18.09.2019 г.

София преди и сега: Къщата на "Стара планина" и "Париж"


Днешната разходка ще ни отведе на пресечката на улиците "Стара Планина" и "Париж" в непосредствена близост до оживения булевард "Княз Дондуков". Там ни посреща красива вековна къща, изградена в духа на европейския сецесион, която все още съхранява автентичното си очарование от ранните дни на българската столица. Сградата се отличава с характерни видими греди в подпокривната част на фасадата - рядко явление в София по онова време и още по-рядко съхранена особеност днес. 

Къщата ще остане в историята и като един от малкото столични домове, запечатани върху специално издадена (вероятно от собствениците) пощенска картичка, тиражирана скоро след изграждането на постройката. За щастие на всички любители на софийските старини, върху картичката е съхранен автентичният образ на сградата с тогавашния й адрес - ул. "Стара Планина" 11.

Сградата все още съществува и е един от последните представители на своето време в динамично променящата се околност. За съжаление, мълвата носи, че дните на тази застаряла красавица са преброени и скоро ще бъдем лишени от нейното характерно присъствие. За нас не остава друго освен да маркираме мястото й в историческата тъкан на София и да съхраним визуалния спомен за още едно парче от мозайката на миналото.

Пощенска картичка от началото на 20 век с изглед към къщата

Мястото днес, поглед откъм улица "Стара Планина"

Фасадата откъм улица "Париж"


8.09.2019 г.

София преди и сега: Чехословашкият народ дом


Тихите пресечки около Докторската градина и до днес крият някои от най-впечатляващите архитектурни перли на София. Сред тях изпъква и т. нар. Чешки клуб, който десетилетия приютява не само културния клуб на чехите и словаците в столицата, но и известен и обичан ресторант.

Сградата през 20-те години, когато е закупена за нуждите на чехословашката колония в София

Според наличната информация сградата на ул. "Кракра" 15 е изградена през 1892 г. като частен дом на Христо Анков. През 1924 г. чехословашката колония в София закупува къщата за своите нужди и я превръща в Чехословашки народен дом, носещ името на първия президент на Чехословакия Томаш Масарик. 

Честване на Чехословашката независимост в клуба на ул. "Кракра", 20-те години

През годините домът се превръща в център на културния живот на общността, каквито функции изпълнява и до днес. Повече информация по темата може да се открие тук.

В миналото къщата е надстроена, което за съжаление я лишава от характерния оригинален мансарден етаж


1.09.2019 г.

За просяците в София (1902 г.)


Из хрониката на вестник "Пряпорец", август 1902 г.

Столицата е пълна с идиоти и просяци, особено покрай кафенетата. От всякакви народности, пол и възраст те обикалят по многолюдните улици и безпокоят както минувачите по улиците, така и посетителите на кафенетата на масите. Има между тия просители и действителни нещастници, но повечето са мързеливци, на които не се работи, има и луди хора, на които не им е мястото улицата, има и малки деца, които се учат на просячество от техните родители. Има уж приюти, болници, лудници, а пък се пускат по улиците на столицата в такова изобилие тия нещастници, в каквото и в Цариград не се виждат. 

Просяк в покрайнините на София, началото на века

Особено нетърпим е един идиот евреин, който всеки ден в разнообразни костюми се явява: ту с голи гърди, ту с голи ръце, ту с голи крака, а вчера вечер беше разпокъсан и разкопчан до най-голямото неприличие и децата по него тичаха като по мечка. Желателно е да се обърне вниманието от когото трябва на тия работи, защото не само не е прилично и утекчително за хората изобилието на просяци и луди хора по улиците, не само е срамота, но това лошо се отразява и върху душата на малките деца, когато постоянно гледат идиоти.


5.08.2019 г.

До Панчарево през 1902 г.


Из вестник "Пряпорец", август 1902 г.

ДО ПАНЧАРЕВО

Отдавна исках да посетя мястото, дето паданието на Искърската вода се преобръща на електрическа енергия, която движи трамваите и осветлява улиците в столицата на България. Макар теоретически всичко това да ми беше познато, но желаех и с очите си да го видя. И ето миналата неделя се представи удобен случай и аз се възползувах от него.

По Цариградското шосе от Княз Борисовата градина по-нататък не бях ходил, в неделята за пръв път минавах по тия места. Пътувахме, разбира се, с файтони. Като сме навикнали в столицата с електрическите трамваи, пътуванието с файтон се вижда не толкоз удобно, особено на по-дълъг път вън по полето, изложен на слънце и прах, но целта на пътуванието и прниятната компания изглаждаха това въображаемо неудобство.

С провизия бяхме претоварени, но при все това тук-там направихме алъш-вериш. В Гурублени купихме две любеници, сладки излязоха, но селяните ни зеха два пъти по-скъпо, отколкото те струват на Софийският пазар. Там и закусихме малко.

