... След пладне навалихме се на другата страна на планината. Пътът от оттук до София е съвършено отвратителен, както изобщо бива пътуванието по бившата османска държава. ...
Половин ден вървиш все между голи скали и блатисти пастбища между цел лабиринт еднообразни криволици, които омръзват на окото да го гледа. По шосето срещаш тук-там ханища, защото селата са отдалечени и скрити от главните пътища. Малко като се слезе от врьха, на лева страна се съгледва дълбоката долина на реката Искърец: той се втича в големий Искър, който тук наблизо през непроходими скали и височини се отправя към Дунава. ...
Близо при полите на Стара-планина за пръв път видех пъстрите женски облекла на шопкините от Софийский окръг. Тоя ден бе неделя. Те са същите неизменени облекла, които описват старите пътешественници, Иван Дерншвам от Радчин (1553) в немский си журнал, и Des Hayes de Courmenin (1621), който прибавил и образа Шопката при своето печатано пътувание. Тя е облечена в тъмносиня дреха без ръкави, нашити с разни орнаменти, желти, червени и бели; с тежък кожен пояс, около педей широк, накачен със стари и нови пари, които на всяка стъпка звънтят като вериги. На ръцете се показват приятно обшитите ръкави на белата риза. Около шията съгледваш пак огърлици с пари и на ръцете тежки тучени гривни, които имат предисторическа форма. Момичетата ходят гологлави, с коса оплетена на много ситни редици, на които са окачени много редове пари. Жените покриват главите си с бели кърпи, отзад превързани, и са обути с бели чорапи и опънци. Много пъти съм се чудил как девойките ходят в най-лютата зима без кожух и в същите дрехи, както ходят и през летото, на софийский търг. Мъжете и жените носят голи кожуси.
Мъжкото облекло е бело като снег: то е направено от домашна ньлна и състои от казайка и тесни бели гаши. Още мьжете носят широк чернотъмен пояс, на главата си черен калпак и са обути с опънци. Некой път носят малки фесове (особено момчетата) и синя римска туника, над която обличат черна връхна дреха е бело-сини обтоки. Типът на лицето както на мьжете, така и на жените нема особена привлекателност.
Още на пътът ми се каза, че София не е друго, освен Лом или Берковица в голем формат. След осем часа влезохме в градът, на който къщите са ниски, направени от дръво и глина и при всяка и дюкян. Раздрусани по неравните улици, спрехме се пред един „хотел", който с извънредната си нечистота превъсходствуваше всички ханища, що можах да видя от Лом до тука. ...
Сутринта (29 октомврий) излезох да разгледам местоположението. Пуснах се сам без съпроводник из лабиринта. Не видех друго, а само криви улици, между ниските, от дърво и глина направени къщи и на улиците непребродим кал, под който се скриваше лоший калдарьм. Излезох на едно тесно место, прилично на булевард, насадено с дръви, което е препълнено с ориянталски малки дюкенчета, принадлежащи на испанските евреи, на които тук не само големата търговия, но и най-дребните занаяти (като стъкларство, правянието на разни потреби от тенекия и др.) е во ръцете. Имаше голема живост и по улиците ходяха множество хора в разнообразни облекла: селски, градски и чюждестранни.... Стори ми се, че единствените големи здания беха неколко стари, но великолепни джамии и разорените кервансараи. Най-после пристигнах на една площадь, която почти цела е захваната от четвероъгълна новонаправена градина. На горната й страна се намира една двоекатна къща, лицето на която има 23 прозорци. Стража стоеше на вратата й и понеже по-добро нещо не бех видел, познах, че тя ще бъде княжеский палат. По-надолу в една улица видех едно големо дървено здание, украсено с българский лев и с много бело-зеле-но-червени пряпорци. Приличаше на нашите привременни изложения и без съмнение то бе българский парламент. Скоро познах, че София е твърде пространен град, но и твърде неугледен, понеже от напуснатите турски домове не останало друго, освен кал, тъй като дръвите им във време на войната били употребени за топливо....
...
