18.03.2019 г.

Снимката представлява много интересен момент от живота Ви...


От своето създаване фотографията запленява въображението на човека. Известно е, че тя прохожда сред страхове и суеверия. Опасенията за душата на "кадросания" обаче бързо отстъпват пред други човешки слабости - суетата да запечаташ и наблюдаваш собствения си лик и вдъхновението от измамната мощ на камерата да спира времето и да съхранява отминалите мигове.

През 30-те и 40-те години на 20 век фотографията става все по-масова и достъпна. Нарояват се любители фотографи или просто притежатели на фотоапарат, които все по-лесно и самостоятелно запечатват заобикалящия ги свят на лента. Появяват се книги и списания, запознаващи прохождащите фотографи-аматьори с най-разнообразните тънкости на занаята и най-подходящите материали за неговото практикуване.

Тази тенденция има и своята стопанска страна. Някогашното елитно софийско "Фотографско ателие" отстъпва място на далеч по-деловото означение "Фото". Фото магазини започват да се появяват по всички краища на столицата, за да задоволят нуждата не само от студийна фотография, но и от проявяването на филми, изработването на снимки, продажбата на консумативи и т. н.

За мнозина, които не притежават собствен апарат, на помощ идва едно допълнително перо от дейността на тези магазини - уличната фотография. Представител на фотото заснема в крачка преминаващите минувачи, които имат възможност след това да закупят направения кадър. За целта, на клиентите се предоставя специална бележка с номер и предразполагащ текст, подканващ ги към покупка.

Днес няколко съхранени стари снимки ще ни запознаят с характерната атмосфера на едно такова столично фото от началото на 40-те години. Ще надникнем в един от по-малко известните фото магазини от онази епоха - Фото "Природа". Малкият магазин, собственост на Тодор Гешев, се е разполагал на улица "Алабин" 54 в безистена на сградата на дружество "Орел" (днес Район "Триадица").

Нека погледнем през витрината, където ни чака усмихнатата продавачка, за да ни връчи малка бележка...

Витрината на Фото " Природа" с реклама на консумативи Agfa

Зад стъклото - елегантната продавачка и наредените за продан фото материали

Виждат се и кутиите с готови снимки

"Снимката, която току-що Ви направихме, представлява много интересен момент от живота Ви. Запазете този момент за спомен, като поръчате снимката на горния адрес."


Подобна бележка от конкурентното Фото "Холивуд" (в зданието на Митрополията). Тук са ни фотографирали "в най-естествена поза, върху специален филм".

Кадър пред фото магазина на ул. "Алабин" с печат на Фото "Природа" на гърба

Мястото на безистена днес. Ходът на времето е заличил всякакъв спомен за някогашното Фото "Природа".



12.03.2019 г.

Броят на джамиите в София


Из вестник Мир, брой 12 883, август 1943 г.

БРОЯТ НА ДЖАМИИТЕ В СОФИЯ

Ал. Миланов

От бележките на пътешествениците, минали към средата на миналия век, не може да се установи броят на джамиите в София. Едни казват, че били 70, други 50, Ф. Каниц 45, а Мохамед Джингиз ги намира само 26, Тази цифра 27 може да се вземе за вярна при положение, че той не взема предвид 3-те потурчени черкви: 1) Св. София — Сиявуш джамиси, 2) Св. Георги — Гюл джами, 3) Св. Ив. Рилски — Техта джами, така останалите 26 джамии са следните:

1) Буюк или Коджа Махмуд Евели джамиси. Била е построена през 1473 год. или 878 по хиждрато (турското леточисление). Тя е била най-голямата и се отличавала от другите. че имала 9 купола, които били покрити с олово. През време на освободителната война е била болница на английската мисия, завеждана от голямата туркофилка Леди Страфорд. Лично тя е отказала на генерал Гурко да приеме ранени руски офицери под предлог, че тези руси ще плашат болните й турци. След войната била Народна библиотека, Държавна печатница, а днес служи за Народен музей.