До Горубленн пътя е прозаичен. Вижда се наистина и Витоша не далече и Стара Планина, но и двете тия величествени планини от двете страни на това шосе представляват само крилете на една рамка, по средата на която се простира едно равно поле без растителност наблизу, поженато, пожълтяло през Август и съвсем овехтяло за окото на пътника. От Горублени нататьк почва вече да се вижда коритото на Искъра и при с. Панчерево окото се насища от красиви картини. Широкото корито на Искъра е посеяно с купчинки от сенчести дървета, а стръмните склонове от Стара Планина и Витоша, които на това място образуват тясно устие, отварят нови по-хубави хартини за жадното градско око. Тук-там по селото, под сенките в Искърските горички и по строящото се шосе за Самоков, се мяркат бели роклички и чадърчета, които предизвикват дружината неволно да запее. Смях, шеги, доволство! . . .

В Панчерево има минерални бани. Минахме покрай тях и усетихме една приятна кюкюртена миризма. Това показва, че те съдържат в по-голяма доза кюкюрт от Софийските, в които едвам се чувствува тая миризма вътре при резервуарът на банята. Навярно няколкото градски семейства, дошли са в селото поради баните, а за вярвание е, че ако би имало повече удобства, биха дошли повече посетители. Но нашите българи нито умение, нито предприемчивост имат за използуванието на подобни природни богатства. Селските къщи в Панчерево са неудобни както във всичките наши села. Един хотел има и той е съвсем проста работа. Разправяше ми един познат, миналата година два вечера спал, дървениците щели да го изядат. Дървеници и дървеници: в болници дървеници, в железничните купета дървеници, в хотелите дървеници, в частните къщн дървеници — ако би влязла чумата в България, кой знае какъв успех би направила с услужливите й дървеници.

Когато гледа човек подобни природни богатства като Софиските и Панчаревските минерални води, като ония в Банки и Бояна, като гледа после и на нашето нехайство, не може да не въздъхне. Едни добре построени бани при тия целителни источници с удобни помещения при тях за живеение биха принесли голяма полза както на държавата и общините, така и на местното население. Не е все едно, напр., за Панчарево да има през лятото 20—30 посетители и да има 1000 души. Тия хора, ако всичко не купуват от селото, поне пилета ще купуват, яйца ще купуват, мляко, риба, зеленчук, овощия и пр. Такъв един алъш-вериш ще бъде от голяма полза за селото. Ако държавата, ако общините сами не могат да направят нещо в такава смисъл, може да се дадат тия работи под концесия. Досегашните столични кметства голяма грешка са направили, дето са оставили непостроени столичните бани. Електрическите трамваи и осветление, наистина са добро нещо за столицата, но това е само луксозно нещо, без което загуба за столицата няма да се чувствуваше, когато, ако баните биха се построили преди трамваите и осветлението, чувствително материална полза от повече посетители щеше да има за столицата.

Баражът на река Искър при Панчарево

Преди двадесетина години някоя европейска компания поискала от Варненскнят градски съвет да й се позволи да построи морски бани и здания при тях за посетители, с условие да ги експлоатира 20 години и подир това да ги подари на града. Тогавашният Варненски градски съвет не оценил това предложение и същата тая компания направи това в Кюстенджа. С това много от посетителите на Варненските морски бани се отбиха. Ако Варненскнят градски съвет по онова време беше се съгласил на това предложение, днеска ще притежаваше тия постройки безплатно и ще получаваше от тях големи приходи. Освен това и града ще имаше голяма полза от алъш-вериш от посетителите, защото с такива постройки повече посетители ще привличаше Варна. Освен това и самите концесионери щяха да съумеят да привлекат посетители и от странство.

Това лято слушахме за Меричлерските бани, че искала някоя компания да строи при тях здания. Ако това е истина и не се позволи на тая европейска компания да разработи тия бани, ще бъде глупост над глупостите.

Аз малко се отклоних от обикновения си разказ, но не можех да не направя това.

От село Панчерево е започнато строението на шосе за Самоков, което минава покрай инсталацията за добивание на електрическа енергия. Землените работи почти са привършени от селото близо до инсталацията, но кола още не може да върви по него. Другият път за кола е съвсем неудобен, защото не е шосиран и защото на много места почвата пролетно и есенно време се завлича надолу към Искъра от подпочвените води, та пътя по тая причина е неравен. Ние бяхме принудени да слизаме на много места от колата.

Понеже късно излязохме заранта из София — на 8 часът, пристигнахме при инсталацията в единайсет и нещо. Докато си отпочинахме, докато разгледаме вътре генераторите, стана време за обед. Ядохме с вълчи апетит. Едно пътя, друго избраните провизии, трето веселите разговори удвоиха ни апетита.

След една малка почивка потеглихме да прехвърлим ридът и да отидем на мястото, дето водата от Искъра се отбива и по тунел се довежда до инсталацията. Разделихме се на две части, едни минаха напреку през един дол, а други по околния път. Първите бяха запазени от слънцето, но пътя им беше посеян с мокри, гнили листа и неимоверно бе стръмен; а на другите беше удобен, но не запазен от слънцето. Часът беше три след пладне; ние цели бяхме изложени на слънчевите лъчи. Несмляната още у нас изобилна храна и лишното хубаво вино горяха ни отвътре не по-малко от слънчевите лъчи. С големи усилия можахме да пристигнем до хребета на рида. Там пак се разделихме на две - едни отидоха до мястото, дето е спряна водата, другите останаха отгоре да гледат това място.

