28.07.2018 г.

Възпоменателната плоча на Свети Климент


На 9 август 1916 г. се навършват 1000 години от кончината на бележития български духовник и просветител Свети Климент Охридски. В резултат на приповдигнатия родолюбив дух на военното време годишнината се посреща тържествено и с размах. Освен с организираната голяма прослава в Охрид, делото на Свети Климент е почетено и с важни събития в българската столица.

Още в 9 часа сутринта на празничния ден многочислено шествие, съставено от ученички и ученици от софийските училища, се отправя към храма "Св. Седмочисленици“, където се отслужва архиерейска служба в присъствието на голяма част от министрите, хофмаршала на двореца и хиляди софиянци. 

Събралото се множество пред храма "Св. Седмочисленици", където е отслужена заупокойна молитва в памет на всебългарския просветител

След службата шествието се отправя към пресечката на булевардите „Цар Освободител“ и "Фердинанд“ (днес "Васил Левски"), където в съществуващата малка градинка е осветена красиво изработена от камък и бронз възпоменателна плоча. Плочата трябва да обозначи мястото, на което предстои да бъде изграден паметник в чест на Свети Климент.

С молебен и празнични речи се открива възпоменателната плоча на Свети Климент Охридски

Текстът на плочата гласи: „Освети се това място за паметник Св. Клименту Охридски, в деня на 1000 години от смъртта му, 9 август (27 юли) 1916 г."

Поради злощастния край на войните за национално обединение българското общество попада в коварни исторически водовъртежи и ентусиазмът отстъпва място на всеобща покруса. Така, решението да се издигне паметник на този най-забележителен български просветител десетилетия наред остава неосъществено. 

Паметната плоча (вдясно), 30-те години

Съхранените фотографии показват, че дълги години възпоменателната плоча на Свети Климент продължава да краси предвиденото за паметник място пред новопостроения Ректорат на Софийския университет. С няколко изречения паметният знак е описан и през 1946 г. в познатата книга на Александра Монеджикова "София през вековете", където авторката отбелязва: "На кръстовището срещу Ректората се зеленее малка градинка. Напролет там цъфтят люляци. Те се надвесват над паметната плоча, която означава мястото на бъдещия монументален паметник на Св. Климент."

Аероснимка около 1940 г., оградено е мястото на градинката и поставената плоча

За съжаление, не ни е известна последващата съдба на плочата. Възможно е да е премахната с изчезването на приютилия я зелен триъгълник, който пада жертва на нарастващото движение по булеварда. В тази връзка в своята книга "Градоустройство, бит, растителност и градини в София" инж. Дико Диков посочва: "Градинката беше унищожена при разширението на бул. Руски, остана само малко плочирано регулационно островче. Плочата изчезна, а паметника на св. Климент Охридски бе издигнат в градината до Народното събрание. По същото време изчезна подобна плоча пред Синодалната палата, която сочеше място за паметник на Иларион Макариополски. Всъщност това не бяха плочи, а художествено изработени каменни паметници."

В крайна сметка, едва през 1979 г. е открит съществуващият и до днес паметник на Свети Климент в градината между Ректората и Народното събрание. По този начин, макар и с известно закъснение, нашата столица все пак уважи позабравения обет към паметта на всебългарския духовен светилник Свети Климент Охридски. Каква е участта на плочата и дали паметният знак е съхранен някъде, не знаем.


24.07.2018 г.

Римската стена


Т. нар. Римска стена в София, известна също като Старата стена, всъщност не е римски, а османски градеж. Смята се, че е построена в първите векове на османско владичество. Тя представлява част от неголяма квадратна постройка, за чието предназначение има няколко теории. За най-приемлива теза се смята, че това е надгробна постройка на виден турчин, издигната сред турските гробища, които са се намирали преди Освобождението в този район. Според други информации става дума за "част от "намазгяф" - мястото, където ходжата служел молитва за тези, които заминават за хаджилък. Край стената били наредени големи камъни, на които бъдещите хаджии стъпвали, за да се качат на конете си."

