5.08.2019 г.

До Панчарево през 1902 г.


Из вестник "Пряпорец", август 1902 г.

ДО ПАНЧАРЕВО

Отдавна исках да посетя мястото, дето паданието на Искърската вода се преобръща на електрическа енергия, която движи трамваите и осветлява улиците в столицата на България. Макар теоретически всичко това да ми беше познато, но желаех и с очите си да го видя. И ето миналата неделя се представи удобен случай и аз се възползувах от него.

По Цариградското шосе от Княз Борисовата градина по-нататък не бях ходил, в неделята за пръв път минавах по тия места. Пътувахме, разбира се, с файтони. Като сме навикнали в столицата с електрическите трамваи, пътуванието с файтон се вижда не толкоз удобно, особено на по-дълъг път вън по полето, изложен на слънце и прах, но целта на пътуванието и прниятната компания изглаждаха това въображаемо неудобство.

С провизия бяхме претоварени, но при все това тук-там направихме алъш-вериш. В Гурублени купихме две любеници, сладки излязоха, но селяните ни зеха два пъти по-скъпо, отколкото те струват на Софийският пазар. Там и закусихме малко.

До Горубленн пътя е прозаичен. Вижда се наистина и Витоша не далече и Стара Планина, но и двете тия величествени планини от двете страни на това шосе представляват само крилете на една рамка, по средата на която се простира едно равно поле без растителност наблизу, поженато, пожълтяло през Август и съвсем овехтяло за окото на пътника. От Горублени нататьк почва вече да се вижда коритото на Искъра и при с. Панчерево окото се насища от красиви картини. Широкото корито на Искъра е посеяно с купчинки от сенчести дървета, а стръмните склонове от Стара Планина и Витоша, които на това място образуват тясно устие, отварят нови по-хубави хартини за жадното градско око. Тук-там по селото, под сенките в Искърските горички и по строящото се шосе за Самоков, се мяркат бели роклички и чадърчета, които предизвикват дружината неволно да запее. Смях, шеги, доволство! . . .

В Панчерево има минерални бани. Минахме покрай тях и усетихме една приятна кюкюртена миризма. Това показва, че те съдържат в по-голяма доза кюкюрт от Софийските, в които едвам се чувствува тая миризма вътре при резервуарът на банята. Навярно няколкото градски семейства, дошли са в селото поради баните, а за вярвание е, че ако би имало повече удобства, биха дошли повече посетители. Но нашите българи нито умение, нито предприемчивост имат за използуванието на подобни природни богатства. Селските къщи в Панчерево са неудобни както във всичките наши села. Един хотел има и той е съвсем проста работа. Разправяше ми един познат, миналата година два вечера спал, дървениците щели да го изядат. Дървеници и дървеници: в болници дървеници, в железничните купета дървеници, в хотелите дървеници, в частните къщн дървеници — ако би влязла чумата в България, кой знае какъв успех би направила с услужливите й дървеници.

Когато гледа човек подобни природни богатства като Софиските и Панчаревските минерални води, като ония в Банки и Бояна, като гледа после и на нашето нехайство, не може да не въздъхне. Едни добре построени бани при тия целителни источници с удобни помещения при тях за живеение биха принесли голяма полза както на държавата и общините, така и на местното население. Не е все едно, напр., за Панчарево да има през лятото 20—30 посетители и да има 1000 души. Тия хора, ако всичко не купуват от селото, поне пилета ще купуват, яйца ще купуват, мляко, риба, зеленчук, овощия и пр. Такъв един алъш-вериш ще бъде от голяма полза за селото. Ако държавата, ако общините сами не могат да направят нещо в такава смисъл, може да се дадат тия работи под концесия. Досегашните столични кметства голяма грешка са направили, дето са оставили непостроени столичните бани. Електрическите трамваи и осветление, наистина са добро нещо за столицата, но това е само луксозно нещо, без което загуба за столицата няма да се чувствуваше, когато, ако баните биха се построили преди трамваите и осветлението, чувствително материална полза от повече посетители щеше да има за столицата.

Баражът на река Искър при Панчарево

Преди двадесетина години някоя европейска компания поискала от Варненскнят градски съвет да й се позволи да построи морски бани и здания при тях за посетители, с условие да ги експлоатира 20 години и подир това да ги подари на града. Тогавашният Варненски градски съвет не оценил това предложение и същата тая компания направи това в Кюстенджа. С това много от посетителите на Варненските морски бани се отбиха. Ако Варненскнят градски съвет по онова време беше се съгласил на това предложение, днеска ще притежаваше тия постройки безплатно и ще получаваше от тях големи приходи. Освен това и града ще имаше голяма полза от алъш-вериш от посетителите, защото с такива постройки повече посетители ще привличаше Варна. Освен това и самите концесионери щяха да съумеят да привлекат посетители и от странство.

