30.08.2009 г.

Познавате ли Стара София?



Най-после попаднахме на снимка на едно определено място, каквато много отдавна търсим. Да видим дали ще познаете кое е то? :)



26.08.2009 г.

Място за разпознаване



Има една снимка, която ни мъчи от доста време насам.


Според надписа това трябва да е пасажът Свети Никола, но не успяваме да локализираме точното място. Самият пасаж има три подстъпа - от Търговска, от Дондуков и от Мария Луиза. Ето и карта:


Ако приемем, че на снимката се вижда един от входовете на пасажа, то с оглед на широкия булевард и многото дървета на снимката остават два варианта - Дондуков и Мария Луиза. Сградите обаче не съвпадат с известните ни на тези булеварди.

Съществува възможност това да е вътрешността на пасажа, но на други снимки за сравнение за съжаление не сме попадали.

Не е изключено фотографията да показва съвсем друго място, но кое?

Ако някой може да помогне в ориентирането, нека заповяда. Снимката е от самото начало на 20 век - 1900-1902 г.

Добавка - 16:12 часа, 27 август: Как не се сетихме за най-очевидната съпоставка! - Пасажът от въздуха, около 1940 г. Дали пък не е това мястото:




25.08.2009 г.

Дневникът на Иречек - първи впечатления от София



... След пладне навалихме се на другата страна на планината. Пътът от оттук до София е съвършено отвратителен, както изобщо бива пътуванието по бившата османска държава. ...

Половин ден вървиш все между голи скали и блатисти пастбища между цел лабиринт еднообразни криволици, които омръзват на окото да го гледа. По шосето срещаш тук-там ханища, защото селата са отдалечени и скрити от главните пътища. Малко като се слезе от врьха, на лева страна се съгледва дълбоката долина на реката Искърец: той се втича в големий Искър, който тук наблизо през непроходими скали и височини се отправя към Дунава. ...

Близо при полите на Стара-планина за пръв път видех пъстрите женски облекла на шопкините от Софийский окръг. Тоя ден бе неделя. Те са същите неизменени облекла, които описват старите пътешественници, Иван Дерншвам от Радчин (1553) в немский си журнал, и Des Hayes de Courmenin (1621), който прибавил и образа Шопката при своето печатано пътувание. Тя е облечена в тъмносиня дреха без ръкави, нашити с разни орнаменти, желти, червени и бели; с тежък кожен пояс, около педей широк, накачен със стари и нови пари, които на всяка стъпка звънтят като вериги. На ръцете се показват приятно обшитите ръкави на белата риза. Около шията съгледваш пак огърлици с пари и на ръцете тежки тучени гривни, които имат предисторическа форма. Момичетата ходят гологлави, с коса оплетена на много ситни редици, на които са окачени много редове пари. Жените покриват главите си с бели кърпи, отзад превързани, и са обути с бели чорапи и опънци. Много пъти съм се чудил как девойките ходят в най-лютата зима без кожух и в същите дрехи, както ходят и през летото, на софийский търг. Мъжете и жените носят голи кожуси.

Мъжкото облекло е бело като снег: то е направено от домашна ньлна и състои от казайка и тесни бели гаши. Още мьжете носят широк чернотъмен пояс, на главата си черен калпак и са обути с опънци. Некой път носят малки фесове (особено момчетата) и синя римска туника, над която обличат черна връхна дреха е бело-сини обтоки. Типът на лицето както на мьжете, така и на жените нема особена привлекателност.

Още на пътът ми се каза, че София не е друго, освен Лом или Берковица в голем формат. След осем часа влезохме в градът, на който къщите са ниски, направени от дръво и глина и при всяка и дюкян. Раздрусани по неравните улици, спрехме се пред един „хотел", който с извънредната си нечистота превъсходствуваше всички ханища, що можах да видя от Лом до тука. ...

Сутринта (29 октомврий) излезох да разгледам местоположението. Пуснах се сам без съпроводник из лабиринта. Не видех друго, а само криви улици, между ниските, от дърво и глина направени къщи и на улиците непребродим кал, под който се скриваше лоший калдарьм. Излезох на едно тесно место, прилично на булевард, насадено с дръви, което е препълнено с ориянталски малки дюкенчета, принадлежащи на испанските евреи, на които тук не само големата търговия, но и най-дребните занаяти (като стъкларство, правянието на разни потреби от тенекия и др.) е во ръцете. Имаше голема живост и по улиците ходяха множество хора в разнообразни облекла: селски, градски и чюждестранни.... Стори ми се, че единствените големи здания беха неколко стари, но великолепни джамии и разорените кервансараи. Най-после пристигнах на една площадь, която почти цела е захваната от четвероъгълна новонаправена градина. На горната й страна се намира една двоекатна къща, лицето на която има 23 прозорци. Стража стоеше на вратата й и понеже по-добро нещо не бех видел, познах, че тя ще бъде княжеский палат. По-надолу в една улица видех едно големо дървено здание, украсено с българский лев и с много бело-зеле-но-червени пряпорци. Приличаше на нашите привременни изложения и без съмнение то бе българский парламент. Скоро познах, че София е твърде пространен град, но и твърде неугледен, понеже от напуснатите турски домове не останало друго, освен кал, тъй като дръвите им във време на войната били употребени за топливо....