2) Челеби Джамиси. Била е построена през 1403 г. или 909 по хиждрато. Била доста голяма и хубава джамия и е служила само на соф. беглербейове, защото е била до самия конак. Под нея имало дълбоко мазе, което служило за затвор. Княз Батенберг е искал да я обърне в частна черква, но била разрушена през 1881 г.


3) Имарет или Бошнак Мехмед джамиси. Била е построена през 1531 г. или 937 по хиждрато. Тя е била най-хубавата джамия в града и е била построена от известния архитект (мимар) Коджа Синан. Отличавала се по своята външна и вътрешна красота. Минарето е било високо и било облицовано с черен мрамор, откъдето си носи и името „Черна джамия“. При нея е имало имарет, в който всеки е можел да се нахрани безплатно. След войната е била склад и затвор. По настояването на П. Каравелов и други енорияши, тя била обърната в черква и била осветена на 27 юлий 1903 г. под името „Св. Седмочисленици“.


4) Баня Баши или Молла Ефенди джамиси. Била е построена през 1576 г. или 983 по хиждрато със средствата на соф. кадия (съдия) Сейфула Ефенди. Отличавала се със своята спретност и високо мииаре, което било разрушено от силната буря през 1879 г. на б декемврий. Днес е единственият турски молитвен дом.


5) Язаджи джамии. Била е построена през 1615 г. или 1021 по хиждрато. Била е джамия на по-интелигентните турци в града. Тя се намирала в началото на ул. „Гр. Игнатиев", срещу Търговската банка. Била е разрушена през 1883 г. До нея е имало и чешма със същото име.


6) Хюсреф джамиси. Била голяма джамия и се намирала на ул. „Алабинска" срещу Банка „Бълг. кредит“. Разрушена през 1882 г.

7) Едрилез (Св. Георги) джамиси. Била е доста голяма джамия и се намирала на „Кафене баши", днес пл. "Славейков". След войната в нея била открита първа соф. печатница през 1879 г. от Янко С. Ковачев. Разрушена през 1886 г.

8) Сарай джамии. Тя се намирала зад канала на Цариградското шосе, днес "Ц. Освободител" на мястото на черквата "Св. Николай" (руската черква), раз. 1882 г.


9) Байрям джамиси. Била е доста хубава джамия и се намирала до покритата (Ичери) чаршия, днес ул. "Княз Борис" и бул. "Дондуков", зданието на Общината. До нея е имало каци със студена вода за проходящите. Била е разрушена през 1884 г.

10) Баш-чешме джамии. Тя се намирала на пл. със същото име, днес ул. "Ц. Иоанна" и "Солунска". Разрушена през 1883 г.

11) Куру-чешме джамии. Тя се намирала на пл. със същото име, днес ул. "Ц. Иоанна" и "Алабин". През време на силното земетресение 1858 г. паднало минарето и убило ахтарина Игай. Тези две джамии са получили имената си вероятно от чешмите, които били в съседство с тях. Разрушена през 1885 г.

12) Люлели джами. Тя се намирала до самия безистен. Била е малка и служила само на люледжийския еснаф. Разрушена през 1881 год.

13) Фетхи джамиси. Тя е била доста голяма и хубава джамия и се намирала на Баня-баши, днес ул. "Пиротска" и "Мария-Луиза". Разрушена през 1882 год.

14) Къс-Касъм джамиси. Тя се намира в "Сулу-сокак", днес ул. "Пиротска" и "Бр. Миладинови". Разрушена през 1882 год.

15) Ел Хаджи Байрам джамиси. Тя се намирала на ул. "Нишка" и "Лавеле" близо до католическата черква. До нея имало и хамам, построен от същия чорбаджия. След войната в нея е била първата соф. фабрика за бира на Таки Бираджията. Разрушена през 1886 год.



16) Сътма джамии. Тя се намирала на „Сунгура“ зад католическата черква. За нея имало предание, че цери от сътма (треска). Разрушена през 1883 год,

17) Кереметли джамии. Тя се намирала на ул. "Ломска", между "Екз. Иосиф" и "Цар Симеон". След войната в нея е била първата фабрика за захарни изделия на Балъкчиев и Димитров. Разрушена през 1937 год.


