28.05.2010 г.

Един от белезите на София


Сградата на Духовната академия (днес Богословски факултет) е замислена като паметник в чест на създаването на Българската екзархия. Централно място върху фасадата е заемала композиция от 17 фигури, разположена върху фронтона под купола. Тя е представяла тържествената литургия в старата църква Свети Стефан в Цариград, в която Иларион Макариополски чете фермана за самостоятелна българска църква. Автор на картината е художникът Никола Ганушев. При бомбардировките над София куполът и композицията са унищожени, без да бъдат повече възстановени.

Централната композиция на Никола Ганушев

Духовната академия в пълния си блясък

Положението днес

Повече за строежа и украсата на сградата.


26.05.2010 г.

София преди и сега: "Хан Аспарух" 27


Днес представяме две снимки, любезно предоставени от Б. Примов.

Сградата на фотографията е била собственост на полк. Васил Ранков - военен инженер и индустриалец (и прадядо на Б. Примов) - и неговото семейство. Къщата на ул. "Хан Аспарух" 27 е построена през 1909 г. и съборена заедно със съседната през 1972, когато на тяхно място е издигнат жилищен блок.


Мястото днес:




25.05.2010 г.

Новата загадка


Знаете процедурата - пълно разнищване на снимката!



24.05.2010 г.

Хора, пътища, автомобили


Няколко снимки, онагледяващи различни ситуации в правилника за движение по пътищата, 30-те години.








22.05.2010 г.

На този ден: Откриване на ХХIV-то Обикновено народно събрание, 1938 г.


ТЪРЖЕСТВЕНОТО ОТКРИВАНЕ
НА ХХIV-то ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Н. В. Царят чете Тронното слово

След четири години политически живот без приноса на едно законодателно тяло изхождащо и избрано от народа, най-сетне през м. май т. г. се осъществи отдавнашното желание на Държавния глава да призове по един нормален ред народа, в лицето на неговите избранници, към законодателна дейност. Осъществи се и желанието на самия народ да промишлява сам над своите съдбини чрез посочените свои избранници.

На 22 май, неделя, още от 9 часа сутринта настъпи оживление в тремовете на новоремонтираната сграда на Народното събрание, а също така оживление настъпи и по бул. Цар Освободител, от Двореца до Парламента.

Около обляната със светлината на пролетното слънце сграда на Парламента, украсена по главното стълбище с цветя и килими, се трупаше гъсто множество граждани.

Към 10 часа пристигна рота при знаме и музика и зае местото си между Министерството на външните работи и Парламента. На десния фланг се построиха висшите офицери на гарнизона. Към 10 и половина часа пристигнаха членовете на дипломатическото тяло, за да заемат местата си вътре в Парламента. Военният министър пристигна и поздрави почетната рота. Към 11 без 10 м. от към Двореца се зададе колата на царската свита, а няколко минути след това и тая на Н. В. Царицата, придружена от Т. Ц. В. Княгиня Евдокия и Княз Кирил. В 11 без 5 м., посрещнат с военни почести и с ура от гражданството, Н. Величество пристигна пред входа на Народното събрание и влезе в него. В това време в заседателната зала бяха всички народни избранници, които посрещнаха Н. В. Царя с акламации и ръкопляскания.

От определеното в залата място, изправен пред своя трон, заобиколен от дясно от членовете на Министерския съвет, а от ляво — от членовете на своята гражданска и военна свита, Н. В. Царя прочете с ясен и твърд глас Тронното слово, с което открива ХХIV-то Обикновено народно събрание.

Когато стигна до пасажа, в който се говори за ощастливяването на Царското семейство и България с раждането на Престолонаследник и който завършва с думите: „Това чедо на България ще расте, ще крепне и ще се възпитава в български дух и традиции, за да може един ден с мъдрост и любов да служи преданно и самоотвержено на Родината", думите на Н. Величество бяха изпратени с бурни овации и ръкопляскания.

Н. Величество напуска Народното Събрание

Тронното слово бе също така изпроводено с шумни овации и ръкопляскания от народните представители, след което Н. Величество, покланяйки се пред събранието на народа, се ръкува с г. м-р председателя и с Н. Високопреосвещенство Митрополит Стефан и напусна залата на Събранието, последван от министрите и своята свита.

