Историята пази спомена за два случая, в които тежката сянка на легендарния въздушен кораб преминава над българската столица. Днешната малко поувяхнала слава на цепелина не може да заличи възхищението на тогавашните софийски граждани от техническото чудо на онова време.
Първата поява на цепелин над София е в пряка връзка с Голямата война, в която летящите кораби били използвани активно за разузнаване и бомбардиране на противника, а застрашителният им вид предизвиквал смут и страх сред обикновените хора.
173-метровият немски въздухоплавателен съд пристига в българската столица в 10:30 сутринта на 26 октомври 1915 г. Движел се от 4-мотора със скорост между 80 и 100 км/ч. Полетът преследвал преди всичко пропагандни цели, а събитието е отбелязано подобаващо чрез картички и фото-репортажи в българския и немския печат. Не остава безучастна и пропагандата на противника. Пресата на страните от Антантата обаче се опитвала да иронизира събитието и да му придаде подигравателен оттенък.
Немска пропагандна картичка - 9 ноември, 1915 г.
Според една колонка в английския вестник „Дейли Мейл” царят на България имал силен страх от самолети и бил изпаднал в "състояние на ужас" от авиацията на англичани и французи. Фердинанд Сакскобургготски бил толкова притеснен, че свикал Министерския съвет, поради нуждата да се защити София и разпоредил всички български летци да бъдат върнати от фронта в столицата. Той, според изданието, издигнал бомбоустойчив покрив на двореца, а през нощта прожектори безспир кръстосвали небето над града. "Треперещият монарх” дори помолил Кайзера да изпрати един от немските цепелин в града. На въпрос на командира на въздушния кораб кога може да отпътува за фронта, Фердинанд настоял цепелинът да прекара цялата зима в София.
Кадри от посещението през 1915 г. намират място и в европейската преса.
Дописка излиза и в далечните Съединени щати. Известният американски ежедневник „Ню Йорк Таймс” разказва за 8-часовото пътуване на немския цепелин от Тимишоара през Южна Унгария, Североизточна Сърбия и Северозападна България до София. С въздухоплавателното средство пътувал 15-членен екипаж. На борда бил и немският гросхерцог Адолф фон Мекленбург, заедно със своя адютант. Благородникът бил приветстван непосредствено след приземяването на софийска земя лично от българското царско семейство.
Цепелинът на почивка в полето край Захарната фабрика, 1915 г.
Фердинанд проявил изключителен интерес към цепелина. Монархът дори възкликнал: „Това е един велик момент в моя живот!” При своята визита царят бил придружаван от членове на Министерския съвет, сред които - министър-председателят и военният министър. Присъствал и германският пълномощен министър, акредитиран у нас. Освен за височайшия интерес, „Ню Йорк Таймс” свидетелства и за огромното количество столични граждани, дошли да видят цепелина. След като „буквално цяла София” се извървяла, за да му се възхити, той поел по обратния път към дома.
Цар Фердинанд бил дълбоко впечатлен от техническото чудо
Царица Елеонора приветства в София гросхерцог Адолф фон Мекленбург, пътувал с цепелина.
Втората, далеч по-известна, среща на София с цепелин (и то с легендарния LZ 127) станала през октомври 1929 г. С така нареченото „Балканско пътуване” отново били търсени преди всичко пропагандни внушения. Изключителното съоръжение трябвало да символизира възраждащата се мощ на Германия – в икономически, военен и технически план.
В дните на своето пътуване до българската столица „Граф Цепелин” вече бил в зенита на славата си. Създаден през 1928 година, още през същата година LZ 127 осъществява пътуване през океана до Съединените американски щати, а през месеците август и септември на същата 1929 година цепелинът се прочул и с историческото си първо околосветско пътешествие.
Внушителният "Граф Цепелин" над София, 16 октомври 1929 г. Виждат се и трите български аероплана, които го придружават като ескорт от границата до столицата.
Така, на 15 октомври 1929 г. внушителното туловище на въздушния кораб се отделило от земята на родния немски град Фридрихсхавен и цепелинът се отправил със скорост от 85 км/ч по маршрута Мюнхен-Виена-Будапеща-Белград-София-Плевен-Букурещ-Тимишоара-Ратибор. На борда си „Графа” превозвал 40 души екипаж, 20 пътници и 10 килограма специална поща, която била пускана в градовете, над които корабът преминавал.
В 11:05 часа на 16 октомври цепелинът достигнал българската граница при Драгоман, а в 11:20 вече се намирал над софийското поле. По пътя си бил посрещнат от три български аероплана, които го придружили като ескорт до столицата София.
Сутрешните вестници вече били съобщили на софиянци, че „Граф Цепелин” ще се появи в небето около 9 часа сутринта и хиляди граждани наводнили отрано улиците и площадите в очакване на 236-метровото туловище. Очите били приковани в небето, а фотоапаратите – готови да запечатат историческия момент. Тази среща напомнила на мнозина за годините на отминалата война, но фактът, че "Балканско пътуване" се случило във времена на мир, подхранвал празничното настроение на столичани.
В напрегнато очакване да зърнат летящото чудо
(Тази снимка любезно предостави Кико)
След появата си „Графа” се снижил, като първо преминал над царския дворец и се насочил към катедралата „Свети Александър Невски”. Там бил посрещнат от празничния звън на храмовите камбани. До екипажа на цепелина били изпратени приветствени радиотелеграми от името на правителството, от германския пълномощен министър, от Дружеството на столичните журналисти, от Българския аероклуб и германското училище.
Цяла София се струпала навън. Учениците от гимназиите в града били освободени от занятия и получили извънредна ваканция, за да проследят как силуетът на въздушния кораб преминава над столицата. Прекъснато било дори провеждащото се в този час заседание на Министерския съвет, за да могат и министрите да възхитят от балкона на правителствената сграда на творението на човешкия гений.
Реещият се над катедралата "Св. Александър Невски" цепелин би бил внушителна гледка дори днес.
Зрелището траело около 20 минути. След две обиколки над столичните покриви и без да се приземява, „Графа” си взел сбогом със софиянци и към 12 часа на обяд продължил към Плевен. В същия ден през Свищов цепелинът напуснал българската територия, навлизайки в Румъния на път за Букурещ.
Делят ни повече от 90 години от тази легендарна среща в небето над София. През 1937 година огънят поглъща 245-метровия титан на дирижаблите LZ 129 „Хинденбург” и слага трагичния край на епохата на цепелините.
Над софийските покриви
Въпреки изминалото време и до днес в колективната ни памет не избледнява някогашното вълнение на столичани от появата на летящото чудо. Вълнение, достигнало до наши дни с познатия на мнозина рефрен от превърналата се в шлагер закачлива песен на някогашния софийски трубадур Стоян Миленков - "Граф Цепелина от тука мина и си замина, ах, Боже мой!"
Мощната сянка на цепелина, легнала над Народното събрание през 1929 г. Тази уникална фотография е направена от борда на въздушния кораб.