Крикор Асланян
Лето господне 1940-то. На улица "Мария Луиза" номер 18, недалеч от площад "Св. Неделя", на реда на магазина на прочутата фирма за шевни машини „Сингер” и близо до сградата на еврейската банка „Геула”, работи „Уникум”.
„Уникум” значи единствен, необикновен, неповторим, уникален и т.н. и т.н. Тук ще допуснем една тавтология и ще зададем един въпрос – уникален ли е „Уникум”? Кому да зададем този въпрос? Естествено на единствения син на собственика на Салона за услуги „Уникум” г-н Агоп Агопян.
- Господин Агопян, какво представляваше този Салон?
- Баща ми Крикор Агопян беше човек изключително предприемчив, технически много грамотен и с поглед насочен към новаторството. Винаги търсеше авантюрата в бизнеса, рискуваше и почти винаги успяваше, воден от техническата си мисъл и търговския си нюх. Рядко съчетание за един самоук човек, преживял гонения, бежанство и всички онези мъки, изживяни от арменците от неговото поколение.
- Как се е родила в него мисълта да създаде този Салон - нещо, което не е било познато в София, даже в цяла България?
- Началото слага с работилницата за формоване на мъжки шапки /бомбета/. Машини познати, които той усъвършенства и приспособява и за парното гладене и формоване на дамски шапки. През 30-те и началото на 40-те години модата изисква софиянци и софиянки да ходят с филцови шапки и лете, и зиме.
- Нима „Уникум" е обикновена шапкарска работилница?
- Разбира се, че не. Тук клиентът може да получи и услугата химическо чистене за облеклото си, пране и гладене на ризи. Но уникалността на „Уникум” е в комплексното кабинково обслужване, което клиентът може да ползва в Салона, непознато на софиянци до тогава. Има зала за дами и отделно за мъже. В приятно оформени със завеси кабинки клиентът или клиентката влиза, предава дрехите си за химическо чистене и гладене и, докато го обслужват, може да почете вестник или списание, да пие чай или кафе за сметка на фирмата, донесено естествено от някой чирак на близкото кафене. Такива не липсват наоколо. Процедурата трае около 45 минути, след което клиентът напуска Салона като излязъл от кутия. Както виждате от старите снимки, в Уникум действа и ваксаджийски отдел – за мъже и отделно за жени. Облечен във фирмен халат клиентът или клиентката може да ползва и услугите на бръснаро-фризьорския салон на „Уникум”.
- Аги, позволи ми да те наричам така в името на 60-годишното ни приятелство, предполагам баща ти не е работил сам в Салона?
- Отначало му помагат сестра му Адрине и по-големият му брат. Но с разширяването на гамата услуги и непрекъснатото нарастване на броя на клиентите естествено там работят и ваксаджии, и гладачи, шивачки за дребни поправки, бръснари и фризьорки, както и общи работници.
Аз бях само 5-годишен тогава и не помня точния брой на работещите в „Уникум”, но навярно не са били малко. Като имаме предвид и мястото на Салона - дюкян на кьоше, както се казва, на пъпа на София, със сигурност клиентела не е липсвала. За съжаление бомбите разрушиха целия център на София, вкл. и Салона за услуги „Уникум”
- Какво е това куче на снимката?
- Баща ми беше страстен ловец и кучето му го следваше на всяка крачка, не само на лов, но и в града. Това куче се казваше Дик и беше равноправен член на нашето семейство. Спомням си, веднъж татко ме беше взел със себе си на лов. Наложи се да преспим на полето. Като дете на мен ми дадоха 2 одеяла, едното отдолу, а другото като завивка. Дик дойде и легна плътно до мен, прилепяйки гърба си до моето тяло, за да ме топли.
- От рекламата в арменския вестник от онези времена научаваме, че в „Уникум” са се продавали и машини за почистване, формоване и гладене на шапки. Възможно ли е това или е само реклама?
- Не, не е реклама. Баща ми купуваше стандартни машини, правеше някои изменения в конструкцията и ги продаваше. Даже имаше няколко случая на износ за Турция. Някои от измененията на машините беше патентовал.