18) Теляк Хасан джамиси. Тя се намирала на пазара на ул. "Бр. Миладинови" и "Св. Кир. и Методи". До нея имало както воденица, така и чешма, които носили същото име. Разрушена през 1882 г.

19) Куршумли джамии. Тя се намирала на ул. "Мар. Луиза" и "Богомил". Тя е била джамия на проходящите турци. Разрушена през 1882 г.

20) Чукур джамии. Тя се намирала почти на края на града на ул. "Пиротска" и булев. "Фердинанд". Разрушена през 1882 г.

21) Зариф джамиси. Също и тя се намирала на края на града на ул. "Пиротска" и бул. "Фердинанд". Била е доста хубава и била разрушена през 1882 г.

22) Кюл джамии. Тя се намирала на ул. "Тетевенска" и "Искър". Вероятно от тук носи името и махалата „Кюлюците", разрушена през 1881 г.

23) Деве баир джамии. Тя се намирала на ул. "Бенковски" и бул. "Дондуков". Била доста голяма джамия. Разрушена през 1883 г.

24. Синджерли джамии. Тя се намирала почти на края на града на ул. "Ст. планина" и бул. "Дондуков". Служила е повече на циганите, които живели в тази махала, наречена със същото име. Разрушена през 1882 г.

25) Али-Ага джамиси. Тя се намирала срещу стария дверец на ул. "6 септемврий" близо до ул. "Гурко" и е била доста хубава джамия. Вероятно от тук носи името махалата "Алигина". Разрушена през 1884 г.

26) Курбан джамии. Тя се намирала вън от града на ул. "Л. Каравелов" и "Каблешков". Тук е било давано курбан от тези, които заминавали за хаджилък (Мека и Медина), от тук носи и името Курбан джамии. Разрушена през 1884 г.

Освен тези джамии, имало е и джамии без минарета, наречени месчити. Това са молитвени домове, гдето богомолците отивали без покана от страна на ходжата. Също София е имала и намазгянх. Това е мястото, гдето ходжата е чел специална молитва на тези, които заминавали за хаджилък, чрез която молил Аллаха да опрости прегрешенията, понеже се намират на път и не могат да изпълнят повелите на корана, т. е. да си измият ръцете и краката преди почване на молитвата. Тази молитва се наричала хаджилар езъна. От този намазгян днес има само една стена, която по погрешка се нарича „Римска стена“. До намазгяна е имало и специални камъни, за по лесно качване на конете, които се наричали „Бинек-Таши“.

След освобождението всички джамии са били разрушени едни по регулация, а други били изоставени, понеже турците масово напускали града и днес София има само три джамии:

1) Буюк джамия — Народния музей.

2) Имарет джамия — „Св. Седмочисленици“.

3) Баня-баши джамия, единственият турски молитвен дом, който е бил оценен от специална комисия по следните цени: минарето 2,000 лв., двуетажното кубе 250 лв, колоните по 120 лв,, пристройките по 80 лв. и мястото по 20 лв, и да им се построи друга джамия за изпълнение на религиозните им обреди, след което да се разруши. Понеже по това време имало много отчуждения, а общината не е имала нуждните средства да заплати отчуждените имоти, то по такъв начин останала тази джамия. Това решение на общ. съвет е протоколирано под № 13 от 22 март 1880 г.


5.03.2019 г.

С Ориент експрес в София през 1935 г. - село Бояна (7 снимки)


След обиколката по улиците на София и посещението на пъстрия софийски пазар престоят ни в 1935 г. завършва с излет до село Бояна. Нашите нови приятели от Великобритания са ни завещали 6 любопитни кадъра от своята разходка. В нейния край, отново на борда на Ориент експрес, те казват сбогом на българската столица и продължават пътуването си към Цариград...