Когато се иска да се оползотвори силата на водата за някоя воденица, отбива се водата от коритото на реката по друг път и се докарва, така щото тя от новото си легло да пада в старото от една значителна височина. Това обикновено става, като се приготовлява новия път на водата покрай брега на реката. Тук новият път на водата е прокаран под земята, по един тунел дълъг около два километра. Тунелът е прекаран между двата краища на един голям завой на реката, така че на мястото където пада водата, е добита една значителна височина от 30—40 метра. Мястото дето е схваната водата, тунела и мястото, дето тя пада, са здраво построени с хидравлическа вар и цимент. Водата пада по железни тръби и посредством така наречените турбини при паданието си долу върти колело. Поредством обикновените колелета не може да се използува всичката сила на водата, а посредством турбините по-лесно се постига това. Долу в инсталацията са наредени четири динамомашини, конто работят по очередно. Те са четири, за да може, когато едната работи, другите да се чистят или поправят.

При въртението колелото на динамомашината добива се електрическа енергия. Това става по следующият начин. Ако един подковообразен или какъвто и да е магнит, доближим до една пръчка чисто желязо и желязото ще се обърне в магнит. Но това може да стане и без да се допре желязото до магнита, а само като се доближи. Ако желязната пръчка, която доближихме до магнита, е омотана с изолирана медна жица, при доближаванието и отдалечаванието на магнит от желязната пръчка ще се възбужда електрически ток в жицата. Такова е устройството на динамомашините. Те съдържат, един или два или няколко магнита. Магнитите могат да са неподвижни, а да се върти желязото, около което е намотана жицата за добиванието на електрическата енергия. Магнитите, за да не губят своята сила, и те са омотани с жица, по която минава от добивания ток и подържа магнетизма им. Такова е в кратце устройството на електрическите генератори.

Силата от падащата водя в турбините в Панчерево е 650 конски сили и дава електрическа енергия с напрежение 8000 волта, което от дългият път до София се намалява на 7200 волта. Вода през тунела дохожда в по-голямо количество, отколкото е потребно за произвеждание на консумираната засега електрическа енергия. В случай на нужда от повече електрическа енергия, готов е отворът и за друга тръба, а вода в Искъра не липсва и в най-големите горещини, за да се пълни и втората тръба.

Превръщанието водната сила в електрическа е много удобно и полезно, защото при това преобръщание се губи само 10% от енергията, когато преобръщанието на скритата енергия на въглена в парна сила се губят 90% и още защото електрическата енергия е приспособима за много работи. В много страни, които са богати с реки и водопади, в последно време са обърнали сериозно внимание върху изучванието на водната сила, която наричат "бял въглен".

За нашата страна тъй сащо е важно изучванието на тоя въпрос, понеже много наши градове и села могат да използуват водната сила на близките реки. Само водата на Искъра, напр., ако се улови на няколко места по течението му през Стара Планина и се обърне в електрическа енергия, би могла да кара треновете между София и Пловдив.

София, 28 Август 1902 год.

Мечтател

Вижте също: Панчарево през 1920 г.
                         Панчарево през 30-те години


30.07.2019 г.

Как София посрещна героите от Сръбско-българската война


Из вестник "Търновска конституция", 18 декември 1885 г.

Средец, 17 Декемврий 1885 г.

На 14-й того столичното население почна да посреща победоносните български войски. По приготвената програма Н. Височество трябваше да стъпи часът на 11 с победоносните войски в столицата. Още от тъмни зори столичното население се размърда, а столицата бързаше да вземе изгледът на небивало тържество. За съжаление, приготовленията за тържеството още не бяха свършени. На Александровска площад с една трескавина бързаха няколко десятки работници да довършат украшението на въздигнатите стълбове, пирамиди и арки. Същата трескавина кипеше и край столицата на Нишкото шосе и там бързаха да довършат украшението на други стълбове, пирамиди, арки, надписи. Едно общо чувство на нетърпение се четеше в лицето на публиката, която от тъмни зори бе навалила от Александровската площад до арките на Нишкото шосе. На 9 1/2 часът въздухът се разлюле от изгърмяванието на няколко топа. Това изгърмявание легка по легка се обърна в един вид канонада, която пренесе изведнъж тревожната публика в минутите и часовете на 7-й ноемврий в сражението под Сливница. Същите гърмежи, същата канонада, но само не и същите чувства. Наистина, гърмежите додоха отдалеч, додоха така нечакано, както и на 7-й ноемврий, но те не бяха гърмежи на сражающи се армии, а гърмежи на приближающата се победоносна българска войска, гърмежи, които обаждаха на столичното население, че част от героите на Сливница, Драгоман, Пирот пристигат.

