22.09.2020 г.

Тържественото влизане на Цар Фердинанд в София след обявяването на Независимостта


След обявяването на Независимостта на България през 1908 г., (вече) цар Фердинанд се завръща триумфално в столицата София, където е посрещнат тържествено. За събитието разказва вестник "Пряпорец" в броя си от 30 септември:

Посрещането на Царя

Вчера, в 3 ч. след обяд, по Цариградското шосе, откъм Казичене, се очакваше пристигането на Царя. Още от два дни Столичното кметство правеше трескави приготовления за най-бляскаво посрещане. При Орловия мост бе построена величествена арка, която наподобяваща бойницата на цар Самуила, с два бронзови лъва от двете страни от към източната част на арката. Рано от сутринта още градът бе в праздничен вид. Зданията са окичени с флагове. Особено разкошно са декорирани зданията по улицата „Цар-Освободител."

Тържествената арка, изградена в София.

С наближаването часът, в който се очакваше пристигането на Царя, улиците ставаха все по-оживени и по-оживени. Къде 2 часа, улиците по които щеше да мине Царят, бяха препълнени с пъстър народ, а булевард "Цар-Освободител" бе просто непроходим. Всички, празднично натъкмени, нетърпеливо очакваха да акламират своя Цар. Той пристигна с малко закъснение и посрещането стана според програмата. Шпалир от войска е наредена по цялото протежение на Цариградското шосе, улиците „Търговска", „Дондуков", площад "Св. Крал" до катедралата.

Цар Фердинанд при арката

На един километър от орловия мост, на коне са наредени членовете на генералния щаб, а по протежение на шосето са отредени военни постове. Първата част от шпалира до военния мост е заета от юнкерите и кадетите. Къде 2 1/2 часа почнаха да пристигат канените посрещачи за пред арката. На върха на арката блести една грамадна царска корона с блестящи златни лъчи. Разположението тук е точно според програмата.

Триумфалното преминаване на Цар Фердинанд по улиците на София

От двете страни пред арката в полукръг са наредени настоятелствата на женските благотворителни дружества и депутацията от граждани. От дясна страна на арката бе софийският кмет и общинският съвет. От лявата страна бяха г. г. бившите столични кметове, професорите, представителите на местния и чужди печат, видни граждани и т. н.

Кметът на столицата приветства цар Фердинанд


19.08.2020 г.

Унгарската легация в София


България и Австро-Унгария установяват дипломатически отношения още през 1879 г., веднага след освобождението на нашето отечество. Империята изгражда своето дипломатическо представителство на едно от най-хубавите места в София - булевард "Цар Освободител", между двореца и Народното събрание. 

След злополучния край на Първата световна война и обособяването на независима унгарска държава легацията на Унгария трябва да напусне тази сграда (която междувременно е окупирана от Италия като победител във войната) и да изгради самостоятелно представителство в българската столица. 

Любопитен спомен от този период ни е оставил унгарският дипломат Шандор Киш-Немешкери, публикуван през 1993 г. от Пенка Пейковска в "Известия на държавните архиви" (кн. 66):


Преместването на унгарската легация протече при необикновени обстоятелства. Когато пристигнах в София, бях неприятно изненадан, че дипломатическият представител на една от неутралните страни, упълномощен да защитава интересите ни, не можеше или не искаше да попречи на италианците да заемат и се настанят по правото на победителя в чудесната сграда на австро-унгарската легация (както стана с двореца на легацията ни в Истанбул), която по квота, тоест около една трета част от нея се падаше на нас, след като непосредствено до нея имаше собствен, макар и много по-малък дворец. 

Представителството на Австро-Унгария на булевард "Цар Освободител" в края на 19 век

Вярно, италианският дипломатически представител граф Дурини ди Монца (по-късно такъв в Будапеща) заемаше само две трети от двореца, а в останалата част се разположи чехословашката легация. Със силно чувство за справедливост Дурини разбираше моето трудно положение и отначало ми отстъпи две стаи на партера. 

Впоследствие от чехословашкия дипломатически представител Кюнзл-Ижерски, благодарение на това, че бяхме стари бойни другари, даже добри приятели, получих няколко служебни помещения, дори когато отидоха в собствена сграда, услужливо ми отстъпи заеманата от него част от сградата. Дурини отстъпи и празната конюшня на легацията, което за мене като ездач означаваше твърде много. Всичко вървеше добре, докато Дурини беше там, обаче възникнаха трудности с наследниците му; отдъхнахме си, когато правителствата ни се споразумяха Италия да заплати в брой полагащата ни се според квотата част от двореца. 