„Уникум” значи единствен, необикновен, неповторим, уникален и т.н. и т.н. Тук ще допуснем една тавтология и ще зададем един въпрос – уникален ли е „Уникум”? Кому да зададем този въпрос? Естествено на единствения син на собственика на Салона за услуги „Уникум” г-н Агоп Агопян.
Ваксаджийският салон и отделението за дами
- Господин Агопян, какво представляваше този Салон?
- Баща ми Крикор Агопян беше човек изключително предприемчив, технически много грамотен и с поглед насочен към новаторството. Винаги търсеше авантюрата в бизнеса, рискуваше и почти винаги успяваше, воден от техническата си мисъл и търговския си нюх. Рядко съчетание за един самоук човек, преживял гонения, бежанство и всички онези мъки, изживяни от арменците от неговото поколение.
- Как се е родила в него мисълта да създаде този Салон - нещо, което не е било познато в София, даже в цяла България?
- Началото слага с работилницата за формоване на мъжки шапки /бомбета/. Машини познати, които той усъвършенства и приспособява и за парното гладене и формоване на дамски шапки. През 30-те и началото на 40-те години модата изисква софиянци и софиянки да ходят с филцови шапки и лете, и зиме.
Машината за формоване на шапки
- Нима „Уникум" е обикновена шапкарска работилница?
- Разбира се, че не. Тук клиентът може да получи и услугата химическо чистене за облеклото си, пране и гладене на ризи. Но уникалността на „Уникум” е в комплексното кабинково обслужване, което клиентът може да ползва в Салона, непознато на софиянци до тогава. Има зала за дами и отделно за мъже. В приятно оформени със завеси кабинки клиентът или клиентката влиза, предава дрехите си за химическо чистене и гладене и, докато го обслужват, може да почете вестник или списание, да пие чай или кафе за сметка на фирмата, донесено естествено от някой чирак на близкото кафене. Такива не липсват наоколо. Процедурата трае около 45 минути, след което клиентът напуска Салона като излязъл от кутия. Както виждате от старите снимки, в Уникум действа и ваксаджийски отдел – за мъже и отделно за жени. Облечен във фирмен халат клиентът или клиентката може да ползва и услугите на бръснаро-фризьорския салон на „Уникум”.
- Аги, позволи ми да те наричам така в името на 60-годишното ни приятелство, предполагам баща ти не е работил сам в Салона?
- Отначало му помагат сестра му Адрине и по-големият му брат. Но с разширяването на гамата услуги и непрекъснатото нарастване на броя на клиентите естествено там работят и ваксаджии, и гладачи, шивачки за дребни поправки, бръснари и фризьорки, както и общи работници.
Аз бях само 5-годишен тогава и не помня точния брой на работещите в „Уникум”, но навярно не са били малко. Като имаме предвид и мястото на Салона - дюкян на кьоше, както се казва, на пъпа на София, със сигурност клиентела не е липсвала. За съжаление бомбите разрушиха целия център на София, вкл. и Салона за услуги „Уникум”
Собственикът пред салон "Уникум"
- Баща ми беше страстен ловец и кучето му го следваше на всяка крачка, не само на лов, но и в града. Това куче се казваше Дик и беше равноправен член на нашето семейство. Спомням си, веднъж татко ме беше взел със себе си на лов. Наложи се да преспим на полето. Като дете на мен ми дадоха 2 одеяла, едното отдолу, а другото като завивка. Дик дойде и легна плътно до мен, прилепяйки гърба си до моето тяло, за да ме топли.
- От рекламата в арменския вестник от онези времена научаваме, че в „Уникум” са се продавали и машини за почистване, формоване и гладене на шапки. Възможно ли е това или е само реклама?
- Не, не е реклама. Баща ми купуваше стандартни машини, правеше някои изменения в конструкцията и ги продаваше. Даже имаше няколко случая на износ за Турция. Някои от измененията на машините беше патентовал.
- Аги, от името на Стара София и нейните многобройни приятели ти благодаря за интересния разказ.
Пред "Уникум"
Снимките са от личния архив на г-н А. Агопян