Чешма в село Бояна

Бакалница "Момина скала" на Петър Ваташки

Обущарска работилница на Сп. Митов

Боянската църква

Гробът на Царица Елеонора при църквата

 
По пътя между Бояна и София

Последната снимка от България, надписана "Царският парк Врана"


2.03.2019 г.

Снимки от празнуването на 3 март, 1935 г.


Из вестник "Илюстрована седмица", 10 март 1935 г.

 Опълченците и руските ветерани пред паметника на Цар Освободител

Паметникът - пожарникарите полагат венец

В деня на освобождението селските деца се възхищават от паметника на Царя Освободителя

Министър-председателят и министър на войната г. генерал-лейтенант Златев поздравлява студентството

Манифестацията на студентите с националните знамена


28.02.2019 г.

С Ориент експрес в София през 1935 г. - на пазара (14 снимки)


Продължаваме нашата разходка, следвайки по петите групата британци, пътуваща с Ориент експрес, по време на техния престой в българската столица. След обиколката по основните софийски булеварди, те се насочват към едно място, което по традиция привлича всеки пътешественик. Макар през 30-те години екзотиката на Женския пазар да е поизбледняла, все още жадното око на чужденеца има какво да види. Вероятно по тази причина най-голям дял от снимките са именно от софийския пазар.

Пъстрата картина на софийския пазар - познатата смесица от градски типажи, селяни от околността, търговци, амбулантни продавачи...


В този ъгъл са продавачите на корита, а вдясно се вижда атракция, привлякла вниманието на децата

Отново поглед към коритарите

Селяни от околността, струпали за продажба плодовете на своето стопанство

Продажба на вълна

По всичко личи, че пътешествениците са посетили София през пролетта, когато прясно остриганата овча вълна е наводнила улиците на пазара

Продавач на гевреци край куповете с вълна

Претегляне на вълната

На пазара винаги цари оживление - тук правят впечатление будката за вестници и продавачът на закуски, понесъл стоката на главата си

Някои купувачи вече отнасят пълни кошници и мрежи с продукти, които ще осигурят прехраната на домакинството през следващите дни

Други все още не са подбрали нужното и продължават да обикалят богатите сергии

Пазарлъкът продължава...

Вниманието на камерата към малката цветарка е причината тя да не успява да скрие своята усмивка

Увлекателни подробности за атмосферата на столичния пазар в тези години можете да прочетете тук.

В последната част от нашата фото разходка британските пътешественици ще се отбият на излет до село Бояна.


26.02.2019 г.

Тревоги, блокади и купони в Стара София


Крикор Асланян

Войните винаги са били голямо бедствие за всички народи. Загиват хора, рушат се сгради, изчезват паметници, за сметка на които изникват хиляди нагробни такива. Втората световна война е една от най-унищожителните във всяко отношение. Загинаха милиони, сринаха се до основи стотици градове с уникална архитектура, стотици хиляди останаха без покрив над главите си. 

България също не беше подмината от нея. София стана жертва на десетките бомбардировки на англо-американската авиация. Въпреки защитата, осигурена от българските “орли”, центърът на Столицата беше унищожен до основи от вражеските разрушителни и запалителни бомби. На няколко пъти София беше превърната на смъртоносна  светлинна “феерия”, когато хиляди балони надвиснаха над главите на Столичани, за да видят враговете красотата, която унищожават  завинаги. Това, което те не успяха да унищожат, го направиха “строителите на  нова социалистическа” България. 

И в двата случая жертвата беше една и съща - София, красивата Столица на България. Един чист, подреден, стилен европейски град, където ние живеехме комфортно, милеехме за своя град и той ни се отблагодаряваше и радваше с топлите си минерални извори, с чистия витошки въздух, с неповторимо студената вода, с прохладата на летните вечери, с теменужените отблясъци на близката планина, с неописуемата си красота.

