5.01.2011 г.

Освобождението на София



Отново във връзка с годишнината от Освобождението на София от турско робство по темата сме подготвили една статия от проф. Анастас Иширков, публикувана в Юбилейната книга на София (1928 г.). Материалът любезно ни предостави Крикор Асланян.



Войските на ген. Гурко навлизат в София, гравюра от италианския печат.


Освобождението на София

При обсадата на град Плевен особно важен момент бил, когато генерал-адютант Тотлебен завзел на 12/24 октомври укрепленията при с. Горни Дъбник и с това прекъснал връзката между Плевен и София. Тогава се сформирал западният отряд на генерал Гурко, чиято задача била да пази обсадната армия от нападения, които биха се организирали в София и изпълнили през Араба-конак. Той се състоял от девети армейски корпус, трета гвардейска дивизия и малко кавалерия. В Орхане войската се събрала на 20 декември. Арабаконашкият проход, през който води най-сгоден път, бил завзет от значителна турска войска (25,000) под командата на Шакир паша. В София имало малко войска под командата на Осман Нури паша, ала слабо укрепена и с малко войска била завзета седловината при с. Ташкесен.

Щабът на генерал Гурко изработил гениален план да се превземе Араба-конашкият проход чрез обход през старопланински проходи западно и източно от него. Срещу турските укрепления на Стара-планина в Араба-конашко генерал Гурко изпратил под командата на генерал Криденер около 25,000 войници с 92 оръдия. В ляво през Етрополе бил изпратен генерал Дандевил със задача да обходи десния фланг на турците и слезе в с. Буново. Главната сила била поверена на генерал Каталей; тя имала за задача да обходи лъвия фланг на турците. В авангард бил генерал Раух, а двата ешалона на тоя отряд под командата на генералите Курлов и Философов били насочени към с Чурек. На дясно била колоната на генерал Велеаминов; тя тръгнала от с. Врачеш и била насочена към Мургаш със задача да осигури десния фланг на русите и тила на войските, които трябвало да обхождат.

Мъчно било преминаването на Стара-планина, дебело заснежена и зале¬дена; особно трудно се изтеглювали на ръце разглобените оръдейни и муниционни кола, но въпреки това главните сили от отряда на генерал Велеаминов били сутринта на 30 декември н. ст. в с. Желява, в софийското поле, а на генерал Гурко, под началството на генералите Раух, Философов и Курлов, в Негушево, западно от укрепената позиция при Ташкесен. Една кавказка казашка бригада се спуснала в полето и прекъснала телеграфното съобщение със София. Генерал Шилдер-Шулднер пазил преминаването на русите през планината от турците, окопани при с. Литаково, орханийско. Генерал Шувалов, който командувал средната колона, имал за задача чрез демонстрации на фронта пред Араба-конак да занимава и задържи Шакир паша. Турците от Литаково узнали о време за преминаването на русите през Голема-планина и на 29 декември се от¬теглили през с. Огоя за София. Всички руски генерали изпълнили точно своята задача въпреки големите трудности, само генерал Дандевил, чиято колона се появила от изток пред турското укрепление Шандорник на 27 декември и трябвало да го атакува на 28 с. м., била принудена да отстъпи назад в Етрополе, защото през нощта студът бил — 15° Реомюр и голяма снежна виелица засипала огньовете им. От студ умрели и измръзнали много офицери и войници.

Въпреки несполуката на генерал Дандевил, генерал Гурко тръгнал, щом се събрала главната сила на войската му, сутринта на 31 декември към Ташкесен, дето се били окопали около 4,000 турци под началството на Бекир паша. В 10 часа същия ден Курлов завзел височините над село Чиканчево, които господствуват от изток пътя за София. Турците напразно се опитвали да завземат наново тая важна позиция, която петербургските гвардейци държали яко в ръцете си. Също напразен бил опитът на Осман Нури паша, който с 12 дружини, малко кавалерия и 8 топа тръгнал от София срещу отряда на генерал Велеаминов, който се бе окопал край Малинска река до с. Горни Богоров, за да прикрива действията на главната руска сила. Русите оставили турците да се приближат няколко пъти до техните позиции и със силни залпове ги отблъсквали, до като най-после на нож и със силна казашка атака ги съвсем отхвърлили към София. Около два часа подир обед генералите Раух и Философов щурмували Ташкесенската позиция и турците отстъпили без ред. Тях ги преследвали войските на генерал Курлов, който вечерта завзел селото Макачево. Опитът на неговата кавалерия да вземе с. Долни Комарци и с това да препречи пътя за отстъпление на Шакир паша, не сполучил. Една дружина от редифи, която тоя ден не била влизала в сражение, задържала селото и с това дала възможност на Шакир паша да се изтегли през нощта от Араба-конак и Шандорник, като оставил всичкия си обоз в планината. Турците се оттеглили през Камарци за Петрич на Тополница и по-нататък за Татар-Пазарджик.

На 2 януари пътят за София бил открит за русите. Осман Нури паша имал заповед да не предава града, в който били складирани много храни и бойни припаси, а да го запали и изгори. Той предложил на вицеконсулите Валдхарт (австрийски), Леге (френски) и Позитано (италиянски) да напуснат заедно с поданниците си града. Вицеконсулите се противопоставили най-енергически на това и заявили, че няма да напуснат града и ще държат пашата отговорен за всяка щета. Пашата съобщил същото и на останалото население, като го замолил да изнесе и имота си. Но дебелият сняг и несигурността на пътищата от черкези и башибозуци не давали смелост да напуснат града не само християните, но и мохамеданите.

Вълнението в София било голямо. Още на 31 декември се чували в София ясно топовните гърмежи от Богоров, а когато разбитите войници на Осман Нури паша, между които били много ранени, се завърнали в града, уплахата у турците била голяма; християните очаквали скорошно избавление, но също били много изплашени.

За отбрана на София били поставени малко турци да пазят моста при Враждебна, но Искър бил отчасти замръзнал, та русите лесно изобиколили моста и се упътили в много колони към оставения на съдбата му град. Пазачите на враждебненския мост го запалили преди да отстъпят, но войските на генерал Раух го бързо изгасили и минали по него на път за София. През нощта на 3 срещу 4 януари, турските войски се изтеглили през Владайския проход, за да заобиколят Витоша и през Самоков заминат за Т. Пазарджик; заедно с тях избягали в Македония с имота си; натоварен на кола, много турски фамилии от София.

На 4 януари (23 декември ст. ст.) по обяд влязъл в София пръв генерал Раух, а после него в същия ден и генерал Гурко на чело с войските си; те били тържествено посрещнати от гражданството с музики и песни. В катедралата се отслужил благодарствен молебен за освобождението на града. Веселбата била голяма. Само обстоятелството, дето Осман Нури паша бе взел със себе си няколко софийски първенци българи, всявало тъга и безпокойство у техните домашни. Осман Нури паша оставил в София много ранени и болни турски войници, които се нуждаели от грижи за храна и лекуване.

Всяка година софиянци празднуват деня на освобождението, като отдават благодарност на русите, които в най-големи студове и снегове преминаха Стара-планина и с бързото напредване спасиха града от клане, грабеж и пожар.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...