4.04.2020 г.

София преди и сега: Трамвайчето между площад "Журналист" и Семинарията


Едва ли има някой, който да не е чувал за вълшебната трамвайна спирка "Вишнева". Тя е скътана в гората и всеки, качил се на мотриса по линия №10, има възможността да мине покрай навяващата романтични мисли къщичка. Едва ли мнозина обаче пазят спомен за не по-малко приказната трамвайна спирка "Борова гора", намирала се в непосредствена близост по трамвайното трасе.

Историята на трамвайната отсечка между площад "Журналист" и Семинарията започва в началото на 30-те години. Лозенчани страдали от факта, че през есента и зимата тази част на квартала оставала почти откъсната от града. Мъките им ги принудили да изпратят делегация при помощник-кмета на столицата, която успява да убеди общината съществуващата трамвайна линия №1 да бъде продължена от тогавашния площад "Руен" до Семинарията.

Задачата се оказала сложна и трудоемка. Въпреки че линията започвала в началото на улица "Мосул" (днес "Арх. Йордан Миланов") и завършвала в нейния край, поради стръмния терен се наложило тя да се извие през съществуващата борова гора. Произтичащото от този факт изсичане на дървета предизвикало остри критики и обвинения във "варварство". В крайна сметка, изграждането на двойната линия с дължина 998 метра възлязло на близо 3 милиона лева. Тя се оказала и най-трудната за експлоатация в цялата трамвайна мрежа на столицата.

Изграждане на трамвайното трасе - поставяне на въздушната мрежа, септември 1933 г.

Новото трасе е открито на 3 декември 1933 г. от кмета Харалампи Орошаков с благословията на софийския митрополит Стефан. Първата кола потегля по новото трасе в 11 часа и 5 минути. Трамваят спира на "Вишнева" и "Борова гора", за да могат духовните лица да ги поръсят със светена вода. На последната спирка на Семинарското плато мотрисата е посрещната с мощно "ура" от "грамадно множество" кварталци. Тържеството завършва с голям банкет в близката пивница "Горски цар".

Митрополит Стефан отслужва молебен преди тържественото прерязване на лентичката

Ако сравним картата на София от 1935 г. с други от 20-те години, ще видим как трамвайната линия вече продължава и след днешния площад "Журналист", като лъкатуши през гората под Семинарията, преди да достигне последната точка от своето пътуване - днешния площад "Велчова завера".

Удълженото трасе на трамвая върху карта от 1935 г.

Тогава спирките, обслужващи този участък, са три, а две от тях са горски - "Борова гора" и "Вишнева". Първа по трасето е била спирка "Борова гора". Макар и по-скромна по размер от спирка "Вишнева", тя споделяла същите характерни дървени елементи, железните парапети и цялостното усещане за уютна планинска хижа. Тази спирка се е разполагала в гористия участък край булевард "Митрополит Кирил Видински".

Трамвайна спирка "Борова гора", вероятно 30-те години

Мястото днес

Останките на някогашната спирка, заснети откъм бул. "Митрополит Кирил Видински"

Днес обаче от спирка "Борова гора" не е останало много и единственото, което напомня, че някога тук е спирал трамваят, са останките от каменните основи на изчезналата къщичка. Кога спирката е премахната и защо сградата е изоставена и разрушена не успяхме да установим с точност.

Първият трамвай на спирка "Вишнева"

Спирка "Вишнева" е използвана и обичана до днес

В разчета на разходите за постройката на трасето се посочва, че за заслони по спирките са похарчени 190 хиляди лева. Вероятно зад този разход се крие именно изграждането на двете здания - "Вишнева" и "Борова гора".

На днешния площад "Велчова завера" тогава се намира ухото на трамвая и съответно последната спирка по трасето.

Трамвайната линия при площад "Велчова завера", 70-те години

Кръстовището и трамвайната линия в близост до Семинарията

Площад "Велчова завера" в наши дни


1.04.2020 г.

София преди и сега: Дворецът при купите сено


Миналото ревниво пази своите съкровища. Понякога обаче вратата на времето се открехва по малко и ни позволява да надникнем, за да разбулим поне отчасти онези загадки, чиито фрагменти са достигнали до наши дни.

Така, преди месеци, няколко стари фотографии ни срещнаха с непознат малък дворец, останал завинаги в някогашна София. Тези кадри от първите години на 20 век задаваха своите въпроси и ни изкушиха да открием допълнителни сведения за изящния дом с богата външност и пищен приемен салон. Известно ни беше единствено, че в този период къщата е обитавана от вицеконсула на Австро-Унгария в София г-н Storck и неговата съпруга.

Щастлива находка с важно значение, съхранила завинаги къс унищожена софийска история. Фотографията е запечатала неповторим градски дом от зората на 20 век.

В центъра на този живописен изглед се вижда и нашият малък дворец. Купите сено би трябвало да са приблизително на пресечката на улица "Мургаш" и днешния булевард "Евлоги и Христо Георгиеви" - тогава престижна част на града съвсем накрай столицата. Ясно се вижда и характерната денивелация между улица "Шейново" и булеварда.

Освен с пищна външност домът на австро-унгарския вицеконсул в София се е отличавал и с богат интериор

Г-н и г-жа Storck в своя дом


Интериор от дома на семейство Storck

Дворецът при купите сено все така ни се изплъзваше, а лутанията да установим местоположението му удариха на камък. Едва ли щяхме да открием повече, ако не бяха споделените детски спомени на г-н Константин Нанев. 

В тях несъществуващият вече представителен дом продължава да живее на улица "Шейново" 22. Според думите му сградата, край която е израснал, е разрушена преди 1970 г., за да бъде построен блок за нуждите на Министерството на леката промишленост.

Пренасяме се повече от 60 години по-късно. На снимката от личния архив на г-н Нанев, правена преди разрушаването на къщата, ясно се разпознава оградата, видима и на старата фотография

Улица "Шейново" 22 в наши дни с изградения на мястото на къщата жилищен блок


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...