4.05.2016 г.

Гергьовденските тържества, 1941 г.


В навечерието на 6 май представяме няколко любителски фотографии от 1941 г., запечатали тържествата по случай Деня на храбростта и празника на българската войска. Тържествената церемония и празничният водосвет се провеждат на площад "Александър Невски". Присъства и почетна германска рота.








27.04.2016 г.

Освобожденска София (описание от Dick de Lonlay)


Из списание "София", 1953 г.

София при Освобождението

Тази година бе отпразнувана 75-та годишнина от освобождението на нашата столица София. Това чествуване ни даде повод да направим достояние на читателите на сп. „София“ и на всички интересуващи се от миналото на София едно забравено и малко достъпно до сега описание на града по време на освободителната война в 1878 год.

Авторът на това описание Dick de Lonlay, французин по произхождение, е участвувал като доброволец в 26 Донски казашки полк през целия поход. Той е издал своите спомени от войната в една книга под наслов: A travers la Bulgarie, souvenirs de guerre et de voyage par un volontaire au 26 regiment de cosaques du Don. Paris 1888, от дето даваме в превод съответните страници, отнасящи се до София. Описанието е дадено картинно. То издава един интелигентен наблюдател, който не пропуща да отбележи характерното и интересното. Авторът, както сам той пише, е имал възможност да прекара повече дни в София непосредствено след освобождението й от първите казашки разезди и да разгледа града, чиито улици, площади, къщи и население представяли за него интересна гледка. По този начин той ни запознава със състоянието на града и населението в първите дни на неговата свобода. Ето защо това описание е важен извор за миналото на София.


Бележките на автора са интересни и в това отношение, че ни дават възможност да видим коренните промени, станали в структурата и физиономията на нашата Столица през изтеклите 75 години, която сега с голямото преустройство на „центъра“, ще добие облика на един модерен социалистически град.

Когато русите минават през м. юни 1877 г. Дунава, турците, намирайки като недостатъчно средство за защита окопът („хендека“), построили около София в 1829 г. шест редута:

1. Редутът при с. Слатина, доминиращ над пътя за Цариград;
2. Редутът „Меджидие“ при пътя за Пазарджик ;
3. Редутът № 3 към пътя за гр. Радомир;
4. Редутът „Абдул Хамид“, командващ пътя за Ниш; Това укрепление се нарича също и „Еврейската табия*, тъй като е било построено от израелитяните в София, мобилизирани за тази работа;
5 и 6. Накрая два други бастиона, защищаващи входа на града,

Всички тези редути, на които са работили осем хиляди българи в течение на два месеца, били въоръжени с дванадесет полски топа.

До края на м. декември населението на София било спокойно, бидейки твърде убедено, че русите не ще могат никога да се доближат до града. Но когато се научили за пристигането им до Ташкесен, тогава това дълбоко спокойствие се сменило с една безкрайна паника, особено, когато десетте хиляди души, командувани от Осман паша, били разбити от генерал Вилияминов пред Искъра и нахлули в града

Всичките коли, колички, коне, волове, биволи и пр. били иззети от християните и евреите, за да се пренасят двадесетте хиляди души, съставящи турското население на града.

Християнското население далеч не било спокойно, чувайки грохота на битката при с. Горни Богров и виждайки блясъците на пожара в село Подуяне, разположено под вратите на града, което черкезите запалили на другия ден след тяхното разбиване.

На 4 януари, в 9 часа сутринта, първйте руски войници влезли в София. Това са били кубански казаци. От тъмни зори тия юначни войници тръгнали да гонят пред себе си последните башибозуци, преминали моста на р. Искър и го предпазили от пожара, подпален от турците.

„София, където аз прекарах доста дни, и която можах да посетя съвсем свободно, е един град с около 40 — 50 хиляди жители, от които една трета принадлежи на мосюлманската раса.

„Нейното българско име е Триадица. Това е Улпия Сердика на древните. Този град дължи името си на една българска царица София.

„Разположен в една обширна долина, напоявана от р. Искър и множеството й притоци, градът заема една от най значителните стратегически позиции. От тук излизат пет големи шосета, водещи за Ниш, Радомир, Орхание (Ботевград), Пазарджик и Цариград.

„Нещо малко обикновено за Ориента са широките улици тук, по-голяма част от които са послани с камъни и очистени от тия ужасно заострени павета, които нараняват жестоко краката на хората от Западна Европа, непривикнали да вървят по подобни грапавини. Много от тия улици са оградени от дърветата, които през лятото пазят минувачите от слънчевите лъчи.

