4.04.2020 г.

София преди и сега: Трамвайчето между площад "Журналист" и Семинарията


Едва ли има някой, който да не е чувал за вълшебната трамвайна спирка "Вишнева". Тя е скътана в гората и всеки, качил се на мотриса по линия №10, има възможността да мине покрай навяващата романтични мисли къщичка. Едва ли мнозина обаче пазят спомен за не по-малко приказната трамвайна спирка "Борова гора", намирала се в непосредствена близост по трамвайното трасе.

Историята на трамвайната отсечка между площад "Журналист" и Семинарията започва в началото на 30-те години. Лозенчани страдали от факта, че през есента и зимата тази част на квартала оставала почти откъсната от града. Мъките им ги принудили да изпратят делегация при помощник-кмета на столицата, която успява да убеди общината съществуващата трамвайна линия №1 да бъде продължена от тогавашния площад "Руен" до Семинарията.

Задачата се оказала сложна и трудоемка. Въпреки че линията започвала в началото на улица "Мосул" (днес "Арх. Йордан Миланов") и завършвала в нейния край, поради стръмния терен се наложило тя да се извие през съществуващата борова гора. Произтичащото от този факт изсичане на дървета предизвикало остри критики и обвинения във "варварство". В крайна сметка, изграждането на двойната линия с дължина 998 метра възлязло на близо 3 милиона лева. Тя се оказала и най-трудната за експлоатация в цялата трамвайна мрежа на столицата.

Изграждане на трамвайното трасе - поставяне на въздушната мрежа, септември 1933 г.

Новото трасе е открито на 3 декември 1933 г. от кмета Харалампи Орошаков с благословията на софийския митрополит Стефан. Първата кола потегля по новото трасе в 11 часа и 5 минути. Трамваят спира на "Вишнева" и "Борова гора", за да могат духовните лица да ги поръсят със светена вода. На последната спирка на Семинарското плато мотрисата е посрещната с мощно "ура" от "грамадно множество" кварталци. Тържеството завършва с голям банкет в близката пивница "Горски цар".

Митрополит Стефан отслужва молебен преди тържественото прерязване на лентичката

Ако сравним картата на София от 1935 г. с други от 20-те години, ще видим как трамвайната линия вече продължава и след днешния площад "Журналист", като лъкатуши през гората под Семинарията, преди да достигне последната точка от своето пътуване - днешния площад "Велчова завера".

Удълженото трасе на трамвая върху карта от 1935 г.

Тогава спирките, обслужващи този участък, са три, а две от тях са горски - "Борова гора" и "Вишнева". Първа по трасето е била спирка "Борова гора". Макар и по-скромна по размер от спирка "Вишнева", тя споделяла същите характерни дървени елементи, железните парапети и цялостното усещане за уютна планинска хижа. Тази спирка се е разполагала в гористия участък край булевард "Митрополит Кирил Видински".

Трамвайна спирка "Борова гора", вероятно 30-те години

Мястото днес

Останките на някогашната спирка, заснети откъм бул. "Митрополит Кирил Видински"

Днес обаче от спирка "Борова гора" не е останало много и единственото, което напомня, че някога тук е спирал трамваят, са останките от каменните основи на изчезналата къщичка. Кога спирката е премахната и защо сградата е изоставена и разрушена не успяхме да установим с точност.

Първият трамвай на спирка "Вишнева"

Спирка "Вишнева" е използвана и обичана до днес

В разчета на разходите за постройката на трасето се посочва, че за заслони по спирките са похарчени 190 хиляди лева. Вероятно зад този разход се крие именно изграждането на двете здания - "Вишнева" и "Борова гора".

На днешния площад "Велчова завера" тогава се намира ухото на трамвая и съответно последната спирка по трасето.

Трамвайната линия при площад "Велчова завера", 70-те години

Кръстовището и трамвайната линия в близост до Семинарията

Площад "Велчова завера" в наши дни


1.04.2020 г.

София преди и сега: Дворецът при купите сено


Миналото ревниво пази своите съкровища. Понякога обаче вратата на времето се открехва по малко и ни позволява да надникнем, за да разбулим поне отчасти онези загадки, чиито фрагменти са достигнали до наши дни.

Така, преди месеци, няколко стари фотографии ни срещнаха с непознат малък дворец, останал завинаги в някогашна София. Тези кадри от първите години на 20 век задаваха своите въпроси и ни изкушиха да открием допълнителни сведения за изящния дом с богата външност и пищен приемен салон. Известно ни беше единствено, че в този период къщата е обитавана от вицеконсула на Австро-Унгария в София г-н Storck и неговата съпруга.

Щастлива находка с важно значение, съхранила завинаги къс унищожена софийска история. Фотографията е запечатала неповторим градски дом от зората на 20 век.

В центъра на този живописен изглед се вижда и нашият малък дворец. Купите сено би трябвало да са приблизително на пресечката на улица "Мургаш" и днешния булевард "Евлоги и Христо Георгиеви" - тогава престижна част на града съвсем накрай столицата. Ясно се вижда и характерната денивелация между улица "Шейново" и булеварда.

