7.12.2019 г.

Kъде пазаруваха софиянци преди 1948 година


Крикор Асланян

През 1948 година “народната власт”, дошла след “социалистическата революция” или “превратът”, както го наричат някои, извърши национализация на едрата градска собственост и  забрани частната търговия – на едро или дребно. Даже  частните вестникарски будки бяха затворени. Именно тогава се появиха РЕП-овете (Разпространение и експедиция на печата). Тогава кръчмите бяха преименовани на “ХОРЕМАГ”, та народът измисли шеговитото значение на новоизлюпената думичка. ХОРЕМАГ - хора влизат, магарета излизат. НАРМАГ, ПРОДМАГ, ХОРЕМАГ и други съкращения по съветски образец влязоха в речника на българския език.

“Рънътъ решава борбътъ.” Велика мисъл на велик човек. Многократен олимпийски и световен шампион по борба класически стил. Боян Радев - колекционер и меценат! Герой, роден от прехода. Нямам намерение да пиша биография на Боян Радев. Споменавам го заради изказването му за храната. А вица за едновремешния шоколад навярно всички знаете. Но нека го повторя за новородените: Двама дядовци седят на една пейка в градинката на централна баня. “Ех, какъв шоколад имаше едно време - хапнеш едно малко парче и цяла нощ си звяр”, казал единият, а другият отговаря: “Всичко развалиха тия - ни шоколадът шоколад, нито пък в кренвиршите месо!”

Днес ви предлагам да проследим откъде идваше храната на трапезата на софиянци преди Втората световна  война, по време на войната и непосредствено след нея.

“Трябва да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш”, ми казваше баща ми. Явно още от малък съм проявявал гастрономическите си наклонности. По-късно те се трансформираха в кулинарни. Но това е друга тема. И на нея ще й дойде редът. А сега да видим къде софиянци пазаруваха храната. 

На женския пазар имаше в изобилие зеленчуци и плодове - естествено, когато им беше сезонът. Много обичам зелена векикденска салата с къдрава крехка салата, пресен лук, репички и сварено великденско яйце. Чаках с нетърпение на пазара да се появят къдравите салатки, но това ставаше чак около Великден. Тогава нямаше парници, нямаше внос от топлите страни. Разчитахме само на родното производство, което беше много богато, но свързано с времето в страната. С една дума, за всеки плод, за всеки зеленчук си имаше сезон. И ние търпеливо чакахме той да настъпи, та да хапнем нещо свежо, нещо прясно, за което бяхме мечтали цяла зима, хрупайки ароматни туршии.

Неведнъж съм описвал богатството на софийския Женски пазар, но смятам, че описанието в спектакъла “Тайната на българските гласове”, който изнесохме в Монтреал през 2006 г. в “Театъра на Новия свят”, е най-живописното. Тук ще направя едно отклонение от темата. Това беше последният спектакъл на бате Климбо, любимецът на българските деца през 60-те години на 20-ия век.

Ето как го представих пред канадската публика: "Мистерия, тайна, енигма, колко много думи, за да обясним необяснимото. Необяснимо??? Не, лесно е, много е лесно да се обясни."

Ето, ние ще предприемем с вас едно пътуване. Mоля, затворете очи и аз ще ви телепортирам. Септември е, ние сме в София и се разхождаме по Централния (Женския) пазар. Пълно е с хора. Погледнете сергиите, отрупани с плодове и зеленчуци. Чувствате ли виене на свят от багрите? Вижте многоцветните зеленчуци, сякаш излезли от някоя картина на Реноар. Отляво домати - червени и розови, чушки в различни цветове, тъмно лилави патладжани, ароматни краставици, пресен грах и спанак, зелен и жълт фасул. Отдясно тикви и тиквички, стебла от целина, както и глави, различни сортове репи, обагрени в различни цветове, много видове салати и плодове, напоени със слънце и аромати, праскови с нежна, кадифяна кожа като кожата на красива канадка, кайсии и пъпеши. Ягоди, череши и вишни с ярък червен цвят като устните на млада гаспезианка (жители на областа Гаспези - Квебек, Канада), крушите и ябълките излъчват неуловим и омагьосващ аромат. Сочни сливи, от които да ви потекат лигите. Истинска вкусотия.

Върху малките масички на старите селянки шопкини ще намерите всички треви и меродии, необходими за вашите ястия, както и за вашите туршии, приготовлявани за зимата - чубрица, босилек, риган и копър, магданоз и мента, розмарин и бял риган, хиляди видове червен пипер - сладък, лют и много лют, светло зелени и тъмни чушлета, които изгарят небцето, но какъв вкус, Господи!

На сергиите с плодове владичеството на Карловския мискет е неоспоримо още от времето на Орфей, също роден в България, в Родопския масив. Българското грозде се консумира като десерт, но най-вече в течно състояние - сокове, вино и гроздова - прочутата българска граппа, предпочитаният аперитив на мъжете, както и на жените.

Алхимията между тази вековна земя, незамърсената все още планинска вода, въздухът на иглолистните гори и майсторлъкът, предаван от бащи на деца, това прави цялата разлика. Когато вие консумирате ястията, приготвени с тези зеленчуци и плодове, добре поляти с български вина, пълни със слънцето на Балканите, след като сте взели един аперитив, дегустирайки една шопска салата, “мистерията на българските гласове”  е последствие от това, което сте яли и пили. Песента сама изскача от това чувствително и добре полято гърло. 

Българинът яде и пие, когато е тъжен, когато е угрижен, той пирува, когато е щастлив, когато е влюбен, когато съдбата му е пълна с болка. Българите пируват, когато някой се ражда, когато животът започва, когато учението завършва, когато животът е труден, когато е весел и когато е тъжен.

Зеленчуковата борса се намираше на бул. “Христо Ботев” и “Сливница”. От цялата страна търговците “на едро” докарваха стоката до тази борса (трите огромни халета на сградата съществуват и до днес) и от тук с каруци или ръчни зарзаватчийски колички се извозваше до магазините, които продаваха плодове и зеленчуци и се наричаха “Зарзаватчийници”, а самите търговци “зарзаватчии”. На нашата улица такъв беше бай Кръстю, който си продаваше стоката от самата количка. Вечер той я паркираше в двора на ул. "Братя Миладинови" 60. На нашата улица имаше още едно семейство зарзаватчии, синът им се казваше Петър, по прякор Пецо, мой връстник. Те имаха сергия на пазара.

Продавачи на зарзават

Всяка махала си имаше по една-две бакалници, откъдето софиянци купуваха захар, брашно, грис и ориз, фасул, леща, подправки. Олио, масло и мас, нишесте, черен и червен пипер също купувахме от бакалницата на чичо Евлоги и брат му, чиято бакалница беше точно до къщата, в която живеехме.

