20.11.2019 г.

Първото автомобилно състезание


Из "Съвременна илюстрация", бр. 3 от 1914 г.

ПЪРВО АВТОМОБИЛНО НАДБЯГВАНЕ.

За патронен празник на дружеството на шофьорите е избран „първи май“ ст. стил. Тази годишното му отпразнуване, въпреки старанията на комисията, като първи път не можеше да бъде особено.

След молебена и освещаването на съюзното знаме в черквата „Св. София", около 50 автомобили наредени и укичени манифестираха из града до Орловия мост от където започнаха да се пускат за надбягване желающите.


Явиха се желающи да бягат 11 автомобили, а именно:

I. Оверланд 35 конски сили. Тръгна 10 ч. м. пристигна. . .

II. Шенард и Волкер, 35 конски сили. Тръгна 10 ч. 3 м., пристигна 10 ч. 22 м. 27 с.

III. Опел, 50 конски сили. Тръгна 10 ч. 6 м., пристигна 10 ч. 20 м. 45 с.

IV. Хупмобил 32 конски сили. Тръгна 10 ч. 9 м., пристигна. . .

V. Диато, 22 конски сили. Тръгна 10 ч. 12 м., пристигна 10 ч. 32 м. 22 с.

VI. Некарсон, 24 конски сили. Тръгна 10 ч. 15 м., пристигна 10 ч. 35 м. 30 с.

VII. Щоевер, 5/10 конски сили. Тръгна 10 ч. 18 м., пристигна. .

VIII. Дитриш, 40 конски сили. Тръгна 10 ч. 34 м., пристигна 10 ч. 51 м. 20 с.

IX. Опел, 22 конски сили. Тръгна 10 ч. 35 м. пристигна 10 ч. 53 м. 20 с.

X. Щудебакер, 40 конски сили. Тръгна 10 ч. 36 м., пристигна 10 ч. 55 м.

XI. Оверланд, 35 конски сили. Тръгна 10 ч. 37 м., пристигна 10 ч. 54 м. 5 с.


Целта на надбягването беше да се види има ли подготвен персонал, а също биха ли се явили бегачи за едно по-сериозно надбягване, което ще се уреди по всяка вероятност към края на август т. г., правилно и по подобие на западноевропейските надбягвания. Ще се избере път около 200—250 клм. добър, лош, планински, за да се види кои автомобили най-добре биха издържали нашите лоши пътища. Проектира се да се пуснат автомобили разни марки приблизително равни по сила, но като условия, шофьора да е от България или дълго време работил тук.


1.11.2019 г.

Как и къде софиянци си лъскаха обувките


(Спомени на един син на ваксаджия)

Крикор Асланян

Днес подхващам една интересна и не маловажна тема. Почистването и лъскането на обувките. На пръв поглед дребна и незначителна тема, но колко по-приятно е до теб да върви мъж или жена с хубави, чисти и лъснати обувки, вместо с кални и мръсни “кубинки” или вмирисани маратонки. 

Днес чителите масово се оплакват, че в класните стаи вони на “умрели лебеди” и трудно се диша. Особено през зимата, когато прозорци почти не се отварят за икономия на отопление.

В София от моето детство софиянци държаха да са чисти и елегантни, да са истински европейци и взимаха пример от жителите на Виена, Париж, Прага или Будапеща. България не беше член на Европейския съюз (за щастие той тогава не съществуваше), но никой не се съмняваше, че българите въобще и софиянци в частност са европейци, т.е. граждани на Европа. Затова много се смяхме, когато вестници, радио и телевизия гърмяха в началото на 21 век, че видите ли България най-после влязла в Европа. Като че ли дотогава е била в Азия, Африка или при робинята Изаура.

И като всички европейци и ние, българите, ходехме с чисти и лъснати обувки.

Всички вкъщи имахме боя за обувки, четки за разнасяне на боята, както и големи четки с мек косъм за лъскане. Имахме и продълговати парчета плат кадифе. Но за него ще ви разкажа малко по-късно, за да ви държа в напрежение.

Най-често си почиствахме и лъскахме обувките вкъщи, но понякога се налагаше това да го правим извън дома ни. Някои го правеха, защото бяха забравили или не са имали време да си лъснат обувките, защото закъсняват на среща с любимата девойка или просто са забравили от вълнение за първата среща.

В София на определени места по улиците имаше ваксаджии, които срещу скромно възнаграждение ви почистваха, боядисваха и лъскаха чепиците. Такива “пиаци” на ваксаджии имаше до градинката на Централна баня, на площад "Възраждане", на площад "Славейков", на площад "Св. Неделя" и на много други места из града. Най-вече до градинки, на площади и централните улици.

Ваксаджиите на площад "Света Неделя", началото на 40-те години

Бягайки от турските зверства, през 1922 г. семейството на баща ми идва в България и се установява в София на ул. "Паисий". Той е на 15 год., не знае дума български, а трябва да работи. Какво?? Ваксаджийче на пл."Св. Крал", както тогава се е казвал пл. "Света Неделя". С много малко капиталовложение - едно съндъче, няколко кутии вакса, 2-3 четки и парче вълнен плат (от някое старо оръфано палто или от изпокъсаната кадифена пола на мама), и може да започне собствен “бизнес”. Пък и знаенето на български език не е задължително. Важно е клиентът да остане доволен и да плати, а може и бакшиш да остави. 