Освен с пищна външност домът на австро-унгарския вицеконсул в София се е отличавал и с богат интериор

Г-н и г-жа Storck в своя дом


Интериор от дома на семейство Storck

Дворецът при купите сено все така ни се изплъзваше, а лутанията да установим местоположението му удариха на камък. Едва ли щяхме да открием повече, ако не бяха споделените детски спомени на г-н Константин Нанев. 

В тях несъществуващият вече представителен дом продължава да живее на улица "Шейново" 22. Според думите му сградата, край която е израснал, е разрушена преди 1970 г., за да бъде построен блок за нуждите на Министерството на леката промишленост.

Пренасяме се повече от 60 години по-късно. На снимката от личния архив на г-н Нанев, правена преди разрушаването на къщата, ясно се разпознава оградата, видима и на старата фотография

Улица "Шейново" 22 в наши дни с изградения на мястото на къщата жилищен блок


28.03.2020 г.

София преди и сега: Посолствата на Италия и Австрия


Присъствието на австрийски и италиански дипломати в София предхожда създаването на свободна българска държава. В града, тогава в рамките на Османската империя, са открити консулства, а след освобождението и установяването през 1879 г. на дипломатически отношения представителствата на Австро-Унгария и Италия са издигнати в ранг дипломатически агентства. 

Изграждането на новата българска столица поставя въпроса за построяването на сгради, в които тези представителства да се помещават, отговарящи на престижа и положението на двете държави на международната сцена.

През 1882 г. с разпореждане на българския княз Александър I и с решение на Министерския съвет за нуждите на Австро-Унгария е предоставен парцел на "бъдещата главна улица" (по-късно булевард "Цар Освободител" 9). На тази площ дипломатическият агент Рюдигер фон Бигелебен изгражда със собствени средства вила по проект на архитект Петер Паул Бранг, завършена и открита през 1883 г. Бигелебен отдава сградата под наем на своето Министерство на външните работи (любопитен случай без прецедент) за нуждите на дипломатическото агентство. 


Австро-унгарското дипломатическо представителство в началото на 20 век, поглед от булевард "Цар Освободител"

В последствие парцелът е разширен към улица "Шипка", а през 1907 г. Австро-Унгария закупува сградата и прилежащата й площ. Тази стъпка дава възможност на имперското правителство да се заеме с вече належащото нейно разширяване и преустройство. Задачата е възложена на виенския архитект Лудвиг Рихтер, който проектира съществуващата и до днес дипломатическа сграда. Вече с ранг легация, новата постройка е завършена през есента на 1909 г.


Сградата във вида си след преустройството през 1907-1909 г.


Съвременен изглед

От своя страна, италианската държава изгражда дипломатическото си представителство на тогавашния булевард "Цар Освободител" 11, в непосредствена близост до австро-унгарската легация. В периода 1905-1910 г., след продължително забавяне, сградата по чертежи на италианския архитект Енрико Бовио е завършена. Така ансамбълът е окончателно оформен в съхранения си и до днес вид. 


Поглед по булевард "Цар Освободител" - вдясно са легациите на Австро-Унгария и Италия, около 1910 г.

Това обаче съвсем не е краят на тази любопитна история. След водовъртежа на Голямата война Австро-Унгарската империя изчезва от картата на Европа. През 1918 г. сградата на нейната легация е окупирана от Антантата и по-специално от италианската Военна мисия. 

След разпадането на империята наследилите я държави трябва да установят своето дипломатическо присъствие в София. Унгария изгражда собствена легационна сграда, а Италия и Република Австрия постигат споразумение, с което през 1925 г. се урежда размяната на двете легационни сгради - Италия се настанява в някогашното австро-унгарско представителство, а Република Австрия придобива бившата италианска легация.


Легацията на Австрия, 20-те години

Присъединяването на Австрия към Германския райх слага край на независимата австрийска държава и след 1938 г. сградата на булевард "Цар Освободител" се превръща в резиденция на германския пълномощен министър в София. След 1947 г. и възстановяването на дипломатическите отношения с България тя отново става собственост на Република Австрия.

Съвременен изглед


17.03.2020 г.

София преди и сега: Улица "Цар Иван Шишман"


Настъпилите смутни времена превръщат разходката по улиците на София в истинско приключение, което ускорява пулса и вдига адреналина. Ето защо, за разтуха и без да застрашаваме националната сигурност, ние ще насочим поглед към по-ведрите дни на 1903 г. и ще ви предложим виртуално пътешествие до една от любимите на много столичани части на града. 

Колкото популярна и обичана е днес улица "Цар Иван Шишман", толкова неизвестно остава нейното минало. Някогашният й облик е малко познат, тъй като съхранени фотографии от онази епоха почти липсват. Това превръща всяка една черно-бяла находка в дългоочакван деликатес, който следва да бъде споделен и с вас - нашата аудитория. 

Вълнуващият кадър ни позиционира преди пресечката с "Иван Вазов" и ни разкрива като на длан улицата в посока на Народното събрание, чийто силует ясно се различава в дъното на снимката

Мястото в наши дни (заснето преди обявеното извънредно положение).
А че промените за изминалите близо 120 години са значителни, съмнение няма.

