30.07.2019 г.

Как София посрещна героите от Сръбско-българската война


Из вестник "Търновска конституция", 18 декември 1885 г.

Средец, 17 Декемврий 1885 г.

На 14-й того столичното население почна да посреща победоносните български войски. По приготвената програма Н. Височество трябваше да стъпи часът на 11 с победоносните войски в столицата. Още от тъмни зори столичното население се размърда, а столицата бързаше да вземе изгледът на небивало тържество. За съжаление, приготовленията за тържеството още не бяха свършени. На Александровска площад с една трескавина бързаха няколко десятки работници да довършат украшението на въздигнатите стълбове, пирамиди и арки. Същата трескавина кипеше и край столицата на Нишкото шосе и там бързаха да довършат украшението на други стълбове, пирамиди, арки, надписи. Едно общо чувство на нетърпение се четеше в лицето на публиката, която от тъмни зори бе навалила от Александровската площад до арките на Нишкото шосе. На 9 1/2 часът въздухът се разлюле от изгърмяванието на няколко топа. Това изгърмявание легка по легка се обърна в един вид канонада, която пренесе изведнъж тревожната публика в минутите и часовете на 7-й ноемврий в сражението под Сливница. Същите гърмежи, същата канонада, но само не и същите чувства. Наистина, гърмежите додоха отдалеч, додоха така нечакано, както и на 7-й ноемврий, но те не бяха гърмежи на сражающи се армии, а гърмежи на приближающата се победоносна българска войска, гърмежи, които обаждаха на столичното население, че част от героите на Сливница, Драгоман, Пирот пристигат.

Княз Александър I Батенберг в битката при Сливница, 17 ноември

Потрепера столицата, подвижиха се масси народ, потеглиха дружества, агенти, жени, деца да посрещат първ път български герои. От Александровската площад до арките на Нишкото шосе се заклати синджир народ дебел, колкото самите улици и дълг на няколко версти. Този синджир не бе скопчан от просто любопитство: всяка негова част се свързваше с чувството на един дълг към героите, които очудиха светът със своето мъжество и вдъхнаха уважение във всички към Българский народ. Единът край на синджира допре арките на Нишкото шосе. На един полукръг на арката се четеше отдалеч: "Слава и чест на победителите". От двете страни на арката бе навалил толкова много народ, колкото никога не бе се забележвало. Всички баири край воденицата Ваис и оттатък в полето гимзеха от народ. Отдалеч баирете изглеждаха на някакъв амфитеатр, от когото с хиляди очи бяха устремени из Нишкото шосе и очакваха нещо необикновенно. Тъкмо часът на единадесет Н. Височество се показа, след него щаба, а след малко и юнаците от 1-й Софийский полк. Появяванието на Н. Височество и на войската се посрещна с "ура" от хиляди гърла. Почти четверт час въздухът в полето и градът се търсеше от прочувствувани "ура" и човек, сякаш, се намираше до гърлото на някакъв волкан, който клокочеше и тресеше земята.

При арката бяха наредени еснафските дружества със знамената си, благотворителните женски и мъжски дружества. членовете на Славянската Беседа, студентите, председателя и членовете на градската коммиссия. Всред непресекни и оглушителни "ура" от хиляди гърла Н. Височество наближи арката. Г жа Каравелов му поднесе един хубаво изработен венец. Тутакси след това с десетки други венци, кои от кои по-изящно изработени, се поднесоха на Н. Височество от името на разни благотворителни дружества. Председателя на Славянската Беседа поднесе един албом, а един от студентите поднесе на Н. Височество от името на другарите си на една изящна възглавничка венец с надпис: "Слава победителю Александру I-му. От студентите." При подаванието венците Н. Височество се приветствува, в непресекните викове „ура“ всичко заглушиха. Н. Височество, щаба, войската с труд пробиваха път и едва се движеха в средата на наваливший народ, който не преставаше със своето сърдечно "ура"! Улиците Нишка, Съборна, Алабинска, Александровска, през които следваше шествието, бяха потънали вьв флагове и цветя. На всеки дваесет крачки по тях се издигаха стълбове, облечени в триколор, накичени с цветя и украсени с флагове. Над войската хвърчеха с хиляди китки и венци, хвърляни от народа, който бе нареден от двете страни на улицата. 