В нашата махала имаше още две бакалници, едната беше на ъгъла на нашата улица и ул. “Св. св. Кирил и Методи,” а другата на ул. “Цар Симеон" 114. Тя беше по-малка и собственик беше чичо Нубар-възрастен арменец. Повечето стоки се продаваха в насипно състояние и с големи дървени лопатки, бакалинът пълнеше хартиените кесии с брашно, ориз и др.

Консерви, колбаси, сирена и кашкавал купувахме от малкото магазинче на Габровеца, което също се намираше на "Цар Симеон" до парната фурна. Не знам как се казваше той, беше и собственик, и продавач, като повечето търговци през онези години. Продаваше изключително вкусна тахан халва с шоколад, а когато купувахте кренвирши, в пакета намирахте и малка дървена кутийка горчица - подарък от Габровеца. Той беше човек на около 45-50 (на мен ми се струваше много стар) с кръгло, винаги усмихнато лице и червени бузи като на бебе. Много обичах да се отбиваме в магазина му, защото от там излизахме с големи вкуснотии.

Само на 10-15 метра от магазина на Габровеца беше млекарницата на Гошо. Прясно краве и овче мляко, кисело мляко с един пръст жълтеникав каймак в метални легени и други млечни продукти можеше да си купите от Гошо. Не сте закусвали? При Гошо можеше да си вземете порцеланова купичка овче кисело мляко - около 250-300 гр., кифла или баничка, да седнете край някоя от половин дузината маси и да закусите царски. Преди няколко години срещнах на "Цар Симеон" една възрастна жена с кръгло лице, която страшно ми заприлича на Гошо млекаря. Спрях я, извиних се и я попитах дали баща й не е бил млекар и имал млекарница на тази улица. Тя се усмихна, посочи магазина отсреща (сега турска сладкарница) - “там беше млекарницата на татко”, каза тъжно тя, но пак се усмихваше. Почувствахме се толкова близки, а не бяхме се виждали почти 70 години.

На ул. "Цар Симеон" 122 или 124 имаше един много малка зарзаватчийница. Собственичка беше баба Мара. Приличаше на циганка. Дъщеря й, на около 40-45, беше интерсна, чаровна брюнетка и се говореше, че е била женена за илюзониста Мистер Сенко. Срещу зарзаватчийницата на баба Мара беше чорапената фабрика “Кабо”, а в двора до нея произвеждаха фунийките за сладолед, откъдето за малко пари си купувахме счупените вафлени фунийки и отпадъка от производството им (начупени вафлени кори).

На ул. “Цар Симеон”, между пазара и бул. ”Христо Ботев”, имаше и две фурни за хляб. Фурната на Борето беше класическа фурна, като всички през онези години. Хлябът се печеше в пещ, загрята от дърва - голями букови цепеници. Хлябът на Боре беше бял, пухкав и вкусен и апетитната му миризма се носеше от пазара до бул. “Христо Ботев”.

Между млакарницата на Гошо и магазинчето за деликатеси на Габровеца в началото на 40-те години бе издигната нова жилищна кооперация и отдолу в един от магазините бе открита парна фурна, Мисля, че беше първата пещ, подгрявана от пара. Вадеха хубав хляб, но вкусът му беше много далеч от този на Борето.

В самия център на града, около площад “Св. Неделя", имаше големи магазини за хранителни стоки и чудно вкусни деликатеси. Магазините на Тевекелиев, Докузанов и Караманлис нямаха конкуренция по отношение на предлагането на плодове и зеленчуци, на колбаси, риба и морски дарове и хайвери.

На две крачки от Централна баня се намираше фирменият магазин на Велизар Пеев. Магазин за шоколад, шоколадови бонбони, бисквити и други лакомства, за които ние, тогавашните деца, щяхме да извършим чудеса, за да ни купят мечтания шоколад. Блог “Стара София” е публикувала цялата история на сем. Пееви и техните шоколади.  Но да не забравяме, че освен  марката “Пеев” в България съществуваха още “Балъкчиев”, Бераха и др. производители на шоколадови изделия с много високо качество. Аерошоколадът на “Бераха” е ненадминат и до днес, даже от най-известните белгийски, швейцарски и френски производители на шоколад.

В София не липсваха и фурни, които произеждаха апетитни закуски като бюрек, баница и банички с масло и сирене, козунаци и кифли от козуначно тесто и моите любими виенски кифли - пръхкави, въздушни, ухаещи на прясно краве масло, с леко запечена коричка отгоре. На площад "Св. Неделя" се намираше фурна “Отечество”, чиито аромати се носеха из целия център на града.

Особено важно място за снабдяването на софиянци с месо, риби, морски дарове, плодове и зеленчуци, заемаха Централните Хали, чиято красива сграда продължава да пленява с необикновено интересната си архитектура не само нашите и чужди туристи, но и самите столичани, които по брой превъзхождат софиянци многократно.

Халите от моето детство нямаха нищо общо както с днешното разпределение на помещенията, така и със стоките, продавани в единствения покрит пазар на Столицата. Вторият етаж се появи след голямата реконструкция. Тогава се появиха и магазини за дрехи, сувенири, банки и магазини за техника. В централната част на Халите бяха щандовете за плодове и зеленчуци, за сухи фрукти и ядки, не си спомням дали имаше щандове за хляб и тестени изделия, но по-скоро съм склонен да мисля, че такива не се предлагаха в Халите.

Халите

Някъде по средата на западната стена беше входът към касапите, откъдето софиянци можеха ежедневно да пазаруват прясно говеждо и телешко месо, свинско, овнешко и агнешко, както и малко яренце или шилешко. По куките на месарите висяха цели телета, прасета, агнета. Само посочваш коя част искаш и касапинът реже парчето, хвърля го на кантара, завива го, плащаш и довиждане. В онези години замразеното месо беше непознато на софиянци. Карантията се продаваше на специализирани щандове, а рибите и другите морски деликатеси се продаваха в изолирани помещения откъм улица “Екзарх Йосиф”. Зареждането на щандовете със стоки ставаше почти изцяло нощно време през входа откъм ул. “Ломска” и през тесния вход откъм ул. "Екзарх Йосиф", който и днес можете да видите, но е зазидан.

Днес Халите са много чисти, с приятно кафене по средата, но щанд за плодове и зеленчуци има само един и то съвсем малък. Колбасите са широко застъпени, има и прекрасен щанд за месо и месни полуфабрикати и т.н., и т.н.