Княз Александър I Батенберг в битката при Сливница, 17 ноември

Потрепера столицата, подвижиха се масси народ, потеглиха дружества, агенти, жени, деца да посрещат първ път български герои. От Александровската площад до арките на Нишкото шосе се заклати синджир народ дебел, колкото самите улици и дълг на няколко версти. Този синджир не бе скопчан от просто любопитство: всяка негова част се свързваше с чувството на един дълг към героите, които очудиха светът със своето мъжество и вдъхнаха уважение във всички към Българский народ. Единът край на синджира допре арките на Нишкото шосе. На един полукръг на арката се четеше отдалеч: "Слава и чест на победителите". От двете страни на арката бе навалил толкова много народ, колкото никога не бе се забележвало. Всички баири край воденицата Ваис и оттатък в полето гимзеха от народ. Отдалеч баирете изглеждаха на някакъв амфитеатр, от когото с хиляди очи бяха устремени из Нишкото шосе и очакваха нещо необикновенно. Тъкмо часът на единадесет Н. Височество се показа, след него щаба, а след малко и юнаците от 1-й Софийский полк. Появяванието на Н. Височество и на войската се посрещна с "ура" от хиляди гърла. Почти четверт час въздухът в полето и градът се търсеше от прочувствувани "ура" и човек, сякаш, се намираше до гърлото на някакъв волкан, който клокочеше и тресеше земята.

При арката бяха наредени еснафските дружества със знамената си, благотворителните женски и мъжски дружества. членовете на Славянската Беседа, студентите, председателя и членовете на градската коммиссия. Всред непресекни и оглушителни "ура" от хиляди гърла Н. Височество наближи арката. Г жа Каравелов му поднесе един хубаво изработен венец. Тутакси след това с десетки други венци, кои от кои по-изящно изработени, се поднесоха на Н. Височество от името на разни благотворителни дружества. Председателя на Славянската Беседа поднесе един албом, а един от студентите поднесе на Н. Височество от името на другарите си на една изящна възглавничка венец с надпис: "Слава победителю Александру I-му. От студентите." При подаванието венците Н. Височество се приветствува, в непресекните викове „ура“ всичко заглушиха. Н. Височество, щаба, войската с труд пробиваха път и едва се движеха в средата на наваливший народ, който не преставаше със своето сърдечно "ура"! Улиците Нишка, Съборна, Алабинска, Александровска, през които следваше шествието, бяха потънали вьв флагове и цветя. На всеки дваесет крачки по тях се издигаха стълбове, облечени в триколор, накичени с цветя и украсени с флагове. Над войската хвърчеха с хиляди китки и венци, хвърляни от народа, който бе нареден от двете страни на улицата. 

Боевете при Сливница, 17 ноември

При Съборната черква Н. Височество се посрещна от министрите, чиновниците и от висшето духовенство начело с Н. В. преосвященство митрополита Климента. В черква Н. Височество присътствува на благодарствений молебен, който се отслужи от духовенството за дарованите победи. Когато се свърши молебена, Н. В. преосвященство с кръст в ръка застана пред "царските двери" и се обърна към народа със следующата реч, която резюмираме: "С нами Бог! разумейте язици и покоряйте ся. Когато се обяви неправедната война, ний се обърнахме към Бога за защита на нашето свято и право дело. Когато В. Височество тръгнахте за бойното поле, тука пред Божий олтар помолихме Всевишний да благослови нашето оръжие и да го увенчае с победа, защото то отива да защити едно свято и право дело. Ний казахме тогава с пълна вяра в Бога: когато Бог е с нас, кой може да бъде против нас? И Бог защити правдата и ний можем да кажем сега тук пред неговия олтар: С нами Бог, разумейте язици", свърши Н. В. преосвященство. 

От черква Н. Височество поведе войската през Гурковската площад, Алабинската улица, Александровската улица за Александровската площад. В този ден Александровската улица и площад представляваха необикновенно нещо. На Александровската площад на една линия с палата се издигаше на четири грамадни пирамиди триумфална арка с три входа. Средния вход бе най-високий. Горнята му част се свършваше с един голям полукръг, на когото се четеха тези надписи: Сливница, Драгоман, Цариброд, Пирот, а отдоле под тях стоеше: "здравейте храбри войници"! На най-горнята част на полукръга се докоснуваше сълнце с кръст, направени от щикове; от двете страни на сълнцето стоеха по две берданки на крьст, които се обхващаха с по един венец. Под полукръга бе сложен бюста на Н. Височество в лавров венец. От двете страни на бюста личеха лъчите на полусълнце, направени от щикове. На една права линия досягаха четири други сълнца, направени тоже от щикове, четири пирамиди, които поддържаха на двата малки входа тези надписи: "Правда Южна България". "Свобода Северна България". Към крайщата на всеки от тези надписи се показваха част от лъчите на изгревающи сълнца, направени тоже от щикове.

