24.10.2014 г.

Новата загадка


Познавате ли някогашна София? Къде е правена снимката?



22.10.2014 г.

София преди и сега: "Регентска" 16


Домът на Софрони Георгиев, предприемач-строител, изграден през 1923 г. на улица "Регентска" 16

Пресечката на бул. "Янко Сакъзов" и улица "Кракра" днес


21.10.2014 г.

София през 1886 г. - пътепис (част 4)


В няколко поредни публикации ще представим откъс от книгата "Два месеца в България (октомври и ноември 1886) - бележки на един очевидец" на Вико Мантегаца, публикувана на български език през 1899 г. Вижте също първавтора и трета част.

В София забележих, че италианското име се радва на голяма симпатия в България, особено след войната, във време на която нашите сънародници са държали едно наистина похвално поведение. Когато посетих Г-на Начевич, министър на външните работи, той сам с известно вълнение ми говори за поведението на италианците през време на войната. „Италианците, ми каза той, са наши приятели". Ние винаги сме хранили към тях голяма симпатия; но тази симпатия се обърна в жива признателност подир това, което те сториха за нас. Със сълзи на очи им благодарихме и ги прегръщахме покъртени, когато ги виждахме, на бойното поле, в лют мраз, често пъти не яли от 24 часа, посред неприятности и лишения от всякакъв род, как прибират нашите войници, как им се притичат на помощ и как ги утешават."

Сега, като са спрени повечето постройки, мнозина работници, които са работили по линията София—Сливница—Пирот, живеят в София и се поминуват криво-ляво с малкото работа, която си намират тук-таме, и с някоя и друга помощ, която им отпуща италианското дружество, което, основано преди няколко време, служи за сборище на нашите сънародници. Конт де Соннац, когото цялата италианска колония много обича, се е трудил и се труди всякак да подобри положението на злочестите работници. Дружеството, за което говоря, е било основано преди няколко време, по начинанието на трима-четворица, които с голямо усърдие се предали на делото. Сега то брои около 210 члена, които съставят една дружба за взаимно подпомагане. Поканен любезно от настоятелството, прекарах в дружеството една вечер, споменът за която ще ми бъде завинаги един от най-приятните. Помещението на дружеството е в едно от най-добрите софийски здания. За сборна зала служи един голям салон, украсен с националните шарки и с няколко портрета, окачени по стените, между които заема почетно место, портретът на италианските суверени. По край стените са наредени маси, за членовете на „кружока", които дохождат тука вечер да играят на tresette или на scopone. Тук се запознах с двама флорентинци, братя Пезаро, банкери. От 25 години те живеят на Исток; но от тосканскня си акцент нищо не са изгубили. Те са най-първите банкери в града и надали ще се случи някой чужденец да дойде в София, без да се отнесе за никаква потреба към братя Пезаро.

В дружеството неколцина работници ми показаха с известна гордост дружественото знаме, направено в Милан; туй знаме било посрещнато с живи ръкоплескання, когато по случай възвръщанието на княза от войната, се явило за пръв път пред публиката; княз Александър обещал, при тоз случай, да награди с орден за храброст това знаме, но превратът не го оставил да непълни своето желание.

Впрочем лесно се разбира защо на италианците се гледа с добро око. Те са, може би, едничките, конто нямайки в България преки интереси, не внушават недоверие. Любовта, която може да показват спрямо българите русите или немците, е любов подозрителна. Освен това италианската колония се състои все от добри елементи. Нищо лошаво не се е някога случвало между тях. Те си живуват в подпълно съгласие с населението. 

На малцина е знайно и малцина си спомнят, по повод на симпатията, на която се радва италианското име в българската столица, че София, във време на руско-турската война е била спасена от един италианец. Руските войски се намирали недалеч от София (в авангвардията бил него време същият генерал Каулбарс, който по-после стана толкоз прочут). София, расположена сред едно широко поле, не е била позиция сгодна за отбрана, па и при това изходът на войната е бил вече решен. При наближаването на Русите, пашата, който е бил началник на софийския гарнизон, дал заповед за оттеглюване. Но при това заповядал, щото в същото време, когато турските войски напуснат София, да подпалят града, за да се озоват Русите в купище развалини. Подготовленията за пожара били вече направени. Част от жителите успели вече да избягат. Него време италиански консул или вице-консул бил Г-н Позитано. Множество бедни хора се явили при него и с плач го помолили да стори каквото може, та дано накара нашата да оттегли заповедта си, за да се избавят от голямо нещастие и сигурна смърт стотини и хиляди хора, на които не е било възможно да напуснат града.

— Добре, отговорил консулът, който бил вече приготвен да замине, и аз ще остана с вас.

Облякъл си консулската униформа и отишъл при пашата. „Обаждам Ви, му казал, като се явил пред него, че аз оставам в София. Ако подпалите града, върху Вас ще падне всичката отговорност, за дето сте убили един консул на Негово Величество италианския крал. Помнете какви ще бъдат сетнините."

Енергическите и решителни думи подействували върху пашата, който тоз час отменил дадената заповед за пожара.

Подир създаването на Княжеството едно от първите дела на градския съвет е било да нарече, в знак на признателност, по името на нашия консул, един от главните площади на града, на онова именно място, дето Позитано, с енергията на своето държане и със смела закана, накарал жестокия паша да промени намерението си. По-сетне градският съвет подарил на италианското агентство едно място на същия площад, предназначен да остане едно от най-хубавите места на града; на туй място ще бъде построено, в по-мирни времена, помещение за нашето агентство, речи срещу зданието на Народното Събрание. Това последното, построено от италиански работници и, ако се не лъжа, според плана на един наш инжинер, е здание стройно и гиздаво, въпреки своята простота. Вътрешността, залата е наредена както нашите парламенти, разбира се, в размери много по-малки. Подир Сръбската Скупщина, Българското Събрание изглежда като царски палат, чиновете са разделени на четири, пет отдела. Горе има галерия, която служи за публиката. Председателското място, столовете на министрите и на бюрата са поместени на чело амфитеатрално, върху един вид сцена, построена с вкус. Не зная вярно ли е, но уверяваха ме, че залата била нарочно направена така, за да послужи също и за театър. Наистина тя може, с малки изменения, да се преобърне много хубаво в театър. На дъното, зад председателското место, виси голям портрет на княз Александра. Сега портретът е покрит с голямо черно було...

Между другите здания, в София, достойни за отбелязване, трябва да се споменат голямото здание на военното училище, зданието на народната банка и зданията, предназначени за училища. Министерствата, освен Министерството на Финансиите и Войната, се помещават, в доста скромни къщици; но и чиновниците в тях аслъ не са многобройни; не може да се направи никакво сравнение с нашите управления. В Министерството на Външните работи, (говоря за министерството, което съм спохождал най-често през краткото си пребивание в София) чиновниците, освен министра, главния секретар и директора на политическото отделение, г-н Вернаца, не са повече от 15. Вернаца е, личи си от името му, от италианско потекло, макар и по поданство Френец. Той е един вид вице-министър и дължи това си положение особено на обстоятелството, дето владее отлично няколко езика, включително и нашия. И заради това министрите дохождат и отиват, но г-н Вернаца, (който, в скоби казано, е твърде любезен и вежлив човек) си остая. Това министерство сега за сега не може без него, особено пък, когато се случи, както сега, главният секретар да не знае ни дума френски.

/следва/


AddThis