Царство България беше въвлечено във Втората световна война от правителството на проф. Богдан Филов като съюзник на Оста – Германия, Италия, Япония. В първите години тревогите бяха рядкост. Сирените виеха страховито, но софиянци почти не им обръщаха внимание. Само мобилизираните в отрядите на “Гражданска защита” надяваха на ръкава лентите и тръгваха към кварталните щабове. Щабът на нашия квартал беше в 6-та прогимназия “Константин Фотинов” на бул. "Христо Ботев" и при тревога баща ми незабавно се отправяше към Щаба.

Когато през 1943 тези тревоги зачестиха и вече имаше бомбени попадения и разрушени къщи по покрайнините на града, софиянци започнаха да се отнасят по-сериозно към тревогите и грабвайки кой каквото може, тръгваха към скривалищата. Аз взимах със себе си ученическата си чанта с моите терадки и учебници.

Скривалищата обикновено бяха мазетата на някои обществени сгради със стоманобенонна конструкция или кооперации с големи зимници - мазета, оборудвани за целта с варели с вода, кирки и лопати и торби с пясък. Имаше и домашни аптечки с необходимите за “първа помощ” бинтове, марли, кислородна вода, йод и реванол. Сигурно е имало и други медикаменти, но аз не знам.

Нашето скривалище беше в мазето на къщата на ул. "Пордим" 1, собственост на нашия хазаин Стефан Даскалов, брат на известния земеделски лидер Райко Даскалов и министър на благоустроството в последното правителство преди 9 септември 1944 г. 7 дни министър и 45 дена домашен арест бе цялата полза на бай Стефан от този министерски пост. Пак добре, че  като брат на земеделския лидер отърва разстрела, на което бяха осъдени министрите от същия кабинет.

Седяхме в тези мазета, мълчаливи и уплашени, седяхме и чакахме заветния “отбой”, за да излезем на улицата и видим пораженията, които вражеската авиация беше нанесла на домовете ни. Ние, мирните граждани - старци, болни и инвалиди, жени, мъже и деца като мен, се страхувахме да не станем жертви на една война, която нито бяхме искали, нито предизвикали, нито пък някой ни беше питал дали я искаме. Война, която нищо нямаше да ни даде, но можеше да ни отнеме всичко, можеше да ни ограби и унищожи. И го направи! На някои отне живота, други осакати, трети загубиха в развалините домовете и имуществото си, а тези, “щастливците”, които не успяхме да се осакатим, които не загинахме от американските бомби, имахме несънуваното “щастие” да станем строители на социалистическа България!

По време на войната често софиянци осъмваха с “блокада”. Улиците на града биваха завардени от войска и полиция и никой нямаше право да се движи, докато блокадата не се вдигне. На всеки ъгъл имаше въоръжени войници, полицаи и жандармерия. Проверяваха се документите на съмнителни хора, правеха се обиски и търсеха нелегални. Полицията на Гешев затягаше примката около онези, които нарушаваха законите, около онези, които само след няколко месеца щяха да затегнат примките около вратовете на министри, регенти или хора, които по една или друга причина им бяха несимпатични. И самите те щяха да започнат да пишат Законите!

С идването на войната дойде и недостигът на храни и стоки. Пазарът обедня и постепенно съвсем изчезна, за да отстъпи място на един друг пазар наречен “черна борса”. Родиха се “черноборсаджии”, които трупаха богатство за сметка на нещастието на хората. 

Поради недостига на храни и други стоки от “първа необходимост”, в края на 1940 година Правителството въведе купонна система за основните храни - хляб, месо, масло, захар, брашно, олио, ориз и др. Всеки гражданин имаше право на определено количество от тези храни на месец. Купоните бяха различни за различните категории хора: 

а/ Обикновени граждани;
б/ ФР - физически работници;
в/ ТФР - тежко физически работници;

Според категорията купони, количествата, а понякога и качествата бяха различни. Болните също получаваха други купони срещу медицинско. Баща ми беше болен от язва и получаваше купони за бял хляб, докато всички останали вкъщи получавахме купони за черен хляб, който не само имаше отвратителен землист цвят, но и ставаше на кална топка, ако го стиснеш в шепата си.