Сградата на новата унгарска легация в строеж (пресечката на бул. "Евлоги Георгиев" и ул. "6-и септември"), 20-те години

Унгарската легация в завършен вид

Тогава издействувах от столичната община да ни отпусне хубав, голям, безплатен парцел до английската легация, където после с получените от италианците пари построихме сегашния хубав дворец на легацията ни с красива градина, конюшня, гараж. По специална, но не необичайна ирония насъдбата, тъкмо дворецът ни беше готов след толкова, мъки, неприятности и работа, едва бях изкарал в него една година, и ме преместиха...

Новият унгарски пълномощен министър в София на път да връчи акредитивните си писма на Цар Борис III, около 1930 г. Дипломатът е придружаван от Павел Груев, съветник и началник на канцеларията на двореца. Фотографията е направена пред парадния вход на унгарската легация - прави впечатление несъществуващата днес богата декорация, в това число фигури в цял ръст вероятно на личности от унгарската история.


5.08.2020 г.

Трамвайно депо "Мария Луиза"


Днес имаме приятната задача да представим няколко редки и вълнуващи фотографии от зората на трамвайния транспорт в българската столица. Те са запечатали първото депо с няколко от най-ранните трамвайни коли на София и прилежащата електроцентрала.

Фотографиите могат да бъде датирана около самото начало на 20 век, вероятно съвсем скоро след пускането на трамвайното движение на 1 януари 1901 г. На първата снимка освен сградата на депото се вижда и част от подвижния състав (коли с номера 1, 12 и 19). По това време градът разполага с 25 мотриси и 21 километра железен път. 


Депото е изградено през 1900 година от белгийския концесионер на столичните трамваи. Разполагало се е на пресечката на булевард "Мария Луиза" и ул. "Клокотница", където сградата с висока историческа стойност е запазена и до днес. Дълги години (до изграждането на депо "Красно село" през 1934-5 г.) това е единственото трамвайно депо в София. Тогава то служи и като работилница за ремонт и поддръжка на подвижния състав.

Електроцентралата при трамвайното депо, фотография на Георг Волц от началото на века

Сградата на депото е част от по-голям комплекс, включващ административно здание и парна електроцентрала, изградена откъм улица "Веслец". Въпреки вече въведената в експлоатация ВЕЦ "Панчарево", желанието на белгийския концесионер било да направи трамвайната мрежа независима от капризите на река Искър. Ето защо електроцентралата при депото е трябвало самостоятелно да осигури захранването с електричество на трамвайната мрежа. Нейният масивен 40-метров комин дълги години доминира над тази част на София.

Електроцентралата при трамвайното депо, фотография на Георг Волц от началото на века

Първоначално са инсталирани два генератора от по 275 kW, достатъчни за наличните тогава мотриси. Скоро са добавени допълнителни мощности. Централата работи до 1928 г., когато машините са махнати, а на тяхно място е монтиран живачен токоизправител. Сградата все още съществува, като в нея се намира токоизправителна станция "Веслец".

Повече можете да прочетете тук:

Софиянци се страхували от първите трамваи
Електроснабдяването на София (1900-1937 г.)


21.07.2020 г.

Кралско посещение


На 30 октомври 1904 година сръбският крал Петър I посещава българската столица. Кралят е посрещнат в София пищно и с изключителна тържественост.


Ето какво разказва столичната преса за кралската визита:

Посрещанието на Крал Петра.

Още два деня преди пристиганието на краля, столицата имаше праздничен вид: улиците, през които трябваше да мине неговия кортеж, бяха украсени с гирлянди, наши и сръбски флагове и гербове. Съгласно издадената по случая програма, на 17-того, точно в 9 ч. сутринта, топовни гърмежи известиха за пристиганието на кралевския трен. На гарата той биде поздравен от Н. Ц. Височество Княза, министрите. дипломатическото тяло и отредените за тая цел сановници. От гарата дори до двореца бяха наредени в шпалер войските от столичния гарнизон, зад които, с чувство на дълбока почит и уважение, чакаше многобройна публика.

Кметът на София посреща сръбския крал Петър на Лъвов мост, 1904 г.