Кралицата на сладкарниците в Стара София беше кафе-сладкарница “България”. Там си пиеше кафето елитът на софиянци - банкери, едри търговци, хора на Двореца (нали беше точно срещу служебния вход на Царските покои), министри, депутати и преуспели хора на изкуството. Работническата класа даже не си помисляше да влезе там и да седне край огромните стъклени витрини-прозорци на “България”, та да го види комшията. Не че нямаше пари за едно кафе, не! Но знаеше, че там такива като него не ходят! За него имаше десетки махленски кафенета, сладкарнички, кръчми и механи.

Кафе-сладкарница “България”

Положението се измени след септември 1944 г. И аз тогава влязох за пръв път в кафе-сладкарница “България”, естествено с родителите си. Трябваше да дойде 1954-55 г. та ресторант “България” да стане любимото ми заведение. Толкова любимо, че на един от сервитьорите на име Ванко винаги давах бакшиш. През 1970 г. видях отново Ванко, но вече като Председател на солидно външнотърговско обединение - Сдружение “Интерпред”. Поредната шегичка на Съдбата!

Престижни кафе-сладкарници бяха “Пачев” на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "Търговска", “Луксор” на Царя и ул. "Будапеща", а малко по-късно “Прага” на ул. "Раковска", “Бамбука” на площада на Народния театър, под сградата, принадлежаща на Барон Гендович, кафе-сладкарница “Будапеща” на ул. "Софийска комуна" (сега "Александър 1-ви"), “Варшава” на Царя срещу легацията на Италия. Кафе-сладкарница “Берлин” на площада на Паметника на Васил Левски над кино “Сердика”, където сега строят някакъв огромен турски хотел.

Но да се върнем към снабдяването на софиянци с основните храни - месо, масло, сирене, олио, боб и леща, суджуци и салами, сланина и сапун по време на войната, т.е. през периода 1940-1945 и малко след това.

Когато в края на 1940 година беше въведена купонната система, магазините се изпразниха. Засили се “черната борса” и снабдяването директно от производителите - софийските шопи. Селяните от околните села продаваха директно на софиянци, които, яхнали велосипедите си, често обикаляха близките села - Требич, Маслово, Шияковци, Мрамор и Мировяне и други села около Столицата. Обикновено тези снабдителски експедиции се извършваха в неделя, когато хората не бяха на работа. След навъртяването на 40-50 клм., понякога под дъжда или срещу вятъра, бащите ни се връщаха капнали от умора, но щастливи, че децата им няма да гладуват. Раниците, пълни с месо, прясно сирене, олио и зеленчуци, а понякога и плодове, ни радваха, сякаш сме викнали “Сезам, отвори се” и пред нас са се появили несметните богатства от пещерата на Али Баба.

Сегашните деца, хранени от магазините на чуждите фирми като "Билла" и др., пращящи от стоки, и вносните плодове и зеленчуци по пазарищата, трудно могат да повярват, че след 1944 г. ние с години бяхме забравили вкуса на банана, на портокалите и мандарините, а ананас и манго бяха наименования без покритие, защото не бяхме ги виждали даже на картинка. Но днешните деца никога няма да усетят вкуса на тогавашните български плодове и зеленчуци без нитрати, без ГМО, вкусни и красиви като картинки!

Тъй като колбасите по магазините бяха безследно изчезнали, софиянци си правеха суджуци, луканки и пастърми вкъщи, сушаха ги по тавани и мазета, където складираха и зимнината - сладка, мармалади, речели и богата гама от туршии в дървени качета, стъклени буркани или емайлирани кофи и тенджери. Пластмасата все още беше непозната!

Списание “Икономия и домакинство”, както и други печатни произведения, публикуваха интересни готварски рецепти и домакините се съревноваваха коя ще направи по-вкусен кекс и чий Великденски козунак ще бухне повече.

Софиянци обичаха да си хапват и пийват като нашите съвременници, обичаха да ходят и по ресторанти, семейни бирарии и сладкарници. Децата обожаваха пастите и бозата - студена и резлива, както и ледено и скрежко!

А за големите празници всяка домакиня, според възможностите си, точеше баници, баклави и месеше красиви, богато украсени погачи и козунаци.


27.11.2019 г.

Софийската търговска гимназия (Национална финансово-стопанска гимназия)


Из "Албум-годишник" на Търговската гимназия на Софийската търговско-индустриална камара (1932 г.)


Двадесет години търговска гимназия в София-1912-13-1932-33.




I. Движение на учениците.

Първата учебна година (1912—13) започна с 108 ученика в началния клас, като през военните години този брой се движи само между 50— 77 ученика. След войните броят на постъпилите в началния клас се повишава постепенно над сто и достига последните три учебни години 179, 170 и 152.

През течение на 20 учебни години в гимназията са постъпили, и по-голямата част преминали 2722 учащи, от които само 183 ученички, а останалите ученици.

До сега са завършили гимназията със зрелостно свидетелство 1129 ученика. Като се прибави и последният випуск от текущата учебна година 68 абитуриенти, които получават зрелостно свидетелство, то броят на свършилите ще достигне 1197, от които 100 девици.

От постъпилите в гимназията ученици само 61% завършват курса й.

Още първата учебна година 1930—31, след постройката на собствената сграда на гимназията, при същата се откри и практическо търговско девическо училище с тригодишен курс. През настоящата учебна година то има следния състав: IV клас — 22 ученички, V кл. — 20 ученички и VI кл. — 23 ученички, 20 от които останаха до края на учебната година. От тях 19 получават свидетелство за завършен курс.

Голяма зала

За пръв път през настоящата учебна година в гимназиалните класове започна записване и на девици: VII кл. — 3, V кл. — 17 и IV кл. — 21 или всичко 41 ученички.

Завършилите до тая дата ученички следваха отделно от момчетата. Това бяха ученички от закритото частно училище „Ана Карима“, което по нареждане на министерството на Търговията, промишлеността и труда бе придадено към гимназията до неговата ликвидация.

II. Произход на учениците.

Грамадното мнозинство 2/3 са от София, а само 1/3 от провинцията. Градски юноши са 3/4, а само 1/4 селски.

Напоследък се забелязва, че българското село започва да проявява по-голям интерес към търговското образование.

Стълбището на 1-и етаж

III. Професия на родителите

Нашите ученици са предимно синове на стопански деятели, на първо място синове на търговци. Една малка част от родителите са със свободни професии, чиновници и пенсионери.

IV. Успех на учениците

Макар военни и след военни години учебният материял, с малки изключения, е преминаван редовно.

При тези тежки условия на работа и крайно непригодна обстановка до края на 1929, до когато гимназията се помещаваше в частно помещение, общият успех е бил винаги 4 (добър).