Ваксаджийското му сандъче беше на тавана на къщата в която съм се родил, дълги години след като татко беше станал дипломиран майстор обущар и заедно с братята си имаха работилница на ул. "Цар Симеон" 112 и магазин за продажба на готовите обувки на ул. "Пиротска" 10.

Когато комунистите извършват терористичния акт - взривяването на черквата "Св. Неделя" - татко е на площада със своето ваксаджийско сандъче, става свидетел на трагичните последствия от атентата и изживява страха и ужаса. Но това е друга тема.

Първото, което клиентът искаше да знае, беше “колко ще му струва услугата”. Имаше възможност и за пазарлък и когато цената го задоволяваше, слагаше десния си крак на сандъчето, на което имаше дървено стъпало с изрязано място за тока на обувката, та кракът да не се движи при почистването, боядисването и лъскането.  От двете страни на крака в обувките се поставяха картонени предпазители, за да не се боядисат чорапите.

Добрите ваксаджии имаха стара консервена кутия или някакво старо канче, в които имаше “сапунка”, т.е. сапунена вода, с която обувката се измиваше леко, за да падне калта, ако има такава. Зимно време това беше задължително. След което с парцал (някоя стара скъсана памучна риза) обувката се изсушаваше. Същата процедура претърпяваше и лявата. И отново на сандъчето стъпваше дясната. Обувките се намазваха със съответния цвят боя, най-разпространена беше марката “Ималин” или “Щъркел”, след което се пристъпваше към лъскането с две четки. Едната наляво, другата надясно и обратно, а  после едната напред, другата назад и обратно, докато кожата на обувките лъсне като слънце. Мъжките се правеха от телешки бокс, а дамските от шевро, което ще рече кожа от малко козле. Саите, лицевата част на туристическите обувки, обикновено се изработваха от свински юфт, а за подметка слагаха автомобилна гума, която нямаше ни износване, ни късане - бяха вечни.

След като обувките лъснеха, с парцалче или направо с пръсти ваксаджията нанасяше върху кожата лустро, отново заиграваха четките и накрая с кадифето обувките ставаха “джам”. Ваксаджията чукваше с голямата четка по сандъчето, което беше знак, че обувките са почистени и лъснати и чака плащането. 

В зависимост от категорията на ваксаджията сандъчетата биваха обикновени, без разни шарки и украшения, но имаше и мераклии ваксаджии, които украсяваха сандъчетата с рисунки или залепваха картинки - обикновено някоя леко разголена красавица, та даже заковаваха някакво огледалце. Когато по екраните се появи индийския филм “Бродяга”, всички циганета- ваксаджийчета пееха песента от филма и тактуваха с четки по сандъчетата си.

В София имаше и салони за лъскане на обувки. Там беше за хора тежкари и за тези, които не бързаха, пък имаха и повече пари. Всяко удоволствие се заплаща!

Такива салони имаше на ул. "Пиротска" до кино "Македония", на площад "Възраждане", на ул. "Раковска" и "Аксаков". Може би и на площад "Славейков", но за него не съм много сигурен. Салоните, в които ходех аз, правех се на тузар, бяха този на пл. "Възраждане" и понякога на този на ул. "Пиротска". 


И двата салона бяха обширни помещения с по 6-7 кресла, а може би и 8, качени на високо, та на ваксаджията да му е удобно да работи седнал на ниско столче. Креслата бяха широки, удобни,  обикновено тапицирани с тъмно червено кадифе. Абе луксозна работа за “баровци”. Сядаш, запалваш цигара, да не би да ти стане лошо от чистия въздух, слагаш крака на дървената стойка и се оглеждаш дали няма да мине някой познат да те види, та да му махнеш с кеф. 
Повечето ваксаджии в салоните бяха цигани, но работеха професионално и с достойство, имаше и българи ваксаджии, но по-рядко.  В салона на пл. "Възраждане" ходех при един висок, красив циганин, с когото бяхме почти приятели, защото ходех често да си лъскам обувките при него и винаги му давах нещо над нормираната от държавата тарифа и той беше много доволен и се стараеше обувките да са “джам”. Дето имаше един лаф тогава “муха да кацне, ще се разчекне”.

В салоните работеха само мъже, но смътно си спомням, като че ли в един от салоните работеше и една жена. Но не съм напълно сигурен.

В салоните са лъскане на обувки, макар и рядко, се появяваха и жени. Качена на високото кресло, не дай си Боже, дамата да е с по-тясна пола, ваксаджията се изпотяваше няколко пъти докато й лъсне обувките. А ние, мъжете, се подсмивахме под мустак и му намигахме многозначително и той се изпотяваше още повече. 

В края на 50-те и началото на 60-те години таксата на лъскането на половинки обувки, така казвахме на обикновените мъжки обувки, беше около 1,60 лв. Естествено давахме 2 и галантно отказвахме рестото. Нали се правехме на “баровци”.

Имаше и песен, от типа “стари градски”, пее Иван Андонов:

Вакса, вакса, 
Само за две цигари лъскам обувки с вакса,
Лъскам обувки само за 2 цигари такса
Навред съм аз и ти за мене вика,
Само за час правим на джам чепика,
Вакса вакса,
Лъскам обувки само за две цигари такса и т.н.

