Блог Стара София

Из вестник "Пряпорец", бр.19 от 13 април 1910 г.

София преди 30 години и днес

(Сказка, държана от г-жа Е. Каравелова в дружество "Майка")

Да можеше да се пробуди някой софиянец, заспал вечен сън преди 25-30 години, дълго време щеше да си трие очите, додето се опомни, че се намира в своята старичка, някогашна, дрипава, мръсничка София, додето разпознае между новите заселници своите по-млади останали живи роднини. Недоумението на такъв възкръснал щеше да расте от час на час, ако стореше труд да се поразходи всред днешна София и се повгледа в новите лица.

Своя своих не познаша.

Старият турски град, седалището на беглербейовците, докато добие изгледа на днешната столица на независимото царство, е претърпял големи промени. Само 4 цифри са достатъчни, за да покажат нагледно неговия бърз растеж.

През 1880 г. застроената площад на София е обемала 2750 декара и според преброяванието на 31.XII.80 г. в нея са се числили 20 856 жители; оттогава застроеното пространство се е увеличило на 8960 декара и населението е достигнало до 95 000 жители. Градът разрасна и се простря в разни посоки. Дето днес е съвсем новият гиздав квартал край широкия булевард Фердинанд с английската легация, през 85-86 година още се зеленееха бостаните на дяда Мелетия, софийския владика. Там софиянци ходеха на вечерен хлад за зеленчук и пресни любеници. Тук до Народното събрание, отдето се почва друг нов квартал все с модерни хубави къщи и спретнати градини, се простираха турски гробища по цялото пространство между цариградското и орханийското шосета. При полагане основите на първите сгради се натъкваха на недоразложени трупове. На място старата Ломска улица, крива, тясна, през която почти всеки чужденец трябваше да влезе в София и да получи първите си доста неприятни впечатления за българската столица, днес се шири улицата „Мария Луиза“, все с високи сгради от двете страни, и стопаните, обитателите им често не знаят какви стари, разкривени къщурки стояха на мястото на техните.

Част от новооформената градска градина, фотографирана през 1886 г.
Горе вдясно се подава оградата на новия княжески дворец, вляво от нея се различават наченките на площад "Александър I"

В центра на града, до самата градска градина, вечерно време столичани се наслаждаваха на оглушителен жабешки концерт. Тая част на градината, дето днес е построено казиното, по онова време бе мегдан, мястото на тогавашните тържествени молебствия; няколко тополи като надгробни мавзолеи се извишаваха към края, дето е издигната къщата на покойния Д. Марков с магазина на Цветков отдолу; на нейно място тогава стърчеше едно вехто двуетажно здание, в което се помещаваше Министерството на правосъдието; турска чешма шуртеше в стените на самата сграда; в каменното корито пред нея идеха на водопой не само едър добитък, но и гъските от всички съседни дворове, дори отвъд мегдана.

Съдбините народни се решаваха в дървената сграда на Народното събрание - което отсетне изгоря - приблизително на мястото на гимнастическия салон при I Девическа гимназия. Княз Александър имаше за жилище тъй наречения малък дворец, къщата на генерал Паренсов, без двуетажната пристройка на днешното Министерство на вътрешните работи, докато се ремонтира старият турски конак. В едно от подземията му Левски си е разбил главата, преди да го откарат полумъртъв на бесило. С разнесените пари за вечни поправки на тоя конак можеше да се направи съвършено нов великолепен дворец. В случая бе забравена народната поговорка: „вехто кърпи, хаби конци“. Софийските улици, криви, тесни, с провалени калдъръми се осветляват божем с газ: тук-там стърчеше по един разкривен фенер, хвърляйки мъжделива светлина току край него, а помежду и навред цареше зловещ мрак. Между днешния градски съвет и къщата на Орошакова, на чиито места стояха прихлупените ниски къщици на покойните К. Стоилов и Т. Георгиев, след дъжд се образуваше непроходима река, тъй че да се иде на сегашния площад Славейков - тогава Кафене-баши, трябваше да има човек венецианска гондола или просто да обиколи през 3-4 улици.

Разходката до Подуене за събора в петък през великденската седмица се смяташе за излет вън от града. Новият квартал с Военното училище ни съедини със селото. Борисовата градина преди 25 години се простираше от реката едвам до павилиона на градината и тогава нямаше де да застане човек под сянка. От Орлов и Лъвов мост нямаше и помен. По онова време София опасваше мъртво и голо поле с тръни и бодили. Зелен оазис бе само Курубаглар. Руският паметник по пътя за Княжево също бе вън от чертата на града; днес той влиза вътре, и къщи и къщурки се простират покрай шосето до самото Княжево - предишно Бальиефенди. Курубаглар, Юч-бунар, Конювица, всички днешни окръжни и не окръжни булеварди и маса нови улици са застроени все в по-ново време. Само исполинска Витоша неизменно издига величаво чело над София и неизменно мени загадъчен образ: ту виолетови, ту черни сенки като призраци на изчезнали великани, пълзят по нейните широки гърди; ту кървави, ту розови зори руменеят по тях. И всякога прекрасна, тя навява покой и ведрини на смутения от злободневни тревоги дух. Новото време, като по-естетично, и нея разхубави: голи сипеи се облякоха с къдрави шубръчки, на място се запази гора, като хубавата борова горичка над Княжево. До неотколе разходка до Княжево бе достъпна само за добрите пешаци и за по-заможните хора; да отидеш дотам и да се върнеш струваше от 8-12 лева нагоре, според времето и престояването; сега отиване и връщане с трамвай I класа струва 60 стотинки.

