23.08.2016 г.

Военни сгради и казарми


Из "Юбилеен сборник по случай 1000 г. от Симеоновата епоха и 50 г. от освобождението на България" на Българското инженерно-архитектно дружество (1928 г.)


Казармени сгради през време на последното 50-ти летие

След освобождението на България ние заварихме в много градове и паланки турски казарми; едни от най-хигиенични и добри се указаха в Шумен — сегашните пехотни, пионерни и кавалерийски казарми; турците изградили тези казарми, като доразвалили старите крепостни стени на Преслав.

Добри турски казарми е имало и в София, които са били разположени в пространството между старата църква Св. София, военния клуб и катедралата Св. Ал. Невски. Тези казарми са биле унищожени през 1879 г. от един голям пожар.

През лятото на 1880 год. са били определени местата на казармите по крайнините на старата София и още същото лято биле са положени основите на гвард. казарми на Орханийското шосе.

Днешният царски дворец е бил турски конак и през поменатата година е бил приспособен за дворец на княз Александра; при копанието на основите на пристройките били са намерени стари гробове и монети (македонски). През царуването на цар Фердинанда пристроиха северо-източното и западното крила на двореца.

През първите години след Освобождението ни, докато в армията са били руските инструктори, били издигнати в столицата много добри двуетажни и стилни артилерийски, кавалерийски и пехотни казарми. Всички тези казарми са широки, имат обширни дворове и площади, което ги прави хигиенични. На чер. 4 е представен перспективен изглед на пехотните казарми с вид към Лозенец и Витоша.

Чер. 4

С увеличаването гарнизона на столицата, били са издигнати постепенно и другите казарми: пионерни, радио-телеграфни, крепостния баталион и пр,. Днес всички софийски казарми са останали в чертата на града.

С постепенното развитие на армията изграждаха се казармите в разните гарнизони. Русе, Варна, Ямбол, Сливен, Стара-Загора, Пловдив, Плевен, Търново, Самоков и другаде, Всички тези казарми са еднакъв тип: едноетажни с подвални помещения и двуетажни флангове и център на сградата (чер. 5). Нашите казарми имат войнишки спални широки, високи, светли и добре стъкмени (чер. 6).

Чер. 5

Чер. 6

Изграждането на казармите се водеше и през Европейската война, така: сградите на аеродрума при Божурище, инженерната работилница в София и други; голям брой от тези сгради са от бетон, железо-бетон и железни покриви със стъкло (светли работилници).

Модерно приготовляване на хляб се въведе най-напред във войската още до войните. Софийската гарнизонна фурна — голямо двуетажно здание — със своите пещи и инсталации е давала и дава голямо и ефтино хлебно производство, което предотврати няколко критически случаи при прехраната и на столичани след войните.

Войсковите школи и училища във войската също са добре наредени за занимание. Сградата на нашето Военно училище (чер. 7) е със строго здържан военен стил, величава постройка с удобни класни стаи, учебни кабинети, спални, зали и пр.; тази стилна сграда е най-голямото военно учебно заведение на Балканския полуостров. На чер. 8 е представена фасадата на училището при главния вход.

Чер. 7

Чер. 8

След Освобождението руските офицери-инструктори в армията, като подготовляваха войските, на новосъздаденото княжество, грижеха се, чрез войската, да създадът в народа общественост и съобщителност, каквито бе изгубил през време на дългото 5-вековно робство. Думата ни е за военните клубове — офицерски събрания. В най-малките гарнизони още с образуването на войсковите части, се е откривал военен клуб и няма гарнизон, който да не е построил клубно здание. В залите на клубовете се държат не само беседи и водят теоретически тактически занятия с офицерите, а държат се народни четения, сказки, концерти, забави и вечеринки, което е твърде спомогнало за разведряване на угнетената под робството народна душа.

Военният клуб в София (чер. 9) — едно величаво и гиздаво здание държи със салоните си и залите предимство между всички обществени заведения в столицата от подобно естество.

Чер. 9

Въздухоплаването е нова специалност в инженерните войски; то се оформява в армиите вече в самостоятелен род войски. В нас, след войните аеропланната служба (според мирния договор) се отдели от войската и образува самостоятелна дирекция за въздухоплаването. До и през време на войните изградихме разните постройки и хангари от железо-бетон на аеродрума Божурище при София, който сега е и аеродрумна станция за международни въздушни летения. През време на войната германците построиха в Ямбол един железен хангар за цепелини (черт. 10), която желязна постройка е най-голяма в Царството.

Казарми градим и сега в Петричко и Пашмаклийско — новоприсъединените крайща към Царството, гдето такива не заварихме. Артилерийския арсенал от София се измести в Казанлък; в последния град се построиха и се строят сгради за военна Фабрика, на която работилниците са широки, светли и удобни.

Всяка кавалерийска част има добър манеж, а при военното училище удобен закрит манеж за юнкерите. Няколко години преди Балканската война се построи един голям манеж и една конюшна от железо-бетон в с. Горна-баня за кавалерийската офицерска школа. Този манеж е най-голямата железо-бетонна сграда във войската: покривната конструкция за манежа е двойно армиран железо-бетонен свод с отвор 24 метра дебелина в ключа на свода е 12 см. и в петите 17 с. м. Разчетите на свода са направени за отвор 25 м., чакълът и пясъкът се приготвиха по машинен начин (чукан и млян) от твърда порода камъни (гранит, кварц, сиенит и др.) в известна пропорция; всички тези мероприятия се наложиха за по-голяма и сигурна здравина на свода. Този покрив (чер. 12) със своите минимални дебелини на свода е железобетонен градеж с най-голям отвор в Царството.

Чер. 12

(...)

Боен. инженер Симеон Добревски


18.08.2016 г.

Новата загадка


Един оживен кът от някогашна София. Къде се намираме?