28.08.2015 г.

Новата загадка


Какво и къде е уловил фотоапаратът?



27.08.2015 г.

Синодалната палата


Общинско списание "Сердика" 1939 г., книга 10


СВЕТИЯТ СИНОД И СИНОДНАТА ПАЛАТА

След дълги и епични борби, великаните от историческата църковно-народна разпра с гръцката патриаршия в Цариград за Български църковни свободи завършиха с бляскав успех своето епохално дело. В 1870 година, със султански ферман се учреди самостоятелна българска църква. Следната, 1871 година, българският църковно-народен събор в Цариград изработи Правилника, наречен Екзархийски Устав, по който да се управлява новата българска самостоятелна църква. През 1895 година този Екзархийски устав бе изменен от българския парламент и приспособен към условията и положението в свободното Българско княжество.


Съгласно Екзархийския Устав, нашата Църква се управлява от Свети Синод.

Начело на Св. Синод стои, съгласно Екзархийския устав, Екзархът. По политически причини, след смъртта на Негово Блаженство Екзарх Иосиф в 1915 година, до сега екзархийският престол е вакантен. Вместо екзарх и до избирането на такъв, от Св. Синод се избира един от членовете му, който носи титлата Наместник-председател на Св. Синод. Такъв от 1930 година до сега е Св. Видински Митрополит Г. Г. Неофит.

Върховното управление на българската църква има своето седалище в София. В специална сграда на площад „Ал. Невски“ се поместват службите на Св. Синод. В тази сграда живеят и синодалните членове, през време на заседателните сесии.

Приемната зала в Светия Синод

Започната в 1904 година и завършена окончателно през 1909 година, сградата на Синодната палата обогатява Столицата със забележителната си красива фасада и архитектурен стил. Издигната недалеч от храма-паметник „Св. Александър Невски“ и от старинната църква „Св. София“, Синодната палата, със стилните особености на своя строеж и изглед, оставя у зрителите хубаво и трайно впечатление.

Св. Синод, върховната институция на Българската православна църква, до 1909/10 година се е помещавал в старото здание на Столичната митрополия. През същата година Св. Синод се е преместил в новопостроената Синодна палата.

Входна врата на приемната зала - с образа на Отца Паисия

Една от първите монументални сгради в София, Синодната палата е била издигната в днешния й изящен вид не само за да отговори на нарастналите нужди на Църквата, но и като веществен паметник, символизиращ всред Престолния град тържествения ход на освободената преди няколко десетилетия родна Църква.

Пред входната врата на Синодната палата, всред изящен малък парк, върху гранитна плоча е поставен в естествен ръст барелиефът на народния ни църковен водач — Иларион Макариополски. Там, гдето днес само малкият барелиеф напомня подвига и делото на този безсмъртен българин, не след дълго ще бъде издигнат паметник, достоен да увековечи паметта му и сочещ на грядущите поколения един светъл образец за подражание.

Заседателната зала

В рамката на красива градина, Синодната палата буди възхищение не само с външния си вид, но и с рядката си вътрешна украса.

Под висок сводообразен портик, опиращ се върху самата сграда и върху осем каменни колони, завършващи с красиви капители, е главният вход на Палатата. Масивна двукрила врата от скъпо дърво, художествено издълбана от длето на опитен майстор-резбар, въвежда посетителя в самата Палата, в чиито просторни стаи са уредени синодните канцеларии. Но в коридорите, както и из стаите, погледът се спира върху чудните извиви на старобългарска орнаментика, рисувани от веща ръка по сводовете и стените.

В дъното на лявото крило от сградата, всред предразполагащ към мистика полумрак, се намира Синодният параклис. Само светлината от стъклените свещи на електрическите лампи, прикрепени към кристални и металически полиелеи, разкрива позлатения иконостас и изпитите образи на светците. Изобилната светлина, която трепти отразена в кристал и позлата и тамянът, изпълващ малкил Синоден параклис, извикват познатото чувство на благоговейна празничност всред тази тържествующа мистика.

Парадното стълбище с иконата на Св. Св. Кирила и Методия

Синодният параклис е посветен на родоначалника на християнската Църква в България, българския покръстител Св. Цар Борис. В онова далечно минало, когато народът ни е тънел в мрака на езическото невежество и езически суеверия, ограден от по-просветени християнски народи, Св. Цар Борис, мъдър и далновиден, смирен и сам уверен в истинността на Христовата вяра, спаси народа си от обезличаване като го постави редом с другите просветени народи с покръстването му. Св. Синод е избрал именно този български Цар-светец за патрон на Синодния параклис, в който винаги, при започване на заседания, синодалните членове изпросват благодатта Божия и молят равноапостолния Св. Цар Борис за застъпничество пред Бога.

Широка вътрешна врата от дърво, метал и цветни стъкла, отделена от входната порта само с няколко стъпала, отвежда към горния етаж на Палатата. Това е официалният вход. Мраморни стъпала, скъпа балюстрада, мозаичен под, а по стените и свода изкуството на български художници, грабват вниманието и извикват истинско чувство на възхищение.

Изкачвайки се по главната стълба за втория етаж, посетителят по средата на стълбата се изненадва от чудно хубавата картина на стената, представляваща Св. Солунски братя Кирил и Методия, славянските просветители, в полутъмна килия, свели глава, създават славянобългарската азбука.

Приемна зала - главната врата

Посетителят, прехласнат в картината, бавно се изкачва и измести ли погледа си в права посока, напред, пред очите му се открива още по-хубава гледка — над водещата към тъй наречения червен салон врата, цялата украсена с великолепна дървена резба, е поставен барелефният образ на великана-възрожденец — Отец Паисий. Лицето на Паисия е вдъхновено.

В едната ръка Паисий държи паче перо, а с другата подпира отворена книга, на която четем част от неговата история, която почва: О, неразумне и юроде, поради что ся срамиш да се наречеш болгарин?“ В ляво пък, всред разноцветни багри, сякаш се усмихват образите на великите българи: Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий, Иларион Макариополски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели и Гаврил Кръстевич, всички вещо нарисувани на стъклата над вратата, водеща към заседателната зала на Св. Синод.

Игривите гипсови форми по тавана над стълбището изненадват с рядкото изкуство на техните автори.

В приземните и други салони, в заседателната зала, както и в малките апартаменти на синодалните старци личи художественият замах на много вещи ръце и на люде с изтънчен усет за скромното и все пак за изящното. Погледът се вплита и губи из хармонично заплитащите се линии на дърворезбата, която е преобладаващ елемент във вътрешната украса на Синодната палата.

Добре сполученият стил в строежа, щастливото съчетание на материали, цветове, форми и фигури напълно окръгляват една цялостна представа за една сграда—паметник, изградена с чувство на отговорност и с усет към прекрасното.