...

Според най-новата статистика числото на жителите в София се въскачва на 25 000 души, от които 12 000 са мъжи. Турци има твърде малко; те се препитават със занаят. Евреите, които говорят развален испански език, размесен с арабски думи, са около 5500 души. Преди освобождението на земята, числото на българете в тоя град не било твърде големо. Едва сега всичко са преобърнало и на развалините на старий град основа се нова София. Една голема част от града вече е населена с български чиновнически семейства; с тех заедно тука се заселили много търговци и занаятчии, от които повечето са от Етрополско, Златишко, Самоковско и Македония. Освен това новородената тая источна Елдорадо привлекла и мнозина авантюристи както от исток, също и от запад. По тая причина София сега е станала съвършено козмополитически град, с изглед чиновниковоенски. Тук са застъпени почти всички язици. На улиците, в гостилниците, по лавките слушаш да се говори български, турски, испански, руски, сърбски, ромънски, гръцки, френски, италянски и немски. Тук се намират тоже персийци и арменци. Че и на край града живеят в колиби и неколко стотини мюслюмански цигане, разбира се от само себе си, защото това е обичай на исток.

От друга страна, в тоя козмополитически град животът е спокоен, като на село. ... Повечето къщи са на един кат; турските къщи, както и новите, които се сега прават, са снабдени с градини или широки дворове. Старий град, а именно еврейский участък, прилича на лабиринт, с тесни и смрадливи улици, между твърде гъстите къщици, които застрашават пътника със своето падание. Новий град, който се строи сега, се простира оттук към юг, около княжеский палат, Св. София и Черна Джамия. Тука по улиците зимно време има кал до невервание, който се разлива из целий град като езеро и человек не може другояче да излезе из жилището си, освен с дълбоки ботуши. В това време София заслужава да се нарече „Българска Венеция". Тъй като направата на къщата е твърде слаба и състои само от дърво и твърде тънък пласт недопечени тухли, разбира се, че вентилацията в тех е извънредна. Често през целата зима стояхме в стаята облечени с палта и писахме с ръкавици на ръце. Когато се топи снега, водата през потона капе в стаята. От тази страна тук животът е като в лагер. По причина на близките гори в София климатът не е топъл. ...

Положението на града е твърде влажно. Нигде не се съгледва скала. Целий град е основан върху наплав, който у потоците е разменен с диорит и селенит, които водата е принесла от Витоша. Летно време милиони жаби крякат цели нощи покрай потоците и градините в самий град; а по некой път тие певци посещават дори и стаите. ...

Животът в града, особено зимно време, по своето еднообразие и уединение от света, бива твърде стеснителен. Железници нема, плуванието по Дунава престанва, телеграфните жици от големите снегове и ветрове често се прекъсват и пощата пристига само един път в седмицата, като принася цел куп вестници наведнаж. И търговията през зимата престава, а стоките, що се намират на тържището, подскъпват. Разбира се, че който иде от запад, требва да се снабди на година с много маловажни дреболии, които тук и милиони да дава, не може да намери.

Околността не е без привлекателност. Макар и Софийското поле да е препълнено с големи села, по-големата му част не е друго, освен еднообразно пастбище. Тук нема место за расхождание пеше, но при това се намират твърде приятни и весели местоположения за тогози, който обича да езде на кон. Главното место за расходка на новософийците, Софийски Версайл или Потсдам, е селото, което първен се наричало Бали Ефенди и което преди два месеца се преименува на Княжево. То се намира 8 километръ на запад от града при входа между Лилин и Витоша, който през Радомирско води към изворите на Струма. Тук гледаш селски къщи, скромничко кафене с градина, топли извори, които се събират в един авуз, над който се извдига здание със свод, развалини от турски джамии и керван-сарай, и една запустела фабрика, дето Турция приготовлявала облекло за своята войска. В неделя от пладне на съвсем откритото и лишено от сенка шосе ще срещнеш на кола, на коне или пеше големо множество от българската столица да отиват за това место. По-нататък от Княжево се намира друг топъл извор Иокара-Баня. Сега се прават мостове и садат алеи за украшение на тие расходки, които след години действително много ще заменат настоящий си див изглед.


