5.08.2020 г.

Трамвайно депо "Мария Луиза"


Днес имаме приятната задача да представим няколко редки и вълнуващи фотографии от зората на трамвайния транспорт в българската столица. Те са запечатали първото депо с няколко от най-ранните трамвайни коли на София и прилежащата електроцентрала.

Фотографиите могат да бъде датирана около самото начало на 20 век, вероятно съвсем скоро след пускането на трамвайното движение на 1 януари 1901 г. На първата снимка освен сградата на депото се вижда и част от подвижния състав (коли с номера 1, 12 и 19). По това време градът разполага с 25 мотриси и 21 километра железен път. 


Депото е изградено през 1900 година от белгийския концесионер на столичните трамваи. Разполагало се е на пресечката на булевард "Мария Луиза" и ул. "Клокотница", където сградата с висока историческа стойност е запазена и до днес. Дълги години (до изграждането на депо "Красно село" през 1934-5 г.) това е единственото трамвайно депо в София. Тогава то служи и като работилница за ремонт и поддръжка на подвижния състав.

Електроцентралата при трамвайното депо, фотография на Георг Волц от началото на века

Сградата на депото е част от по-голям комплекс, включващ административно здание и парна електроцентрала,  изградена откъм улица "Веслец". Въпреки вече въведената в експлоатация ВЕЦ "Панчарево", желанието на белгийския концесионер било да направи трамвайната мрежа независима от капризите на река Искър. Ето защо електроцентралата при депото е трябвало самостоятелно да осигури захранването с електричество на трамвайната мрежа. Нейният масивен 40-метров комин дълги години доминира над тази част на София.

Електроцентралата при трамвайното депо, фотография на Георг Волц от началото на века

Първоначално са инсталирани два генератора от по 275 kW, достатъчни за наличните тогава мотриси. Скоро са добавени допълнителни мощности. Централата работи до 1928 г., когато машините са махнати, а на тяхно място е монтиран живачен токоизправител. Сградата е все още съществува, като в нея се намира токоизправителна станция "Веслец".

Повече можете да прочетете тук:

Софиянци се страхували от първите трамваи
Електроснабдяването на София (1900-1937 г.)


21.07.2020 г.

Кралско посещение


На 30 октомври 1904 година сръбският крал Петър I посещава българската столица. Кралят е посрещнат в София пищно и с изключителна тържественост.



Ето какво разказва столичната преса за кралската визита:

Посрещанието на Крал Петра.


Още два деня преди пристиганието на краля, столицата имаше праздничен вид: улиците, през които трябваше да мине неговия кортеж, бяха украсени с гирлянди, наши и сръбски флагове и гербове. Съгласно издадената по случая програма, на 17-того, точно в 9 ч. сутринта, топовни гърмежи известиха за пристиганието на кралевския трен. На гарата той биде поздравен от Н. Ц. Височество Княза, министрите. дипломатическото тяло и отредените за тая цел сановници. От гарата дори до двореца бяха наредени в шпалер войските от столичния гарнизон, зад които, с чувство на дълбока почит и уважение, чакаше многобройна публика.

Кметът на София посреща сръбския крал Петър на Лъвов мост, 1904 г.

При лъвовия мост, под разкошно издигнатата триумфална арка, чакаше целия градски съвет начело с кмета, които на сребърен диск поднесе на краля хляб и сол, с една къса, но прочувствена реч; дискът имаше тоя надпис: на Негово Величество Петр I, крал на Сърбия, от столицата на България, 17 октомврий, 1904 год. При приеманието на дискът, краля задушевно благодари, и, като се прекръсти, взема си един къс хляб, когото изяде.

Триумфалната арка, издигната на Лъвов мост по случай посещението на сръбския крал - пощенска картичка

Кортежът продължи пътя си сред гръмогласни викове „ура“ от войските и народа, който приветствуваше краля на Сърбия с една неприкрита радост.

Пред двореца кралят беше посрещнат от гражданската и военна свита на княза; когато той стъпи в него, развя се сръбския кралев герб. Подир представленията, в съборната черква се отслужа тържествен молебен, в съслужение на целия духовен клир. Тук краля се поклони под останките на св. Крал Милутин, като остави един подарък от 1000 лв. До вечерта, съгласно програмата, краля обходи музея, народното събрание, памятника „Цар Освободител“, и в 5 ч. подир обяд той прие почитанията в помещението на Сръбското дипломатическо агентство на сръбската колония.

Пощенска картичка по случай посещението

Вечерта в двореца се даде обед-гала, на който, освен министрите и дипломатическото тяло бяха поканени мнозина граждани и бившите министри г- г. Д. Тончев, Др. Цанков, Ив. Салабашев, Ив Ев. Гешев и В. Радославов. Приготовленията за вечерята, според както се учим, са били отистина царски. Залата е плувала в пищен разкош и феерична светлина; на трапезата са присътствували около стотина гости и са били произнесени забележителните тостове, които читателя ще види на I-та стр. на днешния брой. След вечерята е станало представлението, което е правил Н. Ц. Височество. Прави силно впечатление, че Н. В. Краля се е интересувал почти изключително за икономическото положение на страната, като е разменявал твърде ценни мисли. Представленията са се свършили в 11 ч., а в 11 1/2 — високия гост, заедно с княза, отидоха на вечеринката във военния клуб, богато декориран. Пред специално приготвеното място в салонът, стана представлението на бившите дипломатически агенти в Белград и някои дами от висшето столично общество, между които г-жите Петрова, Тончева, Паякова, Шишманова и др. В 1 ч. подир полунощ беше сложена закуска, след която високите посетители, сред гръмогласни „ура“, си заминаха за двореца.

Официалният кортеж на сръбския монарх преминава под арката на път от гарата към катедралата "Света Неделя"

През сичкото това време многохиляден народ пълнеше площад „Апександр“ и ул. „Цар Освободител“. На площада бяха издигнати няколко фигури от фейерверки, които до късно през нощта веселиха събрания народ.

На другия ден, 18-й, имаше да стане парадът на войските от столичния гарнизон. Поради лошото време, вместо на лагерът, парадът се произведе на площад „Александр“. В 8 ч. сутринта, войските от разните родове оръжия, бяха на местата си и в 9 ч. кралят, заедно с княза и свитите им, излязоха от двореца. Краля обиколи фронта и поздравляваше войските, след което се започна церемониялния марш. Няма да скрием удоволствието си, че българския войник се държа отлично. Една умилителна гледка представляваха сгъстените дружинни колони, които се удостоиха с монаршето отличие на краля. Военното началство заслужва сичките ни похвали за образцовия ред при който се свърши парадът. В 11 1/2 ч. се сложи в двореца обяд, а в 12 1/2 ч. почнаха приготовленията за изпращанието, което стана точно според редът, определен в програмата. Когато тренът потегли за Белград, 101 топовни гърмежи известиха това и хиляди гърла със сърдечно „ура“ съпроводиха краля до неговото отечество. Такова бе, накратко посрещанието на Негово Величество, което ще остави дълбоки спомени в сърдцата на столичните граждани.

В-к "Свободно слово", брой 50, октомври 1904 г.


 Княз Фердинанд придружава височайшия си гост на излизане от катедралата "Света Неделя" 

Тържествената процесия по ул."Търговска"


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...