Според най-новата статистика числото на жителите в София се въскачва на 25 000 души, от които 12 000 са мъжи. Турци има твърде малко; те се препитават със занаят. Евреите, които говорят развален испански език, размесен с арабски думи, са около 5500 души. Преди освобождението на земята, числото на българете в тоя град не било твърде големо. Едва сега всичко са преобърнало и на развалините на старий град основа се нова София. Една голема част от града вече е населена с български чиновнически семейства; с тех заедно тука се заселили много търговци и занаятчии, от които повечето са от Етрополско, Златишко, Самоковско и Македония. Освен това новородената тая источна Елдорадо привлекла и мнозина авантюристи както от исток, също и от запад. По тая причина София сега е станала съвършено козмополитически град, с изглед чиновниковоенски. Тук са застъпени почти всички язици. На улиците, в гостилниците, по лавките слушаш да се говори български, турски, испански, руски, сърбски, ромънски, гръцки, френски, италянски и немски. Тук се намират тоже персийци и арменци. Че и на край града живеят в колиби и неколко стотини мюслюмански цигане, разбира се от само себе си, защото това е обичай на исток.
От друга страна, в тоя козмополитически град животът е спокоен, като на село. ... Повечето къщи са на един кат; турските къщи, както и новите, които се сега прават, са снабдени с градини или широки дворове. Старий град, а именно еврейский участък, прилича на лабиринт, с тесни и смрадливи улици, между твърде гъстите къщици, които застрашават пътника със своето падание. Новий град, който се строи сега, се простира оттук към юг, около княжеский палат, Св. София и Черна Джамия. Тука по улиците зимно време има кал до невервание, който се разлива из целий град като езеро и человек не може другояче да излезе из жилището си, освен с дълбоки ботуши. В това време София заслужава да се нарече „Българска Венеция". Тъй като направата на къщата е твърде слаба и състои само от дърво и твърде тънък пласт недопечени тухли, разбира се, че вентилацията в тех е извънредна. Често през целата зима стояхме в стаята облечени с палта и писахме с ръкавици на ръце. Когато се топи снега, водата през потона капе в стаята. От тази страна тук животът е като в лагер. По причина на близките гори в София климатът не е топъл. ...
Положението на града е твърде влажно. Нигде не се съгледва скала. Целий град е основан върху наплав, който у потоците е разменен с диорит и селенит, които водата е принесла от Витоша. Летно време милиони жаби крякат цели нощи покрай потоците и градините в самий град; а по некой път тие певци посещават дори и стаите. ...
Животът в града, особено зимно време, по своето еднообразие и уединение от света, бива твърде стеснителен. Железници нема, плуванието по Дунава престанва, телеграфните жици от големите снегове и ветрове често се прекъсват и пощата пристига само един път в седмицата, като принася цел куп вестници наведнаж. И търговията през зимата престава, а стоките, що се намират на тържището, подскъпват. Разбира се, че който иде от запад, требва да се снабди на година с много маловажни дреболии, които тук и милиони да дава, не може да намери.
Околността не е без привлекателност. Макар и Софийското поле да е препълнено с големи села, по-големата му част не е друго, освен еднообразно пастбище. Тук нема место за расхождание пеше, но при това се намират твърде приятни и весели местоположения за тогози, който обича да езде на кон. Главното место за расходка на новософийците, Софийски Версайл или Потсдам, е селото, което първен се наричало Бали Ефенди и което преди два месеца се преименува на Княжево. То се намира 8 километръ на запад от града при входа между Лилин и Витоша, който през Радомирско води към изворите на Струма. Тук гледаш селски къщи, скромничко кафене с градина, топли извори, които се събират в един авуз, над който се извдига здание със свод, развалини от турски джамии и керван-сарай, и една запустела фабрика, дето Турция приготовлявала облекло за своята войска. В неделя от пладне на съвсем откритото и лишено от сенка шосе ще срещнеш на кола, на коне или пеше големо множество от българската столица да отиват за това место. По-нататък от Княжево се намира друг топъл извор Иокара-Баня. Сега се прават мостове и садат алеи за украшение на тие расходки, които след години действително много ще заменат настоящий си див изглед.
Половин ден вървиш все между голи скали и блатисти пастбища между цел лабиринт еднообразни криволици, които омръзват на окото да го гледа. По шосето срещаш тук-там ханища, защото селата са отдалечени и скрити от главните пътища. Малко като се слезе от врьха, на лева страна се съгледва дълбоката долина на реката Искърец: той се втича в големий Искър, който тук наблизо през непроходими скали и височини се отправя към Дунава. ...