Този успех можа да се запази, дори повиши, въпреки настъпилата стопанска и морална криза и други външни влияния, които продължават да се отразяват пагубно на учебното дело.

Това се дължи главно на въодушевлението, с което се работи при отличната обстановка и удобства, които дава новопостроеното собствено помещение на гимназията. Трябва да признаем, също така, че при тая нова обстановка работата на администрацията и учителите се твърде много увеличи. Но, едничка амбицията, да видят търговската гимназия заслужена носителка на факела на търговска просвета у нас, ще ги въодушевлява винаги в тяхната безшумна и неуморна работа.

Коридор на 2-и етаж

V. Поведението на учениците

Изобщо грамадното мнозинство от учениците са имали примерно и похвално поведение. Полагани са големи грижи за възпитанието на учениците, като са били поддържани постоянни връзки с родителите.

Най-често постъпките на учениците са били от обикновен характер.

Най-тежкото наказание е било отстраняване от училището с право за полагане на изпит в края на текущата или началото на следната година.

В продължение на 20 години е бил изключен само 1 ученик. Стачки и смутове не е имало в гимназията.

Учителска стая с библиотека

VI. Преподавателски персонал

Гимназията е започнала с един Директор, 2 редовни преподаватели и 10 лектори при 108 ученика в 3 паралелки.

Сега, 20 години от съществуването си, има 1 директор, 20 редовни преподаватели, 5 командировани и 10 лектори при 581 ученика разпределени в 14 гимназиални паралелки, и 65 ученички разпределени в 3 паралелки на практическото училище. През настоящата учебна година при гимназията прекараха стажа си и 9 кандидат учителки и 1 кандидат учител.

Видни наши училищни дейци и общественици са били преподаватели в нашата търговска гимназия, а именно:

Проф. Емануил Иванов, д-р Левенсон, Христо Атанасов, Димитър х. Иванов, П. Тишков, Д. К. Йосифов, проф. д-р Кр. Дрончилов, д-р Н. Магнев — всички вече покойници, д-р Н. Бобчев, Димитър Беров, д-р Г. Панайотов, Иван Куюмджиев, Георги Йонков, д-р Т. Иванов, Шалом Левиев, Спиридон Г. Марков, Никола Бижев, Б. Боров, X. Хараланов, Ал. Златанов, проф. д-р Д. Добрев, проф. М. Арнаудов, Никола Гацев, проф. Б. Иоцов, проф. Иван Раев, Д. Миков, д-р Г. Каназирски, проф. Иван Н. Странски, Георги Минчев, Илия Антонов, Георги Стефанов, Никола М. Балабанов, А. Спиридонов, П. Пастиров, К. Златанов, Цеко Алексиев, Вл. Чапликов и Д. Баев,

Всеки от тях допринесе за издигането на нашата гимназия, затова и нашата голяма благодарност.

На сегашният преподавателски персонал, състоящ се от видни и известни училищни дейци специалисти, предстои нова по-голяма задача, за която ще споменем по-късно.

Учителско тяло при Търговската гимназия

VII. Промени в курса на средното търговско образование

През този период от 20 години курсът на средното търговско образование претърпя известни промени, които се отразиха и върху нашата гимназия. През 1912 г. нашата гимназия се откри с 4 курса, съгласно тогавашният закон за търговското образование, и продължи 10 години, до 1922 г. при това положение.

В 1921 г. се създаде нов закон за народното просвещение, който целеше да обедини общото и специално образование под ведомството на м-вото на Просвещението. С този закон се промени издъно и устройството на търговското образование в България. От четиригодишни търговските средни училища станаха само двегодишни с VII и VIII клас, като за ученици се приемаха свършилите реалка (VI гимн. клас).

И нашата гимназия се приспособи към новото положение и откри VII и впоследствие VIII клас.

Предвижданията на мнозина дейци в тази област, че тази коренна реформа в средното търговско образование у нас няма да даде очакваните резултати, се напълно оправдаха. И след две години в 1924 г. този закон се измени, като специалните училища отидоха отново към съответните министерства.

През същата година се създаде нов закон за търговското и промишлено образование, като за средното търговско образование се предвиди петгодишен курс, а за практическите търговски училища, които целят да подготвят технически и помощен персонал за търговските предприятия, стана тригодишен.

Естествено, че с тези реформи в курса на търговските училища съответно се измени и учебната програма.

Трябва да се отбележи, че тези реформенни опити доведоха до положение, когато търговските училища могат вече напълно да постигнат целите си.

Директора на гимназията в работния си кабинет

VIII. Библиотека, кабинети, фондове

Нашата гимназия разполага с една библиотека от 3,800 тома, от които 2,200 тома са отредени за ученишката библиотека, към която има и читалня. В новата ни сграда ученишката библиотека е почти обзаведена, а учителската предстои тепърва да бъде дообзаведена.

Гимназията ни разполага със следните кабинети: по химия, стокознание, физика, история и география, естествена история, образцова контора и с една химическа лаборатория, снабдена с газов апарат.

Всички са вече почти напълно обзаведени.

За училищният лекар има отреден кабинет с амбулатория.

Кабинет на училищния лекар

Гимназията ни разполага със следните фондове.

1. За бедни ученици.

2. За научни екскурзии в чужбина.

3. За специализация на учители в чужбина.

4. Помощ на бедни ученици, които ще продължат образованието си в Чехословашко.

5. Помощ на бедни ученици за екскурзия в Чехословашко.

Последните два фонда са дарение от ученици от Чехословашко, дошли като гости в нашата страна, както и от комитетите за тяхното посрещане.

Училищна библиотека на д-во "Иван Грозев" при гимназията

IX. Извънкласна културна дейност

Държат се:

1. Сказки и беседи от учители и ученици за допълване и разширение на знанията, добити в клас, както и за добиване по-голяма обща и стопанска култура, за което се използуват празничните дни и следобедното време.

2. Религиозни беседи, особено срещу големите черковни праздници. При тази работа услугата на енорийските свещеници, с някои колеги от Соф. Духовна семинария, е особено ценна, за което им изказваме нашата гореща благодарност.

3. Беседи в надвечерието на народни праздници и тържества за повдигане обичта и любовта към родината и отечеството.

4. Посещение и запознаване с устройството и организацията на търговските и промишлени предприятия.

Кабинет по естествена история

5. Научни екскурзии вътре в страната и в чужбина. До сега е правена само една екскурзия в чужбина — Буда-Пеща и Виена.

6. Спестовна каса за създаване навик към спестяване.

7. Създаване на ученически дружества:

а) Д-во младежки червен кръст наградено с диплом и орден.

б) Туристическо.

в) Въздържателно.

г) Просветно-благотворително „Иван Грозев“.