При лъвовия мост, под разкошно издигнатата триумфална арка, чакаше целия градски съвет начело с кмета, които на сребърен диск поднесе на краля хляб и сол, с една къса, но прочувствена реч; дискът имаше тоя надпис: на Негово Величество Петр I, крал на Сърбия, от столицата на България, 17 октомврий, 1904 год. При приеманието на дискът, краля задушевно благодари, и, като се прекръсти, взема си един къс хляб, когото изяде.

Триумфалната арка, издигната на Лъвов мост по случай посещението на сръбския крал - пощенска картичка

Кортежът продължи пътя си сред гръмогласни викове „ура“ от войските и народа, който приветствуваше краля на Сърбия с една неприкрита радост.

Пред двореца кралят беше посрещнат от гражданската и военна свита на княза; когато той стъпи в него, развя се сръбския кралев герб. Подир представленията, в съборната черква се отслужа тържествен молебен, в съслужение на целия духовен клир. Тук краля се поклони под останките на св. Крал Милутин, като остави един подарък от 1000 лв. До вечерта, съгласно програмата, краля обходи музея, народното събрание, памятника „Цар Освободител“, и в 5 ч. подир обяд той прие почитанията в помещението на Сръбското дипломатическо агентство на сръбската колония.

Пощенска картичка по случай посещението

Вечерта в двореца се даде обед-гала, на който, освен министрите и дипломатическото тяло бяха поканени мнозина граждани и бившите министри г- г. Д. Тончев, Др. Цанков, Ив. Салабашев, Ив Ев. Гешев и В. Радославов. Приготовленията за вечерята, според както се учим, са били отистина царски. Залата е плувала в пищен разкош и феерична светлина; на трапезата са присътствували около стотина гости и са били произнесени забележителните тостове, които читателя ще види на I-та стр. на днешния брой. След вечерята е станало представлението, което е правил Н. Ц. Височество. Прави силно впечатление, че Н. В. Краля се е интересувал почти изключително за икономическото положение на страната, като е разменявал твърде ценни мисли. Представленията са се свършили в 11 ч., а в 11 1/2 — високия гост, заедно с княза, отидоха на вечеринката във военния клуб, богато декориран. Пред специално приготвеното място в салонът, стана представлението на бившите дипломатически агенти в Белград и някои дами от висшето столично общество, между които г-жите Петрова, Тончева, Паякова, Шишманова и др. В 1 ч. подир полунощ беше сложена закуска, след която високите посетители, сред гръмогласни „ура“, си заминаха за двореца.

Официалният кортеж на сръбския монарх преминава под арката на път от гарата към катедралата "Света Неделя"

През сичкото това време многохиляден народ пълнеше площад „Апександр“ и ул. „Цар Освободител“. На площада бяха издигнати няколко фигури от фейерверки, които до късно през нощта веселиха събрания народ.

На другия ден, 18-й, имаше да стане парадът на войските от столичния гарнизон. Поради лошото време, вместо на лагерът, парадът се произведе на площад „Александр“. В 8 ч. сутринта, войските от разните родове оръжия, бяха на местата си и в 9 ч. кралят, заедно с княза и свитите им, излязоха от двореца. Краля обиколи фронта и поздравляваше войските, след което се започна церемониялния марш. Няма да скрием удоволствието си, че българския войник се държа отлично. Една умилителна гледка представляваха сгъстените дружинни колони, които се удостоиха с монаршето отличие на краля. Военното началство заслужва сичките ни похвали за образцовия ред при който се свърши парадът. В 11 1/2 ч. се сложи в двореца обяд, а в 12 1/2 ч. почнаха приготовленията за изпращанието, което стана точно според редът, определен в програмата. Когато тренът потегли за Белград, 101 топовни гърмежи известиха това и хиляди гърла със сърдечно „ура“ съпроводиха краля до неговото отечество. Такова бе, накратко посрещанието на Негово Величество, което ще остави дълбоки спомени в сърдцата на столичните граждани.

В-к "Свободно слово", брой 50, октомври 1904 г.


 Княз Фердинанд придружава височайшия си гост на излизане от катедралата "Света Неделя" 

Тържествената процесия по ул."Търговска"


30.06.2020 г.