 Триумфална арка за посрещането на княз Александър I Батенберг след Сръбско-българската война в неизвестен град

От двете страни на Александровската улица и площад се издигаха десет грамадни пирамиди, облечени в трикольор: върхът на всяка една се свършваше с голям флаг, прикован на дълга вьрлина. Всяка пирамида бе украсена с разни вензели, арматури, изправени от оръжието, взето от неприятеля, а над вензелите личеха големите надписи на полковете наредени vis-a-vis тъй: 6-й Търновский полк, Шейновски полк, 4-й Плевненский полк, 2-й Струмский полк, 7-й Преславский полк, 3-й Бдинский полк, 8-й Приморский полк, Пловдивский полк, Сливненский полк, 5-й Дунавский полк, 1-й Софийски полк, Шипченский полк, Конвоя на Н. Височество; Конарский полк, Румелийска полубатарея, Румелийский ескадрон. От дясна страна на арката срещу палата бяха наредени в дълъг ред част от пушките, взети от неприятеля, а до малкия десен вход бе наведен към земята един сърбский топ. През тази улица треба да мине Н. Височество с победоносната войска. От лява страна на арката, до самите врата на палата, министрите, дипломатическите агенти със своите блескави униформи, представителите на червения крьст, чиновничеството чакаха Н. Височество. Часът бе 11 3/4, кoгато Н. Височество, окръжен от щаба, се зададе на кон из Александровската улица. Прочувствувано "ура" се искърти от навалившия народ. Н Височество с венец през рамо, потънал във венци, щаба, окичен с венци, стъпваха величаво под арката. Ново "ура" потърси въздуха. Н. Височество поздрави народа, поздрави министрите, агентите и се спре на вратата на палата, а след него се зададе войската. Всички устремиха очи към героите.

Почна се дефилиранието под арката. Първ мина Софийский полк, след него Батереята на Н. Височество, Конвоя на Н. Височество, Сливненский полк, Плевненский полк, Батереята на капитана Стоянова, Дунавский полк, полу-батереята на капитана Балабанова. Тутакси след това се чу военен оркестр из булеварната улица. Това бе Бдинский полк, който бе успял да застигне, в по погрешка не мина под арката. Н. Височество отиде да го посрещне. След това се чу оркестърът на конний полк. И той по погрешка не мина под арката. На поздравленията на Н. Височество войските отговаряха с потресающа "ура".

Дифелиранието се продължи до три часа. Вечерта градът бе илюминован. Ha 15-й след пладне пристигна и командантина на войските, полковник Николаев, с част от войските. Н. Височество и множество народ го причакаха. Когато полковника се зададе и стъпи под арката, народа го посрещна с прочувствувано "ура". Сам Н. Височество се обърна кьм народа и каза: „викайте, братя, ура за полковника Николаева". И хиляди гьрла огласиха въздуха с "ура" за героя при Пирот.


23.07.2019 г.

Държавно средно техническо училище „Цар Борис III“


Из алманаха "Строителството при царуването на Н. В. Цар Борис III", 1938 г.


Държавно средно техническо училище „Цар Борис III“ - София

През 1909/910 учебна година към I-ва Софийска мъжка гимназия се откри технически отдел, който през 1911/912 учебна година се оформи като учебно заведение — Държавно средно техническо училище, с 2 отдела — строителен и земемерен, изучавани в 5 годишен курс (IV, V, VI, VII и VIII клас).

Техническо училище "Цар Борис III"

През 1917/918 учебна година към същото училище се откри и лесовъден отдел.

През 1922/923 учебна година се откри също и архитектурен отдел, който през първата учебна година се попълва с ученици от VI клас на реалките при три годишен курс. Този отдел през 1927/928 учебна година се слива със строителния, като последният му випуск завършва през 1929/930 учебна година.

Днес наследник на техническото училище е Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев"

През същата 1922/923 учебна година се открива и минния отдел при училището.

От 1925/926 учебна година се откри в гр. Луковит, клон от училището, с 2 класа — IV и V, който клон се закри в края на 1932/933 учебна година.

Курсът на училището за всички отдели от оформяването му в специален учебен институт е бил 5-годишен като училището е подбирало учениците си от III клас на прогимназията.

Ученици от техническото училище, заснети пред сградата на бул. "Евлоги Георгиев"

С Наредба-закон за изменение на чл. 2 от Наредбата-закон за единство в образованието в страната (Дър. вест. бр. 147 от 4 юлий 1936 год.) курсът на училището става три годишен (VI, VII и VIII класове), в което учениците постъпват от V клас на реалните гимназии при подборен изпит. Съгласно тази наредба-закон през 1935/936 и 1936/937 учебни години, нови ученици в училището не се приемаха.

Н. В. Цар Борис III е патрон на училището от 1 юлий 1925 година по молбата на преподавателския съвет на училището, изказана в заседанието му от 1 юний с. г. с протокол № 8, със съгласието на тогавашния Министър на о. с. п. и благоустройството Янко Стоенчев и одобрението на Министерския съвет.