Изглед по протежение на улица "Дякон Игнатий" в посока Двореца от пресечката с улица "Гурко", 1885 г. Къщата на Каравелови се вижда вдясно.

До неотколе София бе изолирана от външния и от своя свят. Съобщенията със северна и южна България ставаха с кола; напр. да идеш от София за Русе, трябваше да се возиш два деня с кола до Лом и оттам с парахода до Русе. Някои е удоволствие си спомнят за хубавите местности от Фердинанд - старото Кутловица - до Петрохан, за пренощуването в Клисура, дето пътниците гощаваха с пъстърва и малиново вино. Също пътуването от тук до Пловдив траеше два деня с кола. Днес София е свързана с мрежа железници в разни посоки и дето се губеха дни, днес се отива за десетина часа и по-малко.

Къщите и вътрешната им наредба също претърпяха големи промени към по-добро. През 80-те години големи помещения, с отделни стаи за гостна, трапезария, кабинет, отделни спални за връстните членове на семейството, бяха достъпни само за честити единици. Напр. товарищ министра на финансиите, пресимпатичният г. Роге, който живееше в скромната къщица на Стоилова, имаше на разположение три малки стаи; а той бе женен и имаше две деца. Двете стаички им служеха за спални, едната за гостна, и за трапезария, и за кабинет, и за всекидневна; а кога канеха гости на обяд, трапеза се слагаше на пруста. Всичката им мобилировка за гостната и пруста се състоеше от 3 маси и 12 стола и миндер покрай едната стена в гостната стая. Днес едно еснафско момиче, преди да встъпи в брак, ламти да има салон с меки мобили, пиано, трапезария, е буфетите му, специалните маси, столове, сервизи, такъми и пр., неща, за които в наше време младите домакинства можеха само да мечтаят. Изтънчени станахме и в облеклото. На бал, на концерти, в театър, като се напременим, можем се прода за родени в свила да ходим. Мъжете знаят колко им струва тоя наш салтанат и каяфет. Те имат думата за това.

Подобрението на жилищата, храната, облеклото благотворно се е отразило на по-младите поколения, физически те са по-хубави от поколението, към което аз принадлежа. Ние се наслаждаваме на благата на новото време: електрическо осветление, водопроводи, канализация, трамваи, всевъзможни достъпни за мнозинство забавления - Народен театър, Модерен театър, биограф, опера и пр. От скоро в София има и автомобили, що профучават със светкавична бързина, като хали, всред облаци прах.

Истина, през тоя тридесетгодишен период ние сме направили неимоверен напредък и успех в много отношения; надминали сме някои наши съседи, които са заживели свободно с половин век по-рано от нас, придобили сме люстро, здраве му речи. Но дали вътрешният ни мир, душевното ни съдържание върви на равна нога с него?

Вижте също:

Спомени за предосвобожденска София (Хр. Златарев)

Спомени от София при освобождението (Йордан Венедиков)

Прежната София и нейните обитатели (Асен Белковски)

София някога и сега (Георги Белчев)

Спомени за стара София (Крум Димитров)

Спомени от Стара София за преди 1871 год. (Стоян Величков)

Град София преди освобождението на България (Михаил Тенев)

Центърът на София преди Освобождението (спомени)

Спомени за София (Стефан Белов)

Спомени за някогашна София (Тодор Влайков)

Приятна изненада ни очаква в дигиталната платформа, представяща френското културно наследство. Част от колекцията включва фотографии, направени в София около 1918-19 г. Камерата е уловила любопитни гледки от българската столица, като по традиция акцентът пада върху живописните сцени от софийския пазар със своите носии, типажи и образи.

Те са дело на втори лейтенант Marcel Jougla, началник на техническата служба на фотографското отделение на френската армия в Ориента. Според посочената датировка снимките са правени около 1915-16 г., но е по-вероятно авторът да е бил част от окупационните френски войски, които пристигат в София в края на 1918 г.

Фондът включва снимки от Македонския фронт, Солун и София, като изображенията не са коректно и подробно описани, което оставя на нашата интуиция и познания да отсеем и разкажем софийските кадри.