Изчезнал софийски дом на пресечката на улиците "Цар Иван Шишман" и "Иван Вазов", началото на 20 век

На мястото на къщите днес се издига жилищна кооперация, изградена вероятно през 30-те години


5.03.2020 г.

Софийски вестникарчета


Сред най-устойчивите носталгични образи от миналото е картината на малкото улично вестникарче, тичащо по улиците с поредния сензационен брой на някое издание. Така било и в някогашна София. 

От печатницата вързопите с вестници бързо преминавали в ръцете на истинска армия от хлапаци. Хванали под мишница цял куп вестници, те бързали да ги разнесат из столицата. Виковете им привличали вниманието на минувачите, любопитството надделявало и срещу дребна сума прясно отпечатаните добри или лоши вести често се разграбвали за минути. Така, най-бързата медия на епохата успявала да разнесе последните новини из всички краища на града.

"Да живее войната!" - софийски вестникарчета с извънредни издания по случай влизането на България в Първата световна война, октомври 1915 г.

Фотография от преди век е запечатала едно от безбройните вестникарчета на София. Момчето на снимката продава вестник "Deutsche Balkan-Zeitung" в годините на Първата световна война. Изданието е всекидневник, който се публикува в София от Deutsch-Bulgarische Gesellschaft. 


Вестникът е основан на 16 февруари 1916 г., а първият брой излиза на 19 февруари 1917 г. Има и илюстровано приложение, наречено "Витоша". Просъществува до абдикацията на Фердинанд на 3 октомври 1918 г., като са издадени общо 481 броя без прекъсване.


3.03.2020 г.

Карта на София през 1914 г.



Новото попълнение в колекцията ни от стари карти на София идва от далечната 1914 г. Планът е включен в известната поредица пътеводители на Карл Бедекер (по-специално в книжката "Konstantinopel, Balkanstaaten, Kleinasien Archipel, Cypern") и чертае любопитна моментна снимка на града в навечерието на Първата световна война.

Като всяка типична туристическа карта и тази представя на пътешественика основните и най-интересни места в сърцето на София, които си струва да бъдат разгледани по време на кратък престой в българската столица на път за Цариград.


Вижте също: 
Между два свята: Карта на София от 1947 г.
План на София от 1935 г.


16.02.2020 г.

София в архива на Народния музей на Чехия (втора част)


След като се запознахме с основния масив от кадри на София, съхранявани в архива на Народния музей в Прага, днес ще представим и останалата част, посветена на столичните храмове. 

Фотографът ни е оставил впечатляващи външни и вътрешни изгледи, заснети по всяка вероятност през 1910 г. Всички те са особено ценни предвид значителните преустройства на някои от столичните църкви във времето.

Прави впечатление и убедителното оцветяване на стъклените плаки, което допринася за автентичния досег с някогашна София.


Ротондата "Свети Георги"

Църквата "Свети Седмочисленици"

Храмът "Свети Крал" ("Света Неделя")

Интериорът на "Свети Крал" с олтара и царските тронове

Катедралата "Свети Александър Невски" в строеж

Храмът "Света Петка Стара" (външен изглед)

Храмът "Света Петка Стара" (вътрешен изглед)

Полуразрушената базилика "Света София"

Външен изглед на "Света София"

Храмът "Света София" - вътрешен изглед

Вътрешен изглед - храмът продължава да носи белези от епохата, 
когато е съществувала като джамия

Храмът "Света София" - вътрешен изглед

Джамията "Баня Баши"

Новата сефарадска синагога

Първа част тук


15.02.2020 г.

София в архива на Народния музей на Чехия (първа част)


Народният музей на Чехия ни изненада приятно с вълнуваща поредица от стъклени плаки, заснети в България. Изображенията са дигитализирани и достъпни на страницата на музея. Подбрали сме софийските плаки, които ще представим в две поредни публикации, като за втората част сме оставили любопитни изгледи към софийските храмове.

По всичко личи, че кадрите са авторски, заснети около Всеславянския събор в България, провел се през юни 1910 г. Плаките са ръчно оцветени и представят една подробна панорама на българската столица. Някои от изобразените места са рядко фотографирани и са чудесно допълнение към познанията ни за образа на София отпреди век. 


Военна колона на площад "Александър I"


Зданието на Народния музей


Експозиционна зала на Народния музей


Етнографската сбирка на Народния музей

Царският дворец

Момент от тържествата по случай Всеславянския събор в София

Булевард "Цар Освободител" с паметника

Народното събрание

Заседателната зала на Народното събрание

Сградата на Министерството на войната

Поглед към Министерството на войната от площада пред Народния театър

Народният театър

Улица "Московска" с дворцовата юзина и университета

Държавната печатница на площад "Св. Александър Невски"

Сградата на Славянското дружество в София

Булевард "Княгиня Мария Луиза" - поглед от площад "Света Неделя"

Новостроящата се сграда на Столичната общинска баня

Пазар на площад "Трапезица"

Паметникът на Васил Левски

Военна колона край портата на двореца

Вероятно Градската градина

Втора част тук


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...