Н. В. прие рапорта на командира на почетната рота, поздрави войниците и всред овациите на гражданите се отправи, заедно с членовете на Царския дом, към Двореца.

Н. Величество поздравлява почетната рота

В залата на Народното събрание, след водосвета извършен от духовенството и след полагане клетва от народните избранници, председателското място се зае от най-възрастния народен представител, бившия м-р г. д-р Кънчо Миланов, а след това при избора на президиум бяха прогласени за избрани: г. Стойчо Мошанов — за председател на Народното събрание и г. г. Георги Марков и Д. Пешев за подпредседатели. С това законодателното тяло се конструира и почна своята редовна работа.

Нека Бог бди над дейността на българските избранници, сподобявайки с мъдрост тяхната деятелност и нека тя донесе само доброчестини на нашия народ.

Н. В. Царицата и Н. Ц. В. княгиня Евдокия на излизане от Народното събрание

Списание "Сердика", книга 5, май 1938 г.


20.05.2010 г.

Кулата на КНСБ в строеж


Любопитен кадър от 70-те години, показващ изключително интересния способ на строеж на днешната централа на КНСБ. Сградата на площад "Македония" е завършена през 1978 г., като със своите 99 метра и днес остава една от най-високите в София.


Още една чудесна снимка на кулата в строеж, любезно предоставена ни от Б. Примов. На този по-близък кадър ясно се вижда технологията на градеж.



18.05.2010 г.

Първото военно училище в София


След като вчера успешно се справихте със загадката, днес, както обещахме, публикуваме още снимки на Вонното училище, както и информация за сградата и първия випуск. Както стана ясно, първото военно училище в София се е помещавало в сградата на бивша турска болница, намирала се на мястото на днешния Военен клуб.


Юбилейната книга по случай 50 годишнината на първия випуск на училището описва постройката така:

В София, след освобождението, имаше само две колко годе по-големи и солидни здания: бившият конак на мютесарифа и бившата турска военна болница. Конакът бе отреден за дворец на бъдещия княз на България. А болницата, която се намираше вън от града (на мястото дето е построен сега военния клуб) бе отредена за Военното училище. Тя се състоеше от 5 големи отделни едноетажни сгради, разположени терасообразно една зад друга и съединени помежду си с покрити проходи. Първите две сгради бяха отредени за класни стаи. Тук се намираха дежурната стая, канцеларията на инспектора на класовете, залата на учебния комитет и преподавателската библиотека и читалня. Следующите две сгради бяха отредени за спални, а най-задната — за трепезария и приемен покой. Източно от тия сгради имаше още няколко малки постройки: за кухнята, ротния склад, канцеларията на училището и за жилище на началника на училището и другите началствующи лица.

Помещението можеше да побере само около 200 възпитаника и за толкова именно е уредена вътрешната му обстановка.



Поглед към училището, страната към днешния булевард "Цар Освободител"


Ъгълът на днешните "Цар Освободител" и "Раковска". Вижда се добре терасовидната структура на сградата, както и чешмата на ъгъла на двете улици.


Първият випуск

Отново от юбилейната книга на випуска:

На 10 май 1879 г. е произведен Първият випуск в състав 165 души. Тези офицери участват в защитата на Отечеството по време на Сръбско-българската война като капитани, а впоследствие изнасят на плещите си подготовката и участието на българската армия във войните за национално обединение и прославят българското оръжие по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. До 1913 г. 83 души от тях командват полкове, 42 – бригади, 15 – дивизии, а 8 - армии. Освен това петима са началници на военното училище, трима са инспектори на артилерията, двама – на кавалерията. Пет офицера достигат до поста началник на щаба на армията, а шест се изкачват до върха на военната пирамида и са военни министри.

Обща снимка на завършилите


17.05.2010 г.

Новата загадка


Днес отиваме малко по-назад във времето:



14.05.2010 г.