На ул. "Братя Миладинови" 55, където съм роден, живеехме 7 души - мама, татко, вуйчо, вуйна и дядо и баба - родителите на майка ми. Бях на 5 годинки, единствено дете в семейството, и естествено белия хляб, даван на баща ми, ядях аз.

Беше неделя и татко си беше вкъщи. Направил съм бил някаква пакост и татко ме наказа да не ям бял хляб.  Според мен беше крайно несправедливо, защото не се чувствах виновен, ама хич. В моята душа закипя чувството за справедливост и в знак на протест извърших жест на вандалщина.

Кухнята ни беше доста голяма и единственият й прозорец гледаше към задния двор на къщата. Точно до прозореца, който беше на дъното от ляво на вратата, се намираше умивалникът с чешмата, от която зиме и лете течеше сладка, много студена вода от Рила и Витоша. Вратата на кухнята беше остъклена с три дълги, тесни стъкла, под всяко от които имаше малки квадратни стъкла. Именно едно от тях стана на парчета под мощния удар на детското ми юмруче. Парчета от стъклото порязаха дълбоко ръката ми и от нея шурна червена детска кръв.

Беше нужна превръзка и за целта трябваше да отидем до една от двете аптеки в махалата. Или в аптеката на Януш, намираща се на ъгъла на ул. "Цар Симеон" и бул. "Христо Ботев", или в аптеката на Икономов, на ъгъла на ул. "Цар Симеон" и ул. "Драгоман", т.е. на пазара.

Трябваше, но кварталът беше блокиран от войска и полиция. По улицата нямаше жива душа, само въоръжени войници и полицаи. Татко ме хвана за ръката и тръгнахме, но войникът, стоящ на пост пред дома ни, отказа да ни пусне. Наложи се да го молим да извика началника си. След малко дойде въоръжен офицер в бойна униформа. Видя ранения “бунтар”, от ръката ми течеше кръв, впечатлен от “героизма” ми или омилостивен от плачещото хлапе, разреши да отидем до аптеката на Януш.

Тръгнахме към аптеката по безлюдните улици на града, където ме превързаха и благополучно се върнахме у дома. Омилостивен от ранената ми ръка и моя “героизъм”, татко разреши пак да ям от белия хляб, който му се полагаше като болен.

Един ден от моето детство, което остави своя белег за цял живот на малкото ми детско юмруче. Изминали са 77-78 години, но белегът ми напомня за този ден на блокирана военна София.


Вижте още:  София и войната (през очите на дете очевидец)


23.02.2019 г.

С Ориент експрес в София през 1935 г. (9 снимки)


През 1935 г. богато британско семейство предприема едно от най-популярните луксозни пътувания в историята - пътешествие с Ориент експрес, прекосяващ европейския континент от Париж до Истанбул. Една от спирките на легендарния влак е в София, където пътешествениците престояват за известно време. 

Историята мълчи дали посещението им е било съпроводено от приключения, достойни за перото на Агата Кристи, но ценните фотографии от тяхната среща с българската столица вече са част от нашия архив. 

Нека заедно да тръгнем по техните стъпки...

"Първата българска гара" - Драгоман

Вече в София - при храма "Света София"

По това време базиликата вече е реставрирана и обновена

Паметникът на Цар Освободител и площадът пред Народното събрание

По несъществуващата днес улица "Търговска", поглед към джамията

Джамията и добре поддържаната градина между нея и столичната баня

Снимка, носеща надпис "Priest's home" (Домът на един свещеник) - неизвестно къде. Би могло да бъде и в село Бояна, откъдето също има фотографии.


Фотографът се е впечатлил от тази живописна гледка на пресечката на улиците "Търговска" и "Дондуков"


Героите от предишната фотография, запечатани отново малко по-нататък по улица "Търговска" (тогава носеща името "Княз Борис" в частта между "Дондуков" и царския дворец)


По време на своята разходка британското семейство посещава с особен интерес пъстрия софийски пазар. Престоят им в българската столица включва и излет до село Бояна


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...