Статията е поместена във вестник "Стопанска България", бр. 86 от 31 юли 1935 г., и е дигитализирана от Народната библиотека. Благодарим на Любо Иванов, че ни я изпрати.
Занаятчийското професионално училище в София, открито и издържано от Софийската търговско-индустриална камара. Днес в сградата се помещава Национална гимназия за приложни изкуства "Св. Лука".
Едно от главните средства за повдигане на занаятите е професионалната и техническа подготовка на самите занаятчии. В това направление Софийската търговско индустриална камара още от деня на своето съществувание е започнала да открива кратковременни курсове по разните занаяти, като сама се е грижела и за изпращането в чужбина на специализация млади занаятчии, които впоследствие Камарата използваше за ръководители на откриваните от нея професионални курсове в различните занаятчийски центрове от своя район.
През последните години се даде един чувствителен тласък и на допълнителното вечерно занаятчийско образование чрез откриването на специални занаятчийски вечерни училища. Такива училища Софийската т. и. камара е открила и издържа в градовете София, Самоков, Дупница, Вратца и Кюстендил. Интересът към тия училища от година на година се увеличава, а и самите училища постепенно се издигат на една голяма висота с подбора на учителският персонал, с увеличение на учебните пособия в тях и с постройката на специални училищни помещения.
София е най-големият занаятчийски център не само между градовете в района на Софийската т. и. камара, но и между всички български градове. Ето защо и тук се създаде първото занаятчийско училище, което е едно от най-големите занаятчийски училища в България.
Занаятчийското училище в София е открито в 1922 год. първоначално с 4 паралелки и 69 ученика, в неподходящо за целта помещение. Днес вече училището има 43 паралелки и над 1300 ученици, помещава се в специално построена няколко етажна сграда. Курса на учението общо е 4 годишен, разделен на две степени: чирашки курс 2 години и калфенски курс 2 години. В училището има за сега 7 специални отдели с работилници: по стъкларство, мъжко кроячество, обущарство, тапицерство, бръснаро-фризьорство и дамско кроячество. Дамско-крояческият отдел се помещава в клона на училището находящ се на ул. „Клементина" и „Лавеле". Всички други занаяти се изучават в общите сборни паралелки.
В програмата на училището са застъпени три главни насоки: обучение, възпитание и здравни грижи. В обучението са предвидени, както специални предмети по занаятчийска дисциплина — теория и практика — така и други дисциплини във връзка с занаятите. Например, калфите изучават занаятчийско законоучение, сметководство, калкулация, материалознание, история на производството и кооперативно дело; чираците пък изучават: български език, смятане, геометрия, рисуване, технология и стопанска география.
Завършващите калфенския курс и практическия майсторски изпит, получават майсторско свидетелство за свободно упражняване на занаята.
Понеже училището има за цел да създаде от своите питомци не само добри занаятчии, но и добри граждани, възпитанието в него е широко застъпено. За тази цел е въведен и специален предмет „Благонравие".
Училището си има хор и оркестър.
По отношение на здравните грижи, двойно по необходими при наличността на физически труд, занаятчийското училище е също на своята висота. Постоянен училищен преглед от училищния лекар, чести здравни беседи, всяка вечер безплатни закуски, редовно изкъпване в училищната баня, летни колонии и пр.
За да се вживеят учениците с традициите на занаятчийството, училището поддържа тесни връзки със занаятчийските сдружения, като взема участие в техните патронни празници.
Както изтъкнахме по-горе, училището има нова, специално строена за целта сграда, която се намира на булевард „Сливница" и „Средна гора", с широки и светли стаи, салони и коридори, с добре обзаведени работилници за практически занятия, със специални бани и пр. В училището се подържа образцов ред и чистота.
И въпреки удобствата на училищната сграда, въпреки щедро доставяните средства за обучение, учебните занятия в никое друго училище не са така трудни, както в това. Защото, учебните занятия се водят почти само вечерно време, след като ученици и учители са прекарали деня в друг непосилен труд. А да прибавяш към изнурителната 8 или 9 часова дневна работа още 3 или 4 часа във вечерни учебни занятия, в продължение на 4 години, това може да се окачестви само като подвиг. И все пак успехите на учениците са удивителни. В края на всека учебна година те демонстрират успехите си със специални изложби, които очудват посетителите.