Д-вото „Ив Грозев“ е общо ученишко д-во. Нему е възложено, под ръководството на учител, управлението на ученишката библиотека и читалня, раздаването помощи на бедни ученици, награди на отличили се ученици, спорт и пр.

Училищна читалня при д-во "Иван Грозев"

X. Гимназията като огнище на търговска просвета.

При гимназията са откривани:

1. Вечерно търговско училище за търговски служащи с 2 годишен курс

1913/1914 — 60 I курс
1914/1915 — 75 I курс
 „ 21 II курс

2. Абитуриентен девически курс

1918/1919 — 24 девици със средно образование.

3. Вечерни търговски курсове (за адвокати, архитекти и др. свободни професии)

а) 1919/1920 — 150 запасни офицери.

б) 1920/1921 — 73 разни професии.

в) 1921/1922 99 разни професии

г) 1922/1923 - 76 .

д) 1923/1924 - 60

е) 1928/1929 8 месеч. курс за търг. сл.

ж) 1929/1930 —

з) 1932/1933 — 6

4. Практическо девическо търговско училище.

Упражнения по физическо възпитание

Гимназията е съдействувала за:

5. Увеличаване курса на учението от 4 на 5 г.

6. Попълване и подобрение на учебната програма

а) Разширяване учебният материялъ по търговските предмети според нуждите на стопанския живот.

б) Въвеждане изучването на нови предмети: Обща история, Кооперативно дело, Естествена история, Стенография като задължителен предмет, Осигурително дело.

7. Задължителна практика на учениците през ваканцията.

8. Създаване на учебна литература:

Д-р Добрев — счетоводство; Г. Ионков — счетоводство, т. смятане и т. знание Ив. Куюмджиев т. смятане; Г. Минчев — кооперативно дело; Л. Иоцов — стокознание и химия; Илия Антонов търговска кореспонденция; Григор Милков — политическа икономия, финансова наука, гражданско учение и гражданско право; Гацев—Милков — сборник от счетоводни задачи; д-р Чаушев, д-р Шанов и В. Велев — учебници по немски език за IV—VIII класове, Ат. Димитров — обща история; Сп. Г. Марков — икономическа география; Гр. Милков — търг. знание IV—VI класове, В. Велев — търг. знание IV—VI класове.

Волейболен тим при гимназията

9. Свикване на конференции.

10. Възпоменателни утра за строителите на материалната култура, До сега такива са правени за Ив. Грозев, Т. Балабанов и Ст. Караджов.

11. Стаж на кандидат учителите.

Сцена

XI. Какво е станало със свършилите

85% работят в професиите.

Занималня и трапезария

XII. Състояние на кабинетите 

Образцова контора

За да се даде възможност на учениците още в училище да приложат на практика добитите по отделните търговски дисциплини знания, в програмите на търговските училища е въведена като учебна дисциплина образцова контора.

Образцовата контора, или тъй както би могла за училищата да се нарече още и учебна контора, има за цел да обобщи и съчетае изучваната материя по търговските дисциплини: счетоводство, търговско смятане, търговска кореспонденция, търговско знание, търговско и полично право и др., като счетоводството заеме първо господствуваще място.

Под ръководството и контрола на преподавателя, който изготвя задачите за упражнения, взети от нашата търговска, промишлена и банкерска практика, разнообразени и съобразени с временните и местни условия, учениците извършват цялата конторна работа на фирмата, която е предмет на дадената задача.

Образцовата контора, като приложна учебна дисциплина, не би могла да постигне своята цел, ако външното й устройство не отговаря на разрастването и напредъка на търговските, промишлени и банкерски предприятия, чиято дейност изисква подходяща организация на контората им, която да дава възможност за максимално използуване на труд, време и средства. Тя трябва да се помещава в обширна и светла зала на училището, снабдена с подходящи бюра, пултове, регали, достатъчни пишущи, сметачни и счетоводни машини, копирни преси и разни други необходими за нуждите на една образцова контора уреди.

Така обзаведена една учебна контора изисква големи средства, изразходването на които не е по силите на всяко търговско училище — една от главните причини, за да нямаме до сега добре уредена образцова контора в нито едно от нашите търговски училища.

Турено е начало на подобно обзавеждане на образцовата контора в нашата гимназия. Софийската Търговско-индустриална камара не жалейки средства за издръжката на търговската ни гимназия, като първа измежду търговските камари в страната ни, има желанието да има и първата в това отношение търговска гимназия, която да служи за образец, както с уредбата на своите кабинети и богати сбирки, тъй и със своята учебна образцова контора.

Образцовата контора на нашата гимназия се помещава на I-ия етаж в специална обширна и
светла зала снабдена с 41 специално приготвени за целта бюра, 20 масички за поставяне на пишущите, счетоводните и сметачните машини, от които за сега са набавени само 7 пишущи, една счетоводна и 4 сметачни машини (2 Далтона и 2 Брунсвига), с които работят учениците от последния клас. В скоро време предстои набавянето на още 10 пишущи, 4 сметачни машини и копирни преси.

За подготовка по машинопис и смятане с машините за учениците се устройват специални курсове. С постепенното отпущане на средства ще се попълни обзавеждането на образцовата контора.

Образцова кантора

Кабинет по стокознание

За прегледното и лесно изучване материала по стокознание, обемащ голям брой от търговски артикули от минерален и органичен произход, към гимназията е създаден кабинет-музей за събиране и съхраняване мостри от всички видове стоки. Макар че развитието на този музей върви сравнително бавно, и че все още липсват значителен брой апарати, прибори и мостри, които биха допринесли извънредно много за всестранното обучение по тази дисциплина, все пак направеното и събраното за тази цел до сега не е малко. Кабинетът разполага с няколко хубави и добре подредени сбирки на стоки от минерален произход, като: желязо, мед, порцелан, стъкло, бои и др. от местни и чуждестранни фабрики и фирми и един значителен брой мостри и мострени табла на стоки от органичен произход. Всички мостри са вместени в шест шкафа и подредени, така че да се вижда естествения производствен процес. За същата цел кабинетът разполага със значителен брой картини и диапозитиви, изразяващи по-важните етапи от развитието на производството в някои индустрии.

Кабинетът по стокознание заема североизточното крило на II етаж на гимназията. Помещава се в една стая от около 56 кв. м.; към него е придадена и аудитория с приблизително същия размер. В кабинета се намират още 6 големи маси с 10 микроскопа „Цайс“, пригодени за практически занимания на учениците: микроскопни анализи, разглеждане различните проби и мостри и др.

