31.10.2014 г.

Новата загадка


Кой ще познае днешното предизвикателство?



27.10.2014 г.

София през 1886 г. - пътепис (последна част)



В няколко поредни публикации представихме откъс от книгата "Два месеца в България (октомври и ноември 1886) - бележки на един очевидец" на Вико Мантегаца, публикувана на български език през 1899 г. Вижте също първа, втора, трета и четвърта част.


Животът в София бе, през време на моето кратко престояване, печален и мрачен, поради тежките грижи, конто преживяваше страната. Но по-преди, при нормални обстоятелства, заедно с чистотата и подобрението на града се е развивал и общественият живот, особено по инициативата на княза и на дипломатическото тяло, акредитирано при него. Когато князът устроил едно голямо тържество за освещението на двореца си, тържество, на което присътствували четири или пет стотин души, българите били изненадани от раскоша, от вкуса, с който бил украсен, уреден княжеският дворец, и макар да не бяха отпуснали на драга воля необходимия кредит, те се почувствували поласкани в националната си гордост, когато прочели в описанията на тържеството, печатани по чуждите вестници, че то по блясъка, по елегантността на тоалетите, изобщо по своята цялост, не отстъпвало в нищо на подобни тържества на Запад. Лека полека, приемите, баловете станали нещо обикновено, така щото в последните години, както ми расправя един господин, отдавна установен в София, е било необходимо почти всека вечер да се облича фрак и да се туря бяла вратовръзка. Госпожите от дипломатическото тяло въвели малко по малко вкус в облеклото, така щото много богати български госпожи взели да отхвърлят готовите виенски дрехи и ги заменили с парижки. Една парижка шивачка, която дошла в София, успяла за късо време да се обогати. Така също един дрехар шивач — чини ми се маджарски евреин — може да си придобие голяма и много добра клиентела. Сега дори дипломатическите агенти не се вече принуждават да поръчват във Виена или Париж, кога им дотрябва някоя дреха.

Офицерите от свитата на княза са се обличали много спретне и чисто. Сега още, ако и да го няма вече князът, продължават да се носят елегантно в простотата си сравнително униформа. Мнозина, ако не всички, са не само добри войници, но и съвършени gentilshommes, които не биха се объркали в най-аристократичните Венски или Парижки салони.

Външният живот, да го наречем така, е още много надире. И в най-добрия ресторан, за който вече говорих, не намира човек изисканите удобства. Кафенета има две, три. Едно от тях е кафе-шантан, и всяка вечер свири в него музика една от ония Damen kapellen (женски оркестри), които от Виена и из Маджарино сa наводнили лека по лека целия исток. Те са в музикално отношение еклектици и задоволяват лесно слухът на българите, които не ми се струва да имат особно тънко ухо за музикално съзвучие. Равнодушно минават от Троваторе на някоя Менделсонова соната или Шопеново ноктурно.

Тия кафе-шантани са тъй да се каже средището на галантния живот в София, гдето леконравната жена (la demi — mon gaine) е още съвсем или почти съвсем неизвестна. Случи ли се в тия „даменкапелен" някоя по-хубавичка, около нея се образува веднага кръг от сума поклонници измежду дипломатите, офицерите и чиновниците. Миналата година за една кафешантанска цигуларка малко останало да възникне цял дипломатически инцидент.

Преди две години, добрите българи били възмутени от появата на една „хоризонтална"  в София, ако се не лъжа, ромънка, която прекарала своя „стаж" в Париж, и си усвоила там всичкото искуство, вкус и раскош на прочутите парижки кокетки. Настанила се в София в едно великолепно жилище, разумява се, с парите на някой свой пламен обожател; излизала на расходка в каляска с герб и с лакей, теглена от два хубави коня; от време на време устройвала в своето жилище Soupers intimes, в които вземали участие младите аташета и чиновници при дипломатическите агентства и най-лъскавите придворни офицери. Това събитие било цял скандал за мирната София: навред разговорите се въртели около тази жена, с известна тайнственост се расправяли подробности из нейния интимен живот. Българите, имайки, както вече споменах по-горе, характер спестовен, не са можали да гледат с добро око тази „хоризонтална", която представлявала постоянна опасност за младежта: узнало се, че тя накарала един свой поклонник да похарчи няколко хиляди франка: този факт, преувеличен фантастично, възбудил сериозни опасения, че за няколко месеца може да бъде съсипана цялата елегантна софийска младеж. Освен това, един ден, като била на расходка и карала сама каляската, ударила с камшика  един беден селянин, който не и сторил о време път, та я принудил да спре конете. Неудоволствието и негодуванието растели от ден на ден, говорело се, като за някой важен държавен въпрос, за нея и за опасностите, на които се подхвърля цялото общество, ако не се принуди тя да се махне от София.

Като знаяла, че князът е ергенин и при това хубавелек, гиздавата „хоризонтална" дошла в София с намерението да стане любовница, фаворитка на Негово Височество. И тя, значи, намислила да извлече, по свой начин, облаги от неговата държава, излезнала преди няколко години на пътя на културата. Но когато рекла да направи първата, може би, крачка, за да приведе в изпълнение своя план, рухнали всичките и надежди: един ден князът излезнал на расходка с кола вън от София, и поздравлявал на ляво и на дясно всички госпожи, които познавал; изведнъж „хоризонталната", която повдигнала толкоз одумки и тревоги, препустнала каляската си, минала близо край княжеската кола и като се усмихнала, поздравила го с едно грациозно движение на ръката и му казала с най-доверчив тон: Bonjour, Prince. 