Това лято слушахме за Меричлерските бани, че искала някоя компания да строи при тях здания. Ако това е истина и не се позволи на тая европейска компания да разработи тия бани, ще бъде глупост над глупостите.

Аз малко се отклоних от обикновения си разказ, но не можех да не направя това.

От село Панчерево е започнато строението на шосе за Самоков, което минава покрай инсталацията за добивание на електрическа енергия. Землените работи почти са привършени от селото близо до инсталацията, но кола още не може да върви по него. Другият път за кола е съвсем неудобен, защото не е шосиран и защото на много места почвата пролетно и есенно време се завлича надолу към Искъра от подпочвените води, та пътя по тая причина е неравен. Ние бяхме принудени да слизаме на много места от колата.

Понеже късно излязохме заранта из София — на 8 часът, пристигнахме при инсталацията в единайсет и нещо. Докато си отпочинахме, докато разгледаме вътре генераторите, стана време за обед. Ядохме с вълчи апетит. Едно пътя, друго избраните провизии, трето веселите разговори удвоиха ни апетита.

След една малка почивка потеглихме да прехвърлим ридът и да отидем на мястото, дето водата от Искъра се отбива и по тунел се довежда до инсталацията. Разделихме се на две части, едни минаха напреку през един дол, а други по околния път. Първите бяха запазени от слънцето, но пътя им беше посеян с мокри, гнили листа и неимоверно бе стръмен; а на другите беше удобен, но не запазен от слънцето. Часът беше три след пладне; ние цели бяхме изложени на слънчевите лъчи. Несмляната още у нас изобилна храна и лишното хубаво вино горяха ни отвътре не по-малко от слънчевите лъчи. С големи усилия можахме да пристигнем до хребета на рида. Там пак се разделихме на две - едни отидоха до мястото, дето е спряна водата, другите останаха отгоре да гледат това място.

Когато се иска да се оползотвори силата на водата за някоя воденица, отбива се водата от коритото на реката по друг път и се докарва, така щото тя от новото си легло да пада в старото от една значителна височина. Това обикновено става, като се приготовлява новия път на водата покрай брега на реката. Тук новият път на водата е прокаран под земята, по един тунел дълъг около два километра. Тунелът е прекаран между двата краища на един голям завой на реката, така че на мястото където пада водата, е добита една значителна височина от 30—40 метра. Мястото дето е схваната водата, тунела и мястото, дето тя пада, са здраво построени с хидравлическа вар и цимент. Водата пада по железни тръби и посредством така наречените турбини при паданието си долу върти колело. Поредством обикновените колелета не може да се използува всичката сила на водата, а посредством турбините по-лесно се постига това. Долу в инсталацията са наредени четири динамомашини, конто работят по очередно. Те са четири, за да може, когато едната работи, другите да се чистят или поправят.

При въртението колелото на динамомашината добива се електрическа енергия. Това става по следующият начин. Ако един подковообразен или какъвто и да е магнит, доближим до една пръчка чисто желязо и желязото ще се обърне в магнит. Но това може да стане и без да се допре желязото до магнита, а само като се доближи. Ако желязната пръчка, която доближихме до магнита, е омотана с изолирана медна жица, при доближаванието и отдалечаванието на магнит от желязната пръчка ще се възбужда електрически ток в жицата. Такова е устройството на динамомашините. Те съдържат, един или два или няколко магнита. Магнитите могат да са неподвижни, а да се върти желязото, около което е намотана жицата за добиванието на електрическата енергия. Магнитите, за да не губят своята сила, и те са омотани с жица, по която минава от добивания ток и подържа магнетизма им. Такова е в кратце устройството на електрическите генератори.

Силата от падащата водя в турбините в Панчерево е 650 конски сили и дава електрическа енергия с напрежение 8000 волта, което от дългият път до София се намалява на 7200 волта. Вода през тунела дохожда в по-голямо количество, отколкото е потребно за произвеждание на консумираната засега електрическа енергия. В случай на нужда от повече електрическа енергия, готов е отворът и за друга тръба, а вода в Искъра не липсва и в най-големите горещини, за да се пълни и втората тръба.

Превръщанието водната сила в електрическа е много удобно и полезно, защото при това преобръщание се губи само 10% от енергията, когато преобръщанието на скритата енергия на въглена в парна сила се губят 90% и още защото електрическата енергия е приспособима за много работи. В много страни, които са богати с реки и водопади, в последно време са обърнали сериозно внимание върху изучванието на водната сила, която наричат "бял въглен".

За нашата страна тъй сащо е важно изучванието на тоя въпрос, понеже много наши градове и села могат да използуват водната сила на близките реки. Само водата на Искъра, напр., ако се улови на няколко места по течението му през Стара Планина и се обърне в електрическа енергия, би могла да кара треновете между София и Пловдив.