До пренасянето на гимназията в собственото й сегашно здание, отделен кабинет по стокознание не е имало: в една класна стая са се помещавали уредите, мострите и различните проби заедно с химикалите и пособията по химия. След въпросното пренасяне в 1930 г. този общ кабинет се разделя на самостоятелен такъв по стокознание и на такъв по химия, в специално пригодени за целта помещения. Сега кабинетът по стокознание е разположен в описаните по-горе отделения на гимназията.

Кабинет по стокознание

Кабинет по химия

Кабинетът по химия съществува от 1912 г., когато са били купени за нуждите на обучението по химия и стокознание пособия за лева 1.838*— днешни лева 50706). Още от начало кабинетът е разполагал със своя класна стая. В 1930 год. гимназията се пренесе в собственото си здание и за изучване на химия и стокознание се определи североизточното крило на И-ри етаж. С настаняването в новото помещение, кабинетът се раздели на два — кабинет по химия и кабинет по стокознание. Сега само кабинетът по химия обхваща следните помещения: кабинет за преподавателя, стая за химикали, малка лаборатория за подготвяне на опити, голяма лаборатория и класна стая по химия. В избата е пригодено и помещение за склад, до който се намира и апарат за произвеждане светилен (бензинов) газ. Сега кабинетът разполага с уреди и химикали на стойност 143.774 лева.

Химическа лаборатория

Кабинет по физика

Кабинетът по физика съществува при гимназията от 1913 година, когато гимназията се е снабдила с учебни помагала по физика на стойност 1917 лв. (в сегашни пари 51759 лв.), като при това от начало не е имало специално за него помещение. Когато в 1930 година гимназията се премести в собственото си здание, за кабинет по физика се определи помещение на II-рия етаж в южната част на зданието, непосредствено до голямата зала, която се използува и като аудитория по физика. От тогава броят на учебните помагала се увеличава постоянно и сега кабинетът разполага с такива на стойност 92.799 лева. Освен купените пособия има и такива, изработени от ученици, показали по-голям интерес към техниката.

Кабинет по физика

Географски кабинет

Основан е на 15 декемврий 1912 г. На края на следната година е имал 31 карти и пособия на стойност 502 лв. Днес той притежава 150 карти и пособия за кръгло 40,000 лв. (1500 лв. зл.) Половината от картите и всички диаграми са работени в гимназията; при работенето им е спазван принципа — да изпъква това което се учи и да се елиминира онова което не се учи. С инвентара си от карти нашата гимназия стои на първо място измежду всички учебни заведения в страната.

В последната година са изработени между другото и 15 стопански карти на България. Работенето на карти ще продължи в същия темп и за напред.

Кабинет по география

XIII. Какво предстои за постигане

А. Кабинети:

1. Окончателно обзавеждане на образцовата контора, като се увеличи броя на пишущите, сметачните и др. машини.

2. Уреждане на кабинета по стокознание — музей-изложба на български производства, което е започнало, но иска още много работа за да се завърши това толкова полезно за обучението дело.

3. Дообзавеждане на химическата лаборатория, предназначена не само за учебни цели, но и за услуга на търговци и индустриалци.

4. Уреждане кабинет по търговско знание

Футболен тим при гимназията

Б. Общо и специално образование за ония, които работят в стопанския живот

1. Допълнително търговско училище за търговски служащи.

2. Специален курс за стопански деятели, останали назад в общото образование.

3. Специален търговски курс за търговски деятели.

4. Курсове за нареждане на търговски магазини и витрини, за продавачи, касиери и други технически персонал в големите предприятия. Въобще всякакви курсове, каквито животът подскаже, че са необходими.

5. Празнични беседи и сказки върху актуелни финансови и стопански въпроси, които пряко или косвено засягат интересите на родното стопанство и неговите деятели.

Баня

XIV. Награди.

По случай двадесетгодишнината на гимназията и освещаването на собствената й сграда на 15 май 1930 г. — патронния празник на гимназията, Негово Величество Царя благоволи да награди с ордени: 1. Директора на гимназията Д-р Н. Иванов с IV ст. за гражданска заслуга и учителите: Л. Йоцов V ст. Св. Александър, К. Велчев V ст. гр. заслуга, Кр. Радомиров V ст. гр. заслуга и Гр. Милков V ст. гр. заслуга.

Инсталация за парно отопление


20.11.2019 г.

Първото автомобилно състезание


Из "Съвременна илюстрация", бр. 3 от 1914 г.

ПЪРВО АВТОМОБИЛНО НАДБЯГВАНЕ.

За патронен празник на дружеството на шофьорите е избран „първи май“ ст. стил. Тази годишното му отпразнуване, въпреки старанията на комисията, като първи път не можеше да бъде особено.

След молебена и освещаването на съюзното знаме в черквата „Св. София", около 50 автомобили наредени и укичени манифестираха из града до Орловия мост от където започнаха да се пускат за надбягване желающите.


Явиха се желающи да бягат 11 автомобили, а именно:

I. Оверланд 35 конски сили. Тръгна 10 ч. м. пристигна. . .

II. Шенард и Волкер, 35 конски сили. Тръгна 10 ч. 3 м., пристигна 10 ч. 22 м. 27 с.

III. Опел, 50 конски сили. Тръгна 10 ч. 6 м., пристигна 10 ч. 20 м. 45 с.

IV. Хупмобил 32 конски сили. Тръгна 10 ч. 9 м., пристигна. . .

V. Диато, 22 конски сили. Тръгна 10 ч. 12 м., пристигна 10 ч. 32 м. 22 с.

VI. Некарсон, 24 конски сили. Тръгна 10 ч. 15 м., пристигна 10 ч. 35 м. 30 с.

VII. Щоевер, 5/10 конски сили. Тръгна 10 ч. 18 м., пристигна. .

VIII. Дитриш, 40 конски сили. Тръгна 10 ч. 34 м., пристигна 10 ч. 51 м. 20 с.

IX. Опел, 22 конски сили. Тръгна 10 ч. 35 м. пристигна 10 ч. 53 м. 20 с.

X. Щудебакер, 40 конски сили. Тръгна 10 ч. 36 м., пристигна 10 ч. 55 м.

XI. Оверланд, 35 конски сили. Тръгна 10 ч. 37 м., пристигна 10 ч. 54 м. 5 с.


Целта на надбягването беше да се види има ли подготвен персонал, а също биха ли се явили бегачи за едно по-сериозно надбягване, което ще се уреди по всяка вероятност към края на август т. г., правилно и по подобие на западноевропейските надбягвания. Ще се избере път около 200—250 клм. добър, лош, планински, за да се види кои автомобили най-добре биха издържали нашите лоши пътища. Проектира се да се пуснат автомобили разни марки приблизително равни по сила, но като условия, шофьора да е от България или дълго време работил тук.