Боевете при Сливница, 17 ноември

При Съборната черква Н. Височество се посрещна от министрите, чиновниците и от висшето духовенство начело с Н. В. преосвященство митрополита Климента. В черква Н. Височество присътствува на благодарствений молебен, който се отслужи от духовенството за дарованите победи. Когато се свърши молебена, Н. В. преосвященство с кръст в ръка застана пред "царските двери" и се обърна към народа със следующата реч, която резюмираме: "С нами Бог! разумейте язици и покоряйте ся. Когато се обяви неправедната война, ний се обърнахме към Бога за защита на нашето свято и право дело. Когато В. Височество тръгнахте за бойното поле, тука пред Божий олтар помолихме Всевишний да благослови нашето оръжие и да го увенчае с победа, защото то отива да защити едно свято и право дело. Ний казахме тогава с пълна вяра в Бога: когато Бог е с нас, кой може да бъде против нас? И Бог защити правдата и ний можем да кажем сега тук пред неговия олтар: С нами Бог, разумейте язици", свърши Н. В. преосвященство. 

От черква Н. Височество поведе войската през Гурковската площад, Алабинската улица, Александровската улица за Александровската площад. В този ден Александровската улица и площад представляваха необикновенно нещо. На Александровската площад на една линия с палата се издигаше на четири грамадни пирамиди триумфална арка с три входа. Средния вход бе най-високий. Горнята му част се свършваше с един голям полукръг, на когото се четеха тези надписи: Сливница, Драгоман, Цариброд, Пирот, а отдоле под тях стоеше: "здравейте храбри войници"! На най-горнята част на полукръга се докоснуваше сълнце с кръст, направени от щикове; от двете страни на сълнцето стоеха по две берданки на крьст, които се обхващаха с по един венец. Под полукръга бе сложен бюста на Н. Височество в лавров венец. От двете страни на бюста личеха лъчите на полусълнце, направени от щикове. На една права линия досягаха четири други сълнца, направени тоже от щикове, четири пирамиди, които поддържаха на двата малки входа тези надписи: "Правда Южна България". "Свобода Северна България". Към крайщата на всеки от тези надписи се показваха част от лъчите на изгревающи сълнца, направени тоже от щикове.

 Триумфална арка за посрещането на княз Александър I Батенберг след Сръбско-българската война в неизвестен град

От двете страни на Александровската улица и площад се издигаха десет грамадни пирамиди, облечени в трикольор: върхът на всяка една се свършваше с голям флаг, прикован на дълга вьрлина. Всяка пирамида бе украсена с разни вензели, арматури, изправени от оръжието, взето от неприятеля, а над вензелите личеха големите надписи на полковете наредени vis-a-vis тъй: 6-й Търновский полк, Шейновски полк, 4-й Плевненский полк, 2-й Струмский полк, 7-й Преславский полк, 3-й Бдинский полк, 8-й Приморский полк, Пловдивский полк, Сливненский полк, 5-й Дунавский полк, 1-й Софийски полк, Шипченский полк, Конвоя на Н. Височество; Конарский полк, Румелийска полубатарея, Румелийский ескадрон. От дясна страна на арката срещу палата бяха наредени в дълъг ред част от пушките, взети от неприятеля, а до малкия десен вход бе наведен към земята един сърбский топ. През тази улица треба да мине Н. Височество с победоносната войска. От лява страна на арката, до самите врата на палата, министрите, дипломатическите агенти със своите блескави униформи, представителите на червения крьст, чиновничеството чакаха Н. Височество. Часът бе 11 3/4, кoгато Н. Височество, окръжен от щаба, се зададе на кон из Александровската улица. Прочувствувано "ура" се искърти от навалившия народ. Н Височество с венец през рамо, потънал във венци, щаба, окичен с венци, стъпваха величаво под арката. Ново "ура" потърси въздуха. Н. Височество поздрави народа, поздрави министрите, агентите и се спре на вратата на палата, а след него се зададе войската. Всички устремиха очи към героите.