София, 28 Август 1902 год.

Мечтател

Вижте също: Панчарево през 1920 г.
                         Панчарево през 30-те години


30.07.2019 г.

Как София посрещна героите от Сръбско-българската война


Из вестник "Търновска конституция", 18 декември 1885 г.

Средец, 17 Декемврий 1885 г.

На 14-й того столичното население почна да посреща победоносните български войски. По приготвената програма Н. Височество трябваше да стъпи часът на 11 с победоносните войски в столицата. Още от тъмни зори столичното население се размърда, а столицата бързаше да вземе изгледът на небивало тържество. За съжаление, приготовленията за тържеството още не бяха свършени. На Александровска площад с една трескавина бързаха няколко десятки работници да довършат украшението на въздигнатите стълбове, пирамиди и арки. Същата трескавина кипеше и край столицата на Нишкото шосе и там бързаха да довършат украшението на други стълбове, пирамиди, арки, надписи. Едно общо чувство на нетърпение се четеше в лицето на публиката, която от тъмни зори бе навалила от Александровската площад до арките на Нишкото шосе. На 9 1/2 часът въздухът се разлюле от изгърмяванието на няколко топа. Това изгърмявание легка по легка се обърна в един вид канонада, която пренесе изведнъж тревожната публика в минутите и часовете на 7-й ноемврий в сражението под Сливница. Същите гърмежи, същата канонада, но само не и същите чувства. Наистина, гърмежите додоха отдалеч, додоха така нечакано, както и на 7-й ноемврий, но те не бяха гърмежи на сражающи се армии, а гърмежи на приближающата се победоносна българска войска, гърмежи, които обаждаха на столичното население, че част от героите на Сливница, Драгоман, Пирот пристигат.

Княз Александър I Батенберг в битката при Сливница, 17 ноември

Потрепера столицата, подвижиха се масси народ, потеглиха дружества, агенти, жени, деца да посрещат първ път български герои. От Александровската площад до арките на Нишкото шосе се заклати синджир народ дебел, колкото самите улици и дълг на няколко версти. Този синджир не бе скопчан от просто любопитство: всяка негова част се свързваше с чувството на един дълг към героите, които очудиха светът със своето мъжество и вдъхнаха уважение във всички към Българский народ. Единът край на синджира допре арките на Нишкото шосе. На един полукръг на арката се четеше отдалеч: "Слава и чест на победителите". От двете страни на арката бе навалил толкова много народ, колкото никога не бе се забележвало. Всички баири край воденицата Ваис и оттатък в полето гимзеха от народ. Отдалеч баирете изглеждаха на някакъв амфитеатр, от когото с хиляди очи бяха устремени из Нишкото шосе и очакваха нещо необикновенно. Тъкмо часът на единадесет Н. Височество се показа, след него щаба, а след малко и юнаците от 1-й Софийский полк. Появяванието на Н. Височество и на войската се посрещна с "ура" от хиляди гърла. Почти четверт час въздухът в полето и градът се търсеше от прочувствувани "ура" и човек, сякаш, се намираше до гърлото на някакъв волкан, който клокочеше и тресеше земята.

При арката бяха наредени еснафските дружества със знамената си, благотворителните женски и мъжски дружества. членовете на Славянската Беседа, студентите, председателя и членовете на градската коммиссия. Всред непресекни и оглушителни "ура" от хиляди гърла Н. Височество наближи арката. Г жа Каравелов му поднесе един хубаво изработен венец. Тутакси след това с десетки други венци, кои от кои по-изящно изработени, се поднесоха на Н. Височество от името на разни благотворителни дружества. Председателя на Славянската Беседа поднесе един албом, а един от студентите поднесе на Н. Височество от името на другарите си на една изящна възглавничка венец с надпис: "Слава победителю Александру I-му. От студентите." При подаванието венците Н. Височество се приветствува, в непресекните викове „ура“ всичко заглушиха. Н. Височество, щаба, войската с труд пробиваха път и едва се движеха в средата на наваливший народ, който не преставаше със своето сърдечно "ура"! Улиците Нишка, Съборна, Алабинска, Александровска, през които следваше шествието, бяха потънали вьв флагове и цветя. На всеки дваесет крачки по тях се издигаха стълбове, облечени в триколор, накичени с цветя и украсени с флагове. Над войската хвърчеха с хиляди китки и венци, хвърляни от народа, който бе нареден от двете страни на улицата. 

