17.02.2024 г.

Представителството на "Филипс" в Царство България


Днес, благодарение на поредица фотографии от началото на 40-те години на 20 век, имаме рядката възможност да се докоснем до дейността на българския клон на дружество "Филипс" - по онова време един от значимите европейски технологични гиганти.

През този период "Филипс" е утвърдено име на българския пазар, като предлага най-вече известните си радиоапарати и осветителни крушки, както и някои видове индустриално оборудване. 

Фотографиите ни представят не само управлението на дружеството, но и ни разхождат през отделенията на фирмата, складовете, сервиза и др. Пред очите ни се разкриват в детайли мащабната и модерна за времето си търговска организация, както и начинът, по който се осъществяват доставките, поддръжката и рекламната дейност на фирмата. 

С малки съкращения сме запазили оригиналните текстове, които съпровождат снимките.  


Първият етаж от модерното общежитие "Балкан" на бул. "Дондуков" 34-36 е зает почти напълно от канцелариите на дирекцията "Филипс". В непосредствена близост с едно от най-елегантните кина в София (Балкан) помещенията на дирекцията "Филипс" с фееричното си специално осветление "Филора" допринасят много за разхубавяването на този оживен център на столицата. Под дирекцията се намира един от многото специално обзаведени магазини за продажба на произведенията "Филипс". 

Добре дошли в Българското търговско и индустриално А. Д. "Филипс"

През време на една конференция в дирекционната стая (от ляво на дясно) Ю. Идесман, директор Е. Л. Я. ван Бреда, директор Ян Хавик, директор М. Кутулов, прокурист инж. Гр. Секулов 

Директорът М. Кутулов, ръководещ търговския отдел, със сътрудниците си

Фактурното и експедиционно отделение

Новият главен склад, находящ се на бул. "Константин Стоилов" 16. В същото здание на първия етаж се помещава техническата служба.

Канцеларията на склада и отделението "експедиция за вътрешността"

Помещение за опаковка и за контрола

Големият склад в сутерена на същото здание, където са настанени предпочитително тежките индустриални артикули като токоизправители, кино-инсталации, агрегати за заварки с електричество и др.

Големият склад за известните крушки за осветление "Филипс" на ул. "Преслав" 9. От тук крушките "Филипс" предприемат победоносния си ход за всички краища на царството.

Приемателна служба за повредени апарати. На това място е валидно правилото "клиентът е нашият господар". Тук се приемат неизправните апарати, за да се върнат в най-добър ред на нашите клиенти.

Поглед в дясно в централната техническа служба. Заслужава особено внимание големият избор от най-модерни измервателни и контролни инструменти и модерното целесъобразно осветление с новите лампи "Филора".

Поглед на ляво в техническата служба с ръководителя инж. Г. Вълков

Нашето специално отделение за рекламни артикули, където всеки наш представител, който умее да украсява магазина си, ще намери най-голям избор от най-хубав витринен материал и други рекламни артикули за подкрепа на неговата продаваческа дейност.

При фирмата Инж. Костов и Марков, ул. "Московска" 7. Тази фирма е натоварена с разпространението на филипсовите артикули за индустрия. В нейните помещения е инсталирана една постоянна изложба за разните видове "Осветление Филора", състояща се от различни кабини, в които всеки може да се запознае с това ново и епохално постижение в модерната осветителна техника.

Частичен изглед от Филипсовия щанд на Пловдивския мострен панаир 

Голямата филипсова неонова рекламна инсталация, поставена на зданието на хотела "Юнион палас" в столицата. Рекламата се вижда още от университета и свети над цялото протежение на най-елегантната улица на София - булевард "Цар Освободител".

Дирекцията и персоналът, снимани в двора на главния склад (отсъстват 14 души, мобилизирани по това време)

16.02.2024 г.

По дирите на първия български квартал-градина


20-те и особено 30-те години на отминалото столетие твърде много приличат на нашето съвремие в не едно отношение. И тогава населението на столицата расте не с дни, а с часове. Жилищата не достигат. Притиснати от високите наеми и лошите битови условия на квартирния си живот, мнозина мечтаят за своите "две стаи". Пътят към тях и някога, както и сега, минавал най-често през кредит. Появяват се строителни кооперации, които с помощта на различни спестовни и финансови дружества изграждат големи кооперативни сгради по улици и булеварди.

Модел на една от типовите къщи

Модел на една от типовите къщи

В средата на 30-те години едно спестовно-строително дружество решава да направи нещо ново и невиждано в България - да изгради първия "град-градина" в страната. Следвайки утвърдени в други европейски държави практики, дружество "Подслон" финансира създаването на градинската колония "Боянски възход", която днес предприемчиви брокери вероятно биха определили като извънградски комплекс от къщи в паркова среда.

Задачата, която си поставя дружеството, е "на една гола поляна" да издигне хубави, евтини и хигиенични самостоятелни жилища за по едно семейство, които обаче да имат удобствата на жилищата в добре благоустроения град. И всичко това трябва да се случи край улица "Братя Бъкстон", в празните ливади между София и Бояна.

С цел икономия на средства са изработени типови проекти в пет разновидности с различна квадратура и цена. Всички те разполагат с партер, етаж и двор. Проектите са дело на архитектурното дуо Яким Якимов и Любен Костов.