Било за това, че князът искал да покаже строгостта на своите нрави, или че и него най-сетне взела да го ядосва тая жена, която хвърлила в тревога целия град — както и да е, на другия ден тя била вежливо поканена да напустне столицата. И заминала.

Малкото живот, що остана сега в София, е ограничен в Union Club. Както вече казах, този клуб е бил основан с едничката цел да бъде сборно място и добра гостилница за чужденците, които поради службата си или занятията си, са принудени да стоят в София. Ясно е, прочее, че най-големите старания са били насочени към трапезата, и че най-голямото занятие на членовете, които посещават клуба, е да узнават и да разискват листата за обеда и за вечерята. Г-н Кауфман, представител на Круп в София, е провидението на клуба. Настоятелството на драго сърдце се е отказало от властта си, за да я положи в ръцете на г-н Кауфман, който върши всичко, надгледва и пристоява за всичко и е заради това la bete noire за служебния персонал на клуба. Union Club се помещава в едно малко, скромно на глед здание, което обаче е много добре распределено. Зданието, едноетажно, се състои от читалня, дето се получават главните европейски вестници, една стая за писане, две, три стаи за стоене,  една билярдна зала и една трапезария, наскоро уголемена. Благодарение на изисканата любезност на Конт де Соннац, нашият дипломатически агент, снабдих се, щом пристигнах, с позволителна карта за клуба, дето можах да се запозная веднага цялото дипломатическо тяло: като почнеш от известния Lascelles, английски представител, председател на клуба, и свършиш с турския комисарин за вакуфите и същевременно турски дипломатически агент, който при това излезе - за голямо мое очудвание - римски гражданин. Не можах да узная върху какви основания и заради какви услуги е станал наш съгражданин, но факт е, че той притежава и показва с известна гордост декретът, с който му е било дадено римското гражданство, преди 1870 г., когато пребивавал в Рим. Декретът носи подписът на Маркиз Кавалето. Френският и, разбира се, руският представител, не идваха никак в клуба. Това обстоятелство, забележително от една страна като симптом за поведението на Франция и Русия спрямо България, представляваше, от друга страна, едно преимущество, че даваше възможност да се говори безогледно за политика; и, като бяха всички в съгласие, можеше от утро до вечер да се одумва Русия и да се осъжда начина, по който тя постъпваше спрямо България и, кога падне случай, да се пустне по някоя и друга остра дума против руския цар, особно когато телеграмите на Хавас известяваха за някое ново насилие, организирано или скроено в Петербург.

Наскоро подир 9 Август в София имало много кореспонденти, и сътрапезниците в клуба понякога бивали повече от 90 души. Когато бях аз там, имаше всичко 10 или 12 души, най-много 15. Двама бивши адютанта от свитата на княза, двама чиновници от австрийското агентство, двама от английското агентство, нашият вицеконсул г-н Актон, г-н Кауфман, някои други чиновници при дипломатическите агентства, представителят на агенцията Хавас, един кореспондент на New York Herald, и пишущия тия редове, бяхме обикновените сътрапезници. Пресата не беше много застъпена, защото другите кореспонденти бяха вече заминали за Търново, като мислели, че Великото Народно Събрание що се отвори тъкмо на 24 (н. ст.) того. Г-н Пабертон, кореспондентът на New York Herald е един от най-куриозните, най-оригиналните типове, които ми се е падало да срещам. Ето човек, който действително не притежава le physique du role (физическите условия за своето занятие). При все това, въпреки своята доста напреднала възраст и своя дребен ръст, горе-долу като на г-н Пиерантони, той е един от най-деятелните, най-чевръстите кореспонденти, една от най-главните подпори на вестника, комуто принадлежи. Миналата година предприел за сметка на вестника си едно пътешествие из Персия. Когато се видяхме в Union Club, беше се току що завърнал от обиколката си из България, като вървял по дирите на генерал Каулбарса, който ходил из страната да агитира за изборите. Забавно беше да го слушаш как расказва всичките големи и малки приключения на това пътуване, като говори ту френски, ту английски, ту италиянски, ту немски, според народността на своя събеседник. Той наистина, както вече споменах, не притежаваше le physique role, но обладаваше, вместо това, всички дарби, които трябват на един добър кореспондент. В разговор с него, разбираш веднага, че той въпреки своето телосложение, трябва да е безсъмнено един образцов кореспондент, със своето широко образование и с пълното владение на най-главните европейски езици.

В Union Club се живее охолно, свободно, без много етикеции. За чужденеца, който е намерил достъп в него, клубът му става скоро постоянна квартира, в която прекарва по-голямата част от деня. Вечер, едничкото развлечение е игра на „вист" и билярд, с което се убива времето до къде 11 часа, когато обикновено всинца си разотиват. Но някога, когато си устроехме една poule, стоехме до къде полунощ. Но те са случаи исключителни, за да останем до среднощ, трябваше ни непременно la poule, или пък трябваше да оживим разговорът си за някоя Каулбарсова нота...


24.10.2014 г.

Новата загадка


Познавате ли някогашна София? Къде е правена снимката?



AddThis