Запазената стена е изградена с характерен османски клетъчен градеж - камък в правоъгълна клетка от тухли. В стената има два високи прозоръчни отвора, а между тях, обърната на запад, е изградена ниша. В горната част стената е разположен зъбчат корниз от тухли.

В началото на 20 век стената е стърчала самотна в покрайнините на града сред запустели турски гробища.


Изглед около 1917 г

През 1957 г. Старата стена е реставрирана и обявена за паметник на културата. Днес градежът се намира в един от най-скъпите софийски квартали Лозенец и е вписан в малък пазар, известен като "Римската стена".




20.07.2018 г.

Новата загадка


По добра традиция петък е ден за главоблъсканица от някогашна София. Кое е мястото на днешната снимка?



10.07.2018 г.

София през 1917 г. (14 снимки)


Днес се пренасяме повече от сто години назад, за да се насладим на 14 прекрасни фотографии. Снимките от 1917 г. представят едно както вече познато, така и в голяма степен изненадващо и новооткрито лице на тогавашна София. Градът блести с някои от най-забележителните си сгради, без да губи от екзотичното и характерно за времето си богатство от образи и типажи.

Трамвайна мотриса по линията, минаваща покрай двореца и вливаща се в площад "Александър". На заден план се вижда и прочутият гранд хотел "България".

Поглед към Царския дворец

На същия площад се намира и внушителният хотел "Юнион палас" (по това време в сградата е настанена германска военна администрация), кадърът е запечатал оживлението на пазарния ден.

Древен и модерен символ на София - храмовете "Света София" и "Св. Александър Невски"

Народното събрание с паметника на Царя Освободител

Булевард "Мария Луиза" с джамията и халите, поглед към храма "Свети Крал"

Храмът "Свети Крал" и едноименният площад

Амбулантен търговец на площад "Свети Крал" ("Света Неделя")

Селяни от околността на Женския пазар

Шопкиня на грънчарския пазар (вероятно площад "Трапезица")

Въжарска работилница и дюкян

Шопи, неизвестно къде

Малък ваксаджия по улиците на града

Драгалевският манастир


1.07.2018 г.

Градът на бездомните


Из вестник "Аз знам всичко", 1916 г.

Новият град

Изборите вече минаха. Злобата на деня в столицата е пак новата София. На общинска мера към захарната фабрика, само за няколко дни изникнаха с бързина по-голяма от тая, с която растат гъбите, близо три хиляди къщи! Това са жилищата на бездомниците.


Повдига се голям въпрос: в кметството бурни протести, кмета иска растурянето на зданията, подава си оставката, министерството обещава, че ще ги растури, после заявява, че няма — неопределеност, несигурно бъдеще, което заставя жителите на новия град да държат своя собствена „полиция“ с една численост, която с пълно право вярва, че ще устои на истинската полиция, ако последната би се опитала да посегне върху новите сгради. Безпокойни нощи преживява новия град. Изборите минаха и призраци на накърнена несправедливост витаят над полупокритите покриви...

Но стражата бди. И има защо!

Защото бездомниците са заявили че няма да се помръднат от новите си огнища. Защото срещу твърдото тяхно решение се зачуват вече угрози на властта, която иска да намекне, че тя не е престанала да счита България за правова държава. 

И очакванията излиза, че са на своя край. И стария и новия град чакат с нетърпение.

Какво ще стане? Ще имаме ли пак бездомници?

Не за дълго, но все пак въпрос.

Нашите оригинални снимки представляват сцени и изгледи от новия град. Виждат се готови вече сгради, такива които са на довършване и такива които още не са прибрали обитателите си. На едната от снимките е издебнат момента, в който един водител — бездомник говори на своите съграждани. Какво? — това вече всеки се сеща..."