22.07.2014 г.

Селищните имена от Софийско през турско време


Из "Архив за поселищни проучвания", книга 1, 1939 г.

Селищните имена от Софийско през турско време
от
Петър Миятев

Почти всички села, колиби и градове, които се намират в днешната Софийска област са съществували и през XVII. ст. под днешните си имена: едни български, други турски, дадени от завоевателите. Всички тия селищни имена са зарегистрирани в турските официални книжа. В Народната библиотека в София се пазят много кадийски дефтери, които съдържат имената на днешните селища из Софийско. В тях, обаче, ние ще срещнем и такива имена, които нито днес, нито непосредствено след Освобождението са се употребявали. Такива селищни имена ще дадем по-долу. Може би днес има люде, които ще могат да кажат, кои селища са носили тия имена, нам, на всеки случай те са неизвестни. Заменянето на турските селищни имена с български е започнало отдавна, но то биде твърде бърже, макар и не във всички случаи съвсем сполучливо, завършено преди няколко години. Днес населението употребява вече новите имена и не след много старите — в повечето случаи — турски селищни имена, ще бъдат забравени съвсем. От българско гледище това е похвално, но от исторически интерес е старите имена да бъдат записани и запазени някъде, за да не се ровим и разпитваме: кое софийско село се е казвало някога, напр. Акъ Данишменд и т. н. Да се даде отговор на такива въпроси, след изчезването на едно, две и повече поколения, е трудно и само писмените паметници, разбира се, ако такива има, могат да ни помогнат. Но и тяхната помощ не ще е голяма, ако от тях не можем да установим и двете имена, т. е. и старото и новото, запазило се до днес. 

В един от многото дефтери на Народната библиотека (№ 7, стр. стр. 43, 59, 83, 94, 97, 102, 103 и др.), произхождащ от 1683/1684 год. ние срещаме следните, и днес добре познати имена на села из Софийско: Железница, Церецел, Царичина, Манастирище, Букйовци, Богдан дол, Войнеговци, Посто Пасарел, Долни и Горни Костим, Таш Кесен (Саранци), Яна, Кривене, Малашевци, Луково, Черква, Огой, Столник, Слатина, Батковци, Доброславци, Мрамор, Куманица (сега Кубратово), Драговищица, Калотино, Реброво, Раковица, Илиенци, Орландовци, Лукорско, Долни Лозен, Банкя, Лакатник, Драгалевци, Подгумер, Волуяк, Курило, Бухово, Сеславци, Балша, Кумарица, Негован, Осен Оглак, Обрадовци, Маслово, Перник, Челопеч, Мошино, Кремиковци, Желява, Подуяне, Пестрич, Драммша, Иваняне, Богров паша, Суходол, Шияковци, Райлово, Балван, Потоп, Гинци, Горно и Долно Бучино, Бояна, Горна Баня, Враждебна, Градец, Елешница, Орманлу, Сагърлъ, Чуряк, Радой, Св. Врач, Мусакйой, Доганово, Дивотино, Доброчин Дряново, Драгичево, Долно Бучино, Долно Чепинци, Гайтаново, Горно Малино, Гиляне, Голяновци, Главиша, Гурмазово, Горно Чепинци, Гълъбовци, Градоман, Голеслав, Горубляне, Горни Лозен, Оградище, Обеля, Овчиндол, Житна, Желен, Нагбол, Негошево, Новосел, Байджанлу, Биримирци, Брайковци, Батановци, Безден, Батулия, Буковик, Бусманци, Богров мендил, Берковско Бучино, Кътина, Кокаляне, Калкас, Качиляне, Кладница, Каманци, Калугерица, Казичане, Миштица, Мировяне, Митач, Михайлово, Меча поляна, Харасаник, Хараково, Вердикалино, Вълковци, Черепич, Църклевци, Парчиловци, Примчурово, Погледец, Златуша, Рудащица, Редина, Храбърско, Ябланица, Тарнава, Требич, Теплук, Шума, Филиповци, Църнел.

Всички тия имена са записани в тоя дефтер, така както ние ги даваме тук, със съвсем малко изменение, което се дължи на фонетиката на турския език. Вижда се също така, че почти всички селищни имена са от български произход, което значи, че всички тия села са съществували още преди завоеванието на България. Има, обаче, между селата от Софийско през XVII ст. и някои, чиито имена са турски, но те са сравнително малко. Можем да предполагаме, че тия села са нови или пък след налагането на турските имена, те са изгубили своите — българските. Такива села, записани пак в същия дефтер са следните;: Орман, Карабулат, Сеферлу, Кючюк ова, Диване Дауд (1), Акъ Данишменд, Хюсеинлу, Коджа Ахмедлу (2), Чукурова (3), Гюджи, Гюреджи или Кюреджи (4), Хасърджи, Чифлик Хасан бей, Калканджи, махала Мехмед паша, Хаджи Караман (5), Мирчай (Мърчаево), Панчар (6) (Панчарево), и др. Тук изброените селища ние не срещаме в старите списъци на градските и селски общини на новоосвободена България, догдето горните са записани в тия списъци. (7) Обстоятелството, че имената на всички тия села са турски, ни дава основание да мислим, че те са по-нови — от турското владичество, и че по време на Освобождението, при общото бягане на турците, те са изчезнали. Това ние казваме само, като предположение. Не е изключено, обаче, тия селища да носят днес български имена, без някой да си спомня това. От нашия дефтер ние можем да установим само, че споменатите села са били в Софийско; близо или далеч до града София, това също не може да се види от там.

Можем от досега казаното да направим едно заключение: че всички селища из Софийско, заварени от завоевателите — турци, са се запазили заедно със своите български имена до днес. През XVI и XVII ст. ст. са се основали и нови — турски села с турски имена, но те след сравнително недълго съществуване или са изчезнали заедно с имената си, или са загубили само последните.

1) Това село се поменува и през 1871 г. — Дефтер 191, стр. 4.
2) В един дефтер от 1141 г. [=1728 г] (№ 309, 63) има две села с това име: едно мюсюлманско, другото християнско — Коджа Ахмедлу мюслим и Коджа Ахмедлу кефере.
3) Може би с. Чукурово, отскоро прекръстено на Шишманово (Самоковско).
4) Вероятно с. Гюреджия, сега Сгледници (Новоселско) 
5) И това име носят две села: мюсюлманско и християнско (Дефт. 309, 62). Село Хаджи Караман е най-старото име на с. Робертово (Новоселско). Преди да получи сегашното си име това село се е наричало Бариево. (Срв. Ив. Д. Шишманов, СБНУМ. кн. VI (1891), стр. 176).
6) И това село се споменува в регистра от 1871 г. — Дефтер 191, 20.
7) Ср. напр. Списъка на градските и селските общини в княжеството, София, 1897.




18.07.2014 г.

Новата загадка


Днешната снимка е любезно предоставена от г-н Никола Фратев. Неговата загадка със сигурност ще ви поизпоти, но си струва да опитате.




17.07.2014 г.

София преди и сега: Хамалите


Софийските хамали винаги са били един от характерните градски образи - снимката е от второто десетилетие на XX век.

В очакване на работа на пл. "Св. Неделя", 30-те години

В очакване на клиенти за деня, началото на 40-те години

До днес столичните хамали остават запазената марка на площад "Македония".

Макар и числеността им да намалява, все още можете да се възползвате от техните услуги.



AddThis