София преди и сега: Софийският Гутенберг


Площад "Гарибалди" е сред немногобройните пешеходни площадчета на София и благодарение на характерната си атмосфера се радва на сърдечното приятелство на мнозинството столични. Любителите на историята знаят, че някога този почти незначителен по мащаб триъгълник между няколко софийски улици е приютявал не една бележита институция - в различни периоди тук са старата централна поща, някогашната румънска легация, прословутата Бурова банка, Софийската фондова борса.

Вече близо век "Гарибалди" е дом и на един друг жител на площада, който тихо наблюдава нашето забързано ежедневие откъм пресечката с улица "Денкоглу". По-наблюдателните веднага ще се досетят, че става дума за бащата на съвременното книгопечатане Йоханес Гутенберг, чиято скулптура се е възкачила над представителния вход на намиращото се там здание.


Историята на софийския Гутенберг е тясно свързана с името на един роден представител на печатарския занаят - Стефан Стайков. Роденият в Клисура Стайков се установява в София, където през 1908 г. основава фирмата "С. М. Стайков" и изгражда собствена печатница, намирала се на пресечката на улиците "Ангел Кънчев" и "Иван Денкоглу".

Успешната работа позволява на Стайков да се утвърди и да построи нова модерна сграда, разположена на отсрещната страна на улицата ("Ангел Кънчев" 1), в която около 1925 г. премества своята печатница.

Втората печатница на Стефан Стайков, намирала се на "Ангел Кънчев" 1

Мястото днес

Съществуващото преди това здание на площад "Гарибалди" е надстроено в познатия днес представителен вид (според съществуващите данни автори са архитектите Георги Русев и Тодор Горанов) и вече служи за жилищните нужди на Стайков и семейството му. На фасадата, като символ на печатарския занаят, е поставена познатата ни фигура в цял ръст на първопроходеца Гутенберг.

По време на Втората световна война сградата на площад "Гарибалди" понася тежък удар при съюзническите бомбардировки. В последствие е възстановена и укрепена, но част от пластичната й украса изчезва завинаги. За щастие, отличителната скулптура на Гутенберг оцелява и продължава да радва окото на минувачите.

Софийският Гутенберг се разминава на косъм с унищожението

Сградата днес

През 1947 г. печатницата на улица "Ангел Кънчев" 1 е национализирана, по-късно и надстроена, като нейната сграда днес изпълнява други функции.


9.06.2020 г.

София преди и сега: Домът на генерал Георги Вазов


Един от най-интригуващите образци сред характерните за Стара София богати фамилни домове от началото на 20 век е този на генерал Георги Вазов. 

Георги Вазов, представител на именитата фамилия, е висш български офицер и военен министър, който остава в историята с решаващия си принос за превземането на одринската крепост през 1913 г.

Неговата забележителна къща в столицата дълги години се разполага на пресечката на улица "Георги Раковски" с улица "Гурко". Парцелът (също както и мястото, на което е построен домът на неговия брат Иван Вазов малко по-нагоре по улицата) е принадлежал на Кирко Вазов, техен чичо.

Домът на генерал Вазов, началото на 20 век

Сградата е построена в периода 1898-1902 г. Според някои източници автор на проекта е бележитият архитект Никола Лазаров, чието богато творчество и до днес радва минувачите в София и в редица други български градове. Според други данни, възможно е проектът да е дело на самия генерал Вазов.

Архитект Никола Лазаров в ателието си, 1898 г.

Старите фотографии и картички са съхранили някогашния изглед на зданието. Домът на генерал Вазов е на два етажа и се отличава с характерна архитектура - фасада в ориенталски стил и купол, красящ елегантно нейния ъглов завършек. Представителният вход е изграден откъм по-значимата улица "Раковски".

Поглед по улица "Раковски", около 1910 г. - вдясно се вижда и зданието на генерал Вазов.

За съжаление, къщата не е подмината от строителния бум в столицата през 30-те години. Тя е разрушена през 1938 г., когато на нейно място е издигната съществуващата и днес пететажна кооперативна сграда. В част от апартаментите живеят някои от наследниците на генерал Вазов.

Съвременен вид на ъгъла на "Раковски" и "Гурко", сградата е заменена с кооперация.


26.05.2020 г.

София преди и сега: Изчезналата сецесионова красавица


Продължаваме парче по парче да събираме големия пъзел на някогашна София. Днешната находка ни разкрива една досега непозната, но типична за София сецесионова сграда от началото на 20 век - по всяка вероятност фамилен дом на заможно семейство. 