Всички къщи са само на един кат и са построени по вкуса на испанските и италианските жилища. Върху повечето сияещи фасади, измазани с бял щук, са нарисувани множество фрески с разни бои и разни мотиви, арабески, стихове от корана, лъвове, пейзажи без перспектива по японски маниер, в небесата на които подскачат истински летящи риби. Върху една широка фасада, боядисана пруско синьо, аз също така видях голяма фреска, представяща един параход, който приличаше, ако не се лъжа, на играчките от този вид, които се фабрикуват в Нюренберг.

За нещастие, службата по поддържане чистотата е непозната в градовете на Леванта, и през зимата улиците на София са задръстени от един слой рядка кал, която затруднява движението по тях. За щастие, в този момент вали изобилен сняг и може лесно да се върви по заледения и ркован от сибирски студ сняг.

Почти всички улици са снабдени с чешми, които турците, големи любители на водата и прохладата, са поставили почти на всякъде.

Всичките тия постройки, покрити с кубе от сиви плочи, са украсени с многоцветни рисунки и широки мраморни плочи, върху които са гравирани със златни букви имената на благодетелите, които са подарили на града тази чешма, както и стихове от Корана.

Водата, която в София е извънредно студена и бистра, изтича от чучури във вид на бронзови лъвски глави, а в една малка ниша е поставен един съд във форма на паничка, с помощта на която минаващият утолява жаждата си,

Главните джамии, които забелязах в София, са следните:

1. Голямата джамия (Буюк-джами), разположена срещу френското консулство, е една обширна сграда с правоъгълна форма, построена от червени тухли. Няма нищо по-внушително от вътрешността на тая сграда, където прониква светлина през малките стъкла, оградени от оловени рамки, украсяващи тесните прозорци на джамията.

2. Правителствената джамия или "Челеби джами", разположена в страни от конака, е с малки размери, но е по-грациозна със своите стени, боядисани розово, нейния лек купол, покрит с листове от олово и нейното стройно минаре, украсено с арабески от теракота с син цвят. Денят, когато я посетих, много хиляди врани бяха накацали по тази сграда и се отделяха от розозия фон на стените като черни точки.

В малката градина, оградена от летви, боядисани зелено, са били погребвани турски владелци и цялата вътрешност на оградата е изпълнена със широки плочи от бял мрамор, поставени на земята в вид на парапет и покрити с позлатени надписи, над които стърчат тюрбани или фесове, издялани в горната част на мраморния блок.

3. Джамията на големия пазар, чиято фасада и куличката на минарето са изцяло покрити с полихромни релефи от теракота по италиански вкус, напомня малко фасадата на Гранд Опера в Париж.

4. Джамията на „Тополите“ с малки размери, е забележителна само по огромното дърво, посадено пред нейния портик, което се издига на височина стотина стъпки и надминава месеца от позлатено олово, увенчаващ върха на миналото.

При входа на града, идвайки по пътя за Орхание, се намира една стара джамия в развалини — Сяуш паша-джами. Това е най-старата сграда в София. При завоюването на този град от турците, този паметник е бил една българска църква, която победителите превърнали в джамия. От началото на тоя век тази джамия, наполовина разрушена, е била преобърната в склад за храна.

Това е една стара постройка от тухли (свързани помежду си с големи железни скоби) и във форма на кръст, както всички български църкви от XII век. Победителите са се задоволили да й прибавят едно минаре, чиято горна част се е срутила, и което днес представя изглед на една отсечена колона.

Пред лицето на този стар паметник се намира казармата на конните стрелци, преобърната в турска болница.

Както всички ориенталски градове и София притежава своя базар, който е съставен от съединението на множество улици, изпълнени с магазини.

Всяка търговия, всеки занаят има своя квартал. Има улици на месарите, на хлебарите, на бакалите, на златарите, на сарафите и пр., както в нашите стари градове от средните векове.

Улицата на златарите и сарафите беше съставена в по-голямата част от една обширна постройка с правоъгълна форма, бившият кервансарай, снабден с аркади и галерии, рисувани с фрески във всичкн цветове, контрастиращи единствено с тяхната свежест, с червеникавия и тъмен тон на тухлените стени, върху които са закрепени големи железни куки, предназначени да поддържат през лятото платната, защищаващи фасадите на дюкяните и понякога главите на гяурите. Тази улица представяше гледка на грабеж и опустошение. Навсякъде решетките на прозорците бяха изтръгнати, железните врати строшени, обковите разчупени; подът на тия магазини е покрит с разкъсана хартия, парцали, платно, късове стъкло и др.