Някъде към 2010 или 2011 г. на ул. "Раковска" пред Кристал видях последния софийски ваксаджия и го снимах. Нарекъл съм го последния мохикан. Още един занаят си отиде безвъзвратно, качиха го на рафта на историята.

Последният мохикан


21.10.2019 г.

Царска сватба


Ако трябва, както повелява съвремието ни, да определим кое е най-значимото светско събитие у нас през 20 век, то безспорно един от фаворитите в класацията ще бъде сватбата на цар Борис III и Йоанна Савойска.


За радост на българския народ през 1930 г. цар Борис обявява своето намерение да се ожени. Негова избраница е италианската принцеса Йоанна Савойска. Разликите в религиозната принадлежност на Борис и Йоанна налагат сватбените тържества да бъдат две: първото по католическия обряд в Италия, а второто по православните канони в България. 

На излизане от базиликата "Свети Франциск" в Асизи


Празничното шествие в Асизи - младоженците са следвани от италианската кралица Елена (майка на Царица Йоанна) и някогашния български Цар Фердинанд

След сватбата в Асизи царска двойка отпътува по море за Бургас, откъдето продължава до София с влак. На 31 октомври 1930 г. младоженците пристигат на софийската гара. Кортежът поема през украсения с български и италиански знамена град. На Лъвов мост, където е посторена специална арка, царската двойка е посрещната с хляб и сол, а хиляди софиянци ликуват по улиците на столицата. Брачната церемония се провежда в храма „Свети Александър Невски” пред погледа на политическия и обществен елит на държавата. В чест на височайшата сватба са обявени тридневни тържества, камбаните бият празнично, дадени са 101 топовни салюта, а безкрайно шествие от граждани преминава през двореца, за да поздрави царското семейство.

Триумфалната арка, изградена на Лъвов мост за посрещането на младоженците при тяхното пристигане в столицата

На 31 октомври 1930 г. младоженците пристигат на софийската гара. Кортежът поема през украсения с български и италиански знамена град.

Кметът ген. Владимир Вазов приветства височайшата двойка

Пред храма "Свети Александър Невски"

Младоженците на излизане от храма


Княз Кирил и Княгиня Евдокия на път за двореца


Безкрайно шествие от граждани преминава през двореца, за да поздрави царското семейство



Повече снимки тук


15.10.2019 г.

София преди и сега: 20 ОУ "Тодор Минков"


Днес, благодарение на нашата машина на времето, ще погледнем в миналото на 20 ОУ "Тодор Минков", съградено в периода 1911-1912 г. на пресечката на булевард "Скобелев" и улица "Княз Борис I". 

Любопитна фотография от Първата световна война разкрива неговия изглед в годините, когато тази част на града все още е съвсем периферна и слабо застроена. В наши дни обаче сградата се намира на едно от най-оживените и натоварени места в София - в непосредствена близост до Петте кьошета. 

Постройката е част от впечатляващата поредица столични училища, проектирани от архитектурното бюро "Фингов - Ничев - Юруков" и завършени в периода 1910-1912 г. Изградени в запомнящ се сецесионов стил, те остават най-красивите и хармонични училищни сгради в София.

Днес сградата се радва на добра грижа, но архивната снимка свидетелства, че подобно на повечето училищни сгради на именитите архитекти, и тази е претърпяла промени във времето. Вероятно в следствие на бомбардировките в периода 1943-44 г. са изчезнали някои елементи над корниза на сградата, сред които особено впечатление прави характерният за архитектите купол, подчертавал представителния вход на училището.


11.10.2019 г.

Фрагмент от забравена София


Днес раздигаме пластовете на времето, за да открием пореден забравен силует от някогашна София. Като в древния Помпей и тук изпод прах и отломки често се разкрива по някоя избледняла сянка, която още търси изгубеното си място в града и отказва да го напусне, без да остави своята диря.

След повече от столетие пред очите ни изплува един неочакван фрагмент - пищен малък дворец, намирал се на пресечката на улиците "Славянска" и "Бенковски" и в непосредствена близост до Народния театър.

Поглед от улица "Славянска" 
(пощенска картичка, любезно предоставена от Христо Алексиев)

Съдейки по оскъдните материали, къщата вероятно е съградена в първите години на 20 век. Запечатана е например на една популярна панорама от височината на Военния клуб.


Най-добре документирана е в периода на Първата световна война, когато там се намира германски офицерски клуб. Като във всеки реномиран клуб от тази епоха в него се предлагат подбрани храни и напитки, има читалня с вестници и списания, възможност за разговори и дискусии. Историята помни и момента, когато по случай посещението на германския кайзер Вилхелм в София в клуба е дадена специална закуска за неговата свита.

Прекрасната градина, от която се открива изглед към фасадата на Търговско-индустриалната камара (днес БАБК на "Славянска" 2)

Читалня с най-новата преса

Трапезарията

Какво е един германски клуб без стая за пиене на бира...

В последствие къщата е надостроена, като губи характерната си кула и мансарден етаж.


Въздушни фотографии свидетелстват, че макар и с променен обем сградата остава на мястото си до Втората световна война. По всяка вероятност става жертва на бомбардировките, когато изчезва завинаги. 


Днес на това място е разположено безлично на вид крило на Министерството на финансите и част от паркинга на институцията.


18.09.2019 г.