Боевете при Сливница, 17 ноември

При Съборната черква Н. Височество се посрещна от министрите, чиновниците и от висшето духовенство начело с Н. В. преосвященство митрополита Климента. В черква Н. Височество присътствува на благодарствений молебен, който се отслужи от духовенството за дарованите победи. Когато се свърши молебена, Н. В. преосвященство с кръст в ръка застана пред "царските двери" и се обърна към народа със следующата реч, която резюмираме: "С нами Бог! разумейте язици и покоряйте ся. Когато се обяви неправедната война, ний се обърнахме към Бога за защита на нашето свято и право дело. Когато В. Височество тръгнахте за бойното поле, тука пред Божий олтар помолихме Всевишний да благослови нашето оръжие и да го увенчае с победа, защото то отива да защити едно свято и право дело. Ний казахме тогава с пълна вяра в Бога: когато Бог е с нас, кой може да бъде против нас? И Бог защити правдата и ний можем да кажем сега тук пред неговия олтар: С нами Бог, разумейте язици", свърши Н. В. преосвященство. 

От черква Н. Височество поведе войската през Гурковската площад, Алабинската улица, Александровската улица за Александровската площад. В този ден Александровската улица и площад представляваха необикновенно нещо. На Александровската площад на една линия с палата се издигаше на четири грамадни пирамиди триумфална арка с три входа. Средния вход бе най-високий. Горнята му част се свършваше с един голям полукръг, на когото се четеха тези надписи: Сливница, Драгоман, Цариброд, Пирот, а отдоле под тях стоеше: "здравейте храбри войници"! На най-горнята част на полукръга се докоснуваше сълнце с кръст, направени от щикове; от двете страни на сълнцето стоеха по две берданки на крьст, които се обхващаха с по един венец. Под полукръга бе сложен бюста на Н. Височество в лавров венец. От двете страни на бюста личеха лъчите на полусълнце, направени от щикове. На една права линия досягаха четири други сълнца, направени тоже от щикове, четири пирамиди, които поддържаха на двата малки входа тези надписи: "Правда Южна България". "Свобода Северна България". Към крайщата на всеки от тези надписи се показваха част от лъчите на изгревающи сълнца, направени тоже от щикове.

 Триумфална арка за посрещането на княз Александър I Батенберг след Сръбско-българската война в неизвестен град

От двете страни на Александровската улица и площад се издигаха десет грамадни пирамиди, облечени в трикольор: върхът на всяка една се свършваше с голям флаг, прикован на дълга вьрлина. Всяка пирамида бе украсена с разни вензели, арматури, изправени от оръжието, взето от неприятеля, а над вензелите личеха големите надписи на полковете наредени vis-a-vis тъй: 6-й Търновский полк, Шейновски полк, 4-й Плевненский полк, 2-й Струмский полк, 7-й Преславский полк, 3-й Бдинский полк, 8-й Приморский полк, Пловдивский полк, Сливненский полк, 5-й Дунавский полк, 1-й Софийски полк, Шипченский полк, Конвоя на Н. Височество; Конарский полк, Румелийска полубатарея, Румелийский ескадрон. От дясна страна на арката срещу палата бяха наредени в дълъг ред част от пушките, взети от неприятеля, а до малкия десен вход бе наведен към земята един сърбский топ. През тази улица треба да мине Н. Височество с победоносната войска. От лява страна на арката, до самите врата на палата, министрите, дипломатическите агенти със своите блескави униформи, представителите на червения крьст, чиновничеството чакаха Н. Височество. Часът бе 11 3/4, кoгато Н. Височество, окръжен от щаба, се зададе на кон из Александровската улица. Прочувствувано "ура" се искърти от навалившия народ. Н Височество с венец през рамо, потънал във венци, щаба, окичен с венци, стъпваха величаво под арката. Ново "ура" потърси въздуха. Н. Височество поздрави народа, поздрави министрите, агентите и се спре на вратата на палата, а след него се зададе войската. Всички устремиха очи към героите.

Почна се дефилиранието под арката. Първ мина Софийский полк, след него Батереята на Н. Височество, Конвоя на Н. Височество, Сливненский полк, Плевненский полк, Батереята на капитана Стоянова, Дунавский полк, полу-батереята на капитана Балабанова. Тутакси след това се чу военен оркестр из булеварната улица. Това бе Бдинский полк, който бе успял да застигне, в по погрешка не мина под арката. Н. Височество отиде да го посрещне. След това се чу оркестърът на конний полк. И той по погрешка не мина под арката. На поздравленията на Н. Височество войските отговаряха с потресающа "ура".

Дифелиранието се продължи до три часа. Вечерта градът бе илюминован. Ha 15-й след пладне пристигна и командантина на войските, полковник Николаев, с част от войските. Н. Височество и множество народ го причакаха. Когато полковника се зададе и стъпи под арката, народа го посрещна с прочувствувано "ура". Сам Н. Височество се обърна кьм народа и каза: „викайте, братя, ура за полковника Николаева". И хиляди гьрла огласиха въздуха с "ура" за героя при Пирот.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...