Близо при полите на Стара-планина за пръв път видех пъстрите женски облекла на шопкините от Софийский окръг. Тоя ден бе неделя. Те са същите неизменени облекла, които описват старите пътешественници, Иван Дерншвам от Радчин (1553) в немский си журнал, и Des Hayes de Courmenin (1621), който прибавил и образа Шопката при своето печатано пътувание. Тя е облечена в тъмносиня дреха без ръкави, нашити с разни орнаменти, желти, червени и бели; с тежък кожен пояс, около педей широк, накачен със стари и нови пари, които на всяка стъпка звънтят като вериги. На ръцете се показват приятно обшитите ръкави на белата риза. Около шията съгледваш пак огърлици с пари и на ръцете тежки тучени гривни, които имат предисторическа форма. Момичетата ходят гологлави, с коса оплетена на много ситни редици, на които са окачени много редове пари. Жените покриват главите си с бели кърпи, отзад превързани, и са обути с бели чорапи и опънци. Много пъти съм се чудил как девойките ходят в най-лютата зима без кожух и в същите дрехи, както ходят и през летото, на софийский търг. Мъжете и жените носят голи кожуси.
Мъжкото облекло е бело като снег: то е направено от домашна ньлна и състои от казайка и тесни бели гаши. Още мьжете носят широк чернотъмен пояс, на главата си черен калпак и са обути с опънци. Некой път носят малки фесове (особено момчетата) и синя римска туника, над която обличат черна връхна дреха е бело-сини обтоки. Типът на лицето както на мьжете, така и на жените нема особена привлекателност.
Още на пътът ми се каза, че София не е друго, освен Лом или Берковица в голем формат. След осем часа влезохме в градът, на който къщите са ниски, направени от дръво и глина и при всяка и дюкян. Раздрусани по неравните улици, спрехме се пред един „хотел", който с извънредната си нечистота превъсходствуваше всички ханища, що можах да видя от Лом до тука. ...
Сутринта (29 октомврий) излезох да разгледам местоположението. Пуснах се сам без съпроводник из лабиринта. Не видех друго, а само криви улици, между ниските, от дърво и глина направени къщи и на улиците непребродим кал, под който се скриваше лоший калдарьм. Излезох на едно тесно место, прилично на булевард, насадено с дръви, което е препълнено с ориянталски малки дюкенчета, принадлежащи на испанските евреи, на които тук не само големата търговия, но и най-дребните занаяти (като стъкларство, правянието на разни потреби от тенекия и др.) е во ръцете. Имаше голема живост и по улиците ходяха множество хора в разнообразни облекла: селски, градски и чюждестранни.... Стори ми се, че единствените големи здания беха неколко стари, но великолепни джамии и разорените кервансараи. Най-после пристигнах на една площадь, която почти цела е захваната от четвероъгълна новонаправена градина. На горната й страна се намира една двоекатна къща, лицето на която има 23 прозорци. Стража стоеше на вратата й и понеже по-добро нещо не бех видел, познах, че тя ще бъде княжеский палат. По-надолу в една улица видех едно големо дървено здание, украсено с българский лев и с много бело-зеле-но-червени пряпорци. Приличаше на нашите привременни изложения и без съмнение то бе българский парламент. Скоро познах, че София е твърде пространен град, но и твърде неугледен, понеже от напуснатите турски домове не останало друго, освен кал, тъй като дръвите им във време на войната били употребени за топливо....
...
Според най-новата статистика числото на жителите в София се въскачва на 25 000 души, от които 12 000 са мъжи. Турци има твърде малко; те се препитават със занаят. Евреите, които говорят развален испански език, размесен с арабски думи, са около 5500 души. Преди освобождението на земята, числото на българете в тоя град не било твърде големо. Едва сега всичко са преобърнало и на развалините на старий град основа се нова София. Една голема част от града вече е населена с български чиновнически семейства; с тех заедно тука се заселили много търговци и занаятчии, от които повечето са от Етрополско, Златишко, Самоковско и Македония. Освен това новородената тая источна Елдорадо привлекла и мнозина авантюристи както от исток, също и от запад. По тая причина София сега е станала съвършено козмополитически град, с изглед чиновниковоенски. Тук са застъпени почти всички язици. На улиците, в гостилниците, по лавките слушаш да се говори български, турски, испански, руски, сърбски, ромънски, гръцки, френски, италянски и немски. Тук се намират тоже персийци и арменци. Че и на край града живеят в колиби и неколко стотини мюслюмански цигане, разбира се от само себе си, защото това е обичай на исток.
