22.09.2020 г.

Тържественото влизане на Цар Фердинанд в София след обявяването на Независимостта


След обявяването на Независимостта на България през 1908 г., (вече) цар Фердинанд се завръща триумфално в столицата София, където е посрещнат тържествено. За събитието разказва вестник "Пряпорец" в броя си от 30 септември:

Посрещането на Царя

Вчера, в 3 ч. след обяд, по Цариградското шосе, откъм Казичене, се очакваше пристигането на Царя. Още от два дни Столичното кметство правеше трескави приготовления за най-бляскаво посрещане. При Орловия мост бе построена величествена арка, която наподобяваща бойницата на цар Самуила, с два бронзови лъва от двете страни от към източната част на арката. Рано от сутринта още градът бе в праздничен вид. Зданията са окичени с флагове. Особено разкошно са декорирани зданията по улицата „Цар-Освободител."

Тържествената арка, изградена в София.

С наближаването часът, в който се очакваше пристигането на Царя, улиците ставаха все по-оживени и по-оживени. Къде 2 часа, улиците по които щеше да мине Царят, бяха препълнени с пъстър народ, а булевард "Цар-Освободител" бе просто непроходим. Всички, празднично натъкмени, нетърпеливо очакваха да акламират своя Цар. Той пристигна с малко закъснение и посрещането стана според програмата. Шпалир от войска е наредена по цялото протежение на Цариградското шосе, улиците „Търговска", „Дондуков", площад "Св. Крал" до катедралата.

Цар Фердинанд при арката

На един километър от орловия мост, на коне са наредени членовете на генералния щаб, а по протежение на шосето са отредени военни постове. Първата част от шпалира до военния мост е заета от юнкерите и кадетите. Къде 2 1/2 часа почнаха да пристигат канените посрещачи за пред арката. На върха на арката блести една грамадна царска корона с блестящи златни лъчи. Разположението тук е точно според програмата.

Триумфалното преминаване на Цар Фердинанд по улиците на София

От двете страни пред арката в полукръг са наредени настоятелствата на женските благотворителни дружества и депутацията от граждани. От дясна страна на арката бе софийският кмет и общинският съвет. От лявата страна бяха г. г. бившите столични кметове, професорите, представителите на местния и чужди печат, видни граждани и т. н.

Кметът на столицата приветства цар Фердинанд


19.08.2020 г.

Унгарската легация в София


България и Австро-Унгария установяват дипломатически отношения още през 1879 г., веднага след освобождението на нашето отечество. Империята изгражда своето дипломатическо представителство на едно от най-хубавите места в София - булевард "Цар Освободител", между двореца и Народното събрание. 

След злополучния край на Първата световна война и обособяването на независима унгарска държава легацията на Унгария трябва да напусне тази сграда (която междувременно е окупирана от Италия като победител във войната) и да изгради самостоятелно представителство в българската столица. 

Любопитен спомен от този период ни е оставил унгарският дипломат Шандор Киш-Немешкери, публикуван през 1993 г. от Пенка Пейковска в "Известия на държавните архиви" (кн. 66):


Преместването на унгарската легация протече при необикновени обстоятелства. Когато пристигнах в София, бях неприятно изненадан, че дипломатическият представител на една от неутралните страни, упълномощен да защитава интересите ни, не можеше или не искаше да попречи на италианците да заемат и се настанят по правото на победителя в чудесната сграда на австро-унгарската легация (както стана с двореца на легацията ни в Истанбул), която по квота, тоест около една трета част от нея се падаше на нас, след като непосредствено до нея имаше собствен, макар и много по-малък дворец. 

Представителството на Австро-Унгария на булевард "Цар Освободител" в края на 19 век

Вярно, италианският дипломатически представител граф Дурини ди Монца (по-късно такъв в Будапеща) заемаше само две трети от двореца, а в останалата част се разположи чехословашката легация. Със силно чувство за справедливост Дурини разбираше моето трудно положение и отначало ми отстъпи две стаи на партера. 

Впоследствие от чехословашкия дипломатически представител Кюнзл-Ижерски, благодарение на това, че бяхме стари бойни другари, даже добри приятели, получих няколко служебни помещения, дори когато отидоха в собствена сграда, услужливо ми отстъпи заеманата от него част от сградата. Дурини отстъпи и празната конюшня на легацията, което за мене като ездач означаваше твърде много. Всичко вървеше добре, докато Дурини беше там, обаче възникнаха трудности с наследниците му; отдъхнахме си, когато правителствата ни се споразумяха Италия да заплати в брой полагащата ни се според квотата част от двореца. 

Сградата на новата унгарска легация в строеж (пресечката на бул. "Евлоги Георгиев" и ул. "6-и септември"), 20-те години

Унгарската легация в завършен вид

Тогава издействувах от столичната община да ни отпусне хубав, голям, безплатен парцел до английската легация, където после с получените от италианците пари построихме сегашния хубав дворец на легацията ни с красива градина, конюшня, гараж. По специална, но не необичайна ирония насъдбата, тъкмо дворецът ни беше готов след толкова, мъки, неприятности и работа, едва бях изкарал в него една година, и ме преместиха...

Новият унгарски пълномощен министър в София на път да връчи акредитивните си писма на Цар Борис III, около 1930 г. Дипломатът е придружаван от Павел Груев, съветник и началник на канцеларията на двореца. Фотографията е направена пред парадния вход на унгарската легация - прави впечатление несъществуващата днес богата декорация, в това число фигури в цял ръст вероятно на личности от унгарската история.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...