1.11.2019 г.

Как и къде софиянци си лъскаха обувките


(Спомени на един син на ваксаджия)

Крикор Асланян

Днес подхващам една интересна и не маловажна тема. Почистването и лъскането на обувките. На пръв поглед дребна и незначителна тема, но колко по-приятно е до теб да върви мъж или жена с хубави, чисти и лъснати обувки, вместо с кални и мръсни “кубинки” или вмирисани маратонки. 

Днес чителите масово се оплакват, че в класните стаи вони на “умрели лебеди” и трудно се диша. Особено през зимата, когато прозорци почти не се отварят за икономия на отопление.

В София от моето детство софиянци държаха да са чисти и елегантни, да са истински европейци и взимаха пример от жителите на Виена, Париж, Прага или Будапеща. България не беше член на Европейския съюз (за щастие той тогава не съществуваше), но никой не се съмняваше, че българите въобще и софиянци в частност са европейци, т.е. граждани на Европа. Затова много се смяхме, когато вестници, радио и телевизия гърмяха в началото на 21 век, че видите ли България най-после влязла в Европа. Като че ли дотогава е била в Азия, Африка или при робинята Изаура.

И като всички европейци и ние, българите, ходехме с чисти и лъснати обувки.

Всички вкъщи имахме боя за обувки, четки за разнасяне на боята, както и големи четки с мек косъм за лъскане. Имахме и продълговати парчета плат кадифе. Но за него ще ви разкажа малко по-късно, за да ви държа в напрежение.

Най-често си почиствахме и лъскахме обувките вкъщи, но понякога се налагаше това да го правим извън дома ни. Някои го правеха, защото бяха забравили или не са имали време да си лъснат обувките, защото закъсняват на среща с любимата девойка или просто са забравили от вълнение за първата среща.

В София на определени места по улиците имаше ваксаджии, които срещу скромно възнаграждение ви почистваха, боядисваха и лъскаха чепиците. Такива “пиаци” на ваксаджии имаше до градинката на Централна баня, на площад "Възраждане", на площад "Славейков", на площад "Св. Неделя" и на много други места из града. Най-вече до градинки, на площади и централните улици.

Ваксаджиите на площад "Света Неделя", началото на 40-те години

Бягайки от турските зверства, през 1922 г. семейството на баща ми идва в България и се установява в София на ул. "Паисий". Той е на 15 год., не знае дума български, а трябва да работи. Какво?? Ваксаджийче на пл."Св. Крал", както тогава се е казвал пл. "Света Неделя". С много малко капиталовложение - едно съндъче, няколко кутии вакса, 2-3 четки и парче вълнен плат (от някое старо оръфано палто или от изпокъсаната кадифена пола на мама), и може да започне собствен “бизнес”. Пък и знаенето на български език не е задължително. Важно е клиентът да остане доволен и да плати, а може и бакшиш да остави. 

Ваксаджийското му сандъче беше на тавана на къщата в която съм се родил, дълги години след като татко беше станал дипломиран майстор обущар и заедно с братята си имаха работилница на ул. "Цар Симеон" 112 и магазин за продажба на готовите обувки на ул. "Пиротска" 10.

Когато комунистите извършват терористичния акт - взривяването на черквата "Св. Неделя" - татко е на площада със своето ваксаджийско сандъче, става свидетел на трагичните последствия от атентата и изживява страха и ужаса. Но това е друга тема.

Първото, което клиентът искаше да знае, беше “колко ще му струва услугата”. Имаше възможност и за пазарлък и когато цената го задоволяваше, слагаше десния си крак на сандъчето, на което имаше дървено стъпало с изрязано място за тока на обувката, та кракът да не се движи при почистването, боядисването и лъскането.  От двете страни на крака в обувките се поставяха картонени предпазители, за да не се боядисат чорапите.

Добрите ваксаджии имаха стара консервена кутия или някакво старо канче, в които имаше “сапунка”, т.е. сапунена вода, с която обувката се измиваше леко, за да падне калта, ако има такава. Зимно време това беше задължително. След което с парцал (някоя стара скъсана памучна риза) обувката се изсушаваше. Същата процедура претърпяваше и лявата. И отново на сандъчето стъпваше дясната. Обувките се намазваха със съответния цвят боя, най-разпространена беше марката “Ималин” или “Щъркел”, след което се пристъпваше към лъскането с две четки. Едната наляво, другата надясно и обратно, а  после едната напред, другата назад и обратно, докато кожата на обувките лъсне като слънце. Мъжките се правеха от телешки бокс, а дамските от шевро, което ще рече кожа от малко козле. Саите, лицевата част на туристическите обувки, обикновено се изработваха от свински юфт, а за подметка слагаха автомобилна гума, която нямаше ни износване, ни късане - бяха вечни.

След като обувките лъснеха, с парцалче или направо с пръсти ваксаджията нанасяше върху кожата лустро, отново заиграваха четките и накрая с кадифето обувките ставаха “джам”. Ваксаджията чукваше с голямата четка по сандъчето, което беше знак, че обувките са почистени и лъснати и чака плащането. 

В зависимост от категорията на ваксаджията сандъчетата биваха обикновени, без разни шарки и украшения, но имаше и мераклии ваксаджии, които украсяваха сандъчетата с рисунки или залепваха картинки - обикновено някоя леко разголена красавица, та даже заковаваха някакво огледалце. Когато по екраните се появи индийския филм “Бродяга”, всички циганета- ваксаджийчета пееха песента от филма и тактуваха с четки по сандъчетата си.

В София имаше и салони за лъскане на обувки. Там беше за хора тежкари и за тези, които не бързаха, пък имаха и повече пари. Всяко удоволствие се заплаща!

Такива салони имаше на ул. "Пиротска" до кино "Македония", на площад "Възраждане", на ул. "Раковска" и "Аксаков". Може би и на площад "Славейков", но за него не съм много сигурен. Салоните, в които ходех аз, правех се на тузар, бяха този на пл. "Възраждане" и понякога на този на ул. "Пиротска". 


И двата салона бяха обширни помещения с по 6-7 кресла, а може би и 8, качени на високо, та на ваксаджията да му е удобно да работи седнал на ниско столче. Креслата бяха широки, удобни,  обикновено тапицирани с тъмно червено кадифе. Абе луксозна работа за “баровци”. Сядаш, запалваш цигара, да не би да ти стане лошо от чистия въздух, слагаш крака на дървената стойка и се оглеждаш дали няма да мине някой познат да те види, та да му махнеш с кеф. 
Повечето ваксаджии в салоните бяха цигани, но работеха професионално и с достойство, имаше и българи ваксаджии, но по-рядко.  В салона на пл. "Възраждане" ходех при един висок, красив циганин, с когото бяхме почти приятели, защото ходех често да си лъскам обувките при него и винаги му давах нещо над нормираната от държавата тарифа и той беше много доволен и се стараеше обувките да са “джам”. Дето имаше един лаф тогава “муха да кацне, ще се разчекне”.