Училището в сегашния му вид, от 18 класни стаи и 15 за кабинети и канцелария, на три етажа, на стойност 12.000.000 лв., е завършено през 1928 година.

Задният двор на училището


19.07.2019 г.

София преди и сега: Храмът "Свети Седмочисленици"


Картичка от началото на 20 век с изглед към новореконструирания храм "Свети Седмочисленици", осветен през 1903 г.

Църквата и прилежащата й градина, фотографирани от улица "Граф Игнатиев" след обилен снеговалеж, началото на 40-те години

Снимката от 2014 г. припомня как дълги години красивата панорама от улица "Граф Игнатиев" бе препречена от неугледните маси на разположения по тротоара пазар 

След реконструкцията на улицата през 2019 г. и премахването на пазара изгледът към емблематичния столичен храм и околния парк отново радва очите на преминаващите 


25.06.2019 г.

София преди и сега: Улица "Дунав"


Днешната снимка от 1927 г. ни пренася в тиха и добре уредена част на някогашна София - пресечката на улиците "Дунав" и "Росица" в близост до булевард "Дондуков". Изгледът ни показва една типична малка софийска улица от първите десетилетия на 20 век, на която доминират еднофамилни домове със запомняща се архитектура, собственост на сравнително заможни семейства.


Кадърът е запечатал и едно любопитно събитие. Шпалирът от ученички от близката Втора девическа гимназия се е построил, за да посрещне свои връстници, дошли на гости от далечна Полша.


Днес улицата, макар и да носи белезите на последващите епохи от развитието на града, все още съхранява част от някогашния си облик. За съжаление, новото строителство упорито настъпва и в този квартал на София, променяйки старите улици до неузнаваемост. Все пак, благодарение на магията на фотографията, още едно парче от столичната мозайка остава съхранено за поколенията.


4.05.2019 г.

София преди и сега: Поглед от въздуха


Въздушните фотографии от първата половина на века са рядък и полезен деликатес. Това е особено вярно, що се отнася до снимките на някогашните покрайнини на града, които по това време не попадат често пред обектива. От борда на самолета се разкрива перспектива, която дава добра представа за развитието и разрастването на София през годините.

Днешният кадър от 30-те години е именно такъв поглед от въздуха, запечатал една пространна перспектива между днешните булевард "Черни връх" и "Стамболийски". С помощта на Google Maps сме подготвили и интересни сравнения със съвременни сателитни изображения.


Горе вляво са Пехотните казарми (днес НДК) и наченките на булевард "Черни връх", вдясно от тях се разпознава характерната кръгова форма на площада при Руски паметник, а в близост до него се откроява комплексът на Александровска болница. Искрящата бяла линия е коритото на Владайска река, която в южна посока преминава в извиваща се все още неканализирана водна змия. Под ъгъл по хоризонтала преминават и основни булеварди -"Македония" и "Цар Борис III" (горе) и "Стамболийски" (долу).

Някогашните покрайнини днес са гъсто застроени квартали

Детайл - Пехотните казарми, Арсеналът, все още нетрасираният бул. "Черни връх" и възвишението на Лозенец

Мястото днес

Детайл - виждат се Петте кьошета, Руски паметник, булевардите "Македония", "Тотлебен" и "Христо Ботев"

А в наши дни изглежда така

Детайл - бул."Цар Борис III" и отчетливото каре със сградите на Александровска болница, както и болницата на Червения кръст, Пионерните казарми и пр.

Днес в тази част се разполагат някои от южните квартали на София


Вижте също: 1000 метра над София (1914 г.)
                       София от самолет (края на 20-те години)
                       София от самолет (1925 г.)
                       София отвисоко


26.04.2019 г.

Великденските празници в София през 1914 г.


Из "Аз знам всичко", 1914 г.

Великденските празници

Отминаха и великденските празници с всички безпокойства и грижи на бащите да доставят необходимото и с всички веселия и радости на малките, да се видят облечени в ново, да се порадват и навеселят на великите празници.

Весело прекарват великденските празници навсякъде. Весело е и в столицата.

Устроеният традиционен събор, поради хубавото време, привлече много посетители. Люлки, циркове „Танго“, арени „Фурлана“, различни пантомини, малки кончета — всичко това доставлява обилно развлечение на всички ония, които могат да намират там развлечение. Устройват се хора, надпреварват се в играение на ръченици. Цяла София, особено детска София, се свлича на събор, за да прекара няколко часа в приятна забава.

Изглед на събора

В нашите снимки читателите ни ще намерят един изглед на събора.

Веселията често пъти се разразяват в скандали. Тази година бе щастлива да не зарегистрира такива. Христос, носителят на мир на земята, тази година, поне в столицата, не донесе буйства, кръвопролития и скандали.

На събора се стича и цялата слугинска армия на София. Не едни са господарките, обаче, които не дочакаха възвръщането на своите слугини, грабнати oт изгорите си.

Ръченици на събора

*

На първия ден на Въскресение в катедралата "Св Неделя" всяка година се отслужва тържествена великденска служба. Стича се там цялото столично висше общество и официални власти. Отслужва се възкресенска литургия. Четат евангелието на всички езици — сръбски, ромънски, гръцки, руски, еврейски.