В един дюкян на сараф видях хвърлена на земята голяма желязна каса, венецианска направа, чиято врата бе насилена с много-здрави железни пръти.

Всички тези улици са били осветявани с големи фенери, поставени върху стълбове, боядисани бяло и червено, които бяха счупени и повалени.

Пазарът на вехтушарите е най-интересен, с неговия покрив, съставен от широки тенекиени листа, поставени върху греди, образуващи аркади. Тия листа, за да позволят да мине светлина, бяха продупчени в вид на звезди и месеци.

Пазарът на обущарите, където се продават чехли от жълта кожа и чизми без ток, със червеникав цвят, притежава централната част на покрива, подържан от широк стълб, покрит един вид с чадър от летви, измазани с всички видове цветове, чиято крещяща смесица напомня униформата на швейцарските гвардейци на папата.

Аз забелязах също тъй в София множество площади, доста любопитни и заслужаващи описание. Площадът пред конака, или правителственият дворец, твърде обширен, е истинска английска градина с морави, горички, чешми и пр. Той е разделен от множество широки алеи, оградени с големи дървета и послани с пясък.

На дъното, срещу „Челеби-джамия“, се издига кулата на часовника с четвъртита форма, чийто покрив от цинк прави впечатление на гигантска фуния (обр. 2). На върха му е прикрепен ветропоказател от тенеке, боядисано с националните цветове на Турция. На четирите страни на кулата, боядисани в розово с бели четвороъгълници, за да се подражава камък, са поместени четири часовникови цифреници, и отгоре капризът на декоратора е нарисувал широки прозорци, снабдени със сини пердета, повдигнати на жълти пискюли.


На същата страна на площада се намира Конака, наскоро построен във форма на една обширна казарма. На горната част на фасадата му има месец и звезда от позлатен бронз, също и една фаянсова плоча със зелен цвят, върху която се откроява в релеф туграта на султан Абдул Хамид, при чието управление е завършена сградата.

От двете страни на входа са поставени големи стражарници, боядисани червено, отгоре с по един полумесец от гипс, с малки прозорци от стъкло, в които би могло при нужда да се постави легло и друга мебелировка. Пред тях са поставени на пост български часови, носещи на дясната ръка бяла лента със зелен кръст. Те отдават военен поздрав, като с едната ръка поставят пушката пред себе си, а с другата свалят шапката до земята.

Дворът на конака бе превърнат в един истински склад.

В един ъгъл са подслонени парадните коли на Махзар паша, комфортни ланда, фабрикувани в Виена, върху вратите на които са нарисувани гербове с най-голяма фантазия, имащи в средата полумесец и звезда, и над тях маркизка корона, украсена с кринове.

На страна се намират също така колите на неговия харем, чийто малък ковчег с ориенталска форма виси над осите посредством широки кожени ремъци; походни турски военни коли, построени с една такава широчина, че никога не биха могли да си служат с тях, и на които процепите са счупени при опит да ги изкарат от конака; множество двуколки за пренасяне вода.

На всякъде земята е задръстена от железни лафети, тенджери, баки от ламарина, делви с кафява глазура. В този двор също тъй е събран целият материал, предназначен за борба с пожари; платнени ведра, огромни куки с дълги завити шипове, малки ръчни помпи от мед полирани, чийто медни тръби, покрити с безбройни нитове от мед, приличат на дългите кривуличания на една змия.

В София, както в целия Ориент, с нейните постройки от гредоред и дъски, които представят късове прахан, готови да се запалят от най-малка искра, пожарите са най-чести.

На другия ден след моето пристигане в София, аз вечерях във френското посолство, когато внезапно прогърмяха в улицата няколко пушечни изстрела (прието средство в Турция за съобщаване пожар), в същото време се чуваше жален вик: янгън вар! (пожар!).

Ние излязохме веднага от консулството и се отправихме към мястото на пожара, намиращо се до голямата джамия. Огънят избухнал в една аптека и една работилница за химикали. Пламъците се издигаха на една голяма височина, жълти, червени, сини, зелени, според материалите, които те унищожаваха. Понякога един блясък по-жив, една фосфорисценция по-нажежена избухваше в общия огън; хиляди искрици летяха във въздуха като златен и сребърен дъжд от една искуствена бомба и се чуваше пръщенето на пожара. Над пламъка се виеха огромни маси дим, синкави от едната страна и червеникави от другата. Фасадите на къщите и минаретата на джамиите блестяха осветени от червеникавите отражения.