Почна се дефилиранието под арката. Първ мина Софийский полк, след него Батереята на Н. Височество, Конвоя на Н. Височество, Сливненский полк, Плевненский полк, Батереята на капитана Стоянова, Дунавский полк, полу-батереята на капитана Балабанова. Тутакси след това се чу военен оркестр из булеварната улица. Това бе Бдинский полк, който бе успял да застигне, в по погрешка не мина под арката. Н. Височество отиде да го посрещне. След това се чу оркестърът на конний полк. И той по погрешка не мина под арката. На поздравленията на Н. Височество войските отговаряха с потресающа "ура".

Дифелиранието се продължи до три часа. Вечерта градът бе илюминован. Ha 15-й след пладне пристигна и командантина на войските, полковник Николаев, с част от войските. Н. Височество и множество народ го причакаха. Когато полковника се зададе и стъпи под арката, народа го посрещна с прочувствувано "ура". Сам Н. Височество се обърна кьм народа и каза: „викайте, братя, ура за полковника Николаева". И хиляди гьрла огласиха въздуха с "ура" за героя при Пирот.


23.07.2019 г.

Държавно средно техническо училище „Цар Борис III“


Из алманаха "Строителството при царуването на Н. В. Цар Борис III", 1938 г.


Държавно средно техническо училище „Цар Борис III“ - София

През 1909/910 учебна година към I-ва Софийска мъжка гимназия се откри технически отдел, който през 1911/912 учебна година се оформи като учебно заведение — Държавно средно техническо училище, с 2 отдела — строителен и земемерен, изучавани в 5 годишен курс (IV, V, VI, VII и VIII клас).

Техническо училище "Цар Борис III"

През 1917/918 учебна година към същото училище се откри и лесовъден отдел.

През 1922/923 учебна година се откри също и архитектурен отдел, който през първата учебна година се попълва с ученици от VI клас на реалките при три годишен курс. Този отдел през 1927/928 учебна година се слива със строителния, като последният му випуск завършва през 1929/930 учебна година.

Днес наследник на техническото училище е Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев"

През същата 1922/923 учебна година се открива и минния отдел при училището.

От 1925/926 учебна година се откри в гр. Луковит, клон от училището, с 2 класа — IV и V, който клон се закри в края на 1932/933 учебна година.

Курсът на училището за всички отдели от оформяването му в специален учебен институт е бил 5-годишен като училището е подбирало учениците си от III клас на прогимназията.

Ученици от техническото училище, заснети пред сградата на бул. "Евлоги Георгиев"

С Наредба-закон за изменение на чл. 2 от Наредбата-закон за единство в образованието в страната (Дър. вест. бр. 147 от 4 юлий 1936 год.) курсът на училището става три годишен (VI, VII и VIII класове), в което учениците постъпват от V клас на реалните гимназии при подборен изпит. Съгласно тази наредба-закон през 1935/936 и 1936/937 учебни години, нови ученици в училището не се приемаха.

Н. В. Цар Борис III е патрон на училището от 1 юлий 1925 година по молбата на преподавателския съвет на училището, изказана в заседанието му от 1 юний с. г. с протокол № 8, със съгласието на тогавашния Министър на о. с. п. и благоустройството Янко Стоенчев и одобрението на Министерския съвет.

Училището в сегашния му вид, от 18 класни стаи и 15 за кабинети и канцелария, на три етажа, на стойност 12.000.000 лв., е завършено през 1928 година.

Задният двор на училището


19.07.2019 г.

София преди и сега: Храмът "Свети Седмочисленици"


Картичка от началото на 20 век с изглед към новореконструирания храм "Свети Седмочисленици", осветен през 1903 г.

Църквата и прилежащата й градина, фотографирани от улица "Граф Игнатиев" след обилен снеговалеж, началото на 40-те години

Снимката от 2014 г. припомня как дълги години красивата панорама от улица "Граф Игнатиев" бе препречена от неугледните маси на разположения по тротоара пазар 

След реконструкцията на улицата през 2019 г. и премахването на пазара изгледът към емблематичния столичен храм и околния парк отново радва очите на преминаващите 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...