В катедралата се съхраняват мощите на "Св. Крал", сръбски светия. Изнасят се тия мощи пред църквата, начело с митрополите и в съслужение на цялото духовенство, пристъпва се към целувание... Тая сцена на изнасяние мощите на "Св. Крал", на чието име се наричаше доскоро и самата църква, е представена в нашата картина.

Мощите на "Св. Крал"

Българският народ е толерантен. Ако това бяха мощи на български светия и ако те се биха намирали в Сърбия, можеме да бъдеме уверени, че никога сърбите не биха им отдали оная почит, която ние, българите, всред столицата, отдаваме на техния светия.

*

Отмина и Великден с всички свои радости и тъги.

Още един великден към пътя на вечността.


                         Великденско оживление


20.04.2019 г.

Стара София в цвят (10 фотографии)


През последните години все повече набира популярност оцветяването на стари изображения с помощта на програми за графичен дизайн. Може би основателно тази практика предизвиква дебат дали така се вдъхва допълнителен живот на черно-белите изображения, или нанасянето на цвят е всъщност удар срещу автентичността на един за/съвършен кадър от миналото. 

Без съмнение обаче всеки изпитва любопитство да види отминалия свят в неговите по възможност истински багри. Гладът за цвят не е от днес. От векове човешката ръка оцветява гравюри, литографии, пощенски картички, комерсиално тиражирани фотографии и пр. Твърде често обаче художникът, незапознат с краските на реалния живот някъде далеч по земното кълбо, произволно прилага цветовете и оставя след себе си изображения, които подвеждат не само съвременниците, но и поколенията след тях.

Повод за тези разсъждения е срещата ни със серия ръчно оцветени стъклени позитиви от София, създадени през първата половина на 20 век. Те са били част от американски образователен архив с изображения от цял свят. Някои от кадрите са добре познати, произхождат от различни източници и обхващат времеви период от поне няколко десетилетия. Приложените цветове са резултат преди всичко от интуицията на художника и не отговарят на действителността (особено видимо например при носиите на софийските шопи). 

Въпреки всичко тези изображения са рядък шанс да погледнем към София, такава каквато някога са я виждали очите на непредубедената чуждестранна публика.

Площад "Народно събрание" и храмът "Свети Александър Невски"

Храмът"Света София

Сградата на Народния музей

Царският дворец

Университетът и сградата на университетската библиотека

На софийския пазар

Оживен столичен булевард

ВЕЦ "Панчарево"

Орачи край София

Селско погребение в Софийско


15.04.2019 г.

Една година след атентата в "Света Неделя"


Из "Илюстрована седмица", 1926 г.

На 16 април столицата засвидетелства внушително своята почит към падналите жертви от злокобния атентат, извършен миналата година на 16 април в катедралния храм "Св. Неделя" при погребението на убития зап. генерал К. Георгиев. Площадът пред разрушената църква бе пълен с народ. Митрополит Стефан в съслужение с епархиалното духовенство извърши заупокойка за невинните жертви. След панихидата се организира траурно шествие до Братската могила, в което взеха участие запасното и действующо воинство, разните родолюбиви организации, близките роднини на покойниците и внушителен брой граждани.

Панихидата за убитите, извършена на южната половина на площада пред разрушения храм, в присъствието на на столичното духовенство, начело със софийския митрополит Стефан, семействата и близките на починалите, запасното и действующо войнство и многохиляден народ  

Част от панихидата пред разрушения храм

Господа министрите, начело с министър-председателя г. Андрей Ляпчев, народните представители и семействата на загиналите при атентата на панихидата пред "Св. Неделя"

След панихидата, извършена до самото лобно място, се устрои от присъствующите голямо шествие, което мина по улиците "Мария Луиза" и "Гробарска"

Втора панихида се отслужи при Братската могила всред риданията на семействата на жертвите и съчувствията и скръбта на хилядите присъствующи




12.04.2019 г.

Спомени от кървавия ден (за атентата в храма "Света Неделя" от първо лице)


Из в-к "Пряпорец", 16 април 1926 г.


СПОМЕНИ ОТ КЪРВАВИЯ ДЕН

Г-н Владимира Такев, който е бил в църквата през време на атентата, ни описва случката по следния начин:

Отидох от дома право в църквата. Шествието не беше още пристигнало. Входовете се пазеха от стража, а и вътре имаше няколко реда стражари. Като официално лице — народен представител — пуснаха ме да вляза. Църквата бе празна; тук-таме се виждаха лица, дошли по-рано. Заех място в южната артика, на която впоследствие целия свод се срути и причини голямата катастрофа. Чакайки шествието, аз забелязах срещу мене под северната артика другаря ми Григор Василев. Напуснах мястото си и отидох при него. Застанах под високия амвон и се опрях на неговата колона. Това преместване, съвършено случайно, ме спаси от неизбежна смърт, защото сводът на тая част на църквата не се срути.