София преди и сега: Къщата на "Стара планина" и "Париж"


Днешната разходка ще ни отведе на пресечката на улиците "Стара Планина" и "Париж" в непосредствена близост до оживения булевард "Княз Дондуков". Там ни посреща красива вековна къща, изградена в духа на европейския сецесион, която все още съхранява автентичното си очарование от ранните дни на българската столица. Сградата се отличава с характерни видими греди в подпокривната част на фасадата - рядко явление в София по онова време и още по-рядко съхранена особеност днес. 

Къщата ще остане в историята и като един от малкото столични домове, запечатани върху специално издадена (вероятно от собствениците) пощенска картичка, тиражирана скоро след изграждането на постройката. За щастие на всички любители на софийските старини, върху картичката е съхранен автентичният образ на сградата с тогавашния й адрес - ул. "Стара Планина" 11.

Сградата все още съществува и е един от последните представители на своето време в динамично променящата се околност. За съжаление, мълвата носи, че дните на тази застаряла красавица са преброени и скоро ще бъдем лишени от нейното характерно присъствие. За нас не остава друго освен да маркираме мястото й в историческата тъкан на София и да съхраним визуалния спомен за още едно парче от мозайката на миналото.

Пощенска картичка от началото на 20 век с изглед към къщата

Мястото днес, поглед откъм улица "Стара Планина"

Фасадата откъм улица "Париж"


8.09.2019 г.

София преди и сега: Чехословашкият народ дом


Тихите пресечки около Докторската градина и до днес крият някои от най-впечатляващите архитектурни перли на София. Сред тях изпъква и т. нар. Чешки клуб, който десетилетия приютява не само културния клуб на чехите и словаците в столицата, но и известен и обичан ресторант.

Сградата през 20-те години, когато е закупена за нуждите на чехословашката колония в София

Според наличната информация сградата на ул. "Кракра" 15 е изградена през 1892 г. като частен дом на Христо Анков. През 1924 г. чехословашката колония в София закупува къщата за своите нужди и я превръща в Чехословашки народен дом, носещ името на първия президент на Чехословакия Томаш Масарик. 

Честване на Чехословашката независимост в клуба на ул. "Кракра", 20-те години

През годините домът се превръща в център на културния живот на общността, каквито функции изпълнява и до днес. Повече информация по темата може да се открие тук.

В миналото къщата е надстроена, което за съжаление я лишава от характерния оригинален мансарден етаж


1.09.2019 г.

За просяците в София (1902 г.)


Из хрониката на вестник "Пряпорец", август 1902 г.

Столицата е пълна с идиоти и просяци, особено покрай кафенетата. От всякакви народности, пол и възраст те обикалят по многолюдните улици и безпокоят както минувачите по улиците, така и посетителите на кафенетата на масите. Има между тия просители и действителни нещастници, но повечето са мързеливци, на които не се работи, има и луди хора, на които не им е мястото улицата, има и малки деца, които се учат на просячество от техните родители. Има уж приюти, болници, лудници, а пък се пускат по улиците на столицата в такова изобилие тия нещастници, в каквото и в Цариград не се виждат. 

Просяк в покрайнините на София, началото на века

Особено нетърпим е един идиот евреин, който всеки ден в разнообразни костюми се явява: ту с голи гърди, ту с голи ръце, ту с голи крака, а вчера вечер беше разпокъсан и разкопчан до най-голямото неприличие и децата по него тичаха като по мечка. Желателно е да се обърне вниманието от когото трябва на тия работи, защото не само не е прилично и утекчително за хората изобилието на просяци и луди хора по улиците, не само е срамота, но това лошо се отразява и върху душата на малките деца, когато постоянно гледат идиоти.


5.08.2019 г.

До Панчарево през 1902 г.


Из вестник "Пряпорец", август 1902 г.

ДО ПАНЧАРЕВО

Отдавна исках да посетя мястото, дето паданието на Искърската вода се преобръща на електрическа енергия, която движи трамваите и осветлява улиците в столицата на България. Макар теоретически всичко това да ми беше познато, но желаех и с очите си да го видя. И ето миналата неделя се представи удобен случай и аз се възползувах от него.

По Цариградското шосе от Княз Борисовата градина по-нататък не бях ходил, в неделята за пръв път минавах по тия места. Пътувахме, разбира се, с файтони. Като сме навикнали в столицата с електрическите трамваи, пътуванието с файтон се вижда не толкоз удобно, особено на по-дълъг път вън по полето, изложен на слънце и прах, но целта на пътуванието и прниятната компания изглаждаха това въображаемо неудобство.

С провизия бяхме претоварени, но при все това тук-там направихме алъш-вериш. В Гурублени купихме две любеници, сладки излязоха, но селяните ни зеха два пъти по-скъпо, отколкото те струват на Софийският пазар. Там и закусихме малко.

До Горубленн пътя е прозаичен. Вижда се наистина и Витоша не далече и Стара Планина, но и двете тия величествени планини от двете страни на това шосе представляват само крилете на една рамка, по средата на която се простира едно равно поле без растителност наблизу, поженато, пожълтяло през Август и съвсем овехтяло за окото на пътника. От Горублени нататьк почва вече да се вижда коритото на Искъра и при с. Панчерево окото се насища от красиви картини. Широкото корито на Искъра е посеяно с купчинки от сенчести дървета, а стръмните склонове от Стара Планина и Витоша, които на това място образуват тясно устие, отварят нови по-хубави хартини за жадното градско око. Тук-там по селото, под сенките в Искърските горички и по строящото се шосе за Самоков, се мяркат бели роклички и чадърчета, които предизвикват дружината неволно да запее. Смях, шеги, доволство! . . .