Снимка за спомен в семейния двор е запечатала загадъчна сграда отвъд улицата

Успяхме да установим, че къщата е била разположена на пресечката на булевард "Христо Ботев" и улица "Солунска". По косвени данни можем да съдим, че сградата съществува поне до началото на Втората световна война.

Изглед от площад "Македония" разкрива тайната на сецесионовата загадка 

Днес на нейно място се издига масивна жилищна сграда, в която разпознаваме чертите на характерната сталинистка архитектура, превзела основните софийски булеварди в началото на 50-те години.

Днешен изглед към мястото на снимката

Любопитният еркер с цветя, който надзърта в левия край на старата фотография, е съхранен и до днес

За щастие, паметта за този пореден призрачен образ от миналото на София ще бъде съхранена, благодарение на малката избеляла фотография.


15.05.2020 г.

София преди и сега: Улица "Гургулят" №1


Внушителната сграда, намираща се на улица "Гургулят" №1, днес е дом на Националната спортна академия. Нейната история обаче е дълга и води началото си от активната дейност на католиците в София.

През 1905 г. Софийско-Пловдивският епископ Роберто Менини основава сиропиталище, носещо името "Княгиня Надежда", което поверява на милосърдните сестри от ордена Свети Викентий. За нуждите на сиропиталището е построена собствена сграда. Сестрите създават също така детска градина и основно училище, в което се преподава на български и немски език. През 20-те години то се разраства с прогимназиални класове, а не след дълго се открива и девическа гимназия.

Старата сграда на сиропиталище "Княгиня Надежда"

С времето старата сграда се оказва недостатъчна да поеме нарастващия брой ученици и не задоволява нуждите на училището. Ето защо в периода 1929-30 г. в съседство е предприет строежът на ново просторно здание, издигнато в духа на модернизма. Основният камък е осветен от монсеньор Анжело Ронкали, апостолически делегат в България и бъдещ папа Йоан XXIII. Колежът, поставен под покровителството на Света Мария (Санта Мария), е осветен на 17 май 1931 г. 

В началото на 30-те години в училището (детска градина, основно училище, прогимназия и гимназия) учат вече общо 576 деца, от които 77 католици, 380 православни и 119 израилтяни. Преподавателският състав по това време включва 2 свещеници, 23 сестри и 17 светски учители. 

Католическата гимназия с пансион "Санта Мария", заснет откъм двора в началото на 30-те години


Поглед от двора в наши дни

Англо-американските бомбардировки през 1943-44 година не пощадяват и този кът от многоликата предвоенна София. Старата сграда е унищожена, а масивното ново здание понася значителни щети.

В крайна сметка католическото училище е закрито през втората половина на 40-те години. Днес в обновената сграда се помещава филиал на Националната спортна академия, като на мястото на някогашното сиропиталище е изградена спортна зала.

При бомбардировките през март 1944 г. старата сграда е срината, а намиращото се в съседство модерно здание търпи сериозни поражения

Поглед по улица"Гургулят" в наши дни - вижда се спортната зала на мястото на старото сиропиталище

Началото на улица "Гургулят", 70-те години - поглед към (тогава) Спортния факултет на Софийския университет (още тук)

Поглед по улица "Гургулят" в наши дни


1.05.2020 г.

София преди и сега: Денят на труда


Вече близо 130 години в България се отбелязва 1 май - Ден на труда и работническата солидарност. Нека проследим в няколко снимки как се случва това в три съвсем различни епохи от новата ни история.

"Майската манифестация" на площад "Света Неделя", 1905 г.

Работници с макет на фабрика, манифестация на 1 май 1950 г.

Още един кадър от тържествата на 1 май 1950 г.


Първомайско шествие, 2010 г. (Снимката е любезно предоставена от Марин.)


26.04.2020 г.

Милионите от Държавната лотария (1936 г.)


Из вестник "Дневник", 15 юни 1936 г.

ВЧЕРАШНИТЕ ПЕЧАЛБИ ОТ ДЪРЖАВНАТА ЛОТАРИЯ

Вчера от 10 и пол. часа на игрище "Юнак" при препълнен стадиум от любопитна публика се извърши тегленето на печалбите от третия дял на държавната лотария. На тегленето присъствуваха УС на лотарията г. Н. Стоянов, Д. Божилов, Красновски и директора на лотарията г. д-р Петков. Комисията за финансов контрол се състоеше от гл. инспектор г. Андреев, съветникът от сметната палата г. Петков, г. Хр. Конов от БНБ и първия нотариус г. Величков.

