Пъстра и загадъчна София (1931 г.)

Из списание "Духовна обнова" (протестантско религиозно списание), бр. 8 от 1931 г., дигитализирано от Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив 

Пъстра и загадъчна София

Впечатления от Йордан Данаилов

София мами — София тегли и привлича. София смущава спокойствието на много хиляди самотни души из цялата страна. И всеки ден, с всеки влак те пристигат с туптящи сърца, смутени и тревожни пред незнайното бъдеще, което големият и чужд град ще отреди за тях.

Какво ще стане с тях?

Ще бъдат ли осъществени всички онези скрити блянове, нежно галени в тяхната мисъл през дълги часове на мечтание и самотност под някоя схлупена стряха в сивата провинция?

И те — прокудените чада от бащини ниви, или младежите ламтящи за простор и напредък, ще се издигнат ли там в големия град по лествицата на живота? Ще успеят ли?

И те — безработни и гладуващи хора на черния труд, търсещи възможност да заложат ръцете си, за да усмирят стомаха си, ще им се усмихне ли щастието да могат да спечелят с коравия си труд залъка насъщен? Ще успеят ли?

И те — многото, хиляди младежи, ламтящи за повече духовна светлина, за изкуство и наука, за училища и университети, ще утолят ли техния възвишен стремеж в мътния бързей на трескавия живот в големия град? —Ще успеят ли?

София загадъчно мълчи. София продължава да тегли и привлича...

И столицата расте.

Буйно, неудържимо тя се разлива по всички посоки. Нейната периферия от ден на ден се уголемява. И, както вълните на бурното море изхвърлят на брега остатъци от разбити кораби, трупове и развалини, така бурният център на големия град изхвърля към периферията хиляди разбити човешки същества, живи трупове, преобърнати на развалини в суровата житейска борба.

При освобождението София бе малък, мръсен турски градец. До голямата война тя броеше близо сто хиляди жители. Днес нейното население възлиза на около триста хиляди души. Само за десетина години София се е почти утроила. И тя неспирно продължава да расте... По заселена площ тя надминава вече европейски градове, които имат милионно население и дълъг вековен живот зад себе си. Разбира се, благоустройството на града не е могло да се развие със същото темпо. Затова мизерията в София е по-очебийна, отколкото в други големи градове.

София не е блестящият паваж на „Цар Освободител“, нито шумното гъмжило на „Леге“, нито богатите витрини по „Дондуков“ и „Търговска“. София — това са работническите квартали по крайнините на града, далечни и многобройни, кални и мръсни, с малки неизмазани къщурки, с малко слънце и много мизерия.

София не е дразнещият лукс на суетни безделници, нито тревожните сигнали на трамваи и таксита. София не е центъра — той е много малък — но периферията, тази огромна, бедна периферия, свидетелка на безброй сълзи, глад и нищета.

Това е София!

Ние даваме няколко снимки из нейния многолик и пъстър живот, специално направени за „Духовна Обнова“. Ето ви няколко образи от хора на крайните квартали, „дребни съществувания“, които по хиляди начини се мъчат да изтръгнат из безмилостните ръце на съдбата парчето хляб.

Ето жената — една унгарка — която в киша и пек, броди из дългите улици на града, отчаяно върти раздрънканата латерна и ви предлага да си видите късмета чрез човката на папагала.

Ето младият албанец, който обикаля кварталите и неистово крещи: „Сироп лимонадааа.“

Ето циганката, която не продава кошниците си за пари, но ви иска стари дрехи за тях. Опитната търговка хитрува — тя иска да спечели малко повече...

Борба за хляб! В хиляди нюанси се прелива тази борба. Хиляди пътища се търсят, за да се избегне от лапите на мизерията и глада.

И, въпреки бездушната жестокост на големия каменен град, въпреки неговата студенина и безчувствие, всеки ден и всеки влак изхвърлят на софийските улици нови потоци от хора, дошли от провинцията да почнат нов живот.