За тия, които обичат уединение и странят от светските шумове, има широко поле за расхождание на кон в околността към планините, многобройните мънастири и пресеката на Искъра. Най-привлекателно место е селото Драгалевци при полите на Витоша с мънастир, основан в 14-то столетие от българский цар Ивана Александра, както става явно от потвърдителний лист на сина му царя Шишмана, който е опазен и до днес в Зографский мънастир на Св. Гора. Целото село е скрито в лес от стари кичести орехи, между които се извиват бистрите горски рекички. В неделя отдалеко слушаш гайди и еднообразни песни за хоро, и в селото на моравата съгледваш редове селски момци и моми да играят своето хоро, което прилича на сръбското — две крачки на една страна напред и една назад. Оттук по длъжината и подножието на Витоша се отива кам Бояна, гдето в тесната стара церква „Св. Пантелеймон" се съгледва опазений фресков образ на цар Константина Асеня и на неговите сродници от 1269 год.; в ближната долина до малкий водопад на стръмния конус се намират останките на старобългарската крепост Бояна, която била е обсаждана от гърците в 1015 год. Тук природата е твърде весела. В юний ливадите при планината приличат на тихо море, което от време на време се вълнува от пресний и хладен ветър. Долу гледаш Софийското поле в своите разношарени сеитби: отсам — ниви пожълтели и се готвят за жатва, отвъд бела София жътварът пъргаво жъне, а тук при полите на планината всичко е още зелено и весело. Стадата, планински вълнести коне, волове и крави пасат по страните на великата Витоша. Орлите прехвъркат от планината до града и наедно с малката Витошка мечка привличат немвродовите обожатели на лов. В полето и около му не виждаш лозя. Местните жители уверяват, че тук лозя не могат да станат по причина на студений климат. Но самото име Горний и Долний Лозен на Самоковский път и турското название на могилата Курубаглар (сухи лозя) при самий град потвърдяват, че тук имало лозя и че постепенно били занемарени, или пък, че от изсичанието на лесовете климатът станал твърде сурав и непостоян. ...


22.08.2009 г.

Семейство шопи в едно американско списание






Особеният чар на тази фотография явно впечатлява не само нас, но и редактора на американското списание "Peoples of All Nations". В текста под снимката се отбелязва контрастът между селското семейство и лъскавите столични тротоари, но и това, че мъжът "щедро" е поел част от товара на жената, което не било съвсем типично за ориенталските навици по нашите ширини.



20.08.2009 г.

Познавате ли Стара София?



Това е новата загадка, а вие знаете какво да правите. :)



18.08.2009 г.

Третото Велико народно събрание през очите на английската преса



След абдикацията на княз Александър I Батенберг през септември 1886 г. във Велико Търново се свиква Третото Велико народно събрание. То продължава от октомври 1886 г. до август 1887 г. и основната му задача е да избере нов княз. В крайна сметка депутатите се спират на Фердинанд Сакскобурготски, който полага клетва пред събранието на 2 август 1887 г.

В броя си от 20 ноември 1886 г. английският седмичник The Graphic отразява събранието със серия гравюри на първа страница.

Не търсете прилика с нашето съвремие, че току виж сте я открили.



Сградата на Великото народно събрание (читалище Надежда в Търново).


Стефан Стамболов чете послание от регентите.


Депутати от стар тип.


Депутати от нов тип.


Група турски депутати.


Трибуната.


Привличане вниманието на председателя.


Ложите за публиката.

17.08.2009 г.

Завръщането на войските



Тържественото посрещане на българската войска в София след Междусъюзническата война.


Цар Фердинанд и командването.


Парад на площад Света Неделя.

10.08.2009 г.

Познавате ли Стара София?



Една лесна задача за тези, които следят страницата. :)



8.08.2009 г.

България на Всемирното изложение в Париж, 1900 г.



Впечатляващо по мащабите си, световното изложение в Париж ознаменува настъпването на новото столетие, събирайки на едно място техническите и индустриални достижения на човечеството. Между април и ноември 1900 г. събититето събира над 51 милиона души, с което остава в историята.

България не пропуска възможността да се включи в изложението със собствен павилион. Той е разположен на брега на Сена в района, посветен на чуждестранните нации. Българската изложба се намира на втори ред край реката, а в съседство са павилионите на Румъния и Люксембург. Сградата е издържана в модерния Art Nouveau стил, смесен с традиционни национални елементи. България излага предимно земеделска продукция - най-вече характерните продукти от рози, тютюни и пр.


Карта на изложението. Българският павилион е ограден в червено.


Общ изглед към изложението.


