27.02.2015 г.

Новата загадка


Къде се намираме днес?



25.02.2015 г.

Софийската телефонна централа


Текстът е публикуван във "Вестник на вестниците" през април 1932 г., изданието е дигитализирано от Народната библиотека. Снимките са от 1940 г.


Десет минути в телефонната централа

Телефонната централа на ул. "Гурко", ок. 1940 г.

Телефонът е една от ценните придобивки на новото време, без която животът на съвременното културно човечество, във века на бързината, на скъпене времето, би бил невъзможен или поне до голяма степен спънат. Доколко това е вярно, може да се съди от факта, че в София, според статистиките на телефонната централа, месечно се водят 3 милиона разговора!

Много леко за всеки от нас днес е да вдигне телефонната слушалка и да си свърши работата с дадено лице, ако и да се намира то на другия край на София или на България. Малцина са, обаче, ония, които отблизо познават работата на телефонния номератор и неговите неуморими служителки — телефонистките, обречени на често гощаване с хиляди "любезности", от които иначе всички бихме се червили...

Нека, прочее, да надникнем и се запознаем с телефонния номератор. Идва ни на помощ любезността на подначалника на Централната телефонна станция г. Липисков.

Влизаме в голямата зала на номератора. В полукръг на протежение от 20 м. и повече са наредени шкафовете с номерата. На високи столове, без облегала, са насядали телефонистките. 50 момичета работят едновременно.

Градски нумератор

Тук мъж не може да се задържи вероятно защото никой представител на силния пол не би могъл да понесе онова, което телефонистките са често осъдени да понасят. Затова в цялата редица се мяркат един-двама мъже.

Всяка телефониска има 150 номера, на които трябва да обслужва. Тя разполага всичко с 17 чифта съединители (щепсели). Представете си, че 25 от тия 150 номера поискат разговор. На 17 души ще бъде услужено. Другите ще чакат. Не дай Боже да се случи, щото разговорите да са дълги! Осемте души ще има доста да почакат и, разбира се, да се нервират.

Но става и нещо друго. Високо служебно лице вдига телефона от кабинета си и започва:

— Ще ми намерите, госпожице, окръжният управнтел във Враца, като свърша с него, ще ми дадете околийския началник в Разград, най-после ще ме свържете с миннетър еди-кой-си.

Представете си колко време ще употреби телефонистката, докато се справи със задачата си. А трябва да се услужи — големец е заповядал! В същото време лампичките светват, бедната служителки на бързите разговори се стреми да задоволи всички, но или сили не й достигат, или някой ще й сервира толкова пъти слушаните:

— Угасихте ли си фенера, госпожице? Наспахте ли се? Там не сте поставени да си червисвате устните! И т. н. и т. н.

Казвани са на телефонистките и по-обидни, и по-горчивн думи. Не ги защищаваме. Може би и те имат понякога прегрешения. Но волността и предизвикателното държане на голяма част от публиката са несъмнено много по-чести и, най-важното, почти винаги неоснователни.

Работни места от градския нумератор

Вежливостта и малко по-голямо търпение са много необходими при поискване номер. Тогава и служителката е по-отзивчива и любезна. Чудно ли е, че тя без особена охота (а когато й дотегне — и умишлено) ще се обажда на оня абонат, който при пет разговора четири пъти я ругае, казвайки й: "Патко, дай ми еди-кой-си номер"? (Нека прощават читателите — това е действителен случай, който често се повтаря).

Нека не забравяме, че е много обикновено да има да се услужва на 10—12 души, и че за да се услужи всекиму е необходимо време. Работата на персонала е крайно изтощителна, поради своята интензивност. Затова след час и половина работа зиме и два часа и половина лете всяка телефонистка почива по половин час.

Интересно е да се отбележи и нещо за заплатите на служителките: ученичка телефонистка получава 800 л. месечно, като титулярка — към 1500 л., а с 15 годишна служба — 2200—2300 лв. чисти пари!

Работата на софийския телефонен номератор се е твърде много увеличила, особено от 1928 г. насам. От тогава започва едно усилено искане и на нови телефонни постове. Днес работят в София 6500 поста. А има искания за още 2400.

Номераторът разполага всичко с 8060 номера, така че исканията поне в трите си четвърти могат да бъдат удовлетворени. Липсват, обаче, кабели и други необходими съоръжения. Трябват средства и тук финансовият министър е, който има последен думата по разширение на мрежата. Дано с новия бюджет се получи неговото благоволение — телефоните са едно от доходните предприятия на държавата, а планът за вътрешна инсталация, естеството на кабелите, местата на поставянето им и пр. е отдавна готов.

Ръчна телефонна централа

В телефонната централа тая година са очаквали, че поради кризата много абонати ще се откажат от телефоните си. Очакванията, обаче, не се оправдали. Не само никой не се е отказал от телефона си, но напротив — исканията са засилени.

Констатирано е при това, че работата ежегодно се усилва. Причините, между другото, се крият и в следното: числото на увеличаващите се постове, числото на средно даваните съобщения, продължителността на разговорите и... празни разговори.

В това отношение могат да се отбележат редица куриози. Всяка сутрин, например, 150 до 220 слугини питат телефонистките колко е часът. През деня тия запитвания също не престават. Това, безспорно, отнема времето им, пречи да дават линии за делови разговори.

Друга една причина за задръстване на службата се крие в обстоятелството, че абонатите искат много от постовете не по номер, а по име. В софийската телефонна централа днес считат, че една телефонистка е добра, само ако знае 363 номера наизуст! А има няколко момичета, които знаят целият указател наизуст.

Ние считаме, че ако тия причини се отстранят, ако се въведат санкции срещу ония абонати, които неоснователно обиждат и нервират персонала, ако се премахне досегашната практика на всички малки и големи служебни лицз да им се намери този или онзи, ако абонатите свикнат да искат по номер, а не по име даден пост, ако се ограничат празните разговори (както е в Европа) — службата напълно би се нормализирала и недоволствата биха сс намалили до минимум.

За това, обаче, е необходимо да се направи една реформа — да се въведат така наречените броители. Във всички запедноевропейски страни те са въведени. С тях се записва всеки разговор и съответно се заплаща. Понеже българинът е пестелив, ще ограничи разговорите до минимум. Сигурно тогава на слугините ще бъде забранено да питат сутрин колко е часът, а телефоните по кафенета и локали няма да имат публичен характер, както сега. При това нововъведение службата несравнено би се облекчила в полза на абонатите.

Междуградски нумератор

При тая система абонаментните такси за всички телефони ще бъдат намалени до един минимум, напр. 1500 л., а всеки отделен разговор ще бъде заплащан с 1—2 лева. Разговорите при това положение, естествено, ще намалят. Въпреки това, обаче, пресмятанията ни казват, че приходите ще се увеличат. Впрочем, и практиката в Европа е доказала същото. Това е въпрос, който подлежи на сериозно проучване.

При сегашното положение на нещата не са доволни много хора — част от абонатите, защото не им се обаждала скоро централата, всички телефонистки, защото заплатите им са малки, а оскърбленията, конто получават — много.

Най-доволен от телефонната станция е само един: пожарният инструктор Захарчук — без нея той не би могъл да угаси ни един пожар навреме.

Репортер без школа


AddThis