В Панчерево има минерални бани. Минахме покрай тях и усетихме една приятна кюкюртена миризма. Това показва, че те съдържат в по-голяма доза кюкюрт от Софийските, в които едвам се чувствува тая миризма вътре при резервуарът на банята. Навярно няколкото градски семейства, дошли са в селото поради баните, а за вярвание е, че ако би имало повече удобства, биха дошли повече посетители. Но нашите българи нито умение, нито предприемчивост имат за използуванието на подобни природни богатства. Селските къщи в Панчерево са неудобни както във всичките наши села. Един хотел има и той е съвсем проста работа. Разправяше ми един познат, миналата година два вечера спал, дървениците щели да го изядат. Дървеници и дървеници: в болници дървеници, в железничните купета дървеници, в хотелите дървеници, в частните къщн дървеници — ако би влязла чумата в България, кой знае какъв успех би направила с услужливите й дървеници.

Когато гледа човек подобни природни богатства като Софиските и Панчаревските минерални води, като ония в Банки и Бояна, като гледа после и на нашето нехайство, не може да не въздъхне. Едни добре построени бани при тия целителни источници с удобни помещения при тях за живеение биха принесли голяма полза както на държавата и общините, така и на местното население. Не е все едно, напр., за Панчарево да има през лятото 20—30 посетители и да има 1000 души. Тия хора, ако всичко не купуват от селото, поне пилета ще купуват, яйца ще купуват, мляко, риба, зеленчук, овощия и пр. Такъв един алъш-вериш ще бъде от голяма полза за селото. Ако държавата, ако общините сами не могат да направят нещо в такава смисъл, може да се дадат тия работи под концесия. Досегашните столични кметства голяма грешка са направили, дето са оставили непостроени столичните бани. Електрическите трамваи и осветление, наистина са добро нещо за столицата, но това е само луксозно нещо, без което загуба за столицата няма да се чувствуваше, когато, ако баните биха се построили преди трамваите и осветлението, чувствително материална полза от повече посетители щеше да има за столицата.

Баражът на река Искър при Панчарево

Преди двадесетина години някоя европейска компания поискала от Варненскнят градски съвет да й се позволи да построи морски бани и здания при тях за посетители, с условие да ги експлоатира 20 години и подир това да ги подари на града. Тогавашният Варненски градски съвет не оценил това предложение и същата тая компания направи това в Кюстенджа. С това много от посетителите на Варненските морски бани се отбиха. Ако Варненскнят градски съвет по онова време беше се съгласил на това предложение, днеска ще притежаваше тия постройки безплатно и ще получаваше от тях големи приходи. Освен това и града ще имаше голяма полза от алъш-вериш от посетителите, защото с такива постройки повече посетители ще привличаше Варна. Освен това и самите концесионери щяха да съумеят да привлекат посетители и от странство.

Това лято слушахме за Меричлерските бани, че искала някоя компания да строи при тях здания. Ако това е истина и не се позволи на тая европейска компания да разработи тия бани, ще бъде глупост над глупостите.

Аз малко се отклоних от обикновения си разказ, но не можех да не направя това.

От село Панчерево е започнато строението на шосе за Самоков, което минава покрай инсталацията за добивание на електрическа енергия. Землените работи почти са привършени от селото близо до инсталацията, но кола още не може да върви по него. Другият път за кола е съвсем неудобен, защото не е шосиран и защото на много места почвата пролетно и есенно време се завлича надолу към Искъра от подпочвените води, та пътя по тая причина е неравен. Ние бяхме принудени да слизаме на много места от колата.

Понеже късно излязохме заранта из София — на 8 часът, пристигнахме при инсталацията в единайсет и нещо. Докато си отпочинахме, докато разгледаме вътре генераторите, стана време за обед. Ядохме с вълчи апетит. Едно пътя, друго избраните провизии, трето веселите разговори удвоиха ни апетита.

След една малка почивка потеглихме да прехвърлим ридът и да отидем на мястото, дето водата от Искъра се отбива и по тунел се довежда до инсталацията. Разделихме се на две части, едни минаха напреку през един дол, а други по околния път. Първите бяха запазени от слънцето, но пътя им беше посеян с мокри, гнили листа и неимоверно бе стръмен; а на другите беше удобен, но не запазен от слънцето. Часът беше три след пладне; ние цели бяхме изложени на слънчевите лъчи. Несмляната още у нас изобилна храна и лишното хубаво вино горяха ни отвътре не по-малко от слънчевите лъчи. С големи усилия можахме да пристигнем до хребета на рида. Там пак се разделихме на две - едни отидоха до мястото, дето е спряна водата, другите останаха отгоре да гледат това място.