Нов живот? — Какъв е този нов живот? — Мнозина от тези, които идват в големия град не си дават ясна сметка за това. Те са привличани от хилядите лампади, от потоците светлина, външен блясък, сигнали на автомобили и трескав шум.

Те идват и неусетно и бързо биват повличани в бързея на мътния софийски „нов“ живот. И скоро крилата на светлите надежди и блянове биват изгаряни в пламъците на пустотата и суетата.

Малцина оцеляват. И с цената на колко непосилен труд, колко много глад и скрити сълзи. Защото столицата е студена и безчувствена към страданията на слабите. Само непреклонимата воля за живот, ясно поставена цел и упорити усилия за нейното постигане, могат да сломят безсърдечната коравост на големия град.

Трябва да притежаваш здрави морални устои в себе си, за да сполучиш в суровата житейска борба. Само силните характери, привикнали да обуздават страстите си, да побеждават изкушенията, които на всяка стъпка лукаво предлага улицата на многолюдния град, само те изплават към желания бряг на успеха.

Столицата редко дарява радост, чиста, светла, трайна радост. Тя щедро носи сълзи на разочарование, унижение и озлобление. Периферията на града, която приютява девет десети от нейното население, е пълна с купчини разбити човешки съдби — хора, които някога са дошли в София изпълнени с хубави надежди и мечти за едно розово бъдеще. Къде са останали техните наивни блянове?

Какво е останало от техните надежди?

И все пак... София мами — София тегли и привлича.

И все пак всеки идващ влак към столицата носи нови жертви на мизерията и глада, хора на крайните квартали и крайните идеи, хора гладуващи за ласки и... хляб.

София днес (1929 година)

Откъс от "Живописни кътове из нашата родина" с автор Д. П. Койчев (1929 г.)

София днес

По Л. К.

Главната части на града, самият град, е опасан с Окръжния булевард и успоредния с него булевард "Фердинанд", като и двата започват от гарата източно и завръшват при същата от запад.

Главната ос на града е улица „Мария Луиза“ и продължението й „Витоша“, която почва от гарата и свръшва до Лозенец. Тая улица разделя града на две равни половини: западна и източна. Вьз основа на тая главна улица, всички останали улици на София вървят в две посоки: едни успоредни ней отдясно и отляво в меридионална посока, а други пресичат тия улици под прав ъгъл, от изток към запад. Всички улици се огряват последователно от слънцето и затова градът е твърде хигиеничен.

По тротоарите на главните улици са посадени дръвчета, предимно акации, а част от булевард Фердинанд, между улиците „Патриарх Евтими“ и „Цар-Освободител“, е засадена от двете страни с тополи, които образуват великолепна алея с вид към Витоша.

Почти всички улици и булеварди носят името на някой деец, на някое народно събитие, дата, град, река, планина и пр.

В София има много площади, обаче, не всички са готови. От откритите, на първо място стоят площадите „Александър I“ и „Цар-Освободител“. Източната част на площада "Александър I" допира до двореца. Дворецът е красива, но стара постройка. Срещу южната му страна е софийската градска градина, с казино и водоскоци. В тая градина стават най-важните и най-големите градски увеселения. На южния край на градската градина е софийското кметство, срещу западната й страна е Археологическият (Народният) музей, с ценни паметници за историята на нашата родина, а срещу източната страна на градината е Народният театър, великолепна сграда, вече недостатъчна за нуждите на нарастналия град, и Военното Министерство. Всичко това вкупом съставя центъра на града.