Преди тегленето на печалбите от Държавната лотария

Публиката през време на тегленето на лотарията

КОИ СА НОВИТЕ ЩАСТЛИВЦИ.

Още при самото теглене на тиража на игрище "Юнак" научихме за едно щастливо столично семейство. То е на содо-фабриканта Павел Българов, купил четири билети за домашните си и двете си деца. Той държеше билетите в ръцете си и за обща изненада всички печелиха. Билетът на майката — 100 хиляди лева, а другите по 1000, 400 и 200 лв.

ЩАСТЛИВИЯТ ПЕРНИЧАНИН.

Друг щастливец е Никола Недялков от Перник, който вчера бил в София за тегленето на лотарията. Той печели 25,000 лв. Щом узнал това, той обиколил близките си и снощи си заминал за Перник, от където ще изтегли парите си.

КЪДЕ СА ПРОДАДЕНИ БИЛЕТИТЕ, КОИТО ПЕЧЕЛЯТ МИЛИОНИ.

Тази сутрин от дирекцията на държ. лотария ни заявиха, че билетите, които са печелили милионите, са продадени в Плевен и Хасково. Но никой до 10 часа пр. обед не се е явил, за да вземе писмо за получаване на спечелените така щастливо и леко пари.

ИЗПЛАЩАНЕТО НА ГОЛЕМИТЕ ПЕЧАЛБИ.

ще започне от утре, вторник, когато в броя на "Държавен вестник" ще бъде обявен тиража на третия дял.

Приготвяне на топките, които ще бъдат поставени в сферите

Черни дъски, на които се поставят табелки с печелившите нумера


ПЪРВОТО ИНТЕРВЮ С НОВИТЕ МИЛИОНЕРИ

Плевен, 15 юний. (По телефона). Както е известно билетът от 1 милион № 6214 — Ф бе продаден и се падна в Плевен. За забелязване е, че и трите четвъртинки от този билет са се паднали на лица с име Николай. Първият е Никола Чорбаджиев запасен фелдфебел, бакалин иа 70 години. Запитан от къде е купил билета си, той ни отговори:

— Отидох с жена си в популярната банка и от там купихме 6 четвъртинки, като си уговорихме да ги поделим между двамата по равно.

— Какво ще правите със сумата?

— Ще си купя

НАЙ-НАПРЕД ФАЙТОН

(той бил стар файтонджия) Ще купя също една къща на жената. С останалите ще взема повече стока, за да не ходя да взимам всеки момент по малко. През лятото ще ида на курорт.

Вторият — Николайчо Сербезов е ученик от I клас от I прогимназия. Баща му — Никола Сербезов е бивш полицейски пристав, убит през 1925 година от бандата на Васил Героя. Той има по-голям брат и майка. Семейството е бедно. Николай купил 8 четвъртинки с пари, които му дала майка му. Едната четвъртинка спечелила. Майка му ни съобщи:

— Отивам веднага в София за да прибера парите. Като се върна мисля да осигуря семейството си като

КУПЯ ЕДНА КЪЩА.

Ще употребя останалата сума, за да издържам синовете си в училище. Друго засега не мога да направя, защото съм без съпруг.

Третият Николай Обоймаков, руснак, неженен на 60 години е търговец на готови дрехи на Съръ-пазар. Отивал в банката да внася пари и касиерът му предложил една четвъртинка. Пред нашия кореспондент той заяви:

— Много се радвам, че ми се паднаха изведнъж толкова много пари,

ДАДОХ ВЕДНАГА БАНКЕТ

на моите приятели, които останаха крайно доволни. С парите мисля да си увелича капитала в търговията. Понеже нямам къща, мисля да си купя такава.

Четвъртият печеливш от милиона е Иван Христо Минков, бояджия. Понеже имал много работа и нямал време да купува билети, дал пари на свой приятел — чиновник в банката да му купи две четвъртинки. Неговият приятел поставил билетите в плик и му дал нумерата.

— Научих се вчера от сестра си — ни заяви щастливецът, че съм спечелил. През целия ден бях на работа. На сестра си ще дам 80.000 лева за зестра. Това съм й го обещал. Понеже къщата ни е стара, а имаме голямо място, ще построя я нова.