Когато се иска да се оползотвори силата на водата за някоя воденица, отбива се водата от коритото на реката по друг път и се докарва, така щото тя от новото си легло да пада в старото от една значителна височина. Това обикновено става, като се приготовлява новия път на водата покрай брега на реката. Тук новият път на водата е прокаран под земята, по един тунел дълъг около два километра. Тунелът е прекаран между двата краища на един голям завой на реката, така че на мястото където пада водата, е добита една значителна височина от 30—40 метра. Мястото дето е схваната водата, тунела и мястото, дето тя пада, са здраво построени с хидравлическа вар и цимент. Водата пада по железни тръби и посредством така наречените турбини при паданието си долу върти колело. Поредством обикновените колелета не може да се използува всичката сила на водата, а посредством турбините по-лесно се постига това. Долу в инсталацията са наредени четири динамомашини, конто работят по очередно. Те са четири, за да може, когато едната работи, другите да се чистят или поправят.

При въртението колелото на динамомашината добива се електрическа енергия. Това става по следующият начин. Ако един подковообразен или какъвто и да е магнит, доближим до една пръчка чисто желязо и желязото ще се обърне в магнит. Но това може да стане и без да се допре желязото до магнита, а само като се доближи. Ако желязната пръчка, която доближихме до магнита, е омотана с изолирана медна жица, при доближаванието и отдалечаванието на магнит от желязната пръчка ще се възбужда електрически ток в жицата. Такова е устройството на динамомашините. Те съдържат, един или два или няколко магнита. Магнитите могат да са неподвижни, а да се върти желязото, около което е намотана жицата за добиванието на електрическата енергия. Магнитите, за да не губят своята сила, и те са омотани с жица, по която минава от добивания ток и подържа магнетизма им. Такова е в кратце устройството на електрическите генератори.

Силата от падащата водя в турбините в Панчерево е 650 конски сили и дава електрическа енергия с напрежение 8000 волта, което от дългият път до София се намалява на 7200 волта. Вода през тунела дохожда в по-голямо количество, отколкото е потребно за произвеждание на консумираната засега електрическа енергия. В случай на нужда от повече електрическа енергия, готов е отворът и за друга тръба, а вода в Искъра не липсва и в най-големите горещини, за да се пълни и втората тръба.

Превръщанието водната сила в електрическа е много удобно и полезно, защото при това преобръщание се губи само 10% от енергията, когато преобръщанието на скритата енергия на въглена в парна сила се губят 90% и още защото електрическата енергия е приспособима за много работи. В много страни, които са богати с реки и водопади, в последно време са обърнали сериозно внимание върху изучванието на водната сила, която наричат "бял въглен".

За нашата страна тъй сащо е важно изучванието на тоя въпрос, понеже много наши градове и села могат да използуват водната сила на близките реки. Само водата на Искъра, напр., ако се улови на няколко места по течението му през Стара Планина и се обърне в електрическа енергия, би могла да кара треновете между София и Пловдив.

София, 28 Август 1902 год.

Мечтател

Вижте също: Панчарево през 1920 г.
                         Панчарево през 30-те години


30.07.2019 г.

Как София посрещна героите от Сръбско-българската война


Из вестник "Търновска конституция", 18 декември 1885 г.

Средец, 17 Декемврий 1885 г.

На 14-й того столичното население почна да посреща победоносните български войски. По приготвената програма Н. Височество трябваше да стъпи часът на 11 с победоносните войски в столицата. Още от тъмни зори столичното население се размърда, а столицата бързаше да вземе изгледът на небивало тържество. За съжаление, приготовленията за тържеството още не бяха свършени. На Александровска площад с една трескавина бързаха няколко десятки работници да довършат украшението на въздигнатите стълбове, пирамиди и арки. Същата трескавина кипеше и край столицата на Нишкото шосе и там бързаха да довършат украшението на други стълбове, пирамиди, арки, надписи. Едно общо чувство на нетърпение се четеше в лицето на публиката, която от тъмни зори бе навалила от Александровската площад до арките на Нишкото шосе. На 9 1/2 часът въздухът се разлюле от изгърмяванието на няколко топа. Това изгърмявание легка по легка се обърна в един вид канонада, която пренесе изведнъж тревожната публика в минутите и часовете на 7-й ноемврий в сражението под Сливница. Същите гърмежи, същата канонада, но само не и същите чувства. Наистина, гърмежите додоха отдалеч, додоха така нечакано, както и на 7-й ноемврий, но те не бяха гърмежи на сражающи се армии, а гърмежи на приближающата се победоносна българска войска, гърмежи, които обаждаха на столичното население, че част от героите на Сливница, Драгоман, Пирот пристигат.

Княз Александър I Батенберг в битката при Сливница, 17 ноември

Потрепера столицата, подвижиха се масси народ, потеглиха дружества, агенти, жени, деца да посрещат първ път български герои. От Александровската площад до арките на Нишкото шосе се заклати синджир народ дебел, колкото самите улици и дълг на няколко версти. Този синджир не бе скопчан от просто любопитство: всяка негова част се свързваше с чувството на един дълг към героите, които очудиха светът със своето мъжество и вдъхнаха уважение във всички към Българский народ. Единът край на синджира допре арките на Нишкото шосе. На един полукръг на арката се четеше отдалеч: "Слава и чест на победителите". От двете страни на арката бе навалил толкова много народ, колкото никога не бе се забележвало. Всички баири край воденицата Ваис и оттатък в полето гимзеха от народ. Отдалеч баирете изглеждаха на някакъв амфитеатр, от когото с хиляди очи бяха устремени из Нишкото шосе и очакваха нещо необикновенно. Тъкмо часът на единадесет Н. Височество се показа, след него щаба, а след малко и юнаците от 1-й Софийский полк. Появяванието на Н. Височество и на войската се посрещна с "ура" от хиляди гърла. Почти четверт час въздухът в полето и градът се търсеше от прочувствувани "ура" и човек, сякаш, се намираше до гърлото на някакъв волкан, който клокочеше и тресеше земята.