Една добра идея, която търси подкрепа


В средите, занимаващи се професионално със стара София, отдавна се коментира нуждата от един умален макет на София около Освобождението. Предвид факта, че почти нищо от този период не е запазено днес, моделът остава единственият начин за онагледяване развитието на столицата. Такива макети, разбира се, биха могли да се създадат и за други времеви периоди, било то на отделни ключови площади и улици или по-цялостна възстановка. Подобни разработки биха намерили своето естествено място в дългоочаквания музей "Стара София" с потенциал да се превърнат в истинска атракция.

През последните дни с нас се свърза инж. Тодор Тодоров от Разград. Той е известен с великолепния модел на стария Разград, който е създал в продължение на много години, като с желание и професионализъм е постигнал изключително изпипан и въздействащ резултат.

Няколко снимки от проекта на инж. Тодоров:










Ето какво разказва самият инж. Тодоров:

"Казвам се Тодор Димитров Тодоров от гр. Разград, на 46 г. По професия съм машинен инженер, но винаги съм изпитвал влечение към архитектурата и озеленяването. С изработване на макети се занимавам повече от 30 години. Започнал съм с известните през социализма електрически влакчета на фирма PIKO – ГДР.

По-долу давам кратка история на макета „Разград-1939”. През 2002 и 2003 г. за мое удоволствие изработих макети на часовниковата кула (символ на града) и джамията Макбул Ибрахим паша, която е втора по големина у нас. Макетите направих във вида в който са съществували преди, което е интересно, а не в сегашния им вид. През 2007 г. излезе проект за реконструкция на художествената галерия и тогава реших да й направя макет и съхраня в оригиналния й вид. След това направих кметството и вече имах няколко макета, които реших да обединя в общ проект, в който влизат най-значимите сгради от тогавашната централна градска част.

Макетът пресъздава есента на 1939 г. Тази година е избрана заради сградата на Разградското околийско управление - бившия турски конак, която изгаря от пожар на 8.01.1940 г. Освен възстановката на сградите, макетът притежава и атмосфера, постигната от многото фигури на хора, животни, транспорт, търговия, занаяти и бита на хората тогава. Има улично и сградно осветление.

Но най-важното и ценното за макета е историческата достоверност на реализираното, постигната изключително на базата на снимки от онова време. Гарантирам за 90% историческа достоверност на направеното. Макетът е в мащаб 1:100 и е с размери 200х164 см."



В писмото си инж. Тодоров предлага да се изгради подобен макет и на столицата София в определен период от нейната история. Предложението си той обосновава така:


"След като разгледах публикувания албум на стара София от 1937 г. и видях толкова много информация за тогавашния град, реших да отправя предложение за реализирането на макет на града от тази епоха. Годината, която ще се пресъздава, трябва да се уточни, след като се запознаем подробно с историята на важните места и сгради, които трябва да присъстват на макета. Относно мащаба на макета, според мен най-подходящият е М1:100. Тъй като макетът трябва да може лесно да се транспортира и работи по него, то габаритните му размери не трябва да са по-големи от 200х160см. При необходимост ще се изработят няколко модула, обединени в общия проект.

При работата по макета на Разград - 1939 г. съм се придържал изцяло към снимковия материал до най-малките детайли и подробности, тъй като най-важното нещо е всичко да бъде исторически достоверно. Ще цитирам една германска максима, към която винаги съм се стремял да се придържам, а тя гласи: „Основното се състои в подробностите”.

При реализирането на един такъв проект има и голяма отговорност от страна на изпълнителя към следващите поколения, за да не се изкриви представата им за това, което виждат. Освен, че този проект е един вид запазване на културното и историческо наследство, което сега е по-актуално от всякога, то би имало и друга полза. А именно - връщане назад във времето и проявяване на топли спомени и носталгия у по-възрастните граждани, както и поглед към един непознат и интересен град у по-младите."


Реализирането на такава идея се нуждае от сериозни ресурси от всякакво естество. Подобен проект едва ли би могло да се осъществи без подкрепата на определена институция - дали общината, дали музея "Стара София". Безспорно обаче начинанието си струва. Дано успеем да спомогнем инициативата да предизвика нужния отклик или поне да положим началото за това.