ЩЕ СИ НАБАВЯ ИНВЕНТАР ЗА РАБОТАТА.

На приятеля си, който ми купи билетите, понеже е женен, ще направя голям сватбен подарък. Ще дам банкет от 15.000 лева на приятелите си.

Оповестяване на резултатите

Управителното тяло на Държавната лотария заедно с управителя на БНБанка г. Божилов и гл. секретар на финансиите г. Стоянов


КЪДЕ СЕ ПАДНА ВТОРИЯТ МИЛИОН

Пловдив, 15 юний (По телефона). Половинката от билета, печелящ един милион № 8118, с. П е бил продаден на Христо Георгиев шивач. Потърсихме го в магазина му, но се оказа, че той не се е мяркал през цялата сутрин.

Освен това в Пловдив са продадени печеливши билети от 20, 50 и 100 хиляди лева. В Каршияка Лазар Петков бакалин, Атанас Големанов дърводелец и Димитър Петков, абитуриент от мъжката гимназия, притежават по една четвъртинка от билет 8091, който печели 100,000 лева. Пенка Левинова, работничка, жив. кв. игрище "Кубрат" №16 притежава четвъртинка от билет 9649, който печели 50,000 лева.

Според наши сведения половинката от билета № 8118 серия П е продадена в Хасково от Банка "Доверие". Предполага се, че една четвъртинка от този билет е купил Тома Иванов, бояджийски работник в Хасково.


10.04.2020 г.

София преди и сега: Площад "Възраждане"


Море от хора е превзело кален и все още необлагороден площад в някогашна София. Това показва нашата рядка и любопитна фотография, направена около 1910 г. 

Неузнаваемото за съвременните софиянци място е днешният площад "Възраждане", известен по това време с две по-забележителни сгради - Вайсовата воденица и салона "Нова Америка".

Вероятно причината да се фотографира тук това внушително за мащабите на тогавашна София множество е именно заведението "Нова Америка". Макар да служи преди всичко за забавление и консумиране на бира, просторното помещение често се използва за срещи и конгреси. Сред тях са и политическите събрания, без които не може нито една епоха. Без съмнение снимката е направена по повод един от многобройните партийни конгреси, състояли се в столицата през онези бурни години. На челно място пред тълпата, здраво нагазила в площадната кал, е ръководство на партията.

Ако оставим повода за кадъра настрана, фотографията съдържа много и вълнуващи детайли. Възможностите да видим как е изглеждал днешният площад "Възраждане" толкова рано в своята история се броят на пръсти. Вайсовата воденица пък остава малко познат фрагмент от миналото на София. 

Според наличните сведения още по османско време през площада преминавала вада, отбита от Владайска река, която била използвана за нуждите на не една воденица. Артур/Жул Вайс закупува съществуваща воденица от турчин на име хаджи Осман. Още през 1879 г., както показва тази карта, Вайсовата воденица се разполага в периферията на града, където дълги години стърчи самотна и уединена. Вайс модернизира воденицата, като монтира парен двигател и електрическо осветление, и тя се превръща в едно от първите индустриални предприятия в новоосвободена София. 

Според Райна Костенцева предприемчивият собственик напуска България, след като преживява тежко любовно разочарование. Вайсовата воденица запустява, а останките й са премахнати през 1928 г., за да се създаде просторен и модерен площад. 

Така площад "Възраждане" е благоустроен в днешния му вид в началото на 30-те години.

Море от хора е превзело калния и все още необлагороден площад "Възраждане", около 1910 г.

Същият изглед в наши дни

Детайл от фотографията - Вайсовата воденица и салона "Нова Америка"

До края на 20-те години на всички карти сградите на воденицата са ясно отбелязвани

Поглед към булевард "Христо Ботев" - вляво е началото на днешния булевард "Стефан Стамболов" в посока Женския пазар, а най-вдясно - днешният булевард "Стамболийски". Различават се и кубетата на храма "Св. св. Кирил и Методий".

Снимката е запечатала партиен конгрес. На преден план вероятно са партийните водачи, от които успяваме да разпознаем единствено Стоян Данев - през своята дълга политическа кариера той е няколко пъти министър-председател, председател на Народното събрание и водач на Прогресивно-либералната партия (вероятно на снимката е запечатан конгрес именно на тази партия).

Лицата на българина в началото на 20 век


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...