При арката бяха наредени еснафските дружества със знамената си, благотворителните женски и мъжски дружества. членовете на Славянската Беседа, студентите, председателя и членовете на градската коммиссия. Всред непресекни и оглушителни "ура" от хиляди гърла Н. Височество наближи арката. Г жа Каравелов му поднесе един хубаво изработен венец. Тутакси след това с десетки други венци, кои от кои по-изящно изработени, се поднесоха на Н. Височество от името на разни благотворителни дружества. Председателя на Славянската Беседа поднесе един албом, а един от студентите поднесе на Н. Височество от името на другарите си на една изящна възглавничка венец с надпис: "Слава победителю Александру I-му. От студентите." При подаванието венците Н. Височество се приветствува, в непресекните викове „ура“ всичко заглушиха. Н. Височество, щаба, войската с труд пробиваха път и едва се движеха в средата на наваливший народ, който не преставаше със своето сърдечно "ура"! Улиците Нишка, Съборна, Алабинска, Александровска, през които следваше шествието, бяха потънали вьв флагове и цветя. На всеки дваесет крачки по тях се издигаха стълбове, облечени в триколор, накичени с цветя и украсени с флагове. Над войската хвърчеха с хиляди китки и венци, хвърляни от народа, който бе нареден от двете страни на улицата. 

Боевете при Сливница, 17 ноември

При Съборната черква Н. Височество се посрещна от министрите, чиновниците и от висшето духовенство начело с Н. В. преосвященство митрополита Климента. В черква Н. Височество присътствува на благодарствений молебен, който се отслужи от духовенството за дарованите победи. Когато се свърши молебена, Н. В. преосвященство с кръст в ръка застана пред "царските двери" и се обърна към народа със следующата реч, която резюмираме: "С нами Бог! разумейте язици и покоряйте ся. Когато се обяви неправедната война, ний се обърнахме към Бога за защита на нашето свято и право дело. Когато В. Височество тръгнахте за бойното поле, тука пред Божий олтар помолихме Всевишний да благослови нашето оръжие и да го увенчае с победа, защото то отива да защити едно свято и право дело. Ний казахме тогава с пълна вяра в Бога: когато Бог е с нас, кой може да бъде против нас? И Бог защити правдата и ний можем да кажем сега тук пред неговия олтар: С нами Бог, разумейте язици", свърши Н. В. преосвященство. 

От черква Н. Височество поведе войската през Гурковската площад, Алабинската улица, Александровската улица за Александровската площад. В този ден Александровската улица и площад представляваха необикновенно нещо. На Александровската площад на една линия с палата се издигаше на четири грамадни пирамиди триумфална арка с три входа. Средния вход бе най-високий. Горнята му част се свършваше с един голям полукръг, на когото се четеха тези надписи: Сливница, Драгоман, Цариброд, Пирот, а отдоле под тях стоеше: "здравейте храбри войници"! На най-горнята част на полукръга се докоснуваше сълнце с кръст, направени от щикове; от двете страни на сълнцето стоеха по две берданки на крьст, които се обхващаха с по един венец. Под полукръга бе сложен бюста на Н. Височество в лавров венец. От двете страни на бюста личеха лъчите на полусълнце, направени от щикове. На една права линия досягаха четири други сълнца, направени тоже от щикове, четири пирамиди, които поддържаха на двата малки входа тези надписи: "Правда Южна България". "Свобода Северна България". Към крайщата на всеки от тези надписи се показваха част от лъчите на изгревающи сълнца, направени тоже от щикове.

 Триумфална арка за посрещането на княз Александър I Батенберг след Сръбско-българската война в неизвестен град

От двете страни на Александровската улица и площад се издигаха десет грамадни пирамиди, облечени в трикольор: върхът на всяка една се свършваше с голям флаг, прикован на дълга вьрлина. Всяка пирамида бе украсена с разни вензели, арматури, изправени от оръжието, взето от неприятеля, а над вензелите личеха големите надписи на полковете наредени vis-a-vis тъй: 6-й Търновский полк, Шейновски полк, 4-й Плевненский полк, 2-й Струмский полк, 7-й Преславский полк, 3-й Бдинский полк, 8-й Приморский полк, Пловдивский полк, Сливненский полк, 5-й Дунавский полк, 1-й Софийски полк, Шипченский полк, Конвоя на Н. Височество; Конарский полк, Румелийска полубатарея, Румелийский ескадрон. От дясна страна на арката срещу палата бяха наредени в дълъг ред част от пушките, взети от неприятеля, а до малкия десен вход бе наведен към земята един сърбский топ. През тази улица треба да мине Н. Височество с победоносната войска. От лява страна на арката, до самите врата на палата, министрите, дипломатическите агенти със своите блескави униформи, представителите на червения крьст, чиновничеството чакаха Н. Височество. Часът бе 11 3/4, кoгато Н. Височество, окръжен от щаба, се зададе на кон из Александровската улица. Прочувствувано "ура" се искърти от навалившия народ. Н Височество с венец през рамо, потънал във венци, щаба, окичен с венци, стъпваха величаво под арката. Ново "ура" потърси въздуха. Н. Височество поздрави народа, поздрави министрите, агентите и се спре на вратата на палата, а след него се зададе войската. Всички устремиха очи към героите.

