Из вестник "Аз знам всичко", 1916 г.
Новият град
Изборите вече минаха. Злобата на деня в столицата е пак новата София. На общинска мера към захарната фабрика, само за няколко дни изникнаха с бързина по-голяма от тая, с която растат гъбите, близо три хиляди къщи! Това са жилищата на бездомниците.
Повдига се голям въпрос: в кметството бурни протести, кмета иска растурянето на зданията, подава си оставката, министерството обещава, че ще ги растури, после заявява, че няма — неопределеност, несигурно бъдеще, което заставя жителите на новия град да държат своя собствена „полиция“ с една численост, която с пълно право вярва, че ще устои на истинската полиция, ако последната би се опитала да посегне върху новите сгради. Безпокойни нощи преживява новия град. Изборите минаха и призраци на накърнена несправедливост витаят над полупокритите покриви...
Но стражата бди. И има защо!
Защото бездомниците са заявили че няма да се помръднат от новите си огнища. Защото срещу твърдото тяхно решение се зачуват вече угрози на властта, която иска да намекне, че тя не е престанала да счита България за правова държава.
И очакванията излиза, че са на своя край. И стария и новия град чакат с нетърпение.
Какво ще стане? Ще имаме ли пак бездомници?
Не за дълго, но все пак въпрос.
Нашите оригинални снимки представляват сцени и изгледи от новия град. Виждат се готови вече сгради, такива които са на довършване и такива които още не са прибрали обитателите си. На едната от снимките е издебнат момента, в който един водител — бездомник говори на своите съграждани. Какво? — това вече всеки се сеща..."