Улицата е задръстена от хора, носещи навити сламеници и куфари, уплашени жени, влачещи с една ръка деца, а с другата — едил пакет вехтурии. Евреи, българи, войници, въоръжени с дълги куки и носещи помпи на рамо, всички се блъскат, обръщат се с викове и обиди на всички наречия.

Врявата е в своя разгар.

По това време пламъкът минава, разширявайки кръга на своите опустошения, и къщите се запалват последователно като фишеците на фойерверк. Отначало се вижда една малка струя белезникав дим да излиза от някоя цепнатина, после една тънка, дълга червенина следва бялия дим, къщата тъмнее, прозорците стават толкова нажежени, че в няколко минути всичко потъва в един облак от искри.

Върху този фон на запален кораб се очертават на ръба на покрива в черни силуети войниците, които пръскат с вода дъските, за да попречат да се запалят. Други със секири и куки повалят части от стените с цел да ограничат пожара. Казаци, прави върху една оцеляла напречна греда, направляват отворите на помпите срещу пламъците. Опасността е много голяма, защото при огнището на пожара се намира една стара джамия, преобърната в склад за барут, съдържаща много хиляди килограма барут и чиято експлозия можеше да причини разрушение на половината София.

Както казах, опасността е в кулминационната си точка. Вече искрите започват да падат върху намокрените платна, които са прострени върху барутния склад и огънят обхваща една къща в съседство с тази сграда. В този момент на напрежение никой не почива. Комендантът на града генерал Арнолди, също така генерал Менедорф, Мерикур — френският вицеконсул и множество офицери са на челно място, окуражавайки спасяващите.

Накрая, благодарение на ревността и на себеотрицанието на руските войници, къщата, атакувана от всички страни, се сгромолясва. Пожарът по липса на повече горивен материал трябва да се спре пред купчината от развалини и целият този квартал, най-многолюдният в София, е спасен по този начин от една страшна катастрофа.

Един от най любопитните площади в София е „Говежди пазар" с триъгълна форма, в средата на който се издига една голяма и масивна чешма. На този площад гъмжи една тълпа от най-чудновати и живописни костюми: българите с кожени шапки, наподобяващи калпаците на артилерийската гвардия на Наполеон I и носещи сини мантета, бродирани с червено, един кожух без ръкави в талия; евреите с криви черти в дълга подплатена дреха и черни панталони с турска кройка; българските селянки с техните кафяви ленени рокли, покрити с китки и накити от разни цветове и пр.

На този площад ставали през последните събития обесванията на българите, които били изпълнявани нощем, за да видят на другия ден техните съотечественици своите подобни да се люлеят във въздуха и по този начин да се вдъхва страх у населението. В последната екзекуция обесили шестнадесет нещастници, осъдени на смърт за смешни престъпления: един от тях пял една патриотична българска песен, друг един, плащайки данъка, казал на турчина-бирник: „Вярвам, че това е последният път, дето ви плащам, защото идущата година русите ще получат моя данък“.

Очевидци ми разказаха, че всички осъдени показали пълно безразличие към живота през време на тяхното мъчение.

Циганите, които са доста в София, населяват покрайнините на София, главно квартала по пътя за Ниш. Покрай този квартал тече Владайската река, върху която е прехвърлен един от най-старите мостове и който някои смятат да датира от времето на римляните. Аз мисля съвсем просто, че този мост е построен през първите години на турското владичество. От другата страна на тази река се намира обширно турско гробище, което заема част от мястото на стара София от времето на българските царе; в средата на безбройните гробове на този обширен некропол се виждат още развалините на една стара християнска църква.

Макар по религия християни, българите, поради техния досег с ориенталците, са запазили още някои от суеверията на езическия култ. Тъй всяка година в тези гробища става угощение на мъртвите (задушница). Роднините на покойниците донасят в тоя ден множество ястия, които поставят върху гроба на тия, които са загубили и се оттеглят, за да дойдат на другия ден и отнесат чениите и съдовете, които, трябва да кажа, са съвсем праздни. Добрите българи вярват, че през нощта мъртвите са дошли да вземат тая храна, която в същност е изядена от множеството скитащи кучета, които се въдят бързо във всички градове на Ориента.

На 12 януари сутринта аз напуснах София. След като прекосих големите мосюлмански гробища на квартала южно от града, аз поех пътя за Филипопол, който минава между двете височинки, където са построени в дясно Меджиди-табия, и в ляво Слатинската табия, здрави укрепления от пръст.

Съобщава: Т. Г-в