От друга страна, в тоя козмополитически град животът е спокоен, като на село. ... Повечето къщи са на един кат; турските къщи, както и новите, които се сега прават, са снабдени с градини или широки дворове. Старий град, а именно еврейский участък, прилича на лабиринт, с тесни и смрадливи улици, между твърде гъстите къщици, които застрашават пътника със своето падание. Новий град, който се строи сега, се простира оттук към юг, около княжеский палат, Св. София и Черна Джамия. Тука по улиците зимно време има кал до невервание, който се разлива из целий град като езеро и человек не може другояче да излезе из жилището си, освен с дълбоки ботуши. В това време София заслужава да се нарече „Българска Венеция". Тъй като направата на къщата е твърде слаба и състои само от дърво и твърде тънък пласт недопечени тухли, разбира се, че вентилацията в тех е извънредна. Често през целата зима стояхме в стаята облечени с палта и писахме с ръкавици на ръце. Когато се топи снега, водата през потона капе в стаята. От тази страна тук животът е като в лагер. По причина на близките гори в София климатът не е топъл. ...
Положението на града е твърде влажно. Нигде не се съгледва скала. Целий град е основан върху наплав, който у потоците е разменен с диорит и селенит, които водата е принесла от Витоша. Летно време милиони жаби крякат цели нощи покрай потоците и градините в самий град; а по некой път тие певци посещават дори и стаите. ...
Животът в града, особено зимно време, по своето еднообразие и уединение от света, бива твърде стеснителен. Железници нема, плуванието по Дунава престанва, телеграфните жици от големите снегове и ветрове често се прекъсват и пощата пристига само един път в седмицата, като принася цел куп вестници наведнаж. И търговията през зимата престава, а стоките, що се намират на тържището, подскъпват. Разбира се, че който иде от запад, требва да се снабди на година с много маловажни дреболии, които тук и милиони да дава, не може да намери.
Околността не е без привлекателност. Макар и Софийското поле да е препълнено с големи села, по-големата му част не е друго, освен еднообразно пастбище. Тук нема место за расхождание пеше, но при това се намират твърде приятни и весели местоположения за тогози, който обича да езде на кон. Главното место за расходка на новософийците, Софийски Версайл или Потсдам, е селото, което първен се наричало Бали Ефенди и което преди два месеца се преименува на Княжево. То се намира 8 километръ на запад от града при входа между Лилин и Витоша, който през Радомирско води към изворите на Струма. Тук гледаш селски къщи, скромничко кафене с градина, топли извори, които се събират в един авуз, над който се извдига здание със свод, развалини от турски джамии и керван-сарай, и една запустела фабрика, дето Турция приготовлявала облекло за своята войска. В неделя от пладне на съвсем откритото и лишено от сенка шосе ще срещнеш на кола, на коне или пеше големо множество от българската столица да отиват за това место. По-нататък от Княжево се намира друг топъл извор Иокара-Баня. Сега се прават мостове и садат алеи за украшение на тие расходки, които след години действително много ще заменат настоящий си див изглед.
За тия, които обичат уединение и странят от светските шумове, има широко поле за расхождание на кон в околността към планините, многобройните мънастири и пресеката на Искъра. Най-привлекателно место е селото Драгалевци при полите на Витоша с мънастир, основан в 14-то столетие от българский цар Ивана Александра, както става явно от потвърдителний лист на сина му царя Шишмана, който е опазен и до днес в Зографский мънастир на Св. Гора. Целото село е скрито в лес от стари кичести орехи, между които се извиват бистрите горски рекички. В неделя отдалеко слушаш гайди и еднообразни песни за хоро, и в селото на моравата съгледваш редове селски момци и моми да играят своето хоро, което прилича на сръбското — две крачки на една страна напред и една назад. Оттук по длъжината и подножието на Витоша се отива кам Бояна, гдето в тесната стара церква „Св. Пантелеймон" се съгледва опазений фресков образ на цар Константина Асеня и на неговите сродници от 1269 год.; в ближната долина до малкий водопад на стръмния конус се намират останките на старобългарската крепост Бояна, която била е обсаждана от гърците в 1015 год. Тук природата е твърде весела. В юний ливадите при планината приличат на тихо море, което от време на време се вълнува от пресний и хладен ветър. Долу гледаш Софийското поле в своите разношарени сеитби: отсам — ниви пожълтели и се готвят за жатва, отвъд бела София жътварът пъргаво жъне, а тук при полите на планината всичко е още зелено и весело. Стадата, планински вълнести коне, волове и крави пасат по страните на великата Витоша. Орлите прехвъркат от планината до града и наедно с малката Витошка мечка привличат немвродовите обожатели на лов. В полето и около му не виждаш лозя. Местните жители уверяват, че тук лозя не могат да станат по причина на студений климат. Но самото име Горний и Долний Лозен на Самоковский път и турското название на могилата Курубаглар (сухи лозя) при самий град потвърдяват, че тук имало лозя и че постепенно били занемарени, или пък, че от изсичанието на лесовете климатът станал твърде сурав и непостоян. ...