител" се превръща в резиденция на германския пълномощен министър в София. След 1947 г. и възстановяването на дипломатическите отношения с България тя отново става собственост на Република Австрия.

Съвременен изглед


17.03.2020 г.

София преди и сега: Улица "Цар Иван Шишман"


Настъпилите смутни времена превръщат разходката по улиците на София в истинско приключение, което ускорява пулса и вдига адреналина. Ето защо, за разтуха и без да застрашаваме националната сигурност, ние ще насочим поглед към по-ведрите дни на 1903 г. и ще ви предложим виртуално пътешествие до една от любимите на много столичани части на града. 

Колкото популярна и обичана е днес улица "Цар Иван Шишман", толкова неизвестно остава нейното минало. Някогашният й облик е малко познат, тъй като съхранени фотографии от онази епоха почти липсват. Това превръща всяка една черно-бяла находка в дългоочакван деликатес, който следва да бъде споделен и с вас - нашата аудитория. 

Вълнуващият кадър ни позиционира преди пресечката с "Иван Вазов" и ни разкрива като на длан улицата в посока на Народното събрание, чийто силует ясно се различава в дъното на снимката

Мястото в наши дни (заснето преди обявеното извънредно положение).
А че промените за изминалите близо 120 години са значителни, съмнение няма.

Изчезнал софийски дом на пресечката на улиците "Цар Иван Шишман" и "Иван Вазов", началото на 20 век

На мястото на къщите днес се издига жилищна кооперация, изградена вероятно през 30-те години


5.03.2020 г.

Софийски вестникарчета


Сред най-устойчивите носталгични образи от миналото е картината на малкото улично вестникарче, тичащо по улиците с поредния сензационен брой на някое издание. Така било и в някогашна София. 

От печатницата вързопите с вестници бързо преминавали в ръцете на истинска армия от хлапаци. Хванали под мишница цял куп вестници, те бързали да ги разнесат из столицата. Виковете им привличали вниманието на минувачите, любопитството надделявало и срещу дребна сума прясно отпечатаните добри или лоши вести често се разграбвали за минути. Така, най-бързата медия на епохата успявала да разнесе последните новини из всички краища на града.

"Да живее войната!" - софийски вестникарчета с извънредни издания по случай влизането на България в Първата световна война, октомври 1915 г.

Фотография от преди век е запечатала едно от безбройните вестникарчета на София. Момчето на снимката продава вестник "Deutsche Balkan-Zeitung" в годините на Първата световна война. Изданието е всекидневник, който се публикува в София от Deutsch-Bulgarische Gesellschaft. 


Вестникът е основан на 16 февруари 1916 г., а първият брой излиза на 19 февруари 1917 г. Има и илюстровано приложение, наречено "Витоша". Просъществува до абдикацията на Фердинанд на 3 октомври 1918 г., като са издадени общо 481 броя без прекъсване.


3.03.2020 г.

Карта на София през 1914 г.



Новото попълнение в колекцията ни от стари карти на София идва от далечната 1914 г. Планът е включен в известната поредица пътеводители на Карл Бедекер (по-специално в книжката "Konstantinopel, Balkanstaaten, Kleinasien Archipel, Cypern") и чертае любопитна моментна снимка на града в навечерието на Първата световна война.

Като всяка типична туристическа карта и тази представя на пътешественика основните и най-интересни места в сърцето на София, които си струва да бъдат разгледани по време на кратък престой в българската столица на път за Цариград.


Вижте също: 
Между два свята: Карта на София от 1947 г.
План на София от 1935 г.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...