Почна се дефилиранието под арката. Първ мина Софийский полк, след него Батереята на Н. Височество, Конвоя на Н. Височество, Сливненский полк, Плевненский полк, Батереята на капитана Стоянова, Дунавский полк, полу-батереята на капитана Балабанова. Тутакси след това се чу военен оркестр из булеварната улица. Това бе Бдинский полк, който бе успял да застигне, в по погрешка не мина под арката. Н. Височество отиде да го посрещне. След това се чу оркестърът на конний полк. И той по погрешка не мина под арката. На поздравленията на Н. Височество войските отговаряха с потресающа "ура".

Дифелиранието се продължи до три часа. Вечерта градът бе илюминован. Ha 15-й след пладне пристигна и командантина на войските, полковник Николаев, с част от войските. Н. Височество и множество народ го причакаха. Когато полковника се зададе и стъпи под арката, народа го посрещна с прочувствувано "ура". Сам Н. Височество се обърна кьм народа и каза: „викайте, братя, ура за полковника Николаева". И хиляди гьрла огласиха въздуха с "ура" за героя при Пирот.


23.07.2019 г.

Държавно средно техническо училище „Цар Борис III“


Из алманаха "Строителството при царуването на Н. В. Цар Борис III", 1938 г.


Държавно средно техническо училище „Цар Борис III“ - София

През 1909/910 учебна година към I-ва Софийска мъжка гимназия се откри технически отдел, който през 1911/912 учебна година се оформи като учебно заведение — Държавно средно техническо училище, с 2 отдела — строителен и земемерен, изучавани в 5 годишен курс (IV, V, VI, VII и VIII клас).

Техническо училище "Цар Борис III"

През 1917/918 учебна година към същото училище се откри и лесовъден отдел.

През 1922/923 учебна година се откри също и архитектурен отдел, който през първата учебна година се попълва с ученици от VI клас на реалките при три годишен курс. Този отдел през 1927/928 учебна година се слива със строителния, като последният му випуск завършва през 1929/930 учебна година.

Днес наследник на техническото училище е Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев"

През същата 1922/923 учебна година се открива и минния отдел при училището.

От 1925/926 учебна година се откри в гр. Луковит, клон от училището, с 2 класа — IV и V, който клон се закри в края на 1932/933 учебна година.

Курсът на училището за всички отдели от оформяването му в специален учебен институт е бил 5-годишен като училището е подбирало учениците си от III клас на прогимназията.

Ученици от техническото училище, заснети пред сградата на бул. "Евлоги Георгиев"

С Наредба-закон за изменение на чл. 2 от Наредбата-закон за единство в образованието в страната (Дър. вест. бр. 147 от 4 юлий 1936 год.) курсът на училището става три годишен (VI, VII и VIII класове), в което учениците постъпват от V клас на реалните гимназии при подборен изпит. Съгласно тази наредба-закон през 1935/936 и 1936/937 учебни години, нови ученици в училището не се приемаха.

Н. В. Цар Борис III е патрон на училището от 1 юлий 1925 година по молбата на преподавателския съвет на училището, изказана в заседанието му от 1 юний с. г. с протокол № 8, със съгласието на тогавашния Министър на о. с. п. и благоустройството Янко Стоенчев и одобрението на Министерския съвет.

Училището в сегашния му вид, от 18 класни стаи и 15 за кабинети и канцелария, на три етажа, на стойност 12.000.000 лв., е завършено през 1928 година.

Задният двор на училището


19.07.2019 г.

София преди и сега: Храмът "Свети Седмочисленици"


Картичка от началото на 20 век с изглед към новореконструирания храм "Свети Седмочисленици", осветен през 1903 г.

Църквата и прилежащата й градина, фотографирани от улица "Граф Игнатиев" след обилен снеговалеж, началото на 40-те години

Снимката от 2014 г. припомня как дълги години красивата панорама от улица "Граф Игнатиев" бе препречена от неугледните маси на разположения по тротоара пазар 

След реконструкцията на улицата през 2019 г. и премахването на пазара изгледът към емблематичния столичен храм и околния парк отново радва очите на преминаващите 


25.06.2019 г.

София преди и сега: Улица "Дунав"


Днешната снимка от 1927 г. ни пренася в тиха и добре уредена част на някогашна София - пресечката на улиците "Дунав" и "Росица" в близост до булевард "Дондуков". Изгледът ни показва една типична малка софийска улица от първите десетилетия на 20 век, на която доминират еднофамилни домове със запомняща се архитектура, собственост на сравнително заможни семейства.


Кадърът е запечатал и едно любопитно събитие. Шпалирът от ученички от близката Втора девическа гимназия се е построил, за да посрещне свои връстници, дошли на гости от далечна Полша.


Днес улицата, макар и да носи белезите на последващите епохи от развитието на града, все още съхранява част от някогашния си облик. За съжаление, новото строителство упорито настъпва и в този квартал на София, променяйки старите улици до неузнаваемост. Все пак, благодарение на магията на фотографията, още едно парче от столичната мозайка остава съхранено за поколенията.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...