В салоните работеха само мъже, но смътно си спомням, като че ли в един от салоните работеше и една жена. Но не съм напълно сигурен.

В салоните са лъскане на обувки, макар и рядко, се появяваха и жени. Качена на високото кресло, не дай си Боже, дамата да е с по-тясна пола, ваксаджията се изпотяваше няколко пъти докато й лъсне обувките. А ние, мъжете, се подсмивахме под мустак и му намигахме многозначително и той се изпотяваше още повече. 

В края на 50-те и началото на 60-те години таксата на лъскането на половинки обувки, така казвахме на обикновените мъжки обувки, беше около 1,60 лв. Естествено давахме 2 и галантно отказвахме рестото. Нали се правехме на “баровци”.

Имаше и песен, от типа “стари градски”, пее Иван Андонов:

Вакса, вакса, 
Само за две цигари лъскам обувки с вакса,
Лъскам обувки само за 2 цигари такса
Навред съм аз и ти за мене вика,
Само за час правим на джам чепика,
Вакса вакса,
Лъскам обувки само за две цигари такса и т.н.

Някъде към 2010 или 2011 г. на ул. "Раковска" пред Кристал видях последния софийски ваксаджия и го снимах. Нарекъл съм го последния мохикан. Още един занаят си отиде безвъзвратно, качиха го на рафта на историята.

Последният мохикан


21.10.2019 г.

Царска сватба


Ако трябва, както повелява съвремието ни, да определим кое е най-значимото светско събитие у нас през 20 век, то безспорно един от фаворитите в класацията ще бъде сватбата на цар Борис III и Йоанна Савойска.


За радост на българския народ през 1930 г. цар Борис обявява своето намерение да се ожени. Негова избраница е италианската принцеса Йоанна Савойска. Разликите в религиозната принадлежност на Борис и Йоанна налагат сватбените тържества да бъдат две: първото по католическия обряд в Италия, а второто по православните канони в България. 

На излизане от базиликата "Свети Франциск" в Асизи


Празничното шествие в Асизи - младоженците са следвани от италианската кралица Елена (майка на Царица Йоанна) и някогашния български Цар Фердинанд

След сватбата в Асизи царска двойка отпътува по море за Бургас, откъдето продължава до София с влак. На 31 октомври 1930 г. младоженците пристигат на софийската гара. Кортежът поема през украсения с български и италиански знамена град. На Лъвов мост, където е посторена специална арка, царската двойка е посрещната с хляб и сол, а хиляди софиянци ликуват по улиците на столицата. Брачната церемония се провежда в храма „Свети Александър Невски” пред погледа на политическия и обществен елит на държавата. В чест на височайшата сватба са обявени тридневни тържества, камбаните бият празнично, дадени са 101 топовни салюта, а безкрайно шествие от граждани преминава през двореца, за да поздрави царското семейство.

Триумфалната арка, изградена на Лъвов мост за посрещането на младоженците при тяхното пристигане в столицата

На 31 октомври 1930 г. младоженците пристигат на софийската гара. Кортежът поема през украсения с български и италиански знамена град.

Кметът ген. Владимир Вазов приветства височайшата двойка

Пред храма "Свети Александър Невски"

Младоженците на излизане от храма


Княз Кирил и Княгиня Евдокия на път за двореца


Безкрайно шествие от граждани преминава през двореца, за да поздрави царското семейство



Повече снимки тук


15.10.2019 г.

София преди и сега: 20 ОУ "Тодор Минков"


Днес, благодарение на нашата машина на времето, ще погледнем в миналото на 20 ОУ "Тодор Минков", съградено в периода 1911-1912 г. на пресечката на булевард "Скобелев" и улица "Княз Борис I". 

Любопитна фотография от Първата световна война разкрива неговия изглед в годините, когато тази част на града все още е съвсем периферна и слабо застроена. В наши дни обаче сградата се намира на едно от най-оживените и натоварени места в София - в непосредствена близост до Петте кьошета. 

Постройката е част от впечатляващата поредица столични училища, проектирани от архитектурното бюро "Фингов - Ничев - Юруков" и завършени в периода 1910-1912 г. Изградени в запомнящ се сецесионов стил, те остават най-красивите и хармонични училищни сгради в София.

Днес сградата се радва на добра грижа, но архивната снимка свидетелства, че подобно на повечето училищни сгради на именитите архитекти, и тази е претърпяла промени във времето. Вероятно в следствие на бомбардировките в периода 1943-44 г. са изчезнали някои елементи над корниза на сградата, сред които особено впечатление прави характерният за архитектите купол, подчертавал представителния вход на училището.


11.10.2019 г.

Фрагмент от забравена София


Днес раздигаме пластовете на времето, за да открием пореден забравен силует от някогашна София. Като в древния Помпей и тук изпод прах и отломки често се разкрива по някоя избледняла сянка, която още търси изгубеното си място в града и отказва да го напусне, без да остави своята диря.

След повече от столетие пред очите ни изплува един неочакван фрагмент - пищен малък дворец, намирал се на пресечката на улиците "Славянска" и "Бенковски" и в непосредствена близост до Народния театър.

Поглед от улица "Славянска" 
(пощенска картичка, любезно предоставена от Христо Алексиев)

Съдейки по оскъдните материали, къщата вероятно е съградена в първите години на 20 век. Запечатана е например на една популярна панорама от височината на Военния клуб.


Най-добре документирана е в периода на Първата световна война, когато там се намира германски офицерски клуб. Като във всеки реномиран клуб от тази епоха в него се предлагат подбрани храни и напитки, има читалня с вестници и списания, възможност за разговори и дискусии. Историята помни и момента, когато по случай посещението на германския кайзер Вилхелм в София в клуба е дадена специална закуска за неговата свита.

Прекрасната градина, от която се открива изглед към фасадата на Търговско-индустриалната камара (днес БАБК на "Славянска" 2)

Читалня с най-новата преса

Трапезарията

Какво е един германски клуб без стая за пиене на бира...

В последствие къщата е надостроена, като губи характерната си кула и мансарден етаж.


Въздушни фотографии свидетелстват, че макар и с променен обем сградата остава на мястото си до Втората световна война. По всяка вероятност става жертва на бомбардировките, когато изчезва завинаги. 


Днес на това място е разположено безлично на вид крило на Министерството на финансите и част от паркинга на институцията.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...