Малко време след това разместване, шествието пристигна. Катафалката с тялото на покойния генерал Георгиев се носеше от неговите другари, между които бе и министра на вътрешните работи г. Русев, главния секретар Разсуканов, струва ми се и от генерал Вълков, военния министър. Балюстрадата, на която се постави сандъка с мъртвеца, бе нададена много напред към олтаря. Министрите застанаха един след друг към това място, владиката Стефан се качи на трона и започна опелото. Църквата се препълнн и претъпка с народ. Тъкмо когато владиката четеше Евангелието, свещите угаснаха внезапно и всичко потъна в непроницаем мрак. Един трясък, подобен на експлодирала граната, се чу високо над нас.


Всички онемяха в ужас. Въздухът се сгъсти от прах и дишането стана мъчно. Разбрах, че е извършен атентат и очаквах всеки миг нов удар, който трябваше да ни зарови в земята. Започна се инстинктивно движение към вратите и прозорците. Нищо се не виждаше. Полунаведени, като сомнамбули, в тъмнината се тласкахме пипешком напред.

Гробно мълчание. Убитите бяха завинаги млъкнали. Ранените не издаваха никакви стонове —вероятно не чувствуваха болките си или се въздържаха да охкат. В тая зловеща тишина чуваха се само думите: "полека", "полека"!, с което се предупреждаваха хората да се не тласкат, за да не се задушат едни други.

Движейки се полунаведен, чувствувах, че стъпвам върху купища развалини и трупове под тях. Не можеше обаче да се схване размерът на нещастието. Всички бяха зашеметени и бързаха да излязат от църквата преди да последвате други удари. Срутването на една част от свода и откриването на купола осветлиха малко вътрешността на църквата; въздухът се разреди и дишането стана по-леко. Така продължихме към вратите и излязохме на бял свят от преизподнята, в която преживяхме неколко минути. Бяхме окончателно спасени. 

Мислех, че всички са живи, че няма убити хора, защото в тъмнотата нищо не се виждаше, а в зашеметяването си не чувахме стоновете на умиращите. Когато излязохме вън, бяхме буквално засипани с пепел. Дрехите ми — окървавени, по лицето ми течеше кръв — тогава чак забялезях, че съм ранен в главата. Отправих се към близката аптека на Немски, където доктор Чавов посрещаше ранените и с голяма грижа даваше първа медицинска помощ.


У дома си намерих грамадно множество познати и съседи, дошли да се осведомят за станалото в църквата. Аз бях изпаднал в морална безчувственост, в един атонизъм, който ми пречеше да схвана всичкия ужас на преживяната трагедия.

След една инжекция против тетанус прекарах нощта в спокоен и дълбок сън. 

Сутринта ръмеше ситен дъжд и студен вятър смразяваше лицата. Движението по улиците бе спряно. Първото ми желание бе да отида в църквата и когато видях мястото, гдето стоях, обърнато в купище от блокове и пръст, аз разбрах опасността, от която само Провидението е могло да ме спаси. Повечето хора около мене бяха загинали под тия развалини. Качих се на автомобил и се отправих за Александровската болница. Там бяха отнесени всички мъртви и голяма част от ранените.

Три големи стаи в моргата бяха препълнени с трупове. Първото лице, което видях, бе моят другар Паскал Паскалев, кмета на София. Легнал на гърб с отворени очи. Хубав, както винаги, той изглеждаше жив с една струя кръв на сляпото око. До него лежеше непознато лице, мисля че бе офицер със смазана глава, от която течаха пърчета мозък... Генерал Давидов, мой съвипусник, изопнат в своя шинел лежеше до Паскалева. Съпругата на заслужилия вожд на II арм. генерал Тодоров с разкъсани дрехи бе поставена до вратата. В тая стая бе и хубавият, елегантният и даровитият офицер от генералния щаб подполковник Евлоги Тодоров, който бе дошъл в църква с майка си, сестра си и детето си. Всички загинаха там.


До него изстинали лежаха неколко войници и офицери в униформа; по-нататък купчина от генерали и полковници, имената на които ми избягват в тоя момент. В съседната стая погледа се хвърляше върху снажната фигура на младия Лекарски, секретаря на м-р Цанков, един левент момък, който и сега мъртъв поразяваше със силата и свежестта на своето младо тяло. До него друг министерски секретар брата на г. Бобошевскн, с когото малко преди атентата аз бях разговарял. И тая стая както първата бе претъпкана с трупове и друга до нея също. Близките на тия покойници, потънали в скръб и траур, плачеха из коридорите на болницата, а майките и съпругите им си кършиха ръцете от ужасни страдания! Едни след други, пристигаха файтони и автомобили с гробни сандъци и вдигаха мъртъвците, за да ги отнесат в техните къщи. Два дена наред по десетки мъртъвци се отнасяха на гробищата. И всеки ден все нови жертви, все нови гробове се откриваха, защото голяма част от ранените измряха в тия дни на неописуеми мъчения...


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...