Координатите за връзка с инж. Тодор Тодоров са:

тел. 0898 999 165,
електронна поща elida_todorov@abv.bg



13.05.2010 г.

София преди и сега: Булевард "Васил Левски"


Поглед по булевард "Фердинанд" (днес "Васил Левски") с паметника на Апостола, около 1905 г. 

Фотографията е направена приблизително от улица "Оборище"

Същото място в наши дни - паметникът на Апостола на свободата е единственият ориентир, запазил се след всички отминали години


12.05.2010 г.

Албум "София"


Днес е хубав ден за блога и неговите приятели. Представяме един уникален албум, публикуван вероятно около 1936-37 година. Рядко имаме удоволствието да попаднем на толкова интересно и мащабно издание.

Какво го прави така уникален? За разлика от различните туристически пътеводители, които дават обща информация за столицата, албумът "София" включва подробен преглед на търговските обекти в града - магазини, книжарници, сладкарници, пивници, хотели и пр., и пр. Всички те богато гарнирани с извънреден снимков материал, подробна информация за предлаганите стоки и услуги, както и за техните собствениците. Това се явява един своего рода каталог на цяла епоха от развитието на София, събран и подреден между кориците на една единствена книга.



Това великолепно издание е любезно предоставено от Лиляна Фетваджиева-Вълкова и Васил Вълков и достигна до нас с безценната помощ на Борис, положил нужните усилия за дигитализацията на албума. На тях сърдечно благодарим!


Файлът съдържа две отделни книги, подвързани в едно общо тяло. Първата и основна представлява рекламно-информационен албум на София, а втората е по-малка брошура, която съдържа каталог на софийски здравни заведения, лекарски кабинети, магазини, ателиета и работилници.

Предвид големия обем на албума възнамеряваме напред във времето да пускаме отделни материали и снимки и тук в блога. По този начин ще акцентираме по-добре върху интересните подробности, а детайлите ще станат откриваеми чрез търсачките.


11.05.2010 г.

Като отворихме дума за чешмите...




... задължително трябва да отбележим едно радостно събитие. Само преди дни бе открита възстановената чешма "Свети Георги" в изцяло обновената градинка пред църквата "Света София". Подобно на останалите стари чешми, и в този случай статуята бе открадната преди години. Дано този път съумеем да опазим съграденото, а в най-скоро време и останалите исторически чешми да възвърнат стария си блясък.




Видео от церемонията по освещаване

Възстановен е паметникът - чешма на Свети Георги Победоносец

На 5 май столичният кмет Йорданка Фандъкова официално откри възстановената паметник- чешма „Свети Георги Победоносец”, която е дело на известния български скулптор Мина Иванов. Мина Иванов е бил брат на един от най-успешните столични кметове Иван Иванов. На тържественото откриване и освещаване на скулптурата с обновената градинка пред базиликата „Света София” присъстваха заместник кметовете на София Мария Бояджийска, Любомир Христов, заместник-министърът на културата д-р Тодор Чобанов, представители на Столичен общински съвет и много гости, сред които дъщерите на бившия кмет Иван Иванов – Бистра Иванова Манова, Елисавета Иванова Маринкьова, както и негови внуци и правнуци.

Скулптурата на чешмичката е възстановена с помощта на фирма “Аурубис България”, с изпълнителен директор Никола Треан. Била е открадната през 2005г. Новото произведение е изработено отново от месинг на базата на запазен калъп на оригинала, тежи около 60 кг, високо е близо 1 м. Направено е от скулптора Марин Марков.

За охраната на скулптурата е осигурено непрекъснато полицейско видеонаблюдение. Около статуята са оформени виртуални зони за сигурност, които при евентуално нарушение, ще бъдат улавяни от камерата, която сигнализира звуково и светлинно до охраната на Столична община.

Градинката пред базиликата „Света София” също е реконструирана. Ремонтът включва цялостно обновяване на архитектурните и парковите елементи и е извършен по програма на дирекция „Зелена система” за 2009-2010г. Старата асфалтова настилка е подменена с павета от естествен и устойчив материал – клинкер в два цвята, изцяло с нови бордюри, ремонтирани и обновени подпорни стенички. Подменена е инфраструктурата – водопровод и канал на чешмичката. Градинката е обновена с нови пейки и кошчета. Ремонтът е на стойност 237 000 лева, осигурени от бюджета на Столична община. Изпълнител е фирма „Унимекс-С” ООД.