От площада „Александър I“, като се мине край южната страна на двореца, върви се по улица „Цар-Освободител“; отляво на тая улица се намира Военният клуб, Картографическият институт, Външното министерство и накрай Народното събрание. Срещу Народното събрание е построен паметникът „Цар-Освободител“. На един красив гранитен пиедестал, заобиколен с бронзовите фигури на герои от освободителната война, стои излята също от бронз величавата фигура на царя Освободителя, възседнал коня си. Северо-източно от Народното събрание се намира Държавната печатница, а северозападно — църквата Св. Александър Невски, построена на едноименния площад. Тоя храм-паметник на София, откъм Народното събрание представя грамаден триетажен кораб, а откъм Държавната печатница напомня четириетажен индийски храм (пагода). Дебелите й стени са облечени отвън с блокове дялан бял камък, донесен от врачанските каменоломни. Главният купол и камбанарията са покрити с медни плочи, а след това позлатени. На камбанарията висят 12 камбани и оттам се открива чудна панорама над София. През големи бронзови врати се влиза от притвора в църквата. Вътре, над входа, се намира великолепен балкон за църковния хор, направен изцяло от бял мрамор и подпрян на скъпи колони от шарен мрамор. Църквата се осветява с електрически лампи, окачени на тежки, богати и големи полилеи от позлатен бронз, в старо-византийски стил. Отляво, по широка мраморна стълба, се влиза в подземието, обширно колкото самия храм, предназначено за гробница на заслужили български дейци. Отоплението ще става чрез вода, топлена в близкото здание на Рисувалното училище. Цялата сграда е разделена на три кораба, събира до 5,000 богомолци и струва 5 1/2 милиона лева

На площад „Александър Невски“, с.-западно, е църквата Света София, а срещу нея се помещава в собствената си великолепна сграда Светият Синод. Зданието е в старобългарски цьрковен стил. Вътре има гиздав параклис, богат приемен салон с художествена орнаментика и църковни картини.

На площад „Цар Освободител“ пък, в дясно, срещу Народното събрание, се помещава засега Етнографският музей на София, в който са събрани и изложени носиите, накитите, образите и обичаите на българския народ.

Като продължаваме да вървим по „Цар Освободител“, стигаме в голямата градина „Княз Борис“ с обширна борова гора, в която се намират обсерваторията, разсадник, голям воден резервоар и Духовната семинария. Има разкошна цветна градина, завеждана от изкусни градинари. На юг всеки миг се откриват възхитителни гледки към Витоша. В тоя обширен парк, любимата разходка на софиянци, се намират спортни клубове, юнашки н детски игрища. Все наблизо, на булевард "Фердинанд" — на алеята с тополите — са царските ботаническа и зоологическа градини.

София има естествено богатство, което се състои в горещите серни минерални води, що извират посред града. От извора водата е прекарана през сводов водопровод в новата сграда, построена и открита през 1913 година. Старата римска сводова баня беше до самата джамия, единствена днес, която се издига в София на улица „Мария Луиза“ срещу Халите. Днес на мястото на тая стара баня, пред новата такава, се зеленее градина с цветни алеи.

Халите — покритият пазар на улица „Мария-Луиза“ — са съзидани изцяло от дялан бял камък. Те са покрити с железен покрив и са разпределени между 167 магазина, предназначени за всички видове съестни продукти. Някои от тия продукти се пазят ноще в особен хладилник, който се помещава ъ зимника. Зимникът се състои от 158 отделения.

Зад Халите е главната еврейска Синагога, разкошна сграда в арабски стил.

Осветлението на София е електрическо, голяма част от улиците й са павирани и по тях се движат електрически трамваи.

София е политическият и духовен център на България. Брои 213,000 души жители. Нарастнал е неимоверно бърже. Първото преброяване, направено през 1881 год., показа 20,000 жители заедно с гарнизона. Нарастна бърже, защото тук се стекоха българи от всички краища на българските земи, освободени и неосвободени; тоя център на държавния механизъм привлече чиновници, търговци, занаятчии и работници. Изникна вече във всяко отношение европейски град в миниатюр. Тук са правителствените учреждения, образователните заведения, начело с университета и духовната академия, културните и филантропически институти, банките, наши и чуждестранни, и голяма част от индустриалните заведения, които са пръснати по краищата и околностите. С една дума, тук е сърцето на България, тук пулсира нейният живот.

И накрай прибавете, като украса на младата столица, капризната Витоша, която с попръсканите по полите й селца, се открива примамливо отвред и съставя нейния разкошен сиво-зелен фон.