След като вчера успешно се справихте със загадката, днес, както обещахме, публикуваме още снимки на Вонното училище, както и информация за сградата и първия випуск. Както стана ясно, първото военно училище в София се е помещавало в сградата на бивша турска болница, намирала се на мястото на днешния Военен клуб.
Юбилейната книга по случай 50 годишнината на първия випуск на училището описва постройката така:
В София, след освобождението, имаше само две колко годе по-големи и солидни здания: бившият конак на мютесарифа и бившата турска военна болница. Конакът бе отреден за дворец на бъдещия княз на България. А болницата, която се намираше вън от града (на мястото дето е построен сега военния клуб) бе отредена за Военното училище. Тя се състоеше от 5 големи отделни едноетажни сгради, разположени терасообразно една зад друга и съединени помежду си с покрити проходи. Първите две сгради бяха отредени за класни стаи. Тук се намираха дежурната стая, канцеларията на инспектора на класовете, залата на учебния комитет и преподавателската библиотека и читалня. Следующите две сгради бяха отредени за спални, а най-задната — за трепезария и приемен покой. Източно от тия сгради имаше още няколко малки постройки: за кухнята, ротния склад, канцеларията на училището и за жилище на началника на училището и другите началствующи лица.
Помещението можеше да побере само около 200 възпитаника и за толкова именно е уредена вътрешната му обстановка.
В София, след освобождението, имаше само две колко годе по-големи и солидни здания: бившият конак на мютесарифа и бившата турска военна болница. Конакът бе отреден за дворец на бъдещия княз на България. А болницата, която се намираше вън от града (на мястото дето е построен сега военния клуб) бе отредена за Военното училище. Тя се състоеше от 5 големи отделни едноетажни сгради, разположени терасообразно една зад друга и съединени помежду си с покрити проходи. Първите две сгради бяха отредени за класни стаи. Тук се намираха дежурната стая, канцеларията на инспектора на класовете, залата на учебния комитет и преподавателската библиотека и читалня. Следующите две сгради бяха отредени за спални, а най-задната — за трепезария и приемен покой. Източно от тия сгради имаше още няколко малки постройки: за кухнята, ротния склад, канцеларията на училището и за жилище на началника на училището и другите началствующи лица.
Помещението можеше да побере само около 200 възпитаника и за толкова именно е уредена вътрешната му обстановка.
Поглед към училището, страната към днешния булевард "Цар Освободител"
Ъгълът на днешните "Цар Освободител" и "Раковска". Вижда се добре терасовидната структура на сградата, както и чешмата на ъгъла на двете улици.
Първият випуск
Отново от юбилейната книга на випуска:
На 10 май 1879 г. е произведен Първият випуск в състав 165 души. Тези офицери участват в защитата на Отечеството по време на Сръбско-българската война като капитани, а впоследствие изнасят на плещите си подготовката и участието на българската армия във войните за национално обединение и прославят българското оръжие по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. До 1913 г. 83 души от тях командват полкове, 42 – бригади, 15 – дивизии, а 8 - армии. Освен това петима са началници на военното училище, трима са инспектори на артилерията, двама – на кавалерията. Пет офицера достигат до поста началник на щаба на армията, а шест се изкачват до върха на военната пирамида и са военни министри.
Обща снимка на завършилите
50 години по-късно
Още за първия випуск
Юбилейна книга по случай 50 години от завършване на първия випуск