Изградено е ново парково осветление, което е дарение от „Улично осветление” ЕАД. Приложена е нова съвременна технология със светодиодни осветителни тела. Те са по-икономични и дават по-ефективно и качествено осветление.

За обновяване на растителността, почистване на сухите клони от дърветата и храстите, подмяната на загиналите растения, засаждането на нови растения – храсти, жив плет, цветя, от бюджета на Столична община са отпуснати 17 000 лева. Възстановяването и поддържането на зелените площи се извършва от фирма „Цветомания” ЕООД по договор със Столична община.

Изграждането на градинката е поставено през 1882г. Тя е част от цялостното оформление на един от най-големите площади в София – площад “Ал.Невски”. С писмо на НИНКН №4458/26.09.1988г тя е декларирана като паметник на градинското и парково изкуство. Тогава църквата е оградена с дървена ограда пред западната й фасада, на изток от нея са запазени стария пазар, склада за дървен материал и разсадниците.
През 1935г. по проект на арх.Нейков, по повод на поредната реставрация на църквата, е извършена частична реконструкция на градинката, като се оформя малко площадно пространство, по средата на което е поставена чешма със статуя на „Св.Георги убива змея” . Пластиката е по проект на скулптора Мина Иванов, брат на един от най-успешните столични кметове Иван Иванов. Реконструкцията и благоустройството на градинката е станало под ръководството на арх.Рашенов. Основната цел е била да се изгради красиво и приятно място в центъра на столицата с вода за пиене, за срещи, разговори и отмора. Върху параболно корито с мраморен цилиндричен постамент е била монтирана бронзова скулптурна група „Св. Георги във военни доспехи, вдигнал дясната си ръка, за да убие змея с копието си”.

Източник: София днес


10.05.2010 г.

3D модел на храма "Свети Спас"



Имаме една отколешна мечта - да видим триизмерна възстановка на изгубените сгради на София. Днес част от тази мечта се осъществи. Публикуваме чудесен 3Д модел на храма "Свети Спас", създаден и любезно изпратен ни от Илиян Лолугов. Въз основа на снимките от "Стара София" той е успял да създаде страхотна серия рендери на разрушената църква.





Ето какво ни написа самият Илиян:

Казвам се Илиян Лолугов, роден в гр. Пловдив, на 28 години. Завършил съм Industrial Design (Промишлен дизайн) към Факултет Архитектура гр. Флоренция, Италия. Като хоби се забавлявам, правейки 3Д реконструкции на разрушени български архитектурни паметници на културата. Сигурен съм, че св.Спас е само началото на серия от рендери, които замислям да посветя на изгубенато архитектурно наследство на София.

Адресът за връзка с Илиян е iliyan_lo@yahoo.com

Оказва се, че снимките, с които разполагаме на страницата "Стара София", не са достатъчни, за да се изгради цялостният модел на Свети Спас. Липсват задната и една от страничните фасади. Ако някой от вас има други снимки или информация за църквата, която ще позволи на Илиян да завърши реконструкцията, нека се свърже с нас.



5.05.2010 г.

За разпознаване



Отново дойде време да размърдаме умовете и да използваме дълбоко заложената ни логическа мисъл, за да локализираме мястото на снимката. Разчитаме на вашата помощ. :)



1.05.2010 г.

София преди и сега: Денят на труда


Вече близо 120 години в България се отбелязва 1 май - Ден на труда и работническата солидарност. Нека проследим в няколко снимки как се случва това в три съвсем различни епохи от новата ни история.

"Майската манифестация" на площад "Света Неделя", 1905 г.

Работници с макет на фабрика, манифестация на 1 май 1950 г.

Още един кадър от тържествата на 1 май 1950 г.


Първомайско шествие, 2010 г. (Снимката е любезно предоставена от Марин.)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...