Архитектите

От предвидените 81 дворни парцела са застроени 70. Пет от сградите представляват еднофамилни къщи. Всички останали са двойки - къщи-близнаци, които споделят една обща стена (калкан). Масовото изработване на типовите елементи (врати, дограми и пр.) и разделението на строителните работи помагат допълнително да се спестят средства. 

Полагане на основите - поглед към село Бояна и Витоша

Полагане на основите - поглед към София

Дружеството обединява всички заеми на спестителите и изплаща на строителния предприемач целия строеж. От своя страна, новодомците внасят предварително 20% от стойността на имота си, а останалата част предстои да изплатят на месечни вноски. Цялото начинание възлиза на 10 127 000 лева, като всички работи са извършени на частен принцип без участие на общината. В това число и цялостното благоустрояване - прокарване на електрическа мрежа и вода (боянска, разбира се, за радост на новодомците), шосиране на улиците и изграждане на тротоарите.

Къщите в строеж, юни 1935 г.

Къщите в строеж, юли 1935 г.

Така за по-малко от една година изникват редици от сияещи бели сгради, описани по следния поетичен начин в рекламното списание на дружество "Подслон":

"Стройни редици бели къщи светеха пред мен - къщи като от някакъв друг свят, от някаква чужда действителност. Те ме поздравяваха радостно с червените си керемидени покриви, от прозорците се усмихваха просторни жилища, вратите ме канеха да вляза. Наоколо, нашир из полето, нагоре по планината чак до снежните върхове се беше разтегнала зимата-пролет, сновеше из светлината на щедрото слънце и като че играеше хоро по стените и дворищата, между циментовите електрически стълбове и по белите плочници на тротоара."

Август, 1935 г.

Ако днес, близо 90 години по-късно, краката ви отведат на булевард "Братя Бъкстон", свърнете по улица "Пирин". Там със сигурност ще разпознаете къщите от нашата история. Разбира се, стройните бели редици вече ги няма - с времето всяка сграда е добила собствен облик. Някои са се превърнали в модерни градски къщи, други са щедро надстроени, трети нощем остават с тъмни прозорци. Цветове и форми всякакви. Няма го и просторният изглед към склоновете на Витоша. Но градините са там - със своята кротка зеленина, февруарски кокичета и съзерцателни котки. Един от последните зелени острови сред все по-презастроените улици на новия квартал.

Мястото днес







4.02.2024 г.

Унгарската легация в София


България и Австро-Унгария установяват дипломатически отношения още през 1879 г., веднага след освобождението на нашето отечество. Империята изгражда своето дипломатическо представителство на едно от най-хубавите места в София - булевард "Цар Освободител", между двореца и Народното събрание. 

След злополучния край на Първата световна война и обособяването на независима унгарска държава легацията на Унгария трябва да напусне тази сграда (която междувременно е окупирана от Италия като победител във войната) и да изгради самостоятелно представителство в българската столица. 

Любопитен спомен от този период ни е оставил унгарският дипломат Шандор Киш-Немешкери, публикуван през 1993 г. от Пенка Пейковска в "Известия на държавните архиви" (кн. 66):


Преместването на унгарската легация протече при необикновени обстоятелства. Когато пристигнах в София, бях неприятно изненадан, че дипломатическият представител на една от неутралните страни, упълномощен да защитава интересите ни, не можеше или не искаше да попречи на италианците да заемат и се настанят по правото на победителя в чудесната сграда на австро-унгарската легация (както стана с двореца на легацията ни в Истанбул), която по квота, тоест около една трета част от нея се падаше на нас, след като непосредствено до нея имаше собствен, макар и много по-малък дворец. 

Представителството на Австро-Унгария на булевард "Цар Освободител" в края на 19 век

Вярно, италианският дипломатически представител граф Дурини ди Монца (по-късно такъв в Будапеща) заемаше само две трети от двореца, а в останалата част се разположи чехословашката легация. Със силно чувство за справедливост Дурини разбираше моето трудно положение и отначало ми отстъпи две стаи на партера. 

Впоследствие от чехословашкия дипломатически представител Кюнзл-Ижерски, благодарение на това, че бяхме стари бойни другари, даже добри приятели, получих няколко служебни помещения, дори когато отидоха в собствена сграда, услужливо ми отстъпи заеманата от него част от сградата. Дурини отстъпи и празната конюшня на легацията, което за мене като ездач означаваше твърде много. Всичко вървеше добре, докато Дурини беше там, обаче възникнаха трудности с наследниците му; отдъхнахме си, когато правителствата ни се споразумяха Италия да заплати в брой полагащата ни се според квотата част от двореца. 

Сградата на новата унгарска легация в строеж (пресечката на бул. "Евлоги Георгиев" и ул. "6-и септември"), 20-те години

Унгарската легация в завършен вид

Тогава издействувах от столичната община да ни отпусне хубав, голям, безплатен парцел до английската легация, където после с получените от италианците пари построихме сегашния хубав дворец на легацията ни с красива градина, конюшня, гараж. По специална, но не необичайна ирония насъдбата, тъкмо дворецът ни беше готов след толкова, мъки, неприятности и работа, едва бях изкарал в него една година, и ме преместиха...

В двора на легацията, 1927 г.

Новият унгарски пълномощен министър в София на път да връчи акредитивните си писма на Цар Борис III, около 1930 г. Дипломатът е придружаван от Павел Груев, съветник и началник на канцеларията на двореца. Фотографията е направена пред парадния вход на унгарската легация - прави впечатление несъществуващата днес богата декорация, в това число фигури в цял ръст вероятно на личности от унгарската история.