Българският павилион.








Авторите на този сайт са изработили чудесна триизмерна възстановка на българския павилион.



4.08.2009 г.

Харесвате ли новия дизайн на Стара София?



Решихме да променим изгледа на подстраниците в Стара София. С натрупването на материал се стигна до много дълги поредици от снимки, които не стоят прегледно и подредено. За целта въведохме изглед тип галерия - с малки thumbnails, които са по-лесни за разглеждане. По този начин обаче се губи в голяма степен логическата последователност на снимките, които бяха подредени от една страна според годината, а от друга - според разположението по съответната улица или площад.

Ето пример с булевард Цар Освободител:

Преди

Сега

Бихме помолили за вашите мнения. Сложихме и анкета в ляво, където може да отметнете предпочитанията си, без да се налага да пишете цял коментар.

Благодарим!

Страница "София - 130 години столица"




По случай юбилея на столицата от Софийска община са се постарали да направят специален сайт. Включени са няколко графи, които съдържат интересни материали:

История - сравнително подробен текст върху миналото на София и някои от значимите сгради в града.

Кметове - пълна биографична справка и фотографии на всички 53-ма софийски кметове.

Научни форуми - сборник със статии на различни теми, както и приложение със стари снимки (предимно от добре познатата серия фотографии на Карастоянов). Това, което не ни направи добро впечатление, е, че директно са взети материали и от нашия сайт (в секцията с картите). Жалкото в случая е, че именно Софийска община разполага с възможността да се разрови в собствените си уникални архиви и сбирки и да извади непознати материали, които да допринесат към вече публикуваните. Вместо това, съставителите са се пуснали по най-малкото съпротивление и не са създали нещо запомнящо се - особено на фона на юбилейните издания за други кръгли годишнини, които дори днес служат като основа за изучаването на столицата.

"София - 130 години столица"


1.08.2009 г.

Едно сравнение



Приложените два текста за градския транспорт в София са с над 70 години разлика във времето. Единият е от 1935 г., а другият - отпреди няколко дни. Изводите оставяме на вас.


1935

С окончателното преминаване на трамваите в ръцете на столичната община, в началото на 1927 г., когато за ръководители били назначени вещи и работоспособни техници, трамвайното дело в продължение само на няколко години се разраства и издига на една голяма висота. По своята уредба, трамвайното дело в София съперничи на много от големите градове в чужбина. Стегнати линии, в пълна изправност мотриси и ремаркета, дисциплиниран и вежлив персонал, модерни чакални, отлично обзаведена работилница, в която се извършва бърз ремонт на повредените трамвайни коли и в която се изработват и съвършенно нови коли, най-модерни токоизправителни станции, идеално уредено движение, компетентен началнически персонал, редовно изплащане заплати, специални грижи за подобрение живота на трамвайните служители, разработен план за разширение на трамвайната мрежа.

Софийските електрически трамваи са едно колосално предприятие, приходите от което възлизат годишно над 100 000 000 лв. От 1927 год. насам предприятието е покривало от своите редовни приходи не само всички редовни разходи по поддържане на трамваите, но и направените грамадни разходи за разширение и подобрение на трамвайната мрежа, за постройката на новите чакални, за доставката на нови мотриси и ремаркета и пр. Освен това, всички задължения по откупуването на трамваите от бившия концесионер се включват в разходите на трамваите. И при това положение, бюджета на дирекцията на трамваите дава значителни излишъци, които отиват в общата общинска каса.

Днес

Градският транспорт в София има нужда от още около 40 млн. лв., за да не завърши отново годината със загуба, предупредиха директорите на общинските превозвачи. Миналата година двете транспортни дружества - "Столичен автотранспорт" и "Столичен електротранспорт", натрупаха обща загуба от 13 млн. лв., която беше основната причина цялата общинска икономика да е "на червено" през 2008 г. За тази година в бюджета на общината са предвидени 100 млн. лв., с които да се съфинансират транспортните фирми.

За да се спаси от загуба, автобусният превозвач настоява да се увеличи цената на километър пробег от 2.68 лв. на 3.03 лв. В противен случай е възможно дружеството да не успее да купи 50 нови автобуса, за които вече е обявен конкурс за доставка, предупреди директорът на "Столичен автотранспорт" Асен Добранов. Общинската фирма вече изплаща лизинга на 44 автобуса. Само за първото тримесечие на годината дружеството е натрупало 900 хил. лв. загуба. Тя се дължи както на изплащането на автобусите, така и на растящите цени на горивата. Разходите се повишили и защото общинският превозвач трябваше да покрива част от линиите, отдадени на частната фирма "Карат-С", докато тя поеме маршрутите.

Дневник


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...